Имунохистохимично определяне на рецепторния статус, her2-експресия и in situ хибридизация при пациенти
Изтегляне 66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- HYBRIDIZATION IN PATIENTS WITH BREAST CANCER Boshnakova Tz., Devenska V., Popov D., Methodiev D. Sofia Summary
- Материал и методи
- Резултати и обсъждане
- В заключение
- Библиография
| ИМУНОХИСТОХИМИЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА РЕЦЕПТОРНИЯ СТАТУС, HER2-ЕКСПРЕСИЯ И IN SITU ХИБРИДИЗАЦИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С РАК НА ГЪРДАТА Бошнакова Ц., Девенска В., Попов Д., Методиев Д. гр. София IMMUNOCHISTOCHEMICAL DETERMINATION OF RECEPTOR SATUS, HER2-EXPRESSION AND IN SITU HYBRIDIZATION IN PATIENTS WITH BREAST CANCER Boshnakova Tz., Devenska V., Popov D., Methodiev D. Sofia Summary: The purpose of the investigation was identification of HER2-gene status immunohistochemically and by silver in situ hybridization in biopsies of invasive breast cancer in order to achieve exact information for the amplification of this proto-oncogene, playing an important role in the pathogenesis of the disease. Materials and methods: Eleven cases with invasive breast cancer were examined. Immunohistochemical examination was undertaken for the expression of estrogen, progesterone and HER2 and silver in situ hybridization (SISH) was performed, following staining in Ventana automatic system. Slides were examined by standard light microscopy with 20X and 40X objectives. In this method HER2-gene status is reported as a function of the ratio of the average number of copies of the HER2-gene to the average number of copies of chromosome 17 (Chr17) per cell in invasive breast carcinoma. Results: Acceptable target areas were identified for signal visualization and enumeration within the sample. The SISH signals of HER2 proto-oncogenes were visualized as single copies, multiple copies and clusters. In 7 examined cases we found out correspondence between HER2 3+ immunohistochemical result and data of in situ hybridization. HER2-gene status was classified using the following guidelines: a sample is negative for HER2-gene amplification of the HER2/Chr17 ratio is less than 1.8; a sample is equivocal for HER2-gene amplification if HER2/Chr17 ratio is either equal to or falls between 1.8 and 2; finally, if the HER2/Chr17 ratio is greater than 2, a sample is positive for HER2-gene amplification. In one case with HER2 3+ immunohistochemical result, HER2-gene amplification was found negative as a matter of fact that the immunohistochemical result was not correct and the examination was repeated and considered as HER2 2+. In conclusion: There are two methods for the examination of the average number of HER2 and Chr17 signals in the target area and recording of the HER2/Chr17 ratio. Cases with a HER2/Chr17 ratio that is either equal or falls between 1.4 and 4 must be enumerated using the second quantitative method – enumeration of HER2 and Chr17 signals in 20 or 40 nuclei within new target area and calculation of the HER2/Chr17 ratio. Ventana SISH method was compared to other HER2 testing methodologies and was found to have priority because it is fully automated, takes shorter time (12 hours) and the slides are archivable. Interpretation is objective and quantitative. Мутациите на протоонкогените и супресорните гени стоят в основата на онкогенезата. Ракът на гърдата на базата на рецепторния статус се подразделя в три главни биологични групи: първа група - естроген рецептор положителен, HER2–отрицателен, в 50-65 % от туморите; втора група - HER2 –положителен при 10-20% от случаите, като естроген рецепторът може да бъде положителен или отрицателен и трета група - с отицателни естроген и HER2, с честота 10-20% /5, 10/. HER2-рецепторът е член на семейството на епидермалния растежен фактор, неговата свръхекспресия играе ключова роля в пролиферацията на раковите клетки и е свързана с лоша прогноза на пациентите /4, 7/. Клиничен бенифит е когато този рецептор се блокира с анти HER2-антитела. Лечението на рака на гърдата с анти HER2-антитела е елегантен пример за “bench to bedside medicine” /11, 14/. Това определя важността и необходимостта от точното определяне амплификацията на HER2-рецептора. Цел на настоящата работа е изследването на HER2-рецептора с методите на имунохистохимията и in situ хибридизация с оглед добиване на точна представа за амплификацията на протоонкогена във всеки конкретен случай, имаща значение за лечението и прогнозата на пациентите. Материал и методи: Обект на изследването са 11 болни, 7 от които са консултации в Сити клиник Онкологичен център от различни болнични заведения и 4 са от собствен биопсичен материал. Бяха ни предоставени хистологични препарати и парафинови блокчета. Извършено бе имунохистохимично изследване на рецепторния статус на туморите и сребърна in situ хибридизация, следвайки оцветяване в автоматичната система на Ventana и изследване на светлинен микроскоп при увеличение 20X и 40X. HER2- генът се намира в човешката 17 хромозома и разшифрира HER2- протеина /2, 5, 6/. Статусът на HER2-гена е представен като функция на съотношението между средния брой на копията на HER2-гена и средния брой копия на 17 хромозома. Ventana е създала дизайн така, че HER2 ДНК-пробата да бъде открита на един препарат и хромозома 17 да бъде отчетена на същия препарат. Ventana е разработила два метода за номериране на статуса на HER2-гена чрез изброяване полуколичествено и количествен метод. Методите са описани в литературата /1, 2, 6/. Резултати и обсъждане: В изследваните 11 случая, имунохистохимично в 9 е отчетен HER2-експресия 3+ и в един - 2+. При изследването с автоматичната система на Ventana in situ сребърна хибридизация отчитането бе съобразено с приетите вече норми. Отчитани са единични копия, множествени копия и клъстери /фиг. 1-8/. Пробата е негативна, ако съотношението на копията на HER2 и 17-тата хромозома е под 1.8, при съотношение на HER2/17 хромозома между 1.8 и 2 пробата е двусмислена и при съотношение по-голямо от 2 пробата е положителна. При изследваните от нас случаи установихме съответствие между HER2 3+ при имунохистохимичното изследване и при in situ хибридизацията при 7 случая. При един от случаите в предшестващото лечебно заведение бе определен HER2 при имунохистохимичното изследване 3+, при нас се оказа 2 плюса и SISH се оказа негативен. Това се дължеше на лошата обработка на материала до парафиново блокче. Наше биопсично изследване с HER2 2+ също даде негативен резултат при in situ хибридизацията. От нашите предварителни изследвания следва изводът, че сигурната 3+ амплификация на HER2 имунохистохимично до голяма степен съответства на същинското положение на нещата, но при HER2 2+ резултатите са колебливи и е необходимо извършване на in situ хибридизация. Важно е да се подбере подходяща таргетна зона за отчитане. Тя би трябвало да бъде адекватно оцветена. Ако препаратът не отговаря на критериите, не може да бъде преценяван. Ясно видимо ядрено оцветяване може да бъде намерено в различни нетуморни клетки, включващи стромални фибробласти, ендотелни клетки, лимфоцити и епителни клетки от каналите. Ако една таргетна зона е неподходяща за преценка се изследва друга таргетна зона. В таргетната зона са анализират всички оцветени материали за HER2 и хромозома 17 и следва разделяне на средния брой HER2 на хромозома 17. Ако съотношението е равно или е между 1.4 и 4 се използва втори количествен метод, като се броят сигналите на 20 или 40 клетки. Положителен HER2-рецептор се отчита когато съотношението е над 2. В медицинската система Ventana HER2 ДНК-пробата е създадена по дизайна количествено откриване на увеличените HER2-гени чрез хромогенно сребро in situ хибридизация на формалин фиксиран материал, следвайки оцветяване с автоматичната система Ventana. Данните на редица автори сочат предимствата на метода на Ventana пред флуоресцентната in situ хибридизация. Обръща се внимание на късия срок на обработка, възможността за архивиране и дълготрайно съхранение на материала за допалнителна преценка /1, 8-9, 12-13, 15-16/. Бихме могли да представим някои от нашите положителни случаи, представляващи интерес. Касае се за пациентка на 40 години с открит възел в предната аксиларна линия с диаметър 1.5 см. Хистологичното изследване показа аденокарцином, ИХХ изследване позитивира естроген, прогестерон и HER2 3+. Извършената in situ хибридизация по Ventana потвърди положителната находка /фиг. 9-11/. Мамографското изследване не показа туморна лезия. При магнитен резонанс се намери съмнение за туморна лезия в гърдата и в аксиларен лимфен възел. Предприетата оперативна интервенция не откри тумор. Остана като най-вероятна тезата за акцесорна млечна жлеза и бе предприето хормонално лечение. Имунаохистохимичното изследване и ин ситу хибридизацията ни дава възможност да откриваме метастази на неизвестни първични огнища. При друга наша пациентка изследваният аксиларен лимфен възел позитивира HER2, което се потвърди и при in situ хибридизацията /фиг. 12-14/ и при образната диагностика. При третия наш случай метастатичен лимфен възел даде негативна експресия на рецепторния статус, но имунохистохимията с Е-кадхерин посочи възможността туморът да произхожда от гърдата и при допълнителното изследване с методитe на образната диагностика се потвърдиха данните за първечен тумор на гърдата. Мамографията бе негативна, но е известно, че при лобуларен карцином мамографиите дават в 14% фалшиво негативен резултат /фиг.15-16/. В заключение: Щателното изследване на рецепторния статус с помощта на ИХХ и последващата in situ сребърна хибридизация с автоматичната система на Ventana до голяма степен гарантира точно определяне на HER2- статуса и спомага предприемането на адекватна таргетна терапия за която преди повече от 100 години Паул Ерлих получи Нобелова награда. Считаме, че при качествена обработка и точна преценка на ИХХ реакция може да се разчита на нея при оцветяване на HER2 с 3+. При HER2 имунохистохимично 2+ е нужно допълнително изследване по методите на in situ хибридизация. Намери се известен синхрон между степента на злокачественост и амплификацията на HER2. Това се демонстрира и с преценката на пролиферативната активност на туморните клетки с Кi67 - над 40%. Прави впечатление в тези случаи изразената дезмопластична реакция в стромата, свидетелстваща също за по-голяма агресивност на тумора. Библиография: 1. Arnould K, Denoux Y, Mac Grogan G et al.; Br. J. Cancer, 88, 1587-1591, 2003. 2. Bartlett JM, Campbell FM, Ibrahim M et al.; Amer. J. Clin. Pathol., 132:514-520, 2009. 3. Bettina G.P., Jonathan M., Ricardo V.L. et al.; Am. J. Surg. Pthology, 34:767-776, 2010. 4. Bombonati A and Sgroi DC; J. Pathol., 223:307, 2011. 5. Caddo KA, Mc Ardle O, O Shea AM et al.; Oncologist, 17:1135, 2012. 6. Carbone A, Botti G, Glaghini A et al.; J. Mol. Diagn., 10:527-536, 2008. 7. Descotes P, Pavy JJ, Adessi GL; Anticancer Res., 13:119-124, 1993. 8. Dictel M, Ellis I, Hofler H et al.; Virchows Arch., 451:19-25, 2003. 9. Gupta D, Middleton L, Whitaker M et al.; Amer. J. Clin. Oathol., 119:381-387, 2003. 10. International Agency for Research on Cancer, World Health Organization Classification of Tumours of the Breast, July 2012. 11. Murphy CG, Morris PG; Anticancer Drugs 23:765, 2012. 12. Nik Zainal S, Van Loo P, Wedge DC et al.; Cell 149-994, 2012. 13. Press MF, Bernstein L, Thomas PA, Meisner LF et al.; J. Clin. Oncol., 1915:2894-2904, 1997. 14. Reis-Filho J.S., Pusztai L.; Lancet 378:1812, 2011. 15. Salmon DS, Clark GM, Wong SG et al.; Science 235:177-182, 1987. 16. Salmon DS, Godolphin W, Jones LA et al.; Science, 244:707-712, 1989. Каталог: images -> Documents Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони Documents -> Семинар (за най-малко 20 участници) Documents -> Програма на „загорка" ад „ Създаваме по-добро бъдеще" Documents -> Програма за Първи ден: 11. 00ч. 11. 15ч.: Регистрация на участниците и получаване на материали Изтегляне 66 Kb. Сподели с приятели:
|