Информационен профил относно необходимостите от обучение на бизнеса в двата погранични региона – Хасково, България и Еврос, Гърция



Дата10.04.2018
Размер232.07 Kb.
#66138
информационен профил
относно необходимостите от обучение на бизнеса в двата погранични региона – Хасково, България и Еврос, Гърция
Разработването и издаването на този профил се осъществява по проект “Бизнесът на Хасково и Еврос – заедно в Европа” на Регионално Сдружение на Общините „Марица”, финансиран по Програма ФАР Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004, Фонд за малки проекти в подкрепа на икономическото развитие и насърчаване на заетостта, Бюджетна линия: BG 2004/016-782.01.02.
Основната цел на проекта е да допринесе за стабилно развитие, подобряване на бизнес средата и насърчаване на заетостта в трансграничния регион Хасково, България и Еврос, Гърция чрез обмен на опит и установяване на ефективни партньорства.
Специфични цели са:

  • Повишаване на квалификацията и знанията на българския бизнес сектор по отношение усвояване на средствата от ЕС.

  • Представяне на техническите изисквания на ЕС пред бизнеса от целевия регион.

  • Повишаване на компетентността на бизнес сектора от двете страни на границата чрез обмен на опит и поставяне на основите за установяване на потенциални възможности за бизнес сътрудничество в трансграничния регион.

  • Подобряване на инвестиционната среда чрез повишаване на капацитета на местните власти за осъществяване на публично-частно партньорство.

Целеви групи по проекта са:



  • Представители на бизнес сектора от регион Хасково, България и Еврос, Гърция.

  • Ръководствата на местните и регионални власти от регион Хасково и регион Еврос.

  • НПО, ангажирани с подпомагане развитието на бизнеса в целевия регион.

Настоящият информационен профил е изработен на базата на проучване проведено сред 30 гръцки и 40 български фирми. Информационният профил ще бъде разпространен сред организациите и институциите, занимаващи се с обучение на бизнеса в трансграничния регион, както и сред представители на бизнеса. Тази база данни ще допринесе за разработване на по-ефективни проекти, предоставящи консултантски услуги относно ЕС и изискванията и стандартите, които трябва да бъдат достигнати от бизнеса.

В резултат от проведеното проучване може да бъде направен изводът че най-интересни за фирмите и от двата региона са следните теми на обучение:


  • ЕС – стандарти и изисквания;

  • ЕС възможности за финансиране развитието на бизнеса;

  • Маркетинг и продажби;

  • Контрол на качеството.

Интересни за Гърция са още международната търговия, мотивацията на персонала и работа в екип.

Предпочитанията на фирмите от България и Гърция за дните на провеждане на обучението и неговата продължителност са различни в България и Гърция. Според по-голямата част от българските фирми обученията трябва да се провеждат през делничните дни. За разлика от тях 100% от анкетираните гръцки фирми предпочитат провеждането на еднодневни обучения през уикенда.

Що се отнася до сътрудничеството между български и гръцки фирми и от двете страни има почти 100% желания за сътрудничество. Според българските фирми сред предпочитаните дейности по сътрудничество се открояват „Износ на стоки”, посочена от приблизително 2/3 от анкетираните и „Съвместно производство”, посочена от близо ½ от фирмите. Най-неатрактивна е сътрудничеството чрез обмен на служители. Гръцките съседи предпочитат да си сътрудничат с български фирми в сферите на „Износ на стоки”, „Внос на стоки” и „Обмен на опит”, посочени от приблизително 2/3 от анкетираните. Най-неатрактивно за тях е съвместното производство.


Резултати от проведеното проучване

за определяне на специфичните нужди и сътрудничество с Гърция на бизнес сектора на общините-членове на РСО „Марица”


Резултати от проведеното проучване

за определяне на специфичните нужди и сътрудничество с България на бизнес сектора от регион Еврос, Гърция








Отговори на Раздел 1 от въпросника: Бизнес среда
На въпросите относно определяне на бизнес средата, участниците в анкетата са отговорили както следва:
На въпроса „Как оценявате бизнес средата в България?” отговор:

- „много добра” е посочил 1;

- „добра” са посочили 27;

- „лоша” са посочили 10;

- „много лоша” са посочили 2.
На въпроса „Как оценявате бизнес средата във вашата община?” отговор:

- „много добра” са посочили 3;

- „добра” са посочили 28;

- „лоша” са посочили 7;

- „много лоша” са посочили 2.
На въпроса „Как оценявате състоянието на вашия бизнес?” отговор:

- „много добро” са посочили 6;

- „добро” са посочили 30;

- „лошо” са посочили 4;

- „много лошо” никой не е посочил.
На въпроса „Какви промени очаквате да настъпят в производството/продажбите след присъединяването на България към Европейския съюз?” отговор:


  • „нарастване” са посочили 26;

  • „без промяна” са посочили 6;

  • „спад” са посочили 8.

От анализа на отговорите могат да не направят следните заключения:

По-голямата част от анкетираните оценят бизнес средата в България като „добра”. Почти в същото съотношение е оценката и на бизнес средата в съответната община, където се намира тяхното управление. Малко под 1/3 оценят бизнес средата като „лоша” и едва единици посочват, че бизнес средата е „много добра”. Оценката на състоянието на бизнеса на анкетираните се приближава до тази на бизнес средата. Все пак, 2/3 оценят като „добро” състоянието на своя бизнес. Приблизително еднакъв е броят на предприятията, които заемат крайните места в скалата и оценят състоянието на бизнеса си съответно като „много добро” или „лошо”. В отговорите подчертано намират израз очакванията към позитивни промени в бизнеса в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз. Над половината от анкетираните предвиждат нарастване на производството и продажбите и едва 1/5 имат очаквания за спад.


Отговори на Раздел 1 от въпросника: Бизнес среда
На въпросите относно определяне на бизнес средата, участниците в анкетата са отговорили както следва:
На въпроса „Как оценявате бизнес средата в Гърция?” отговор:

- „много добра” е посочил 1;

- „добра” са посочили 22;

- „лоша” са посочили 7;

- „много лоша” са посочили 0.
На въпроса „Как оценявате бизнес средата във вашата община?” отговор:

- „много добра” са посочили 2;

- „добра” са посочили 12;

- „лоша” са посочили 15;

- „много лоша” са посочили 1.
На въпроса „Как оценявате състоянието на вашия бизнес?” отговор:

- „много добро” са посочили 11;

- „добро” са посочили 17;

- „лошо” са посочили 2;

- „много лошо” никой не е посочил.

От анализа на отговорите могат да не направят следните заключения:

По-голямата част от анкетираните оценят бизнес средата в Гърция като „добра”. Най голяма част от отговорилите са определили средата в тяхната община като лоша. 2/3 от анкетираните оценят като „добро” състоянието на своя бизнес. Минимален е броят на предприятията, които заемат крайните места в скалата и оценят състоянието на бизнеса си като „лошо”.


Отговори на Раздел 2 от въпросника: Обучение
На въпросите относно определяне на нуждите от обучение, участниците в анкетата са отговорили както следва:

На въпроса „При извършване на търговската си дейност, определили ли сте лицата, отговорни за посочените по-долу задачи?”. Задача:

- „Прогнозиране” - отговор „Да” са посочили 12;

- „Планиране” - отговор „Да” са посочили 20;

- „Развитие на човешките ресурси” - отговор „Да” са посочили 18;

- „Маркетинг” - отговор „Да” са посочили 27;

- „Управление на качеството” - отговор „Да” са посочили 33;

- „Финанси/счетоводство” - отговор „Да” са посочили 35;

- „Правни въпроси” - отговор „Да” са посочили 23.
Едва ¼ от анкетираните са определили лице в тяхното предприятие, което да отговаря за прогнозирането. Приблизително при половината от анкетираните са определени лица за дейностите „Планиране”, „Развитие на човешките ресурси” и „Правни въпроси”. В другата крайност са поставени дейности като „Счетоводство”, „Управление на качеството” и „Маркетинг”. Видно от резултатите, предприятията масово са възприели важността на въвеждането на системи за управление на качеството и над 2/3 от тях са определили лица, които да отговарят по въпросите на качеството. Подценено е значението на важни области като прогнозирането и планирането, а също така и на развитието на човешките ресурси. В посочените три области следва да се насочат повече усилия за информираност на бизнеса от ползите от тяхното прилагане и съответно да се потърсят възможности за повишаване на знанията.

На въпроса „Участвали ли сте вие като управител или други служители на вашата фирма в обучение, свързано с развитието на заетите във фирмата лица като специалисти в съответната област?” отговор:

- „Да, следим възможностите, които се предлагат и редовно участваме в обучение за повишаване на квалификацията” - са посочили 15;

- „Да, когато ни е препоръчано от други лица, колеги и т.н.” - са посочили 21;

- „Не се интересуваме от възможностите за повишаване на квалификацията” - са посочили 2.

Може да се отчете явна незаинтересованост от страна на бизнеса към възможностите за участие в обучение и повишаване на квалификацията. Повече от половината от анкетираните не следят и не проявяват интерес самостоятелно да следят или да проучват възможностите за обучение. Участието в обучение се осъществява предимно когато то е било препоръчано от други лица или колеги. Има и лица, които изобщо не проявяват интерес към обучение и повишаване на квалификацията.

На въпроса „Създадени ли са и функционират ли успешно във вашата община необходимият брой учебни центрове, които да задоволяват нуждите от обучение на служителите от вашата фирма?” отговор:

- „Да, изградени са и функционират достатъчен брой учебни центрове” са посочили 8;

- „Да, изградени са, но не са достатъчни за задоволяване на нуждите от обучение на служителите на фирмата” са посочили 8 и

- „Не, не са изградени достатъчно учебни центрове и фирмата изпитва сериозни затруднения за участие в съответните форми на квалификация, в съответствие с нуждите за развитие на персонала” са посочи 20.

Макар и анкетираните да не проучват възможностите за обучение и да не следят активно предлагането на курсове и др., то отново повече от половината от тях заявяват, че в тяхната община не са изградени и не функционират достатъчно центрове, които да задоволят нуждите от обучение. В тези два отговора се съдържа съществено вътрешно противоречие, което може да се обясни главно с факта, че развитието на човешките ресурси чрез повишаване на квалификацията все още не е приоритет на по-голямата част от предприятията.
На въпроса „В кои от следните обрасти вашата фирма е направила подобрения в следствие на проведено обучение на служителите?” отговор:


  • „Стратегическо планиране” са посочили 6;

  • „Маркетинг” са посочили 8;

  • „Международна търговия” са посочили 6;

  • „Финанси/счетоводство” са посочили 12;

  • „Научна и развойна дейност” са посочили 4;

  • „Контрол на качеството” са посочили 20;

  • „Производствени операции” са посочили 23 и

  • „Други” е посочил 1 – „Изпълнение на изискванията по управление и контрол на безопасността на храните”.

Показателно, за липсата на сериозен интерес към обучението на заетите лица е факта, че едва 9 от анкетираните са дали отговор на въпросите относно прилагане на придобитите от обучението знания в дейността на тяхната фирма. Доколкото другите не са отговорили, то те или не участват изобщо в обучения, или обученията, в които са участвали не са довели до обективни резултати, свързани с тяхната дейност. Като най-ефективно се очертава проведеното обучение в областите „Контрол на качеството” и „Производствени операции”. В другата крайност се намират областите „Научна и развойна дейност”, „Международна търговия” и „Стратегическо планиране”.


На въпроса „Вашата фирма притежава ли собствена система за оценка на компетентността и възможностите на персонала?” отговор:

- „Да” са посочили 10 – „НАССР”; „Имам назначен технолог, който отговаря и следи това”; „Едномесечен изпитателен срок под строго наблюдение”; „Периодично обучение и контрол”; „Точкова система” и

- „Не” са посочили 29.

Едва ¼ от анкетираните са въвели система за оценка на компетентността и възможностите на персонала. Това означава, че при останалите предприятия липсва механизъм, чрез който да се определят нуждите от обучение, лицата, които следва да преминат обучение, както и стратегия за бъдещото развитие на персонала. Силно е подценена необходимостта от адекватна текуща оценка на човешките ресурси, което вероятно се дължи на липсата на достатъчно информираност за значението на тези въпроси във връзка с развитието на всяка една фирма.

На въпроса „Кои от следните области представляват интерес за вашата фирма?” отговор:



  • „ЕС – стандарти и изисквания” са посочили 25;

  • „ЕС възможности за финансиране развитието на бизнеса са посочили 30;

  • „Разработване и управление на проекти” са посочили 12;

  • „Стратегическо планиране” са посочили 8;

  • „Маркетинг и продажби” са посочили 29;

  • „Развитие на човешките ресурси” са посочили 19;

  • „Мотивация на персонала и работа в екип” са посочили 13;

  • „Управление на качеството” са посочили 17;

  • „Международна търговия” са посочили 17;

  • „Електронна търговия” са посочили 7;

  • „Сигурност” са посочили 7 и

  • „Други” никой не е посочил.

Интересите към провеждане на обучение по зададените области са свързани в най-голяма степен с възможностите за развитие на бизнеса чрез усвояване на средства от Европейския съюз. Също така с водещо значение се определя и обучението в областта на маркетинга и продажбите. Близо половината от участниците проявяват интерес към обучение по „Развитие на човешките ресурси”, „Управление на качеството” и „Международна търговия”. На обратния полюс е интереса към курсове по „Електронна търговия”, „Сигурност” и „Стратегическо планиране”. От отговорите безусловно може да се стигне до заключение, че фирмите насочват активно усилията си към финансиране, осигурено от Европейския съюз и оценят необходимостта от придобиване на по-широки познания в тази насока.


На въпроса „Предпочитано време за провеждане на обученията?” отговор:

  • „през седмицата” са посочили 24;

  • „събота” са посочили 12 и

  • „неделя” са посочили 7.

При планирането на евентуални бъдещи курсове следва да се отчетат и най-подходящите времеви интервали за провеждането им. Над половината от анкетираните посочват, че предпочитаното време за провеждане на обучението е през делничните дни. Макар и това мнение да преобладава, значителен е броят и на тези, които биха предпочели обучението да се провежда през съботни или неделни дни. С оглед отговорите може да се заключи, че планирането на времето на провеждане на евентуално обучение следва да се извърши въз основа на допълнителна анкета към конкретните участници в него.


На въпроса „Предпочитана продължителност на обученията?” отговор:



  • „един ден” са посочили 24;

  • „два дни” са посочили 12 и

  • „повече” са посочили 6 – „Без значение”; „В зависимост от обучението”; „Един месец”; „В зависимост от темата”; „Колкото е необходимо”.

Предпочитанията на анкетираните лица към продължителността на обучението са насочени към най-кратките възможни времеви интервали. Отново над половината отговарят, че предпочитаната продължителност е един ден. Близо 1/3 предпочитат двудневните курсове, а останалите отговори като: „Без значение”; „В зависимост от обучението”; „Един месец”, свидетелстват за липсата на интерес към обучение като цяло.

На въпроса: „Посочете коментари и мнения във връзка с нуждите на обучение на вашата фирма.”:


  • са отговорили 10 – „Посочените области за обучение, съотнесени към нашия бизнес”; „Нямам коментар”; „Нуждаем се от работници-специалисти по хладилна и климатична техника”; „Бихме проявили интерес за участие в обучения по маркираните в т. 6 теми. По останалите теми считаме, че отделни ръководни служители по направления притежават добро ниво на информираност, поради факта, че вече са участвали в обучения и квалификационни курсове.”; „Изискванията относно риторен начин на производство на дървени въглища на РИОС по изискванията на Европейския съюз.”; „Ключови компетенции, свързани с основната дейност на фирмата.”; „Квалифициран служител за писане на проекти”; „Квалифициран персонал в разбичване на иглолистни трупи. Обучен екип за писане на проекти.”; „Ние в момента започваме обучение във връзка получаване на сертификат за качество - ICO9001, така че повече ни интересува обучение, свързано с продажби в ЕС.” и

Отговорилите на въпроса са едва ¼, като същевременно отговорите са твърде разнопосочни за да бъдат обобщени. Единствено необходимостта от обучение във връзка с подготовката на проекти и усвояването на фондовете на Европейския съюз може да бъде изведена сред посочените отговори.


На въпроса „Вашата фирма би ли проявила интерес за участие в обучение, организирано от РСО „Марица”, на тема: „Технически изисквания и стандарти на ЕС”?” отговор:



  • „Да” са посочили 26;

  • „Не” са посочили 6 и

  • „Не мога да отговоря” са посочили 7.

На въпроса „Вашата фирма би ли проявила интерес за участие в обучение, организирано от РСО „Марица”, на тема: „Търговски аспекти на присъединяването към ЕС. Публично-частните партньорства – възможности и добри практики”?” отговор:



  • „Да” са посочили 26;

  • „не” са посочили 6 и

  • „Не мога да отговоря” са посочили 7.

По-голямата част от анкетираните са отговорили утвърдително за евентуалната възможност от участие в курсове, организирани от РСО „Марица” по посочените теми. Едва 6 от анкетираните лица са декларирали, че не проявяват интерес към подобно обучение. С оглед резултатите, може да се заключи, че съществува интерес и желание от страна на бизнеса да участва в обучение по въпросите относно техническите изисквания и стандартите на ЕС и търговските аспекти на присъединяването. С оглед високия интерес към темите, свързани с Европейския съюз от предходните въпроси, подобно обучение следва да бъде организирано за задоволяване на съществуващите нужди.



Отговори на Раздел 2 от въпросника: Сътрудничество
На въпросите относно определяне на процесите на сътрудничество с предприятия от други държави и конкретно от Гърция, участниците в анкетата са отговорили както следва:
На въпроса „Извършвате ли внос или износ на стоки?” отговор:

  • „Да” са посочили 18 и

  • „Не” са посочили 20.

Приблизително равен е броят на предприятията, които извършват износ, с тези, които извършват дейност само на вътрешния пазар. При подобно съотношение следва да се отдели специално внимание на тези, които са ориентирани към външни пазари чрез обучение по специфични теми, които да им позволят по-добро представяне.


На въпроса „Какви са основните дестинации за износ или внос на стоки на вашето предприятие?” отговор:



  • „Страни от Европейския съюз-износ” са посочили 10, „Страни от Европейския съюз-внос” са посочили 3.

  • „Гърция-износ” са посочили 5, „Гърция-внос” е посочил 1.

  • „Европейски страни извън ЕС-износ” са посочили 3, „Европейски страни извън ЕС-внос” е посочил 1.

  • „Русия и страните от бившия Съветски съюз-износ” са посочили 6, „Русия и страните от Бившия Съветски съюз-внос” са посочили 2.

  • „Турция-износ” са посочили 4, „Турция-внос” са посочили 5.

  • „САЩ и други страни от Северна и Южна Америка-износ” са посочили 2, „САЩ и други страни от Северна и Южна Америка-внос” никой не е посочил.

  • „Азиатски страни – Япония, Корея, Китай, Индия и др.-износ” е посочил 1, „Азиатски страни – Япония, Корея, Китай, Индия и др.-внос” са посочили 2.

  • „Други” никой не е посочил.

На въпроса „Бихте ли желали да осъществите сътрудничество с фирми от Гърция?” отговор:



  • „Да” са посочили 37 и

  • „Не” са посочили 2.

На въпроса „По какъв начин бихте желали да си сътрудничите с фирми от Гърция?”. Сфера:



  • „Обмен на опит” са посочили 15;

  • „Внос на стоки” са посочили 9;

  • „Износ на стоки” са посочили 29;

  • „Обмен на служители” са посочили 2;

  • „Съвместно производство” са посочил 18 и

  • „Други” никой не е посочил.

Най-съществен дял при вноса и износа на стоки имат страните от Европейския съюз, а сред тях се откроява Гърция като важен търговски партньор. Почти всички анкетирани декларират желанието си да осъществяват сътрудничество с фирми от Гърция. Сред предпочитаните дейности по сътрудничество се открояват „Износ на стоки”, посочена от приблизително 2/3 от анкетираните и „Съвместно производство”, посочена от близо ½ от фирмите. Най-неатрактивна е сътрудничеството чрез обмен на служители.

Отговори на Раздел 2 от въпросника: Обучение
На въпросите относно определяне на нуждите от обучение, участниците в анкетата са отговорили както следва:

На въпроса „При извършване на търговската си дейност, определили ли сте лицата, отговорни за посочените по-долу задачи?”. Задача:

- „Прогнозиране” - отговор „Да” са посочили 10;.

- „Планиране” - отговор „Да” са посочили 21;

- „Развитие на човешките ресурси” - отговор „Да” са посочили 11;

- „Маркетинг” - отговор „Да” са посочили 24;

- „Управление на качеството” - отговор „Да” са посочили 28;

- „Финанси/счетоводство” - отговор „Да” са посочили 25;

- „Правни въпроси” - отговор „Да” са посочили 18;
Едва 1/3 от анкетираните са определили лице в тяхното предприятие, което да отговаря за прогнозирането и развитието на човешките ресурси. Над половината от анкетираните са определени лица за дейностите „Планиране”, „Маркетинг” и „Правни въпроси”, „Управление на качеството”, „Финанси и счетоводство”. Видно от резултатите, предприятията масово са възприели важността на въвеждането на системи за управление на качеството и над 2/3 от тях са определили лица, които да отговарят по въпросите на качеството. Подценено е значението на важни области като прогнозирането и планирането, а също така и на развитието на човешките ресурси.

На въпроса „Участвали ли сте вие като управител или други служители на вашата фирма в обучение, свързано с развитието на заетите във фирмата лица като специалисти в съответната област?” отговор:

- „Да, следим възможностите, които се предлагат и редовно участваме в обучение за повишаване на квалификацията” - са посочили 9;

- „Да, когато ни е препоръчано от други лица, колеги и т.н.” - са посочили 18;

- „Не се интересуваме от възможностите за повишаване на квалификацията” - са посочили 3.

Може да се отчете явна незаинтересованост от страна на бизнеса към възможностите за участие в обучение и повишаване на квалификацията. Повече от половината от анкетираните не следят и не проявяват интерес самостоятелно да следят или да проучват възможностите за обучение. Участието в обучение се осъществява предимно когато то е било препоръчано от други лица или колеги. Има и лица, които изобщо не проявяват интерес към обучение и повишаване на квалификацията.

На въпроса „Създадени ли са и функционират ли успешно във вашата община необходимият брой учебни центрове, които да задоволяват нуждите от обучение на служителите от вашата фирма?” отговор:

- „Да, изградени са и функционират достатъчен брой учебни центрове” са посочили 2;

- „Да, изградени са, но не са достатъчни за задоволяване на нуждите от обучение на служителите на фирмата” са посочили 12 и

- „Не, не са изградени достатъчно учебни центрове и фирмата изпитва сериозни затруднения за участие в съответните форми на квалификация, в съответствие с нуждите за развитие на персонала” са посочи 15.


Макар и анкетираните да не проучват възможностите за обучение и да не следят активно предлагането на курсове и др., то половината от тях заявяват, че в тяхната община не са изградени и не функционират достатъчно центрове, които да задоволят нуждите от обучение.
На въпроса „В кои от следните обрасти вашата фирма е направила подобрения в следствие на проведено обучение на служителите?” отговор:

  • „Стратегическо планиране” са посочили 10;

  • „Маркетинг” са посочили 26;

  • „Международна търговия” са посочили 22;

  • „Финанси/счетоводство” са посочили 18;

  • „Научна и развойна дейност” са посочили 19;

  • „Контрол на качеството” са посочили 25;

  • „Производствени операции” са посочили 6 и

  • „Други” не е посочил нито един

Като най-ефективно се очертава проведеното обучение в областите „Контрол на качеството” и „Маркетинг” „Международна търговия”. В другата крайност се намират областите „Производствени операции”, и „Стратегическо планиране”.

На въпроса „Вашата фирма притежава ли собствена система за оценка на компетентността и възможностите на персонала?” отговор:

- „Да” са посочили 7

- „Не” са посочили 21.

Едва ¼ от анкетираните са въвели система за оценка на компетентността и възможностите на персонала. Това означава, че при останалите предприятия липсва механизъм, чрез който да се определят нуждите от обучение, лицата, които следва да преминат обучение, както и стратегия за бъдещото развитие на персонала.

На въпроса „Кои от следните области представляват интерес за вашата фирма?” отговор:


  • „ЕС – стандарти и изисквания” са посочили 27;

  • „ЕС възможности за финансиране развитието на бизнеса са посочили 26;

  • „Разработване и управление на проекти” са посочили 23;

  • „Стратегическо планиране” са посочили 13;

  • „Маркетинг и продажби” са посочили 26;

  • „Развитие на човешките ресурси” са посочили 12;

  • „Мотивация на персонала и работа в екип” са посочили 21;

  • „Управление на качеството” са посочили 25;

  • „Международна търговия” са посочили 25;

  • „Електронна търговия” са посочили 23;

  • „Сигурност” са посочили 6 и

Интересите към провеждане на обучение по зададените области са свързани в най-голяма степен с възможностите за развитие на бизнеса чрез усвояване на средства от Европейския съюз. Също така с водещо значение се определя и обучението в областта на маркетинга и продажбите. По-малко от половината от участниците проявяват интерес към обучение по „Развитие на човешките ресурси”, „Стратегическо планиране” „Сигурност”. От отговорите безусловно може да се стигне до заключение, че фирмите насочват активно усилията си към финансиране, осигурено от Европейския съюз и оценят необходимостта от придобиване на по-широки познания в тази насока.


На въпроса „Предпочитано време за провеждане на обученията?” отговор:

  • „през седмицата” са посочили 0;

  • „събота” са посочили 10 и

  • „неделя” са посочили 29.

Над половината от анкетираните посочват, че предпочитаното време за провеждане на обучението е през почивните дни.

На въпроса „Предпочитана продължителност на обученията?” отговор:


  • „един ден” са посочили 20;

  • „два дни” са посочили 9 и

  • „повече” са посочили - 0

Предпочитанията на анкетираните лица към продължителността на обучението са насочени към най-кратките възможни времеви интервали. Отново над половината отговарят, че предпочитаната продължителност е един ден. Близо 1/3 предпочитат двудневните курсове.


На въпроса: „Посочете коментари и мнения във връзка с нуждите на обучение на вашата фирма.” няма посочени коментари.

На въпроса „Вашата фирма би ли проявила интерес за участие в обучение, организирано от РСО „Марица”, на тема: „Технически изисквания и стандарти на ЕС”?” отговор:



  • „Да” са посочили 25;

  • „Не” са посочили 4 и

  • „Не мога да отговоря” са посочили 0.

На въпроса „Вашата фирма би ли проявила интерес за участие в обучение, организирано от РСО „Марица”, на тема: „Търговски аспекти на присъединяването към ЕС. Публично-частните партньорства – възможности и добри практики”?” отговор:



  • „Да” са посочили 26;

  • „не” са посочили 2 и

  • „Не мога да отговоря” са посочили 0.

По-голямата част от анкетираните са отговорили утвърдително за евентуалната възможност от участие в курсове, организирани от РСО „Марица” по посочените теми. Едва 4 от анкетираните лица са декларирали, че не проявяват интерес към подобно обучение. С оглед резултатите, може да се заключи, че съществува интерес и желание от страна на бизнеса да участва в обучение по въпросите относно техническите изисквания и стандартите на ЕС и търговските аспекти на присъединяването.



Отговори на Раздел 2 от въпросника: Сътрудничество
На въпросите относно определяне на процесите на сътрудничество с предприятия от други държави и конкретно от България, участниците в анкетата са отговорили както следва:
На въпроса „Извършвате ли внос или износ на стоки?” отговор:

  • „Да” са посочили 5 и

  • „Не” са посочили 25.

На въпроса „Какви са основните дестинации за износ или внос на стоки на вашето предприятие?” отговор:



  • „Страни от Европейския съюз-износ” са посочили 3, „Страни от Европейския съюз-внос” са посочили 3.

  • България-износ” са посочили 0 , „България-внос” е посочил 0.

  • „Европейски страни извън ЕС-износ” са посочили 0, „Европейски страни извън ЕС-внос” е посочил 0.

  • „Русия и страните от бившия Съветски съюз-износ” са посочили 0, „Русия и страните от Бившия Съветски съюз-внос” са посочили 0.

  • „Турция-износ” са посочили 0, „Турция-внос” са посочили 0.

  • „САЩ и други страни от Северна и Южна Америка-износ” са посочили 0, „САЩ и други страни от Северна и Южна Америка-внос” никой не е посочил.

  • „Азиатски страни – Япония, Корея, Китай, Индия и др.-износ” е посочил 0, „Азиатски страни – Япония, Корея, Китай, Индия и др.-внос” са посочили 0.

  • „Други” никой не е посочил.

На въпроса „Бихте ли желали да осъществите сътрудничество с фирми от България?” отговор:



  • „Да” са посочили 30 и

  • „Не” са посочили 0.

На въпроса „По какъв начин бихте желали да си сътрудничите с фирми от България?”. Сфера:



  • „Обмен на опит” са посочили 25;

  • „Внос на стоки” са посочили 25;

  • „Износ на стоки” са посочили 26;

  • „Обмен на служители” са посочили 9;

  • „Съвместно производство” са посочил 5 и

  • „Други” никой не е посочил.

Най-съществен дял при вноса и износа на стоки имат страните от Европейския съюз. Всички анкетирани декларират желанието си да осъществяват сътрудничество с фирми от България. Сред предпочитаните дейности по сътрудничество се открояват „Износ на стоки”, „Внос на стоки” и „Обмен на опит” са посочени от приблизително 2/3 от анкетираните. Най-неатрактивна е съвместното производство.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница