Икономическата свобода в България през 2003



страница3/4
Дата23.07.2016
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4

1. Размер на правителството


Показателите в тази област показват до каква степен разпределението на ресурсите, стоките и услугите се основава на индивидуалния избор и пазарите вместо на политическия процес. Общата оценка за размер на правителството е 4,6 (от 10), което поставя България на 95 място от 123 страни - това показва, че правителството в България все още се намесва прекалено много в икономическата система.

Правителственото потребление в България е над 1/5 от общото потребление. Резултатът от това е, че то измества потреблението на индивидите, домакинствата и бизнеса; съответно решенията на правителството заменят личния избор и икономическата свобода бива ограничавана. Подобен е и ефектът от наличието на трансфери и субсидии (които в България са над 1/6 от БВП) - облагайки с данъци едни, за да осигури трансфери за други, правителството ограничава свободата на индивидите да задържат това, което спечелят със собствени умения и усилия. Субсидиите представляват изземване на доход от успешния бизнес и прехвърлянето му към не толкова успешния. В резултат на това част от ресурсите в икономиката се използват неефективно, доколкото те произвеждат загуби, а останалата част от ресурсите също се използват неефективно, защото те биват облагани с данъчно бреме, за да поддържат губещи начинания.

По показателя “Държавни предприятия и инвестиции” оценката на България е изключително ниска – тя е 2 (от 10). Това означава, че в много сектори все още има държавни предприятия (приватизацията е бавна – в последните години се приватизират годишно само около 1% от активите, които държавата е притежавала през 1995 година), някои от които имат законов монопол и освен това прекалено голяма част от общите инвестиции се извършват от правителството. Държавните компании работят по правила, които са различни от тези за частните - те не са зависими от потребителите си или от инвеститори за набиране на капитал и често оперират на защитени пазари. По тази причина в отраслите, в които има държавни фирми, често не се спазват правилата на пазара, липсват до голяма степен стимули за инвестиции и иновации, липсва конкуренция, която да води до увеличение на качеството и намаление на цените.

Правителствените инвестиции се извършват от държавната администрация за сметка на данъци, събрани от данъкоплатците. Това дава силен стимул за неефективност, тъй като, както отбелязва Нобеловият лауреат Милтън Фридман, “ако харчиш чужди пари в полза на някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш.”

Данъчното облагане на доходите е друг важен показател на икономическата свобода и държавната намеса в икономиката и живота на хората. Високата максимална данъчна ставка, която се прилага при сравнително ниско равнище на доход отнема от индивидите плода на техния труд. При тази ситуация намаляват индивидуалните стимули за работа (защо да работиш повече, след като ще получиш само малка част от това, което си изкарал, а другото ще прибере държавата?). Освен това хората се лишават от възможността да използват тези средства по свой личен избор и по най-ефективния начин, информацията за който притежават само те. Държавата разходва събраните средства съобразено с политически намерения като така се губи възможен доход от алтернативната им употреба. Така се намалява богатството на отделните хора, ограничават се перспективите за увеличаване на богатството и възможностите за икономически растеж.

В България най-високата пределна ставка по данъка върху доходите е 29%, което е относително умерено висока данъчна тежест. Поради тази причина оценката за показателя най-високата пределна ставка по данъка върху доходите е относително висока – 8 (от 10). От друга страна, когато се разглежда най-високата пределна ставка на общото данъчно-осигурително бреме (социални осигуровки + данък върху доходите) ситуацията се променя драстично – тази ставка е над 50%. В резултат на това и оценката за най-високата пределна ставка на общото данъчно-осигурително бреме е изключително ниска – 2 (от 10).

В последните години не се забелязва последователна политика към намаление на най-високата пределна данъчна ставка. От една страна през 2002 година беше намалена пределната данъчна ставка по подоходния данък, което облекчава данъчното бреме. От друга страна, обаче, в началото на 2003 година бяха въведени минимални осигурителни прагове и регистрация на трудовите договори, беше увеличена максималният доход, върху който се плащат осигурителни вноски и беше намален прагът, над който се плаща максималният размер на подоходния данък, които действия означават ефективно увеличение на данъчното бреме.

2. Правна структура и сигурност на правата на собственост


Втората област от индекса се съсредоточава върху най-важната функция на държавата – защита на индивида и на неговото право на собственост. Възможността да се придобива собственост е основна мотивираща сила в една пазарна икономика. За да бъде гарантирана обаче тази възможност трябва да е налице върховенство на закона, независимост на съдебната система и безпристрастност на съдилищата. Защита на правото на собственост дава увереност на гражданите да предприемат стопанска дейност, да спестяват и да правят дългосрочни планове, защото знаят, че доходът им не може да бъде отнет. В противен случай би се обезсмислила и свободата на размяна, тъй като индивидите няма да са сигурни, че ще могат да се възползват от плодовете на извършваната от тях дейност. Една добре уредена правна система урежда законосъобразно споровете между икономическите агенти и увеличава степента на изпълнение на договорите. Това от своя страна е предпоставка за насърчаване на системата на пазарна размяна намаляване на транзакционните разходи по сделките, ограничаване на несигурността в бизнес средата и привличане на чужди инвестиции. Ето защо страните с нисък рейтинг в тази област е малко вероятно да постигнат и поддържат висок темп на икономически растеж.

Със своя рейтинг от 4,8 България се нарежда на 73-то място в тази област. Спрямо предишни години тя отбелязва отстъпление – в сравнение с 1990-а година оценката е намаляла с една трета.

Основна причина за незадоволителните резултати е слабото представяне при компонентите “независимост на съдебната власт” и “безпристрастност на съдилищата”. Това е последица от липсата на увереност от страна на обществеността и в частност на стопанските агенти, че съдът може ефективно да разреши възникналите между тях спорове и да защити техните права. Съдебната реформа, чиято основна цел е да се справи точно с този проблем, бе на практика спряна от Конституционния съд. Неговите тълкувателни решения отмениха редица изменения в Закона за съдебната власт, които имаха за цел да увеличат персоналната отговорност на магистратите за тяхната дейност. Забавянето бе отчетено и от Европейската комисия, която трябваше да постави ултиматум пред законодателната власт, за да могат да се придвижат напред нужните промени в Конституцията. Друга причина за трудния ход на реформите е недостатъчното финансиране на съдебната система.

Друга предпоставка за ниските оценки в област 2 е неефективността на правната ни система, която до голяма степен подкопава доверието в нея. Един от източниците на тази неефективност е тромавостта на уреждане на съдебни спорове. Доклад на Световната банка3 отчита висок индекс на формализъм на българската правна система, като от всички изследвани бивши социалистически страни само Казахстан получава по-неблагоприятна оценка. Дългите процедурни срокове, както и множеството съдебни процедури, не създават впечатление у предприемача или обикновения гражданин, че може лесно да защити правата си. Търсят се странични начин за решаване на проблемите, което от своя страна стимулира корупцията. Това може да доведе до по-малък обем на сключените сделки в националната икономика, тъй като агентите се страхуват прекалено много от неизпълнение от насрещната страна и оценяват стопанския риск като твърде голям. Намаляването на броя на процедурите, тяхната сложност и продължителност е основна предпоставка за увеличаване на ефективността на правната система. Като пример за стъпка в правилната посока могат да се посочат измененията в Търговския закон, които съкратиха и опростиха процедурата по обявяване в несъстоятелност. Това ще спомогне за по-гъвкавото пренасочване на ресурси като човешкия капитал и финансовите активи към по-производителни сфери на стопанския живот. Според изчисления на Световната банка4 досега в България са били нужни около 3,8 години за осъществяване на процедурата по обявяване в несъстоятелност и последваща ликвидация на дадено сдружение.

Съществуващият индекс на съдебната реформа5 показва нуждата от промени и в други области като квалификацията и подготовката на съдиите и процеса на техния подбор/назначаване. Невъзможността за навлизане на нови кадри в системата, както и неподходящата подготовка на редица магистрати не създават условия за настъпването на желаните промени.

България не получава висока оценка и за защита на интелектуалната собственост – 3,1. Подобно на материалната, интелектуалната собственост също е продукт на усилията на хората и те съответно трябва да могат да се възползват от съобразителността и изобретателността си. Според повечето експерти нормативната база, уреждаща материята, е достатъчно добра. България ратифицира и Европейската патентна конвенция през 2002 г. Спазването на авторските права обаче продължава да е проблем за страната ни. През 1999 г. България беше извадена от “Специалния списък за наблюдение 301” от САЩ, в който се включват всички страни, които не полагат достатъчно усилия в тази насока. През 2003 г. обаче Международният алианс по интелектуална собственост отново предложи България да бъде записана сред тези държави. Това е знак, че законите не винаги се спазват, а органите на реда не се справят напълно с възложените им задачи. Проблемите са предимно на музикалния и софтуерния пазар, както и при кабелните оператори.

Недостатъчната законова защита предопределя и липсата на интерес у компаниите и гражданите да патентоват свои открития. През 2001 г. са издадени доста ограничен брой патенти, което показва значителен спад на развойната дейност в страната. Положителна тенденция е увеличаването на броя на регистрираните търговски марки, макар тяхната защита все още да не е достатъчно ефективна.

Ненамесата на военните в държавното управление предполага добра оценка за свободата в България по този показател – 8,3. Недостатъчните реформи в армията обаче и липсата на силен граждански контрол върху нея продължават да бъдат проблем. Относително стабилна през годините остава оценката за всеобхватност и завършеност на правната система.

Разглеждайки защитата на правото на частна собственост в България, трябва да се отчете, че все още чужди физически и юридически лица не могат да притежават земя в България. Това е едно залегнало в Конституцията ограничение на стопанската инициатива, което демотивира чуждестранните компании и граждани да инвестират в България. Загриженост будят и върнатите от президента последни изменения в Закона за държавната собственост, които предвиждат по-лесна и бърза процедура за отчуждаване на частни имоти за държавни нужди. Като мотив е посочено създаването на възможности за усвояване на средства по различни международни проекти, но това не оправдава въведените нови ограничения в защитата на частната собственост.


Каталог: docs -> market-and-state
market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство
market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата
market-and-state -> Как се финансира държава без данъци
market-and-state -> Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада
market-and-state -> Националната независимост
market-and-state -> За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда
market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно
market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили
market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1
market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница