Икономическата свобода в България през 2003
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4. Свобода на размяната с чужденци
- 5. Регулиране на кредита, труда и бизнеса
- 5.1. Регулиране на кредитните пазари
- 5.2. Регулиране на пазара на труда
- 5.3. Регулиране на бизнеса
3. Достъп до сигурни париПарите улесняват размяната. За да се случи това, обаче, тези пари трябва да бъдат истински, т.е. трябва да са сигурни и стабилни, което означава, че правителството не трябва да манипулира тяхната стойност чрез произволна промяна в количеството им. Високата и променлива инфлация изкривява относителните цени, променя условията на дългосрочните договори и прави фактически невъзможно за индивидите и бизнеса да планират бъдещето. Сигурните пари са съществени за защитата на правата на собственост, тъй като инфлацията унищожава спестяванията. Правителствата използват инфлацията (и печатането на пари), за да отчуждават собствеността на гражданите чрез девалвация, докато използват новонапечатаните книжни пари за правителствени разходи. Това често се нарича “инфлационен данък”. Важен показател за достъпа до сигурни пари е възможността да се притежава чужда валута. Ако банкерите могат да предложат спестовни и чекови сметки в други валути, или гражданите могат да си откриват сметки в чуждестранни банки, тогава достъпът до сигурни пари се увеличава и се разширява икономическата свобода. По отношение на достъпа до стабилни и сигурни пари България заема 114-то място от 123 страни и има оценка 4,5. Това се дължи на хиперинфлацията през 1997 година, която оставя дългосрочен негативен ефект върху стабилността на българския лев. През месец юли 1997 година обаче беше въведен режим на валутен борд, което доведе до вътрешна и външна стабилност на лева, намаляване на инфлационния данък и увеличаване на инвестициите и растежа. Запазването на постигнатата монетарна стабилност в дългосрочен план е изключително важно за икономическото развитие на страната. Това означава, обаче, че квазимонетарната политика, която министерството на финансите започва да провежда чрез депозирането на средства от фискалния резерв в търговски банки, трябва да се прекрати. По показателя “Свобода да се притежава чуждестранна валута” България получава максималната оценка 10 поради възможността на гражданите да притежават чуждестранна валута и да откриват сметки в чуждестранни банки.
Правителствата обаче налагат различни ограничения върху размяната като мита, квоти, административни бариери пред вноса и износа и контрол върху валутния и капиталовия пазар. По този начин те се опитват да облагодетелстват отделни местни предприемачи, защитавайки ги от допълнителен конкурентен натиск. В същото време обаче не се създават стимули за повишаване на ефективността на местното производство, а отрицателните последици от подобни мерки се носят предимно от потребителите под формата на по-високи цени и по-ниско качество на благата. Отвореността на една икономика може да има и косвени ефекти. Тя може да поощри правителствата да възприемат стабилни институции и политики, тъй като ако не го направят, работната ръка и капиталът могат лесно да се насочат другаде, където има по-благоприятни условия за бизнес и полагане на труд. По този начин отвореността би трябвало да дава на силни стимули на вземащите решения да избягват политиките, които спъват растежа. Оценката на България за “свобода на размяна с чужденци” е относително висока – 7,2, което й отрежда 56-то място от 123 страни. Основен принос за това има представянето по показателя “данъци върху международната търговия” и по-специално по подпоказателя “мита и митнически такси като процент от вноса и износа”. Ниските приходи от мита и митнически такси (Вж. Табл. 4) може да се обясни с членството на България в Световната търговска организация и ЦЕФТА, напредналия етап на либерализация на търговията с ЕС, както и споразуменията за свободна търговия с ЕАСТ и отделни държави като балтийските републики, Македония, Турция и Израел. Табл. 4 Размер на митата и митническите такси и развитие на търговския сектор за периода 1998 – 2002 г. (в хил. лв.)
Източници: Министерство на финансите, НСИ, БНБ През последните години отчитаме значителен напредък в премахването на квотите и данъчните тежести пред международната размяна, макар налице да са и някои негативни тенденции. Българското правителство увеличи митата на редица зеленчуци като някои сортове домати и картофи, отделни млечни продукти, изкуствени торове, кронеркорковите капачки и продукти от домашни птици. В повечето случаи въведените защитни мита бяха на практика предназначени към определени търговски партньори на България като Турция, Украйна, Румъния и Македония, които са в състояние да внасят определена част от тези стоки на цена, по-ниска от тази, на която българските производители могат да предложат своята продукция. Това, както икономическата теория би предрекла, доведе до завишени цени за българския потребител, а евентуалният положителен ефект върху “защитените” местни производители остана под съмнение поради естественото предимство на чуждите производители в осигуряването на стоки като ранните домати например. Една от ниските оценки за България в област 4 е за скрити бариери пред вноса – 4,4. За вносителите в България процесът на освобождаване на стоки от митница е твърде тромав, характеризира се с множество административни процедури и крие опасности от чиновнически произвол. Тези фактори от своя страна са предпоставка и за наличието на корупция сред митническите служители. Нарастването на вноса и износа (Вж. Табл. 4) е причина за чувствителното увеличение на оценката по показателя “размер на търговския сектор” спрямо 2000 година – от 5,9 на 7,1. Причината за това може отново да се потърси в либерализацията на международната търговия. За поредна година България има максималната оценка по показателя “разлика между официалния и неофициалния валутен курс” – 10, като основна причина за това е въведеният валутен борд. Ниската оценка за “ограничения върху капиталовите пазари” се обуславя слабото представяне на страната по подпоказателя “ограничения на капиталовите транзакции с чужденци” – само 2,3. От разгледаните 13 възможни вида контрол върху сделките на капиталовите пазари Международният валутен фонд6 е установил, че в България са налице цели 10 от тях. Тук трябва да се отбележи, че в повечето случаи едни и същи ограничения важат както за местни, така и за чужди лица. Слабост на индекса при това измерване е, че не се взима предвид степента на строгост на отделните видове контрол, а само техния брой. По принцип нелиберализираните капиталови пазари създават пречки пред свободното движение на капиталите, като по този начин влияят отрицателно на бизнес средата и нивото на инвестиции в страната. В България обаче ограниченията не са основният проблем пред капиталовите транзакции . Неефективното функциониране на българските капиталови пазари по-скоро се дължи на изкуствения начин, по който те бяха създадени, и ограничения брой компании, предлагащи публично свои ценни книжа.
По отношение на регулирането на кредитните пазари България има високи оценки по два от критериите – частна собственост на банките и избягване на негативни лихвени проценти. По отношение на собствеността на банките оценката е 8 (от 10) и ще се повиши заради приватизацията на банка Биохим и ДСКбанк. Разбира се, не трябва да се забравя, че все още има една държавна банка, Насърчителна банка, и една квазидържавна банка – Общинска банка, които също би било добре да се приватизират (тези банки, обаче, са доста малки и не оказват значително влияние на банковата система). Високата оценка за избягване на негативни лихвени проценти се дължи на валутния борд и монетарната стабилност, осигурена от неговото функциониране, както и на спадането на спреда между лихвите по кредитите и депозитите. По отношение на конкуренция от чуждестранни банки оценката ще се повиши, тъй като след приватизацията на банка Биохим и ДСК вече много голяма част от банковата система е в ръцете на чужди собственици. При показателя “кредит за частния сектор” оценката е 7.3 и бележи нарастване, тъй като все по-голяма част от кредита е насочен към частния сектор, а не към публичния. От друга страна, обаче, все още много компании, ползващи кредити, са държавни (НЕК, Булгаргаз, АЕЦ, топлофикационните дружества и други дружества в енергетиката, БТК, Булгартабак, водоснабдителните компании и т.н.) и трябва да се приватизират, доколкото действат като “стокови кредитори” от последна инстанция.
България получава ниска оценка в абсолютна стойност за регулации на пазара на труда – 4,9, но класирането й по този показател е най-високо в сравнение с това при всички останали – 44-то място. Показателят “влияние на минималната работна заплата” измерва негативния ефект от административното определяне на минималния размер на работната заплата върху разходите за труд и заетостта. Най-осезаеми са последиците за неквалифицираните работници, младите, работниците без опит и хората с увреждания. Те не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната работна заплата, и следователно са принудени да търсят заетост в неформалната икономика или да се присъединят към групата на дълготрайно безработните или обезсърчените работници. Оценката на България по показателя “влияние на минималната работна заплата” е втората най-ниска сред изследваните 74 страни след тази на Украйна. Тя се определя на базата на отговорите на български предприемачи за цялостното въздействие на фиксираната минимална работна заплата и строгостта при нейното прилагане. Резултатите за България могат да се обяснят с факта, че до въвеждането на минималните осигурителни прагове в началото на 2003 година размерът на минималната работна заплата не влияеше единствено върху работниците с ниска производителност. Макар в действителност да са получавали по-високи възнаграждения, множество служители формално са били наемани на минималната работна заплата, която е определяла размера на осигурителните вноски и оттам на разходите за труд в съответната фирма. Тази роля на минималната работа заплата от 2003 година се пое от минималните осигурителни прагове, определяни за всеки различен бранш от съответните синдикати и представителни организации на работодателите. Голямата част от договорените минимални осигурителни прагове са над минималната работна заплата, което увеличи разходите за труд особено в малките и средни фирми чрез нарасналите плащания към НОИ. Така макар минималната работна заплата да загуби част от влиянието си, тя бе заместена от нови регулации, чийто ефект се оказва още по-обременяващ за бизнеса. Плановете на Министерството на труда и социалната политика включват договаряне на минимални работни заплати във всеки бранш между синдикати и работодатели, което се очаква да повиши средната минимална работна заплата в страната и оттам нейния отрицателен ефект върху икономическата активност. Оценката за гъвкавост при назначаване и уволнение е резултат от залегналите законови ограничения в Кодекса на труда. Класация на Световната банка7 поставя България на 5-о място по гъвкавост на назначаването сред изследваните 110 държави по данни за 2001 година. Този резултат обаче би могъл да се влоши след въвеждането на задължителната регистрация на трудовите договори от 1 Януари 2003 година. В подобна насока биха подействали и приетите от Министерски съвет изисквания към съдържанието на трудовия договор, тъй като по-високата степен на формализация на процеса на назначаване на служители затруднява работодателите. За незадоволителното представяне на България в областта “Регулации на пазара на труда” допринасят и ограниченията, свързани с полагането на извънреден труд, работа на непълно работно време или на срочен договор, както и изричното изброяване на възможните мотиви за уволнение в съответната нормативната база. Ограничената съвещателната роля на синдикатите и организациите на работодателите в съветите за тристранно сътрудничество определя високата оценка на България по показателя “колективно договаряне”. В тази област обаче също се наблюдава отстъпление от следването на пазарните принципи в отношенията работодател – служител. Според добавения през 2001 година чл. 51в в Кодекса на труда “по общо искане“ на сключилите колективния договор на отраслово или браншово равнище министърът на труда “може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша”. Впоследствие на синдикатите и организациите на работодателите им бе дадена и правото да договарят помежду си минималните осигурителни прагове, което министерството на труда и социалната политика определи като първа крачка истинското договаряне на работните заплати между синдикатите и работодателите за отделните браншове и професии. България получава добра оценка за стимули от помощи за безработни при търсене на заетост, тъй като в сравнение с други страни размерът на тези помощи е малък. Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” не се очаква да има особен ефект върху пазара на труда в тази насока. Оценката за задължителна военна служба обаче е твърде ниска – 3 от 10 заради все още наборната военна служба, което поставя на преден план нуждата от въвеждане на платена доброволна договорна служба. Препоръките за по-нататъшна либерализация на пазара на труда включват децентрализиране на колективно договаряне на ниво отделна фирма, премахване на осигурителните вноски върху обезщетенията и плащането на първите три дни болнични за сметка на работодателите, отмяна на класовете прослужено време и намаляване на ограниченията, свързани с работата на непълно работно време, полагането на извънреден труд и срочните трудови договори.
Важен показател за регулирането на бизнеса е контролирането на цените от страна на правителството. В България има все още много цени, определяни от правителството – електричество, топлоенергия, цигари, лекарства, природна газ, водоснабдяване, телефонни и пощенски услуги. Минималните цени са друг начин за контрол – пример за това е минималната застрахователна премия по застраховката гражданска отговорност. Изходът тези отрасли да се демонополизират и либерализират, за да може конкуренцията да започне да действа и в тях. Голям проблем са административните пречки пред започване на нов бизнес - оценката за този показател е много ниска - 2,8 (от 10). Това се дължи на наличието на множество лицензионни и разрешителни режими, които са скъпи (отнемат много време и пари). През 2003 година с повишаването на съдебните такси се върви към влошаване на този показател. По “изгубено време заради бюрокрацията” оценката е 4 (от 10), тъй като администрацията е силно неефективна и отделните структури не разменят информация помежду си. Така на хората от бизнеса им се налага да посещават много на брой различни институции, за да декларират и регистрират една и съща информация или да получат някакво разрешение или лиценз. За показателя леснота на стартиране на нов бизнес оценката е изключително негативна (2,5 от 10), което е показателно за неблагоприятната бизнес среда (в изследването са използвани данни от World Economic Forum (2003), Global Competitiveness Report 2002-2003 , Oxford: Oxford Univ. Press). 1 Повече подробности за методологията може да се намери в оригиналния доклад на института “Фрейзър”. Виж http://www.freetheworld.com/release.html 2 За подробности виж www.freetheworld.com/2003/EFW2003.ppt и www.freetheworld.com/press070803.html 3 Djankov, S., La Porta, R., Lopez-de-Silane, F. and Shleifer, A. (2002), Courts: The Lex Mundi Project, NBER Working Paper No. w8890, http://papers.nber.org/papers/w8890 4 Виж http://rru.worldbank.org/DoingBusiness/SnapshotReports/Bankruptcy.aspx 5 Виж Индекс на съдебната реформа в България, Правна инициатива за Централна и Източна Европа на Американска асоциация на юристите, 2002. 6 Виж IMF Annual Report on Exchange Arrangements and Exchange Restrictions 2001 7 Виж http://rru.worldbank.org/DoingBusiness/TopicReports/LaborRegulations.aspx Каталог: docs -> market-and-state market-and-state -> Доминиране чрез индустриално превъзходство market-and-state -> Размисли върху смисъла на държавата market-and-state -> Как се финансира държава без данъци market-and-state -> Представяне на Годишния индекс на световната икономическа свобода на института “Фрейзър”, Канада market-and-state -> Националната независимост market-and-state -> За прозрачността в икономиката, или за онова, което се вижда и онова, което не се вижда market-and-state -> Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно market-and-state -> Реформа на пенсионните системи в Латинска Америка по примера на Чили market-and-state -> Седем морални аргумента за свободната търговия1 market-and-state -> Шест ключови аргумента за приватизиране на общественото осигуряване в сащ Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|