Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми гл ас д-р Теодор Седларски1, Стопански факултет на су „Св. Климент Охридски”



страница1/3
Дата28.03.2017
Размер427.42 Kb.
  1   2   3




line 262

Икономика и право: икономически анализ на възникването и ефектите на правните норми
гл.ас. д-р Теодор Седларски1,

Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, катедра Икономика

E-mail: sedlarski@feb.uni-sofia.bg
Резюме2

В статията е направен кратък обзор на най-важните характеристики на сравнително модерната област на интердисциплинарни изследвания, наречена „икономика и право” или икономически анализ на правото. Представени са и са илюстрирани с примери основни концепции от трудовете на водещи автори като Р. Коуз, Р. Познър и Г. Калабрези. Въпреки очевидните предимства, които икономическата перспектива към действието на юридическите актове предлага в период на обществено-икономически преход, достиженията от граничната област между икономиката и правото остават и до днес слабо познати и у нас. Настоящото изследване се явява ранен опит да се очертаят възможностите за приложение на икономическия анализ на правото в българската действителност, както и ограниченията на използвания подход.


Ключови думи: икономика и право, икономически анализ на правото, парето оптималност, ефективност, справедливост, принцип на Познър, уподобяване на пазара, теорема на Коуз, имуществени права
JEL: B00, K00, K14
Law and Economic: Economic Analysis of the Origin and Effects of Legal Rules
Teodor Sedlarski, PhD,

Sofia University St. Kliment Ohridski, Faculty of Economics and Business Administration


Abstract

This article gives an overview of the main topics in the Law and economics research agenda. A brief summary of the major concepts developed in the works of Coase, Posner and Calabresi is presented. Introductory examples are used to illustrate the neoclassical approach to law and the most basic conclusions from its efficiency paradigm. Despite the obvious advantages that the economic analysis of law can offer in times of economic transition the insights from this interdisciplinary field of study are very little known in Bulgaria. Here an early attempt is made to outline possible applications of Law and economics to the Bulgarian economy. Limitations of the approach are discussed as well.


Key words: law and economics, economic analysis of law, Pareto efficiency, Kaldor-Hicks efficiency, equity, property rights, Posner’s principle, mimicking the market, Coase Theorem

Въведение
Икономическият анализ на правото (англ. „economic analysis of law” или само „law and economics”) може да се определи най-общо като приложение на икономическата методология за обяснение на възникването и последиците от правните норми върху поведението на индивидите. Подходът му бива описан като „приложение на икономическата теория и иконометрични техники за изследване на формирането, структурата, процесите и въздействието на правото и правните институции” (Rowley, 1989, p.125, цит. по Mackaay, 2000). В най-голяма степен той е утвърден като област на научни изследвания в американската правна и икономическа мисъл, където систематичните академични занимания с темата в съвременния й вид водят началото си приблизително от средата на 20-ти век (Posner, 2007, с.23; Veljanovski, 2006, с.31; Mackaay, 2000)3. За мнозина основоположник на направлението „икономика и право” се явява професорът в правния факултет на Чикагския университет Р. Коуз със статията си „Природата на фирмата” от 1937 г. (вж. Grembi, 2007)4. По-късната статия „Проблемът за социалната цена” на Коуз (Coase, 1960) бележи нов важен етап от развитието на икономическия анализ на правото с изследването на ефектите от различните регламентации на правата на собственост (известната „теорема на Коуз”). В трудовете си през 60-те и 70-те години Г. Бекер пренася икономическия аналитичен подход към проблемите на престъпността, семейството, здравето, дискриминацията, благотворителността (вж. Veljanovski, 2006, с.30). Калабрези и Меламед развиват теорията в областта на опазването на имуществените права. С работата на Бюкянън и Тълок е положено началото на икономическия анализ на конституциите, а от Познър и Ландес – на гражданския процес (вж. Kirstein, 2004; Mackaay, 2000). В ролята на водеща фигура за налагането на икономическия анализ на правото като широко призната академична област на изследвания и преподаване изпъква юристът в Чикагския университет, а по-късно главен съдия във Федералния апелативен съд на САЩ Р. Познър. Десетилетният му труд, включващ първия учебник по икономка и право (Posner, 2007 [1973]), издаван многократно до днес, обединява усилията в горните полета въз основа на демонстрираната приложимост на прости икономически принципи към всички области на правната наука – договорно, имуществено, криминално, търговско, конституционно, семейно, административно, процесно право5 (вж. Veljanovski, 2006, с.39; Mackaay, 2000; Hsiung, 2004). Съвременни автори групират влиятелните изследвания в сферата на икономическия анализ на правото в САЩ в няколко школи в зависимост от преобладаващия фокус на работата и академичните центрове, в които те преимуществено се осъществяват: 1) чикагска школа (‘Chicago School’ - А. Директор, Г. Бекер, Р. Познър) – съсредоточаване върху индивидуалната рационална максимизация като обясняваща голяма част от човешкото поведение на пазарите, но и извън тях; създаване на прогнозни модели на тази основа, подлежащи на емпирична проверка, и препоръки за промени в правната регламентация, така че да се подпомага постигането на „естествените” пазарни решения; 2) вирджинска школа или школа на публичния избор (‘Virginia School’, ‘Public Choice School’, още „икономика на политиката” – Дж. Стиглър, Дж. Бюкянън, Г. Тълок, А. Даунс) – моделиране на поведението на бюрократи и политици на основата на постулата за преследване на егоистичен индивидуален интерес (стремеж към извличане на ренти, rent-seeking), количествени анализи на влиянието на правителствената регулация върху общественото благосъстояние, теория за „пленяване” на политиците от групи със специален интерес („capture theory”) на Стиглър; 3) теория на имуществените права („Property Rights Theory” – Р. Коуз, А. Алчиан, Х. Демсец) – стойността на икономическите блага като определена от набора от права, които се прехвърлят при сделките с тях, обяснение на възникването на имуществените права от икономически съображения, влияние на различните регламентации на правата на собственост върху ефективността на използване на ресурсите, предложения за оптимизиране на правните норми в конкретни случаи за предотврятяване на сръхексплоатацията на публично достъпни блага; 4) теория за разпределението на отговорността за причинени щети, водеща началото си от трудовете на Г. Калабрези – препоръки за ефективно от икономическа гледна точка приписване на отговорността за причинени вреди, което да създаде стимули за минимизиране на съвкупните разходи за опазване на имуществените права в обществото и др. (вж. Veljanovski, 2006, с.33-35). За основа на настоящото изложение са използвани както работи на етаблираните англоезични автори, така и икономическо-правни изследвания в Германия6, където граничната дисциплина получава значително развитие в европейски контекст7.
Обща характеристика на метода
Изследователите в областта на икономическия анализ на правото неизменно подчертават връзката на функциите на правото с принципните въпроси, предмет на икономическата наука, като използването на оскъдните ресурси за конкуриращи се цели, ефективността и рационалните решения на икономическите субекти при дадените ограничения на средата (Posner, 2007, с.3-21; Kirstein, 2004). Правните норми дефинират правата върху икономическите блага (ограничените ресурси за задоволяване на относително неограничените човешки потребности), както и правилата за прехвърляне на тези права - и с това се явяват опит за решаване на проблема с конкуриращите се алтернативни приложения на разполагаемите ресурси. В този смисъл правото изпълнява икономически функции. Правните норми променят ограниченията, при които рационалните индивиди максимизират своите функции на полезност. Например въвеждането на законова санкция или глоба за определено действие може да се преведе на икономически език като повишаване на цената на очаквания от това действие резултат. Възможно е именно законовото ограничение да прави съответното благо – продукт на забраненото действие – оскъдно и с това да му придава икономически характер (срв. с Kirstein, 2004)8.

Тъй като правните норми биват дефинирани в институционалната икономика като формални (писани) институции, то и самото научно направление „икономика и право” понякога бива причислявано към по-широката научна област на новата институционална икономика (Blum/Dudley/Leibbrand/Weiske, 2005, с.63; Richter, 1998, с.323)9. В икономическия анализ на правото, както и в новата институционална икономика като цяло, понятието за рационалност бива отслабено в сравнение със силната форма на допускането в неокласическата теория10. Под рационалност тук се има предвид преди всичко, че икономическите субекти действат за задоволяване на своите потребности (това може да включва и благото на трети лица – алтруизъм), а не в противоположна посока, както и непротиворечивост (транзитивност) на предпочитанията. Ако индивидът предпочита благото А пред Б, а Б пред В, то той би следвало със сигурност да предпочита А пред В. Ако това условие е изпълнено и предпочитанията са известни, икономиката позволява формулирането на прогнози за поведението на идивидите при изменения в ограниченията на средата. От такава изходна позиция икономистите се заемат с изследването на възникването и последиците от правните норми, макар с риск да бъдат обвинени в научен империализъм11. Поведението в контекста на правните рамки бива моделирано в съответствие с основните принципи на икономическата методология в широк смисъл – принципа за алтернативните разходи (opportunity costs) и оптимизацията (Coleman, 1984; Kirstein, 2004; Posner, 2007, с.3-15; Grembi, 2007). Мотивите за действие се определят, от една страна, от преследваните цели (задоволяване на непроменливи предпочитания), а от друга – от външните ограничения (в случая – правните норми). Макар горните принципи да не могат да предскажат с точност поведението на всеки конкретен индивид в дадена ситуация (поради влиянието на множество странични фактори – емоции, специфична социализация и пр.), то средното поведение на множеството стопански субекти при въвеждането на дадена правна норма може да бъде изведено с достатъчна надеждност.

Главната практическа задача в рамките на направлението „икономика и право” е предвиждането доколко даден нормативен акт ще доведе до желаните от нормотвореца последици чрез съответна промяна в поведението на адресата на правната норма. Често резултатите от въвеждането на определен закон противоречат на намерението на създателите му. В действителност един закон не може да съдържа волята на законодателя в буквален вид, а е необходимо да зададе специфични рестрикции, които да насочат поведението на индивидите в желаната посока. Като класически пример в литературата се посочва въвеждането от Европейската комисия в хармонизираното законодателство на ЕС на правото на процент от приходите от препродажба на произведения на изкуството. С тази мярка се цели да се повишат материалните стимули за младите творци. В действителност ефектът е точно обратен, понеже не е взета под внимание рационалната реакция на търговците на произведения на изкуството. Ако търговец на картини на млади и неизвестни художници реши да инвестира в портфолио от петдесет картини – по една на автор – с надеждата, че поне един от художниците ще придобие световна слава в бъдеще и картината му ще може да бъде продадена за 50 000 лв. (за опростяване се приема, че останалите картини ще имат цена от 0 лв.), то горната граница на първоначалната инвестиция ще бъде също 50 000 лв. – т.е. средно по 1000 лв. на картина. В случай обаче, че при препродажбата да произведението търговецът дължи на автора процент от прихода, то очакваната възвращаемост за първия намалява, а с това и размерът на максималната инвестиция, която търговецът е готов да направи в началния момент. Т.е. младите художници ще получат вече по-ниска цена за своите картини (срв. с Kirstein, 2004).

Множество примери за разминаване между желан и действителен резултат могат да бъдат дадени от американската система на прецедентно право. В два от цитираните от Едлин (Edlin, 2000) случаи съдът обявява договорите за покупка на разсрочено плащане на бяла техника от социално слаби лица за нищожни поради твърде високата цена, на която никой добре информиран средно заможен гражданин не би се съгласил да сключи подобен договор. Макар намерението на съда очевидно е в посока на намаляването на цената, която може да бъде изисквана в такива случаи, в дългосрочен план то може да откаже търговците да продават стоките си на социално слаби клиенти, ако договорите биват оборвани пред съда на основание на високата цена или големия изискван залог (социално слабите ще останат без възможност да ги закупуват въобще). Няма как да бъде сигурно, че купувачите действително не са били адекватно информирани за наличните възможности на пазара (дори в този случай решението може да доведе до бъдещи негативни последици под формата на недостатъчна грижа за набавяне на информация преди покупка). Възможно е те да са били добре информирани, но да са приели условията по договорите, защото - поради лошата си кредитна история - не са имали друга възможност да закупят стоките на по-ниска цена. Друг пример от американската юридическа практика е свързан с изискването на минимални битови условия в отдаваните под наем жилищни помещения. Много жилища с ниско качество (в непредпочитани градски райони) биха били отдавани на символични цени на бездомни или социално слаби, но поради изискването за „гарантирана обитаемост” такива сделки стават невъзможни. Тук намерението на нормотвореца е било да защити социално слабите наематели, но е постигнал обратния ефект, лишавайки ги от възможност за достъпен дом.

Тези примери онагледяват обстоятелството, подчертано по-горе, че при прогнозирането на влиянието на дадена норма върху решенията, които субектите в едно общество вземат, законодателят попада по необходимост в домейна на икономическия анализ. В този смисъл икономическият анализ на правните норми е позитивен. Той оценява реалните очаквани последствия от въвеждането на един или друг закон, а не намерението на законодателя. Препоръките по линия на икономическия анализ на правото са базирани на съпоставяне на ефективността на различните предлагани решения в някакъв конкретен случай (т.нар. от Демсец „сравнителен институционален подход”). Този критерий намира основание в убеждението, че едно общество ще бъде в по-добра позиция, ако произведеният пай е по-голям, незвисимо как е разпределен впоследствие между членовете на социума, отколкото, ако е по-малък в резултат на съображения за справедливост, които са довели до неефективност. Ефективността е въздигната до принцип на правото (Kirstein, 2004; Coleman, 1984). Тук се намира едно от главните отличия на духа на икономическия анализ на правото от традиционните, възприемани като водещи принципи в юриспруденцията, даващо основание на критиците на отправят обвинения в идеологическа обремененост на икономическия подход12.

От времето на Адам Смит ефективността в общественото възпроизводство се приписва на феномените на разделението на труда и специализацията13. Смит обвързва разделението на труда, а оттам и големината на пазара, с условията за размяна. Колкото са по-лоши те, толкова и търгуваните количества ще са по-малки и обратно. Фактори, определящи условията за размяна, са - според Смит - транспортните разходи, утвърждаването на всеобщ еквивалент и географските дадености. Тук още икономистите от ранната немска историческа школа добавят качеството на правната уредба. По-късно тази традиция е продължена в икономическия анализ на американските институционалисти и съвременните новоинституционални автори (Р. Коуз, Д. Норт, А. Ачемоглу, А. Грайф). Причината - правната уредба да играе централна роля за засилване на разделението на труда - се крие в обстоятелството, че разделението и специализацията, освен че носят редица предимства, водят до зависимост. Наред с увеличената производителност (чрез развитие на „сръчността”, изобретяването на машини, заместващи еднотипните, стандартизирани действия) специализацията не оставя друг избор на индивидите, освен да разчитат за набавянето на всички останали блага, които сами не произвеждат, на другите участници на пазара. За специализацията следователно е необходима сигурност при размяната на продуктите на собствения труд с тези на останалите индивиди. Дефинирането и опазването на имуществените права, както и принудителното налагане на изпълнението на поети чрез договори ангажименти, се превръщат в първо условие за функционирането на общество, основано на размяната.


Имуществени права
В икономическия анализ на правото имуществените права са определени най-общо като възможностите на един индивид да консумира (извлича полза от) дадено благо – пряко или косвено (чрез размяна). Докато съдържанието или „структурата на имуществените права” отразява абстрактното приписване на определени категории права на различни социални групи, с „разпределение на имуществените права” се обозначава конкретната обезпеченост на лица или организации със собственост над ресурси. (Eissrich, 2001, с.99). Определянето на структурата на имуществените права чрез държавата е процес на целенасочена институционална промяна, докато фактическото разпределение на правата е последващо приложение на така установените правила. Ако в традиционната икономическа теория собствеността върху благата се приема за дадена в пълен обхват на определен индивид или група, то тук отношенията на собственост се разглеждат диференцирано. Тъкмо затова понятието собственост е заменено от множественото имуществени права14. Още в римското право са познати различните компоненти на правото на собственост – право на ползване (ius utendi), разпореждане (ius abutendi - промяна на формата и субстанцията, преотстъпването на целия комплект от права или само част от тях на трети лица временно или постоянно) и присвояване на плодовете от даденото благо (ius fruendi) (вж. Furubotn/Richter, 2008, с.87). Употребяваното тук понятие имуществени права се отнася до различните компоненти (правомощия) в състава на правото на собственост и има за цел да подчертае разликата между цялото и частите. Този начин на разглеждане дава възможност за плодотворен анализ на икономически последствия от прехвърленето на само част от имуществените права на определен индвид или група.
Трагедия на общото”
Разликата в икономическата ефективност на различните регламентации на имуществени права се демонстрира нагледно в теорията често с примера за „трагедията на общото” (вж. Furubotn/Richter, 2008, с.111-113)15. Икономически рационалният стопанин, който разполага с пълния набор имуществени права върху някое пасище, ще увеличава броя на пасящите там животни до тогава, докато нетният пределен приход от последно добавеното животно (прирастът в прихода от добавянето му минус спада в прихода поради намаляването на храната за останалите) стане нула. При публично ползване на пасището рационалните индивиди, който при тези обстоятелства не разглеждат спада на количеството храна за чуждите животни като накърняване на собствените интереси, ще увеличават броя на своите животни, докато не са в състояние да извлекат повече никаква полза, т.е. докато средният приход от всички животни не стане нула (при условие че всяко допринася равен приход). Резултатът ще бъде претоварване на пасището и в крайна сметка унищожаването му. Интересна от икономическа гледна точка е аналогията с предоставянето на отделни компоненти на правото на собственост на един или множество субекти. В общия случай консумирането на ползите от някой от компонентите води до намаляване на икономическата стойност на другите права (например упражняването на правото на ползване на един автомобил намалява стойността на правото на разпореждане с него – т.е. цената при продажба „втора ръка”). Ако един субект притежава всички права от набора, той би използвал всяко право, докато пределните приходи не се изравнят с пределните разходи (т.е. с намаляването на стойността на другите права). По съвсем друг начин ще изглежда рационалното поведение на индивидите, ако разполагат само с част от правото на собственост, тъй като в този случай те няма да се интересуват от загубите на другите държатели на права вследствие на собственото прекомерно използване на правото (до момента, в който собственият им пределен приход не стане нула). Чисто теоретично, в свят без транзакционни разходи губещите ще могат да компенсират дадения ползвател, за да се откаже от допълнителното консумиране на правото си, но при реалните условия, вследствие на високите транзакционни разходи договарянето се оказва невъзможно. Разпределянето на собствеността над даден ресурс сред повече индивиди ще има за следствие, че резултатите от стопанските действия на определен участник няма да бъдат напълно интернализирани от него, а от множество субекти (Eissrich, 2001, с.102). Това, от една страна, намалява мотивацията за икономическа инициатива на отделния индивид, тъй като ще получи само дял от очакваната печалба, а от друга - засилва стимулите за интензивна консумация на разполагаемото общо благо, тъй като негативните последствия ще се понесат от голяма група икономически участници (т.е. увеличава размера на външните ефекти) (срв. със Седларски, 2009b).
Теорема на Коуз

Според теоремата на Коуз външните ефекти биват интернализирани при свободна размяна на права на собственост и отсъствие на транзакционни разходи. Началното структуриране и разпределение на правата върху икономическите блага е без значение, тъй като при липсата на ТР интересите на индивидите ще доведат до Парето-оптималната им алокация. Като условие Коуз посочва: „Необходимо е да се знае дали нанасящият вреда […] носи отговорност или не за причинените щети, тъй като без установяването на това първоначално разпределение на правата не може да има пазарни сделки за прехвърлянето и рекомбинирането им. Но крайният резултат (който максимизира стойността на продукцията) е независим от правната норма, ако се допусне, че ценовата система работи без разходи.” (Coase, 1960, p.8). С други думи - при ниски транзакционни разходи дали определени имуществени права ще бъдат предоставени от законодателя на един или друг правен субект няма да повлияе върху ефективността от икономическа гледна точка, а само върху разпределението на благосъстояние в обществото.

Теоремата на Коуз може да бъде представена нагледно със следния пример (срв. с Kirstein, 2004)16. Фабрика замърсява преминаващата в близост река като причинява загуби в размер на 30 000 лева на всяка от стоте рибни ферми (развъдници) по долното течение на реката. Вредите могат да бъдат избегнати чрез изграждане на пречиствателна станция в предприятието, струваща 2 млн. лв., или чрез закупуване на специални филтри от фермите, всеки на цена от 14 000 лева (за опростяване се приема, че щетите са единствено под формата на загуби за развъдниците). Независимо коя от страните поеме разходите по отстраняването на негативния външен ефект, премахването му ще е ефективно действие за обществото като цяло, тъй като причинените щети (общо 3 млн. лв. за стоте развъдника) са по-големи от разходите за избягването им и в двата случая. Според Теоремата на Коуз при липса на разходи по договарянето (транзакционни разходи) отстраняването на външния ефект ще бъде заплатено от страната, която може да го направи на по-ниска цена в сравнение с другата. В разглеждания пример това са развъдниците (общо 1,4 млн. за сто филтри вместо 2 млн. лв. за пречиствателна станция). Държавата може да разпредели имуществените права по два начина – да предостави правото на ползване на реката на рибните ферми, т.е. да забрани изхвърлянето на отпадни води или обратно, да го предостави на предприятието, т.е. да разреши замърсяването.

В случай че правото бъде дадено на фабриката, договаряне не е необходимо, тъй като това е ефективното (с най-ниски разходи) от икономическа гледна точка решение – фермите закупуват филтри на обща стойност 1,4 млн. лв., с които премахват вредните последици от производството на фабриката. Ако държавата обаче даде правата на развъдниците (т.е. следва принципа щетите да се поемат от причинителя) пред фабриката стои изборът да построи пречиствателна станция на стойност 2 млн. лева или да плати на фермите стойността на филтрите – общо 1,4 млн. лева. Разбира се 1,4 млн. лева е минималната сума, която рибопроизводителите ще поискат в замяна от отказа си от правото да ползват чистите води на реката – те могат да настояват за обезщетение, надвишаващо цената на филтрите. Горната граница на техните искания обаче ще е 2 млн. лева, тъй като толкова ще струва на предприятието спазването на правото им чрез изграждане на пречиствателна станция. До сделка ще се стигне при съвкупни разходи между 1,4 и 2 млн. лева. При всичи положения обаче страната с най-малки разходи по избягването на вредните последици ще предприеме действията по премахване на външния ефект. Ето защо съобразяването с икономическата ефективност изисква правото да бъде дадено още в началото на страната с по-големи разходи по отстраняване на негативния ефект, т.е. на тази, която цени имущественото право по-високо и би го придобила по пазарен път при пренебрежимо малки транзакционни разходи („принцип на Познър”, вж. Veljanovski, 2006, с.37; Coleman, 1984; Edlin, 2000). Правилото вредите да се заплащат от причинителя, противно на ежедневната логика, изглежда икономически неефективно.

Макар ефективното решение в крайна сметка да се налага винаги поради описания механизъм, различното първоначално регламентиране на имуществените права ще има преразпределителни последици. Ако правата са предоставени на предприятието, то няма да заплати нищо на развъдниците, които ще понесат цената на противозамърсителните мерки. При обратния сценарий благосъстоянието на рибопроизводителите ще бъде увеличено с платената им от предприятието сума за придобиване на правото на ползване (замърсяване) на реката, която ще надвишава разходите за филтри17. Логично е тогава, законовата алокация на имуществените права да концентрира лобистки усилия в полза на едната или другата страна, тъй като дори и да не увеличава съвкупното обществено богатство, то разпределя дяловете от това богатство по различен начин18.

При наличие на транзакционни разходи обаче договарянето между страните за интернализиране на съответните външни ефекти ще да бъде възпрепятствано: „След като се вземат предвид разходите за извършване на пазарни сделки става ясно, че такова предоговаряне на права ще бъде предприето само ако увеличението на стойността на продукцията в резултат на предоговарянето е по-голямо от разходите за предоговаряне” (Coase, 1960, p.15). Тъй като в разглеждания пример се приема като изходно условие, че стойността на продукцията (както и размерът на щетите) не се променя с различното разпределение на правата, то допускането за наличие на транзакционни разходи – например общо 600 000 лева за договаряне със стоте засегнати рибни ферми (разходи за намиране на потенциалните засегнати, административни такси за регистриране договорите и т.н.) – ще доведе до невъзможност за предоговаряне в посока на икономически ефективното разпределение на имуществените права. Ако правата бъдат предоставени първоначално на фермерите, предприятието ще бъде изправено пред избора да плати: а) 2 млн. лева за пречиствателна станция или б) поне 14 001 лв. на развъдник (х 100 развъдника) за отстъпване на правото на ползване върху водата плюс общо 600 000 лв. транзакционни разходи. Вариант а) е по-евтин и следователно ще бъде предпочетен, което на свой ред означава, че от гледна точка на обществото повече ресурси от необходимото ще бъдат употребени за интернализиране на негативния външен ефект.

В литературата може да бъде открита аргументация по линия на теория на игрите, която представя ефективния резултат, предвиждан от теоремата на Коуз като малко вероятен, дори при допускане на нулеви транзакционни разходи (за намиране на потенциалните контрагенти, последващ контрол и евентуално принудително налагане на изпълнението). При положение че предприятието е успяло да сключи 99 договора за придобиване на правото да замърсява реката за средно 16 000 лв. на развъдник, то последният фермер би могъл да възприеме стратегическо поведение и да поиска цена от максимално 416 000 лв. (= 2 000 000 - 99 х 16 000). Очевидно ролята на последния рибопроизводител носи стретегически изгоди и други фермери също ще се опитат да заемат тази позиция, т.е. да забавят сключването на договор. Ако всички сто фермери възприемат това поведение, няма да се сключи нито един договор (вж. Kirstein, 2004; срв. с Coleman, 1984).

Тъй като в стопанската действителност разходите за договаряне, както и стратегическото поведение на партьорите рядко могат да бъдат пренебрегнати, се оказва, че теоремата на Коуз има преди всичко евристично значение, а началното структуриране на имуществените права от държавата има реално отражение върху икономическата ефективност19.



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница