Информа здравеопазване оригинални статии



Дата23.11.2017
Размер254.98 Kb.
#35252
Мозъчно нараняване, Септември 2010; 24(10): 1193–1201 Информа здравеопазване

ОРИГИНАЛНИ СТАТИИ
Инфра скенера, ръчно устройство за преглед на място за наличието на мозъчни хематоми
Хосе Леон-Карион1,2, Хосе-Мария Домингез-Ролдан3, Умберто Леон-Домингез2, & Франсиско Мурильо-Кабезас3
1Лаборатория по човешка невропсихология, Университета на Севиля, Испания,

2Център за рехабилитация след мозъчни наранявания, Севиля, Испания и Отделение за интензивни грижи към Болницата по травматология, Университеска болница Вирджен дел Росио, Севиля, Испания
(получено на 14 Януари 2010, преработено на 9 Май 2010, прието на 28 Юни 2010)
Резюме
Цел: Ранното установяване и лечение на вътречерепни хематоми при пациенти, понесли травматични мозъчни наранявания (ТМН), е основополагащо за успешно лекуване. Това пилотно проучване оценява Инфра скенера като ръчно медицинско устройство за преглед на място за мозъчни хематоми при пациенти с наранявания по главата.

Методи: Това изследване включва 35 пациенти с ТМН, на възраст от 17 до 76 години (M=47.6), приети в неврохирургичното отделение за интензивни грижи и наблюдение на университетска болница с ниво 1 на травматологичния център. Инфра скенертм е устройство, което използва замерванията на близката инфрачервена светлина (БИС) за да изчисли оптичната гъстота в мозъчните области.

Резултати: Резултатите показват, че чувствителността на Инфра скенера е 89.5 %, а специфичността – 81.2 %. ППС е 85 %, а ОПС – 86.7 %. Уредът засече 90 % от екстрааксиалните, 88.9 % от интрааксиалните и 93.3 % от нехирургичните хематоми (по-малки от 25 mL). ППС за тази класификация беше 82.3 %; чувствителност на стойност 87.5 % беше открита когато прегледа с Инфра скенер беше извършен до 12 часа след травмата, като след този период прегледите имаха чувствителност от 90.1 %.

Заключения: Това проучване демонстрира, че Инфра скенера е полезен при първоначални прегледи и огледи на пациенти с травми на главата, като допълнение към КТ или когато липсва томограф. Той позволява ранно лечение и намалява вторичните наранявания, предизвикани от сегашни или закъснели хематоми.
Ключови думи: Критична грижа, спешност, невротравматология, травматични мозъчни наранявания, спектроскопия на близка инфрачервена светлина, наранявания на главата.
Въведение
Т
Кореспонденция: Хосе Леон-Карион, Лаборатория по човешка невропсихология, Отдел по Експериментална психология, Камило Хосе Села, Университет на Севиля, Севиля – 41018, Испания. Тел: + 34954557689, Факс: +34954551784, E-mail: leoncarrion@us.es
равматичното мозъчно нараняване (ТМН) е водеща причина за настъпването на смърт и инвалидизация и е основен обществено-здравен проблем в САЩ, Канада и Европа [4, 5]. Основните причини за ТМН са пътните инциденти [6], инцидентите свързани с работа, спорт [7, 8] и насилие [9, 10]. При пациенти с ТМН обикновенно се проявяват физически и невропсихологически усложнения в периода след острата фаза [11 - 13]. Различните проучвания сочат, че ранното диагностициране, лекуване и грижа в острата фаза свежда до

1194 Х. Леон-Карион и колектив
минимум въздействието на вторично нараняване, една от изтъкнатите причини за влошаващото се състояние на пациента [14 - 15]. Заболеваемостта и резултата са свързани тясно с качеството на спешната помощ. Закъснялата медицинска грижа е най-силния предвестник на смъртността при пациентите с ТМН. Бързото задействане на спешния екип трябва да бъде приоритет за болничните работни системи за бързо отзоваване [6].

Ранното откриване и хирургично премахване на масови поражения намалиха смъртността и подобриха успеваемостта при тези пациенти. Това намаление на смъртността и заболеваемостта изисква бърза идентификация на пациентския церебрален и черепен статус. Проучване на Сийлиг и колектив [7] говори за това колко е важно да се предприемат действия до 4 часа след нараняването. Всяко едно допълнително забавяне при оценката на хематома повишава смъртността и влошава функционалния резултат при оцелели пациенти.

Към днешна дата, златният стандарт за установяването и локализирането на хематоми, причинени от ТМН, е Компютърния Аксиален Томограф (КТ). Въпреки, че бързата първоначална оценка на пациент с ТМН е решаваща, сканирането с КТ не е винаги възможно в момента на травматологичния или съдов инцидент. В повечето случаи, пациентът трябва да изчака до пристигането в болница с отделение по радиология. В допълнение към това съществува и сложността при спасяването на пациенти претърпели ТМН. Вземете за пример случаи, при които достъпа до лицето е затруднен или пък по-честите случаи на автомобилни катастрофи, когато състоянието на превозното средство не позволява безопасното преместване на жертвата. Всяка клинична оценка, извършена преди пристигането в болница, трябва да се направи на място от екипа на спешна помощ. Оценката на хематома в рамките на критичния 4-часов период може да бъде постигната посредством организирана система за пациентска помощ, с два фундаментални елемента: протоколи за спешно действие и координация между специалистите, грижещи се за пациента.

Времето посветено на помагане на пациентите, които е възможно да страдат от ТМН, обикновено е по-кратко при инциденти възникнали в градска среда. Веднага след като лицето с неврологично увреждане се стабилизира, процедурата започва със сканиране с КТ, последвано от неврохирургия, ако е необходимо. Все пак, при спешни случаи с жертви на ТМН в селски райони или такива със затруднен достъп, като зони на бойни действия или природни катастрофи, в крайна сметка е по-трудно и ще отнеме повече време за да се определи кои лица се нуждаят от неврохирургия. Периода между нараняването и лечението може да бъде съкратен, ако оценката за откриване на вътречерепен хематом се извърши на място.

Методък, който обичайно се използва за клинично установяване на вътречерепни хематоми на място, е неврологичната преценка. Този тест, обаче, не е толкова прецизен колкото сканирането с КТ, особено като се има в предвид, че не съществуват никакви забележими физически признаци, предполагащи наличието на вътречерепен хематом. Основните признаци, признати от неврологичните методи, присъстват единствено при част от пациентите. Така например, комата е налице при 56 % от пациентите с ТМН без хематом [18].

Спектроскопията на близката инфрачервена светлина (СБИС) би могла да подобри съществуващите методи на идентифициране на вътречерепни хематоми при тези пациенти на място. Този инструмент е характерен със своя малък размер, преносимост и като цяло – ниска цена. В момента се разработва клиничен инструмент (Инфра скенер), използващ СБИС технология. Това устройство е проектирано с малък рамер, което повишава неговата преносимост. Прегледът продължава 3 минути и е уредът е лесен за използване както при оценки, така и при организирането и предаването на данни. Инфра скенерът предоставя информация, която може да бъде полезна при начална преценка на пациенти с възможни


Инфра скенер за откриване на мозъчни хематоми 1195
мозъчни наранявания (т.е. на мястото на инцидента или в спешни отделения, където няма КТ в напосредствена наличност).

Целта на това пилотно проучване беше да оцени Инфра скенера като ръчен медицински инструмент за преглед на място за наличието на хематоми при пациенти, претърпели наранявания по главата. Валидността на устройството беше изучена по отношение неговата чувствителност и специфичност, както и по отношение на неговите положителни и отрицателни прогнозни стойности, сравнени с тези на сканиранията с КТ. Това проучване беше също предназначено да оцени класификационната точност при откриването на различни видове хематоми, а именно – интрааксиални и екстрааксиални такива. Тези хематоми обикновенно се различават по топографско представяне в дълбочина, в следствие на което система, основаваща се на СБИС, може да варира по отношение точността на засичане. Друга цел на това проучване беше да измери прецизността на Инфра скенера при откриването на хематоми, изискващи неврохирургия и по-малки хематоми, които не се нуждаят от такава [14 - 15], както и способността на уреда за засичане, в резултат на увеличаване на времето след нараняване, имайки в предвид, че до 24 часа хемоглобина започва да метаболизира в метхемоглобин, при което неговите абсорбционни характеристики се променят[14 - 15].


Методи
Пациенти
Първоначално това изследване включваше 38 пациенти с ТМН. Един пациент, чието сканиране с КТ разкри спонтанен вътрешен мозъчен кръвоизлив, беше отстранен от последващ анализ. Двама допълнителни пациенти бяха изключени, единия заради масивни ранни по скалпа, а втория – поради наличието на преден мега синус. Окончателният образец включваше 29 лица от мъжки и 6 лица от женски пол, във възрастовата рамка от 17 до 76 години (M=47.6). Причините за ТМН включваха 18 падания, 12 пътни инциденти, 2 нападения и 3 допълнителни причини (например: животинска атака). Скалата на Глазгоу Кома (СГК) беше регистирана повреме на прегледа СБИС. Таблица 1 илюстрира пациентските демографии и клинични характеристики. Средното време между СБИС-прегледа и приемането в болница беше 12.8 часа (обхват: 1.97 – 24.9 часа). Средното време между СБИС-прегледа и сканирането с КТ беше 5.66 часа (обхват: от 30 минути до 14.5 часа).
Алгоритъм СБИС
Инфра скенер ТМ СБИС устройството (InfraScan, Inc., Филаделфия) се използва за откриването на хематоми при пациенти, пострадали от ТМН. Устройството използва светлинни сензори за контактуване с повърхността на скалпа и изчисляване на оптичната наситеност в мозъчните области. Този протокол за придобиване на данни се състои от осем измервания: четири симетрични двойки на измерване върху предните, слепоочните, теменните и тилни области (виж фигура 1). Прегледът, който обикновенно трае 3 минути, покрива обичайните области на травматичните хематоми.

Таблица 1. Пациентски демографии и клинични променливи.

СГК = Скалата на Глазгоу Кома

Характеристика




Обекти

Възраст /години/

М

47.6




Обхват

17-76

Пол

Мъжки

29 (82.9%)




Женски

6 (17.2%)

Раса

Бяла

35 (100%)

Цвят на кожа

Светла

29 (82.9%)




Тъмна

6 (17.1%)

Цвят на коса

Черна

3 (8.6%)




Кафява

15 (42.9%)




Светла

17 (48.6%)

Плътност на косата

Дебела

5 (14.3%)




Нормална

11 (31.4%)




Тънка

19 (54.3%)

Механизъм на нараняване

Падане

18 (51.4%)




Инцидент

12 (34.3%)




Нападение

2 (5.7%)




Други

3 (8.6%)

СГК

3-8

3 (8.6%)




9-12

2 (5.7%)




13-15

30 (85.7%)

За засичането на хематоми, СБИС използва принципа гласящ, че извънсъдовата кръв поглъща повече БИС отколкото вътрешносъдовата, тъй като има по-голяма концентрация на хемоглобин в острия хематом, отколкото в мозъчната тъкан, където кръвта е в съдовете. Ето защо, абсорбирането на БИС е по-голямо (а отразената светлинна абсорбция – по-малка) от страната на мозъка, съдържаща хематома.

Разликата в оптичната плътност (ΔОП) в различните области се изчислява посредством формулата:

IN

ΔОП = log10(------)



IH

, където IN = интензитета на отразената светлина от нормалната страна, а IН = интензитета на отразената светлина от страната на хематома. Тази система включва два основни компонента: сензор, базиран на СБИС и безжичен персонален цифров асистент (ПЦА). Сензорът включва безопасен Клас I диоден СБИС лазер, оптично съединен към главата на пациента, посредством два светлинни водача за еднократна употреба в конфигурация „четка за коса”. Тази конфигурация позволява на сензорите да контактуват с кожата на скалпа. Разстоянието от 4 см. между светлинния източник и детектора позволява замерване на поглъщането на СБИС в тъканния обем с приблизително 2 см широчина и 2-3 см дълбочина.



Фигура 1. Разположение и процедура при добиване на данни чрез Инфра скенер при пациенти с предполагаеми мозъчни наранявания.
ЛЯВА СТРАНА ПРЕДНА СТРАНА ДЯСНА СТРАНА


Фронтална Ляво/Дясно чело, над фронталния синус, с междинен

страна светлинен водач над очната зеница.




Слепоочие В лявата/дясна слепоочна кухина, пред върха на лявото ухо.


Теменната

страна Над лявото/дясно ухо, по средата между ухото и средната линия на черепа




Тилна Зад върха на ляво/дясно ухо, по средата между ухото и средната линия на

страна черепа




Предно ляво



Предно дясно

Слепоочиеляво



Слепоочиедясно

Теме

ляво


Теме

дясно


Тил

ляво


Тил

дясно





1196 Х. Леон-Карион и колектив


Фигура 2. Сканираща последователност за мозъчен хематом. (а) СБИС сензорът има 2 компонента: 808-нанометров диоден лазер и силициев детектор. Източникът на СБИС излъчва светлина, която прониква до мозъка и се регистрира от СБИС детектора, прикрепен към скалпа посредством 2 оптични влакна. Светлинната наситеност определя приблизително какъв обем кръв е налице. Инфра скенерът извършва симетрични замервания в четирите основни мозъчни лоба: челен, темпорален, теменен и тилен. Засичането на хематома произтича от разликата в оптичната наситеност между левите и десните замервания за всеки един мозъчен лоб. (b) Засеченият сигнал се цифровизира и предава до безжичен Bluetooth персонален цифров асистент (ПЦА), който представя резултатите на екрана.
Светлинният източник използва 808 nm дължина на вълната. Детекторът е покрит с честотен филтър за свеждане до минимум на смущенията от светлинният фон. Включено е също и електрическо окабеляване, контролиращо мощта на лазера и сигналния усилвател на детектора. Получените от детектора сигнали се цифровизират и предават по безжична връзка до ПЦА. Тази връзка се използва също за получаване и настройка на сензорните хардуерни параметри. ПЦА получава данните от сензора и автоматично се настройва за осигуряване на добро качество на данните. Те се обработват допълнително, а резултатите се показват на екрана на ПЦА (фигура 2).

Откриването на вътречерепен хематом беше установено когато ΔОП > 0.2 единици беше измерена в дадена двойка двустранни замервания. При отчитане на разлика от + 0.2 ОП или по-голяма, измервателната двойка се повтаряше два пъти с цел потвърждаване наличието на хематом. Стойност на ΔОП < 0.2 се считаше за отрицателен преглед. Граничната стойност 0.2 за Инфра скенера беше фиксирана след провеждането на предишно изследване на хематоми, използващо СБИС [23]. Това проучване показа, че обхвата на ΔОП варира за различните видове хематоми. Така например, обхвата на ΔОП за вътремозъчните хематоми беше 0.1 – 0.8, с максимална чувствителност от 0.3. Все пак, 40 % от тези хематоми показаха ΔОП под 0.3 (само 13 % попаднаха под 0.2). Обхвата на ΔОП за епидурални хематоми беше 0.6- 1.6, с максимална чувствителност от 1.3. Максималната чувствителност за субдуралните хематоми беше 0.7 (обхват 0.5 – 1.6). Въз основа на тези резултати, повече от 85 % от вътречерепните хематоми могат да бъдат открити, като се използва граничната стойност от 0.2.




Процедура

Това проучване беше проведено върху пациенти, приети в неврохирургичното отделение за интензивни грижи (ОИГ – 22 легла) и отделението за наблюдение (ОН – 42 легла) към спешната помощ при Университетска болница „Вирджен дел Росио”, Севиля, Испания (травматологичен център от 1-во ниво). Институционалният Борд на болницата одобри това изследване, като всички процедури бяха в съответствие с Декларацията от Хелзинки. Фигура 3 показва протокола за включване от това проучване на пациенти с ТМН. Накратко, след приемането на пациент със съмнения за вътречерепен хематом, докторите от спешното отделение помолиха за сканиране с КТ и преглед с Инфра скенер. В някои случаи, по медицински причини, прегледа с Инфра скенер беше провеждан след сканирането с КТ. Опитен невролог, непосветен в целите на проучването и данните от СБИС, направи оценка на сканиранията с КТ.



Инфра скенер за откриване на мозъчни хематоми 1197
Фигура 3. Диаграма на пациентски прием и включване в преглед със СБИС

СБИС прегледите бяха проведени от опитен болничен персонал, също така незапознат с резултатите от сканирането с КТ. В крайна сметка, всички пациенти бяха лекувани съгласно препоръките на Фондацията за мозъчни травми и местните протоколи. Бяха снети данни за хематомните характеристики, вкючително вид, обем (измерен в mL) и разстояние от мозъчната повърхност. СГК резултата беше записан на изходно ниво и по време на всяка една СБИС оценка. Индексите на точност на СБИС при засичането на хематоми бяха първо изчислени с използването на резултатите от КТ като сравнителен златен стандарт. КТ със свръхнаситени изображения се считаше за патологична. Анализите на цялостната чувствителност и спецефичност бяха извършени като се използваха сравненията между резултатите от СБИС и КТ. Истински-положителни, грешни-положителни, истински-отрицателни и грешни-отрицателни бяха изброени и използвани за изчисляване както на чувствителността (истински-положителни/ истински-положителни + грешни-отрицателни), така и на специфичността (истински-отрицателни/ грешни-положителни + истински-отрицателни). Бяха изчислени също: положителна прогнозна стойност (ППС = истински-положителни/ истински-положителни + грешни-положителни), отрицателна прогнозна стойност (ОПС = истински-отрицателни/ истински-отрицателни + грешни-отрицателни), както и техните съответни 95 % интервали на доверие (ИД). Последвалите анализи включваха изчисляване на класификационните СБИС показатели за точност за интрааксиални хематоми (интрапаренхименни и интравентрикуларни), ектрааксиални хематоми (субдурални, епидурални и субарахноидни кръвоизливи), нехирургични вътречерепни хематоми (обем < 25 mL), както и СБИС прегледи, осъществени преди и след 12 часа от времето на ТМН.




1198 Х. Леон-Карион и колектив

Фигура 4. Примери за патологични сканирания с КТ и открития с Инфра скенер. Снимките от ляво показват резултатите от КТ. Изображенията от дясно показват съответните хематомни засичания при преглед с Инфра скенер. (a) КТ показваща ляв темпорален и теменен епидурален хематом и неговото откриване от Инфра скенер. (b) КТ показваща малки интрапаренхименни контузии и тяхното засичане от Инфра скенер.
Резултати
Пораженията, показани от КТ, бяха представени както следва: отрицателни КТ (16), интрапаренхименни хематоми (7), субдурални хематоми (4), епидурални хематоми (2), субарахноидни кръвоизливи (3), субарахноидни кръвоизливи + субдурални хематоми (2), интрапаренхименни хематоми + епидурален хематом (1). Фигура 4 показва 4 патологични КТ на вътречерепни хематоми, открити от Инфра скенер в примера от изследването. Като цяло, показателите за точност, получени от групата пациенти с ТМН, показаха, че Инфра скенерът е постигнал 89.5 % чувствителност и 81.2 % специфичност. ППС беше 85 %, ОПС – 86.7 %. Инфра скенерът може да открие 90 % от екстрааксиалните и 88.9 % от интрааксиалните хематоми. (Таблица II).

Прегледът с Инфра скенер засече 93.3 % от съществуващите нехирургични хематоми (n=15). ППС за тази класификация беше 82.3 % (Таблица III). В крайна сметка, 87.5 % от чувствителността беше замерена когато прегледът с Инфра скенер се провеждаше в рамките на първите 12 часа след травмата, докато прегледи, извършени по-късно от 12 часа след травмата, показаха чувствителност от 90.1 % (Таблица IV).


Дискусия
Най-значителните резултати от това пилотно проучване са, че ръчният БИС Инфра скенер демонстрира висока чувствителност и специфичност при откриването на интра и екстрааксиални хеморогични хематоми и което е по-важно – той е в състояние да засече малки хематоми (<25 mL) в рамките на първите 24 часа след нараняването. Данните показват, че Инфра скенерът постига 89.5 % чувствителност при използването му върху пациенти с ТМН. Неговата способност да идентифицира на място пациенти с вътречерепен хематом може да се счита за много висока.


Инфра скенер за откриване на мозъчни хематоми 1199
Таблица II. Класификация на точността но патологичните открития при сканиране с КТ. Осигурени са цялостен анализ и подкласификационен анализ по тип хематом. Показани са хематомите екстрааксиален (епидурален, субдурален и субарахноиден), интрааксиален (интрапаренхимален) и КТ без патологични открития. КТ = Компютърен Томограф. ИД = Интервал на Доверието




Всички вътречерепни
хематоми

Няма хематоми
на КТ

Екстрааксиални хематоми
на КТ

Интрааксиални хематоми
на КТ

Истинска положителна

17

0

9

8

Истинска отрицателна

13

13

0

13

Грешна положителна

3

3

0

3

Грешна отрицателна

2

0

1

1

Преобладаващи стойности

54.28 %

45.7 %

28.6 %

25.7%

Чувствителност (95% ИД)

89.47% (65.5–98.1)

89.47% (65.5–98.1)

90% (54.1–99.5)

88.89% (50.7–99.4)

Специфичност (95% ИД)

81.25% (53.7–95.0)

81.25% (53.7–95.0)

81.25% (53.7–95.0)

81.25% (53.7–95.0)

Положителна прогнозна стойност (95% ИД)

85% (61.1–96.0)

0% (0.0–69.0)

75% (43.8–93.3)

72.72% (39.3–92.7)

Отрицателна прогнозна стойност (95% ИД)

86.67% (58.4–97.6)

100% (71.6–100)

92.85% (64.1–99.6)

92.85% (64.1–99.6)



Таблица III. Анализ на чувствителността за нехирургични вътречерепни хематоми с обем < 25 mL.

 

Обем на хематомите < 25 ML

Истинска положителна

14

Истинска отрицателна

13

Грешна положителна

3

Грешна отрицателна

1

Преобладаващи стойности

31.4 %

Чувствителност (95% ИД)

93.3 % (66.0 - 99.6)

Специфичност (95% ИД)

81.2 % (53.7 - 95.0)

Положителна прогнозна стойност (95% ИД)

82.3 % (55.8 - 95.3)

Отрицателна прогнозна стойност (95% ИД)

92.8 % (64.2 - 99.6)


Таблица IV. Анализ на хематомната чувствителност до първите 12 часа след нараняването и по-късно от 12 часа след нараняването.


 

Замерване СБИС < 12 часа

Замерване СБИС > 12 часа

М (часове)

7.4

18.2

Обхват (часове)

1.97 - 11. 6

13.7–24.9

Истинска положителна

7

10

Истинска отрицателна

13

13

Грешна положителна

3

2

Грешна отрицателна

1

1

Преобладаващи стойности

25.7 %

31.4%

Чувствителност (95% ИД)

87.5 % (46.7 - 99.3)

90.1% (57.1–99.5)

Специфичност (95% ИД)

81.25 (53.7 - 95.0)

81.25 (53.7–95.0)

Положителна прогнозна стойност (95% ИД)

70% (35.3–91.9)

83.33% (50.88–97.1)

Отрицателна прогнозна стойност (95% ИД)

92.85% (64.7–99.7)

92.85% (64.1–99.6)

Инфра скенерът демонстрира така също отлична специфичност (81.2 %) или с други думи – способността да засича истински-отрицателни стойности, т.е. да идентифицира пациенти с ТМН, които нямат вътречерепен хематом. При сравнение със златния стандарт на сканирането с КТ, неговата вероятност за положителна прогнозна стойност е 85 %, а за отрицателната прогнозна стойност – 86.7 %. Това означава, че Инфра скенерът е много прецизен при потвърждаване присъствието или липсата на хематом. Данните илюстрират също отличните способности на Инфра скенера да набелязва както интрааксиални, така и екстрааксиални хематоми. Неговата чувствителност за екстрааксиални хематоми беше 90 %, а за интрааксиални – 88.9 %. Инфра скенерът се справи отлично при откриването на екстрааксиални (епидурални, субдурални, субарахноидни кръвоизливи), както и при откриването на интрааксиални хематоми по време на острата фаза на ТМН. Прогнозните стойности бяха също много точни, имайки в предвид, че преобладаващите такива при вътречерепните хематоми в тази проба бяха 54.3 % и добре разпределени между интрааксиалните (25.7 %) и екстрааксиалните (28.6 %). В някои случаи, Инфра скенерът засичаше интрааксиални хематоми на дълбочина по-голяма от 3 см. Това е необичайно, знаейки, че разстоянието между светлинния източник на Инфра скенера и детекторите би трябвало да ограничи откриването до дълбочина от 3 см. Някои автори допускат [24], че едематозната тъкан между хематома и СБИС светлинния източник и детектори би направила така, че оптичната наситеност да мине 0.2. Обемът на хематома е единственият най-силен предвестник на резултата. Ето защо е уместно да се отчете, че Инфра скенерът е високо чувствителен (93.3 %) към малки хематоми (< 25 ML). Би било много интересно да се предоставят резултати за точност и за големи хематоми (>25 mL). В тази проба обаче, наличието на толкова големи хематоми беше прекалено малко (11.42 %) за валидни анализи на точността и представителни данни. Въпреки, че не е проектиран да замести сканирането с КТ, Инфра скенерът може да бъде полезен на места или в ситуации където липсва КТ. Това е осбено важно, в предвид на това, че подозрения за ранен прогресивен кръвоизлив възникват при почти 50 % от пациентите с наранявания по главата, които се подлагат на сканиране с КТ в рамките на 2 часа от нараняването, особено тези с церебрални контузии [25].

Инфра скенерът успя също да открие мозъчни хематоми в тази пациентска проба 12 часа след нараняването. По последни данни, разширяването на хематома се свързва с ранното неврологично влошаване [26]; 38 % от пациентите страдат от растеж на вътречерепния хематом през този времеви период, което се отдава на лоша прогноза. Инфра скенерът може да бъде съпътстващ инструмент за бързо и перодично наблюдение на пациенти с предполагаеми мозъчни поражения.




1200 Х. Леон-Карион и колектив
За ограничение на въпросното изследване може да се счита текущата конфигурация на Инфра скенера. Разположението на хематома трябва да се определи точно, а за да се получат прецизни замервания, фиброоптичните светлинни водачи на Инфра скенера трябва да се поставят внимателно върху скалпа. Тъй като скалпните хематоми могат да предизвикат грешни-позитивни СБИС отчитания, протоколът за сканиране на главата избягва замервания през скалпните хематоми, като измерва близките, но не и скалпните наранявания. В това проучване субгалеалните хематоми, които лесно се откриват при физически преглед, не бяха проблемни, отчитайки факта, че при 3-см разделение между светлинния източник и детектора, повърхностната кръв на скалпа не абсорбира толкова много светлина, колкото по-дълбоката вътречерепна кръв.

Тези резултати включваха 2 грешни-негативни стойности. При първия случай става дума за мъж на 26 години, приет в интензивното отделение със СГК 14. Сканиране с КТ разкри травматичен преднотемпорален хематом, предизвикващ масивен ефект и обем от 33cm3. Пациентът страдаше също и от малка лява челна контузия. По време на прегледа с Инфра скенер, пациентът беше много възбуден и непрекъснато движеше главата си, което можеше да изкриви измерването. Другият пациент, 62-годишна жена, беше приета в интезивното отделение със СГК 15 след удряне на главата, в следствие на припадък. Сканиране с КТ разкри малък субарахноиден хематом в тилния лоб, който беше проникнал в церебралния фолкс. Местоположението на хематома и неговият малък размер можеха да затруднят откриването му от Инфра скенера. При всяко положение, проучванията отчитат, че в някои случаи (10%), оптичният сигнал на СБИС методите е недостатъчен поради най-различни причини, най-вече от анатомичен характер [27]. За това можеби става въпрос при тези грешно-отрицателни резултати.

Това изследване показва, че Инфра скенерът е полезен инструмент за начален преглед и скрийнинг на пациенти с наранявания по главата. Има доказана полза от него като съпътстващ КТ сканирането инструмент или като такъв за предварителен преглед, осъществен до 24 часа след нараняването, когато КТ не е налице. Високите специфичност и ОПС на Инфра скенера предполагат, че устройството би могло да допълва клинична информация, като неврологичен статус, механизъм на нараняването и хемодинамична стабилност, използвани при разпределянето на пациенти за травматологичен център, както и в спешните отделения за определяне на спешността и/или нуждата от следващи изследвания.

Инфра скенерът не е проектиран да замести сканирането с КТ, нито пък СБИС технологията може да замени КТ сканирането когато същото е налице. И все пак, преглеждането със СБИС би могло да даде по-висок приоритет на изобразяването, дори и при пациент с иначе нисък риск, особено в случаи когато откриването е направено преди хоспитализацията.



В заключение, данните показват, че Инфра скенерът е здраво преносимо устройство за откриването на предоперативни вътречерепни субдурални, епидурални и субарахноидни хематоми в сферата на спешната помощ и интензивните отделения. Той може да е от помощ на парамедици, лекари от спешното отделение и друг болничен състав, позволявайки по-ранно лечение и намаляване на вторичните наранявания, предизвикани от сегашни или по-късни хематоми. Би било интересно да се тества Инфра скенера в отделенията за спешни грижи за да се определи дали периодичните СБИС замервания могат да се използват за наблюдение на следоперативното развитие на вътречерепни хематоми.
Декларация за интерес: Авторите декларират, че нямат конфликт на интереси. Единствено авторите са отговорни за съдържанието на документа.
Инфра скенер за откриване на мозъчни хематоми 1201
Референции


  1. Леон-Карион Х., Домингез-Моралес МР, Барозо и Мартин ДжМ, Мурильо-Кабезас Ф. Епидемиология на на травматичните мозъчни наранявания и субарахноидни кръвоизливи. 2005;8: 197–202.




  1. Тиевс КС, Янг Х. Лейд PM. Епидемиологията на травматичните мозъчни наранявания в Уисконсин, (2001). WMJ 2005;104:22–25, 54.




  1. Зигун ДА, Лопланд, КВ, Хадер ВДж, Кортбийк ДжБ, Финдлей К, Доиг КДж, Хамийд СМ. Тежки травматични мозъчни наранявания в голям канадски здравен район. Канадски журнал по неврологични науки. 2005;32:87–92.




  1. Брунс Дж, Хаузер ВА. Епидемиология на травматичните мозъчни наранявания. Преглед. Епилепсия 2003;44:2–10.




  1. Талиафери Ф, Компаньон К, Корсик М, Сервадей Ф, Краус Дж. Реперфузия на участъците с ниско затихване, усложняващи субарахноидния кръвоизлив. Акта Неврология 2006;148:255–268.




  1. Гуруаж Г. Въздействието на алкохола при честотата, особеността, трудността и резултата от травматични мозъчни наранявания. Журнал на индийската медицинска асоциация. 2004;102:157–163.




  1. де Брюн СФ, Кюнен РВ. Мозъчни наранявания при боксьори и футболни играчи; Консултантски доклад от холандския Национален здравен център 2004;148:

2209–2212.


  1. Ксианг Х., Келехър К., Шийлдс БДж, Браун КДж, Смит ГА. Травми свързани с карането на ски и сноуборд, лекувани в американските отделения за спешна помощ. Журнал по травми 2005;58: 112–118.




  1. Леон-Карион Х, Рамос ФДж. Удари по главата по време на израстването могат да са предпоставка за буйно криминално поведение: Рехабилитиране последствията от нараняванията по главата е мярка за предотвратяване на престъпността.




  1. Еселман PC, Дикмен СС, Бел К, Темкин НР. Достъп до болнична рехабилитация след травматични мозъчни наранявания, настъпили в следствие на насилие. Архиви на физичиската и медицинската рехабилитация 2004;85:1445–1449.




  1. Формизано Р, Гарлесимо ГА, Сабадини М, Лоас А, Пента Ф, Виникола В, Калтаджироне К. Клинични предшественици и невропсихилогични резултати при пациенти с тежки травматични мозъчни наранявания. Акта Неврохирургия (Виена)

2004;146:457–462.


  1. Барон ЕМ, Джало Дж. ТМН: патология, патопсихология, остра грижа и хирургическо лечение, принципи на критичната грижа и резултати. Заслер ND, Кац DI, Зафонте RD, редактори. Медицина на мозъчните наранявания: Принципи и практики. Ню Йорк: Демос медикъл пъблишинг; 2006. стр. 265–282.




  1. Леон-Карион Х., Домингез-Моралес МР, Домингез-Ролдан ДжМ. Състояния на слаба реакция. Леон-Карион Х., вон Вилд КРХ, Зитни Г, редактори. Лечение на мозъчни наранявания: Теория и практика. Лондон и Ню Йорк: Тейлър & Франсис; 2006. стр. 117–143.




  1. Гаджар Дж. Травматични мозъчни наранявания. Ланцет 2000;356:923–929.




  1. Танг МЕ, Лобел ДА. Тежки травматични мозъчни наранявания: Максимални резултати. Журнал по медицина Маунт Синай 2009;76:119–128.




  1. Калцавака Р, Ликари Е, Тий А, Еги М, Хаас М, Хаас-Фиелиц А, Беломо Р. Предстоящо проучване на факторите, влияещи на резултатите на пациентите след преглед от спешна помощ. Медицина на спешната помощ 2003;34:2112–2116.




  1. Зийлиг ДжМ, Бекер ДП, Милер ДжД, Грийнберг РП, Уорд ДжД, Чой СК. Остър травматичен субдурмален хематом: Голямо намаление на смъртността при коматозни пациенти, лекувани в рамките на 4 часа. Журнал по медицина на Нова Англия 1985;304: 1511-1518.




  1. Фолкес MA, Айзенберг HM, Джейн ДжА, Мармару А, Маршал ЛФ. Банка данни за травматична кома: Дизайн, методи и изходящи характеристики. Журнал по неврохирургия 1991;75:S8–S13.




  1. Маас А, Деарден М, Тийсдейл ГМ, Бракман Р, Кохадон Ф, Яноти Ф, Карими А, Лапиер Ф, Мъри Г, Оман Дж. и колектив. Насоки за лечението на тежки наранявания по главата при възрастните. Европейски консорциум по наранявания на главата. Акта неврохирургия (Виена) 1997;139: 286–294.




  1. Давела Д, Брамбила ГЛ, Делфини Р, Сервадей Ф, Томей Г, Прокачо Ф, Сточети Н, Ситерио Г, Берардино М, Берета Л и колектив. Насоки за лечението на възрастни хора с тежки травми по главата. (Част III). Критерии за хирургично лекуване. Журнал по неврохирургични науки 2000;44:19–24.




  1. Климек Р, Кретек С, Вернер ХВ. Образуването на ферихемоглобин от амил нитрит и натриев нитрит в различни видове in vivo и in vitro. Архиви по токсикология 1988;62:

152-160.


  1. Райт РО, Левандер ВДж, Волф АД. Метхемоглобинемия: Етиология, фармакология и клинично лечение. Анали на спешната медицина 1999;34:646–656.




  1. Гопинат СП, Робъртсън КС, Констант КФ, Нараян РК, Гросман РГ, Чанс Б. Ранно откриване на закъснели травматични вътречерепни хематоми, използвайки спектроскопия на близката инфрачервена светлина. Журнал по неврохирургия.

1995;83:438–444.


  1. Гопинат СП, Робъртсън КС, Гросман РГ, Чанс Б. Локализиране на вътречерепни хематоми чрез спектроскопията на близката инфрачервена светлина. Журнал по неврохирургия. 1993;79:43–47.




  1. Йортел М, Кели ДФ, Макартур Д, Боскардин ВДж, Глен ТК, Лий Дж, Гаравори Т, Обухов Д, Макбрайт ДК, Мартин НА. Прогресивен кръвоизлив след мозъчна травма: Предвестници и развиващо се нараняване. Журнал по неврохирургия. 2002;96:109–116.




  1. Санталучия П, Интрацеребрален кръвоизлив: Медицинско лечение. Неврологична наука 2008;29:271–273.




  1. Странгман Г, Боас ДА, Сътън ДжП. Неинвазивно невроизобразяване чрез използването на близка инфрачервена светлина. Биологична психиатрия 2002; 52:679-693.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница