Икономическите знания в древен Египет



Дата12.09.2017
Размер385.74 Kb.
#30040
Въпрос 1: Цели, задачи и обхват на историята на икономическата мисъл – Икономическата теория като самостоятелна наука под името политическа икономия се заражда през 17в. И преминава класическия период на развитието си през 18-19в.Нейните източници обаче трябва да се търсят назад в миналото.Първите такива са отделни разсъждения върху проблеми на стопанския живот (паметници от древността,законите на вавилонския владетел Хамурапи). По-обстойни разсъждения по икономическите въпроси се появяват при робовладелскотонобщество. Икономическа мисъл в дълбока древност.Наченки на икономически знания в Древен Египет и Древен Виетнам.

Икономическите знания в древен Египет

  • Земята като най-ценен производствен ресурс се води редовно на отчет (Папирус на Вилбур – 1958 г. пр. н. е.)

  • Сложната организация на държавното (царско-храмово) стопанство поставя в центъра на вниманието на древноегипетската литература държавното управление. Важен източник за изкуството на държавното управление са т.нер. “Поучения” – дидактически съчинения, отразяващи управленито на държавното стопанство през различните периоди на развитието му.

1. Възникване на понятието “собственост” в Древен Египет

1.1. В епохата на древното царство – 2800-2250 г. пр.н.е. понятието “собственост” се употребява за да обозначи принадлежност от общ порядък, в смисъл на използване на вещ от даден индивид.

1.2. Разбирането за “частна собственост” възниква като контрапункт на “държавната собственост”.

1.3. Собствеността на фараона се разглежда като длъжностно владеене на държавна собственост



Въпрос 5: Икономически знания през античността. Основни иконом. Възгледи. Платон и Аристотел – Платон /427 -347 пр. н.е./ е ученик на Сократ и създател на философската школа на идеализма. Неговите социално икономически възгледи намират израз в проектите за идеално държавно устройство, които той разработва в съчиненията си „Държава „ и „Закони”. Платон се обявява за предшественик и духовен баща на комунизма. Придава голямо значение на разделение на труда. Изгодите от разделение на труда Платон вижда в това, че то позволява на всеки да се занимава с дейност, за която е най-способен по природа. Аристотел /384 – 322 пр. н.е./ ученик на Платон и възпитаник на Александър Македонски, е най крупният древногръцки учен. Развитите от Аристотел икономич. идеи са безспорен връх на античната икономическата мисъл. Аристотел разглежда робството като естествено явление, което винаги ще бъде основа на производството. Аристотел е първият последователен защитник на принципа на частната собственост, според него, „най-малко грижи се полагат за това, което е общо на много хора”.

Въпрос 6: Икономическата мисъл в Древния Рим. Представители. – Марк Порции Катон – Стари /234 – 149 пр. н. е. Ат всички видове стопанска дейност той поставя най-високо земеделието, осигуряване на доходност е един от важните принципи за Катон. Според него добро е това стопанство, което обслужва своите собствени нужди. В трактата „За земеделието” Катон представя като главно качество на рационалния селски стопанин неговата пестеливост стигаща до скъперничество. Варон /116 – 27 пр. н.е./ - виден римски агроном и историк, разглежда нарастваща роля на стоково-паричните отношения и тяхното отражение в/у земеделието. Определя много внимание на качествата на управляващия и неговото отношение към робите. Като цяло римската икономическа мисъл изразява процесът на прогресивно развитие от натурално към стоково разменно стопанство. На тази почва на границата на новото летоброене в края на I в. пр. н.е. в съчиненията на редица римски автори като Лукций Кар /99 – 55 пр. н.е./ и Сенека Лукции / 5 – 65 от н.е./ се появяват съмнение относно справедливостта и вечността на робството, изказват се идеи за равенството на хората и за прогресивния ход на общественото развитие. Марк Тулий Цицерон е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.

Въпрос 7: Икономич. знания през периода от Античността към Средновековието. Залезът на западната Римска империя – икономич. мисъл на ранното християнство. – Средновековието обхваща продължителен период от европейската и световната история от падането на Римската империя (V в.) до началото на търговския капитализъм и формирането на капиталистическа пазарна система в Западна Европа (около XVI). Средновековната философска мисъл се заражда в периода на социално-икономическа и духовна криза на робовладелското общество и на постепенното формиране на елементите на нови обществени отношения. Исторически и логически тя е тясно свързана с античното наследство на древните гърци и римляни и преди всичко с ученията на Аристотел и Платон. През IV в. християнството става държавна религия в Римската империя. Това слага своя отпечатък и в/у развитието на науката. Християнската църква се превръща в мощен институт, който подчинява на своята програма и идеи целия стопански, политически и духовен живот. Най-ярката фигура в ранния период на християнството е епископът на Хипон /Северна Африка/ Аврелий Августин /св. Августин Блажениий/ /354 – 430/. Защитава правото на частната собственост като благословено от Бога. Парите, според Августин, трябва да служат само като мерило на стойността, но не и като капитал и средство за натрупване на богатство. Особено е отрицателно отношението му към лихвата. Водеща идея в труда на Августин е взаимоотношенията м/у църквата и държавата.

Въпрос 8: Икономически анализ в лоното на схоластика. През XI – XII в. се формира най-значимата форма на средновековната научна мисъл – схоластиката, определя главно внимание на задачата да обосновава, тълкува и доказва догмите на религията и програмата на църквата. Еволюцията на икономически възгледи и стопанската философия в периода на късното средновековие се изразява в опитите за приспособяване на официалните икономически възгледи към новите форми на стопански живот. Св. Тома Аквински 1224 . 1274. Той е най крупния теоретик на средновеквн. християнска теология и схоластика. Произхожда от богат графски род, но въпреки волята на семейството си става член на ордена на доминиканците. Пише редица фундаментални теологични и философски трактати м/у които централното място заема сборникът „Сума на теологията” Т. Аквински определя държавата като висше творение на човешкото изкуство и условие за подържането на справедливост и божествен ред на човешкото общежитие. В трактовката на Т. Аквински справедливата цена зависи от три основни и самостоятелни момента: от полезността на вещта на купувача и продавача, от производствените и транспортните разходи, от справедливия доход за продавача, който му осигурява приличен живот в съответствие със съсловното му приложение. Дънс Скот 1266 – 1308г.отиват още по-далеч в обосноването на необходимостта и справедливостта на търговската печалба като акцентират особено в/у обществената полезност на покупките на по-евтини пазари и продажбата на по-скъпите.

Въпрос 9: Икономически възгледи на Т.Акв. за търговията лихвата и парите. – В учението на Т. Акв. Както и на по-късните схоласти парите се разглеждат само като мярка на стойността и средство което облекчава размяна. За да изпълняват тези функции парите трябва да имат сигурна ценност т.е. да няма голяма разлика м/у номиналната и реалната им ценност. Т. Акв. Се проявява като умел посредник м/у старата теория и нуждите на стопанския живот. Той приема основните аргументи срещу лихвата, но същевременно търси други основания за получаването на „умерен” лихвен %. Оправданието се търси в правото на заемодателя да получи „безкористен подарък” от заемополучателя или да иска известно обезщетение за евентуална загуба от даването на парите в заем.

Въпрос 10: Късна схоластика. - Късните схоласти (XIV – XVI) разширяват аргументирането на лихвата като възнаграждение за риска като в него включва както евентуални загуби, така и пропуснатите ползи в смисъл на неосъществената печалба поради даването на пари в заем. Така се откриват широки „закони” и морални основания за легализиране на получаването на лихва. При късната схоластика религиозно-нравственият елемент значително отстъпва пред икономическите мотиви и интереси. Най-важното в късната схоластика и каноническата мисъл е, че там за първи път срещаме не просто фрагментарни идеи или отделни икономически понятия, а опит за създаване на цялостна и в определен смисъл непротиворечива икономическа доктрина, макар и подчинена на религиозните догми. Съществен е и приносът на схоластите в разработването на логическата система от категории от които израства понятийният апарат на икономическата наука.

Въпрос 11: Ранен меркантилизъм. – Ранен меркантилизъм до първата половина на XVI в. Представители на ранния меркантилизъм признават функциите на парите като единица за смяната /мярка на стойността/, за образуване на съкровища /средства за натрупване / и световни пари. Ранните меркантилисти достигат до теория на паричния баланс, смисълът на която е по малко пари да се изразходват и повече пари да се натрупват. Ранните меркантилисти предлагат законодателна забрана на износа на злато и сребро. С течението на времето обаче изчерпват положителната си роля. Антонио Сера. За него няма данни за годините на раждането и смъртта му. Сера е привърженик на теорията на търговския баланс. Сера разглежда два вида средства за набавяне на злато и сребро - естествени и изкуствени. М/у английските икономисти-меркантилисти се откроява името на Томас Мън 1571 – 1641г. той е един от директорите на Ост Индийската компания. Тясно свързан с търговската дейност, Мън има блестяща възможност да анализира условията и факторите на нейното развитие. Мън подкрепя прагматичен подход в ценообразуването съветва определянето на относително по-ниски цени на стоки които чуждите страни могат да купуват от други държави.

Въпрос 12: Същински меркантилизъм. – Меркантилизъм се третира двустранно-като теория и като икономическа политика.Меркантилистите изучават реални процеси, използват статистически данни и исторически материали умело боравят със сравнителният анализ. Заслугата на меркантилистите е, че поставят реалните факти за критерии на познанието и по такъв начин освобождават икономическата мисъл от религиозната догматика. Меркантилистите вярват в предимството на парите, в стойността на благородните метали. Богатството и парите се разглеждат във всяко отношение за синоними.

Въпрос 13: Късен меркантилизъм. – Късни меркантилисти споделят общовалидно положение повече да се продава и по-малко да се купува, за тях парите имат значение не в състояние на съкровище, а в състояние на движение. Генерален контрольор на финансите /финансов министър/ Жан Батист Колбер 1619-1683г. държавник от първа величина Колбер има големи заслуги за провеждане на стопанска политика за стимулиране на националната промишленост. Създаването на класическата икономическата теория бележи своите първи стъпки през XVII в. Това е времето когато производството започва да се налага като основна сфера на приложение на капитала. Уйлям Пети – родоначалник на класицизма в Англия 1623-1687г. син на дребен занаятчия. Пети следва нова философия, философията на Бейкен и Хобс. У. Пети е един от учените, които първи дават обяснение, тълкуване на основни икономически категории като стойност, работна заплата, поземлена рента, цена на земята, пари и др. Класическата политическа икономия във Франция започва с Боагилбер – хуманист, критик на икономическото и социално неравенство.

Въпрос 14: Учението на физиократите. – Появата на школата на физиократите се корени в икономическите, социални и интелектуални условия на Франция. Франсоа Кене 1694-1774г. лидер на школата. Изразители на тази обективна тенденция на социално-икономическо развитие стават Ф. Кене и групиралите се от началото на 1760г. около него философи-икономисти които се изявяват като обособена научна школа. Физиократите се опитват на равнището на естествените науки и философското знание на своето време, за да осмислят и обогатят икономическия анализ. В научния анализ на физиократите централно място заема проблемът за чистия продукт. Още от начало Кене стъпва върху здрава почва, разглеждайки чистия продукт като категория на производството, а не на обръщението. Кене не се колебай относно източника на чистия продукт. Той е земеделието. Чистия продукт предполага определено равнище на производителност на труда. Според физиократите високо равнище на производителност се осигурява изключително в селското стопанство където природата с по средството на земята твори чистия продукт. В „Икономическата таблица”Кене допуска неизменно равнище на цените и абстрахиране от външната търговия. Възпроизводството е представено, от една страна, като обръщение на материалните потоци, а от друга то характеризира възпроизводството на обществените отношения на класите които образуват социалната структура на обществото. Икономическата таблица на Ф. Кене е първият опит за разработване модел на общото равновесие в икономиката.

Въпрос 15: Развитие на физиократизма. – Възгледите на физиократите са представени във феодална обвивка. Но тяхната практическа програма показва, че те са радетели на икономическия либерализъм. Школата на физиократите издига искане към нуждите на едрото земеделско производство. Физиократите се застъпват за свободна конкуренция в търговията, имат нетрадиционни препоръки за данъчното облагане, разглеждат икономическа роля на държавата и защита на частните собственици. Ан Роберт Жан Тюрго виден представител на физиократите, по своите възгледи Ан Роберт Жак Тюрго 1717-1781г. е физиократ но не е бил ученик на Ф. Кене и както сам се изразявал, не принадлежи към „сектата” на физиократите. Тюрго е родоначалник на теза за появата на капитала, която в последствие се възпроизвежда в политическата икономия . Според него пестеливостта, старанията, въздържането и други подобни фактори обуславят появата на капитала. През 1774г. Тюрго е назначен за министър на финансите. Френската революция от края на XVIII в. възприе редица от намеренията на Тюрго, включително и данъка върху дохода /рентата/ от тезата поземлена собственост. Физиократите са оценени достойно за техните постижения в икономическа теория, те полагат началото на действително научна теория и според К.Маркс са бащи на политическа икономия. Физиократите определиха ясните правила на отношението м/у основните класи, те са разработили понятието равновесие на съвкупните количества, изучаването на които кейнсианците започнали от 1936г.

Въпрос 16: Енциклопедисти и морални философи. – С името на Адам Смит се свързва превръщането на политическа икономия в наука. Адам Смит е роден 1723г. в Шотландския град Кърколди. 1776г. публикува съчинението „ Изследване за природата и причините на богатството на народите”. Приживе „Богатство на народите” – кратко наименование на труда – се преиздава 5 пъти. В съчинението на Смит обект на изследване е националното богатство, то се приема за главен предмет на политическата икономия.

Въпрос 17: Адам Смит родоначалник на зрелия икономически класицизъм. – Още в увода на Богатството на народите А.Смит прокламира труда за източник на богатството на нацията затова разглеждането на богатството започва с анализ с разделението на труда. Смит се интересува от начина, по който всеки работник е в състояние да повишава производителността на труда и установява, че той е специализацията на трудовите операции. Според Смит разделението на труда е следствие на склонността на човека да разменя продукти, а самата склонност е изведена от личния интерес. За Смит парите са „голямото колело на обръщението” , те са предимно „всеобщо средство за търговия”, средство за обръщение. Смит обогатява учението за парите, като доказва че те са стока, отделила се стихийно от общата стокова маса в резултат на развитието на размяната, а не на съзнателно споразумение м/у хората. Понятието стойност има две различни значение – потребителна и разменна. Смит констатира един проблем, наречен впоследствие” парадокс на стойността” той установява, че има вещи с голяма потребителна стойност и малка разменна стойност и вещи с малка потребителна стойност, но с голяма разменна стойност. Той достига до извода, че съществува пряка зависимост м/у работното време и величината на стойността – свежда стойността до труда. Определянето на стойността с разхода на труда отличава Смит от неговите предшественици. Смит се интересува от конкретните условия, при които работното време е мерило на стойността. Той достига до убеждението че в пределите на дребностоковото производство, труда може да даде някакво правило за размяната на стоките. С разграничаването на естествената от пазарната цена Смит задълбочава анализа на стойността действителната цена, по която се продава стоката е пазарната цена. Тя може да бъде по-висока, по-ниска или да съвпада с естествената цена. Смит разглежда още разликата м/у монополната и естествената цена. А. Смит след Ф. Кене прави нова стъпка в класификация на капитала. Оборотния капитал осигурява печалба със своето обръщение преминавайки от един собственик в друг. Основният капитал носи печалба без да сменя собственика или без да участва в обръщението. Смит се заблуждава, приемайки първо, че само оборотния капитал се включва в обръщение. Второ, схващайки обръщението на капитала за движението му от ръка в ръка, т.е. като юридически акт. В действителност обръщението на капитала е икономически акт – движение на стойност, в което участват двете съставни части на капитала – основния и оборотния.

Въпрос 18: Дейвид Рикардо – живот, дейност, творчество. Дейвид Рекардо 1772-1823г. е роден в Лондон и е третото от седемнадесетте деца на богат борсов посредник. От малък Рикардо се готви за брокерска работа и, след като учи известно време в търговско училище, още 14-годишен започва да помага на баща си на борсата. На 20 години се жени за християнка поради което скъсва със семейството си и еврейската общност. Лишен от бащината благословия и финансовата подкрепа Рикардо вече глава на семейство, започва самостоятелна брокерска дейност със скромните, взети назаем 800 ф.ст. Но макар и изключително удачна, борсовата дейност не удовлетворява интелектуалните стремежи на Рикардо. Преуспелият борсов деец, чужд на академичните среди и системните теоретични занимания проявява нарастващ интерес към науката. Ранните работи на Рикардо са посветени на злободневни финансово-стопански въпроси. През 1809 излиза памфлетът му „Цената на златото”.Големият труд на Рикардо, в който той излага своите теоретични възгледи и който му създава има на учен-икономист, основател на нова школа, е публикуван през 1817г. в Лондон под заглавието”За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”. През 1819г. когато е публикувано второто издание на „Принципите”, Рикардо става член на парламента /камарата на общините/. Рикардо умира внезапно през 1823г. на 51 години, оставяйки недовършени много свои теоретически и практически проекти. Вниманието на Рикардо е насочено към стоките, които са свободно възпроизводими и „чието количество може да бъде увеличено чрез изразходване на човешки труд”. Разменната или относителната стойност на тези стоки, според Рикардо, се определя само от труда, вложен за тяхното производство. „Трудът – е основата на всяка стойност и …относителното количество труд определя /почти изключителни/ относителната стойност на стоки” Рикардо разглежда разходи на труд като основа на „естествената” цена на стоките. Важен момент в теорията на Рикардо е количественото определяне на разходите на труд, които регулират стойността. Като анализира проблема, той стига до извода, че величината на стойността се определя не от индивидуалните трудови разходи, а от тези, необходими за производството на дадена стока при най неблагоприятните производствени условия. Според Рикардо, за да бъде изгодно специализацията и международната размяна, не е задължително страната да произвежда дадената стока с абсолютно по-малки разходи, от колкото тя се произвежда в чужбина. Достатъчно е съотношението на разходите за производството на дадената стока, в сравнение с разходите за производството на другите стоки вътре в страната, да е по благоприятна от колкото е това съотношение в други страни. Идеите на Рикардо доминират в класическата икономическа теория повече от половин век. Авторитетни учени признават Рикардо за велик икономист и създател на методологията на съвременния икономически анализ. Други, обаче считат, че той е тласнал науката по грешен път и го обвиняват за неговия абстрактен метод. Ако икономическата наука, бе следвала Малтус, а не Рикардо, счита Кейнс, света днес би бил по-мъдър и по-богат. Всъщност Рикардо е икономист, чието икономическото учение най-ярко изразява достойнствата и недостатъците на класическата школа.

Въпрос 19: Т.Р. Малтус – живот и творчество. – Малтус 1766-1834г. произхожда от аристократично семейство. Баща му Д.Малтус е поземлен собственик, който се увлича от просветителските идеи на своето време и е почитател на Д.Юм и Ж.Ж.Русо. Като втори син, Малтус няма право на наследство. И за това от рано се готви за духовна кариера. Завършва елитния Исусов колеж в Кеймбридж, след което заема място на свещеник в селска енория. Междувременно получава научна степен и през 1793г. се завръща като преподавател в исусовия колеж където остава до женитбата си през 1804г. През 1798г. Малтус анонимно публикува памфлет под заглавие” Есе върху принципа на населението” подтик за написването на работа му дават продължителните дискусии, които води с баща си по социални и философски въпроси. Спечелил си голяма, макар и не еднозначна известност, Малтус е поканен през 1805г. за професор по история и политическа икономия в новооткрития колеж на Ост-Индийската компания в Хейлибъри. Тук той пише основните си икономически съчинения, които без да имат популярността на първата му работа, са добре приети в научните среди и утвърждават авторитета му научен икономист. Между тях следва да се отбележат „ Изследване върху природата и прогреса на рентата” . /1815г. И главния му икономически труд „Принципи на политическата икономия” 1820г. Въпреки критиките срещу неговата теория, Малтус е един от признатите водещи икономисти на своето време. Пренаселеността, според Малтус, е най сериозния проблем който застрашава идеите за хармония на интересите и растеж на благосъстоянието за всички. Главната идея която Малтус извежда от своята теория със вежда до следното: под влиянието на закона за населението перманентно се създава свръх население, които превишава наличните ресурси и неизбежно е обречено на мизерия глад и измиране за това и основната причина за бедността и неравенството не трябва да се търси в начина на управление или неравномерното разпределение на имуществото тя произтича от естествените закони на човешките страсти. Колкото и жесток да е този ред на нещата хората трябва да се съобразяват с него защото той е „Закон на природата”

Въпрос 20: Ж.Б. Сей – 1767-1832г. Е роден в Лион в семейството на търговец. Сей започва своята научна дейност като систематизатор и тълкувател на А.Смит. В своя „трактат” той заявява че труда на Смит е в „безпределен хаос” и неговата задача е да систематизира и изложи ясно основните му идеи. Сей развива и друга знаменита своя теория – Теорията за трите фактора на производство. Сей е първия който „узаконява” в политическата икономия равноправното участие на труда, капитала и земята при създаване на стойността на продукта. Според него нацията разполага с три производителни фонда /фактора/ - природа труд и капитал. Основното положение което Сей защитава по въпроса за разпределението на доходите, произтича от неговата теза за взаимовръзката и взаимната обусловеност на труда, капитала и земята при създаване на стойността на обществения продукт. Всяка стока служи за пазар на другите стоки и в обществен мащаб търсенето и предлагането се уравновесяват. Тази идея Сей изразява по следния начин: „колкото повече са в дадената страна производителите и колкото по-многочислено е производството толкова по-разнообразен и обширен ще е пазарът за реализирането на произведените продукти.

Въпрос 21: Посткласицизъм – Джон Стюард Мил 1806-1873г. е роден в Лондон. Той е първороден син на Джеймс Мил – приятел и съмишленик на Д. Рикардо. Бащата открива в сина си изключителни дарби, заема се с възпитанието му и прилага собствена система на образование, за която се твърди че е уникален експеримент в историята на педагогиката. Д.С. Мил след Рикардо е най-изтъкнатият икономист на класическата школа в Англия. Той е убеден в Предимствата на икономическия либерализъм, противопоставя се на протекционизма, защитава свободната търговия и свободната конкуренция. За разлика от френските икономисти последователи на класиците през 30-40 години на XIX в. /Фр. Бастия/ Дж. Ст. Мил проявява чувствителност към социалните идеи на епохата, в която живей. Най-важната особеност на методологията на Мил е, че дава различно тълкуване на законите на производството и разпределението. Дж.Ст. Мил обаче изучава законите на разпределението откъснато от законите на производството т.е. разглежда разпределението на благата откъснато от тяхното производство. Дж.Ст. Мил включва в анализа и фактора време, разглежда две състояния на обществото – статично и динамично. При анализа на богатството Дж. Ст.Мил се придържа към възгледите на А.Смит. Богатството се разбира като материално, а производственият труд – като труд, въплътен в материални предмети. Дж. Ст.Мил е убеден в предимствата на свободната конкуренцията. Мил задълбочено анализира едро и дребно производство, ефективността на едното и другото. Мил е критично настроен към тенденцията на увеличаване размера на предприятията, тъй като съзнава опасността от появата на монополизъм. При разглеждане на категорията печалба Мил е привърженик на Н. Сениор 1790-1864г. автор на теорията за въздържането. Печалбата е възнаграждение за „жертвата” на капиталиста, който се въздържа от потребление за собствени нужди на намиращия се у него капитал. За това възнаграждение той иска компенсация. Възгледите на Мил за данъчното облагане се основават на социални и икономически съображения. Икономическата система на Дж.Ст. Мил свидетелства за неговата еволюция от индивидуализма към колективното владение на капитала посредством кооперативните сдружения. Неговата програма за премахване на наемния труд, намаляване на различията в доходите, социализацията на поземлената рента и др. го отдалечават от останалите икономисти – класици. Това обяснява противоречията в икономическите му възгледи и защо от него класическата школа поема в низходяща посока.

Въпрос 22: Неокласическото поставя в центъра на научния анализ поведението на индивида на отделния икономически субект. Формират се 3 школи: австрийска, кеймбриджеска и лозанска. Маржинализъм, в лицето на неговите основатели възниква именно като професионализирана наука. И тримата основатели на Маржинализма се стремят към създаване на нова икон. теория със свой предмет и подход. Към икон. анализ, собствени методологочни принципи и категориален апарат. Различават се, обаче, по обхвата, мащабите на изследването и възможностите. Терминът "икономикс" се възпроизвежда от А. Маршал. Основоположниците на маржинализма - на връзката на тяхната теория с класиците на политическата икономия относно прилагането на абстрактно-логическия метод и стремежа им да обосноват универсална приложимост на разглежданите от тях икон. закони.
Въпрос 23: Класиците на политическата икономия са привърженици на обективния подход. Той се основава на обективната реалност на икон. отношения и признаване примата на производството. Освен производството, те изследват отношенията на разпределението и обръщението.

Въпрос 24: Маржинализмът, в лицето на неговите основатели възниква именно като професионализирана наука. Менгер и Валрас имат амбицията да създават нова теоретична концепция и трима основатели на маржинализма се стемет към създаване на нова икономическа теория със свои предмет и подход към икономическия анализ. Собствени методологични принципи и категориален апарат. Различават се обаче по обхвата, мащабите на изследването и възможностите за създаване на относително оформена научна система.
Въпрос 25: Основател на школата е Карл Менгер. Той (1840-1921г.) е роден в Галиция. К. Менгер е основател на австрийската школа, обаче, нейн общо признат лидер става Бьом-Баверк (1851-1914г.) . Както Менгер и Бьом-Баверк завършва право във Виенския университет. Неговият жизнен път е по-сложен. В продължение на много години съчетава университетската кариера с пряко участие в държавната администрация. В служебната йерархия Бьом-Баверк достига длъжност Министър на финансите на Австрия. Най-напред Бьом-Баверк излага възгледите си в труда (права и отношения, разглеждане от гл.точка на народостопанското учение на благата) 1881г. През следващите години публикува редица трудове (капитал и печалба) 1884г. , (основи на теорията на ценността на стопанските блага) 1886г. , (позитивна теория на капитала) 1889г. В тези книги, като се опира на идеите на Менгер, развива и обогатява теорията на Австрийската школа. Книгата ( основи на теорията на ценността на стоп. блага) , е посрещната с голям интерес и се ползва с изключителен интерес. Тя допринася за утвърждаване на нейния автор като лидер на школата. Австрийската школа заменя понятието " стойност " с " ценност " и " стока " с " благо " . Замяната на понятията не е случайна, а е обословена от методологичните принципи, към които се придържа субективната школа. Субективната школа групира още благата на икономически и неикономически (свободни) . Икон. блага са тясно свързани със стоп. дейност на хората. Всички икон. блага имат ценност, ценността не е обектовно вътрешно свойство на материалните блага, ценността е резултат на отношението на човека към веща. Крайния извод на Австрийската школа за ценността е, зависи: от пределната полезност на благото, от оскъдността на благото. При определени обстоятелства и бъдещите блага също могат да се оценяват по високо от настоящите. Австрийската школа внася своя принос в развитието на икон. теория. Тя поставя началото на ново направление в икон. познание - микроикономическия анализ. Школата обръща голямо внимание на личните предпочитания на човек по отношение на благата и сравняването им с ограничените ресурси.
Въпрос 26: Една от най-оргиналните школи в неокласиката от края на 19 век - Лозанската. Приноса на икономистите от Лозанската школа е , че първи скъсват с т.нар. (изобразителна) функция на математиката, а гледат на нея като метод на изследване, ръководени от убеждението, че могат да постигнат резултати, които не са по силите на други общо-научни методи. Утвърждаването на математическото направление през 19 век се дължи на забележителните постижения на професорите от университета в Лозана - Л. Валрас и В. Парето, от където идва името на това течение в неокласиката. Мари Еспри Леон Валрас (1834 - 1910) е френски икономист, основател е най- виден представител на математическата школа в края на 19 век. Заедно с К. Менгер и У. Джевънс е родоначалник на маржиналния анализ на полезността и на неокласическия етап в развитието на икономическата наука. Роден е в Нормандия в семейството на професионален икономист - баща му е един от първите, които определят политическата икономия като математическа наука. Според Валрас, пол. икономия предтавлява система от икон. науки, която може да се раздели на чиста, приложна и социална икон. теория. Най - важно място в творчеството му заема чистата икон. теория, която изследва националното богатство в контекста на пазарните процеси и ролята на парично-ценовата система. В подхода на Валрас: първо, " идеален тип стопанство ". Второ, като процес на взаимодействие между две основни групи участници. От една страна е множеството собственици на производствени ресурси. От друга страна са предприемачите-организатори на производството. Трето, моделът е построен върху изискването за съвпадение между търсенето и предлагането. В зависимост от офертите на купувачите и продавачите и ако се появи дефицит или излишък, цената се променя в съотвтната посока, а ако има равновесие - остава същата. Следователно, обобщаващият извод е, че в модела на Валрас пазарите сами по себе си не в състояние да доведат до определяне на абсолютното равнище на цените, а могат да определят само относителние цени. На практика математически онагледява " невидимата ръка " на А. Смит. Неограничената конкуренция, гъвкавите цени, еластичното търсене и предлагане са в състояние да гарантират икономическия оптимум и максимално обществено благосъстояние. Валрас се бори за справедлива данъчна система, срещу социалното неравенство, обосновава нуждата от радикална поземлена реформа и се противопоставя на буржоазната ограниченост. Защитник на чистата конкуренция и ярък противник на всички видове монопол. Вилфредо Парето (1848-1923) е италиански икономист и социолог, един от лидерите на Лозанската школа в политическата икономия. Произхожда от аристократичното семейство, известно с политическите и революционните си традиции, получава инжинерно и математическо образувание в университета в Торино. Освна структурна единица в концепцията на Парето е " икономическия човек " - хората той нарича икономически молекули на обществото, а човешките действия дели на два класа - рационални и логически немотивирани. Той формулира изучаването на механизма за постигане на равновесие между потребностите на различните стопански субекти. Невъзможно чрез предрапределение на благата да се подобри благосъстоянието, на който и да е стоп. субект, без това да е за сметка на намаленото благосъстояние на някой от останалите икон. агенти. Равновесната концепция на Парето и проблема за общественото благосъстояние е обществен избор.
Въпрос 27: В историята на икон. мисъл формирането на Кеймбриджската школа се счита за едно от най-важните събития бележещи прехода от класическата към модерната икон. теория. Школата е забележителна най-вече с това, че успява да хвърли мост между основните положения на класическата доктрина и новите маржинални принципи. Теоретичната доктрина на Кеймбриджската школа е свързана със социалната, политическата и икономическата структура на късната Викторианска епоха. Алфред Маршал (1842 - 1924 ) е роден в Лондон в религиозно притестанско семйство. Баща му е касиер в английската банка. Той иска да види сина си свещенник и упорито и даже тиранично се стреми да го насочи към това. Още от малък той се увлича от математиката. Учи математика в Кеймбриджския университет. През 1868г. започва да преподава политическа икономия. Дълго време той ръководи катедрата по икон. икономия в Кеймбриджския университет (1885 - 1908) и е създател и признат лидер на Кеймбриджската икон. школа. С личното си влияние Маршал привлича редица от най-добрите си студенти към научна работа в областта на икон. наука. Сред неговите ученици са: Дж. Н. Кейнс, А. Пигу. А. Маршал е автор на няколко по-големи изследвания в областта на икон. теория: " икономиката на промишлеността", " промишленост и търговия", " пари, кредит и търговия " и др. Основният му труд, който съдържа главните му теоритични приноси, е публикуван през 1890г. под заглавие " принципи на икономикса " . Централната му концепция тази за пазарното ценообразуване. За него тя е едновременно и наука за богатството и наука за човека. Маршал е за един по - реалистичен и отчитащ историческите, социалните и хуманните аспекти на стоп. процеси подход към предмета на икон. наука. Смисъла на неговата позиция е, че в икономиката няма резки граници, а плавни преходи от едно състояние към друго, от една категория към друга. Той пръв разработва и въвежда графичния анализ на икон. процеси, който днес се използва от всички икономисти. На Маршал принадлежи мисълта, че добрата математика може да се окаже лоша икономика. Блестящ пример за приложението на принципа " при равни други условия " е изследването на ролята на различните ценообразуващи фактори. Въвежда функционалния метод на изследване. На Маршал принадлежи заслугата за ясното въвеждане на елемента време като фактор при анализа на икон. процеси. За разлика от по-ранните маржинални учения, Маршал основава своята теория за цената не само върху размяната, но и върху производството. Маршал приема класическата (и приписвана от него на Рикардо) теза, че стойността се определя от производсвените разходи. Според него, цената съответства на стойността (производсвените разходи) само в т.нар. "нормален период". Първо : на конкурентните пазари търсенето и предлагането имат еднакво важно значение при определяне на цените. Търсенето зависи от субектовните желания и потребности, а предлагането - от производствените разходи. " Бихме могли - пише той - да спорим регулира ли се ценността от полезността или от производствените разходи със същото основание, както за това, дали ножицата разрязва късчето хартия с горното или с долното си острие" . Второ : между търсенето, предлагането и цената съществува система от функционални зависимости. Търсенето и предлагането определят цената, но тя, от своя страна, също въздейства и върху търсенето и върху предлагането. Функцията на търсенето Маршал извежда от намаляваща пределност. Така цената на търсенето автоматично се приспособява към пределната полезност на стоките измерена в пари. В теорията на търсенето Маршал въвежда две нови концепции - за еластичността на търсенето и за рентата (излишека) за потребителя. Понятието за еластичност Маршал въвежда, за да опише чувствителността на реакцията на търсенето към изменението на цените, а самата еластичност измерва чрез отношението между процентното изменение на търсените количества и процентното именение на цената. Тази разлика Маршал третира като допълнителна изгода, рента за потребителя, защото той плаща по-малко, отколкото получава. Маршал приема, че взаимодействието между търсенето и предлагането създава условия за устойчиво равновесие на пазара и формиране на равновесната цена. Той разграничава много кратки (пазрни) краткосрочни и дългосрочни периоди, в рамките, на които изследва условията на равновесие. Маршал форулира общото правило, че колкото по-кратък е разглеждания период, толкова по-голямо е влиянието на търсенето върху цената, а колкото периодът е по-продължителен, толкова по-голямо значение има предлагането. в дългосрочен период, счита Маршал, цената клони към реалните производсвени разходи. Към традиционните три фактора за производство (труд,капитал и земя). Маршал прибавя четвърти - организацията. Тя ще наема допълнителни от всеки фактор до момента, в който допълнителния продукт от фактора (пределната производителност на фактора) се изравни с допълнителните разходи (пределните разходи), необходими за наемане на фактора. Маршал счита, че предлагането на производтсвените фактори (с изключение на земята) не може да се приема за фиксирано, особено в по-дълъг период. Затова изучаването на промените в предлагането е другия важен компонент на теорията за разпределението на Маршал. Предлагането на всеки фактор ще се осъществява до момента, в който възнаграждението за това фактор компенсира отрицателните емоции и жертви за набавянето на всяка допълнителна единица от фактора. Термин " въвеждане " означава термина " очакване " . Допълнителен доход Маршал нарича " квазирента " . Въведените от него нови понятия еластичност, къс и дълъг период, развновесна цена. Става възможно развитието на конкретни подходи за оптимизиране на методите на произв. за управление на заетостта , печалбата и разходите на фирмата. Най-близкия ученик непосредствен последовател на Маршал е Артър Пигу. Пигу разглежда алокацията на ресурсите и условията за постигане на максимално обществено благосъстояние. Той доказва, че в отраслите с намаляващи пределни разходи производството е под оптималния си размер. За постигане на социален оптимум Пигу предлага мерки на данъчната и бюджетната политика, които да коригират влиянието на външните ефекти и да изравняват обществените и частните ползи и разходи. С по-голяма намеса на държавата при преразпределението на доходите Пигу счита, че преразпределението на средства от богатите към бедните може да повиши общото благосъстояние.

Въпрос 28: Американската школа в неокласицизма е свързана с имената на Дж. Б. Кларк, Фр. Таусинг, Т. Карвер и Ъ Фишер. Водеща фигура е Дж.Б. Кларк-основоположник на американския вариант на маржинализма. Джон Бейтс Кларк 1847-1937 получава образование в Европа – университетите в Германия и Швейцария.Негов студент е станалият по късно известен Торстен Веблен. Кларк е автор на редица автори, м/у които основни работи заемат „Философия на богатството” 1896г. „Разпределение на богатството” 1899г. и „Основи на икономическата теория” 1907г. Кларк предлага три естествени раздела на икономическата наука, универсалните явления на богатството, социално икономическата статика, социално икономическата динамика. Икономическата статика като наука за законите на равновесие в стопанството. Процесът на развитие/динамика/ е процес на преминаване от едно състояние на равновесие към друго. Динамичната икономическа теория Кларк разглежда и като предпоставка за закономерностите на разпределението. Предприемаческа печалба може да бъде обяснена само при условията на динамика. Формулата на Кларк е: няма предприемаческа печалба без прогрес и няма прогрес без предприемаческа печалба. Икономическа значима оценка на благата дават не отделните индивиди, а групите от потребители, полезността на благата е като сума от оценките на полезностите на отделните свойства на стоката. Основен проблем при Кларк е разпределението на доходите и богатството. В създаването на Богатството според Кларк участват 4 производителни фактора: труд, паричен капитал, капитални блага, дейност на предприемача. В процеса на използване на производствените фактори се появява действието на закона за пределната производителност. Следващото важно положение в теорията на Кларк за разпределението е това, че доходът, който има право да получи като възнаграждение всеки фактор се определя от продукта, създаден от последната наета единица от този фактор т.е. от неговия пределен продукт. Теорията за пределна полезност на Кларк не отчита промените в производителността на труда и техническите условия на производството.Но въпреки не отговорените от нето въпроси неговата теория се отрежда на място на една от основните елементи на неокласическата теория за разпределението. Със своята теория за пределната производителност Кларк допълва неокласическите възгледи по проблемите на ценообразуването на факторните пазари и разпределението на доходите.

Въпрос 29: Неокласически синтез – е опит да се обедини микро и макроикономическата проблематика и да се съедини в обща концепция неокласическата теория и кейнсианство. По същество той се състои в съчетаване на кейнсианския модел на непълна заетост на ресурсите с неокласическата постановка, че отклонение от тенденцията за равновесие при пълна заетост може да се предизвика само от не гъвкавост на цените и работните заплати. Повечето икономисти приемат модела като една прецизна интерпретация на основната идея на Кейнс за съществуване на равновесие при безработица.

Въпрос 30: Институционализмът се ражда в епохата, когато настъпват фундаментални изменения в механизма на пазарната икономика. Извършва се срастване на промишления с банковия капитал и се развива финансовия капитал. Институционализмът е продуктът на неспособността на господстваща икономическата мисъл от края на XIX началото на XX век да се изправи през лицето на новите реалности. Терминът институционализъм произхожда от думите „институция” и „институт”. Под „институция” се разбира определен ред, обичай утвърден в обществото порядък, а под „институт” – закрепването на реда и обичаите чрез закон или учреждение, т.е. външното въплъщаване на институцията. Институционализъм представлява различен от неокласическата школа поглед в/у икономиката, насочва вниманието на икономистите, институциите и тяхната роля в стопанския живот на хората. Според институционализма икономика е повече от пазарния механизъм тя обхваща институциите които образуват и структурират пазара и които работят чрез него, че не пазарът а организационната структура на икономиката извършва ефективното разпределение на ресурсите. Отличителна черта – Холизмът, еволюционизмът. Институционалисти се отнасят критично към неокласическата парадигма, имат положително отношение към държавната намеса в икономиката. Институционалистите са едни от първите които застават зад идеята за държавната намеса в икономиката и в теоретичен план подготвят почвата за последващата поява и разпространение на кейнсианството. Критикуват буржоазното общество. Развитието на институционализъм преминава през три етапа: ранен институционализъм, неоинституционализъм, нов институционализъм. Видни представители на ранен институционализъм са Т. Веблен, Дж. Комънс и У. Митчел. Веблен е основоположник и един от най ярките представители на институционализма. Т. Веблен 1857-1929г. е американски икономист, син на норвежски емигранти. След завършването на образованието си не може да си намери работа, завръща се във фермата на баща си и там се оженва. Академична кариера започва по късно,когато е на 35 години. Основните трудове на Т.Веблен са: „Теория на предприемачеството”, 1904г. „Инстинкт за майсторство” 1914г. и др. Веблен атакува неокласическия възглед за индивида като независим от обществото.Веблен смята че основен определител на човешкото поведение са инстинктите. Според него са 4 основни инстинкта – към родители, майсторство, празно любопитство и притежание са в основата на човешките действия. Днес в теорията на търсенето се разглеждат т.нар. Вебленови стоки и се извежда един особен случай на кривата на търсене с положителен наклон. Според Веблен еволюцията на обществената структура е процес на естествен отбор на институциите. Веблен атакува теорията за невидимата ръка, спорейки че удовлетворяването на личния интерес не винаги гарантира удовлетворяване на обществените интереси. Дж. Комънс 1862-1945г. завършва университета Джон Хопкинс. Преподава на различни места но най вече в Университета в Уисконзин м/у 1904 и 1932 г. Икономическите си възгледи черпи от своята разностранна практическа и политическа дейност. Президент на Американската икономическата асоциация 1917г. Основни трудове на Комънс са: „Правни основания на капитализма” 1924г. „Икономическа теория на колективните действия” и др. Отличителна особеност на възгледите на Комънс е че той разглежда икономическите и социални явления през призмата на правото. Основната му цел е да обоснове намесата на държавата в икономиката. Той известен със своята теория за сделките. Сделката включва три момента: конфликт, взаимодействие м/у участниците в конфликта, разрешаване на конфликта. Комънс подчертава необходимостта от реформа на законодателна рамка на капитализма и не е антогонично настроен срещу бизнесмените. Той приема капитализма макар и не задължително при запазване на същата структура на властта. Уесли Клер Митчел 1874-1948 г. е роден в Илиноис. Голяма част от професионалната си кариера прекарва в Колумбийския университет 1913-19: 1922-44г. Митчел е ученик на Веблен и е известен като изследовател на цикличните колебания на икономиката. Характерна черта на неговия метод е използването на обширен фактически материал. Обяснението на цикъла Митчел вижда в реакцията на бизнеса на променящата се норма на печалбата. Според Митчел, цикличните колебания на икономиката се самопричиняват и самовъзпроизвеждат. Г. Минз изследва широк кръг от процеси – уедряването на производството, отделянето на управлението от собствеността, раздробяването на акционерната собственост и създава теорията за „дифузията на собствеността”.

Въпрос 31: Неинституционализмът в САЩ е приемник на идеите на Веблен, Комънс и Митчел. В методологично отношение неоинституционализмът в САЩ наследява отличителните особености на стария институционализъм и особено прагматизма, емпиризма и еволюционизма на неговия метод. Генералният извод на неоинституционалистите е, че след Втората Световна война капитализмът прераства в ново качество. Смекчават се антагонизмите, расте общественото благосъстояние. Капитализмът се превръща в обществото на изобилието и социалната справедливост. Държавата става надкласова институция, която хармонизира интересите на всички слоеве на обществото. Един от най ярките представители на неоинституционализма в САЩ е ДЖ. К. Гълбрайт е роден в Канада през 1908г. Образование получава в Калифорнийския университет. Неговите основни трудове са: „Американският капитализъм” 1953, „Общество на изобилието” 1955, „Новото индустриално общество” 1967г. и др. Подобно на Веблен, Гълбрайт възприема технологичен поглед към явления. Той счита еволюцията на техниката за главен източник на развитието на обществото. Централно място във възгледите на Гълбрайт заема понятието „Индустриална система”. Според него, съвременната икономика се състои от две части: от света на големите корпорации от една страна, и от многобройни дребни фирми от друга. Света на едрите корпорации той нарича” Индустриална система” Предприемаческата” корпорация, според Гълбрайт, е фирма, която се управлява от нейния собственик. Корпорация, в която властта е преминала в ръцете на техно структурата, той нарича „зряла” корпорация, тя се характеризира и с планомерност. Така той стига до друга важна идея: за конвергенцията на двете обществени системи. Счита, че капитализма и социализма са разновидности на едно и също нещо – съвременната индустриална система. През 70 те години, със засилване нестабилността на пазарната икономика, оптимизмът на Гълбрайт отстъпва място на песимизма появяват се елементи на критика към едрите корпорации, които според Гълбрайт загърбват националните интереси, разхищават природни ресурси, замърсяват околната среда. Стига до извода че интересите на обществото и на планиращата система не съвпадат.

Въпрос 32: Джон М. Кейнс е роден 1883-1946 в Кеймбридж в семейството на интелектуалци. Учи в Итън, в кралския колеж в Кеймбридж проявява страст към събирането на книги, картини, основава художествения театър в Кеймбридж, председател е на настоятелството на кралската опера, ръководи финансовата дейност на кралския колеж. Щастлив съпруг на красива балерина от руски произход. Носител е на титлата лорд. „Принципите на икономикса” на А- Маршал изиграват особено важна роля за зараждане на интереса у Кейнс към икономическата тема. Кейнс е автор на много книги.

Въпрос 33: Времето от 40 те до първата половина на 70 те на 20 век се нарича век на кейнсианството. Според класиците, макроикономическото равновесие е неизбежен резултат от действащия пазарен механизъм предлагането само си формира търсенето/закона на Сей/ Кейнс предлага алтернативна макроикономическа теория – нов набор от теоретични лещи за изучаване последствията на икономическата политика и външните шокове, съединявайки две начала – концепцията за съвкупното търсене и съвкупното предлагане, което е по същество кейнсианската революция. Капиталното съчинение на Кейнс е „Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, предназначено най вече за икономическата колегия. В него се противопоставят аргументите и изводите на Кейнс на класическата теория. Кейнс оценява, че най голямата грешка на икономическото общество, в което живее, е неговата неспособност да осигури пълна заетост, а също произволното и несправедливо разпределение на богатството и доходите. Неговия теоретичен анализ на факторите, определящи заетостта, го водят до заключението, че не промените в работната заплата, а склонността към потребление и величината на новите инвестиции заедно формират обема на заетостта. Недостига на ефективно търсене задържа процеса на производството. Характерен момент на мисленето на Кейнс е психологизирането на икономическите явления и процеси, индивидуализмът. У него се срещаме с методология, която извежда на преден план психологическите фактори. Но основни решаващи за него са: склонността към потребление и склонността към спестяване. Те са градивния материал за неговата теория за мултипликатора. У Кейнс доминира макроикономическият подход на изследването, т.е. изследват се пропорциите, взаимозависимостите м/у макроикономическите величини – спестяване и инвестиции, съвкупно търсене и предлагане, национален доход. Той изгражда основата на едно ново направление в икономическата теория – функционалния макроикономически анализ. Кейнс – реформаторът. Теоретичната система на Кейнс е статистична, икономическите процеси се разглеждат в рамките на краткосрочен период. Според Кейнс, депресии настъпват тогава когато съвкупното търсене е по малко от съвкупния доход хората са склонни, като правило и общо взето да увеличават своето потребление при увеличение на дохода си но не с толкова с колкото е нарастването на дохода. Заетостта е функция, както на очакваното потребление, така и на очакваните инвестиции. Кейнс пише че заетостта може да нарасне само паралелно с нарастване на инвестиции. Пределната ефективност на капитала определя условията, при които се търсят заемни средства с цел нови инвестиции, докато лихвения процент определя условията при които се търсят заемни средства с цел нови инвестиции, условията при които се предлагат текущо средствата на паричния пазар. Кейнс, след като изяснява склонността към потребление и склонността към спестяване и функционалното взаимодействия м/у тях формулира своята теза за мултипликатора. Кейнсовият мултипликатор е инвестиционен. Отношението м/у дохода и инвестициите той нарича мултипликатор. Кейнс не противопоставя държавната на частната инициатива. Той мисли че достатъчно широката социализация на инвестиции ще се окаже единственото средство което осигурява приближаването към пълна заетост.

Въпрос 34: Р. Харод 1900 – 1978г. произхожда от семейство на потомствени британски интелигенти и не е само биограф но и верен привърженик на Кейнс. В своята статия Кейнс и традиционната теория той пиши че единствената критика която дръзва да отправи към неговата система се отнася до нейната статичност. Но Р. Харод си поставя значително по широка задача – да заложи основите на обща теория за растежа на икономика. Харод изгражда модел на икономическия растеж основана в/у принципа на акселерацията и очакванията на предприемачите. У Харод срещаме принципа на акселерацията. Харод разграничава фактически, гарантиран и естествен темп на стопанския растеж. Естествения темп на растежа от гарантирания не допуска съществуването на принудителна безработица. Евсей Домар, роден през 1914г. в Лодз, израснал в Манджурия, в САЩ от 1936г., счита че в теорията на Кейнс отсъства изцяло растежът, тъй като се игнорират измененията в производствените мощности. Моделът на Е. Домар е по прост от този на Харод но в него най ясно се показва връзката м/у кейнсианската теория и теория на растежа. Домар се опитва да открие темпа на растеж при който стопанството следва да се развива, но в постоянно състояние на пълна заетост. Домар в известна степен се различава от Харод тъй като в основата на изходния си модел поставя равенството на паричния доход /търсенето/ и производствените мощности /предлагането/ а при Харод е заложено равенството на спестяванията и инвестициите. Но общото е отстояването на необходимостта от икономическа динамика.

Въпрос 35: Икономическият либерализъм се развива от редица автори: Кене, Смит, Рикардо, Сей, Мил. Във възгледите на които съществуват нюанси но той се базира на няколко фундаментални положения. Социална опора на либерализма е частната собственост в/у средствата за производство. В/у нейната основа се изгражда конкурентният характер на пазарната икономика. Либерализмът поставя във фундамента на икономическата мотивация интересите на индивида. От тук и издигнатото от него положение за икономическата свобода въплътена в принципа за намеса на държавата в икономиката и свеждането до минимум нейната роля в стопанския живот. Класическият либерализъм е горещ привърженик на стихийното съгласуване на търсенето с предлагането и саморегулирането на икономиката. На класическия либерализъм е присъща представата за гъвкавостта на лихвените проценти, цените и заплатите и на временното приспособяване на икономическите субекти към променящите се условия към стопанската конюнктура. В случаи на възникнало не равновесие цените реагират относително по бързо от колкото предлагането и търсенето и икономиката след време се връща в състояние на равновесие придържайки се към идеята за самопроизвеждащото се пазарното равновесие. Либерализмът допуска пълна заетост на работната сила и ефективно разпределение на производствените ресурси.

Въпрос 36: Икономически неолиберализъм. – неолиберализмът се възприема за наследник на класическия либерализъм, въпреки че не е тъждествен с него. Няколко програми положения на неолиберализма: 1, държавата трябва да определи правилата за стопанска активност на икономическите субекти, 2, утвърдените от държавата юридически рамки трябва да съдействат за осъществяването на свободната конкуренция, 3, в случаите когато еластичността на търсенето и предлагането намалява и своевременното връщане на пазара е проблематично допустимо е да се иска държавна намеса, 4, неолибералите допускат държавната намеса в някой пазари може да доведе до съществени промени на икономическия курс. Неолибералите отстояват принципите на икономическата свобода.



Въпрос 37: Немски неолиберализъм. В Германия неолибералните идеи получават особено голямо влияние и подкрепа. Център на неолибералните идеи е университета в Фрайбург. Главен предмет са различните форми на икономическата организация, границите и формите на държавната намеса в икономиката институционалните условия при които се осъществява многообразна стопанска дейност в съответствие с това централно място в неолибералната теория се отрежда на понятието „стопански ред” техният идеал е конкурентният стопански ред. Като цяло Фрайбургската школа е едно от най-значителните течения в европейския неолиберализъм. Учението е изградено в/у принципите на либерализма и е отрицание на тоталитарните методи на стопанско ръководство. „ Социална пазарна икономика” като понятие въведено за пръв път от Алфред Мюлер- Армак /1901-1968/ при тази организация индивидите вземат решение свободно и на своя отговорност, независимо от държавата и бюрокрацията.

Въпрос 38: Лондонското школа. Фридрих фон Хайек 1899-1992г. е австрийски икономист и социолог. Учи право икономика философия и психология в Виенския университет. Ф.Хайек е лидер на неоавстрийската школа той е оригинален изследовател. Централната тема на Хайек е защита на пазара и пазарното стопанство. Пазарът е една от формите на спонтанния ред в обществото, което показва отсъствието на каквато да е преднамерена цел. Ефектът на пазара се състои във възможностите които предоставя за реализирането на индивидуалните цели – разпространяването на знанията. В цялото си творчество Хайек последователно се обявява против намесата на държавата в икономиката.

Въпрос 39: Монетаризъм. Монетаризмът е едно от основните и най популярни течения в развитието на модерната икономическата мисъл. Се заражда в Чикагския университет през 50те години на 20 век. Монетаристите виждат в пазарната конкуренция необходимо и достатъчно условие за подържане на икономиката. Милтън Фридман е роден през 1912 г. в Бруклин в семейството на еврейски имигранти. Фридман е всепризнат баща на съвременния монетаризъм и лидер на Чикагската школа. Фридман смята че инфлацията е най големия проблем за икономиката но в същото време е противник на контрола в/у цените той смята че мерките срещу инфлацията допринасят повече вреда от колкото самата инфлация.

Въпрос 40: Неоконсервативна концепция. Наименованието на тази концепция идва от икономическа теория ориентирана към предлагането на ресурси образуването на спестяванията и повишаването на ефективността като на преден план е изведен въпроса за данъчното облагане. Вместо контрол в/у паричното предлагане да се стимулира паричното търсене.

Тема41 теоритични постулати на теорията за рационалните очаквания. Днес голямо влияние според представителите на икономическата мисъл има теория за рационалните очаквания.Тази теория е доминираща за съвременната академична литература. Те придобиват статус на нова класическа макроикономика. Прието е че важна икономическа роля играят субективните очаквания в стопанския процес. Идеята за рационалните очаквания е издигната от американският икономис Мут,но това не намира широко разпространение.По-късно тя се развива от икономисти като Р. Лукас,Р.Баро,Т.Сардмънт,и др. В основата на тази теория лежи постолатът, поради това очакванията на икономическите субекти се разглеждат като оптимално рационални.Привържениците на новата класическа макроикономия приема че доколкото стопанските агенти могат веднага могат да реагират в промените на икономическата дейност , и се извършва незабавно разчистване на всички видове пазари. Според новите класици техните агенти са способни, рационално да очакват, рационалнода вземат решения. Те се обявяват против намесата на държавата в икономиката, която според тях е ефективна,подвижна и стабилна. Привържаниците на рационалните очаквания откриват възможности от допускане на грешки от страна на агентите. Монетаристките концепции намират широка приемственост сред управляващите кръговите на САЩ, Англия и някои др. Страни.
Тема42 - Принципи и системи на предприемаческата икономика......

Началото на теоритичните разработки на представителите на предприемачеството се поставят в началото на 60-те години.Съществуват редица разработки на изяжени личности характеризиращи предприемаческия процес.Ясно е че успеха на едно предприятие независи от технологиите а от успеха на произвеждания продукт на пазара.Динамиката на икономическата политика зависи от най-компактното и пълно задоволяване на потребителското търсене, което въздейства и върху способността на икономиката да запази и възпроизвежда своята конкурентно способност в предприема3еския процес.Йозеф Шумптер е първия голям съвременен икономист.През 1911год. е публикувал съчинението си Теория на икономическия разтеш- той обосновава тезата ,че динамичното неравновесие е причинено от предприемача,който всъщност е носител на някакво нововъведение, с което предизвиква промена в производствен отрасъл.Шумплер за пръв път се изказва,че новите технологии са една реализация в предприемаческото управление.Най-пространствени теоритични анализи за предприемача разработва американския икономист П.Дракър.Той е американски писател,преподавател по икономика и има 4 деца .Книгите му са бестсейлари и са преведени на повече от 20 езика.Най-добрите възгледи са изложени в Новаторство и предприемачество и Новите реалности.Дракър подчертава че именно Кейнс до извесна степен предопределя съществуващата реалност.Друго твърдение на Кейнс е че бизнеса все повече се предвижва в транснационален.Търговията все повече се измества от иновационните потоци.Важно место в икономическата си теория Дракър определя на екологията.



43Теорията на П.Дракър за предприемаческата практичност ”систематичното неравенство”.

То се свързва главно с името на П. Дракър и концептуалния му труд “Иновации и предприемачество”. (1986), наричана още „библия на предприемачеството. Питър Дракър пише тази книга в условията на натрупана критична маса от публикации в областта на малкия бизнес и корпоративните иновации. Това, което той внася в публичното пространство в този момент, е проблемът за по-рационалното и по-разширено по обхват използване на новото знание от стопанските агенти. Анализирайки причините за този „нетипичен Кондратиев цикъл”, както той го нарича, Питър Дракър прави няколко основни извода:1. Американската икономика от мениджърска (доминирана от големите предприятия) се е превърнала в „предприемаческа икономика”2.налице е един социалнопсихологически феномен – вместо относителната сигурност на работата в големите предприятия, милиони (предимно млади) американци предпочитат да поемат риска да основат собствен бизнес, стремейки се към себереализация и независимост4. На основата на анализа на процесите в американската икономика, Дракър стига до едно по-широко схващане за предприемачеството и въвежда термина вътрешно (корпоративно) предприемачество.







Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница