Информационен бюлетин



страница1/3
Дата17.11.2017
Размер0.51 Mb.
#34786
  1   2   3
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Движение за съпротива „23 Септември”

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

www.septemvri23.com e-mail: septemvri23@abv.bg GSM: 0889 10 93 45


007г.

бр.2, април 2008г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИЯ БЮЛЕТИН (стр.2-13)

І.ИКОНОМИКА (стр.14-20)
- Социалните протести в България през 2007г. Нашата политическа оценка (стр.13-16)

- Учителската стачка – на какво ни научи тя? (стр.17-18)

- На учителя с любов (стр.18)

- Приветстваме съпротивата на работниците и трудещите се на Балканите! (стр.18-19)

- Стачката във „Форд”-Русия (стр.19-20)

- Кризата с боклука в Италия, Германия, Гърция и България (стр.20)


ІІ.ПОЛИТИКА (стр.21-23)
- Унгарският народ каза „НЕ!” на платеното образование и здравеопазване (стр.21)

- Завърши „Белгийското дело” срещу DHKP-C (стр.21-22)

- Комунисти бягат от затвор в Индия (стр.22)

- Убит е един от лидерите на ФАРК-Колумбия (стр.22-23)

- „Куба чества с високо вдигната глава Международния ден на човешките права” (стр.23)
ІІІ.ИДЕОЛОГИЯ – КУЛТУРА, НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ...(стр.24-28)
- Й.В.Сталин – „По повод смъртта на Ленин” (стр.24-26)

- Хр.Смирненски – „Първи май” (стр.27)

- Препоръчваме ви: „Предаденият социализъм” (стр.27-28)

ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИЯ БЮЛЕТИН
От всички ценни капитали на света

най-ценният капитал са хората, кадрите…

кадрите решават всичко…

ако нямаме кадри, ще куцаме и с двата крака.”
/Йосиф Сталин „Въпросите на ленинизма”/
В брой №1 беше посочено, че „Информационният бюлетин” на Движение за съпротива „23 септември” трябва да играе ролята на свързващо звено между публичните прояви и интернет-сайта на движението. Тук ще опитаме да дадем някои разяснения по този въпрос.

От началото на тази година световните информационни агенции съобщават за сериозни трусове на фондовите борси. Говори се, че капиталистическата икономика се приближава към или вече навлиза в период на рецесия, като доскорошният ръководител на Федералния резерв на Съединените щати, Алън Грийнспън, смята, че кризата ще бъде най-тежката от четвърт век насам, а други наблюдатели (сред тях и Джордж Сорос) са още по-крайни като заявяват, че това ще бъде най-тежкият удар върху световното стопанство след края на Втората световна война. Надвисващите буреносни облаци над икономиката предизвикват сериозно безпокойство в деловите и политическите среди. Показателно е, че във в-к „Класа”, който препечатва на български език материали от авторитетния „Financial Times”, редовно се появяват интервюта и статии от западни специалисти, в които се заявява: „Духът на Маркс е още жив – да браним капитализма” или се призовава: „Горе главите (buck up)!” – настоящата криза няма да помете капитализма. Появи се дори статия с подзаглавие „Агонията на капитализма”. В същото време остро се осъждат онези коментатори, според които „гибелната за капитализма криза” вече е започнала.

Ние естествено не можем да предскажем как ще се развият събитията и до къде ще доведат аварийните мерки за спасяване на положението, предприемани от западните финансови институции. Не са на единно мнение, както се вижда, и водещите западни експерти по икономика. Но във всички случаи предвижданията, че сегашните кризисни явления могат да доведат до фатални за капиталистическата система последици, са неоснователни или преждевременни. За да бъде заменена системата на частната инициатива със система, основаваща се на обществена собственост върху средствата за производство, кризите и войните, предизвикани от капиталистическия начин на производство, са необходимо, но съвсем не достатъчно условие. Наред с обективните процеси на изостряне на противоречията в капиталистическата система и обусловената от това високата температура на обществено недоволство и гняв, необходими са и редица субективни условия, а именно – висока съзнателност и организираност на трудещите се маси в защита на собствените им коренни жизнени интереси. А както теорията, така и практиката свидетелстват, че подобна съзнателност и сплотеност на масите е невъзможна без наличието на жизнеспособен революционен авангард, чието призвание е да обедини трудещите се и да свърже масовото негодувание и протест с революционната идея за безкласово общество.

За съжаление процесите, които тласкат световния капитализъм към дълбока криза (независимо дали тя ще се разрази в съвсем близко или в малко по-далечно бъдеще), протичат паралелно с дълбока криза, започнала още в средата на ХХ век, в международното комунистическо движение. А това означава, че в момента не съществува непосредствена заплаха за капитализма, дори и ако икономическите сътресения предизвикат широко негодувание.

В изключително тежко (някои казват: „трагично”) положение се намира и комунистическото движение в България. Доколкото въобще може да се говори за комунистическо движение у нас, то е все още в зародишно състояние, на лице са само отделни наченки, които остават без развитие. Няма перспективи, няма проект за движение напред, няма дори дебат върху трудностите и препятствията, с които се сблъскват комунистите. Наистина, не всички ще се съгласят с толкова мрачна оценка на текущото състояние, но едва ли някой може да се гордее с постигнатото от комунистите за близо 20 години след откритата реставрация на капитализма у нас. Обикновено, незадоволителното състояние на комунистическото движение се обяснява с външни причини (т.е. причини извън самото движение) и преди всичко с пълното господство на антикомунистическата идеология в медийното пространство, а сред вътрешните причини се изтъква на първо място „лидероманията” на някои ръководители на комунистически формации, която не позволява на комунистите да се обединят в „една мощна и авторитетна комунистическа партия”. Оттук явно или неявно се извлича заключението, че не може да бъде постигнат никакъв напредък, докато олигархията контролира информационните канали. За това усилията се насочват предимно към обединение на съществуващите комунистически организации с надеждата, че единната партия ще завоюва някак си част от медийното внимание.

Без да отричаме споменатите явления – монопол на буржоазията в средствата за масова информация и „мания за лидерство” у някои дейци – смятаме, че те са по-скоро резултат, следствие, което създава допълнителни трудности, а не причина. Истинските причини – както външни (обективни), така и вътрешни (субективни) – са далеч по-сериозни и дълбоки, но съвсем не са непреодолими, като трябва да се обърне особено внимание на вътрешните пречки, тъй като именно тяхното отстраняване ще позволи на движението да се издигне на по-висок етап в своето развитие. Ще отбележим, че според Движение за съпротива „23 септември” най-непосредствената задача на българските комунисти е именно разгръщането на дебат върху действителните препятствия и бариери, както обективни (външни), така и вътрешни, които спъват развитието на комунистическото движение. Без яснота по трудностите, пред които реално сме изправени, не може да бъде намерен верният път и няма как да се върви напред – не може да се реши задача, чието условие не е известно. За това „23 септември” отправя покана към всички комунисти да изразят становището и аргументите си по този въпрос.

Тук нямаме намерение да влизаме в спор и да критикуваме нито различните повърхностни и лишени от реализъм схващания относно състоянието на комунистическото движение, нито изводите, които следват от тях, нито пък имаме намерение да отправяме обвинения срещу когото и да било. Само в най-общи линии ще очертаем собствената си оценка за състоянието на българското комунистическо движение и нашият проект за развитие, основаващ се върху тази оценка.
Оценка за състоянието на

комунистическото движение
Най-кратко сегашното състояние на комунистическото движение може да бъде характеризирано като състояние на 1) идеен хаос и 2) остър кадрови дефицит (на трето място може да се спомене липсата на парични и други материални средства, но това съвсем не е най-актуалният проблем в момента).
Проблемът с кадрите
Почти пълното отсъствие на комунистически кадри след десетилетия на комунистическо управление е може би озадачаващ, но очевиден и безспорен факт. Такова е печалното наследство, завещано ни от периода на живковизма. А щом няма кадри, логичният извод е, че те трябва да бъдат създадени. Или ще подготвим кадри, способни да печелят битки за умовете и сърцата на честните хора, или ще продължим „да куцаме и с двата крака” (ако нямаме кадри как ще имаме „единна, мощна, авторитетна” партия, как ще преодолеем лидероманията у онези, които се смятат за незаменими, как без кадри ще преодолеем информационната бариера, издигната от буржоазните медии?). Следователно настоящият период обективно е период на подготовка на кадри за революционното движение – това е основната задача, която трябва да бъде решавана в обозримо бъдеще. Докато тя не бъде решена поне в минимална степен, не ще можем да се придвижим напред. Всички останали дейности – участие в избори, издаване на вестници, протестни акции, публични дискусии и пр. – засега трябва да се смятат за спомагателни, да се разглеждат като средство за решаването на основната задача.

Но проблемът с кадрите се усложнява от тежкото положение, наследено от живковизма и хрушчовизма в идейната област.


Проблемите в идейната област
За да имаме революционни кадри, те трябва да бъдат въоръжени с революционна теория и с умения за нейното прилагане в конкретните условия. Наистина, в многобройните учебници и други издания от времето на социализма, могат да бъдат „изровени” множество революционни идеи. Но те, първо, са отнесени към друга обществено-политическа обстановка; второ, обилно са примесени с празна риторика; и трето, заразени са с болестотворния бацил на хрушчовизма (разновидност на опортюнизма). Като пример ще посочим, че в учебниците не се допускаше даже мисълта, че е възможна контрареволюция, мисълта, че в социалистическото общество съществуват мощни враждебни сили, които само чакат подходящия момент, за да разграбят създаденото от народа богатство. С други думи, революционните идеи, в онзи вид, в който са достъпни днес, са неизползваеми и за предпочитане е подготовката на новите кадри да започне с автентичните източници, с Маркс и Ленин. Но теорията на марксизма-ленинизма е твърде дълбока, сложна, многостранна, представлява цялостна, относително завършена система от взаимно обуславящи се и допълващи се положения, и усвояването й изисква сериозни и продължителни усилия. Твърде често обаче тези усилия се спестяват както при нейното изучаване, така и при представянето й, в резултат от което се губи вътрешната връзка, диалектичността на нейните положения и вместо като цялостна научна концепция марксизмът-ленинизмът се възприема от много хора като сбор от изолирани, абстрактни положения и формулировки, нямащи отношение към съвременната социална действителност и които могат да се интерпретират по произволен или догматичен начин. Но трудностите в идейната област не свършват с трудността на самата материя.

Овладяването на теорията е, разбира се, задължително условие, за да разполагаме с качествени кадри. Но то не е достатъчно. Теорията е в състояние да отрази само съществено общото, закономерно повтарящото се в различни ситуации. А ситуациите са различни, защото наред с общото, което ги обединява, всяка от тях притежава своя неповторима специфика, отличаваща я от всичко останало. За това определен начин на действие, който в една обстановка е правилен и дори единствено възможен, в друга обстановка може да се окаже неприложим или вреден. От тук следва, че, за да имаме кадри, способни да решават проблемите, пред които се изправя движението, те трябва, първо, достатъчно добре да владеят теорията и, второ, да умеят да я прилагат в динамично променящите се социални условия. Последното само по себе си е творческа дейност, която не може да бъде предписана еднозначно от никаква вече съществуваща научна теория. Това обстоятелство често се подценява, смята се, че идейното израстване на кадрите се свежда единствено до усвояване на теорията, а това е груба теоретична грешка, неразбиране на самата теория. Забравя се знаменитата дефиниция на ленинизма, дадена от Сталин („ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция...”) – ленинизмът е теория плюс още нещо, плюс тактика, която е начинът на прилагане на теорията в конкретните обстоятелства. Забравя се, че самият Ленин учеше да се отнасяме „към въстанието като към изкуство”, че на него принадлежи максимата „днес е рано, утре ще е късно”, която изисква да се отчитат уникалните особености на всеки момент от развитието на движението. И ето защо идейното израстване на кадрите може да се постигне не само и не толкова в библиотеките, сред учебниците и книгите, колкото в практиката, в прекия сблъсък с идеите и методите на противника.

Творческата разработка на марксистко-ленинските идеи, т.е техният превод на езика на съвременната проблематика – така че те да станат разбираеми за гражданите на съвременния свят, е задача на самите кадри. Но вече беше посочено, че кадрите, с които разполага комунистическото движение, са съвършено недостатъчни в настоящия момент, а пък без идейна яснота е невъзможно формирането на нови кадри. Следователно, за да се разкъса порочният кръг и да се издигне комунистическото движение у нас на по-високо равнище, е необходимо да се действа едновременно и по двете направления – подготовка на кадри и разработване на марксистко-ленинската наука в съответствие със спецификата на съвременността. Във връзка с това предлагаме следния проект за развитие на нашата дейност.
Проектът на „23 септември”
Към комунистическото движение у нас трябва да причислим, на първо място, членовете на съществуващите комунистически организации; на второ място, най-близките сътрудници и сподвижници на тези партии; на трето място, немалък брой хора, които по основните въпроси на обществения живот стоят на комунистически позиции, но не членуват никъде и не участват в организационна дейност, просто защото не виждат смисъл, не виждат как биха могли да дадат принос за развитие на движението, а предпочитат да работят в тесен кръг от свои близки, приятели или колеги; на четвърто място, известен брой членове на БСП, които продължават да смятат себе си за комунисти, но поради разбираеми само за тях тактически съображения не напускат тази реставраторска партия. В огромното си мнозинство представителите на тези четири категории са достойни и честни хора, които биха могли предано да служат на делото, стига да има кой да им вдъхне увереност и оптимизъм, да събуди енергията им, да им възложи смислени и отговарящи на възможностите им поръчения. Но реализмът налага да признаем, че в момента само единици от тях имат предварителната подготовка и енергията, за да поемат водеща роля в процеса на реорганизация на българското комунистическо движение. С други думи в началото може да се разчита само на крайно ограничен брой хора – колкото са пръстите на едната или на двете ръце; при това те са обвързани в организационно отношение с различни партии. Това предявява определени
изисквания към проекта
Проектът трябва да предвижда дейност, която води до растеж на ресурсите, до лавинообразно, макар отначало съвсем бавно, увеличаване на потенциала, с който разполагаме, т.е проектът трябва да предвижда дейност:

- в която ще могат да се включат идейно подготвените представители на четирите групи комунисти;

- която ще има обща за всички тях най-близка цел;

- която в същото време ще спомага за привличането на нови хора и ще съдейства за идейното им израстване.

При това общата дейност не трябва да влиза в разрез с организационната принадлежност на отделните участници. Вероятно тези изисквания изглеждат неизпълними, но само на пръв поглед.
Разгръщане на кампания от всестранни изобличения на капитализма
Такава обединяваща дейност с обща непосредствена цел, която не противоречи, а по-скоро подпомага амбициите на всяка от самостоятелните компартии, е разгръщането на всестранна изобличителна кампания на капиталистическата действителност, на капитализма като обществена система. Става дума 1) за изобличаване на античовешкия характер на тази система (която е източник на мизерия за огромни маси, източник на кървави конфликти и войни); 2) става дума за изобличаване на нейния икономически неефективен, грабителски и разрушителен характер; 3) става дума за изобличаване на манипулативната технология, чрез която капитализмът демагогски се представя за рай (мнимата демократичност, загриженост за правата на човека, свободата на словото, прехваленото саморегулиране на капиталистическия пазар и др.)

Макар че подобна дейност в ограничен мащаб и сега се извършва от отделните компартии, очевидно е, че разгръщането на цялостна изобличителна кампания не е по силите им или те не се решават да й придадат системен и постоянен характер, да я превърнат в център на своите усилия. Така или иначе, значително повече и по-добре написани, по-аргументирано изложени, изобличителни материали намираме в не-комунистически (напр. в-к „Нова Зора”) и дори в буржоазни издания, отколкото на страниците на комунистическия печат. А ако нашите усилия се концентрират и координират в тази посока, не след дълго резултатите ще се окажат от полза за политическата дейност на всяка от компартиите.



Целта на разобличителната кампания трябва да бъде изграждането на цялостна, непрекъсната фронтова линия по всички основни въпроси на съвременната идейна класова борба, да се подготви отпор по всички основни тези на буржоазната пропаганда и да се създаде база от данни, достъпна за всички комунисти, независимо от организационната им принадлежност. Особено важно е да се разкрива и разобличава технологията на манипулациите, която се прилага от нашия идеен противник, за да могат израстващите кадри на комунистическото движение, а също и хора, които още не принадлежат към движението, самостоятелно, със собствени сили да опровергават „фокусите” на буржоазните политически и журналистически лакеи по всеки конкретен повод. А манипулативната технология, която се използва от последните, съвсем не е толкова разнообразна и резултатна, колкото изглежда – тя е такава вследствие от нашето бездействие и стъписване. Тя се състои или във фалшифициране на данни и на позицията на опонента – нещо, което може да има само краткотраен ефект, или в изопачаване на логическата връзка между данните. Чрез произволно смесване на различни аспекти на съответния проблем вниманието се насочва към несъществени обстоятелства, а същината остава на заден план, изчезва от полезрението – така обобщенията и изводите се правят въз основа на тенденциозно подбрана част от цялото разнообразие на фактите, а останалото се пренебрегва. Като ярък пример в това отношение може да бъде посочено лицемерието във връзка с признаване на независимостта на Косово: другата страна на косовската независимост е разкъсване на териториалната цялост на Сърбия – суверенна държава, член на ООН – в противоречие с нормите на международното право и с текста на резолюция 1244 на Съвета за сигурност. Политиците, които признаха Косово (т.е. признаха разделянето на Сърбия), твърдят, че действали така не под империалистически натиск, а единствено водени от грижата за регионалната „стабилност”, сякаш е възможна стабилност без стабилни правила и норми. Или да вземем оправданията за агресията в Ирак, която разруши страната и причини гибелта на стотици хиляди хора: претекстът отначало беше, че Саддам разработвал оръжия за масово поразяване, после претекст и оправдание стана твърдението, че Ирак подпомагал т.нар. „световен тероризъм”, а сега в претекст се превърна тезата, че чрез агресии се защитавали демокрацията и правата на човека. Или, като трети пример, разбойническата приватизация на печеливши държавни предприятия у нас под претекст, че държавата не била добър стопанин... и т.н. Навсякъде технологията на измамата е една и съща – и задължение на комунистите е да я разобличават не само по отделни поводи, а изобщо, защото „фокусническото майсторство” на империалистическите пропагандни централи може да жъне успехи само при положение, че на аудиторията не са известни прийомите, чрез които се постига резултатът от фокуса. С други думи трябва не само да се опровергава съответния извод, но и да се демонстрира технологията, чрез която опонентите ни се опитват да представят своите твърдения като правдоподобни и разумни. Така ще се стесни полето за маневриране на идейните защитници на капитализма и те ще бъдат принудени да оправдават съществуването на тази отживяла времето си експлоататорска система, позовавайки се на мнимата „човешка природа”, която уж изначално била егоистична, агресивна, ленива и алчна (една съвършено недоказуема теза), разкривайки по такъв начин човеконенавистническата същност на собствените си изходни позиции.

Във всички случаи съвременната експлоататорска класа – световната финансова олигархия и нейните местни съдружници – разполага с огромни възможности да влияе върху съжденията и преценките на значителни слоеве от населението и да внушава по един или друг начин, че капитализмът няма алтернатива. Нейно предимство е монополът върху средствата за масово осведомяване, както и виртуозното майсторство в манипулациите, притежавано от нейните PR-слуги. Но фактите и логиката, тоест – реалността, истината, не са на нейна страна; в това е нейната слабост, това е и нашият силен коз – трябва да се научим да го използваме по достатъчно ефективен и целесъобразен начин. А това означава, че трябва да придобием умение да изобличаваме капиталистическата действителност и нейните пропагандни разкрасявания по всички линии – системно, целенасочено и неотклонно – и да посочваме общия корен и източник (законът за максималната печалба) на всички злини и заплахи, пред които е изправено човечеството днес.


Ролята на нашата електронна страница
Поле за разгръщане на изобличителната кампания може и трябва да стане световната електронна мрежа – единствената медия, до която имаме макар и незначителен достъп. На сайта на движението възнамеряваме да създадем база от данни по фундаменталните проблеми на съвременността, както и обстойно и аргументирано да спомогнем за осветляването на марксистко-ленинската позиция по възловите въпроси на идейната борба, наред с информация и коментари за текущите и предстоящите събития. Освен това сайтът ни трябва да препраща към други адреси на български език или на чужди езици, където може да бъде намерена информация по съответните въпроси, включително видеоматериали, теоретични разработки, документални източници, гледни точки, заслужаващи внимание. Що се отнася до форума на движението, той може и трябва да се превърне в поле за дискусии, градивни спорове и обмяна на мнения, идеи и предложения между нас, членовете на отделните компартии и, разбира се, онези, които все още не членуват никъде. Изключително важно е електронната страница и форумът да бъдат изградени и структурирани по подходящ начин, така че да се създават максимални улеснения и удобства за всички, които се запознават или следят намиращата се там информация – т.е. структурата трябва да бъде съобразена с най-съществените въпроси на идеологическата борба, като периодично се усъвършенства и допълва с нови рубрики в зависимост от промяната на приоритетите и нарастващите ни възможности. Освен това ние предлагаме на останалите комунистически партии, организации и групи в България съвместно да създадем общокомунистически форум, в който, на „неутрален терен”, да се обсъждат проблемите на лявото движение, да се обсъжда случващото се у нас и по света, да се обсъждат бъдещи съвместни действия и т.н., с цел избистряне на идейния хаос и формиране на нови комунистически кадри (поради липсата засега на общ форум на българските комунисти ние предлагаме, докато започне неговото функциониране, проблемите на лявото движение в България да се обсъждат на нашия форум, като за целта ние поемаме ангажимент да направим в него специален раздел).

Естествено, формирането на база от данни и осветляването на фундаменталните и текущите проблеми на съвременността и на съвременното комунистическо движение, не е по силите на отделна личност или на малка група от специалисти. Нещата трябва да бъдат поставени така, че да се позволява и насърчава включването на нови автори, особено по теми, където нашата позиция е още слабо представена или аргументирана. Необходимо е в крайна сметка да се създаде екип (или екипи) от кадри и специалисти в различни области: социолози, икономисти, историци, философи, психолози, педагози, специалисти по информационни технологии, лекари (огромен брой българи страдат от т.нар. „здравна реформа”, но нейните недъзи най-добре и най-пълно могат да бъдат осветлени именно от лекари, които всекидневно се сблъскват с нейните абсурди), инженери, журналисти, дейци на художественото слово и т.н. Такива хора и сега съществуват, макар че разбиранията им не по всички въпроси са последователно марксистки. Те обаче предпочитат да стоят настрана или насочват усилията си в посока, неотговаряща на най-неотложните изисквания на настоящия момент, като по същество изчакват нещата да се променят. Изчаквателната и неангажирана позиция засега е напълно оправдана, но само доколкото изолираните индивидуални усилия днес наистина не могат да дадат какъвто и да е положителен ефект. Но когато с разобличаването на капиталистическата система координирано се заловят специалисти от различни области, всеки индивидуален принос ще придобие много по-висока стойност, тъй като ще бъде частица от едно голямо, общо начинание, което все по-сериозно ще застрашава господството на буржоазната идеология в общественото съзнание. И ще става все по-ясно, че присъединяването или неприсъединяването към това начинание е въпрос на граждански дълг, а не на прищявка и личен произвол, тъй като се касае за задача със съдбоносно значение, която не може да бъде решена по никакъв друг начин освен чрез участието на най-съзнателните и достойни синове и дъщери на народа. Трябва да се отбележи, че не е нужно да си специалист в някоя област или експерт по марксизъм, за да се включиш в борбата – стига човек да има желание, той може да подпомогне организирането на всестранната изобличителна кампания и с наглед най-елементарна, но всъщност безценна практическа помощ. Например, много са необходими хора, знаещи чужди езици (особено немски и испански), хора, които могат да набират материали, които могат да работят с програми за правене на сайтове, които умеят да странират, които имат възможност да сканират или разпечатват материали, да събират информация от интернет, да умеят да шофират, да фотографират, да умеят да рисуват и пр., и пр. Включилите се в борбата дори с такива уж „прости” дейности, ще се убедят колко съществен може да бъде техният принос. Трябва да сме наясно: никой не може да бъде извинен за неучастието си, защото не познавал добре марксизма или защото не бил специалист в дадена област. Всеки може да се включи и трябва да намери начин как да го направи, как да бъде полезен на борбата. С други думи, след като започне да се разгръща в интернет систематична изобличителна кампания, онези, които биха могли да бъдат полезни, ще бъдат изправени пред реален морален избор – или присъединяване към начинанието, или примиряване с престъпленията на капитализма.

Не се съмняваме, че отначало малцина, но постепенно все повече и повече български граждани ще откликнат на своя нравствен дълг и ще започнат да се включват в обсъжданията и разработката на материалите, изобличаващи капиталистическото безправие. По този начин постепенно ще започне да се формира


структура от марксистко-ленински кадри,
която в перспектива ще се превърне в действителен революционен авангард, способен да свърже масовото движение с революционните идеи и да насочи общественото негодувание към отстраняване на истинските причини и източници за социалните бедствия и заплахи. Наред с това, разгръщането на системна разобличителна кампания ще съдейства за обединяването върху здрава идейна основа на няколкото отделни компартии в една единна партия с авторитетни ръководители, избрани не заради личните им амбиции и самомнение, а заради действителния принос към делото. Ще бъде сложен също така край на онази идейна бъркотия, при която мястото на стройната диалектическа марксистко-ленинска теория е заето от еклектична смесица, включваща и отделни положения от марксизма-ленинизма, и елементи от кантианския категоричен императив, от източното православие, от национализъм или космополитизъм, от хрушчовизъм и прочее евтини „допълнения” и „творчески подобрения” на великото учение за общественото развитие.
Мястото на ИНФОРМАЦИОННИЯ БЮЛЕТИН

в рамките на цялостния проект
Тук възниква въпросът: каква роля би могъл да изпълнява в рамките на този план един малък по обем, непериодично излизащ и с нищожен тираж бюлетин? За да се отговори, трябва да се вземат под внимание особеностите на съвременното обществено осведомяване.

Съвременните средства за разпространение на информация, и най-вече – интернет, имат своите несравними предимства: бързина, двупосочност на връзката, широка достъпност, огромен обем на обмяната на данни. Но наред с това новите начини на комуникация имат и своите неудобства или недостатъци. Преди всичко трябва да се посочи, че огромният обем от достъпна информация е както предимство, така и недостатък. Колосалният информационен поток, който ни залива, далеч надхвърля пропусквателната способност на каналите, чрез които отделният индивид приема и преработва информация. Дори и при най-добро желание човек е в състояние да се запознае само с нищожна част от достъпните данни – предимно онова, което най-непосредствено засяга неговия живот. Поради това нашите най-общи представи за социалната действителност и за мястото, което заемаме сред нея, до голяма степен се основават върху случайна и недостатъчна за надеждни изводи подборка от факти. Индивидът е в състояние да възприеме сравнително пълно само отделни аспекти на системата от социални зависимости, в които е включен. Ето защо традиционните средства за информация не губят значението си, а придобиват частично видоизменена функция. Все повече те поемат ролята на филтър, който отсява същественото и значимото от несъщественото и незначителното и по този начин способстват за предварителното ориентиране на аудиторията в безбрежното море от информации (а нататък всеки е свободен да навлиза в детайли, които смята за значими и заслужаващи внимание, съобразно онова, което вече е определил или му е било внушено, че представлява интерес за него). Така, традиционните средства за информация, които почти без изключение са под контрола на владетелите на богатството, притежават способността индиректно да дирижират предпочитанията, вкусовете и съжденията на преобладаващата част от своята публика. Това се постига по разнообразни начини, но най-вече чрез насочване и задържане на вниманието върху отделни страни на разглеждания проблем, които изпъкват на преден план, като „фигура”, докато връзката с останалите аспекти на този проблем (т.е същественото в проблема) се замъглява и потъва във „фона”. (Като пример от последните дни тук може да се посочи заявлението на американската администрация, че тя няма да признае отделянето на Абхазия от Грузия, тъй като това щяло да представлява нарушение на „международно признатите граници на Грузия”; в същото време американската администрация признава отделянето на Косово от Сърбия, въпреки че това отделяне представлява нарушение на „международно признатите граници на Сърбия”, при това, както беше споменато, границите на Сърбия са „международно признати” с изрична резолюция на Съвета за сигурност – резолюция №1244 от 10.06.1999 г.; световните средства за масова информация не отбелязват или отбелязват само като куриоз безпринципността и двойния стандарт на американското правителство в двата случая, като заедно с това продължава да се лансира, утвърждава и преповтаря тезата, че политиката на САЩ винаги се ръководи от благородни принципи: защита на правата на човека, на демокрацията, стабилността, международния правов ред.) По такъв начин световната олигархия, контролирайки информационните канали, защитава своите имперско-олигархически интереси като насочва общественото мнение в желателна за нея посока.

Как при това положение работят действително опозиционните (антикапиталистическите) сили, разполагащи с крайно ограничен достъп до средствата за масово осведомяване?

Преди всичко ние, комунистите от „23 септември”, (а така постъпват навсякъде по света в сходни условия) организираме публични прояви по конкретни поводи, напр. демонстрации по повод на посещението на Буш в България или по повод на разполагането на американски военни бази на българска територия, като целта е да се привлече общественото внимание и да се намерят съмишленици, споделящи сходни идеи по конкретния проблем. Но информацията, която успяваме да предадем до по-широката общественост с помощта на такива мероприятия, е сравнително малко – 3-4 плаката, 2-3 кратки изказвания, 1 или 2 листовки и това е всичко. Поради това онези, които подкрепят нашата позиция по дадения конкретен повод и потърсят връзка с нас, по правило не са още готови да заемат мястото си в редиците на движението и да се включат в дейността му – констатираното сходство във възгледите се отнася само до някои, може би важни, въпроси, но по-други въпроси (особено от практическо естество) е налице различие или колебания и неяснота. За да се превърнат тези хора в убедени и устойчиви дейци на движението, необходима е продължителна и търпелива индивидуална работа с всеки от тях, като преди всичко трябва да им се даде възможност да се запознаят с аргументирано изложение на теоретическите възгледи и практическите (тактическите) планове на „23 септември”. Тоест те трябва да имат възможност свободно и самостоятелно да преценят дали да приемат целите и дейността на движението като свои собствени цели и дейност, или не. Такова решение е въпрос на суверенен личен избор и ние можем само да съдействаме в това отношение като препращаме нашите събеседници или съмишленици към подходящата научнотеоретична литература и особено към сайта на движението, където позициите ни по проблемите на съвременността и по текущите събития са осветлени сравнително пълно.

Обаче преходът от първоначалното запознанство до превръщането на тези хора в съзнателни борци се затруднява от господството на олигархията в медийното пространство. Фактически новопристигащите се намират под двоен натиск: първо, информационен натиск от страна на буржоазните медии, които непрестанно внушават, че капитализмът няма алтернатива, че комунизмът е утопия; и второ, социално-психологически натиск от страна на обкръжението, в което живеят и работят (или учат) нашите съмишленици и което в по-голяма или по-малка степен също се намира под влияние на буржоазната идеология и ценности (естествено, силата на това влияние и съответно силата на социално-психологическия натиск над индивида е най-голяма в буржоазните среди, относително по-ниска е в различните кръгове на интелигенцията и най-ниска – в пролетарските среди). Работата се усложнява още повече поради факта, че броят на подготвените комунистически кадри е далеч под критичния минимум, а също и поради липсата на цялостна марксистко-ленинска позиция по възловите въпроси на съвременната идеологическа борба. В резултат от всичко това контактът с онези, които биха могли постепенно да се приобщят към движението, по правило е мимолетен или епизодичен, установяването на връзки, дори и те да не се прекъсват напълно, не води до идейно израстване.

В такава изключително сложна и деликатна ситуация цялото ни внимание трябва да бъде насочено към условията, които биха повишили вероятността за присъединяването на нови потенциални кадри към комунистическото движение. Именно във връзка с това смятаме, че важна роля може и трябва да изиграе Информационният бюлетин. Разгръщането на всестранна кампания от изобличения на капитализма и буржоазната идеологическа машина в електронната страница е основна задача – без нейното изпълнение не бихме могли да имаме идейно подготвени кадри. А Информационният бюлетин трябва да насочва вниманието на онези съмишленици, с които установяваме или поддържаме връзка, към материалите, качвани в различните рубрики на нашия сайт и на нашия форум. Печатната форма позволява материалите да се препрочитат, читателят многократно да се връща към поставените в тях въпроси, да ги обсъжда с хора от своя референтен кръг, да ги съпоставя и сравнява с други материали и възгледи по съответната тема. Тоест информацията, поднесена във вид на бюлетин, дава възможност да се задържи вниманието, да се събуди интерес за още информация от допълнителни източници и в нашия случай – преди всичко от сайта на движението, където читателят би могъл да се запознае много по-пълно със становището и с проблемите, които решава „23 септември”. Така читателят получава възможност да претегли внимателно всички „за” и „против” и да стигне до предварителни, още ненапълно оформени, но самостоятелни изводи, които впоследствие с помощта на сайта биха могли да се доизяснят и затвърдят, въпреки медийния и социално-психологически натиск, на който е подложен.

Информационният бюлетин ще изпълни предназначението си, ако материалите, които се публикуват, представят и обрисуват в максимално сбит и компактен, но същевременно и в относително цялостен вид марксистко-ленинската гледна точка по основните въпроси на съвременния обществен живот. По този начин ще се запълни разривът между относително малкото информация, която разпространяваме чрез публичните мероприятия и относително много по-широката информация, която качваме на нашия сайт, но която без Информационния бюлетин трудно би стигнала до своя адресат.

Тъй като главното предназначение на Информационния бюлетин е да бъде посредник, препращащ хората, с които се установява първоначален контакт, към сайта на движението, за да се запознаят по-подробно с характера и смисъла на дейността на „23 септември” и евентуално впоследствие, обогатявайки своите знания и представи, да се включат в изобличителната кампания, изключително важно е още на страниците на бюлетина да се откроява съществената разлика между нашия и множеството полу-марксистки сайтове, сред които се лутат ляво ориентираните и опозиционно настроени хора.

Обобщавайки, можем да кажем, че Информационният бюлетин не измества, а допълва, останалите източници на информация, разпространявана от движението – пак повтаряме: преди всичко той трябва да насочва вниманието и интереса към материалите в нашия сайт. В същото време той трябва да изпълнява и известна организираща функция, доколкото при изготвянето и разпространението му се обединяват усилията на множество хора и доколкото на неговите страници се уточняват и формулират общите задачи, чието решаване стои на дневен ред.


Осъществим ли е проектът?
Реализирането на набелязания тук план за развитие на комунистическото движение ще се сблъска, несъмнено, с множество трудности и препятствия от най-различен характер. Но успехът или неуспехът на начинанието ще зависи в крайна сметка от това дали ще успеем да убедим комунистите, които притежават известна идейно-теоретическа и научна подготовка, че е необходимо и задължително, че е техен дълг, да се включат в разработването на марксистко-ленинска позиция по възловите въпроси на съвременната идеологическа борба. Ако никой не се присъедини в разгръщането на всестранната изобличителна кампания на капиталистическата действителност, инициативата ще заглъхне, тъй като наличните ресурси са достатъчни само да се постави началото – да се обърне внимание върху сериозността на проблема и да се предприеме първата стъпка. Вярваме обаче, че ако от начало дори единици откликнат на нашия призив, подетата инициатива ще се превърне в онази искра, от която постепенно ще се разгори пламъкът.
Адресираност
В заключение, с риск от повторение, ще се постараем да разсеем едно твърде разпространено в нашите среди недоразумение. На етапа, на който се намираме в момента, Информационният бюлетин и материалите на сайта не са адресирани към широка аудитория, в смисъл че не очакваме те да заинтригуват и да променят нагласите на значителна част от трудовите хора, не търсим и не очакваме да получим веднага подкрепа от тяхна страна. Комунистическото и работническото движение у нас все още се развиват паралелно – отделно и независимо едно от друго (наемните трудещи се провеждат протестни акции и стачки в защита единствено на своите най-непосредствени интереси). За да могат да се съединят двете движения, необходимо е най-напред самото комунистическо движение да претърпи известно вътрешно развитие, да се оформи поне в минимална степен неговата кадрова структура и идеен облик.

Поради това на сегашния етап, етапа на „първоначална консолидация”, развитието на кадрови фонд на движението е основната задача. При това става дума само за първоначална идейно-теоретическа подготовка на кадрите. Едва на един следващ етап ще стане възможно да се изграждат и да се укрепват устойчиви връзки с трудещите се маси. И ето защо в настоящия момент нашите печатни и електронни издания трябва да са адресирани предимно към самите комунисти и към онези, които вече гравитират около комунистическите идеи. Изданията ни трябва да съдействат именно на тях, на най-съзнателните и будни синове и дъщери на България, да се ориентират адекватно в съвременната обстановка и да израстват като кадрови фонд на революционната борба – това е основното изискване, което предявява към нас съществуващата обстановка.

Впрочем комунистическото движение в България 20 години след реставрацията все още се намира на етапа на зараждането, именно защото не се схваща диалектическата връзка между етапите в развитието. Диалектиката изисква задачите на отделните етапи да бъдат ясно разграничени и да не се допуска смесването им, тъй като то води до разпиляване на силите и в последна сметка до тъпчене на едно място. И в същото време от гледна точка на диалектиката задача е именно онова, чието решение осигурява прехода към следващата задача, към следващия етап и оттам – към крайната цел. Главният недостатък на „честния” опортюнизъм – както „ляв”, така и десен – се състои в неразбирането на въпроса за етапите: десният опортюнизъм жертва връзката с крайната цел заради текущите интереси на движението, а „левият” опортюнизъм, напротив, в името на крайната цел пренебрегва нуждите и изискванията на настоящия момент от развитието. И в двата случая резултатът е един и същ: движение на място или въртене в кръг – същото явление, каквото вече 20 години се разиграва пред очите ни.

Във връзка с последното, завършвайки, ще цитираме известната мисъл на Ленин:

Не е достатъчно да бъдеш революционер и привърженик на социализма или комунист изобщо...Трябва да умееш да намериш във всеки момент онази особена брънка от веригата, за която трябва с всички сили да се хванеш, за да удържиш цялата верига и да подготвиш трайно преминаването към следващата брънка.”
и коментара на Сталин:
Във всеки даден момент да се намери онази особена брънка от веригата на процесите, за която като се хванеш, може да се задържи цялата верига и да се подготвят условията за достигане на стратегическия успех. Това значи от редицата задачи, които стоят пред партията, да се отдели именно онази от най-близките задачи, чието разрешение е централен пункт и чието провеждане осигурява успешното решаване на останалите неотложни задачи.”
Докато не осъзнаем, че подходът към проблемите трябва да бъде именно такъв, какъвто посочват Ленин и Сталин – общата задача се подразделя на отделни подзадачи и стъпки и сред тях да се открие ключовото за дадения момент звено – дотогава ще бъдем комунисти на думи, но не и на дело и „влиятелното комунистическо движение” ще си остане пожелание, но не и реалност.



Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница