Съдържание -
Въведение……………………………………………………………………….
|
2
|
Първа глава
|
|
Теоретико- приложни аспекти……………………………………………….
|
5
|
I. Институционализирани стокови пазари – обща характеристика…….
|
5
|
I.1. Кратка историческа справка…………………………………………….
|
5
|
I.2. Същност и класификация на институционализираните стокови пазари…………………………………………………………………………...
|
9
|
I.3. Фунции на институционализираните стокови пазари……………….
|
18
|
I.4. Система, организация и структура на ИСП ………………………….
|
25
|
I.5 Нормативна уредба, контрол и регулиране на ИСП в България….…………………………………………………………………….
|
29
|
II. Механизъм на търговия на стоковите борси, технология на покупко-продажба и видове сделки…………………………………………
|
33
| II.1. Механизъм на борсовата търговия |
33
| Технология на сделките за покупко-продажба |
34
|
|
|
Въведение
В коментар на страниците на “International Herald Tribune” по повод протестите на антиглобалистки организации се казва, че глобализацията не е вредна за развиващите се страни, и че всъщност много малко се взима предвид мнението на тези страните по въпроса, тъй като те са най-пряко засегнати от протичащите глобализационни процеси. И наистина това е така, стига глобализацията да бъде правилно разбирана и да се прилагат нужните средства, за да се способства прехода на развиващите се страни. Задачата която стои за решаване пред тях в никакъв случай не може да се нарече лесна. Те трябва да преминат от безотговорно планиране и нерационално използване на ресурсите и средствата си за производство , към стратегическо планиране на всички етажи от социалната система във възможно най-голям мащаб, което трудно би било по силите на страна без действаща пазарна икономика и рационално управление.
Оборотите на някой компании превъзхождат в пъти БВП на дадени страни в това число и България. Това е така поради ясните цели и функции на всеки един компонент от структурата им. Също така колкото по печеливша е компанията, толкова повече тя разширява дейностите си в търсене на нови средства увеличаващи благосъстоянието на работещите в нея и на обществото като цяло. Правилата за управление на голяма мултинационална компания в своята същност са приложими и в управлението на една малка страна каквато е България, разбира се със своите специфични особености отчитащи социално-психологическите особености, инфраструктурата, политическите настроения и др.
Целите стоящи пред България, никога досега не са били толкова ясно очертани, поставени в конкретни измерения и понятни за по-голяма част от българските граждани - интеграция в рамките на Европейския Съюз (икономически и социален ефект), приемане в структурите на НАТО (политически и стабилизационен ефект за региона на Балканите), но от опитът натрупан досега става ясно, че политическата власт изградена на основите на парламентарна република, не дава желаните резултати без промяна в мисленето, манталитета (ценностната система) и отговорностите на всеки един член на гражданското общество.
Независимите пазарни субекти, би трябвало сами да взаимодействат помежду си за най-добро задоволяване на своите потребности*. Когато те са неспособни на това поради една или друга причина, то държавата в качеството си на помощен и в по-малка степен на разпоредителен инструмент трябва да се намеси със средствата които разполага ( в духа на кейнсианството). Неспособността да се справим с настоящите икономически и политически проблеми според някой се дължи на остарялото икономическо мислене останало ни в наследство от близкото минало, а според други на липсата на достатъчно и подготвени кадри (ефективна образователна система) , както и на желанието за лично облагодетелстване при упражняването на каквато и да е било власт на всички етажи от управлението на страната.
Да, битието определя съзнанието (К.Маркс), но дали ако знаем какво точно искаме, как да го постигнем и кой да го направи няма да променим битието, а от там и мисленето на всички. Да насочим усилията си към подобряване условията на живот на отделния човек и така да създадем едно общество, в което всеки има своето място без първата му цел след получаване на образование да е да емигрира или да получи власт за лично облагодетелстване, трябва да бъде основен приоритет в ценностната система на всеки отговорен член на обществото.
Идеите на институционализма биха подпомогнали развитието на икономиката и повишаването на благосъстоянието на обществото като цяло. Чрез ефективно функциониране на институциите, били те от публичен (правителство, парламент), частен (стокови и фондови борси, тържища, панаири, браншови камари и др.), или доброволен характер (фондации, сдружения, синдикати), ще се поставят ясни рамки основани на прагматизма в действията на стопанските субекти и държавата, определящи как най-ефективно може и трябва да се произвежда и търгува, кредитира и субсидира, образова и обучава, инвестира в инфраструктурни проекти, лекува, застрахова, планира, прогнозира, осигурява социални помощи и др.
В този дух институционализираните стокови пазари в лицето на разглежданите в този дипломен проект стокови борси, тържища и панаири, се явяват като продължение на регулиращата роля на държавата в икономиката, но основани на правила и процедури, гарантиращи и защитаващи правата на всеки стопански субект участващ на тях. Те са основен инструмент за свиване на сивия сектор в търговията с масови и взаимозаменими стоки като житните култури, суровините и материалите. Чрез тях (институционализираните пазари) могат да се пресекат данъчни измами (неплащането на данъци, източване на ДДС и др.), да се оптимизира процеса на движение на стоките от производителя до потребителя, да се защитят стопанските субекти от ценови и други рискове, да се намали корупцията и др. Развитието на панаирната дейност у нас пък би довело до по-добри възможности за местните производители за излизане на външните пазари, за запознаване с новите продукти и технологичните нововъведения на големи световни производители, за скъсяване на веригата от посредници чрез пряко договаряне между заинтересованите страни и др. Държавата трябва да защитава и подпомага изложенията и панаирите в България въз основа на разбиране на тяхната важна роля за бизнес средата в страната.
Интеграцията на България в семейството на Европейския съюз е все още едно въжделение за обикновения българин, въпреки опитите на политиците да го убедят в обратното. Не присъединяването трябва да бъде основен приоритет, а намирането на подходящите средства чрез които то да стане възможно. Ако възникващите трудности в пътя ни към ЕС са следствието, то трябва да търсим причината за това и чрез прагматични решения да намерим най-добрият път за България и българите.
Сподели с приятели: |