Икономическа интеграция и политика на европейския съюз 1
Изтегляне 140.58 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономическата интеграция
- Основни фази на икономическата интеграция Първа фаза: Взаимодействие
- Втора фаза: Взаимозависимост
- Трета фаза: Интеграция
- Форми и динамика на икономическата интеграция -Зона за свободна търговия
- -Единен пазар
- Потенциални ползи от икономическата интеграция
- Съветът на Европейския съюз
- Единен пазар
- Сближаване на законодателството” “Политика за защита на конкуренцията” Общо външно търговска политика и единна митническа тарифа
- Обща селскостопанска политика
- .Обща транспортна политика
- Използвани източници: 1.Учебник Свят и личност за 12клас изд.”Анубис” 2.Учебник Свят и личност за 12клас изд.”Просвета”
- 4.Маринов, В., Савов, М., Славова, М., Хаджиниколов, Д., Кръстев, С., Петров, М – Европейска икономическа интеграция , УНСС, 2004 5. www.evropa.bg
| Икономическа интеграция и политика на европейския съюз
1. Икономическа интеграция
-Взаимодействие -Взаимозависимост -Интеграция
-Зона за свободна търговия -Митнически съюз -Единен пазар -Икономически и валутен съюз
2. Създаване на интеграционните политики
3. Единният пазар
4. Икономически и валутен съюз
5. Политики на европейския съюз
Създаването на Европейските общности в началото на 50-те години има като трайна цел постигането на политическо единство в Европа след опустошителната Втора световна война ,а икономическата интеграция на държавите членки става непосредствена задача ,чието осъществяване трябва да улесни изграждането на политически съюз.Целта ,която се преследва ,е чрез задълбочаване на икономическата интеграция да се създадат услловия за по-тесен политически съюз.Неслучайно първата стъпка на европейската интеграция е в сферата на икономиката-поставяне на производството на въглища и стомана под управлението на общ орган . На 18 Април 1951г шест европейски държави подписват Парижкия договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана .На 25 март 1957г са подписани Римските договори ,с коите се съсдава Европейската общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност.От 1965г за тези три общности се използва наименованието Европейска общност . Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия. По специфичен аспект икономическата интеграция се отнася до премахването на дискриминационните бариери в търговията между определен брой страни и установяването на елементи на сътрудничество между тях. Икономическата интеграция обозначава наратващото икономическо взаимодействие между държавите.Тя се осъществява постепенно с крайна цел сливането на икономическите интереси.Процеса на икономическата интеграция може да бъде представен в три основни фази:
Първа фаза: Взаимодействие – при тази фаза просперитетът на икономиката на отделната държава става все по-зависим от процесите ,който се развиват в икономиките на другите страни.Интензивноста на взймодействието се определя от развитието на търговските връзки,от взимните преки чужди инвестиции,от движението на капитали и работна сила между държавите. Втора фаза: Взаимозависимост – икономическият просперитет е взаивно зависим до такава степен, че ако някоя държава вземе решение да осигури предимства за своите национални предприятия за сметка на чуждестранните, то това може да доведе до търговски загуби за едните и за другите. Трета фаза: Интеграция – в тази фаза се изгражда определена обща политика или се взема определено регулаторно решение, с което се формализира общонстта на интересите.
-Зона за свободна търговия – страните членки премахват всички търговски бариери между тях, но запазват своя собствена политика по отношение на трети страни -Митнически съюз - страните членки не само премахват всички търговски бариери между тях, но осъществяват и обща външнотърговска политика, прилагат обща митническа тарифа спрямо трети страни -Единен пазар - митнически съюз, който обхваща свободното движение на работната сила, услуги и капитали, а също и валутната интеграция -Икономически валутен съюз – единен пазар с пълно обединяване на паричната и фискалната политика Икономическата интеграция може да бъде положителна и отрицателна. Положителна се отбелязва при създаването или изменението на средства и институции, а отрицателната се отнася до премахването на бариерите в търговията между страните членки на интеграционната зона.
На равнище зона за свободна търговия и митнически съюз се наблюдават следните основни резултати: -Нараснала ефективност на производството благодарение на увеличената специализация -Увеличени равнища на производството в резултат на по-добра експлоатация на икономиите от мащаба, осъществени поради нарасналия размер на пазара -Подобрена международна пазарна позиция поради по-добрите условия на търговия -Промени в ефективността в резултат на кнкуренцията между фирмите -Промени в стойноста и качеството на производствените фактори поради технологини промени При по-напреднала икономическа интеграция се наблдават следните резултати: -Намаляване на разходите в резултат на координиране на паричната и фиксалната политика -Постигане на по-добри макроикономически показатели в резултат на обединяване на усилията на държавите участнички. 2.Създаване на интеграционните политики
Учредителните договори за създаването на Европейските общности са определящи за развитието на интеграционниите политики и дават юридическа основа по тяхното осъществяване .Учредителните договори са Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и Римският договор за създаване на европейската общност за атомна енергия.Друг важен договор е договорът от Маастрихт ,съдържащ в себе си разпоредби за създаването на валутен съюз.
Европейският съвет е орган на Европейския съюз, който определя основните стратегичерски направления на дейността му. Основан в Париж на 10 дек. 1974г. седалището му е Страсбург. Състои се от държавните или правителствените ръководители и министрите на външните работи на държавите членки на Европейския съюз, председателя и един от членовете на Европейската комисия. Европейския съвет играе специфична роля във външната политика и политиката за сигорност на държавите членки, включително по отношение на Западноевропеъския съюз. Съветът на Европейския съюз, съветът на министрите е орган на Европейския съюз, който приема окончателните решения по всички аспекти на законодателството на Европейския съюз. Взима основните политически решения по предложение на Европейската комисия. Седалището му е в Брюксел. Състои се от представители на държавите членки на ниво министри. Заседава в състав на съответните министри с оглед на въпроса, който се обсъжда. Председателството на Съвета се осъществява чрез ротация на държавите членки на всеки 6 месеца. Европейскато комисия е изпълнителен орган на Европейския съюз. Състои се от 27 членове -. Създадена през 1958г. като комисия на Европейската икономическа общност, от 1993г. - Европейска комисия. Седалището и е в Брюксел. Целите на Европеиската комисия са защита на интересите на Европейския съюз, осигуряване на функционирането на Общия пазар и на Европейския валутен съюз. Нейноте функции са: инициативна, законодателна, административна и контролна. Разполага със законодателна инициатива - дава предложения за решенията на Съвета на Европейския съюз. Европейския парламент е консултативен и контролен орган на Европейския съюз. Състои се от 626 депутата, избрани за срок от 5 години чрез пряко всеобщо глосуване в държавите членки ( броя на депутатите е пропорционален на числеността на населението). Участва в законодателния процес и приема бюджета на Европейския съюз. Провежда ежемесечни сесии в Страсбург и извънредни заседания в Брюксел, секретариатът е в Люксембург. Европейския съд е орган на Европейския съюз, който осигорява спазването на закона при тълкуването и прилагането на учредителните договори и приетите въз основа на тях актове на институциите. Седалището му е в Люксембург. Състои се от 27 съдии ( по един от всяка държава членка) и 9 главни прокурори; избират се от Съвета на Европейския съюз за срок от 6г. по предложение на съответните правителства. Европейския съд действа като конституционен, административен, граждански, арбитражен и апелативен съд и като експертна инстанция по отношение на договорите с трети държави и с други международни организации Интеграционните политики ,осъщесвявани от ЕС ,могат условно да се обособят в няколко групи:
- “Четирите свободи” – свободно движение на работна сила, стоки, услуги и капитали
Външните политик – обхващат общите политика в областта на външните работи и сигурността, а също и плитиката за сътрудничество в развиващите се страннни 3. Единният вътрешен пазар (ЕВП) на страните членки на Европейския съюз, е резултат от задълбочаване на икономическата интеграция, започнала още през 50-те години на миналия век. На 25 март 1957г.в Рим са подписани Договорите за създаване на Европейската Икономическа Общност (ЕИО) и Европейската Атомна и Енергийна Общност (Евратом) от Шестте държави - Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. През 1957г. основната цел на Договора за Европейската икономическа общност беше създаването на общ пазар с постепенно елиминиране на търговските бариери между страните-членки. По своя характер общият пазар е аналогичен на вътрешния пазар на отделната страна. По-подробна дефиниция на общия пазар е “пазар, на който всеки участник в рамките на дадената общност е свободен да инвестира, произвежда, работи, купува или продава, да предоставя или получава услуги. Свободното движение на стоки означава, че търговията между държавите – членки на ЕС се осъществява без налагане на мита, такси и други ограничения. Основните физически(материални) бариери във вътрешнообщностната търговия със стоки, които трябва да бъдат елиминирани, са следните:
На вътрешнообщностните държавни граници на страните членки са извършвани същите митнически, ветиринарни и фитосанитарни проверки и заверки, каквито и на външните граници на общността Техническите бариери могат да се обособят в две групи :
Това са бариери, произтичащи от исторически утвърдили се в бита и практиката различия в техническите параметри, дизайна, химическия и физическия състав на отделните стоки. Има и други различия в стандартите произтичащи от различният подход към защитата на живота и здравето на хората, животните и растенията, сигурността, морала и обществения ред.
Те налагат износителят или вносителят да доказва съответствието на даден продукт със задължителните местни(национални) стандарти и други технически изисквания и норми Икономическите ползи на ЕВП би били :
4.Икономически-валутен съюз Основите на европейското валутно сътрудничество са положени с Римския договор от 25.03.1957г., който постави началото на европейската икономическа и политическа интеграция. Но след разклащането на основите на Брешън-Чудската международна валута на система в края на 60-те години и нарушаването на хомогенността на ЕС се породи идеята за изграждане не само на икономически, но и на валутен съюз. На 23.03.1971. “Планът Вернер” лансира и обоснова идеята за изграждането на Европейски валутен съюз, с цел да се постигне зона на валутна стабилност за страните- членки на ЕС чрез. -Установяване и прилагане на по-устойчиви валутни курсове. -.Намаляване на отклоненията между тях до възможния минимум. -.Либерализиране движението на капиталите в рамките на европейското икономическо пространство. -.Засилване на сътрудничеството и преди всичко на координацията в областта на паричната, предишната и валутната политика и политиката на капиталовите пазари. Този икономически план се постига чрез: -.Създаване на единна европейска валутна единица, наречена ЕКЮ, а в последствие - ЕВРО, като централен елемент на европейската валутна система. -.Изграждане на валутнокурсов и интервенционен механизъм като върху основата на стойностите на ЕВРОто те-участнички, чийто колебания се ограничават до +-2,25%. -.Функциониране на система за кредитиране и взаимопомощ с цел уреждане на смешни, краткосрочни и средносрочни взаимни задължения между участниците. -.Създаване на “Европейски фонд за валутно сътрудничество, чрез който де се уреждат платежнобалансовите салда между страните – участнички 5.Общи политики на ЕС Провеждането на общите политики на Европейския съюз,заедно със създаването на вътрешния пазар и на Икономическия и валутен съюз, е едно от най-важните средства за реализиране целите на съюза.Първоначално след създаването му, ЕС развива ограничен брой общи политики,като общата търговска политика, общата политика в областта на селското стопанство и риболова,общата конкурентна и общата транспортна политика. В момента съюзът прилага общи политики в почти всички сфери на обществения живот,като те се допълват и взаимодействат помежду си. Те също така осъществяват координация с отделните национални политики с цел да се постигнат общите цели и задачи на държавите-членки на Европейския съюз. Понастоящем основните общи политики на съюза могат да се разграничат в няколко области. Част от тях са: = обща селскотопанска политика, , обща търговска, обща транспортна, обща регионална, обща социална политика.
Общата селскотопанска политика е исторически първата и една от трите общи политики със значително място в Римския договор за учредяването на Европейската икономическа общност. След влизането му в сила през юли 1958г. до 1967г. се осъществява преходният период за въвеждането на тази политика, а след 1968г. започва и нейното пълноценно функциониране с основни цели: увеличаване производителността на селското стопанство чрез развитието на научно-техническия прогрес, оптимално използване на производствените фактори, осигуряване на приемливо равнище на жизнен стандарт на земеделското население, стабилизиране на пазарите на селскостопански стоки, осигуряване на разумни цени на доставяните до потребителите селскостопански стоки. Селското стопанство представлява едно от основните средства за осигуряване на високи доходи на заетите в този отрасъл и оставането им в земеделските райони, където могат да бъдат също толкова добри предприемачи, колкото и в градски условия. Основните принципи, бърху които е изградена общата селскостопанска политика, са три: свободно движение на селскотопанските продукти на територията на вътрешния пазар на ЕС, преференции на ЕС, насочени към защита на произведените в рамките на съюза селскостопански стоки и обща финансова отговорност, т.е. солидарно участия на всички страни-членки във финансирането на ОСП, независимо в каква степен се ползват от него
Общата търговска политика е една от основните политики на ЕС, водеща началото си успоредно с изграждането на общия пазар. Тя е със силно изразен наднационален характер – страните-членки почти загубват своя суверенитет в областта. ОТП е в най-тясно взаимодействие със свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар и Митническия съюз. Най-важните й елементи са общата митническа тарифа, общият режим по вноса, специфичните защитни мерки по вноса и общият експортен режим. Освен по отношение на стоките, разпоредбите на ОТП във връзка с услугите и правата на интелектуалната собственост също са установени в Договорите от Амстердам и Ница. Но те не се прилагат безусловно. Например под общото правило не попадат споразумения, отнасящи се до търговията в областта на културните и аудиовизуалните услуги, образователните и обществените услуги и услугите, свързани с човешкото здраве. Преговорите относно такива споразумения и тяхното сключване изискват и общото съгласие на държавите-членки.
Създаването на обща транспортна политика е предвидено още в Римския договор за ЕИО. В тази връзка СЕС може да приема: общи правила, приложими по отношение на международния транспорт от или към територията на страна-членка на Съюза и транспорт, преминаващ през територията на една или повече страни-членки (транзитен транспорт); условия, при които на превозвачи от други държави се предоставя правото да осъществяват превози в рамките на държава-членка на ЕС; мерки за подобряване на безопасността на транспорта Обща социална политика След като ЕС започва своето развитие и достига определен напредък в осъществяването на целите си, страните-членки на Общността признават и необходимостта да се работи за подобряване на условията на труд и жизнения стандарт с оглед тяхното сближаване. Това е важен фактор и за координацията между социалните системи на отделните държави-членки. В частност проблемите от социалната сфера включват най-вече проблемите относно: заетостта; правото и условията на труд; социалното осигуряване; основната професионална квалификация и преквалификация; предотвратяването на трудови слополуки и професионални заболявания; професионалната хигиена; правото на сдружаване и на колективно договаряне между работодателите и работниците . Социалната политика на ЕС съдържа три много съществени елемента – Европейския социален фонд (ЕСФ), Хартата за основните социални права на работниците и законодателните мерки и общите програми. ЕСФ е създаден през 1960г. и има за основна цел „да улесни наемането на работа на работниците и да увеличи тяхната мобилност и адаптацията им към промените в индустрията и в областта на системите за производство чрез професионална квалификация и преквалификация. Хартата за основните социални права на работниците (Социаланата харта) е вторият важен елемент на ОСП на ЕС. Тя е неформален документ, подписан през 1989г. в Страсбург от 11 от всичко 12-те страни-членки на Съюза по това време. Третият елемент на ОСП са законодателните мерки и общите програми, включващи актове относно правото и здравословните и безопасни условия на труд, използването на детския труд, закрила на майчинството, социално осигуряване и др Използвани източници: 1.Учебник Свят и личност за 12клас изд.”Анубис” 2.Учебник Свят и личност за 12клас изд.”Просвета” 3.Емилия Георгиева, Калоян Симеонов - „Европейска интеграция” 4.Маринов, В., Савов, М., Славова, М., Хаджиниколов, Д., Кръстев, С., Петров, М – Европейска икономическа интеграция , УНСС, 2004 5.www.evropa.bg 6.www.government.bg 7.www.parliament.bg Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 140.58 Kb. Сподели с приятели:
|