Имам аз една мечта единствена. Не е много. Наистина е нещо, което не изисква много труд. Звучи наивно и глупаво, но си е моята мечта
Изтегляне 13.49 Kb.
|
Свързани:
Илиян Иванов
|
Имам аз една мечта единствена. Не е много. Наистина е нещо, което не изисква много труд. Звучи наивно и глупаво, но си е моята мечта. Искам, когато съм вече стар, да мога да отида на плажа, да потопя краката си във хладката вода, да чувам как вълните се удрят, да усещам приятният бриз. Искам да виждам надалеч хората, които се препичат на слънце, да чувам моторници, джетове и какви ли не други човешки шумове. Не искам да съм до тях, ами да ги гледам от далеч. Искам до мен да е любимата ми песен и любимият ми човек. Не, не е Йоан, нито пък брат ми. Тя е едно прекрасно момиче. С най-разкошната усмивка, от нея краката ми се топят. Гласът ѝ ме кара да се вълнувам, очите ѝ ме пленяват и не мога да погледна друга, притесненият ѝ смях е най-сладкото нещо на тази земя. Лекото грухтене, което се чува, когато се смее искрено. Тя, както почти всеки добър човек, ще изслуша проблемите ти и ще се натовари с твоите глупости, но няма да ти каже какво на нея ѝ пречи. Единственият проблем е, че тя не знае, че ми е любимият човек. Тя не знае аз как се чувствам, не знае какво си мисля за нея. Сигурно ме вижда като всички останали. Лицемерен и злобен магьосник. Нормално е... Не съм ѝ споделял какво ми е на ума. Само я дразня и се радвам на глупостите, които върши. Тя сигурно си мисли, че ѝ се подигравам, но както винаги правя само предположения. Та да се върна на мечтата си. Тя да седи до мен и да слушаме любимата ми песен. Не искам много от нейното присъствие освен една прегръдка. На мен само това ми трябва за да преобърна тази намусена физиономия в едно искрено и щастливо лице. Звучи като наистина много, но не е. Трябва ми само смелост да поговоря с нея как се чувствам аз. Трябва ми, но няма да я намеря. Слабо място ми е тя. За нея съм написал толкова много неща. Мисли, които ми идват, когато я видя, но не мисля,че някога ще ги чуе тези мисли. Не знам как изобщо стана това. Къде стъпих на криво, къде оплесках нещата? Как изобщо се влюбих в момиче, което дори не познавам? Имам аз една мечта единствена. Не е много. Наистина е нещо, което не изисква много труд. Звучи наивно и глупаво, но си е моята мечта. Искам да забравя за нея, да не се заглеждам в усмивката ѝ, да не чувам само нейният смях, да не се топя като слушам нейните случки, които за нея са наистина интересни. Не искам тя да ми е слабото място, не искам да си изливам чувствата на лист, който няма никога да бъде видян. С прости думи казано. Искам да не я обичам... Изтегляне 13.49 Kb. Сподели с приятели:
|