Или „Ефективен граждански контрол върху работата на общинската администрация в община Троян” серията интервюта „10 от 10”



Дата21.01.2018
Размер92.99 Kb.
#49597
10 от 10


  • Или „Ефективен граждански контрол върху работата на общинската администрация в община Троян”

СЕРИЯТА ИНТЕРВЮТА „10 ОТ 10” („разшифровано” – 10 човека, представители на различни социални и професионални групи, но всички със сериозни позиции в местната троянска общност и с доказана гражданска активност, ще отговарят на 10 еднакви въпроса) са елемент от проекта „Ефективен граждански контрол върху работата на общинската администрация в община Троян”. Който се реализира от троянското гражданско сдружение „Агенция за местно и регионално развитие” (АМРР), председателствано от съгражданина ни Веселин Панамски, в партньорство с Община Троян и съгласно Договор N 08-12-83-С/по ОПАК.


„ЕФЕКТИВЕН ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ върху работата на общинската администрация в община Троян” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) - www.opac.government.bg , съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, като проектният бюджет възлиза на 170 хил. лв. А заявената цел на проекта, по думите на координаторката Евелина Досева, е да се насърчи „постигането на максимална прозрачност в работата на общинската администрация и развитие на отношенията „общинска администрация – граждани” в посока повече информираност, публичност и сътрудничество”.
Т21

Ганка Ангелова: Градската среда в Троян е враждебна за инвалидите

Ганка Ангелова е учредител (през 1989 г.) и неизменен председател (вече 20 години) на основната организация на хората с увреждания в община Троян – едно от първите подразделения на създадения през същата година Съюз на инвалидите в България (СИБ); троянската организация и СИБ през 2009 г. ще честват 20-годишен юбилей. Три мандата е била член на централната Ревизионна комисия на СИБ. Завършила е икономика и 25 години е работила като счетоводител в тукашната кооперация „Троянска керамика”. Родом е от с. Терзийско, но живее в Троян. Г-жа Ангелова е известна с активната си гражданска позиция и твърдото отстояване на правата на хората в неравностойно положение; до голяма степен нейна е заслугата организацията й да получи (от Общината) настоящия си клуб – удобен, отговарящ на специфичните изисквания и даващ възможност за реална дейност. Интервюто с Ганка Ангелова е петото от поредицата „10 от 10”.



  1. Нека започнем директно – според Вас ползва ли се с доверие общинската администрация в Троян или гражданите гледат на нея като на институция, „творяща” корупция и корупционни предпоставки?

- Аз мисля, че във всеки общински център най-важната административна сграда е тази на Общината (общинската администрация); и в тази сграда работят квалифицирани и образовани служители. Навремето работещите в Общината ги наричаха писари, а сега са администратори – има началници на отдели, те си имат свой антураж, който трябва да е високообразован, знаещ много, пред всеки стои компютър. И трябва, когато се почука на вратата – защото в Общината влизат хора от различни слоеве на населението, бедни, богати, от различни етноси, по различни въпроси – той, общинският служител, да те посрещне с усмивка и разбиране. Защото не всеки гражданин е запознат със законите и е нужно да му се обяснява, точно, подробно. А ако въпросът не е в компетенцията на съответния общински служител, той трябва да насочи гражданина, да го заведе, където трябва; а не да го препраща (и отпраща) с думите: „Ела утре, ела вдругиден, не мога, не знам и т.н.”. Поне за мен – такъв трябва да е съвременният подход. Аз малко съм ходила по лични въпроси в Общината, но мисля, че такъв трябва да е общинският служител – какъвто го описах по-горе.


А корупцията? Винаги съм си мислила, че корупцията се поражда от двама души – и между тях двамата разделителната линия е законът. Ако се стигне до корупционно действие – и единият, и другият прескачат закона, виновни са и двамата. Говоря по принцип, аз лично не мога да дам такъв пример. А и нашата Община, за разлика от някои други, не се „слави” с подобни неща. Ние сме стар балкански град, който се слави с традициите и честността си.



  1. Избройте по едно предложение, което да: (А) повиши прозрачността в работата на общинската администрация; (Б) подобри ефективността и организацията на работа на общинската администрация; (В) повиши информираността на гражданите за услугите, които им дължи общинската администрация, и за прилаганите законови норми?

- И трите – (А), (Б) и (В), са важни. Трябва да има прозрачност в работата на общинската администрация. Но това се постига от ръководителя – от кмета. Нещо важно тук – служителят в общинската администрация не бива да забравя, че не работи в завод, че работи за гражданите и те му плащат заплатата. И още – служителят не трябва да е като кон с капаци и да си гледа само неговата пряка работа, той трябва да има по-широк поглед, контакти, да ходи между хората. Така се повишава и информираността на гражданите. Брошурите, дипляните, сайтът в интернет – и те са важни неща.


2`. Но това не опира ли и до мащаба на човека – има хора, които и на най-високото да ги поставиш, пак ще са „коне с капаци”?
- Така е, но времената вече са други – общинският служител трябва да е знаещ и можещ, трябва да е максимално информиран, компетентен.


  1. Смятате ли, че тукашните граждански организации разполагат с достатъчен капацитет и умения за активно партньорство на местната власт при решаване на проблеми на Общината?

- Доколкото съм запозната, мисля, че може да има успешно партньорство между тукашните граждански организации и Общината. В гражданските организации има качествени и подготвени хора, може в някои случаи да са един-двама, но има. Нека дам и пример – дамското сдружение „Българка – Троян”; нали знаете кои членуват в него – елитът на Троян, най-изявените дами. Но дали Общината иска да си партнира с гражданските организации, това е друг въпрос. Биха могли да ни канят поне на заседанията на комисиите към Общинския съвет.



3`. Но ето че опряхме до недостатъчната информираност – заседанията на тези комисии, както и сесиите на Общинския съвет, са открити и не е нужна покана.
- Така е, но откъде да знаем какъв е дневният ред на заседанията на комисиите?!



  1. Необходимо ли е да се изгради конструктивно партньорство между трите обществени сектора (бизнес, местна власт и граждани) за устойчиво развитие на Троян? Има ли, според Вас, диалог и сътрудничество между тези три сектора?


- Бизнесмените трябва да бъдат подпомагани от Общината – но честните бизнесмени, тези, които правят истинска икономика, които откриват работни места. Казвала съм го и пак ще го кажа – нашата организация съществува и благодарение на отзивчивостта на бизнеса към нас. Празниците – 3 декември (Международният ден на хората с увреждания), Великден, Коледа и др., са много важни за нашите хора – откъсват ги от ежедневните проблеми, носят им много радост, контакти. Но нещата винаги опират до пари – за да организираме един празник, са нужни средства и ако няма кой да ни подпомогне, няма как да се получи. Затова използвам случая да изкажа благодарност на троянския бизнес. И ще повторя – на бизнеса също трябва да му се помага, Общината трябва да му създава максимално добри условия.


  1. Кои са лошите неща в управлението на Троян? Може ли да се говори за деформация на местното самоуправление (оттам и цялостна обществена деформация) и за влошен бизнес климат и нежелание за инвестиции поради лошо управление?

- Сигурно има и лоши неща в управлението на Троян. Но чак за деформации едва ли можем да говорим. В Троян обаче има доста занемарени неща – идете в жк „Лъгът”, най-големия троянски квартал, разположен на стратегическо място. Вътре в комплекса е пълен хаос – незаконни гаражи и други постройки, бездомни кучета, никъде няма зелени площи (то хубава зелена площ няма в цял Троян – живеем в най-хубавата планина, буквално в нея, а градът ни си няма нормални зелени площи, няма свой парк). Мръсотията е друг голям проблем.





  1. Управлението на община Троян отговаря ли на принципа за равни възможности на всички; и ако да - в каква степен? С други думи – смятате ли, че в Троян съществува/не съществува дискриминация на управленско ниво?

- Ако е въпросът дали в общинската администрация работят и хора с увреждания – мисля, че няма такива. А би трябвало да има. И още нещо, което дискриминира подобни хора – общинската сграда е недостъпна за хората с увреждания; даже Информационният център, който е на приземния етаж и е направено скосяване към него, също е недостъпен – понеже това скосяване е некачествено и не осигурява достъп. Истината е, че сградата на Общината в Троян е напълно недостъпна за нас, хората с увреждания! А какви служители работят вътре – българи, цигани, стари, млади – как да ви кажа, като не мога да вляза да ги видя (и аз лично съм от по-леките случаи, но какво да кажат хората с инвалидни колички – за тях пък е абсолютно невъзможно, абсурд)?! Бившият кмет инж. Дилян Енкин, благодарна съм му за това, идваше отвън да разговаря с нас.





  1. Кой и как формира политиката за развитие на община Троян? Има и крайни мнения, че основният орган на местното самоуправление (Общинският съвет) се е трансформирал в придатък на изпълнителната власт (кметската власт) и играе второстепенна роля?

- Ясно е, че между Общинския съвет, който е основният управленски орган, и кмета, който де факто е най-важната управленска фигура, трябва да има синхрон. Няма ли, може да се стигне до лошо управление. Важно е и какво е съотношението на политическите сили в Общинския съвет.




  1. Какво според Вас е отражението в България на Европейската регионална политика? (основният принцип на ЕС е намаляване на разликата в развитието на регионите и целта на Европейската регионална политика е да „стопява” тази разлика).


- Този въпрос се решава на друго, по-високо ниво и едва ли аз мога да дам обективен отговор.



  1. Какви мерки е предприела местната власт, за да осигури на хората с увреждания равнопоставеност и подкрепа за упражняване на законовите им права?




      • Съюзът на инвалидите в България (СИБ) е модерна европейска организация – коректив и партньор на местната администрация. На 16 април 2008 г. бе подписано споразумение между председателя на СИБ Красимир Коцев и кмета на община Троян Минко Акимов за доразвитие и утвърждаване на партньорството между съюза и местната троянска администрация; целта – изграждане на модел за добра европейска практика в осъществяването на публичния дебат по нашите проблеми, развиване на услугите за хората с увреждания и мониторинга върху дейността на администрацията. Ще върна лентата още малко назад – на 5 юли 2001 г. представихме на тогавашния Общински съвет проект на Наредба за изграждане на общодостъпна среда в град Троян. Наредбата беше приета единодушно от всички съветници, но за жалост записаното в нея не се реализира. Смисълът на тази наредба бе да се продължи онова, което направихме по проекта „Гражданска инициатива за изграждане на общодостъпна среда в гр. Троян” (този проект бе защитен на проведения с подкрепата на правителството на конфедерация Швейцария и на швейцарско-българската фондация „ИнтерАсист” Обществен форум в Троян и бе финансиран с швейцарски средства – бел. Т21). Единственото, което се направи след това, бе новият ни клуб (Центърът за хора с увреждания), който напълно отговаря на изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и наистина заслужава похвала. Друга придобивка е откритото наскоро съоръжение в Музея на художествените занаяти, осигуряващо достъп на хората в инвалидни колички и със затруднения в придвижването.

Като цяло обаче градската среда в Троян е враждебна за инвалидите. Има множество недостъпни обществени сгради – търговски обекти, училища, банки, хотели и т.н.; особено внимание заслужават сградите на Общината, Дирекцията за социално подпомагане, Бюрото по труда, данъчната служба, автогарата и др. Като казах търговски обекти, та се сетих, че неведнъж сме повдигали следния въпрос – когато се приема един новопостроен или ремонтиран обект и се подписва Акт 16, да се има предвид и дали е направен задължителният достъп за хора с увреждания.


Недостъпен е и градският транспорт в Троян. В нито едно превозно средство няма пригодена платформа за качване и слизане на инвалидни колички. Въпросът с местата за паркиране на инвалидни автомобили също не е уреден; например – има поставен знак на кръстовището до общинския пазар, но там е стоянката на такситата и мястото ни почти винаги е заето.
Ние, хората с увреждания, имаме права и трябва да ги защитаваме. В стратегията на СИБ е записано, че трябва да се обнови общественият климат, за което много важна роля играят медиите – затова разчитаме на вашата подкрепа. Още нещо – местната власт е длъжна да спомага за намиране на работа за хората с увреждания. Наистина проблемите са много и не са леки, но не бива да се забравя, че за едно общество се съди и по това какво е отношението му към хората в неравностойно здравословно положение и към социално слабите граждани. Ще напомня и друго – инвалидността няма цвят. И още – никой не е застрахован да не попадне в тази група.



  1. Вие чувствате ли се сигурна и удовлетворена от живота си и професионалната си реализация - тук, в Троян?


- Удовлетворена съм, че поне малко направих да се подобри животът на хората с увреждания в Троян. Винаги съм мечтала архитектурната среда да стане по-достъпна за нас и мисля, че лично спомогнах да се направи крачка напред в тази посока. Искам да подчертая и факта, че в тази си роля, на председател на организацията на инвалидите в Троян, винаги съм работила на обществени начала, безплатно, вече 20 години.

**** в каренце, накрая ****


Бележка на редакцията
Правихме горното интервю в миниатюрния кабинет на Ганка Ангелова в иначе модерния и основно реконструиран клуб на дружеството на хората с увреждания в Троян. И съвсем случайно се натъкнахме на един факт – колкото любопитен, толкова и срамен. Научихме, че на дружеството е подарен безплатен интернет, но пък си нямат компютър, чрез който да ползват световната мрежа. По-точно – от някаква френска благотворителна организация им подарили компютър, но се оказало, че „подаръкът” не става за нищо; направили рекламация – вторият подарен от французите компютър бил същият, т.е. не ставал за нищо. Интересно – дали в Троян няма кой да подари един нормален компютър на хората с увреждания (или да им купи нов – 500 лева ще стигнат)? Сигурни сме, че има! А подобна придобивка не е глезотия, а необходимост – г-жа Ангелова ни сподели, че единственият начин да се информират за много неща (нормативни документи, различни инициативи, полезни връзки и т.н.) е именно чрез интернет.
******** 1111111111 ****************


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница