Имунитет и имунизации какво е имунитет?

Имунитетът е невъзприемчивост (защита) към даден инфекциозен или неинфекциозен агент. Той може да бъде естествен или придобит. 

1. Естественният (вроден) имунитет се получава при раждането или по време на кърменето. Той е генетично определен. Естествената ни невъзприемчивост към повечето заболявания, се получава от защитни антитела, изработени от майката, които преминат чрез плацентата в кръвта на бебето по време на бременността или при кърмене и предпазват новороденото от инфекциозни заболявания през първите 3 – 6 месеца след раждането.

2. Придобитият (индивидуален) имунитет бива естествен и изкуствен и се създава по два начина:

- по естествен път – след преболедуване от дадено заболяване, при което организма изработва антитела срещу причинителя, които го предпазват при повторна среща. Това е постинфекциозен имунитет.

- по изкуствен път – след ваксинация.

Ваксинацията е активна имунизация, при която в организма се внасят убити или нисковирулентни живи микроорганизми, или части от техните клетки, с цел имунната система да изработи защитни антитела без да се стига до болестно състояние.

За изграждането на придобит имунитет чрез ваксинация е необходимо поставянето на една или няколко дози от определена ваксина, с цел постигане на достатъчно високо ниво на имунна защита срещу болестта, за която е предназначена ваксината.

Реимунизацията е поставянето след определен период на допълнителна доза от същата ваксина, чието предназначение е поддържане на имунитета срещу болестта във времето.

Към много инфекциозни заболявания има разработени ваксини, но не всички са включени в списъка на задължителните. За да се премине към задължителна имунизация срещу дадено заболяване, то трябва да се разпространява епидемично, да е социално значимо (в хода на боледуването могат да възникнат временни или трайни усложнения, или заболяването да предизвика смърт) и да има значителни здравно-икономически и социални последствия.

Същевременно трябва да е възможно разработването на достатъчно качествена ваксина, създаваща продължителен протективен ефект, която да се използва успешно за провеждането на имунизационни кампании в цял свят.

Задължителните имунизации са отразени в имунизационните календари на всяка страна. Те се разработват съгласно изискванията на Световната здравна организация и се отличават незначително в схемите си на прилагане.

Препоръчителните имунизации за деца и възрастни, съгласно указанията на Министерство на здравеопазването на Република България, са:

• 
  имунизация срещу морбили, паротит и рубеола с комбинирана ваксина морбили-паротит-рубеола – препоръчва се за лицата, родени преди 1991 г.
  
• 
  имунизация срещу заболявания, причинени от хемофилус инфлуенце тип В (ангини, менингити, сепсис и др.) – препоръчва се за деца до 5-годишна възраст, родени преди 2010 г., при болни от сърповидноклетъчна анемия, при имунодефицитни състояния, при отстраняване на далака, при лица на химиотерапия;
  
• 
  имунизация срещу вирусен хепатит тип Б – препоръчва се за лицата, родени преди 1992 г, пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и на органна трансплантация, лица с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит тип С, при имунодефицитни състояния;
  
• 
  имунизация срещу вирусен хепатит тип А – препоръчва се при деца над 2 годишна възраст и възрастни с хронични чернодробни заболявания, при чести кръвопреливания, при престой в социални домове, при лица заминаващи за страни с висока заболеваемост от хепатит тип А и лоши санитарно-хигиенни условия;
  
• 
  имунизация срещу заболявания, причинени от стрептококус пнеумоние    (отити, пневмонии, менингити) – препоръчва се при деца над 2 годишна възраст и възрастни с хронични заболявания (сърдечно-съдови, белодробни, чернодробни, диабет и др.), при болни от сърповидноклетъчна анемия, при имунодефицитни състояния, при отстраняване на далака, при лица на химиотерапия;
  
• 
  имунизация срещу менингококови инфекции тип А и тип С (менингит, сепсис, ендокардит, миокардит и др.) – препоръчва се при деца над 2 годишна възраст и възрастни с хронични заболявания, при имунодефицитни състояния, при пътуване, при отстраняване на далака, при пътуващи в ендемични райони;
  
• 
   имунизация срещу грип – препоръчва се при възрастни и деца, навършили 6 месеца, при страдащи от хронични заболявания, имунодефицитни състояния, при престой в домове за медико-социални грижи;
  
• 
  имунизация срещу човешки папиломен вирус – препоръчва се за момичета във възрастовата група 12 - 18 години преди започване на полов живот, с възможност за приложение на жени до 25 години;
  
• 
  имунизация срещу жълта треска – препоръчва се за възрастни и деца над 6-месечна възраст, заминаващи за ендемични или заразени зони.
  

През 20-ти век бяха постигнати значителни успехи в профилактиката и контрола на ваксинопредотвратимите болести. Вариолата е първата инфекциозна болест, която бе ирадикирана, чрез успешно проведени имунизационни кампании в цял свят. Полиомиелитът е второто заболяване, което е във фаза на елиминиране и ще последва съдбата й.  Практически у нас не се срещат заболявания като дифтерия или морбили, наричано някога детска чума. Причинителите на тези заболявания не са унищожени. Те се намират в обкръжаващата ни среда и за да сме сигурно защитени като индивиди срещу дадено заболяване е необходимо да сме ваксинирани.

От значение за общественото здраве е високото имунизационно покритие на населението, което предпазва обществото от епидемично разпространение на инфекциите. Това означава, че над 90% от населението трябва да е имунизирано срещу съответното заболяване. Падане процента на колективния имунитет води до повишаване на риска от възникване на заболявания и епидемичното им разпространение.


Кога да се имунизираме?

Ваксините се прилагат на определена възраст и по определен ред, съгласно Националния имунизационен календар (НИК). Спазването на схемите на приложение гарантира възможно най-добър ефект от ваксинациите.

Задължителните ваксини се осигуряват от държавния бюджет и са безплатни за населението. Имунизациите се извършват от личните лекари. Преди да се пристъпи към имунизация се снема анамнеза за здравословното състояние на детето през последните две седмици и се извършва профилактичен преглед. Целта е да се прецени подходящ ли е избрания момент за провеждане на имунизация.

Всяка проведена имунизация се отразява в амбулаторния лист, личния амбулаторен картон, здравноосигурителната книжка и книгата за имунизации на лекаря.

Ваксинацията може да доведе до нежелани реакции. Те са локални  - на мястото на поставяне на ваксината и системни – далече от мястото на инжектиране.

По-често се срещат локални реакции, които се изразяват в зачервяване и поява на оток, с или без повишаване на температурата до 38^оС, през първите два дни след имунизацията; поява на неспокойствие, загуба на апетит; при поставяне на БЦЖ ваксина се появява мехурче, което може да секретира и други.

По рядко се срещат системни реакции, които възникват минути след поставяна на ваксината или до 2-3 седмици след това.

Как да се справите с тях ще Ви информира вашият личен лекар. Следвайте съветите му и активно търсете консултация при наличие на  много висока температура, над 38^оС, продължителен плач, повръщане, ако се появи обрив, ако получи конвулсии или имате друга тревога.


Отлагане от имунизации:

Поставянето на ваксините може да бъде отложено, ако има известни противопоказания, които налагат това. Най–общо това са:

Недоносеност, вродени системни заболявания, комбиниран имунодефицит и други при новородените. Преценката се извършва от лекаря в отделението.

Остри инфекциозни заболявания и контакт с такива, фебрилни състояния, диария, остри възпалителни заболявания, изострени хронични заболявания и тежки алергични състояния за другите възрасти.

Отлагането по медицински показания до 6 месеца се извършва от личния лекар, като причината за това се отразява в амбулаторния лист и в личния амбулаторен картон. След изтичане на срока имунизацията се провежда.

Когато се налага отлагане от имунизация за по–дълъг период или трайно освобождаване по медицински показания, личният лекар трябва да ви насочи към Регионалната консултативна комисия по имунопрофилактика.

Комисията заседава всяка сряда от 13,00 до 14,00 часа в Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ по детски болести, ул. „Найден Геров” № 2.

Отлагането или освобождаването от имунизации се извършва по документи. За целта трябва да бъдат представени:

- бележка от личния лекар, посочваща медицинското основание за отлагането и проведените до момента имунизации по вид и дата;