ПРОФИЛ НА ЗОНА ЗА КЪПАНЕ
Име на зоната за къпане
|
Плаж „Свети Влас - болницата”
|
Идентификация (ID) на водите за къпане
|
BG3411511538002005
|
Местоположение на водите за къпане
|
GEOGRAPHIC
|
RIVER BASIN DISTRICTS OF THE BLACK SEA
|
REGION
|
SEVERNA I IZTOCHNA BULGARIA
|
PROVINCE
|
YUGOIZTOCHEN
|
COMMUNE
|
SVETI VLAS
|
PRELEV
|
SVETI VLAS - PLAZH SPETSIALIZIRANA BOLNITSA
|
|
Граници на зоната за къпане в Черно море
|
Плаж
|
|
Зона за къпане
|
|
Населено място
|
|
27° 44' 0" E 27° 45' 0" E
|
42° 42' 0" N
|
Наименование на пункта за вземане на проби от водите за къпане. Географски координати.
|
Плаж на Специализирана болница гр.Свети Влас - пред спасителния пост
|
ширина
|
N 42° 42' 31"
|
дължина
|
E 27° 43' 59"
|
Прилежащи към зоната за къпане плажни ивици:
Плаж „Свети Влас - болницата”
Западна зона
Крайбрежна алея с брегозащитни буни
Източна зона
Оператор на плажа/ Концесионер:
|
"ТЕРА ТУР СЕРВИЗ" ЕООД
|
Адрес:
|
гр.София, община „Столична”
|
Дължина на бреговата линия
|
801 м
|
Средна ширина на морския плаж
|
19 м. (минимална – 2 м., максимална – 54 м.)
|
Структура на плажа
|
От общата площ ( 15600кв.м.) - 83% е активна пясъчна площ, 15% е чакълест плаж, около 2% е бетонна площадка. Плажът е от пясък и камъни, като в района на бетонната площадка преобладават камъните. Активната плажна площ е в западната и източната част на плажа, а в останалата част плажът е зает от чакълести наслагвания. Характерна особеност на плажа са изградените осем броя брегозащитни буни.
|
Местонахождение
|
В централната част на Черноморието на България на около 9 км. северно от центъра на гр.Несебър и на около 3 км. югозападно от центъра на гр.Свети Влас.
|
Зона около плажа.
Граници.
|
На запад – метална ограда и буна, морски плаж „Делфин”;
На север – естествен обривист бряг и подпорни стени;
На юг – брегова линия на Черно море;
На изток – метална ограда и буна.
|
Описание на морското дъно
|
В зоната за къпане в източната част на плажа дъното е стръмно, а в западната част – полегато. Същото е покрито с пясък (60%) и чакъл (30%). Ежедневно се проверява за наличие на дънни ями, които се маркират на брега с указателни табели.
|
Достъп до плажа
|
Достъпът до плажната ивица е през централното шосе свързващо К.К.„Слънчев бряг” и гр.Свети Влас - чрез подходи до границата на обекта, тротоари и крайбрежна алея. От съществуващата алея, която е удобна и за автомобилен достъп, са разработени три подхода на база съществуващи пешеходни пътеки. Има условия за паркиране на лични моторни превозни средства близо до плажа. Достъпът до плажа е и чрез алеи и пътеки, преминаващи през територията на комплекса (Балнеохотел „Морски санаториум”).
|
Оценка броя на посетителите на плажа
|
Много само в почивните дни и празници
|
Съоръжения на плажа.
Други дейности
|
Удобствата и съоръженията, които се предлагат на плажната ивица са посочени в схема. Водноспасителната дейност и медицинското осигуряване са в съответствие с нормативните изисквания.
На плажната ивица са осигурени обществени тоалетни – 4бр., чешми с питейна вода – 1бр., площадки с душове – 4бр., съблекални – 2бр., кошчета за отпадъци, обекти за търговия с храни. Почистването на плажа е ръчно.
Има един коридор за безмоторни и моторни водни спортове на 200м. от зоната за плажуване и е разположен в централната част на плажа. Предлагат се джет, водно колело и водни атракциони („банан”, „парашут”).
Има зона за детски игри, отдалечена от морето, и зона за спорт, включваща игрище за плажен волейбол и плажен футбол.
|
Плаж „Делфин”
Оператор на плажа / Концесионер
|
„Виктория 77” ЕООД
|
Адрес:
|
гр.Несебър
|
Дължина на бреговата линия
|
70 м.
|
Средна ширина на морския плаж
|
52 м. (минимална - 33м., максимална – 57м.)
|
Структура на плажа
|
Активната пясъчна площ е 100% от общата площ, която е 4200кв.м. Плажът е пясъчен. Има камъни около буната.
|
Местонахождение
|
В централната част на Черноморието на България на около 9 км. северно от центъра на гр.Несебър и на около 3 км. югозападно от центъра на гр.Свети Влас.
|
Зона около плажа.
Граници.
|
На запад – морски плаж „Слънчев бряг – север”
На изток – морски плаж „Свети Влас – болницата”;
На юг – брегова линия на Черно море;
На север – урбанизирана територия на курортен комплекс „Слънчев бряг”.
|
Описание на морското дъно
|
В зоната за къпане дъното е полегато, покрито с пясък и незначително количество камъни в западния край до устието на реката.
|
Достъп до плажа
|
Достъпът до плажната ивица е през централното шосе свързващо К.К.„Слънчев бряг” и гр.Свети Влас по тротоари и пешеходни алеи между хотелите.
|
Оценка броя на посетителите на плажа
|
Много само в почивните дни и празници
|
Съоръжения на плажа.
Други дейности
|
Удобствата и съоръженията, които се предлагат на плажната ивица са посочени в схема. Водноспасителната дейност и медицинското осигуряване са в съответствие с нормативните изисквания.
На плажната ивица са осигурени обществени тоалетни – 1бр., площадка с душ и чешма с питейна вода – 1бр., кошчета за отпадъци, обект за търговия с храни. Почистването на плажа е ръчно.
В зоната за къпане е обособен един коридор за безмоторни и моторни водни спортове. Предлагат се джетове и водни атракциони („банан”).
|
Район на влияние върху водата за къпане
Описание на степента и потенциалните източници на замърсяване
Канализационни зауствания на ВиК оператори
От комплекс „Антония” и балнеохотел „Морски санаториум”, водите чрез канална помпена станция (КПС), собственост на комплекс ”Форт Нокс” се претласкват към КПС-5А в курортен комплекс ”Слънчев бряг” и от там отиват за пречистване в пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Равда - Слънчев бряг”.
Индивидуални зауствания
В района няма регистрирани индивидуални зауствания на отпадъчни води.
Дифузно замърсяване от населените места
Дъждовни канализации
В зоната за къпане няма регистрирани зауствания на дъждовни канализации. Дъждовната вода се събира в отделни шахти, които я отвеждат в близоразположени дерета. Сама по себе си тази вода не крие риск от замърсяване на водите за къпане.
До източната част на зоната за къпане има съгласувана дъждовна канализация със следните координатни точки – за точка 1 - N 42° 42' 27,05" E 27° 44' 27,82"; за точка 2 - N 42° 42' 27,01" E 27° 44' 27,85". Същата е извън зоната за къпане.
Битовите отпадъци от плажовете и курортната зона се събират в контейнери, които се извозват периодично и не повлияват качествата на водите за къпане в зоната.
Дифузно замърсяване от земеделски райони
Между плаж „Делфин” и плаж „Слънчев бряг–хотел Виктория” се влива в Черно море река „Кошарница”, която събира водите от териториите през които преминава – планински и горски терени, обработваеми земи, ливади.
Действия за предотвратяване на замърсяване
Извод: От изградените обекти около плажовете и зоната за къпане отпадъчните води се отвеждат към ПСОВ „Равда - Слънчев бряг” и няма риск за замърсяване на водите за къпане.
Влияние върху качеството на водите за къпане може да окаже водата, която се влива от река „Кошарница”в Черно море при условие, че същата е замърсена преди това.
Предложение за решение:
При изграждането на нови сгради в курортната зона да се съобразяват капацитетните възможности на изградената инфраструктура за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води или да се използват индивидуални съоръжения за пречистване на отпадъчните води от обектите.
|
Начин на ползване на земята в района на влияние
Водно тяло
( ВТ )
|
Обща площ
на 1.5- километровата
ивица в границите на ВТ,
km2
|
Селскостопанска земя
/само поливен тип земеделие/,
km2
|
%
|
Индустриален тип земеползване, km2
|
%
|
Урбанизирани територии,
km2
|
%
|
BG2BS000C1008
|
129
|
0.431
|
0.33
|
7.06
|
5.47
|
28.37
|
21.99
|
Тип земеползване
|
Оценка на влиянието /точки/
|
Забележка:
|
BG2BS000C1008
|
Селскостопанска земя
|
0
|
<10%
|
Индустриален тип земеползване
|
0
|
<10%
|
Урбанизирани територии
|
1
|
< 33%
|
Корекционния коефициент за това водно тяло е равен на 1,25. Крайната стойност на индекса е 1,25, което означава, че дифузните източници имат слабо влияние върху качеството на водите.
Хидроложки характеристики на водата за къпане
Средногодишни валежи във водосборната област
|
500-550мм
|
Месец с най-много валежи
|
октомври
|
Месец с най-малко валежи
|
август
|
Месец с най-висок среден отток от водосборната област
|
октомври
|
Месец с най-нисък среден отток от водосборната област
|
август
|
Информация за повърхностните водни обекти
|
Название и код на района на речния басейн и подбасейн, в който са разположени водите за къпане
|
BG2000 – Черноморски басейнов район;
крайбрежни морски води - водно тяло с код BG2BS000C1008 – от н.Емине до Свети Влас
Типология: Водното тяло се отнася към тип плитки, умерено открити към вълнение води, със смесен дънен субстрат.
|
|
|
Други повърхностни водни обекти във водосборната област.
|
Няма повърхностни водни обекти, обхванати от мрежата за мониторинг в района на зоната за къпане.
Река „Кошарница” не е определена като самостоятелно водно тяло по смисъла на Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС и съответно не е типологизирана.
На реката не се провежда количествен мониторинг или мониторинг на качеството по химични показатели. Същата е обхваната от мрежата за хидробиологичен мониторинг – наблюдава се биотичен индекс в пункт „Река Кошарница - Слънчев бряг, къмпинг Емона, вилно селище Зора”. Пунктът е част от вътрешната програма за мониторинг.
През 2010г. и 2011г. не е провеждан хидробиологичен мониторинг на реката.
Екологично и химично състояние на крайбрежните морски води
Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C1008 за 2010г. е „лошо екологично състояние”. Няма данни за химичното състояние.
Оценка на състоянието на водно тяло с код BG2BS000C1008 за 2011г. е умерено общо екологично състояние, като има тенденция към подобряване на същото. Като възможна причина може да се посочи преустановяването на заустването на отпадъчни води на някои от емитерите през 2011г. Няма данни за химичното състояние.
Информация за качеството на водите в Черноморски басейнов район се публикува ежегодно на официалната интернет страница на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
|
|
|
Хидробиологичен мониторинг на крайбрежни морски води
|
Съгласно изискванията на Рамковата Директива за водите (РДВ) за оценката на екологичното състояние на крайбрежните морски води се извършва и хидробиологичен мониторинг на биологичните елементи за качество (БЕК), които включват - фитопланктон, макрофити и макрозообентос. Директивата поставя минимална честота на пробонабиранията, както следва:
- Фитопланктон – 2 пъти годишно на период 6 месеца;
- Макрофити – еднократно през летния сезон;
- Макрозообентос – веднъж годишно.
Програмата за биологичен мониторинг на крайбрежните води включва водно тяло с код BG2BS000C1008. Данните са от станции разположени в Несебър, Росенец и Сарафово.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2011г. е :
по БЕК фитопланктон - умерено състояние;
по БЕК макроводорасли и висши растения - умерено състояние;
по БЕК макрозообентос - умерено състояние.
Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2011г. чрез прилагане на принципа “one – out – all – out” е умерено общо екологично състояние.
Оценката на състоянието на водното тяло за 2013г. е :
по БЕК фитопланктон - умерено състояние;
по БЕК макроводорасли и висши растения - добро състояние;
по БЕК макрозообентос - лошо състояние.
Общата оценка на състоянието на водното тяло по посочените показатели за 2013г. е лошо екологично състояние.
|
|
|
Обща информация за цианобактерии, фитопланктон и макроалги.
|
Еутрофикацията е увеличение на естествено протичащите в природата процеси на биологична продукция, предизвикано от повишени нива на нутриенти, обикновено компоненти на фосфора и азота. Обогатяването на водата с хранителни вещества е резултат от природни процеси, както и следствие от антропогенна дейност. Може да се прояви като видими цъфтежи на цианобактерии или водорасли, образуване на пяна, плаващи растителни и бентосни агрегации на макрофити.
Основни източници за постъпване на нутриенти (азот, фосфор и др.) във водите са оттока от земната повърхност, ерозията, просмукването от наторени земеделски площи, отпадъчните води от бита и промишлеността. При наличие на благоприятни условия (светлина, температура и нутриенти) макроводораслите, фитопланктонът и цианобактериите могат да колонизират морските води. Те са естествени компоненти на сладки и морски води.
Цианобактериите, определяни и като „синьо-зелени“ водорасли, са фотосинтезиращи прокариоти. Те са едни от най-древните организми на Земята. Подобно на алгите цианобактериите (Cyanophyta) съдържат пигмента хлорофил, чрез който осъществяват фотосинтеза. Пролиферацията на цианобактерии е определена като “натрупване на цианобактерии под формата на цъфтеж (blooms), петна (mats) или пяна (scum)”. Морските цианобактерии могат да предизвикат контактен дерматит, сърбеж и парене по кожата. Освен дермалната експозиция, като по-сериозен проблем се отбелязва възможното токсично действие при поглъщане или вдишване, което може да се прояви с абдоминални болки, гадене, повръщане, отпадналост, мехури по устата и кожата и дразнене на очите.
Фитопланктонът представлява група от микроскопични автотрофни фотосинтезиращи организми в планктонното съобщество. При наличие на слънчева светлина превръща разтворените неорганични вещества в органични. Фитопланктонът е основата на хранителната верига във водните екосистеми и допринася за около половината от общото количество кислород, произвеждан от растителния свят. Постъпването във водите на големи количества нутриенти, води до дисбаланс в хранителната верига и бързо развитие на фитопланктонната биомаса, което може да доведе до цъфтежни количества и повишение концентрацията на токсини в клетките. Две групи алги от морския фитопланктон са известни, че произвеждат токсини опасни за здравето на човека. Тези алги са храна за филтриращите черупкови, зоопланктона и някои видове риби, които са вектор за хората - непостредствено или чрез по-високи нива на хранителната верига. Описани са пет синдрома на отравяне, свързани с консумацията на морска храна, контаминирана с водораслови токсини. Друга потенциална опасност са алергични реакции, които могат да бъдат провокирани при контакт на плуващите с голяма клетъчна маса на планктонни алги, както и инхалирането (например при сърфиране) на аерозол, съдържащ фрагменти от клетки и/или токсини от лизирани алги.
Макроалгите са растения с многоклетъчно тяло (талус). Пролиферацията на макроалги, или така наречените „зелени приливи“, е нерядко явление в морски заливи и естуарии. Свързва се с обогатяването на водите с азот, тъй като той е основен лимитиращ фактор за макрофитите. Пролиферацията на макроалги касае по-скоро физическата безопасност на къпещите се. Натрупването на макроводорасли може да бъде причина за злополуки, като подхлъзване по скалите или “уплитане” на плувците. Значими количества макроалги могат да бъдат изтласкани на брега при силни приливи по време на сезона. В тези случаи рискът за здравето се свързва с неприятни усещания, предизвикани от гниенето на биомасата през летните месеци и емитирането на отблъскващ мирис или ефлуент.
|
Анализ на данните за зоната събрани до 2014г.
|
През годините от 2011г. до 2014г. анализите на водата в зоната за къпане са показали стойности на микробиологичните показатели в рамките на нормите, посочени в Наредба №5 за управление качеството на водите за къпане. Водите в зоната за къпане се определят като „отлично“ качество.
|
|
|
Друга информация със значение за водите за къпане
|
|
|
Информация за компетентните органи
|
Министерство на Здравеопазването
Регионална здравна инспекция-Бургас
Гр.Бургас, 8000
ул. „Александровска” №120
Тел. 056/ 807302
факс 056/ 816261
e-mail: rzi@rzi-burgas.com
site: www.rzi-burgas.com
|
Министерство на околната среда и водите
Басейнова дирекция Черноморски район
гр.Варна, 9000
ул. „Панагюрище” № 17
Тел.: 052/ 631447
Факс.: 052/ 631448
e-mail: bdvarna@bsbd.org
site: www.bsbd.org
|
Дата на последно преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2015г.
Дата на следващото преразглеждане на профила на водата за къпане: 30 април 2019г.
Причини за преразглеждането: съгласно оценката и класификацията на водите за къпане и идентификацията на причините за замърсяване.
Сподели с приятели: |
