Имунна защита на организма
Изтегляне 55.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Имунна система.
- Макрофагите
- Лимфни възли.
- Наследственият имунитет
- Придобитият имунитет
Имунна защита на организмаБолестотворни микроорганизми и заразни болести. Въздухът, водата, и храната, която ежедневно приемаме, съдържат хиляди едноклетъчни (бактерии, вируси и други). Някои от тях дори живеят по кожата, в устната кухина и в червата на човека. Само част от микроорганизмите причиняват заболявания на човека. Те се наричат болестотворни (патогенни), а заболяванията, които предизвикват - заразни (инфекциозни). В миналото милиони хора ставали жертва на тежки инфекциозни болести, като чума, холера, вариола (едра шарка), скарлатина, тетанус и др. Днес причинителите на тези заболявания са добре изучени и не представляват заплаха за човечеството. Имунна система. Защитата на организма от болестотворните микроорганизми се осъществява чрез имунната система. Тази защита е специфична, тъй като е срещу точно определен причинител на заболяване. През последните две десетилетия имунната система се описва като самостоятелна система в човешкия организъм. Тя включва специализирани клетки и лимфоидните органи - лимфни възли, далак, тимус, костен мозък, сливици, апендикс. Специализираните клетки са видове бели кръвни клетки. Те се произвеждат в костния мозък и лимфните възли, а чрез кръвта и лимфата циркулират из цялото тяло. Струпват се около "входните врати" на организма - уста, ноздри, анус и пикочополови отвори. Наричат се макрофаги, Т - лимфоцити и В - лимфоцити и участват по различен начин в защитата на организма от антигени. Антигените са генетично чужди клетки и вещества, които постъпват в тялото отвън или се образуват в него. Антигените са болестотворните микроорганизми, образуваните от тях токсини (отрови) и всички чужди за организма белтъци. Макрофагите разпознават антигените и чрез процеса фагоцитоза ги смилат вътреклетъчно. Т - лимфоцитите обезвреждат антигените, като директно се свързват с тях. В - лимфоцитите синтезират антителата, предназначени да унищожават антигените. Антителата са белтъци, които се съдържат в кръвния серум. Те имат изключителна избирателност срещу антигените, които са предизвикали образуването им (например антителата срещу бяс са "безразлични" към причинителите на холера). Антителата се отнасят към антигените така, както секретният ключ към ключалката. Специализираните клетки разпознават и унищожават чужди за тялото антигени, но и някои клетки на организма - туморни и заразени с вирус. Органите, които осигуряват имунната защита на организма, произвеждат макрофаги и лимфоцити и обезвреждат навлезлите болестотворните микроорганизми. 
Лимфни възли. Лимфните възли са овални телца с големина на житно зрънце или на лешник. Те са разположени на определени места в тялото. В лимфните възли се образуват лимфоцити. Освен това, подобно на сито, те задържат попадналите в тялото болестотворни микроорганизми и други антигени и така ограничават инфекциите. Далак (слезка). Намира се в горната лява част на коремната кухина. Тежи около 200 g и мени големината си в зависимост от кръвонапълването. Слезката изпълнява няколко функции: участва в образуването на левкоцити, резервоар е на кръв и разгражда остарелите кръвни клетки. 
Тимусът се намира зад гръдната кост. Нараства до половото съзряване на индивида, след което атрофира. Съдържа лимфоцити, които узряват и се специализират. 
Сливиците представляват пръстен от лимфни възли около гълтача. В тях се намират много лимфоцити. Здравите сливици защитават организма от бактериите, попаднали в устната кухина. Имунитет. Имунитетът представлява невъзприемчивост на организма към определен болестотворен причинител, неприкосновеност. Той е резултат от съвместната дейност на макрофагите, В - лимфоцитите и Т - лимфоцитите. Имунитетът може да бъде наследствен и придобит. Наследственият имунитет се предава от поколение на поколение чрез гените. Благодарение на него човекът не боледува от болести, от които боледуват животните, например чума по говедата. Придобитият имунитет се създава по време на индивидуалния живот на човека. В зависимост от начина на придобиване той е вроден, слединфекциозен и изкуствено придобит. Вроденият имунитет се придобива по време на вътреутробното развитие, при което майката предава на плода защитни антитела срещу някои заразни болести. Този имунитет предпазва кърмачето най - късно до шестия месец. Слединфекциозният имунитет се придобива след преболедуване от дадено заразно заболяване. Обяснява се с това, че някои от лимфоцитите сякаш "запомнят" антигена, предизвикал заболяването и при повторната му среща с организма веднага произвеждат антитела.  
Слединфекциозен имунитет се придобива след боледуване от скарлатина, варицела, заушка, грип и др. Този имунитет може да трае до края на живота или само 2 - 3 години. Изкуствено придобитият имунитет се получава след имунизация или след ваксина. При имунизация в човешкия организъм се инжектират серуми с готови антитела. Тези серуми се получават от животни (коне и говеда), които предварително са били инжектирани с болестотворните причинители и са си изработили антитела срещу тях. В някои случаи имунизациите са животоспасяващи, например прилагането на противозмийски серум и серум против тетанус. В други случаи те имат профилактично значение и се прилагат, за да предотвратят заболяване след контакт със заразно болни. Ефектът от имунизациите трае 20 - 30 дни, след което антителата се разграждат. Полученият след имунизацията имунитет е пасивен, тъй като човешкият организъм не участва в изграждането му, а получава наготово антитела. При ваксинация в тялото се вкарват ваксини, които могат да се инжектират, приемат през устата или през кожата. Ваксините представляват мъртви или живи, но отслабени микроорганизми. Те не могат да причинят заболяване на човека, но предизвикват образуването на антитела в организма. В някои случаи до 2 - 3 дни след ваксинацията могат да се наблюдават лека отпадналост, неразположение, повишена температура и липса на апетит. Имунитетът, получен след ваксинация, е с продължителност от 1 до 5, дори 10 години. Той е активен имунитет, тъй като, образувайки собствени антитела, организмът го създава сам.
СПИН - синдром на придобитата имунна недостатъчност. Това е тежко заболяване, причинено от вирус, който атакува предимно Т - лимфоцитите, намалява броя им и така отслабва имунната система. Като последица имунната система не може да се пребори с инфекции, които не са опасни за хората с нормален имунитет. Вирусът се предава от човек на човек чрез полов контакт, чрез контакт с инфектирана човешка кръв (при кръвопреливане и при ползване на общи спринцовки) и от заразена майка на детето (по време на бременността, раждането и кърменето). Хората притежаващи вируса на СПИН, се наричат вирусоносители. Те могат да пренесат вируса на други хора и да останат клинично здрави за различен период от време (до няколко години). Симптомите на СПИН при заболелите са: увеличени лимфни възли, кашлица, умора, бърза загуба на тегло, загуба на двигателния контрол и намаляване на умствените способности. Инфекциите и болестите, които придружават СПИН, са много: пневмонии, гъбични инфекции в храносмилателната система; инфекции, засягащи мозъка, мозъчните обвивки, черния и белите дробове; една от формите на рак на кожата и др. СПИН е много опасна болест, от която около 85% от заболелите умират още през първата година от откриването на болестта у тях. Досега все още няма открити лекарство и ваксина срещу СПИН. 
За по - любознателните
За някои хора антигени могат да са храни, лекарства, перилни препарати, домашен прах, тичинков прашец и др. Те пораждат бурна реакция от страна на организма, която се нарича алергия. От количеството хемоглобин в кръвта зависи количеството на приетия кислород. В 100 микро литра кръв се съдържат 14 - 16 g хемоглобин. При физическо напрежение далакът бързо се свива и изтласква в кръвообръщението допълнително кръв, при което човек изпитва внезапна болка в лявото подребрие. В България около 44,4% от хората имат кръвна група A; 32,1% - кръвна група 0; 15,4% - група В и 8,1% - група АВ. Хората с кръвна група 0 са универсални дарители на кръв, а хората с кръвна група АВ са универсални приематели. При 85% от хората в еритроцитите има и т.нар. Резус фактор (Rh - фактор). Ако бременна жена е Rh - отрицателна, а плодът е Rh - положителен (при Rh - положителен баща), в жената се образуват антитела, които преминават в кръвта на плода. Те могат да предизвикат усложнения по време на бременността или спонтанен аборт. Каталог: olymp -> sss -> resource -> archive -> word -> themes themes -> Защитна осъществява защитата на организма от вредни вещества и микроорганизми themes -> Сърце и кръвоносни съдове word -> Тест по Биология Сърдечно-съдова система olymp -> В сила от 1 септември 2004 г. Международен олимпийски комитет themes -> Вътрешна течна среда на организма word -> Тест по Биология themes -> Здравни познания и хигиена на сърдечно съдовата система Изтегляне 55.2 Kb. Сподели с приятели:
|
