Информационен бюлетин за правото на европейския съюз в областта на въздушния транспорт

1. 
   Въведение.............................................................................................................................................................................6
   
2. 
   Правна система на Европейския съюз
   

1. 
   Понятие и характерни особености на правото на ЕС.........................................................................................7
   
2. 
   Видове източници на правото на ЕС...................................................................................................................8
   
3. 
   Институционално изграждане на ЕС.................................................................................................................10
   
4. 
   Актове на институциите на ЕС...........................................................................................................................11
   
5. 
   Приложение на правото на ЕС...........................................................................................................................11
   
6. 
   Практика на Съда. Развитие и допълване на правото на ЕС...........................................................................12
   
7. 
   Директен (пряк) ефект на правото на ЕС..........................................................................................................13
   
8. 
   Примат на правото на ЕС над националното законодателство на държавите-членки ................................13
   

3. 
   Регламенти и директиви в областта на въздушния транспорт
   

1. 
   Икономическа политика
   

1. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 2407/92 от 23 юли 1992г. за лицензиране на въздушните превозвачи ...........................................................................................................................................................15
   
2. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 2408/92 от 23 юли 1992г. за достъпа за въздушните превозвачи на Общността до въздушните маршрути в Общността....................................................................................18
   
3. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 2409/92 от 23 юли 1992г. за тарифите и цените за въздушни услуги ...................................................................................................................................................................20
   
4. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 95/93 от 18 януари 1993г. за общите правила за разпределяне на слотове на летищата в Общността ....................................................................................................................22
   
5. 
   Директива на Съвета 96/67/ЕО от 15 октомври 1996г. за достъпа до пазара за наземно обслужване на летищата в Общността .............................................................................................................26
   
6. 
   Регламент (ЕО) № 785/2004 на Европейския парламент и Съвета от 21 април 2004г. относно застрахователните изисквания за въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства.................................................................................................................................................................28
   
7. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 2299/1989 от 24 юли 1989г. за кодекс на поведение за компютъризираните системи за резервации.....................................................................................................30
   

2. 
   Управление на въздушното движение
   

1. 
   Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и Съвета от 10 март 2004г., поставящ рамката за създаването на единно Европейско небе (рамковият Регламент) ...............................................34
   
2. 
   Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и Съвета от 10 март 2004г. за предоставяне на аеронавигационни услуги в единното Европейско небе (Регламентът за предоставяне на услуги) ..................................................................................................................................................................36
   
3. 
   Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и Съвета от 10 март 2004г. за организацията и използването на въздушното пространство в единното Европейско небе (Регламентът за въздушното пространство)..................................................................................................................................38
   
4. 
   Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и Съвета от 10 март 2004г. за съвместимостта на Европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламентът за съвместимостта) ..................................................................................................................................................40
   
5. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 2096/2005 от 20 декември 2005г. постановяващ общи изисквания за предоставянето на аеронавигационни услуги..........................................................................41
   
6. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 2150/2005 от 23 декември 2005г., постановяващ общи правила за гъвкаво използване на въздушното пространство.......................................................................................43
   

3. 
   Безопасност
   

1. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 3922/91 от 16 декември 1991г. за хармонизирането на техническите изисквания и административни процедури в областта на гражданската авиация..................................................................................................................................................................45
   
2. 
   Директива на Съвета 94/56/ЕО от 21 ноември 1994г., установяваща основните принципи за разследване на авиационни произшествия и инциденти ................................................................................46
   
3. 
   Директива 2003/42/EО на Европейския парламент и Съвета от 13 юни 2003г. за докладване за събития в гражданската авиация .......................................................................................................................47
   
4. 
   Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и Съвета от 15 юли 2002г. за общите правила в областта на гражданската авиация и за създаване на Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването.................................................................................................................................................48
   
5. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 1702/2003 от 24 септември 2003г., постановяващ приложими правила за сертифициране на летателната годност и за екологично сертифициране на въздухоплавателни средства и свързаните с тях продукти, части и прибори, както и за сертифициране на организации за
   

6. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 2042/2003 от 20 ноември 2003г. за поддържане на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства и въздухоплавателните продукти, части и прибори, и за одобрение на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи....................................................................................................................................................................54
   
7. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 104/2004 от 22 януари 2004г., постановяващ правила за организацията и състава на Апелативния орган на Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването.................................................................................................................................................56
   
8. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 488/2005 от 21 март 2005г. за таксите и тарифите, начислявани от Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването..........................................................................57
   
9. 
   Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и Съвета от 14 декември 2005г. за създаване на списък на Общността с въздушни превозвачи, които са предмет на оперативна забрана в рамките на Общността и за информиране на пътниците по въздушен транспорт относно идентичността на опериращия въздушен превозвач, и за отмяна на чл. 9 от Директива 2004/36/ЕО..................................58
   

4. 
   Сигурност
   

1. 
   Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и Съвета от 16 декември 2002 г., установяващ общите правила в областта на сигурността на гражданската авиация ...................................60
   
2. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 622/2003 от 4 април 2003 г., постановяващ мерки за прилагане на общите основни стандарти за авиационна сигурност ................................................................................62
   
3. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 1217/2003 от 4 юли 2003 г., постановяващ общи спецификации относно националните програми за контрол на качеството на сигурността на гражданска авиация .......63
   
4. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 1486/2003 от 22 август 2003 г., постановяващ процедури за провеждане на инспекции от Комисията в областта на сигурността на гражданската авиация ................64
   
5. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 1138/2004 от 21 юни 2004 г., установяващ обща дефиниция за критичните части на ограничените зони за сигурност на летищата ..............................................................66
   

5. 
   Околна среда
   

1. 
   Директива на Съвета 89/629/ЕИО от 4 декември 1989г. за ограничаване на шумовите емисии от гражданските дозвукови реактивни самолети..................................................................................................67
   
2. 
   Директива на Съвета 92/14/ЕИО от 2 март 1992г. за ограничаване на експлоатацията на самолети, включени в Част II, Глава 2, Том 1 на Анекс 16 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, второ издание (1988г.)............................................................................................................68
   
3. 
   Директива 2002/30/EО на Европейския парламент и Съвета от 26 март 2002г. за установяване на правила и процедури по отношение въвеждането на експлоатационни ограничения по шум на летищата в Общността ........................................................................................................................................................69
   
4. 
   Директива 2002/49/EО на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда .......................................................................................................71
   

6. 
   Социални аспекти
   

1. 
   Директива на Съвета 89/391/ЕИО от 12 юни 1989г. за въвеждането на мерки за насърчаване на подобрения в безопасността и здравето на работниците по време на работа ..............................................72
   
2. 
   Директива 2003/88/EО на Европейския парламент и Съвета от 4 ноември 2003г. за някои аспекти на организацията на работното време ................................................................................................74
   
3. 
   Директива на Съвета 2000/79/ЕО от 27 ноември 2000г. относно Европейското споразумение за организация на работното време на подвижните работници в гражданската авиация, сключено от Асоциацията на европейските авиокомпании (AEA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF), Европейската кокпит асоциация (ECA), Европейската асоциация на регионалните авиокомпании (ERA) и Международната асоциация на въздушните превозвачи (IACA)...........................75
   
4. 
   Директива на Съвета 91/670/ЕИО от 16 декември 1991г. за взаимното признаване на лицензите на персонала за упражняване на функции в гражданската авиация ..............................................................76
   

7. 
   Защита на потребителите
   

1. 
   Директива на Съвета 90/314/ЕИО от 13 юни 1990г. за пакетните пътувания, пакетните почивки и пакетните обиколки..........................................................................................................................................77
   
2. 
   Директива на Съвета 92/59/ЕИО от 29 юни 1992г. за общата безопасност на продуктите ..........79
   
3. 
   Директива на Съвета 93/13/ЕИО от 5 април 1993г. за несправедливите условия в договорите с потребителите......................................................................................................................................................80
   
4. 
   Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни и свободното движение на такива данни.....................................................................................................................................................................81
   
5. 
   Регламент на Съвета (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997г. за отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия...............................................................................................................82
   
6. 
   Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11 февруари 2004г., установяващ общи правила за обезщетение и съдействие на пътници в случай на отказ за допускане на борда и при отменяне или дълго забавяне на полети, и отменяща Регламент (ЕИО) № 295/91.................84
   

8. 
   Друго законодателство
   

1. 
   Регламент на Съвета (ЕИО) № 3925/91 от 19 декември 1991г., относно елиминирането на контрола и формалностите, приложими към кабинния и ръчния багаж на лица, вземащи полет в границите на Общността и багажа на лица, предприемащи пътуване по море в границите на Общността............................................................................................................................................................86
   
2. 
   Регламент (ЕО) № 437/2003 на Европейския парламент и Съвета от 27 февруари 2003 г. за статистическите доклади по отношение на въздушния превоз на пътници, товари и поща ......................87
   
3. 
   Регламент на Комисията (ЕО) № 1358/2003 от 31 юли 2003 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 437/2003 на Европейския парламент и Съвета за статистическите доклади по отношение на въздушния превоз на пътници, товари и поща и изменящ Анекси I и II към него...........................................................88
   
4. 
   Директива на Съвета 2003/96/EО от 27 октомври 2003 г. за преструктуриране рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електричеството ...........................................89
   

1. 
   Въведение
   

Целта на този информационен бюлетин е да запознае авиационната индустрия в България, както и всички други лица, имащи отношение към гражданската авиация, с правото на Европейския съюз в областта на въздушния транспорт, за да се възползват от предимствата на общото европейско авиационно пространство.

Настоящият общ европейски авиационен пазар, в който се прилага правото на ЕС, обединява 25-те държави-членки на Европейския съюз, а от 1992 г. по силата на Договора за създаване на Европейско икономическо пространство също и Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Правото на ЕС във въздушния транспорт се прилага и от Швейцария съгласно Споразумението между Европейската Общност и Конфедерация Швейцария за въздушен транспорт от 2002г.

От 1 януари 2007г. България и Румъния ще се присъединят към обединения европейски авиационен пазар.

С влизането в сила на Многостранното Споразумение за установяване на Общоевропейско авиационно пространство, подписано на 9 юни 2006 г. в Люксембург, още седем страни от Юго-източна Европа ще започнат да прилагат въздушно-транспортното законодателство на ЕС.

С присъединяването на България към ЕС двустранните спогодби за въздушни съобщения, които регулират взаимоотношенията между България и държавите-членки на ЕС в тази област, ще продължават да ги регулират доколкото не противоречат на правото на ЕС, тъй като има клаузи, които нямат правно регламентиране на ниво Европейски съюз (например тези за полети по 5-та свобода или съвместно използване на кодове). Също така правото на ЕС не се разпростира и върху отвъдморските територии на някои държави-членки, докато двустранните спогодби за въздушни съобщения обхващат и тях.

Въздушната транспортна политика на ЕС се състои от правила в няколко области:

• 
  Икономическа политика
  
• 
  Управление на въздушното движение
  
• 
  Безопасност
  
• 
  Сигурност
  
• 
  Околна среда
  
• 
  Социални въпроси
  
• 
  Защита на потребителите
  
• 
  Външни отношения
  

Всяка от областите съдържа правни мерки, а информацията за всяка правна мярка в този бюлетин ще:

• 
  обясни нейната философия
  
• 
  идентифицира най-важните елементи
  
• 
  подчертае структурните промени и необходимостта от специфични ресурси.
  

Процесът на разработване на въздушна транспортна политика от Европейските общности започва от 1977 г. Този процес е уникален, тъй като за първи път група от държави заедно установява обширна система от задължителни правила и процедури в гражданското въздухоплаване, които за разлика от тези на ИКАО, отдават особено значение на икономическите аспекти в авиацията и имат задължителен характер, изключващ възможността държавите-членки да нотифицират и прилагат различни национални норми.

Въздушната транспортна политика на Общността обхваща целия сектор, състоящ се основно от авиационни оператори, авиокомпании, летища и управлението и контрола на въздушното движение. Първостепенно значение при нейното разработване имат нуждите на самия сектор, а на второ място са нуждите на цялото общество, тъй като в много отношения въздушният транспорт има съществен принос за развитието на търговията и туризма и изобщо за изграждането на една модерна и добре функционираща обществена система.

1. 
   Понятие и характерни особености на правото на ЕС
   

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с националната правна система, главно поради характера на неговата природа.

Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешно-правните отношения, като урежда не само отношенията между държавите-членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешно-правните субекти – физически и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите-членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга с в определено подчинено положение спрямо правото на ЕС съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над националните законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите-членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията между държавите-членки на ЕС като суверени субекти на международното право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешно-правните субекти на тези държави – физически и юридически лица.

На първо място сред писаните източници следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държавите-членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения.

Това са Парижкия договор от 1951 г., с който се учредява Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), и Римските договори от 1957 г., с които се учредяват Европейската икономическа общност (ЕИО) и Евратом. Последните два договора предвиждат съответно създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държавите-членки и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия.

След учредяването на трите общности – ЕОВС, ЕИО и Евратом, следва създаването на единен институционален механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957 г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965 г.).

През 1978 г. е приета резолюция на Европейския парламент, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите общности – Европейска Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на Европейската Общност, като обобщено название в документите, а също така и с цел европейските дела да станат по-разбираеми за хората.

През 1978 г. се създава европейска валутна система, основана на фиксирани обменни курсове между държавите-членки, като се създава европейска валутна единица – ЕКЮ.

Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986 г. Договор за Европейско икономическо пространство, който установява рамките на външнополитическото сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на европейското политическо пространство.

През 1989 г. се взема решение за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икономически и валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92 г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава Европейския Съюз (Договорът за ЕС). Договорът предвижда изграждането на икономически и валутен съюз, осъществяването на обща външна политика, сътрудничество в областта на сигурността и вътрешните работи.

Според чл. 1 от Договора за ЕС Съюзът се основава на Европейските общности и допълващите ги политики и форми. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности е икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това общностите и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на Общността регулира, тъй като и трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията, внесени от разпоредбите на Маастрихтския договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в икономическата област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване.

Европейският съюз притежава практика и международна правоспособност – основно качество на субектите на международното право. ЕС обхваща политиките на Европейската Общност, но Европейската Общност не включва правото на ЕС. Може да се приеме,че правото на Европейския Съюз е по-широко понятие.

С Амстердамския договор, подписан на 02.10.97 г. и влязъл в сила през 1999 г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.

Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от институциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Те могат да се разделят на актове с произтичащи от тях правни последици - регламенти, директиви и решения, и актове имащи препоръчителен характер.

Сключените от ЕО самостоятелно международни договори са другият вид писан източник на правото.

Неписаните източници на правото на ЕС са преди всичко общите принципи на правото: принцип относно правата на човека и основните свободи, принцип на субсидиарност и принцип на пропорционалност

Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото международно право.

Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държавите-членки; актове на институциите; международни договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.