Икономическата свобода в България през 2003



страница2/4
Дата23.07.2016
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4

България


В сравнение с миналата година България отстъпва с две места от 101-о на 103-о място, а оценката й от 5,32 е с една стотна по-ниска от миналогодишната.

Пред България са държави като Бенин, Албания, Иран и Нигер, като тя дели позицията си с Венецуела и Турция. В сравнение с 1995 година страната се е придвижила с две места напред, а оценката й се е увеличила с 0,82. Въпреки отчетения прогрес обаче, процесът на либерализация на българската икономика се развива по-бавно в сравнение с осемте централно- и източноевропейски страни, които ще влязат в ЕС през 2004 година.

Както и в присъединителния процес, България и Румъния образуват втора изоставаща група според нивото на икономическа свобода след Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Унгария, Словения и Словакия.
Табл. 2. Разлики между стойността на ИСИС за България и средната стойност на показателя за някои групи държави




1995

2000

2001

Разлика със средната стойност на СИС за 8-те централно- и източноевропейски страни- кандидатки за членство в ЕС, присъединяващи се през 2004 година

-0,91

-1,02

-1,22

Разлика със средната стойност на СИС за страните-членки на ЕС

-2,77

-2,18

-2,08

Разлика със средната стойност на СИС за всички изследвани 123 страни

-1,46

-1,01

-1,03

От Табл. 2 се вижда, че макар България да намалява разликата със страните-членки на ЕС, темпът, с който това става, е далеч по-бавен от този при разглежданите осем централно- и източноевропейски страни.



Връзка на икономическата свобода с други явления и показатели


Значението на икономическата свобода като обяснение на редица процеси и явления в отделните страни се потвърждава от установените корелации между индекса на икономическа свобода и други важни индикатори. Налице са доказателства, че икономическата свобода е предпоставка за увеличаване на просперитета на всички групи хора, намаляване на бедността, насърчаване на други свободи и подобряване на жизнения стандарт. За да онагледят тази теза, авторите на индекса2 разделят 123-те включени страни на пет групи, като в първата фигурират най-свободните в икономическо отношение, а в петата най-малко свободните. Резултатите са следните:

  • В индекса за човешко развитие за 2003 година страните от първата група получават средна оценка 9 от максимална 10, а тези от последната – 6.

  • Индексът на икономическа свобода е силно корелиран с дохода на човек от населението и икономическия растеж (фиг. 1 и фиг. 2).

  • Един от начините, по който икономическата свобода насърчава просперитета е чрез привличането на повече инвестиции. Средното ниво на чуждестранните инвестиции на човек от населението в страните с най-голяма икономическа свобода е 2 657 щ. д., а в тези с най-малка – 52 щ. д.

  • Страните от първата група имат най ниски средни стойности в индекса за човешка бедност - 15, а от четвъртата и петата – най-високи – 33.

  • Продължителността на живота е с над 20 години по-дълга в страните с най-голяма икономическа свобода в сравнение със страните с най-малка (фиг. 3). Част от причините за това са по-лесния достъп до жизненоспасяващи лекарства, ниската детска смъртност, масовото използване на подобрени водоизточници – фактори, чиято положителна корелация с икономическата свобода също е потвърдена.

  • По седмобалната система на “Фрийдъм Хауз” най-свободните в икономическо отношение нации получават средно за граждански и политически свободи съответно 1,87 и 1,57, а най-малко свободните – 4,75 и 4,83.

  • Разпределението на дохода не е по-равномерно в държавите с регулирани икономики, отколкото в онези, които са пазарно ориентирани (фиг. 4 и фиг. 5). Това опровергава критиците на икономическата свобода, които се съсредоточават върху предполагаемата неспособност на свободния пазар да създаде “справедливо”, разбирано като равномерно, разпределение на дохода или да се погрижи за бедните На практика икономически свободните общества са по-производителни и тази допълнителна производителност води до по-високи доходи за всички, включително и за бедните.






Табл. 3 Индекс на световната икономическа свобода - България


 

1995

2000

2001

Обобщена оценка (място в класацията)

4,5

105

5,3

101

5,3

103

1. Размер на правителството

4,0




4,0




4,6




А. Правителствено потребление

6,5

17,8

5,2

22,2

5,8

20,2

Б. Трансфери и субсидии

6,6

13,0

5,8

15,9

5,5

16,8

В. Правителствени предприятия и инвестиции

0,0

55,6

2,0

44,8

2,0

49,8

Г. Най-висока пределна данъчна ставка

3,0




3,0




5,0




(i) Най-висока пределна ставка за подоходния данък

3,0

50

5,0

38

8,0

29

(ii) Най-висока пределна ставка за подоходния данък & осигурителните вноски







1,0

56

2,0

53

2. Правна структура и сигурност на правата на собственост

5,9




5,4




4,8




А. Независимост на съдебната система







4,2




3,2




Б. Безпристрастност на съдилищата

5,3




4,5




2,9




В. Защита на интелектуалната собственост







3,4




3,1




Г. Военна намеса

7,5




8,3




8,3




Д. Всеобхватност на правната система

7,0




6,7




6,7




3. Достъп до сигурни пари

1,3




4,8




4,5




А. Ръст на паричното предлагане

0,0

67,0

1,2

-44,2

0,0

14,8

Б. Променливост на инфлацията

0,0

66,4

0,0

172,1

0,0

410,3

В. Годишна инфлация за последната година

0,0

62,9

7,9

10,4

7,9

7,4

Г. Свобода да се притежава чуждестранна валута

5,0




10,0




10,0




4. Свобода на размяната с чужденци

7,0




7,0




7,2




А. Облагане на международната търговия

6,4




7,8




8,0




(i) Мита и такси като процент от вноса и износа

7,9

3,2

9,5

0,7

9,6

0,6

(ii) Средна тарифна ставка

6,6

17,2

7,3

13,7

7,5

12,4

(iii) Променливост на тарифните ставки

4,7

13,3

6,8

8,1

6,8

8,1

Б. Регулаторни търговски бариери







6,4




6,4




(i) Скрити бариери пред вноса







4,4




4,4




(ii) Разходи за внос







8,5




8,4




В. Размер на търговския сектор

6,6




5,9




7,1




Г. Разлика между официалния и неофициалния валутен курс

9,0




10,0




10,0




Д. Ограничения върху капиталовите пазари

5,0




5,0




4,7




(i) Достъп до чуждестранни капитали







7,0




7,0




(ii) Ограничения върху капиталовите транзакции с чужденци

5,0




3,1




2,3




5. Регулиране на кредита, труда и бизнеса

4,3




5,4




5,4




А. Регулиране на кредитните пазари

4,3




5,9




6,9




(i) Частна собственост върху банките

2,0




8,0




8,0




(ii) Конкуренция с чуждестранни банки







5,2




5,2




(iii) Кредит за частния сектор

3,0




7,1




7,3




(iv) Избягване на негативни реални лихви

8,0




4,0




9,0




(v) Контрол върху лихвените проценти







5,3




5,3




Б. Регулиране на трудовите пазари







4,9




4,9




(i) Влияние на минималната работна заплата







2,6




2,6




(ii) Гъвкавост при назначение и уволнение







4,3




4,6




(iii) Колективно договаряне







7,9




7,6




(iv) Стимули от помощи за безработица







6,8




6,8




(v) Задължителна военна служба

1,0




3,0




3,0




В. Регулиране на бизнеса







5,4




4,5




(i) Контрол върху цените

4,0




6,0




6,0




(ii) Административни пречки пред стартиращ бизнес







6,1




2,8




(iii) Изгубено време заради бюрокрацията







6,0




4,0




(iv) Леснота на стартиране на нов бизнес







2,5




2,2




(v) Нередовни плащания към държавните служители







6,6




7,4







Каталог: docs -> market-and-state
market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство
market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата
market-and-state -> Как се финансира държава без данъци
market-and-state -> Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада
market-and-state -> Националната независимост
market-and-state -> За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда
market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно
market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили
market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1
market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница