Информация за оценка на степента на въздействието на инвестиционно предложение

II. Местоположение

Терена на находище „Зъбера 2” и концесионна площ от 143 507 м² представлява в структурно отношение каменист варовиков хребет с хълмист релеф покрит с бедна тревна и ниска храстова растителност, липсваща на места. Същото заема част от стара кариера за добив на варовик в близкото минало използвана за добив на суровина за местни и общински нужди. По-голямата част от теренът е отчужден още в миналото за каменна кариера и пром. площадка, като матерлиала се е използвал при строежа на яз. Огоста, пътя с. Белотинци – Ружинци, както и в последствие за рехабилитация на републикантски път Е-79.

Земеделието в района на находището и в близост до него не е развито, поради каменистия характер на местността и слабопродуктивната категория на почвата (8 – 10 категория).

Концесионната площ на находище за добив на подземни богатства – строителни материали – варовици – „Зъбера 2” е разположено югоизточно от с. Белотинци, общ. Монтана, в поземлен имот № 025394, местността „Около село” в землището на с. Белотинци, общ. Монтана. В проектен поземлен имот № 025490 с площ 2775 кв.м, част от поземлен имот № 025394 е предвидено изграждането на транформаторен пост МКТП/800 с трансформатор 630 kVa. Строителните дейности по изграждането на трафопоста ще са изцяло в границите на новопроектирания имот. Няма да се засягат съседни терени от строителството.

Най близко населено място е с. Белотинци отстоящо северозападно от находището.

Мястото на осъществяване на инвестиционното намерение не засяга защитени територии, резервати, природни забележителности и защитени природни обекти с особен статут на ползване, но попада в защитени зони „Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040, за опазване на природните местообитания и на дивата природа и фауна и „Западен Балкан” с код BG 0002002 за опазване на дивите птици от екологичната мрежа Натура 2000.

При добива и разработката на находище „Зъбера 2” не се очаква значително отрицателно въздействие по Директива 92/43 за местообитанията и Директива 79/409 за хабитатите на ЕС, което е отразено и в Решения № МО 99 – ПР/2009 г. и № МО 37 – ПР/2012 г. на РИОСВ – Монтана, за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

При разширението на площа за осъществяване на съпътстващите дейности свързани с добива в границите на концесионната площ също не се очаква отрицателно въздействие върхи двете защитени зони. Не се очаква отрицателно и трансгранично въздействие, поради естеството на дейността.

При изграждането на трафопоста и електропроводната линия 20 kV, ще се използва единствено съществуваща пътна мрежа, с асфалтово покритие и 2 броя съществуващи черни пътища. Няма да се извърши промяна на съществуващата пътна мрежа.

По време на строителните дейности територията на нарушените терени представлява нищожна част от двете защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”, много по-малко от 0,001% от тяхната територия. След извършване на рекултивация нарушените терени ще бъдат оформени и приравнени към съществуващият ландшафт.

Срокът за реализиране и експлоатация на инвестиционното намерение е срока на получената концесия за добив, за която е подадено заявление – 35 години.

На територията на площта за разширение не се предвижда формиране на производствени отпадъчни води, тъй като трошачно-сортировъчната инсталация работи без вода. Оросяването е част от основната дейност, свързана с добива на трошена фракция и водата за това ще се доставя от водоноски. Оросявана ще се извършва в периода май – октомври на площадките на трошачните инсталации, но и на кариерните площадки и вътрешните технологични пътища. При сухо и ветровито време по време на строителството ще се оросява и трасето на външно електрозахранване на Кариерата за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици от находище „Зъбера 2”

На територията на находището и по трасето на външното електрозахранване няма да се извършват ремонтни работи на моторните превозни средства, зареждане с горива или смяна на отработените масла.

Присъствието на хора и тежкотоварна автомобилна техника, няма да упражняват безпокойство върху видовете, предмет на опазване в зоната, тъй като са изключително бедно представени в тази част на зоната.

Временна посторойка - фургон в границите на концесионната площ, експлоатацията, на която не предизвика индиректно въздействие върху зоната чрез светлинно замърсяване, замърсяване с отпадъци, предизвикано от обитаващите ги, ще се използва от работниците и по време на строителството на електрозахранването на кариерата. Въздействието ще продължи до края на експлоатационния период и има локален характер.

Не се предвиждат непредвидени аварийни ситуации като аварийни срутвания, свличания на земни маси, наводнения, замърсяване с горива и нефтени продукти и др. който могат да окажат въздействия с различен характер, продължителност и ефект върху защитената зона и предмета на опазване в нея.

Инвестиционото предложение попада в границите на защитена зона BG 0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на местообитанията и дивата флора и фауна, одобрена с Решение № 122/2007 г. на Министерски съвет. За нея няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите по реда чл. 6, ал.1, т.1 и т.2 на Закона за биологичното разнообразие, с която в режима на управлението и да се въвеждат забранителни дейности.

Целите на опазване в защитената зона са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания.

Според стандартния формуляр за защитената зона, тя включва планинските вериги на Стара планина от Искърският пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Високите части на планината са заети преобладаващо от нефрагментирани, значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. Предпланинският ландшафта е представен от мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени.

Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния и заемат естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси, които са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Средното течение е обрасло с Salix sp.

Ихтиофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра) – 9 вида, 5 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави зоната Западна Стара Планина и Предбалкан една от най-ценните за опазването на ихтиофауната и естествените местообитания. Естествената речна система на планината е от много голямо значение за миграцията на рибата.

Зоната е една от малкото в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка B от националното покритие и са в относително добро състояние, като на големи площи още са запазени вековни гори. Зоната е едно от 2-те места в България с доказано постоянно присъствие на рис. В зоната постоянно се намират няколко мечки. Всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина, но биват бързо убити от бракониери. Тук е единственото място между тези два центъра на разпространение, където мечката може да формира мета-популация с голямо биокоридорно значение за въстановяване генетичният обмен между тези популации. Мечката и риса са основни видове, на основата на които са определени границите на зоната.

Зоната е най-важното място в Северна България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в Северна България този вид не е запазен на такива площи и с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на предложените граници.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на малкиводноелектрически централи, чието водовземане е до 90 % от водата и могат да доведат до много негативни промени на реките и крайречните местообитания. Възможното изграждане на МВЕЦ ще доведе до смяна на хидрологичните характеристики на реките. Това ще се отрази на състоянието на крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91E0) и ще увеличи възможностите за развиване на екотуризъм и възсатновяване на региона. Реките в зоната са екокоридори и са важни са видовете риба и подобни конструкции ще ограничат и дори ще прекратят тяхната миграция. Естествените характеристики на речните корита ще се променят, ще се увеличи човешкото въздействие върху крайречните екосистеми.

В настоящето разширение на площта за извършване на съпътстващи дейности не предвижда изграждането на ВЕЦ и нарушаване на хидробаланса.

Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията – една мярка, която често води до точно обратният ефект. Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми.

Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки за храна е сериозен проблем в някои части. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части, за да се запазят условията за живот на мечката и риса. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.

В защитената зона BG 0001040 се опазват следните местообитания, които са раемат общо 40.77% от общата й площ: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus еxcelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи),6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 9260 Гори от Castanea sativa, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори. 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

В зоната се опазване видове отвсички класове животни (без птици), както следва:

• 
  БОЗАЙНИЦИ: Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), * Европейски вълк (Canis lupus), Видра (Lutra lutra, Рис (Lynx lynx), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям нощник (Myotis myotis), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Лалугер (Spermophilus citellus), *Кафява мечка (Ursus arctos), Пъстър пор (Vormela peregusna).
  
• 
  ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Гребенест тритон (Triturus cristatus).
  
• 
  РИБИ: Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Главоч (Cottus gobio), Балканска кротушка (Gobio kessleri), Балканска кротушка (Gobio uranoscopus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata).
  
• 
  БЕЗГРЪБНАЧНИ: *Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes), Торбогнездница (Eriogaster catax), *Callimorpha quadripunctaria (Gortyna borelii lunata), Лицена (Lycaena dispar), Полиоматус (Polyommatus eroides), Карабус (Carabus variolosus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), *Осмодерма (Osmoderma eremita), Рисодес (Rhysodes sulcatus), *Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis), Кордулегастер (Cordulegaster heros).
  
• 
  РАСТЕНИЯ: Червено усойниче (Echium russicum), Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), Карпатска тоция (Tozzia carpathica), Dicranum viride (Buxbaumia viridis)
  

Строителството и експлоатацията на външно електрозахранване на Кариера за добив на подземни богатства - строителни материали - варовици от находище „Зъбера 2” не предполагат следните видове преки и косвени въздействия върху предмета на опазване в зоната:

1. 
   Унищожаване на природни местообитания и фрагментирането им.
   
2. 
   Унищожаване и увреждане на местообитания на видове, предмет на опазване в зоната в резултат от извършване на предвидените дейности, присъствие на хора.
   
3. 
   Изменения (преки и косвени) в ключови елементи на зоната като повърхностни води, въздух и др. поради запрашаване, замърсяване с битови и др. отпадъци,
   
4. 
   Смърт на екземпляри от видовете, свързани с представени на терена местообитанията им, поради прякото им унищожаване при работа на техниката;
   
5. 
   Безпокойство и прогонване на животински видове;
   
6. 
   Изменения в структурата и плътността на популации на видовете – изменения в брой животни в популацията, в съотношенията възрастни/ювенилни, стари/млади екземпляри и др.
   
7. 
   Прекъсване на биокоридорни връзки.
   

Инвестиционното предложение е разположено на северната граница на защитената зона в нейната предпланинска част върху хълмист терен - възвишение „Зъбера” - с надморска височина 350 – 430 m. Релефът се характеризира със сравнително заравнено платовидно до хълмисто възвишение.

Според определения в КВС начин на трайно ползване на земите в границите на находището, която попада в зоната за опазване на природните местообитания ина дивата флора и фауна, земите са заети от изоставени замаделски земи, пасища - мери. Растителни формации обаче са нетипични за даденото им определение, което е констатирано при теренните проверки. В резултат от човешкото въздействие коренната растителност е претърпяла съществени изменения и постепенно е преминала в производна без консервационна стойност. Вероятно в резултат на недобре изведени сечи, на бракониерски добив на дърва за огрев в миналото или пашуване на кози, издънковите някога гори са изродени, нискостъблени и силно разредени. Останали са много редки единични акациеви, благунови, и габърови дърветата и вторични храстови съобщества (глог, шипка, трънка, смрадлика и др. Възможността за създаване на церово-горуновите гори също е минимална. Те се развиват върху сравнително богати, макар и сухи сиви горски и канелени почви. Земите в границите на находище „Зъбера 2” са определени като девета категория, тъй като те са сравнително бедните и плитки почви, скали и рендзини.

Предивид обстоятелството, че броя на отглежданите в съседното село домашни животни прогресивно намалява поради отрицателния приръст на населението, поддържането на пасищата и мерите чрез пашуване замира и те започват вторично да обрастват с храсти. В тревната покривка не са доминантни видове като Chrisopogon gryllus, Stipa spp., Festuca valesiaca и др., а рудерални, невзискателни към условията на средата като Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Polygonum aviculare (обикновена пача трева), Sinapis arvensis L. (полски синап), Centaurea cyanus L. (полска метличина), Cynodon dactylon Pers. (троскот), Bromus arvensis L. (полска овсига), Trifolium sp. (детелина), Medicago minima (L.) Bart. (дребноплодна люцерна) и др.

Растителността върху терена е формирана главно от многогодишни житни треви като пирей (Agropyron repens L.), троскот /Cynodon dactylon/, острица /Carex distans/, полевицата /Agrostis capilaris/ и власатката /Festuca pratense/, срещат се още глухарче /Taraxacum officinale/, живовлак (Plantago sp.) и детелина /Trifolium repens/. Тревостоя на площадката не достига голяма височина и първичната биологична продуктивност е малка поради непостоянната и понижена почвена и въздушна влажност. Така описана, растителността не може да бъде причислена към полуестествените тревни и храстови съобщества върху варовик – местообитание, предмет на опазване в зоната, характерно за предпланинския пояс.

Предвид изложеното по-горе, теренът на инвестиционното предложение не може да бъде причислен към който и да било от опазваните типове природни местообитания в защитената зона BG 0001040, така че реализирането му няма да доведе до пряко унищожаване чрез намаляване на площта им, до увреждането на структурата им, още по-малко до фрагментирането им.

В защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” се опазват видове, представители на класовете Бозайници, Земноводни, Влечуги, Риби, Безгръбначни и Растения. Само част от посочените в стандартния формуляр видове имат изисквания към средата, идентични с наличните на и около терена на инвестиционното предложение.

В защитена зона BG0001040 от бозайниците се опазват няколко вида прилепи - широкоух прилеп, дългокрил прилеп, дългопръст нощник, трицветен нощник, голям нощник, средиземноморски подковонос, южен подковонос, голям подковонос, мaлък подковонос, дългоух нощник, остроух нощник, нощникът на Бехщайн и подковонос на Мехели. Това са видове, които използват различни местообитания, в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножаването и отглеждането на малки и копулацията, поради което те се разделят в две екологични групи – пещеролюбиви и непещеролюбиви. Последните използват различни убежища през различните сезони – скали, карстовите райони, гори, подземни убежища, постройки и др. Като цяло основните предпочитани типове ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл. бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, окрайнини на гори и самите гори. Предполага се, че се ориентират по различни естествени и изкуствени “линейни” елементи на ландшафта, като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и т.н., което определя значението им като летателни коридори.

Видно от екологичните изисквания на прилепите, теренът на инвестиционното предложение не е място, в което прилепите да намерят подходящи убежища поради липса на скални цепнатини или стари хралупести дървета. Възможно е периодично някои екземпляри да ползват тези терени за ловуване, т.е. като хранително местообитание. Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до унищожаване или фрагментиране на техни местообитания или до прекъсване на техни биокоридори.

В границите на защитена зона се опазват още дребни бозайници като видра, лалугер, пъстър пор, добруджански (среден) хомяк и по едри бозайници, като вълк, мечка, рис.

Видрата е хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с течащи или стоящи водни басейни, какъвто няма в границата на инвестиционното предложение, така че строителството и експлоатацията на кариерата няма да окаже каквото и да е въздействие върху вида и неговите местообитания в зоната.

Няма литературни данни за установени местообитания на пъстър пор в тези предпланински части на Западна Стара планина, което се констатира и при направените теренни наблюдения. Видът обитава остепнени пространства в равнините и в ниския планински пояс или в обработваеми земи. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс и чиито леговищата (вкл. и на други гризачи) като разширява техните дупки, и следи от който също не бяха установени. Предвид изложеното по-горе не се очаква каквото и да било въздействие върху тези два вида и техните местообитания.

От 1988 г. има данни за преминали през Западна Стара планина мечки най-вероятно от Сърбия или от изток (централната част на Стара планина) според анкета с горските стопанства. От няколко години има доказателства за присъствие на рис в границите на защитената зона. И двата вида се придържат към по-високите части на планината, далече от населените места. Няма данни в района на с. Белотинци някога да са наблюдавани екземпляри, така че отрицателно въздействие от реализацията на ИП не може да се очаква.

В началото на 20 в. вълкът се среща в цялата страна. През 80-те год. започва експанзия заради забраната на тровенето на хищници и увеличаването на дивите копитни и числеността му се увеличава. Днес броя на екземплярите отново намалява главно целогодишния лов, намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета. През размножителния период обитава планините, като предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, есента и до средата на зимата слиза и в равнините. При сурови зими единични екземпляри слизат в Предбалкана и равнината за търсене на храна. ИП не би оказала негативно въздействие върху местообитанията за размножаване и хранене на вида предвид местоположението й в зоната.

В защитена зона BG0001040 от клас Земноводни се опазват жълтокоремна бумка, голям гребенест тритон и гребенест тритон.

Предмет на защита са видовете, които в един или друг етап от жизнения си цикъл са пряко зависими от водата. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, поради което осъщестяването на проекта не представлява заплаха за тях и за местообитания на тези видове.

От влечугите, предмет на опазване в зоната са обикновената блатна костенурка и двата вида сухоземни костенурки - Шипоопашата (Testudo hermani) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Върху свързания с водна среда вид обикновена блатна костенурка не се очаква каквото и да е въздействие от изграждането и работата на кариерата, тъй като инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване на нейни местообитания.

В региона на предпланинската част на Западна Стара планина, респ. землището на с. Белотинци, от години не са наблюдавани костенурки. Въпреки очакванията, в резултат на проведените теренни наблюдения също не бяха наблюдавани екземпляри. От 1980г. до около 2006г. местообитанията им в страната силно се фрагментират. Днес популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40 % от територията на страната.

В тази част на България по литературни данни са разпространени главно шипоопашатите костенурки (Testudo hermanni). От другия сухоземен вид – шипобедрена костенурка (Testudo graeca) екземпляри могат да бъдат намерени единични екземпляри, пренесени от други места.

Естествени местообитания на шипоопашатата костенурка са тревисти съобщества на границата между сухи варовити терени и термофилни листопадни гори и харсталаци. Предвиденият за реализирането на инвестиционното намерение терен е разположен в хълмистата част на Предбалкана и представлява потенциално местообитание на костенурки. Няма точни данни за плътността и числеността на популацията на вида в тази част на страната.

Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности, естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен.

При теренните наблюдения не бяха наблюдавани екземпляри. Разширението на площта няма да доведе до стесняване на ареала на разпространението или до намаляване на плътността и изменения в пространествената структура на популацията им, тъй като тя е оценена (по стандартен формуляр) за шипоопашатата като не изолирана с широк обхват на разпространение. Според респондентите на зоната, степента на опазване на характеристиките на хабитатите, от значение за двата вида костенурките, е отлична. Предвид разчета на добивните дейности, отнемането на части от местообитанието за извършване на дейности по предоставената концесия в продължение на 35 години, което предполага приспособяване на тези екземпляри към новите условия на средата. Биологичната рекултивация също ще спомогне за възстановяване на екотони с подходящи за костенурките условия и благодарение на естествената сукцесия – на възстановяване на местообитанията.

Няма вероятност за отрицателните въздействия върху видовете риби, предмет на опазване в зоната. Реализирането на инвестиционното предложение не предвижда заустването на непречистени отпадъчни води във воден басейн, нито пък рализирането е свързано с унищожаването на такъв.

В зоната се опазват и 17 вида от клас Безгръбначни, от които отношение към реализирането на инвестиционното предложения имат само някои от тях. Характерът на инвестиционното предложение не може да засегне пряко или косвено видове като ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus), тъй като не засяга водни обекти, реки и др.. Callimorpha quadripunctariа е представител на сем. Мечи пеперуди /Arctiidae/, чиито гъсеници се развиват обикновено по живовлека /Plantago sp./ и детелината /Trifolium sp./, на също така и по листата на дъбовите и буковите дървета и техните окрайнини в по-ниските части на зоната. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху числеността на популациите и местообитанията на вида в района на защитаната зона. Полиоматус /Polyommatus eroides/ е разпространен предимно в планините до 2300-2400 м н.в. и не би могъл да има местообитания в района на инвестиционното предложение.

Голям сечко /Cerambyx cerdo/ се среща предимно в дъбовите гори като ларвата му се храни с гнила дървесина. На площадката на предложението липсват дъбови насаждения, още повече стари изгнили такива.

Приоритетнатаза опазване алпийска розалия /Rosalia alpina/ живее предимно в стари букови гори с надморска височина 700 – 1000 м. Площадката на ИП не е заета от стари букови гори и реализирането му не е възможно да има отрицателно въздействие върху популацията на алпийската розалия. Същото се отнася и за Бръмбарът рогач /Lucanus cervus/, обитаващ предимно букови гори и чиято ларва живее в гнилата дървесина около 5-7 години, както и за Буковия сечко /Morimus funereus/, също привързан към мъртвата дървесина в буковите гори. Той не може да лети и местата, където може да се срещне, обикновено вътрешността на горски екосистеми, са строго локализирани.

Останалите видове е възможно да бъдат представени на терена, особено тези които са свързани с такъв тип местообитания. Обикновеният паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/ и Одонтоподизма /Odontopodisma rubripes/ обитават сухи тревни и естествени обитания. Неговата численост е в зависимост от използването на химични препарати за растителна защита, каквито са се прилагали в региона преди западането на селскостопанското производство. При посещението на терена не бяха установени, но има възможност да се срещат в по-високите и затревени региони в зоната. Реализацията на ИП няма да окаже съществено въздействие върху числеността и динамиката на популациите на тези видове. Обикновено при насекомите популациите са многочислени, те се придвижват активно при търсене на храна и могат да се повлияят по-сериозно най-вече при използването на инсектицидни вещества, каквото не се предвижда работата на кариерата. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху видовете безгръбначни, предмет на опазване в зоната.

Що се отнася за видовете растения, предмет за опазване в зоната, то те не са установени на терена на инвестиционното предложение и няма данни за техни находища там. Dicranum viride e листнат мъх, който се среща в основата на стари букови дървета, а мъхът Buxbaumia viridis расте върху гниеща дървесина (най-често иглолистна) и е привързан към стари гори с повишена влажност и засенченост. Червено (Руско) усойниче (Echium russicum) е съобщавано за Пъстрина планина край гр. Монтана. Химантоглосумът (Himantoglossum caprinum) е орхидея с най-необичайни цветове. Устната, която е площадка за кацане на насекомите, е с дълъг среден дял, който е балансьор на тежестта и поставя опрашителя в подходящата позиция. Среща се нарядко в цялата страна, почти винаги на варовити, каменливи почви, на открити, слънчеви места - слабо натоварени пасища и храсталаци, до около 1000 м надм. Екземпляри от вида не са установени на терена.

Мястото на инвестиционнот предложение попада в защитена зона „Западен Балкан” с код BG 0002002 за опазване на птиците и в границите на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Същите са в границите на защитената зона „Западен балкан” BG 0002002. Имайки в предвид, че площа на зоната е 14 682 050 дка, то площа на ИП съставлява нищожна част от нея възлизаща на 0,0000021 % от нея.

Площта на зона BG 0001040 е 2197158,42 дка като площта на инвестиционното предложение съставлява около 0,000014 % от нея.

Предвид технологията на съпътстващите дейности, предвидените дейности не се очакват нарушения в целостта, структурата и природозащитните на защитените зони.

Усвояването на територията няма да доведе до фрагментация на популации на видовете, предмет на защита в зоните, тъй като в площта с доказани запаси не са установени популации и находища на опазваните видове, за които строителството и експлоатацията на външното електрозахранване на кариерата да представлява заплаха за фрагментацията им.

На територията на инвестиционното предложение, попадаща в защитена зона BG 0001040, не са установени природните местообитания, за опазването на които е определена. Не са констатирани и местообитания на видове, чиято площ, структура и функции могат да бъдат унищожени или нарушени, както при реализирането на електрозахранването на кариерата, така и при продължителната и работа. След приключване на добивните работи и успешно поетапно рекултивиране на нарушения терен, се очаква възстановяване на природна среда, близка до сегашната за период от около три години.

При извършване на дейностите на площта може да се очаква частично обезпокояване на някои видове животни поради причиняваните вибрации и шумово въздействие, колкото и незначително и да е и с локален характер. Очаква се те да напуснат района, но след прекратяването на действието на дразнителя, ще се завърнат по обичайните си места. Това въздействие може да бъде частично преодоляно при прилагането на т. нар. милисекунден способ на взривяване

Не се очаква безпокойството да предизвика прогонване на видовете от този район, както и изменения в числения им състав и вторични изменения във възрастовата и полова структура на популациите им. С подобно въздействие, но по-продължително и с по-слаба интензивност, ще се отрази засиленото присъствие на хора и техника върху предмета и целите на опазване в BG 0001040. Това няма да се отрази значително отрицателно върху видовия състав и броя на индивидите в зоната.

Инвестиционното предложение не е разположено в близост до водоем, не е свързан с корекция на реки и др., които може да бъдат пряко повлияни от реализирането му. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води в района.

Влиянието върху чистотата на въздуха оказват дейности като работата на ТСИ, товарене на готова продукция и отпадъка и насипообразуване, както и отделените емисии от изгорели газове от строителната и транспортна техника, които не се очаква да надвишават ПДК. Влиянието се ограничава в радиус до 50 м. От експлоатацията на електрозахранването на кариерата такива не се очакват.

Поради липса на водоизточник на терена на инвестиционното предложение, вода за такива нужди (вкл. и за битови) нужди, ще бъде осигурявана от водоноски.

Източници на шум и вибрации с временно и локално действие ще бъде строителната техника

Не се очаква замърсяване на терена и водите със смазочни материали, нефтопродукти и др. от присъствието и експлоатацията на тежката товарна техника, тъй като на терена на инвестиционното предложение не се предвижда поддръжката и ремонта й. Тези дейности ще се извършват във външни автосервизи и бензиностанции, така че на територията на концесионната площ няма да се формират нефтени отпадъци.

VI. Алтернативи

За инвестиционното предложение е разгледана „нулевата” алтернатива, която се счита за неприемлива от икономическа гледна точка. Строителството ще чувства недостиг от строителни материали, няма да се разкрият 10 работни места, което е от голямо значение за района, предвид ниската населеност на селата и утвърдената тенденция за влошаване на възрастовата структура вследствие на миграция към по-големите населени места, загуба на капитали за концесионера.

V. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта или от реализирането и експлоатацията на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение

В разглеждания конкретен случай няма наличие на обстоятелства по чл. 33 и по чл. 34 от ЗБР - наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения или съображения във връзка с човешкото здраве или обществената сигурност, налагащи предвиждането на компесаторни мерки или други алтернативни решения.;

Прилагане на такива не се налага, тъй като не се очаква отрицателно въздействие от реализирането на инвестиционното предложение върху защитените зони, видно от направените заключения.

VII. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие

Предвид критериите по чл. 22 от Наредбата за оценка на съвместимостта, на база направената пълна характеристика на инвестиционното предложение и на алтернативите по отношение на местоположение, технология и др., въз основа на изложените по-горе описание и анализ на очакваните въздействия върху природните местообитания, видовете и техните хабитати, включително и оценка на степента на въздействията може да се направи следния извод: Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до унищожаване на целеви хабитати или до намаляване на консервационния статус на целевите видове в защитена зона BG 0001040 – “Западна Стара планина и Предбалкан”, както и негативен ефект върхи птиците в защигтена зона „Западен балкан” BG 0002002. Предметът и целите на опазване в зоните няма да бъдат увредени при спазване на препоръките в настоящата оценка.

VIII. Методики и източници на информация, използвани за прогноза и оценка на степента на въздействието

• 
  Теренни проучвания;
  
• 
  “Натура 2000” стандартен формуляр
  
• 
  Растителността на България, Карта на растителността в М 1: 600 000 с обяснителен текст; Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 1991 г.
  
• 
  Прилепите, методика за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост, Национален природонаучен музей БАН, София 2008 год.;
  
• 
  Обща биогеография; Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 1994 г.
  
• 
  Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица Книга 5. Костадинова И., М. Михайлов (съст.) БДЗП София 2002 г.
  

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, WWF, Сдружение „Зелени Балкани”, МОС

Инвеститор - „ФИЛИ” ООД,
Цветан Валериев Филчев

Управител на „ФИЛИ” ООД, гр. Плевен
Дата:

Каталог: ovos

Изтегляне 267.81 Kb.

Сподели с приятели: