Информационна бележка

Брюксел, 12 юли 2012 г.

В Европа днес сме на прага на нов цифров преход. Новите приложения и услуги, от електронното здравеопазване до изчисленията в облак и до свързаната телевизия, се очаква да предложат огромни ползи на гражданите и предприятията, както и цялостен тласък на икономиката ни. Но много от тези нови идеи не могат да работят с широколентовите мрежи ADSL, които са на базата на медни проводници. Не можем да оставим нашите мрежи да бъдат пречката пред тази невероятна възможност: нуждаем се от инвестиции в нова високоскоростна инфраструктура. И за тази цел се нуждаем секторът, който предоставя тази жизненоважна инфраструктура — далекосъобщителни дружества и други — да бъде силен.

Преди повече от десетилетие ние въведохме успешно конкуренцията в европейските далекосъобщителни мрежи. Досега резултатите са положителни за потребителите и предприятията. Но преходът към скъпо ново поколение високоскоростни мрежи, което да съществува заедно със старото, поставя особени предизвикателства. Въпреки че публичният сектор може да помогне, истинската тежест трябва бъде понесена от частни инвестиции. Ясно е, че каквато и да е мрежата и който и да е операторът, хората трябва да видят адекватна възвръщаемост, преди да инвестират: като отчитат рисковете.

През октомври миналата година Комисията стартира две обществени консултации (вж. IP/11/1147), свързани с регулирания достъп на едро до далекосъобщителни мрежи — относно методиката за разходите и относно недискриминацията — с цел да осигури съгласуваност в цяла Европа, да развие единния пазар в съобщенията и да помогне за постигането на нашите високоскоростни широколентови цели.

Тези консултации предизвикаха по-широк дебат относно ролята на регулирането за насърчаване на конкуренцията и инвестициите в период на технически преход. Получихме отзвук от BEREC (Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения) и от национални регулаторни органи (НРО), секторни асоциации, инвеститори, дружества, както и подробни експертни изследвания.

Внимателно проучихме получените отговори и сега мога да обявя решенията, които възнамерявам да предложа, за да се гарантира, че Европа ще открие своето място на свързан, конкурентоспособен континент, по-специално чрез инвестиции във високоскоростни широколентови мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП).

Още по-важно е, че след проучване на всички данни и като се има предвид значителната конкурентна връзка между медта и мрежите за ДСП, не сме убедени, че поетапното намаляване на цените на „медния“ достъп ще стимулира инвестициите в ДСП. Наистина сега виждаме как инвестициите в оптични мрежи се развиват сравнително добре в някои държави членки, в които цените на „медния“ достъп са около или над средното за ЕС.

Като се вземат предвид тези фактори, възнамерявам да изготвя трайни регулаторни насоки, които да се прилагат най-малкото до 2020 г. Те по-специално ще съдържат три неща.

Първо, планирам препоръка относно недискриминацията. Тя ще подчертае, че еквивалентността на вложеното е най-добрата гаранция за недискриминация, за осигуряването на еквивалентност на достъпа.

Разбира се, това може да бъде скъпо при съществуващите мрежи, така че в такива случаи НРО ще трябва да претеглят много внимателно съображенията за пропорционалност, но според мен няма извинение да не се постигне този стандарт при нови системи, да не се поставят на равна основа самоснабдяването и доставянето на трети страни в най-високата възможна степен, когато те търсят съпоставими продукти за достъп.

НРО следва да установят ключови показатели за резултатите в области като поръчка, доставка, корекции на грешки и качество на услугите. Това ще бъде подкрепено от споразумения за нивото на обслужване или гаранции, както и от изпитване за техническа и икономическа възпроизводимост, за да могат регулаторните органи да проверяват дали даден ефикасен оператор би бил в състояние да се конкурира с продукта на дребно на заварения оператор на базата на предоставени същите продукти за достъп на едро. По-специално, за икономическата възпроизводимост ще е необходимо правилно специфицирано предварително изпитване на „свиване на маржовете“. Тази комбинация от мерки ще даде ефективни алтернативни гаранции, без да се прибягва до функционалното разделяне, което според нас остава последната възможност.

Второ, планирам отделна препоръка относно методиката за разходите за регулираните цени на едро за мрежов достъп, за насърчаване на съгласуваността и стабилността в Европа. Постепенното сближаване би следвало да е възможно, тъй като не виждам основания за съмнения в ценовите сигнали, изпращани от сегашната средна медна отделена цена в Европа (около 9 EUR на месец), около която известни местни вариации могат да са съвсем нормални.

Като цяло най-достоверните сигнали „купуване или изграждане“ за инвестиране в ефикасна алтернативна инфраструктура идват от метода за определяне на дългосрочните допълнителни разходи, включително целесъобразна сума за общите разходи. Наистина много регулатори вече прилагат този подход или негов вариант. Освен това подходящият „модерен, еквивалентен актив“ за целите на изчисляване на разходите за „медния“ достъп, изглежда представлява оптичната мрежа — в крайна сметка, днес никой оператор не би изградил медна мрежа. Казвайки това, с течение на времето потребителите ще започнат да ценят повече това, което могат да получат от мрежите за ДСП: тогава „медните“ цени следва да се приспособят: на базата на това, че „заплащаш това, което получаваш“. Когато мрежите за ДСП са с регулирани цени, регулирането следва да отговори на инвестиционните рискове, като се цели в пълно възстановяване на разходите за такава инфраструктура, дори ако бъдещите разходи намаляват.

Обществената ни консултация проучи също така дали някои класове активи като строителните активи, следва да бъдат обект на различно третиране, така както е направено в някои държави членки. Бяхме свидетели на това, че практическото прилагане в тези държави не е причинило значително отклонение от сегашната европейска средна отделена цена, която, както вече казах, не поставям под въпрос.

Трето, тези инициативи предоставят възможност да се наложат задължения, там където са най-полезни за алтернативните оператори, и представляват най-малка тежест за нормалните търговски дейности на заварените оператори. Препоръката на Комисията препоръка за ДСП от 2010 г. определя общите принципи на ориентирания към разходите достъп до мрежите на операторите в господстващо положение, при условие на някои изключения.

Когато от регулаторите са наложени правилните условия (задължение за еквивалентност на вложеното, изпитване за възпроизводимост) и когато е налице значително ограничение на конкуренцията (от оператори с ориентиран към цените достъп до медната мрежа в съответствие с насоките на Комисията; или от други, базиращи се на инфраструктура конкуренти, като кабелни оператори или оператори на LTE), предлагам НРО да не е необходимо към продуктите за достъп на едро за ДСП да прилагат пряко ориентираност към разходите.

Тези въпроси са еднакво важни и сложни: и това изискваше значителен принос от страна на заинтересованите страни, както и време за размисъл, за да стигна до тези заключения. Но тези препоръки ще насърчат операторите да инвестират, ще засилят конкуренцията във всички мрежи, и ще позволят на алтернативни оператори да се конкурират по нещо повече, отколкото само по цена.

Ще представя тези регулаторни планове за потвърждаване от колегите ми в колегията възможно най-скоро през есента, в рамките на моя общ преглед на начина, по който програмата в областта на цифровите технологии може да се превърне в още по-насочена стратегия за цифров растеж в Европа.

Искам сигналът да достигне до всички участници в отрасъла силно и ясно — че могат да инвестират с печалба в бъдещата свързаност на Европа и да се конкурират на базата на инвестициите си.

Допълнителни мерки

Тези мерки са едновременно с пакет от други мерки, които заедно могат да направят от Европа свързания континент. Те включват:

• 
  подкрепа с публични средства, било с държавна помощ от националните или местните власти или пък с финансиране от ЕС като Механизма за свързване на Европа (МСЕ) или структурните фондове. Новаторски финансови инструменти по МСЕ могат да наклонят везните и да предизвикат масов приток на други пазарни инвеститори. Така, предложението на Комисията за МСЕ и нейният преглед на насоките за държавната помощ за сектора на широколентовите услуги са жизненоважни за получаването на добро съчетание от политики.
  
• 
  Мерки за намаляване на разходите, свързани с навлизането на ДСП. По-късно през годината ще представя законодателно предложение, така че най-добрите практики в някои региони да започнат да се прилагат в целия ЕС: като по-добро повторно използване и споделяне на проводната инфраструктура в различните сектори и по-гладък процес на издаване на разрешителни.
  
• 
  За бързото навлизане на безжичните мрежи 4G ще продължа да изпълнявам Програмата за политиката в областта на радиочестотния спектър. По-специално, националните правителства трябва да предоставят достатъчен спектър на цени, които да не са непосилни.
  
• 
  Накрая, трябва да изградим жизнен цифров единен пазар за онлайн съдържание, нови услуги и приложения, които да привличат хората към ползите от по-бързия достъп до Интернет. В крайна сметка, потребителското търсене е това, което ще направи инвестирането в мрежи да бъде по-малко рисково и по-печелившо. Вчерашното предложение относно лицензирането на авторски права на повече от една територия (IP/12/772) е първата стъпка от по-общ преглед на това как правилата ни за авторското право работят в цифровата ера. Вече имаме амбициозни законодателни предложения за защитата на данни, решаването на спорове онлайн, договорни условия за продажбите онлайн и електронната самоличност; и в скоро време ще приемем стратегия за изчисленията в облак, инициативи за плащанията онлайн и директива за електронната търговия, работа по политиката за свързаната телевизия, насоки относно неутралността на мрежата, законодателство за мрежовата сигурност и още много други.
  

Нели Крус в Twitter

MEMO/12/554