Индивидуални инвестиции в човешкия капитал



страница1/3
Дата14.03.2018
Размер491.89 Kb.
#63001
ТипАнализ
  1   2   3

Индивидуални инвестиции в човешкия капитал



Съдържание:
Въведение
Глава Първа: Характеристика на инвестициите във формиране на човешкия капитал

  1. Човешкият капитал- процеси и подходи при формиране

  2. Аспекти на инвестициите във формиране на човешкия капитал - образование и обучение

  3. Образованието като обществено и индивидуално благо

  4. Анализ на ползите и разходите при формиране на човешки капитал чрез образованието

  5. Амортизационни процеси, свързани с човешкия капитал


Глава Втора: Методи за оценка на възвращаемостта от индивидуални инвестиции в човешкия капитал

  1. Методи, пренебрегващи риска

  2. Включване на риска в решенията за инвестиции в човешки капитал


Глава Трета: Сравнителен анализ и оценка на възвращаемостта от индивидуални инвестиции в човешки капитал в Република България

  1. Сравнителен анализ по форми на обучение ( редовна, задочна, дистанционна )

  2. Сравнителен анализ по професии с висше образование

Заключение

Използвани източници

Увод

Под понятието инвестиции се разбира дадено вложение, от което се очаква бъдещ приход. Движещият мотив за извършване на инвестиции е стремежът за максимизиране богатството на инвеститора в по-краткосрочен или по-дългосрочен времеви хоризонт. Осъществявайки дадена инвестиция инвеститорът разчита на реално нарастване на капитала в бъдеще, което може да се постигне само когато осъвременените бъдещи доходи, превишават цената на придобиване на инвестираните активи. В този смисъл инвестицията е понятие, което “обединява в себе си всички измерения на рационалното управление на парите”.

Съвременните икономически теории разглеждат инвестирането не само в реални или финансови активи. С оглед на развитието на концепциите за управлението, в съвременната литература все по – често се засяга въпроса за инвестиции в човешките капитали.

Ето защо, основното намерение на процесите по формиране на човешкия капитал в национален мащаб е постигането на едно подобрение, в качеството на съвкупната популация, което подобрение, в паричен смисъл, води и до повишаване на производствените възможности на обществото и икономиката като цяло.

Гари Бекър е първият икономист, който обвързва инвестициите в образование, здравеопазване и професионално усъвършенстване с индивидуалната производителност и рационалния избор. През 1964 г. излиза книгата му "Човешки капитал". Според теорията за човешкия капитал индивидите преценяват ползите от инвестициите в образование или поддържане на добро здраве спрямо очакваната възвращаемост. Така избират дали да платят цената за другите пропуснати инвестиции. Решаваш да учиш за магистърска степен, защото това ще ти донесе по-висока заплата и по-привлекателна работа. Но в същото време се отказваш от повече свободно време или някакъв бизнес - това е алтернативната цена в допълнение към таксите за университета.

Целта на настоящата работа е да се направи опит за оценка на възвращаемостта на индивидуалните инвестиции в човешкия капитал.

Обект на настоящето изследване са инвестициите в човешкия капитал.

Като предмет на изследването се определя същността на инвестирането в човешкия капитал.

Тезата, върху която се работи е, че инвестирането в човешки капитал от висш порядък е с много висока цена и неизвестна възвращаемост на пазара на труда.

Глава Първа

В съвременните условия човешките ресурси биха могли да се определят в редица случаи като решаващ фактор за успеха не само на отделната фирма, но и на националната икономика като цяло. За да могат да допринасят за развитието и успеха на фирмата, човешките ресурси притежават набор от компетенции, който е определящ при формирането на пазарната оценка на тяхната индивидуална стойност. Човешките ресурси са източник на нови, рационални идеи, които са от значение за бъдещото оцеляване, функциониране и развитие на фирмата. Ето защо през последните години изследователите обръщат все повече внимание на проблемите, свързани с човешките ресурси. Като техните усилия се насочват към изследване на възможностите за усъвършенстване на процеса на управление на човешките ресурси чрез прилагане на финансови методи и техники за формиране, модифициране и акумулиране на неговата “стойност”- човешкия капитал.

При изследването на процесите по формиране на човешкия капитал в литературата се включват пет основни групи дейности:


  1. здравеопазване и здравни услуги

  2. “on-the-job” тренингът

  3. официално организираното образование

  4. програмите за квалификация и преквалификация, организирани извън фирмите (“off-the-job” тренинга)

  5. миграцията на индивидите и семействата им в търсене на по-добри алтернативи за работа

Под капитал, независимо от неговата форма (пари или друга собственост, съвкупност от средства за производство и др.), се разбира всеки ресурс, в резултат на оперирането с който във времето се осигурява прираст на стойността, на дохода, т.е. натрупване. Традиционно, от икономическа гледна точка, капиталът се разглежда като категория, свързана с придобиването в резултат на инвестиране на материални, нематериални или финансови активи, които с течение на времето пораждат поток от приходи.

Инвестирането по принцип е процес на влагане на средства с цел в бъдещ период те да се възвърнат (възстановят) с увеличен размер или изгода за вложителя. Когато например едно предприятие инвестира пари, като купува средства за производство, то очаква да повиши своята печалба. Когато то инвестира в качеството на работната сила, целта отново е същата - осигуряване на повече прираст, но този път чрез вложения в хората. Това означава, че: създаването на професионални умения и способности на хората за труд, тяхното развитие и използването им в процеса на труда, има инвестиционен характер.

Първоначалният човешки капитал се формира, когато дадена личност (сам или с помощта на родителите си), инвестира в себе си, плащайки за образование и за придобиване на професия или специалност. След постъпването на работа тази инвестиция се изплаща в течение на времето под формата на по-високи заплати или възможност да се извършва работа, носеща по-голямо удовлетворение. От тази гледна точка можем да изведем следното общо определение на човешкия капитал:

“Човешкият капитал е стойността на доходоносния потенциал, въплътен в индивидите, включващ както вродените им способности и талант, така и образованието и придобитата квалификация.”

Макар че човешкият капитал притежава някои универсални характеристики на икономическия капитал, като например способността му да се възстановява и натрупва, между тях съществуват и редица съществени различия.

Процесът на създаване на човешкия капитал е сложен и продължителен процес с множество фази и етапи. Човешкият капитал няма собствено битие и не може да се отдели от неговия носител, затова е незабележим и трудноустановим. Вложените средства се възвръщат (възстановяват) не веднага и не цялостно, а в течение на дълго време и то под въздействието на множество фактори и условия. Например един магистър, ако не упражнява специалността си, а работи нещо друго, вложените в магистърското обучение средства не се възстановяват, не носят ползи на инвеститора.

Човешкият капитал на дадено предприятие е сумарният доходоносен потенциал на заетите в него работници, служители и ръководители. Той обхваща съвкупността от техните знания, умения, компетентности, способности, здравословно състояние и работоспособност, мотивация и поведение в труда, които имат определена стойност и са източник на сегашни и бъдещи доходи както за индивидите - носители на човешкия капитал, така и за предприятието, което при договорени условия на наемане използва този капитал.

В процеса на акумулация на човешкия капитал на предприятието участват две страни: заетите лица (работниците и служителите) и работодателят. Работниците и служителите могат да увеличават знанията и уменията си чрез опита на работното място или благодарение на обучение извън предприятието. Работодателите имат две възможности: да осигуряват увеличаване на човешкия капитал чрез собствени инвестиции или да го осигурят от пазара на труда. “Купеният” човешки капитал винаги има по-ниска рентабилност (отдаване) и е по-несигурен в дългосрочен аспект, отколкото създадения в предприятието.

В условията на пазарна икономика инвестициите в човешкия капитал са оправдани, ако очакваните допълнителни приходи от тях са по-високи от направените инвестиционни разходи. Или човешкият капитал може да се разглежда като настояща стойност на очаквания бъдещ доход на хората, свързан с техните умения, придобити способности и образование.

Определянето на стойността на човешкия капитал се осъществява въз основа на търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда, където установената в даден момент конкурентна средна заплата за дадена работа с определена сложност, тежест и отговорност, отразява пазарната цена на човешкия капитал, въплътен в кандидата за този пост.

Подобно на инвестициите в човешки капитал, през живота си трупаме личен и социален капитал. Извличаме ползи и плащаме цена въз основа на индивидуалните преживявания, минал опит и социална среда. Гари Бекър определя личния капитал като индивидуални преживявания или опит, свързан с потреблението на стоки и услуги в миналото и настоящето. Социалният капитал пък са минали и настоящи въздействия на социалната среда - приятели, познати, колеги, семейство, родители.

Според него индивидите използват личния си и социален капитал като формират предпочитания и вкусове. Спрямо тях максимизираме полезността. Така дрехите, който носим, зависят от дрехите, които другите носят.

Настоящето ни поведение може да увеличи бъдещия личен капитал, или този капитал може да намалява с течение на времето поради психологическа или физическа обезценка на резултатите от поведението, смята Бекър. Така предпочитаме да потребяваме стоки и да трупаме преживявания, когато смятаме, че те ще повишат полезността на личния капитал в бъдеще и избягваме стоките или преживяванията, които ще намалят полезността му, казва Бекър. Отказваме се от цигарите, защото се страхуваме за здравето си утре.

Малко по-различно стоят нещата със социалния капитал: социалният капитал - или предпочитанията на другите, често са определящи за нашия избор. Но имаме много по-малко контрол над социалния капитал, отколкото върху личния, смята Бекър. Индивидите все пак могат непряко да влияят на социалния си капитал чрез избора на социални контакти - стремим се да се включим в социална мрежа, от която ще реализираме повече ползи, отколкото загуби.

Резултатът от инвестициите ни в социален капитал зависи от инвестициите на останалите членове на групата. Индивидът често няма много възможности да промени нещата. Така - според Бекър - инвестициите в социален капитал водят до промяна на статуквото, когато повечето членове на социалната група са засегнати.

Индивидите са рационални - те винаги претеглят печалбата и риска, като се стремят да максимизират полезността от своя избор. Решенията им са ориентирани напред във времето - правим нещо днес с преценката за възвращаемостта утре. Бекър прилага идеята, че индивидите са рационални и гледат напред, не само към анализа на човешкия капитал, но и към анализа на личния и социалния капитал.

Но щом сме рационални, защо правим толкова грешки? Бекър смята, че натрупвайки личен капитал днес, индивидите се опитват да упражняват контрол над личния си капитал утре. Но ние далеч не сме съвършени в предвиждането на бъдещата полезност, признава Бекър. "По-вярно е да кажем, че правим всичко възможно да си представим бъдещите последици от днешните ни действия."

Нарастващата стойност на човешкия капитал има своята кореспондираща цена, намираща израз в разходите по формирането на човешкия капитал чрез образованието, а основен източник на средства за покриване на тези инвестиции се използват финансовите ресурси на държавата. Мотивите за финансиране на образованието се свързват с комплекса от ползи, които впоследствие се генерират от така вече формирания участник в обществения възпроизводствен процес.

В рамките на образователната система се формират различни образователни нива, което прави възможно разграничаването на човешкия капитал от гледна точка придобита образователна степен на:


  1. човешки капитал от базисен (основен) порядък, където се включват лицата с образование до и под средното, придобито до навършване на 15 годишна възраст

  2. човешки капитал от междинен (среден) порядък - лица със средно и средно - специално образование, придобито до навършване на 18 годишна възраст

  3. човешки капитал от висш порядък, където попадат лицата с образователна степен, придобита след навършване на 18 годишна възраст.

Може да се каже, че като определящи стойността на човешкия капитал фактори са миналите и настоящите инвестиции в неговото формиране. Самите те се осъществяват основно под формата на образование и обучение.

Образованието е процес, при който чрез механизмите на държавната и частна образователни системи индивидът придобива определен образователен ценз.

Обучението е процес, при който вътре в самите фирми или с помощта на специализирани институции индивидите придобиват квалификационен ценз, знания и умения, увеличаващи тяхната производителност.

И така, вследствие на процеса на формиране на човешкия капитал, всеки един човек, излизайки на трудовия пазар, разполага с определени компетенции, които се опитва да продаде на възможно по-висока цена на потенциалните работодатели.

Както вече отбелязахме, формирането на човешкия капитал е форма на инвестиция, осъществявана чрез системата на образованието, която инвестиция следва да носи определена възвръщаемост. Последната може да придобие паричен или непаричен израз. За да стане факт тази възвращаемост е необходим определен набор от разходи.

Като изходна позиция за изясняването на възвращаемостта от инвестициите във формирането на човешкия капитал е изясняването на комплекса от ползи, реализиращи се от неговото формиране. Според Б.Уейсброд “полза” е всичко, което води до нарастване на функцията на възможната полезност за обществото .Той определя следните форми на проявление на ползите от формирането на човешкия капитал чрез образованието:



  1. индивидуални финансови ползи

  2. опция за финансова възвращаемост

  3. непарични алтернативни ползи

  4. възможността за хеджиране

  5. непазарни ползи

  6. ползи, свързани с упражняваната работа и професия

  7. ползи, свързани с местоживеенето

  8. общи ползи за обществото

В рамките на тази квалификация се генерират ползи, насочени не само към индивидите, но и такива, които са насочени към обществото и фирмите, т.е.:

    1. частни ползи – към индивидите

    2. обществени ползи – към обществото

    3. бизнес ползи – към фирмите

Според В.Франц формирането на човешкия капитал чрез образованието увеличава удоволствието от свободното време и позволява изплащането на първоначалните разходи.

Към класификацията на формите на проява на ползите от формирането на човешкия капитал може да се прибави и категорията “обществени финансови ползи”.

Има и редица изследвания, които добавят към категорията на непаричните социални ползи от формирането на човешкия капитал и обезпечаването на ефективен механизъм за разкриване и култивиране на потенциални таланти; осигуряването на професионална гъвкавост на работната сила; създаването на институционални условия,стимулиращи изследванията в науката и технологиите; тенденция към поощряване на политическата стабилност; разширяване на интелектуалния хоризонт на гражданите и др. Всички те трудно биха могли да бъдат измерени и оценени.

Наличието на ползи, генерирани при формирането на човешкия капитал, се явява резултат от осъществени на по-ранен етап инвестиции.

При изследването на разходите за финансиране на процесите по формирането на човешки капитал от висш порядък се прилагат два отделни подхода – индивидуален и институционален.

От индивидуални позиции, формирането на човешкия капитал генерира набор от разходи по успешното придобиване на висше образование. Съвкупната “цена” на образованието на даден индивид на определена възраст се формира от паричните разноски и алтернативната цена или цената на пропуснатите ползи.

От институционални позиции, цената на формирането на човешкия капитал засяга разходите по поддържане и развитие на образователната система. Тези разходи имат характер на обществени инвестиции във формирането на националния човешки капитал. Като по-съществени могат да се посочат:


  1. бюджетните (преки) разходи – фиксирани и променливи университетски разходи

  2. алтернативните (непреки) разходи – възможността за алтернативна употреба на ограничените публични фондове; възможността за максимизиране качеството на образователния продукт – завършващите студенти.

На хората са присъщи натрупването и предаването на опит и познания както и акумулацията на тези ресурси във времето. Те са в същото време символите на просперитета на човешката нация. По своята дълбока природа човешкият капитал се представя като субстрат от знание, компетентност, умение, мотивация, здраве и опит, но той се придобива в рамките на жизнената дейност на индивидите.

По принцип всеки човек е уникален. Той има вродени качества, наследствени характеристики, заложби, предопределения в областта на физиологичния и интелектуалния статус. При изучаване на човешкия капитал като специфична негова черта трябва да бъдат включени и някои естествено - научни характеристики на населението. Те се отнасят до пола, възрастта, психичното, нравственото и социалното здраве, запазването на наличния генетичен фонд, като богатство, предпазването от израждане и други дегенерации на човешката среда.

Всеки един икономически актив не е вечен - той подлежи на износване и резултат от естествени и други процеси, с времето се изхабява и неизбежно се разрушава. Особено характерни в тази насока са дълготрайните материални активи, които имат експлоатационен период, разположен във времето.

Вложенията в индивида са от такъв характер, че те могат да имат трайно икономическо присъствие в целия му живот, та дори и след него. При нормални условия това може да е един период от 40 и повече години. Сега, в началото на 21 век се смята, че за страни с развита пазарна структура е нормално в рамките на трудовата кариера до три пъти да се сменя основното поприще за реализация на личността. Това във всички случаи се свързва и с неизбежните амортизационни процеси.

Аналогията на амортизационните процеси, свързани с човешкия капитал, може да започне с това, че познанието също остарява. Обикновено в специализираната литература се говори за цикли от 4 до 6 години. Налице е нарастваща информационна преобремененост, която поставя необходимостта от селекция и нова философия за работа с информационната лавина.

Амортизация на човешкия капитал е не само остаряването на познанията. Тя може да бъде разглеждана и като намаляване на физиологичните възможности на индивидите през критерия възраст и жизнен цикъл. Един човек ако не се упражнява непрекъснато може да забрави майчиния си език. По същия начин се губят и познанията, когато трябва да се осъществяват рутинни дейности във времето.

Брутните инвестиции в човешкия капитал би трябвало да изразяват съвкупните инвестиционни разходи, включително и амортизацията на капитала като такъв. Пазарът динамизира и преструктурира непрекъснато средата и при прехода от една към друга структура отпадат и възникват различни професии, едно знание и опит се обезсмислят сякаш под напора на съответното историческо време.

Човекът доколкото е биологична форма на живот, винаги е подчинен в дейността си на физиологичните и психичните процеси, които протичат в него. Особено чуствителна е тази връзка по отношение на индивидуалния човешки капитал, където могат да бъдат обособени стадиите формиране, развитие и разграждане спрямо критерия жизнен цикъл. Много важно е да се знае каква е най-подходящата дейност за съответния период от развитието на организма, която може да се осъществява при нормално психо - физиологично натоварване. Безмислено е да се поставят задачи за съответната възраст като се знае, че организмът няма да се справи успешно.

Едновременно с физиологичното изграждане на човека, през периодите в които настъпва социализацията на личността, настъпват и други процеси, които свидетелстват за биологичната природа на носителя на човешкия капитал. Типичен пример в това отношение е половото съзряване. 3а разлика от социалното то настъпва по рано и в същото време приключва по-рано на фона на жизнения цикъл. Например, пълното социално съзряване, което можем да отъждествим със съзряването на едно поколение е в рамките на 22 - 25 години. Ако съпоставим тези цифри със средната продължителност на живота, ще установим че спрямо индивидуалния човешки капитал се създават и застъпват 3 поколения, които имат възможност да обменят и акумулират опит по едно и също време.

Mожем да направим извод, че половите характеристики играят твърде важна роля при инвестиционния процес в човека, като конкретност на реализацията, технологията и ефективността.

Изграждането на индивида и човешкия капитал се осъществява във времето. Акумулирането на знание е различно като интензитет във времето. Освен това то е различно и като качество. Първоначално обществата са започнали с 2-4 години масово обучение. В днешно време образователния процес е свързан поне с 12 - 13 години обучение в развитите общества. Така първите 20 години от живота на човек са посветени само на инвестиции в човешкия капитал.

Проблемът за горната граница на масовото и задължително обучение формално е твърде актуален и за българското общество. У нас все още се коментира въпроса за продължителността на средното образование.

Човешкият капитал е стока , но не като останалите, макар че носи всички общи белези на стоковата форма. Той може да се метрира в това число и като парична оценка, но не може да бъде сведен до парични средства.

Проблемът с мобилността се свързва с много широк спектър от зависимости, тъй като се обуславя от базовите свойства на човешкия капитал - той е неразделен от самия човек. Мобилността е свързана както с процеса на формирането на човешкия капитал, така и с неговото използване. При равни други условия, по-добрата мобилност може да създаде благоприятни условия за подобряване на социалната среда, да увеличи физическото и психическото здраве на нацията, да направи икономии от инвестиции в жилищна градска среда и с това да ни приближи към съвременните стандарти в обитаването.

Инвестирането в човешки капитал е решаващо за развитието на социалната среда. Той е двигателят на промяната във всички области. Не случайно при нас широко застъпено е разбирането, че ако всичко в материален план се загуби , но се съхранят хората, нещата могат да се възстановят такива каквито са били , защото те по принцип лесно подлежат на реанимация.

Запазването на човешкия капитал в едно общество е стратегически изявен проблем, който трябва да се решава с определена стратегия. Нужно е да съществуват национални цели и концепции които да ги реализират.

Всеки исторически прогрес или преход към ново състояние на обществото се предшества от масирани инвестиции в човека. Ограмотената нация е в състояние да решава нови и качествено различни задачи в сравнение с периода преди масовото образование да е станало повсеместна практика.

Богатият север е богат предимно с развитата си духовна култура и едва тогава и като резултат от нея - и с богатата си материална култура. Тези високо развити пазарни структури имат едно обединяващо звено и то е високото равнище на наличния човешки капитал.

Системата от специфични показатели за измерване на човешкия капитал на нацията можем да разделим на три групи:

Първата е най - съществената от тях, защото дава информация за знанието , компетентността, уменията, опита, квалификацията и други на индивидуалния специфичен човешки капитал. Към тях можем да отнесем: брой студенти на 10 000 хил. души население, неграмотни, БВП за образование, доктори на науките и др.

Във втората група показатели трябва да отнесем онези които дават информация за дарбите, таланта и свойствата на интелекта на индивида, групата или обществото като цяло. Това са оценките за интелигентността, признатите школи, литературните конкурси и др.

Към третата група трябва да включим показатели за здравния статус на индивида, семейството, нацията.

Може да се очаква, че обществата все повече и повече ще се обръщат към човека и неговата ресурсна страна. Знанието за човешката функционалност ще трябва да се развие неимоверно спрямо досегашните си измерения. Всичко, което се отнася до биологичните и социалните свойства на индивид а ще се гледа под лупа, за да се разкрие потенциала на доминиращия вече производствен фактор.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница