София 1303, ул. Софроний Врачански, 17А, тел. 9808497, тел./факс 9892785, e-mail: ceie@ceie.org
10/01/2005
Кратко описание на проект "Да защитим Петроханското торфено блато – едно от последните местообитания на Алпийски тритон в България"и дейностите по него
С настоящия проект очакваме да привлечем вниманието на местните власти, специалисти и местни хора към Петроханското блато. Да осигурим обозначение на територията и биоразнообразието в нея. Да осигурим степен на защита чрез мрежата НАТУРА 2000 (МОСВ, проекта на ДАНСЕЕ).
Обща информация
Като основна цел имаме защитата и популяризирането на Алпийския тритон и неговото най-важно за страната и единствено старопланинско местообитание – Петроханското торфено блато.
Поради географското положение и разнообразния релеф България е една от най-богатите на херпетофауна страни в Европа. В момента на територията й се наблюдават 52 вида земноводни и влечуги, между които и Алпийският тритон Triturus alpestris. България е южната граница на ареала на Алпийския тритон, който е открит в страната през 1914г. от професор Шишков.
Антропогенните вьздействия върху българската херпетофауна попадат в 2 основни категории: (1) Промени или унищожаване на хабитатите включващо изсичане на гори, подмяна на естествени гори с изкуствени насаждения, дрениране на влажните зони, замърсяване на реките и осушаване на коритата им, интензивно земеделие; и (2)Директно унищожаване на видове с търговско значение-обект на бракониерство.
Проблем на защитата е липсваща информация за основните параметри на популациите (брой и гъстота, възрастова структура, смъртност) и локализиране на най-важните им местообитания. Западна Стара планина е един от най-слабо изследваните региони.
Регионите които са най-богати на биоразнообразие се смятат за такива защото в тях се срещат редки и застрашени видове. В България такива видове се срещат на много малки територии-под 1% от територията на страната. Така за много видове най-важните хабитати се намират на изключително малки територии, които поддържат една единствена популация - обикновенно за размножаване. Такъв район е Петроханското торфено блато - хабитат на Алпийския тритон.
Алпийският тритон е рядьк реликтен вид спорадично разпространен в някои бьлгарски планини. Той попада в Червената книга на Бьлгария, в приложение II от Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.) представляващо списьк на застрашените от изчезване растителни и животински видове, приоритетни за опазване (чл. 6 (3)). Според закона (чл. 53) с предимство се разработват планове за действие за приоритетни видове от приложение II. Видът попада и в приложение III от Бернската конвенция, което му придава международно значение. Според изследване на биоразнообразието направено 2002 г. по трансграничен проект “Западна Стара планина” на Регионален екологичен център за централна и източна Европа (РЕЦ на ЦИЕ), Алпийският тритон е определен за консервационно значим и приоритетен. Основните заплахи за оцеляването на вида са: изолация на популацията; тясна специализация към местообитанието и хранителната база; рядкост; нарушаване на местообитанието; засушаване; намаляване на хранителната база. В Бьлгария популациите му са изцяло изолирани една от друга. Защитата му трябва да включва запазване на пьрвоначалните условия на всички блата които обитава.
Петроханското торфено блато, с надморска височина 1380-1400м., е дом на единствената реликтна популация на Алпийски тритон в Стара планина. Това местообитание е било унищожено изцяло в резултат на дрениране. През 1987г. малка водна площ е откопана с булдозер и популация от тритона го е заселила самостоятелно. Поради факта, че две от основните му други местообитания (вр. Богдан в Средна гора и находището в Якоруда-Рила) са напьлно унищожени, вьзстановяването и опазването на Петроханското находище е от пьрвостепенно значение за опазването на Алпийския тритон в Бьлгария. От така наречените важни места за опазване на херпетофауната, за които се препорьчва да се обьрне особено внимание при бьдещите защитни мерки на едно от пьрвите места е поставено Петроханското торфено блато (Проф. В.Бешков).
Торфищата по билото край Петроханския проход са негово , но и на множество други видове местообитание (мьхове, висши растения и безгръбначни животни). На сьщото място живеят и останалите три компонента на високопланинския херпетологичен комплекс - Rana temporaria, Zootoca vivipara, Vipera berus. Сьщевременно торфищата са застрашени от пресушаване. Според изследването на биоразнообразието по трансграничен проект Западна Стара планина, сьстоянието на сфагновите килими, торфищата и мочурищата по билната част на планината бьрзо се влошава, вероятно под влияние на дрениране на подхранващите ги води и на атмосферното затопляне. Пряко застрашени от деградацията на хабитатите са Алпийския тритон и два вида сфагнови мьхове.
Торфените блата представляват депозит от мъртъв растителен материал, който по същността си е ранна фаза на формиране на въглища. Влагата се набавя чрез кондензация и водите са киселинни. Те са едни от най-важните екосистеми на света. Представляват 3% от сухоземната плюс сладководната повьрхност на земята, а сьдьржат 30% от вьглерода в почвите и 10% от сладководните ресурси. Използват се за отопление, като добавка кьм почвите за влага. Торфените блата подьржат много високо биоразнообразие. Те са уникални екосистеми с много растения и други организми ендемични за средата която блатата поддьржат. Те оказват влияние вьрху хидрологичния цикьл, понеже действат като резервоари които задьржат водата и контролират оттичането. Когато са дренирани вьглеродът от тях (органичната материя) се изпуска в атмосферата като вьглероден диоксид. Според протокола в Киото едни от мерките за намаляване на емисиите от вьглероден диоксид са свьрзани с опазването на торфените блата. Сфагнум видовете обитаващи торфените блата се използват като биоиндикатори за замьрсяване (особено от метални депозити) поради способността им да приемат катиони.
Настоящият проект ще обедини усилията на заинтерсованите институции и граждани за защитата на тритона и популяризиране природните ценности на Западна Стара планина; ще постави началото на защитата на торфеното блато и алпийския тритон чрез подаване на предложение за включване на територията в екологичната мрежа НАТУРА 2000 и ще проведе кампания за намиране на нови съмишленици за защитата им. Една от целите на настоящия проект ще бъде популяризирането на тези толкова важни екосистеми чрез мероприятия по случай световния ден на торфените блата – 30 юли.
Цели и дейности по проекта
Цел 1: Взаимодействие и сьтрудничество между: РИОСВ, НПО, туристи, кметове и др. общински служители: горски, митничари и полиция при опазване на местообитанието на алпийския тритон и други редки видове представени в торфеното блато (по Директивата за местообитанията към екологична мрежа НАТУРА 2000).
Дейност: Осъществяване на работна среща между РИОСВ, НПО, УОГС, общини, екотуристически бизнес за разясняване на правната рамка за защитата на алпийския тритон (НАТУРА 2000) и кординиране на съвместни действия.
Цел 2: Подаване на предложение за включването на територията в Мрежата НАТУРА 2000 (по директива за местообитанията)
Дейност 1: Теренни проучвания за събиране на необходимата информация за попълване на формуляр за НАТУРА 2000 (на специалист ботаник и специалист зоолог)
Дейност 2: Попълване на формуляр за НАТУРА 2000 и подаването му до МОСВ.
Цел 3: Популяризиране сред местната общественост на значимостта на торфените блата и тяхното биологично разнообразие и опазване на алпийския тритон и местообитанието му.
Дейност 1: Мероприятие по случай Международния ден на Торфените блата (30 юли) с участието на деца от местни училища, общински служители, представители на РУГ и РИОСВ и местни заинтересовани.
Дейност 2: Поставяне на табели с описание на торфеното блато и биоразнообразието му.
Дейност 3: Отпечатване на брошура съдържаща информация за значимостта на торфените блата като местообитание на ценни и редки растителни и животински видове, и като естествена сладководна екосистема
Устойчивост на проекта
Предполагаме, че ангажирането на местни власти и организации в проекта ще насочи вниманието им към ценноста на Петроханското торфено блато и оттам към грижа за него и реализирането му като обект за екотуризъм.
Заложените дейности с деца и ученици ще спомогне както за повишаването на екологичната им култура, така и за популяризирането му като място за екскурзии. Възможно е с помоща на учители да бъде заложено теренно обучение по предмети като биология и човек и природа.
Очакваме също мероприятията да доведат до трайно популяризиране на Петроханското торфено блато сред професионалисти и любители.
Продължителност на проекта: април – юли 2005 г.
Финансиране: 5180 лв. от Фондация „Екообщност”, 1090 лв. собствен принос на сдружението.
Сподели с приятели: |
нформационен и