Ина страхилова коцева су „Св. Климент Охридски“ Международни отношения, ІІ курс
Изтегляне 32.17 Kb.
|
| ИНА СТРАХИЛОВА КОЦЕВА
СУ „Св. Климент Охридски“ Международни отношения, ІІ курс Лоялност към компанията-защо и докога? Ж  ивеем в свят, където животът на бързи обороти не е просто мода, а необходимост, за да останем конкурентноспособни. Времето и най-вече неговата липса диктуват и делниците и празниците ни. Така в живата на скорост, като че ли единственото, което поддържа статуквото е нашата лоялност-към компанията, към семейството, към себе си.
Лоялността не е само една шаблонна дума предназначена да запълни графата ”качества и умения” в CV-то ни, а задължителна основа за развитието и взаимната полза от всяко взаимоотношение. Тя възпитава постоянство и себеотрицание-качества необходими както, за да се докажем в дадена среда, така и за да намерим мястото си в подходящата за нас професионална област. Във време, когато кариерата е част от това да се чувстваме пълноценни, професионалният успех изисква много повече от целеустременост, креативност и упоритост- той изисква гъвкавост. Тя е необходима, за да извличаме максимума от ситуацията с наличните ни ресурси. Именно гъвкавостта обаче поставя на изпитание нашата лоялност- способността да поставяме на преден план общия интерес в името на бизнес партньорство или преданост към работодателя. Това умение говори за нас като за личности и професионалисти. Причините за лоялността към компанията и нейния срок са величини, чието измерване не може да бъде еднозначно и окончателно, но дори самият опит за тяхното изясняване ни предоставя безценната възможност да определим доколко сме способни да останем верни на хората , с които работим, а оттам и на самите себе си. Л  оялността към компанията е особена хигиена на взаимоотношенията, която осигурява тяхната прозрачност в името на общия успех и прогрес. И макар това да е професионална преданост, тя не се научава или изучава –тя е заложена в нас и единствено моралът ни позволява да я развием и насочваме в наша полза. Защото дори талантът, знанията и упоритостта да ни определят като професионалисти, то лоялността ни определя като хора. А нека не забравяме, че зад успеха и на най-мащабните корпорации стоят не просто големи умове, но и големи хора. И в този дух на мисли е важно да отбележим, че ако креативността заслужава похвала, то лоялността заслужава доверие. Именно доверието е отговорът на въпроса „ Защо трябва да сме лоялни?”. То е едно от малкото неща, които не можем да купим, а трябва да заслужим. Само чрез гласуваното ни доверие бихме могли да достигнем по-високо в развитието си, да докажем и усъвършенстваме качествата си, да разширим хоризонтите си и не на последно място да бъдем по-добри хора и професионалисти.
В духа на времето ни , когато на защитата на общото благо често се гледа като на „кауза пердута” смятам, че лоялността към компанията не е саможертва или пренебрегване на личния интерес. Както всичко друго тя е политика, която ни позволява да се вгледаме в бъдещето и да осъзнаем, че общото благо \в случая това на компанията\ в крайна сметка задоволява и собствените ни интереси като част от цялото. Тук обаче възниква въпросът дали нашата преданост трябва да бъде вечна и безпрекословна, дали трябва да останем лоялни, дори когато не получаваме същото в замяна и дали всъщност лоялността притежава ”срок на годност”? Моето лично мнение е, че лоялността не е временно качество – щом човек е лоялен той е такъв до край. Дори да открием, че спрямо нас се действа нечестно и недобросъвестно, дори и да дойде ден, в който се налага да прекратим взаимоотношенията си с дадена фирма начинът, по който го правим пак трябва да кореспондира със същността ни на хора и професионалисти. В професионалната раздяла също може и трябва да проявим онези качества, които преди време са ни направили част от компанията. Само така ще покажем и на бившите и на бъдещите си бизнес партньори, че работата с нас си струва. В свят, където „всичко действително е възможно и всичко възможно е действително” \Хегел\ понякога е трудно човек да намери своето място. Ето защо, за да оцелеем е нужно да намерим константи, към които да се държим въпреки всичко. За мен такава константа е лоялността. Тя ни позволява да преследваме целите си и едновременно с това да определяме приоритетите си спрямо една морална линия, която няма да ни позволи да изгубим себе си. И въпреки трудния делник, в който живеем, въпреки и заради десетките ценности, които умират ежедневно, е крайно време да определим къде стоим ние, какво искаме да получим и най-вече какво сме готови да дадем в замяна. Днес е времето да определим приоритетите си, да отстояваме позициите си и да останем лоялни – към другите и към себе си. Каталог: winners scholarship winners scholarship -> Надежда Аргирова winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата? winners scholarship -> София, юли 2004 Да дадем думата на цифрите winners scholarship -> От уеб сайт към уеб клуб winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата? winners scholarship -> Международни отношения winners scholarship -> Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път winners scholarship -> Моята кариера в българия winners scholarship -> Моята кариера в България winners scholarship -> Мирослав Юруков "Защо съм студент?" Изтегляне 32.17 Kb. Сподели с приятели:
|