Имат ли място хранителните добавки в клиничната практика?

Клиника по метаболитни заболявания и диететика,

Университетска болница”Царица Йоанна”,София
Хранителните добавки са продукти, които съдържат концентрирани хранителни вещества – витамини, минерали, аминокиселини, полиненаситени мастни киселини,

млечнокисели бактерии, ензими, пчелни продукти, растителни екстракти и др., предназначени за обогатяване на храната. Те могат да подкрепят здравния статус като намаляват риска от развитие на различни хранителни дефицити и въздействат благоприятно върху различни структури и функции в организма.

Разнообразното и достатъчно балансирано хранене напълно осигурява нуждите от хранителни вещества. Дори при по-специфични физиологични състояния – бременност, кърмене, физически и психически натоварвания, работа при вредни условия на труд, когато са налице повишени хранителни потребности, правилно изграденият адекватен хранителен режим може да е напълно достатъчен, без да е необходим прием на таблетки с хранителни добавки. Прилагането на диетолечение с нискоенергийни диетични режими при затлъстяване, особено под 1200 ккал, обикновено изисква суплементиране с есенциални нутриенти – най-често витамини, минерали, микроелементи. Диетичният режим при малнутриция и поднормено тегло в повечето случаи също се обогатява и допълва с подходящи хранителни добавки.

При неправилно и неподходящо приложение добавките към храната могат да окажат нежелани и вредни ефекти. Поради това са създадени специални законови уредби, регламентиращи изискванията към хранителните добавки. През 2002 г. е приета Директивата на Европейската общност за хранителните добавки, касаеща витамините и минералите. В нея се очертават принципи и изисквания, много от които ще останат валидни за регулиране и на другите вещества, използвани при производство на суплементи и функционални храни. В България в началото на 2005 г. Държавен вестник публикува Наредба №47 на МЗ за изискванията към добавките в храната. Определени са максимално допустими дневни количества на витамини и минерали в хранителните добавки, които строго трябва да се съблюдават при тяхното производство и приложение. Минималните количества витамини и минерали, съдържащи се в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя, не трябва да са по-малко от 15% от референтните стойности. Според тази наредба в добавките към храната се допуска влагането на стандартизирани растения, цели, на части или под форма на екстракти, с доказан благоприятен ефект върху здравето. От друга страна се забранява включването на 120 рискови за здравето растения, определени в точен списък.

При производство и пакетиране на хранителните добавки трябва да се спазват задължителните изисквания за етикетиране – обявяване на наименование, препоръчвана дневна доза и съответни предупреждения. Задължително при представяне на добавките към храната не бива да се обявява,че те предпазват, лекуват или излекуват. Поднасянето на информацията за хранителните добавки не бива да внушава, че правилното здравословно хранене не може да осигури необходимите хранителни вещества. Освен регламентираните в наредбата витамини и минерали като хранителни добавки могат да се използат и други хранителни вещества или субстанции с хранителен или физиологичен ефект – провитамини, протеин, аминокиселини,пептиди, незаменими мастни киселини, рибни и растителни масла, въглехидрати, хранителни влакнини, метаболити, пробиотици, пребиотици, пчелни продукти, хранителни концентрати, ензими, органични и неорганични биоактивни субстанции.

Практиката в Европа показва, че всяка държава определя самостоятелно в национални разпоредби списък на хранителните добавки, форми и количества за дневен прием, максимално допустими дози и преоценка при установяване на научни даннни за евентуален здравен риск.

Добавките към храната могат само да обогатят с полезни вещества хранителния режим и потенциално да съдействат за укрепване на здравето заедно с правилното хранене с естествени храни, физическата активност и здравословния начин на живот.

Съществува твърде сериозен риск за прием на вредни за здравето количества хранителни и биологично активни вещества чрез неправилен и неконтролиран прием на хранителни добавки. Трябва да се прави ясна граница между препоръчителния среднодневен прием на всеки нутриент и неговото максимално допустимо количество на дневен прием като добавка. Употребата на хранителни добавки може да ограничи разнообразния хранителен прием. От друга страна, на фона на нездравословно хранене може силно да се намали очакваният полезен ефект на хранителните суплементи.

За съжаление медицинската практика показва, че често пъти се спекулира с ролята на хранителните добавки в профилактиката и лечението на редица заболявания. Такива „лечебни” претенции създават риск за подмяна или за забавяне на правилното и адекватно лечение.

Някои пациенти ползват методи на комплементарната медицина - най- често билколечение или прием на хранителни добавки с растителни съставки без контрол от лекуващия лекар – общопрактикуващ или специалист. Нито един растителен или билков продукт не може да замени животоспасяващото и животоподдържащото лечение с инсулин при хората с диабет тип 1. Хранителните добавки с растителни или билкови хипогликемични съставки не заместват диетата,физическата активност и лекарствените средства при диабет тип 2. Те могат да се прилагат само в най-ранните стадии като допълващи диетата и физическата активност. Липсват продължителни клинични рандомизирани плацебо-контролирани проучвания с билкови и растителни продукти при хора с диабет тип 2 и неговите усложнения, поради което техните ефекти остават недоказани. Например клиничната ефективност на медикамента Thioctacid^®, съдържащ алфа-липоева киселина е доказана в множество експериментални и клинични научни студии. Понастоящем алфа-липоевата киселина е единственото налично средство за патогенетично лечение на диабетната полиневропатия. То повлиява едновременно и мултифакторно метаболитните и васкуларни нарушения чрез повишаване на ендоневралния кръвоток, намаляване на оксидативния стрес, възстановяване на антиоксидантната защита, подобряване на глюкозната утилизация, повишаване на миоинозитола, има невротрофично действие. Лечението трябва да се провежда системно, с начално интравенозно приложение, последвано от таблетен прием на среднодневна доза от 600мг за 4 до 7 месеца. Филмираните таблетки трябва да се приемат цели, с достатъчно количество вода на гладно около половин час преди закуска. Едновременният прием с храна може да намали усвояването на тиоктовата /алфа-липоевата/ киселина. Тя образува трудноразтворими съединения със захарни молекули. Поради това, че е метален хелатор, медикаментът не бива да се приема едновременно с метални съединения –желязо, магнезий, млечни продукти, богати на калций. Хранителната добавка алфа-липоева киселина се предлага под форма на капсули от 300мг и се препоръчва да се приема след хранене, което безспорно компрометира правилната резорбция. Освен това липсват каквито и да било стандартни клинични проучвания за доказан клиничен ефект на тази хранителна добавка. Информацията за добавката посочва лечебни и профилактични свойства, които обаче не са доказани.