Iii assise europee del plurilinguismo

– ІІІ Европейска конференция по въпросите на многоезичието – Рим, 10, 11 и 12 октомври 2012 година _______ – III Assise europee del plurilinguismo – Roma 10, 11 e 12 ottobre 2012

В това отношение доказателството с Интернет е очевидно: през 80-те години на ХХ век достъпът до източници на чужди езици често струваше скъпо и беше ограничен. При появата на Интернет английският господстваше със своите 80 % от всички публикации. Само за няколко десетки години делът му спадна под 30 %. Интернет масово стана многоезичен и това е тенденция, която още повече ще се увеличава, с нарастването на влиянието на езиците от т.нар. БРИК страни (Бразилия, Русия, Индия, Китай), а също и на испанския или арабския и дори на най-различни езици.

В това ускорено връщане към вавилонското стълпотворение в света пананглийският очевидно се явява като задънена улица. Именно за това си дава сметка англоезичният свят, начело с най-сериозната Британска академия, до степен, че започва да насърчава многоезичието – получаващо силен тласък от взаимното разбиране и така нареченото „пасивно“ разбиране, – и превода, които са се превърнали в неизбежни принципи на съвременния свят. Незачитането на чуждите култури и езици е съществен недостатък, който ни осъжда на недостатъчна осведоменост във всички области.

Тук не става дума за един чисто количествен проблем. Езиците не са прости взаимозаменяеми инструменти, както често се мисли – всеки от тях, напротив, е носител на собствен мироглед, така че езикът дава облик на сетивата също толкова, колкото и мисълта. В това той е единосъщен с творческото въображение, независимо дали става дума за изкуствата, литературата или науките – хуманитарни или „строги“.

Подобна концепция не е нова – тя съществува от времето на Вилхелм фон Хумболт и се е развила и извън Германия, най-вече в Съединените щати, Русия ( самите руски формалисти дължат много на нея) и дори целия западен свят. Едва в седемдесетте годи на ХХ век тези новаторски идеи са донякъде забравени в полза на един универсализиращ мироглед, който върви ръка за ръка със светкавичното разпространение на английския в световен мащаб.

Докаран до крайност, моделът на пананглийския език е отричане както на ползата от езиковото многообразие, така и на превода – разглеждан единствено като разход, но не и като съществено обогатяване, той би станал излишен, ако цялото човечество можеше в крайна сметка да общува на един единствен език – глобиш. Затова не е изненадващо, че една неохумболтова визия за езиците и културите е повече от всякога на дневен ред.