Икономически основи на фирмата характеристика на производствения процес същност на производствения процес



страница7/13
Дата11.01.2018
Размер2.05 Mb.
#44402
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

СЪЩНОСТ НА ДАНЪКА. ВИДОВЕ ДАНЪЦИ

  1. Същност на данъка, данъчни теории


Данъкът е основен инструмент за набиране на средства за държавния бюджет с цел покриване на държавните разходи. Той е гръбнакът на съвременната данъчна система и възниква с възникването на държавата. Така както не може без държава, не може и без данъците. Данъкът съпътства развитието на човешкото общество.

През дългата си история на развитие данъците са претърпели съществена еволюция, която обхваща както формите, така и ролята, която изпълнява в обществено-икономическия живот. В началото данъците са били приемани като извънредни, а в някои случаи като наказателна мярка за някои членове на обществото. По-късно те стават всеобща и задължителна форма на плащане. Преди данъците се събирали в натурална форма. В началото те са изпълнявали само фискална функция (за набиране на средства), но в последствие значително си обогатяват целите. В това число се включват: рационализира се разпределението на ресурсите; подобрява се структурата на стопанството; постига се по-голяма социална справедливост в обществото.

Плащането на данъци намалява покупателната способност на гражданите. Ето защо един от най-важните проблеми при данъчното облагане е връзката между данъчното плащане и публичния интерес.

Данъкът е сложна финансово-икономическа категория, която има многоаспектен характер. Той има правно-техническа, социално-икономическа и военно-политическа страна.



Според правно-техническия аспект данъкът е принудителен паричен трансфер на покупателна сила от стопанските субекти към държавата като представител на публичната власт. Следователно данъкът е първоакт на публичната власт. Той може да се разглежда и като парично плащане с принудителен и безвъзмезден характер, което се установява със закон.

Според социално-икономическия аспект данъкът е част от дохода на данъкоплатците, която се предоставя на държавата като в процеса на изземването й се осъществява преразпределение на доходите на социална основа и се оказва икономическо въздействие върху всички процеси в икономиката.

Според военно-политическия аспект чрез данъците се набират средства, които обслужват определени класи, прослойки, партии; финансират се военни разходи, войни и пр.

На базата на изложеното до момента могат да се изведат следните функции на данъците: фискална, икономическа, социална и контролна функция. В литературата се среща и екологична функция.

Много опити са правени, за да се обясни същността на данъка. Поради тази причина съществуват и множество данъчни теории.

Като една от най-важните теории може да се разгледа т.нар. “Жертвена теория” на Ж. Б. Сей и Дж. Ст. Мил. Според нея данъкът е жертва в полза на държавата.

Друга теория е “Осигурителната теория” на Ш. Монтескьо, според която данъкът е разновидност на осигурителните или застрахователните вноски.

Теорията на А. Смит и Д. Рикардо, наречена “Еквивалентна теория”, разглежда данъка като цена на получените публични блага.


  1. Елементи на данъка


Елементите на данъка го разкриват откъм съдържателната му страна. Те могат да се разглеждат като анатомия на данъка.

  1. Обект, предмет или данъчна база - определен стопански пакт или дейност, които се облагат с данък. В съвременното стопанство това са доход, потребление, имущество (богатство). Сумата, която се освобождава от облагане не се отнася към данъчната база. Винаги спорен е бил въпросът кой е най-подходящият обект на облагане.

Доходът като обект на облагане се счита за най-добра мярка от определен кръг икономисти, тъй като той изразява най-точно платежоспособността за плащане на данъци. Доходът е прираст на покупателна сила на индивидите заопределен период от време (обикновено 1 г).

Потреблението като обект на облагане е сумата на стойността на стоките и услугите, които домакинствата действително изразходват за задоволяване на нуждите си през определен период от време. Потребителските разходи са равни на разполагаемия доход, от който се приспадат спестяванията. Привържениците на потреблението считат, че то е най-подходящ обект на облагане, тъй като благосъстоянието на индивидите зависи не толкова от размера на дохода, който получават, а от благата и услугите, които си позволяват да потребяват.

Богатството представлява натрупаните от индивида спестявания в различна форма - капитали, ценни книжа, движимо и недвижимо имущество. В миналото богатството като обект на облагане е било широко приложимо. Днес то има второстепенен характер като данъчна база.

  1. Платец, субект на данъка - това е физическо или юридическо лице, което се намира в определено отношение с обекта на облагане. Това отношение може да бъде отношение на собственост, на придобиване или стопанисване. Платецът е лицето, което според данъчното законодателство е длъжно да внесе полагащия се данък.

  2. Данъчен носител - не винаги формалният носител на данъка понася реално данъчното бреме. Физическото или юридическо лице, което реално плаща данъка, е данъчният носител. В някои случаи платецът съвпада с носителя, а в други платецът и носителят са различни лица. Във втория случай се говори за т.нар. “прехвърляемост на данъка”.

  3. Данъчен дестинатор - това е предполагаемият носител на данъка.

  4. Данъчен кредитор (искател на данъка) - като такъв се разглежда държавата, която има изключително и суверенно право да събира данъци.

  5. Данъчен мащаб - това е определено качество, белег, средство на предмета на облагане, на основата на които се установява данъчното задължение на платеца. В миналото са се използвали различни натурални единици. Днес за данъчен мащаб е прието да се ползва стойностната оценка, която може да е нормативна, пазарна, данъчна.

  6. Данъчна единица - представлява конкретно определена част от мащаба, върху която се определя размерът на данъка. Тази част може да бъде 100 единици или 1000 единици.

  7. Данъчен размер, данъчна норма, данъчна ставка - това е данъкът, който се определя на една данъчна единица. Разграничават се постоянни, нарастващи и намаляващи норми, както и средни, пределни, ефективни данъчни норми.

Ср.дан.н. = ДЗ/ДБ(обл.) Пред.дан.н. = ДЗ/ДБ Ефект.дан.н. = ДЗ/ДБ(бруто)

  1. Данъчна основа - изчислява се като сума на облагаемите данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение.

  2. Данъчно задължение - представя се като произведението между данъчната основа и данъчния размер.

  3. Данъчни тарифи - представлява комбинация между отделните елементи на данъка, с помощта на която се облекчават данъчните служби.

  4. Данъчен кадастър - това са нарочни “книги”, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка. Съществува поземлен данъчен кадастър (за недвижими имоти) и имуществен данъчен кадастър.

  5. Данъчни партиди - в тях се водят на отчет платците на данъка и се следи за своевременното му издължаване.

  1. Каталог: img -> upload
    img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
    img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
    upload -> Вид и брой ценни книжа: 6 481 960 броя обикновени безналични поименни акции
    upload -> Отчет за управлението 2 ключови данни 11 баланс 12 отчет за приходите и разходите 14
    upload -> Стратегически маркетинг
    upload -> Обхват на макроикономиката макроикономически проблеми цели и инструменти
    upload -> Списък на клоновете на “Булбанк” ад, където се приемат поръчки за покупка и за обратно изкупуване на акции
    upload -> Отчет за приходите и разходите 9 отчет за паричния поток 10
    upload -> Утвърждавам: директор: доц д-р инж. Кр. Георгиева
    upload -> Мениджмънт на проекти


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница