Икономически аспекти на държавното, общинското и частното образование

При съвременното обществено – икономическо развитие образованието е важен фактор на потенциалния икономически растеж на страната и на просперитета на всеки индивид. По – високото образование в общия случай означава по – висок интелектуален потенциал на човешките ресурси като цяло.

Образователното равнище на населението характеризира косвено качествата или средното равнище на уменията на населението като индикатор за човешкия потенциал на страната. Образоваността статистически се оценява чрез структурата на пълнолетното население (или групи от него) по степени на завършено образование.

В България образованието има проблеми. Много деца не посещават училище или отпадат рано от него, а много от тези, които ходят на училище, не научават достатъчно. Разходите на държавата за финансиране на образованието нарастват с високи темпове, въпреки намалението на броя на децата в страната. Броят на учителите е много висок, както и на училищата.

Какво може да се направи?

По отношение на средното образование, може да помогне скорошно изследване, което използва данни от международното изследване PISA. В него има няколко по-интересни изводи по отношение на дизайна на образователната система, например:

• 
  Училищната автономия влияе много силно позитивно на резултатите на учениците. Автономията включва избор на учебници и определяне съдържанието на курсовете от страна на училището, самостоятелно разпределение на разходите в съответното училище, вземане на решения за назначаване и уволняване на учители и определяне на заплащането на ниво училище. Ефектите от автономията се усилват при наличие на външно оценяване на изхода /например – матураІ.
  
• 
  По – добре се справят учениците в училищата, в които размерът на общия училищен бюджет е определен от външна институция.
  
• 
  Учениците в частно управлявани училища се справят по – добре от учениците в публично управлявани училища, независимо дали има външно оценяване на изхода.
  
• 
  Няма връзка между разходите за образование в страната и постиженията на учениците в училище.
  
• 
  Наличието на проблеми с учебниците и учебните пособия влияе негативно на постиженията на учениците.
  
• 
  Учениците в училища с по-добре образовани учители имат по-добри резултати.
  

• 
  Централизацията на образователната система влошава качеството;
  
• 
  Централното правителство няма място в образованието;
  
• 
  Ако правителството ще прави нещо, това може да е единствено финансиране чрез ваучерна система ( родителите получават ваучер, с който плащат образованието на децата си, независимо в кое училище учат);
  
• 
  Огромният ръст на разходите за образование не води до подобряване на качеството – заради сгрешените стимули в системата.
  

1. 
   автономия за училищата по отношение на разходването на техния бюджет, избор на учебници, определяне съдържанието на отделните курсове /предмети/, управление на персонала;
   
2. 
   определяне на финансирането на училищата чрез ваучерна система / парите следват ученика независимо от това в кое училище е избрал да учи/ - важно е децата наистина да посещават училище, а не просто да са записани там;
   
3. 
   приватизация на държавните и общинските училища;
   
4. 
   въвеждане на външно оценяване на постиженията на учениците и обвързване на резултатите с финансирането за отделните училища;
   
5. 
   заради някои специфични проблеми с посещението на училище сред ниско доходни и малцинствени групи в България би било добре да се обвърже получаването на социални помощи от родителите с посещение на училище от децата и постигане на определени резултати.
   

Трудно е да се опишат проблемите в образователната система у нас. Те са толкова много, че всеки, който се опита да бъде изчерпателен, ще бъде обвинен в липса на информация и знание какво се случва. И това е нормално няма информация и независима оценка на системата и затова няма как да се докажат следните твърдения. Все пак, ако трябва да посочим най-големите проблеми, те биха били следните:

1. 
   В българската образователна система непренебрежим брой от учителите са станали такива, защото са нямали друг избор.
   
2. 
   Всички ние толерираме и се съгласяваме негласно със значително прахосване на средства в системата.
   
3. 
   Образованието от ниско ефективна система се превръща в ужасяващо неефективна в последните години.
   
4. 
   Нарастващото разделение на обществото по отношение на доходите се отразява все повече и в качеството на образованието, което децата на по-заможните хора получават.
   
5. 
   Системата не насърчава учениците да се усъвършенстват и да са любознателни.
   
6. 
   Заплащането на учителите е изградено така, че да награждава годините на преподаване, а не да привлича добрите студенти към професията.
   
7. 
   Системата на оценка на знанията от години възнаграждава тези ученици, които имат умения да запомнят и възпроизвеждат, а не се насърчава иновативното мислене.
   
8. 
   “Образователната” бюрокрация е такава, че хората в системата, които носят отговорността (директорите), нямат правомощия, а тези, които имат права (министерството), не носят отговорност.
   

Тези проблеми са решени в Швеция, където са направени промени със съдействието на синдикатите. Преди да опиша как са решени проблемите в образованието, ще посоча защо синдикатите в Швеция са подкрепили реформата. От една страна, учителите в частните училища са значително по-доволни от условията и системата на заплащане в сравнение с колегите си в общинските училища и, тъй като са членували в синдикални организации, последните не са могли да пренебрегнат мнението им. Преподавателите в частните училища декларират, че имат повече контрол върху работата си и имат по-стимулираща система на заплащане. От друга страна, процесът на приватизация в Швеция е извършен така, че повечето хора са по-доволни от условията след преминаване от държавна на частна работа.

Друга причина за подкрепата на шведските синдикати за реформите е фактът, че в страната синдикалното членство е високо според европейските нива, независимо от това дали говорим за частен или публичен сектор. С други думи, синдикатите не са се чувствали силно застрашени от предложените промени. В България ситуацията е обратната – членовете на синдикатите намаляват все повече и основната причина да има още активни синдикати е фактът, че приватизацията у нас не се случва в последните години, особено в публични сектори като образование, здравеопазване и жп транспорт.

Швеция е една от малкото страни в света, направила радикална реформа, базирана на пазарния принцип, че парите следват ученика, което на практика въвежда принципите на свободната пазарна конкуренция в системата на средното образование.

Как са направени реформите в Швеция?

Преди промяната в средното образование в Швеция по-малко от

1 % от учениците са посещавали частни училища. Нивото на образованието е било ниско в сравнение с доста от англосаксонските държави. Как се променя ситуацията?

През 1991 г. започват радикални реформи в сферата на средното образование.

• 
  Децентрализация / промяна на отговорностите предоставя се пълна свобода и респективно се налага отговорност на общините да управляват средствата, предвидени за образование. Системата се преструктурира от правене на (общи) политики на министерско ниво, към правене на (конкретни) политики на общинско ниво.
  
• 
  Създаване на Национална агенция за образование основната ù отговорност е да формулира насоките и целите на образователната система и да следи за конкретното им изпълнение, а не да начертава конкретни планове, схеми и програми за образование и в допълнение да издава препоръки и указания как те трябва да се постигнат. Същевременно с това тази агенция се занимава и с издаването на разрешителни за новосъздадените частни училища. Процедурата е много проста, а изискваната документация за откриване на частно училище е сведена до минимум.
  
• 
  Промяна в законодателството и въвеждане на задължението държавното финансиране на образованието да важи както за публичните, така и за частните училища. Дава се пълна свобода на родителите да изберат в кое училище биха искали да учи детето им, без значение дали то е държавно или частно (т. нар. ваучерна система). Така основният мотив на родителите при избора им е качеството на образованието, предоставяните допълнителни услуги и възможности от училището.
  
• 
  Дава се свобода на общините да разпределят допълнителни средства към избраните от тях училища. Общините имат правото да финансират държавните и частните училища, ако сметнат за необходимо и рационално.
  

• 
  През 1992 – 1993 учебна година съществуват 106 частни основни училища и 16 училища, предлагащи средно образование. Днес данните показват, че съществуват 448 частни основни училища и 149 училища за средно образование.
  
• 
  Националната агенция за средно образование към 2004 г. е получила 316 молби за откриване на частни училища, 75 % от тях са одобрени.
  
• 
  В Стокхолм и големите градове между 22% и 33% от децата учат в частни училища.
  
• 
  Конкуренцията е водещ фактор за развитието на образователната система. Наличието на конкуренция води до по-добро образование, по-високи заплати и по-голяма ефективност на използването на ресурси.
  

Какво е положението и как се финансират частните училища в България?

В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка /2006 - 2015 г./, глава ІХ, т. 7 Система на финансиране, нестимулираща развитието, е посочено, че действащата система на финансиране на училищното образование продължава да бъде относително централизирана и не поощрява инициативността и развитието. Предоставянето на финансови средства на исторически принцип само за покриване на минимално необходимите разходи не позволява гъвкаво управление и индивидуален подход спрямо нуждите и възможностите на всяко училище. Не са предвидени и механизми за стимулиране на ефективното управление.

От една страна, държавата неохотно се разделя с държавните училища, а от друга – общините, веднъж получили финансови правомощия по отношение на общинските училища, не са готови да продължат процеса на финансова децентрализация, като им предоставят делегирани бюджети.

В глава Х Децентрализация на управлението на системата, т. 2 Условия за децентрализация на управлението на системата, са посочени две от главните условия за осъществяване на процеса на децентрализация /посочвам само едното условие, което е свързано с финансирането на училищата/ :

• 
  Финансова децентрализация.
  

В глава ХІ. Въвеждане на система за финансиране, стимулираща развитието, се посочва, че в едно пазарно общество механизмите за финансиране са важно средство за регулиране и насочване на обществените процеси. Тяхното значение е голямо и за управлението на образователната система. Доколкото системата за финансиране има значение на средство за постигане на резултати в развитието на други компоненти на образователната политика, то и промените в нея не следва да се правят самоцелно.

При осъществяване на финансовата политика следва да се намери баланс между два основни подхода при финансирането. От една страна, държавата следва да изпълнява своята функция да гарантира правото на образование на гражданите – да осигурява но всички училища поне минимално необходимите средства за покриване на техните нужди. От друга страна, следва да намери положение принципът на икономическата ефективност, който предполага повече средства да се влагат там, където има оптимизирана мрежа, където са налице необходимите материални, организационни и методически условия за провеждане на качествен учебен и възпитателен процес (инвестиции в развитието).

Предизвикателство е моделът на финансиране да бъде структуриран така, че да създава стимули за непрекъснато подобряване на равния достъп и качеството на образованието. В тази връзка финансовият модел следва да отговори на следните основни принципи и изисквания:

• 
  Хоризонтално равенство при финансирането на образователната услуга, като проекция на равния достъп до образование. “Хоризонтално равенство” не означава непременно равно (еднакво) финансиране на всички, а предполага да бъдат отчетени и компенсирани естествените неравенства в достъпа.
  
• 
  Яснота и простота на финансовия модел.
  
• 
  Съответствие с целите на образователната политика.
  
• 
  Предимство на вътрешните стимули за ефективност пред административния подход.
  
• 
  Конкуренция между звената в системата.
  
• 
  Устойчивост на модела и на финансовите правила.
  
• 
  Субсидиарност на финансовите решения.
  

Основните мерки, които ще имат ясно отражение върху финансирането на образованието, са:

• 
  Въвеждане на системата на делегирани бюджети във всички училища.
  

- Завършена визия за децентрализация на системата. Това включва ясно разпределение на отговорностите между трите нива на управление – централно, местно и училищно. От една страна, завършената концепция за делегирани бюджети изисква стандартите да бъдат сведени до ниво училище. От друга страна, са налице естествени неравенства между различните училища в рамките на една община, които само местните власти могат да отчетат и компенсират. Това налага да се намери съотношението между частта от стандартите, която ще бъде сведена до ниво училище и частта, която ще се разпределя от общините. Би следвало максимално голям процент от средствата да достигнат до ниво училище, като се запази минимален процент, в рамките на който общините да могат да компенсират неравенствата. Освен това общините ще имат възможност в известни граници да насочват някои от допълнителните инструменти за насърчаване на достъпа – социални стипендии, междуселищен транспорт, ученическо хранене и общежития.

- Постепенно преминаване на по-голяма част от държавните училища на финансиране чрез общинските бюджети. Освен че е важно проявление на децентрализацията на системата на училищното образование, реализирането на тези мярка би осигурило възможност на тези училища да запазват неусвоените средства и да ги прехвърлят в следващата бюджетна година (т. нар. право на преходни остатъци).

- Промяна в модела на регулиране на труда. На директорите на училища би следвало да се осигури възможност в известни граници да избират между повече преподаватели с по-ниски възнаграждения и по-малко преподаватели с по-високи възнаграждения. Това би създало възможност на училището да използва по-гъвкаво два от компонентите, които определят числеността на преподавателския състав – пълняемост на паралелка (съответно броя на паралелките) и преподавателска натовареност. Свободата на директорите да определят числеността на персонала не би могла да бъде абсолютна. Тя е ограничена от редица други изисквания – учебен план, максимален брой ученици в паралелка, над който качеството на обучението се влошава, максималната работна седмица, минималната работна заплата и т.н.

- Засилване на правомощията на училищните настоятелства, като им се даде възможност да участват в подготовката на делегирания бюджет на училището и в контрола по изпълнението му, както и създаване на училищни съвети, на които да бъдат предоставени и финансови компетенции.

Въвеждането на системата на делегираните бюджети във всички училища би следвало да приключи до края на 2008 г. Но трябва да бъдат извършени някои подготвителни дейности, между които особено значение имат обучението на директорите и създаването на механизми за граждански контрол върху управлението на делегирания бюджет.

• 
  Въвеждане на финансови стимули за ефективно управление и по-високо качество на образователния процес.
  

Освен за ефективно управление на средствата училищата следва да бъдат допълнително стимулирани и при постигането на по-високо качество на образованието.

• 
  Въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик.
  

• 
  Утвърждаване на програмно финансиране на системата.
  

• 
  Въвеждане на система за диференцирано заплащане на учителите.
  
• 
  Разпростиране на принципа “парите следват ученика” и върху частните училища.
  

В Стратегия за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание в община Разград за периода 2007 / 2015 г. е посочено, че проблемите и слабите страни в образоването в Община Разград се изразяват в следното /посочвам само актуалните за настоящата курсова работа проблеми/:

1. Голяма част от наличната материално-техническа база на детските градини и учебни заведения е остаряла и се нуждае от основен ремонт, както и от съвременно обзавеждане и техническо оборудване на класните стаи, кабинети, физкултурни салони и спортни площадки;

2. Недостатъчна е икономическата и управленската подготовка на ръководния състав на учебните заведения и детските градини за преминаване към делегирани бюджети, съгласно приетата Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.

Основната цел посочена в Стратегията на община Разград е:

Реализиране на ефективна политика на Община Разград за създаване на условия за осигуряване равен достъп на децата и учениците до качествено образование, съизмеримо с Европейските стандарти.

Една от подцелите в посочената Стратегия е: Усъвършенстване на системата за финансиране на ЦДГ и учебните заведения.

За реализирането на тази подцел са предвидени следните действия:

• 
  Работа по привличане на средства от проекти и програми.
  
• 
  Осъществяване на вътрешен контрол по разумното и ефективно използване на наличните финансови и енергийни ресурси в учебните и детски заведения.
  
• 
  Планиране, изразходване и актуализиране на плана на бюджетните средства.
  
• 
  Осъществяване на контрол по целесъобразността на изразходване на наличните финансови и материални ресурси.
  

• 
  Осигуряване на ефективност при разходване на бюджетите, както и на средствата, свързани с извършването на определени дейности с обществено значение.
  
• 
  Реализиране на собствени приходи.
  

• 
  Връзка с фондове, фондации и неправителствени организации. Работа по проекти.
  
• 
  Дарения.
  
• 
  Повишаване на финансовата компетентност на директорите.
  
• 
  Познаване на законовите и нормативни уредби – недопускане неправомерно изразходване на средства.
  

Въвеждането на данъчни облекчения при спонсорирането и даренията на училищата ще увеличи възможностите за допълнително финансиране. Политиката за ефективно управление на ресурсите следва да има подкрепата и ангажимента на всички участници в образователния процес, които да бъдат стимулирани за иницииране на предложения за оптимизиране на разходите. За това ще спомогне и въвеждането на ваучерна система за издръжка на един ученик по съответната професия. Държавата трябва да има ясна позиция за управлението на недвижимите имоти, в т. ч. и за тези, които в резултат на демографските процеси и оптимизирането на структурите не се ползват. За намаление на разходите по поддръжка на сградния фонд трябва да се търсят решения за ефективното му използване. Възможност за запазване на неизползваем сграден фонд поради демографски срив е предоставянето му за определен продължителен срок за стопанисване от ведомства и организации при запазване на конструкцията и с възможност относно да бъде ползван за училищни цели.

Финансирането на принципа на проекти, с което се гарантира съпричастност и творческа активност на педагогическите колективи, ще се ползва приоритетно. За целта е необходимо да се създаде специален Закон, чрез който да се учредят фондове за финансиране на процесите, свързани с развитие на таланти, интегриране на ромите в училище, интегриране на деца със специфични образователни потребности, връщане на децата и учениците в училище. Учредяването на фондове ще позволи да се обединят финансови източници с различен произход и това би направило процесът значително по-ускорен.

Джеймс Тули и Полин Диксън правят изследване на частните училища за бедни в страните с ниски доходи на населението.

Редица наблюдатели споделят мнението, че частният сектор не може да даде голям принос в осъществяването на една от Целите на хилядолетието за развитие – “образование за всички” – до 2015 година. Често пъти се възприема, че частното образование обслужва единствено елита или средната класа, но не и бедните. Предполага се, че нерегистрираните или непризнати частни училища са от най-ниско качество и поради това правителствените органи трябва да разработят по-подробна правна уредба за тях или дори да ги закрият.

Получените резултати от двегодишното задълбочено изследване на Джеймс Тули и Полин Диксън в Индия, Гана и Кения показват, че подобни заключения са неоснователни. Те са убедени, че частните училища наистина могат да играят и вече играят важна, макар и “невъзпята” роля образованието да обхване бедните и да удовлетвори потребността им от образование.

Първата част от тяхното проучване представлява систематично преброяване и обзор на всички начални и средни училища – държавни и частни, в избрани райони с население с ниски доходи. Във втората част те изследват стратифицирана произволна извадка, състояща се от 2 000 до 4 000 деца от всеки един район.

Джеймс Тули и Полин Диксън откриват, че във всеки един район преобладаващото мнозинство от децата учат в частни училища. В районите, официално определени като бедняшки квартали на трите зони в стария град на Хайдарабад, има 918 училища, от които 35 % са държавни, което е по-малко от 37-те процента непризнати частни училища. Като цяло 65 % от децата в училищна възраст в тези райони с ниски доходи посещават частни училища, които не получават странична помощ. В района Га в Гана (селски район – предградие, чието население е с ниски доходи) те проучват 779 училища и откриват, че 25 % от училищата са държавни, а 64% от децата посещават частни училища.

Навсякъде частните училища се управляват от собствениците, като незначителен брой от тях получават външна помощ от филантропи и не разчитат на държавно финансиране. Броят на момчетата и момичетата, които посещават частни неподпомагани училища, е равен. В тези училища съотношението ученик – учител е по-добро, учителите са по-всеотдайни и понякога те разполагат с по-добри условия, отколкото държавните. Значителен брой от местата в частните неподпомагани училища са безплатни или с намалени такси, за да бъдат в служба на най-бедните от бедните.

Резултатите от изследването в суров вид от ученическите тестове показват по-добри постижения в частните, отколкото в държавните училища.

Изследването на Джеймс Тули и Полин Диксън показва, че сме свидетели на значителен успех, обикновено неуловим от “правителствения радар”. Никнещите като гъби частни училища, ако се окажат забелязани от властите и специалистите по развитие, се разглеждат като неподходящи за образованието.

Проучването им разкрива, че това предположение е невярно. Нещо повече, тъй като много деца посещават непризнати частни училища, които правителствената статистика не отбелязва, постигането на всеобщо основно образование – една от Целите на хилядолетието за развитие – образование за всички, се очертава много по възможно, отколкото понастоящем се смята.

Разбира се, частните училища за семействата с ниски доходи може да се подобрят още повече чрез разработването на програми за възобновяващи се заеми в помощ на инфраструктурните инвестиции или, следвайки примера на частните училища, чрез създаването на целеви програми с ваучери, благодарение на които най-бедните от бедните ще могат да посещават частни училища.

Въпреки все още малкия си дял от общия брой училища и общия брой ученици в България, частните училища могат да играят много важна роля в образователната реформа. Това е така, защото частните училища отдавна работят на принципа на автономията и самоуправлението – в този смисъл те имат know – how, знания и опит, които липсват в държавните и общинските училища. Много от държавните и общинските училища съществуват от десетилетия, но те на практика никога не са имали достатъчна степен на самостоятелност и поради тази причина нямат и този опит. Частните училища в България възникнаха сравнително скоро, но още от началото тяхното управление е автономно и децентрализирано.

Сега държавните и общинските училища трябва да се научат как да управляват собствен “делегиран” бюджет, да определят заплати, да стимулират учителите и да насърчават повишаването на качеството на образованието. На практика, това означава, че държавните и общинските училища трябва да започнат да приличат на частни училища и да се управляват по подобен начин. Тъй като трябва да се управляват като частни училища, държавните и общинските училища могат да се учат само от самите частни училища, от техния опит, постижения, проблеми.

Частните училища да дискриминирани от сегашната система на финансиране на средното образование. Защото държавата финансира образованието на децата само ако те учат в държавни или общински училища.

Това е неприемливо. Никой не би приел за разумно ако държавата поиска да купува компютри само от държавни фирми. С образованието държавата прави точно това – казва, че ще финансира образованието на всяко дете, но само ако образованието е предоставено от държавно училище. Това намалява възможностите за избор и конкуренция, особено що се отнася до хората с не толкова високи доходи.

Трябва да се въведе истинска ваучерна система, при която единният стандарт за финансиране включва всички разходи за образованието на учениците и се привежда на училището, в което учат, независимо от това дали училището е държавно, общинско или частно. По този начин ще се премахне неравнопоставеността между различните по форма на собственост училища и ще се разшири възможността за избор на родителите и учениците.

Ефектите от такава промяна са свързани с повишаване на конкуренцията между училищата, което ще повиши и качеството на образованието.

Подобна система за финансиране на учениците, както по-горе вече споменах, - независимо дали учат в държавно или частно училище – има в Швеция. Обикновено се приема, че Швеция е социална страна и може би звучи учудващо, че там държавата финансира образованието на децата независимо дали учат в държавно или в частно училище. Всъщност, не е учудващо – защото навсякъде, включително в социалните страни, се разбира колко полезна е конкуренцията и възможността за избор.

Според председателят на Българската асоциация на частните училища Милка Славчева частните училища в България трябва да получат финансиране от държавата на принципа “парите следват ученика”. Липсва ясна държавна политика спрямо частното образование, необходим е ако не отделен закон за частното образование, то поне раздел в новия закон за образованието, който се подготвя, за да се регламентира статутът за собствеността на частните училища и правата и задълженията на директори и собственици на училищата. В закона трябва да бъде указано как частните училища ще бъдат равнопоставени на държавните и общинските.

В частни училища в България учат около 10 000 деца от предучилищна възраст до 12-ти клас, а 1350 са учащите в частни университети и професионални частни колежи, сочат данните на БАЧУ. Така частните учебни заведения са около 1,3% от общия брой учебни заведения в страната.

В повечето европейски страни държавната субсидия следва ученика независимо от собствеността на училището. Може би затова в Холандия делът на частните школа достига 60%, а в Испания около 23%, по данни на Европейския съвет на националните асоциации на независимите училища. Преимуществата са по-конкурентна среда за образователните институции, които си съперничат за по-добри учители, привличащи повече ученици и оттам повече държавни пари.

Георги Ангелов, старши икономист в “Отворено общество”, твърдо подкрепя идеята парите да следват ученика и в частните училища. Според него повечето конкуренция и по-големият избор за родителите и децата ще доведе до по-голяма гъвкавост на системата. Децата ще имат възможности да учат каквото искат, а не просто да попълват свободните места в някоя паралелка. Това решение ще вкара импулс в системата, тъй като ще създаде реален пазар на учителски труд. За да се случи този импулс, е необходима промяна в Закона за народната просвета, в която да се регламентират статутът, собствеността, правата и задълженията на частните училища. Тогава ще може да се търси решение и на проблема със сградите на тези учебни заведения. Така една от причините за високите такси ще отпадне и средата ще стане по-конкурентна. Което е ключово за образованието в България.

Литература:

1.Закон за народната просвета

2.Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка /2006-2015г./

3.Устав на Българската асоциация на частните училища

4.сайта на Националния статистически институт

5. сайта на Световната банка

6.сайта на Министерство на образованието и науката

7.сайта на Института за подготовка на директори

8.сайта на Президентството

9. Кръстева,В.,Цекова,Е. “Финансиране и бюджет на детските градини и училищата” – ОКО, С. 1994 г.