Информационни технологии и компютърни системи с общо предназначение въведение в информационните технологии



страница1/6
Дата27.08.2016
Размер0.77 Mb.
#7549
  1   2   3   4   5   6

www.hotlinkfiles.com/files/download/2028487_ftkew/1it.pdf

Модул 1.Информационни технологии и компютърни системи

1.1.ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

1.Въведение в информационните технологии

    Развитието на технологиите със сегашните темпове е показател за бързото и неизбежно навлизане на компютрите в ежедневието на хората. Компютърната грамотност не се счита като специализация, а като част от общата култура на човек.


    Информационните технологии включват начините за събиране, съхранение и обработка на информация с помощта на компютърни системи.
    Компютърната система се състои от апаратна част (хардуер) и програмна част (софтуер).
    Информацията в компютъра се съхранява под формата на файлове. Файлът е съвкупност от данни, записани с определено име (въвежда се от потребителя) и разширение, което определя типа на данните. Между името и разширението има точка. Файловете се групират в директории (в Windows се наричат папки Folders).

    Единици за измерване на информация


    Данните в паметта на компютъра се въвеждат в двоична бройна система (във вид на нули и единици - 0,1). Една такава цифра се нарича бит (Binary digiT). Всяка буква или символ се съхранява в осем бита, които се наричат байт (byte).
    8 bits = 1 byte (B)
    210 B (1024 В) = 1 KB - килобайт
    210 KB (1024 КВ) = 1 MB - мегабайт
    210 MB (1024 МВ) = 1 GB - гигабайт
    210 GB (1024 GВ) = 1TB – терабайт

2. Хардуер – основни елементи

    Хардуер (Hardware) е понятие, с което се означава апаратната част на компютъра. Главните компоненти на хардуера, определящи възможностите на компютъра, са разположени в системната кутия (Case).

Към тях се отнасят:
    Дънна платка (Motherboard или Main Board)
    Дънната платка (дъното) представлява пластмасов лист, покрит с електрически проводници (писти), който свързва всички компоненти и устройства. В зависимост от нейните параметри се определят характеристиките на компютъра – вида на процесора, вида и обема на паметта и възможностите за обновяване (upgrade).
    Дънната платка е изградена около няколко много мощни информационни канала. Това са шини, които свързват всички компоненти един с друг. Шината (Bus) е съвкупност от проводници за пренос на данни (чрез електрически сигнали). Всяко устройство е свързано към някоя от шините. Съществуват няколко типа шини:
    FSB (Front Side Bus) – високоскоростна шина, използвана от процесора за пренос на данни;
    PCI (Peripheral Component Interconnect) – основна входно-изходна шина;
    USB (Universal Serial Bus) – универсална серийна шина. USB устройствата могат да се свързват докато компютърът работи.
    На дънната платка е разположен чипсетът (Chipset), който съдържа основния набор от контролери – на процесорната шина, на паметта, за вход и изход и др. Конторлерите са малки електронни вериги, които управляват движението на информацията от едно устройство към друго. Чипсетът служи за мост между отделните шини. Той осъществява връзката между процесора и останалите компоненти.
    Върху дънната платка има запоени разширителни слотове, чрез които директно се монтира компонент (например звукова карта – Sound card, видеокарта – Video card, мрежова карта – LAN card или RAM памет). При някои дънни платки под формата на чипове са интегрирани (директно монтирани) звукови, мрежови и дори видеокарти.

Мястото, където се поставя процесорът, се нарича цокъл (Socket). Цокълът определя типа на процесора, който може да се свърже с дъното. Цокъл Socket 478 означава, че процесорът трябва да има 478 електронни контакти (крачета).


    Дънната платка съдържа и определен брой входове и изходи, наречени портове, към които се свързват различните устройства. Към тях се отнасят:
    - портове за клавиатура и мишка;
    - серийни (COM1 и COM2), паралeлен (LPT1) и USB (Universal Serial Bus) портове.
    Чрез стандартен конектор дънната платка се свързва със захранващото устройство на компютъра, намиращо се в кутията.
    Захранващият блок (Power Supply) преобразува стандартното напрежение в мрежата до необходимото за захранване на дънната платка, процесора и всички останали компоненти.

Мощността на захранващия блок се измерва във ватове (W) и е неговата най-важна характеристика. От нея зависи мощността и броя на компонентите, които могат да се включат в системата.

    Централен процесор (CPU Central Processing Unit)


    Централният процесор изпълнява инструкции на програми и обработва цялата информация, а шините осигуряват нейния трансфер.
    Той притежава пълен контрол върху всички останали компоненти. В един компютър може да има няколко процесора, но един от тях е главен – CPU.
    Процесорът представлява малка интегрална схема, съдържаща милиони транзистори, която е затворена в по-голяма керамична или направена от органичен материал квадратна подложка. По-големият размер е необходим, тъй като трябва да има място за всички електронни контакти (крачета), използвани за свързване на процесора с дъното.

 Всички процесори имат работна скорост (тактова честота), която се регулира от малък кристал (кварцов генератор). Кристалът вибрира непрекъснато с много голям интензитет в секунда. С всеки тактов удар се изпраща импулс към процесора, като всеки импулс го кара да извършва една (или повече) задачи. Броят на тактовите удари в секунда се измерва в херци (Hz). Тъй като кристалът на процесора трепти милиони пъти в секунда, тактовата честота на процесора се измерва в мегахерци (МНz).


    Броят на битовете, които процесорът може да предава едновременно, се нарича разрядност. Първите съвременни компютри са изградени на базата на 8 битови процесори, след което се появяват 16 битовите. Най-разпространените в момента процесори са 32 битови. Постепенно навлизат по-новите 64 битови процесори. Очаква се появата на 128 битови процесори.

    Оперативна памет


    Оперативната памет представлява съвкупност от интегрални схеми (чипове). Съществуват два вида памет:
    ROM (Read Only Memory) – енергонезависима памет само за четене.
    В ROM паметта е записана една част от BIOS (Basic Input Output System) – основна входно/изходна система.
    BIOS изпълнява ролята на програма за начално зареждане, при което се диагностицират всички налични хардуерни компоненти.
    Чрез BIOS се управлява и разпределя работата на устройствата в компютъра преди зареждането на операционната система и драйверите от твърдия диск.
    Освен това в BIOS се съхраняват множество настройки за управление на ресурсите на компютъра (запазване на системните дата и час, информация за твърдия диск, настройки на паметта, данни за процесора, последователност на инициализиране на устройствата и др.).
    Цялата информация в ROM се въвежда при самото производство на чипа и след това неговото съдържание не може да бъде изтрито от потребителя.

    RAM (Random Access Memory) - памет с произволен достъп.


    Тя служи за съхраняването на динамична информация – използваните в момента програми и файлове с данни.
    RAM паметта се измерва в мегабайтове (МВ) и може да бъде с кратна на 8 стойност (например 32, 64, 128, 512МВ и повече).

    Скоростта на чиповете RAM се измерва в наносекунди (ns).


    Най-разпространените видове RAM памет са:
    SD RAM (Synchronous DRAM) – синхронизирана динамична оперативна памет, която работи в синхрон със системната шина;
    DDR RAM (Double Data Rate RAM) – памет с удвоена скорост на данни, изпращаща два информационни пакета за един работен такт;
    Rambus RAM – прехвърля по-малко информация за един работен такт, но има изключително високи тактови честоти.
    При изключване на компютъра цялото съдържание на RAM паметта изчезва.

    Твърд диск (HDDHard Disk Drive)
    Програмите и данните в компютъра се съхраняват основно върху твърдия диск. Твърдите дискове дават възможност за съхраняване на голям обем от данни (паметта им се измерва в GB).
    Освен капацитета на твърдия диск (обема на съхраняваните данни) е от значение и бързодействието му, което се определя от допълнителни параметри – интерфейс, брой обороти за единица време и др.

Стандартното местоположение на твърдия диск е в системната кутия на компютъра. В един компютър може да има няколко твърди диска.


    За запаметяване на данни върху твърдия диск се използва магнитна технология.

Периферни устройства

    Входни


    Клавиатура (Keyboard) – средство за въвеждане на данни и задаване на команди.

Мишка (Mouse) – най-разпространените мишки имат два бутона и ролка (скрол – Scroll). С натискане на ляв бутон се посочва (избира) обект, а с натискане на десен се отваря меню със съответни команди. Ролката дава възможност за по-лесна навигация.

    Скенер (Scanner) – служи за преобразуване на изображения от хартия в разбираеми за компютъра графични формати.

    Микрофон – позволява въвеждане на звуков сигнал; и др.

    Изходни


    Монитор (Display) – основно изходно устройство, наричано още дисплей или екран. Управлява се от видеокарта, която се монтира на дънната платка. Видеокартата преобразува данните от компютъра в разбираеми за монитора сигнали. Важна характеристика на видеокартата е нейната видео памет (VRAM).
    Съвременните монитори се придържат към стандарт SVGA (Super Video Graphics Array), според който могат да показват до 16,8 милиона цвята и имат разделителна способност 1280х1024. По-висока разделителна способност определя по-добро качество на изображението.
    Размерът на екрана се определя в инчове (1инч=2,54см). Съвременните монитори са с големина 15, 17 и 21 инча.

    Важна характеристика на монитора е честотата на опресняване (Refresh rate), която се измерва в херци (Hz).


    Съществуват различни видове монитори:
    CRT ( Cathode Ray Tube ) – монитори, които възпроизвеждат изображение посредством електронно лъчева тръба;
    LCD ( Liquid Crystal Display) – монитори с течни кристали;
    PDP ( Plasma Display Panel ) – плазмени монитори;
    PALC (Plasma Addressed Liquid Crystal) – плазмени LCD монитори и др.
    Поради техния по-тънък външен вид, по-малко тегло и по-малката консумация на електрическа енергия, мониторите използващи LCD технология изместват CRT мониторите.
    Принтер (Printer)  – служи за отпечатване на информация върху хартия. Съществуват различни видове принтери – матричен, мастилено-струен, лазерен.


    Тонколони – възпроизвеждат звуков сигнал от компютъра.


   Запомнящи  - те са едновременно входни и изходни
    Флопидисково (дискетно) устройство (FDD – Floppy Disk Drive) – служи за четене на информация от дискети и запис на данни върху тях.


    


CD-ROM устройство – използва се за четене на информация от компакт дискове.
    CD-RW устройство – служи за четене на информация от компакт дискове и запис на данни върху тях.
    DVD устройство – може да бъде само за четене или за четене и запис. Използват цифрова технология за запис на данните, което гарантира добро качество на картина и звук.

Комуникационни
    Модем – устройство, чрез което компютърът преобразува цифрови данни в аналогови и обратно и по този начин използва традиционната аналогова телефонна мрежа за връзка с други компютри (с Интернет). Съществуват и кабелни модеми, използващи телевизионната кабелна мрежа. Модемите биват вътрешни и външни:

3. Софтуер – видове

    Софтуер (Software) е дума от английски език, която се използва като наименование на програмното осигуряване на компютъра.


    Според предназначението си софтуерът бива:
    Платформен
    Софтуер, който служи като платформа за допълнителна разработка на приложения, зависещи от самата платформа (например както са компилаторите за езиците за програмиране).
    Системен
    Това са програми, изпълняващи системни функции. Системният софтуер организира и облекчава работата с компютърната система.
    Най-важната част от него е операционната система – набор от програми, които управляват работа на всички компоненти на компютърната система и осъществяват връзката между потребителя на компютъра и хардуера. Операционната система управлява устройствата на компютъра чрез драйвери. Драйверът е специализирана програма, която служи за управление на дадено устройство.
    Операционната система има три основни компонента:
    Ядро – малка по обем програма, която организира паралелната работа на централния процесор и периферните устройства и управлява всички програми в операционната система.
    Файлова системауправлява разпределението на файловете в компютъра и достъпа до тях.
    Команден интерпретатор – осигурява взаимодействието между потребителя и компютъра, като изпълнява съответните команди.
    Приложен
    Това са най-известните сред потребителите приложения, с които те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такива са програми за обработка на текст, програми за създаване на електронни таблици, игри и др.
    Скриптове
    Представляват малки програми, които изпълняват потребителски команди или извършват действия в определен ред (например JavaScript).
    Други видове
    Shareware
    За ползването на такъв софтуер не е задължително заплащане. Плащането на определена сума за него е доброволно. Прилича на софтуера с отворен код, но изходният (Source – сорс) код на софтуера не се разпространява свободно.
    Freeware
    Софтуер, който се разпространява свободно. Потребителят е длъжен да се съгласи с общите правила за ползване на безплатен софтуер и не е длъжен да заплаща такса на автора.
    Adware
    Оригиналният вид на софтуера е изменен и се разпространява като рекламира даден продукт (с текст или звук).
    Демонстрационна версия (Demo)
    Използва  се за демонстрация на софтуера и за отчитане и тестване на основните му функции. Разпространява се свободно, но с ограничени възможности на софтуера.
    Временна версия (Trial)
    Софтуер, чиито функции важат само за определен период от време или за определен брой стартирания на софтуера, но се разпространява свободно.
    Основни инструменти за създаване на софтуер
    Текстов редактор
    Текстовият редактор е приложна програма, която предлага на програмиста удобен начин за въвеждане и редактиране на програмен код.
    Компилатор
    Компилаторът е програма, която съединява фрагментите на програмата, за да се получи разбираем код за процесора на компютъра. Чрез него програмата се превежда от съответния език за програмиране на разбираем език за процесора.
    Декомпилатор
    Чрез него компилирана програма се разделя на съставни фрагменти.
    Дебъгер
    Служи за тестване и поправки на софтуер.

4. Здравни, етични и правни норми при работа с компютърна система

    При работа с компютър се препоръчва след всеки 45 минути да се правят почивки. През почивките помещенията трябва да се проветряват, а мониторите да се изключват.
    От гледна точка на правилата за безопасна работа не трябва да се местят кабели под напрежение или да се правят опити за ремонти от хора, които не са специалисти.
    Според етичните норми не трябва да се унищожава чужда информация, не трябва да се ползват документи без разрешение на техния собственик или да се разпространяват вируси.
    Законът за авторското право и сходните права определя компютърните програми като закрилян обект на авторското право. При компютърните програми се продава правото те да бъдат използвани.
    Софтуерни лицензи
    Софтуерният лиценз определя договорните отношения между автора и потребителя на софтуер. Това е най-често срещаната форма на разпространение на софтуер.
    Софтуерни патенти
Софтуерните патенти са обичайна практика в Америка, но все още в Европа и Европейския съюз не съществуват такива.

1.2.ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ И ДИСОВИ НОСИТЕЛИ

1. Операционна система

    Операционната система е набор от програми, които са необходими за работа на компютъра. Тя е средството, чрез което се осъществява връзката между потребителя на компютъра и хардуера.


    Основните функции на операционната система са:
    - определя потребителския интерфейс – начина, по който се осъществява взаимодействието между потребителя на компютъра и хардуера;
    - организира файловата система – разпределението на файловете в компютъра и достъпа до тях;
    - управлява процесите при изпълнение на програми;
    - управлява достъпа до устройствата;
    - управлява достъпа до системата - пароли и права на потребителите;
    - открива и обработва грешки и води статистика.
    Сред най-известните операционни системи са MS DOS, MS Windows и Linux.

    Графичен потребителски интерфейс


    Операционната система Microsoft Windows е с графичен потребителски интерфейс. Графичният потребителски интерфейс включва използването на четири основни елемента:
    Иконки – графични изображения, чрез които се изобразяват обектите на компютърната система – програми, файлове, устройства и др.
    Мишка – екранен показалец, който служи за посочване и избор на обект - при еднократно или двукратно щракване (кликване) с ляв бутон и отваряне на контекстни менюта - при еднократно щракване с десен бутон.
    Менюта – списъци от команди.
    Прозорци – правоъгълни фигури, които се изобразяват на екрана на компютъра. След стартиране на всяко приложение (програма) се отваря и използва съответният му прозорец.

    Прозорецът на дадено приложение съдържа:


    Заглавна ивица(най-отгоре), съдържаща името на използваното приложение и името на файла, който се създава или редактира чрез това приложение. В десния й край са разположени три бутона:
      Minimize – за временно прекратяване работата с приложението;
     Restore Down  Maximize – прозорецът да се смали / да заеме целия екран (дисплей);
     Close – за затваряне на прозореца при приключване на работа с него.
    Под заглавната ивица се намира лентово (bar) меню. Тo съдържа имената на определен брой падащи менюта, които се показват, като се посочи името (етикета) им.
    Инструментално (toolbar) меню – съдържа бутони на най-често изпълняваните дейности. Чрез тях потребителят лесно може да избира команди, без да е необходимо да използва лентовото меню.
    Вертикален и хоризонтален плъзгач, даващи възможност да се разглеждат частите от документа, които не са видими.    
    Съществуват и т.нар. диалогови прозорци, които служат за осъществяване на диалога с потребителя. Най-често срещаните бутони в диалоговите прозорци са OK – за потвърждение и Cancel – за отказ.
     Диалогови прозорци за съобщения (message boxes)
    Тези прозорци осведомяват потребителя за събитие, случило се в минал момент от работата на програмата или за възникването на състояние, което е в сила и в момента на показването на съобщението на екрана. Някои от прозорците със съобщения изискват потребителят да направи избор чрез набор от стандартни бутони – OK, Cancel, Retry и т. н.
    Диалоговите прозорци за съобщения могат да се класифицират в някоя от следните категории:
    - Уведомителни съобщения (Information): съобщават за нормално събитие, което не представлява грешка, без да подканват потребителя да направи някакъв избор. Съдържат съобщителна част и са придружени само от бутон OK.
    - Предупреждения (Warning): съобщават за възникването на ситуация, която не може да се определи със сигурност като грешка, но би могла да доведе до нежелани последствия. Съдържат съобщителна част и понякога – въпрос или подкана към потребителя.
    - Съобщения за грешка (Error): съобщават за възникването на грешка. Обикновено освен съобщителната част съдържат въпрос или подкана към потребителя за избор на ответно действие.
    - Въпроси и заявки за потвърждение (Question и Confirmation): чрез тези прозорци се изисква потребителят да направи избор чрез стандартните бутони. Може да съдържат отделна съобщителна част преди въпроса и винаги съдържат част с въпрос или подкана.
    Помощни прозорци
    Помощните прозорци предлагат поясняваща информация при работа с отделни елементи.

    След включване на компютъра автоматично се зарежда операционната система. Основният екран на Microsoft Windows се състои от две части.

    По-голямата (горната) част се нарича основен екран (Desktop) и съдържа иконите (Shortcuts), осигуряващи бърз достъп до съответните приложения (програми).
    Най-долният ред на екрана се нарича лента със задачи (Taskbar) и съдържа:
    1. Бутон Start   - дава достъп до програми, документи, файлове и папки. С еднократно щракване с левия бутон на мишката се отваря  меню Start.
    Най-често използваните части от него са:
    (All)Programs - задържането на показалеца на мишката върху него отваря подменю с инсталираните програми. От подменю Accessories се стартират аксесоарите (бележник, калкулатор, графичен редактор Paint и др.).
    ShutDown (Turn Off Computer…)– команда за изключване на компютъра. След задаването й се отваря диалогов прозорец от който се избира Shut Down (Turn Off) и ОК. При избор на Restart, компютърът се рестартира.
     My Recent Documents – съдържа икони за бърз достъп до последните петнадесет отваряни документа.
    Search – дава възможност за търсене на файлове, папки и др.
    2. Иконки за бърз достъп – с еднократно щракване с ляв бутон върху тях се стартират съответните приложения.
    Лентата със задачи съдържа и имената на програми, с които временно е прекратена работата (ако има такива).
    3. Индикатор за езика – списъкът се отваря с щракване с ляв бутон на мишката върху индикатора. При щракване с десен бутон и избор на команда Options… се отваря диалогов прозорец, чрез който се настройва.

    4. Индикатор за час и дата (при задържане на показалеца на мишката върху часовника се показва и датата). Двукратно щракване с левия бутон на мишката върху часовника отваря прозорец, чрез който могат да се коригират.

    My Computer
    Системната папка My Computer предлага лесен и директен достъп до всички дискови устройства на компютъра (флопи, твърди дискове, CD-ROM устройства и др.).

2. Работа с приложения

    Стартиране на приложения   


    Ако има иконка – по един от следните начини:
     I начин: Щраква се два пъти бързо с левия бутон на мишката върху иконката.
     II начин: Щраква се един път с левия бутон на мишката върху иконката и се натиска на клавиш Enter.
    III начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху иконката, появява се меню, от което се избира команда Open.
     От Start – щраква се един път с левия бутон на мишката върху Start, задържа се мишката върху (All)Programs, до появата на меню Programs, от което се избира желаното приложение.

    Затваряне на приложения   


     I начин: С бутон  Close  в горния десен ъгъл на приложението.
    II начин: От менюто File с команда Exit;
    III начин: С клавишна комбинация (едновременно натискане на клавиши) Alt + F4.

3. Файлова структура

    Информацията в компютъра се съхранява под формата на файлове. Файловете се групират в директории, наречени папки (Folders).


    Файловете и папките имат йерархична дървовидна структура. Тя не позволява в една папка да се съхраняват два файла (папки) с едно и също име. Стандартното приложение Windows Explorer служи за управление на файлове и папки.

    Работа с Windows Explorer   


Щраква се с десния бутон върху Start и от появилото се меню се избира Explore.
    Лявата част на Windows Explorer се нарича прозорец на папките (Folders), тъй като съдържа папки и устройства. Символът “+” означава, че съответната папка (устройство) съдържа други папки, които не са показани. С еднократно щракване върху него той се сменя с “-“ и се показват всички съдържащи се в нея папки.
    Липсата на един от двата символа показва, че обектът не съдържа в себе си други папки.
    Избор на папка става с еднократно щракване върху нея. От затворена папка изображението й се превръща в отворена .

    Дясната  част на Windows Explorer показва съдържанието на избраната папка от прозореца на папките и се нарича прозорец на съдържанието.



4. Основни операции при работа с файловата система

    Отваряне на папка   


    I начин: Щраква се два пъти бързо с левия бутон на мишката върху папката.
    II начин: Щраква се един път с левия бутон на мишката върху папката и се натиска на клавиш Enter.
    III начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху папката, появява се меню, от него се избира команда Open.

    Създаване на нова папка   


    1 начин: Щраква се на произволно (празно) място на екрана един път с десния бутон на мишката, появява меню, задържа се мишката върху New до появата на второ меню, от което се избира Folder.
    II начин: В Windows Explorer – от меню File се задържа върху New и от второто меню се избира Folder.
    По един от тези два начина се създава нова папка с име New Folder. Задава се име на папката и се щраква на произволно място с левия бутон на мишката или се натиска клавиш Enter.

    Търсене на файл (папка)   


    Щраква се един път с левия бутон на мишката върху Start и се избира команда Search. Отваря се диалогов прозорец с име Search Results, в лявата част на прозореца се избира какво ще се търси (например All files and folders):

    В първото текстово поле се въвежда името на файла или папката (може да се въведе дума или част от документ във второто поле) и се щраква върху бутон Search. Резултатът от търсенето се изобразява в дясната част.

    Сортиране (подреждане) на иконите   
    Щраква се един път с десния бутон на мишката на произволно празно място. Отваря се меню, задържа се мишката върху Arrange Icons By до поява на второ меню, от което може да се избере:

 Name – сортиране по име;


    Size – сортиране по размер;
    Type – сортиране по вид;
    Modified – сортиране по дата на създаване или последна промяна.
    Характеристики на файл (папка)
    Щраква се с десния бутон на мишката върху файла (папката), отваря се меню, от което се избира Properties.

    Прозорецът дава следната информация:


    Type of file – вид на файла (за папка - Folder);
    Location – местоположение;
    Size – размер;
    Created – дата на създаване;
    Modified дата на последната промяна
    Accessed – дата на последен достъп.

    Копиране и преместване


    При копиране и преместване (маркиране на обекта и избор на команда Copy или Cut) на обект, негово копие се запазва в буферната (временна) памет на компютъра, наречена Clipboard. За да се постави запаметеният обект от Clipboard, се щраква на съответното място и се избира команда Paste.
    Копиране на файл (папка)   
    1. Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла
    2. От появилото се меню се избира команда Copy (Ctrl+C).
    3. Щраква се един път с десния бутон на мишката на мястото, където трябва да се копира.
    4. От появилото се меню се избира команда Paste (Ctrl+V).
    Преместване на файл (папка)   
    1. Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла (папката).
    2. От появилото се меню се избира команда Copy (Ctrl+C).
    3. Щраква се един път с десния бутон на мишката на мястото, където трябва да се премести.
    4. От появилото се меню се избира команда Paste (Ctrl+V).
    Друг начин за преместване на файл (папка) е чрез влачене с мишката при натиснат ляв бутон (drag and drop). 
    Преименуване на файл (папка)
    I Начин: Щраква се върху името на файла (папката) един път с левия бутон, изчаква се няколко секунди и се щраква още веднъж.
    II Начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху името на файла (папката), отваря се меню, от което се избира Rename.
    Изтрива се старото име (с Backspace над Enter), въвежда се новото и се натиска Enter.
    Изтриване на файл (папка)  
    I начин: Щраква се един път с левия бутон на мишката върху файла (папката) и се натиска клавиш Delete или клавиш Del.
    II начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла (папката) и от появилото се меню се избира команда Delete.
    III начин: Чрез влачене - задържа се натиснат левия бутон на мишката върху файла (папката) и се мести до коша Recycle Bin, където се отпуска.
    Появява се диалогов прозорец с въпрос дали потребителят е сигурен, че иска да изтрие файла (папката). При отговор Yes файлът (папката) се изпраща в коша (Recycle Bin). От там може да бъде възстановен или окончателно изтрит.

    Възстановяване на изтрит файл (папка)   


    Отваря се кошът (Recycle Bin).
    I начин: Щраква се един път с левия бутон на мишката върху файла (папката) и от менюто File се избира команда Restore.
    II начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла (папката) и от появилото се меню се избира команда Restore.
    Файлът (папката) се възстановява на мястото, от което е бил изтрит.

5. Дискови носители

    Форматиране на диск


    За да може един диск да се използва, трябва да се нанесат съответните маркери, които го разделят на сектори. Някои дискове са форматирани от производителя, а други трябва да се форматират от самия потребител (например някои дискети). При повторно форматиране информацията върху диска се изтрива.

    Видове дискови носители


За архивиране и пренасяне на данни от един компютър на друг се използват различни дискови носители:

     Дискети

    Дискетите са по-малко надеждни от останалите дискови носители. Препоръчва се периодично да се форматират, за да се изключат повредените им участъци. Запаметяването на данни върху тях е чрез електромагнитна технология и трябва да се предпазват от магнитни източници.
    Най-разпространените дискети са 3.5 инчови и с капацитет 1.44 MB.
    Чрез издърпване на малкото пластмасово плъзгаче в горния ляв ъгъл на гърба на дискетата (при което се получава дупка) се защитава информацията, съхранявана върху нея. В този случай не може да се изтрива информация от дискетата и не може да се записва върху нея.
    Обратното движение разрешава копиране върху дискетата и изриване на информация от нея.

    Оптични дискове - CD и DVD

    При оптичните дискове данните се четат и записват с помощта на лазерни лъчи.
    CD (Compact Disc) – компакт диск
    Стандартен компакт диск има капацитет около 700 MB.
    Съществуват различни формати за CD:
    CD-R (Compact Disc Recordable) – данните се записват еднократно и не могат да се променят.
    CD-I (Compact Disc Interactive) – позволява съхранение на аудио, графика, движещо се видео и цифрови данни.
    CD-G (Compact Disc Graphics) – включва разширени графични възможности.
    CD-ROM (Compact Disc Read Only Memory) – имат подобен формат на аудио CD и някои видео CD.
    CD-RW (Compact Disc ReWritable) – използват презаписваема технология, позволяваща да бъдат записвани повече от веднъж.
    DVD (Digital Versatile Disk) – дигитален гъвкав диск
    DVD дисковете са с висок капацитет и могат да бъдат записвани и от двете страни. Информацията, съхранявана върху тях, е с много голяма плътност. Капацитетът им варира от 4.7GB до 17.1GB.
    Основните DVD формати са:
    DVD-ROM (DVD Read Only Memory) – висококапацитетна технология за възпроизвеждане на информация чрез компютър.
    DVD-Video – предназначен за видео. Може да съхранява филм с перфектно качество.
    DVD-Audio – осигурява много високо качество на звука.
    DVD-RW (Digital Versatile Disc ReWritable) – презаписваеми DVD.

    USB Flash памет (Universal Serial BusFlash Memory)


    С развитието на технологиите се появяват и нови дискови носители. Пример за такъв е т.нар. USB Flash памет.

    Включването на тази памет се осъществява чрез USB порта на дънната платка.


    Операционната система автоматично я разпознава и съобщава за открито ново хардуерно устройство. USB Flash паметта е удобна, защото е малка по размер и лесна за употреба. Четенето и записването на информация от и върху нея е както при твърдите дискове.

    Форматиране на дискета


    (Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)

  1. Стартира се My Computer;

  2. Щраква се с десния бутон на мишката върху 3,5 Floppy (A:);

  3. От появилото се меню се избира команда Format;

  4. От диалоговия прозорец Format се избира Quick Format и се щраква върху бутон Start.

    След приключване на форматирането се показва втори прозорец, който съобщава, че процесът е приключил. Щраква се върху бутон OK, за да се затвори първият прозорец и върху Close, за да се затвори и вторият диалогов прозорец.

    Характеристики на диск (дискета)


    Щраква се един път с десния бутон върху името на устройството:
    (С:) – за твърдия диск;
    3,5 Floppy (A:) – за дискетата.
    Отваря се меню, от което с левия бутон се избира Properties. Диалоговият прозорец Properties дава информация за вида и паметта на избраното устройство:
    Used space – заето място от паметта на диска;
    Free space – свободно място от паметта на диска.

6. Пренос на данни

    Копиране на информация от компютър върху дискета  


    (Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)

  1. Стартира се Windows Explorer (или My Computer);

  2. Избира се файлът (папката), който ще се копира;

  3. Щраква се с десен бутон върху него и от появилото се меню се избира команда Copy;

  4. Щраква се върху 3,5 Floppy (A:) с десен бутон и от менюто се избира команда Paste.

    Копиране на информация от дискета върху компютъра   
    (Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)

  1. Стартира се Windows Explorer (или My Computer);

  2. Щраква се двукратно върху 3,5 Floppy (A:);

  3. Щраква се с десния бутон върху файла, който ще се копира и от появилото се меню се избира команда Copy;

  4. Щраква се върху папката, в която ще се копира с десния бутон на мишката и от появилото се меню се избира команда Paste.

    Четене на информация от дискета   
    (Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)

  1. Стартира се My Computer;

  2. Щраква се двукратно върху 3,5 Floppy (A:);

  3. В дясната част се показва съдържанието на дискетата и от там се избира съответният файл.

    Копиране на информация от компютър върху CD   
    (Дискът се поставя в устройството)

  1. Щраква се с десния бутон на мишката върху файла (папката), който ще се записва и се избира команда Copy;

  2. В My Computer се щраква двукратно върху CD-RW устройството;

  3. В прозореца му за съдържание се щраква с десен бутон и от менюто се избира команда Paste;

  4. Избира се Write these files to CD от менюто в лявата част на прозореца.

    Копиране на информация от CD върху компютър
    (Дискът се поставя в устройството)

  1. Стартира се Windows Explorer (или My Computer);

  2. Щраква се двукратно върху иконката на CD устройството;

  3. Щраква се с десния бутон върху файла, който ще се копира и от появилото се меню се избира команда Copy;

  4. Щраква се върху папката, в която ще се копира с десния бутон на мишката и от появилото се меню се избира команда Paste.

    Четене на информация от CD
    (Дискът се поставя в устройството)

  1. Стартира се Windows Explorer (или My Computer);

  2. Щраква се двукратно върху иконката на CD устройството;

  3. В дясната част се показва съдържанието на диска и от там се избира съответният файл.

1.3.ВИРУСИ И АНТИВИРУСНИ ПРОГРАМИ

1.Компютърни престъпления

    Масовото навлизане на компютрите в обществения живот създава и предпоставки за увеличаване на компютърните престъпления. Някои потребители злоупотребяват с възможностите, които предоставят новите технологии.


    Съществува обособена група от хора (някои от които добри програмисти), използващи познанията си, за да крадат информация. Те са известни като хакери. Хакерите не са злонамерени, но според тях достъпът до софтуера и данните не трябва да се ограничава.
    С развитието на технологиите и престъпленията, свързани с компютърните системи, стават все по-сериозни.
    Компютърно престъпление е всяко престъпление, при което се използват компютърни системи. Примери за такива са:
    - проникване в компютри и повреждането им;
    - измами и кражби на хардуер и софтуер;
    - фалшификации на компютърни данни;
    - хазарт и други престъпления срещу морала, извършвани чрез компютърни системи;
    - престъпления срещу личността, за които са използвани компютърни системи.
    Основни наказания срещу компютърните престъпления са лишаване от свобода и глоба.  Наказанието зависи от конкретното посегателство и различни обстоятелства – смекчаващи или отегчаващи вината.

2. Вируси

    Компютърният вирус е програма (изпълним код), създадена с цел да причини щети върху хардуера или софтуера, която може да създава свои копия (понякога модифицирани). За да оцелее и се размножи, вирусът трябва да се прикрепи към друга програма. Вирусите се разпространяват между компютрите по всички познати начини за пренос на информация, като най-често заразяването става чрез дискети или компютърни мрежи.


    Вирусите се създават от злонамерени потребители (обикновено програмисти), наречени кракери. Колкото по-опасен вирус създаде кракерът, толкова по-високо място в йерархията на кракерите ще заема. Програмистите с по-малко познания, които не могат да създават вируси, модифицират вече съществуващи.

Видове вируси

    Вирусът представлява изпълним код, който се самозаписва в програмата, като я модифицира да изпълнява този код или се записва в стартовите сектори на дискетите или твърдия диск, за да се изпълни. По този начин се активира и нанася пораженията, за които е създаден. Съществува огромно многообразие от вируси, като сред най-известните видове са:


    Boot sector вирус – копира се в зареждащия сектор на дискетата или твърдия диск, като системните файлове от диска (ако е системен) се преместват на друго място. Зареждащият сектор (Boot sector) съдържа малка програма, която е първата част от операционната система и чрез която компютърът стартира останалата част от операционната система. При опит за зареждане от съответния диск се стартира вирусът и той нанася своите поражения.
    Master Boot Record (MBR) вирус – подобен на Boot sector вируса, но не копира системните файлове, а се смесва с тях и ги модифицира, за да приемат вируса като част от тях.Това прави вируса невъзможен за премахване.
    Stealth вирус – причинява най-големи щети и остава резидентен в RAM. Този вид вирус притежава специални техники за прикриване – секторите от диска, където е записан оригиналът на вируса, се маркират като механично повредени и антивирусната програма не може да го засече.
    Резидентен вирус – чрез функциите на операционната система или BIOS този вирус се инсталира резидентен в оперативната памет и остава активен до изключване на компютъра. Може да се размножава и да поврежда файлове и цели програми и да смущава работата на компютъра.
    Логически вирус – активира се при определени условия. Освен множеството щети предизвиква и логически грешки по време на работа.
    Time bomb вирус – има точно определена дата на активиране. При по-ранно попадане в компютъра се размножава, без да предизвиква повреди. На определената дата вирусът се активира.
    BIOS вирус – самозаписва се в BIOS и се стартира преди зареждане на операционната система. Този вирус променя BIOS и може да контролира целия хардуер и софтуер.
    Хардуерен вирус – пречи на работата на хардуера – симулира хардуерни проблеми и не позволява работа с отделни хардуерни компоненти.
    Размножаващ се вирус – размножава се, без да причинява повреди.
    Троянски кон – програма, скрита в друга програма. Докато основната програма извършва действията си, вирусът създава съответните проблеми.
    Worm (червей) – самостоятелна програма, която притежава способността да се копира от един компютър на друг. Най-често за тази цел се използва компютърната мрежа, като червеят е способен да я задръсти. Върху заразения компютър червеят не причинява директна вреда.
    Joke program – не е вирус, но се разпространява както вирусите. Не причинява щети, а предизвиква поява на глупави шеги и съобщения.

3. Антивирусна защита

    Антивирусната програма е софтуер, който разпознава части от програмния код на вирусите и в случай, че ги открие, унищожава вируса.
    За предпазване от вируси се препоръчва следното:
    - да се инсталира добра антивирусна програма;
    - антивирусната програма периодично да се обновява;
    - да се контролира достъпът до компютъра;
    - да не се използват съмнителни дискети;
    - да се проверява софтуерът за вируси преди употреба;
    - да се правят архивни копия на данните, което ще позволи възстановяването им при необходимост.
    Сред най-разпространените и препоръчвани антивирусни програми са:
    Symantec AntiVirus;
    Kaspersky Antivirus;
    F-Prot Antivirus;
    F-secure Antivirus;
    NOD 32;
    Panda Antivirus Platinum;
    AVG Anti-Virus и др.

    Принципно антивирусните програми предлагат следните възможности:


    - автоматична защита (Auto Protection);
    - избор на типа на файловете, които да бъдат проверявани при сканиране. All files – всички файлове;
    - проверка работата на хардуерни елементи;
    - възможност за сканиране (Scan) на дискета или избран дял от твърдия диск;
    - показване на съобщение при откриване на вирусна инфекция;
    - дезинфекциране (Clean virus from file) на засечен вирус;
    - в случай на неуспешна дезинфекция – поставяне под карантина, изтриване на заразени файлове (Delete infected file) и др.

1.4.АРХИВИРАНЕ НА ДАННИ

1.Архив

    Архивирането на данни е сред най-разпространените методи за съхраняване и пренос на компютърна информация.


    Архивът на файл (папка или група от файлове) представлява копие на файла (папката или групата от файлове, обединени в един файл) върху дисков носител.
    Компресирането е процес на обработка на файлове, при който се намалява обемът им и данните заемат по-малко място върху физически носител.
    При компресирането често повтарящи се последователности във файловете се заменят с код. При декомпресиране (обратния процес) кодовете се заменят със съответстващите им последователности.
    Обикновено с цел да заемат по-малко място файловете се компресират преди архивиране. Степента на намаляване на размера при компресиране зависи от типа на файла. Текстовите файлове имат най-висока степен на компресация, а графичните – най-малка.
    Компресирането и архивирането на данни се прилага по следните причини:
    - за съхраняване на информация в случай на повреда;
    - за създаване на резервно копие като защита от нежелано изтриване;
    - за пестене на дисково пространство;
    - за пренос на данни чрез дискети и други носители.

2. Основни архивиращи програми

    Архиваторите са програми, които служат за създаване на резервно копие на данни. Основните възможности, които предлагат архивиращите програми, са:


    - архивиране на файл или група от файлове в един архив;
    - добавяне на нови файлове към създаден архив;
    - изтриване на файл от архив;
    - обновяване (актуализиране) на променени файлове от архива;
    - съхраняване на архив върху няколко носителя;
    - разархивиране на отделни файлове от архива;
    - разархивиране със запазване на първоначалната структура;
    - извличане на справки за съдържанието на архива и др.
    Сред най-популярните програми за компресиране и архивиране за Windows са WinRar и WinZip.

    Стартиране на програмата за архивиране


    Щраква се един път върху Start, задържа се върху (All)Programs, от второто меню се задържа върху WinRar до поява на трето меню, от което се избира WinRar.
3.Архивиране

    I начин:     


    1. Стартира се програмата;
    2. Избират се файловете, които ще се архивират и от меню Commands се избира команда Add files to archive или се щраква върху бутон Add от инструменталното меню на програмата;
    3. Отваря се прозорец с име Archive name and parameters. В полето Archive name се въвежда име на архива;
     4. В полето Archive format се избира формат – RAR или ZIP.
    Archiving options позволява избор на допълнителни опции. При активиране на Create SFX archive се създава саморазархивиращ се файл (с разширение exe). Такъв файл включва както архива, така и програма за неговото разархивиране.
    В Compression method се избира метод на компресиране.
    6. Щраква се върху бутон OK и се затваря програмата.

    II начин: 


    Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла (папката), който ще се архивира и от появилото се меню се избира Add to archive…

    В полето Archive name на отворилия се прозорец Archive name and parameters се въвежда име на архива и се щраква върху ОК.



4. Разархивиране

    I начин:


    1. Стартира се програмата;
    2. Избира се архивът и от меню Commands се избира команда Extract to the specified folder или се щраква върху бутон Extract To от инструменталното меню на програмата;
    3. Отваря се прозорец с име Extraction path and options. Посочва се място за разархивиране и се щраква върху OK.
    4. Затваря се програмата.

    II начин:   


    Щраква се един път с десния бутон на мишката върху архива и от появилото се меню се избира Extract files…

    Отваря се прозорец с име Extraction path and options. Посочва се място за разархивиране и се щраква върху OK.


ЗАДАЧИ МОДУЛ 1: Информационни технологии и компютърни системи
    Задача 1. Проверете какъв е капацитетът на дисковите устройства в персоналния ви компютър.

    Задача 2. Отворете папка My Documents и сортирайте файловете и папките в нея по тип.

    Задача 3. Изпълнете последователно следните действия:
    а) На Desktop създайте нова папка с име Example;
    б) Изберете произволен файл (папка) от My Documents и го (я) копирайте в създадената папка Example;
    в) Сменете името на папка Example с име Work;
    г) Преместете папка Work в My Documents;
    д) Изтрийте съдържанието на папка Work;
    е) Възстановете изтритите данни;
    ж) Изтрийте папка Work.
Модул2.Текстообработка
2.1. КОМПЮТЪРНА ОБРАБОТКА НА ТЕКСТ


Каталог: sou -> staff
sou -> С т р а т е г и я за развитие на училището 2013 2016 година декември 2013 година поемане на отговорност тригодишната програма
sou -> Министерство на образованието и науката столична община район „искър”
sou -> Деление на многоцифрено число с едноцифрено число със заемане. Намиране на неизвестен делител и делимо 1
sou -> Задание за създаване на уеб сайт на
sou -> І група Събиране и изваждане на естествени числа
staff -> Нека се опитаме да подготвим "картичка" за Св. Валентин
staff -> I. бази от данни същност на базата данни и субд


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница