Информация за Оценка на степента на въздействието на инвестиционно предложение

“Западна Стара планина и Предбалкан”

“Заападен балкан”

Инвеститор „МАКСТРОЙ” ЕООД – гр. Монтана

Детайлното проучване на находище „Долна Вереница” е извършено през 2009 година във връзка с Разрешение № 641/26.06.2009 г. на МОСВ за проучване на подземни богатства в района на площ “Долна Вереница”, разположена в землището на село Долна Вереница, община Монтана, област Монтана. Титуляр на разрешението е “Макстрой” ЕООД, гр. Монтана. Предмет на разрешението за проучване са строителни материали /чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ/ - варовици с юрска възраст. Срокът на разрешението е шест месеца.

Геологопроучвателните работи са извършени от сътрудници на фирмата под ръководството на инж. Кръстьо Бучински.

Координацията, логистичното обслужване, проектното осигуряване на дейностите по изпълнение на работната програма за проучване на варовиците като строителни материали в площ „Долна Вереница” са изпълнени от екип ръководен от инж. Кръстьо Бучински.

Геоложкото картиране, документацията и опробване на изработките, както и написването на доклада е извършено от инж. Кр. Бучински.

В резултат на проучването са доказани запаси от суравина, който са утвърдени от Специализирана експертна комисия – СЕК при МОСВ на заседание през месец юли 2010 г.

Утвърденит запаси от варовик за находище „Зъбера 2” са на площ от 248 724, както следва -категория (111) – 3 579 948 м³, категория (122) – 2 109 721. м³, или общо за находището запасите са (111) + (122) е 5 689 670 м³.

Обемът на откривката е 515 657 м³.

Настоящата информация за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение „Добив на подземни богатства – строителни материали – варовици от находище „Долна Вереница” в землищата на с. Долна Вереница, общ. Монтана, обл. Монтана е за преценка вероятната степен на отрицателно му въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалка” с код BG 0001040, и защитена зона „Западен балкан” с код BG 0002002.

Процедирането се основава на разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 2, ал. 1, т. 3, буква „а”, във връзка с ал. 2 от същия член на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр.73/2007 г.), в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда ДВ бр.91/2002г., изм. доп.... ДВ. бр.89/2007г.); Закона за биологичното разнообразие (ДВ бр.77/2002г., изм.и доп.... ДВ бр.94/2007г.) и изискванията на Директиви 79/409/ЕЕС и 92/43/ЕЕС.

Представяне на настоящата информация за оценка на съвместимостта следва разпоредбите на чл. 23, ал. 2 от горецитираната наредба.

Местоположение

• 
  пълноценното оползотворяване на утвърдените геоложки запаси, осигуряване на технологично необходимите терени за експлоатация на находището и сервитут около бордовете на кариерата;
  
• 
  вътрешно насипище на откривка и хумосен слой;
  
• 
  разполагане на промишлена площадка, съществуващи и вътрешно пътни връзки и обслужващи дейности;
  

Геоморфоложки площта попада в Северозападна България, северна зона от Западен Предбалкан /височинен пояс 400-500м./.

По морфологични и генетични белези районът на находището представлява хълмиста равнина. Тук преобладава полупланински релеф.

Надморската височина в площта варира от 430 до 350 м, но на разстояние 1,5 км. на юг от равнината се разполагат превишенията на Предбалкана, с максимална кота 800-900м. Те служат като вододели на притоците на р.Огоста.

Основната отводнителна артерия на областта е р. Огоста. Тя води началото си от северните склонове на Стара планина /изворите на р.Чипровска/ и се влива в р. Дунав при гр. Оряхово. Общата и дължина достига 144 км., при среден наклон от 11.4%. Водосборната и площ обхваща 3 157 кв.км. По-големите и притоци са р. Бързия, Златица и Ботуня.

В средното течение р. Огоста приема и незначителен брой къси и маловодни рекички, като реките Чернила, Благовска, Шугла, Бучка.

В този участък са измерени около 0,8 м/с средна скорост на течението на реката.

Максималният воден отток е свързан с топенето на снеговете - м.март и м.април, а минималният се наблюдава през м.септември и м.октомври.

Малките води достигат дълбочина 0,5-3м. При максималните води нивото се покачва значително и най-ниските тераси се заливат.

На територията на находище „Долна Вереница” не са установени исторически, архитектурни и археологически паметници, кладенци за водоползване, няма водоснабдителни и други хидротехнически съоръжения и находището не попада в санитарно-охранителни зони около водоизточници. Тя не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии,

Находището попада в защитена зона „Западен балкан” с код BG 0002002 за опазване на птиците и частично – около 80% в границите на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

От посочената по-горе площ запасите на находище „Долна Вереница” 248 724 кв. м са в границите на защитената зона „Западен балкан” BG 0002002. Имайки в предвид, че площа на зоната е 14 682 050 дка. то площа на доказаните запаси в находище „Долна Вереница” съставлява нищожна част от нея възлизаща на 0,0015 % .

Площта на зона BG 0001040 е 2197158,42 дка като площта с доказани запаси в находище „Долна Вереница”, попадаща в зоната съставлява около 0,008 % от нея.

През време на експлоатацията на находище „Долна Вереница” в границите на доказаните запаси и бъдеща концесионна площ територията на нарушените терени представлява нищожна част от двете защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”. След извършване на рекултивация нарушените терени ще бъдат ландшафто оформени и приравнени кам съществуващият ландшафт.

Инвестиционното предложение включва - Добив Добив на варовик – строителни материали, от находище „Долна Вереница” – в землището на с. Долна Вереница, общ. Монтана, обл. Монтана.

Добивът и изземването ще се осъществи по открит кариерен способ, в обем от 30 000 куб. метра годишно. Същият ще започне след получаване на концесия за добив от находището и след съгласувани цялостен и годишен проект за добив и експлоатация на находището, както и проект за рекултивация с МОСВ, съгласно Закона за подземните богатства.

За целта „Макстрой” ЕООД ще подготви и подаде след регистриране на търговско откритие за находище „Долна Вереница” заявление в МРРБ за получаване на концесия за добив на варовик в проученото находище, както и необходимите го съпътстващи документи и концесионни анализи.

Добивът на варовик в находище „Долна Вереница” и извозването на материала ще се извърши от Булдозер Т-130 М, Челен товарач L-34, Еднокофов багер с обратна лопата ЭО 41 – 24 и 2 броя автосамосвали – Камаз.

Добивът, както и преработката на варовика ще се извърши чрез съгласувани с МОСВ проекти, цялостен, годишен, както и проект за рекултивация, в обект – работна площадка, собственост на дружеството.

Преработката – претрошаването на скалната маса ще се извърши от два броя мобилни трошачки при стриктно спазване на екологичното законодателство и опазване на компонентите на околната среда от замърсяване.

При добива и разработката на находище „Долна Вереница” не се налага изграждане на нова инфраструктура – пътна, ел. Захранване, В и К и др.

Срокът на реализиране на инвестиционното намерение е срока на получената концесия за добив, за която ще се кандидатства – 35 години.

Особеностите на релефа осигуряват лесен и удобен достъп до бъдещата кариера. Черен път минава почти през центъра на запасите на находището и ще осигурява самостоятелен подход до всички работни хоризонти на бъдещата кариера.

Добивните работи от бъдещата кариера ще се провеждат по открит начин чрез използване на пробивно – взривни работи с режим при около 200 работни дни през годината. Раздробената минна маса ще бъде натоварена с багер и транспортирана до булдозерното насипище в западната част на концесионната площ, извън контура на запасите. Полезното изкопаемо ще се извозва до мобилна транспортно-сортировъчна инсталация, където материалът се пресява и се отделят фракции с различна големина в зависимост от нуждите на потребителите и търсенето на пазара.

Строителството на кариерата в находище “Долна Вереница” се състои в извършването на капитални минно – строителни работи и включва зачистване на кариерната площ с доказани и утвърдени запаси от ниски храсти, който са рядко срещани и други нискостеблени растения, извършване на откривни работи, изграждане на първоначалния насип от контура на запасите в границите на концесионната площ, извършване на добивни работи за осигуряване на широк фронт на минните работи в кариерата, транспортиране на добитата суровина до мобилната ТСИ, разположена на работна площадка на територията на находището. Контурът на кариерата ще се проектира така, че дъното й максимално да следва границата на геоложките запаси. Предвижда се цялостно изземване на запасите с оставяне на предпазни площадки и неработен (предпазен) борд на кариерата.

За да може да започне минното строителство, преди разкриване на запасите, трябва да се определят местата за изграждане на вътрешно депо - насипище за почвена откривка. Хумусния слой на местата, определени за откривни работи, трябва да се събере на купове и да се депонира в насипището.

В развитието на кариерата и нейната експлоатация в концесионния срок се очертават четири етапа:

• 
  Първият етап обхваща период от 1 година - Минно-добивните работи ще се провеждат на хоризонт като фронтът е със средна дължина 135 m и се придвижва в посока север -юг. Започва първоначалното изграждане на насипището, което е с проектен капацитет около 5 000 m³, което напълно отговаря за поетапното приемане и оползотворяване на разкривката в обем от 515 657 куб. м
  
• 
  Вторият етап продължава 4 години. Минните работи ще се провеждат на хоризонти като фронтът на минните работи е със средна дължина 220 m и се придвижва в посока север - юг.
  
• 
  Третият етап е с продължителност 20 години. През този период се очаква най-добър добив от гледна точка на управлението на качеството на добития материал, тъй като добивът ще се води на няколко хоризонта, което позволява максимална гъвкавост при водене на минните работи.
  
• 
  Четвъртият етап е с продължителност 10 години..
  

За кариерата ще се разработи комплекс от инженерно - технически, минно-технически, мелиоративни, агрономически, лесовъдски и други мероприятия, посредством които се цели рекултивиране (възстановяват) на технически нарушените земи, да подобри биологичната продуктивност на площта, да оформи подходящ ландшафт, да предпази околната среда от замърсяване и да даде възможност за правилно използване на територията. Предмет на рекултивация са както насипищата (табаните) от откривката, така и самите котловани при открития добив.

Необходимите почвени и геоложки материали за провеждане на рекултивацията ще се добият от временните депа (насипища) разположени край североизточната концесионна граница на кариерата и формирани при разкриването на кариерата. Същите, съгласно наредбата за рекултивация, поради дългосрочното им престояване е необходимо да са противоерозионно озеленени и предадени като рекултивирани насипища.

Тук буквална рекултивация (възстановяване) на нарушените терени, при наличието на изкопи, е невъзможна. Задачата в случая пред проекта за рекултивация е рекултивирането на тези участъци от кариерата, които след изземването на определено количество запаси през концесионния период са достигнали краен контур и не подлежат на последващи минни дейности. Върху запаси и/или ресурси не се предвиждат рекултивационни мероприятия.

Фактическите дейности по рекултивация, които ще бъдат изпълнени по време и след приключването на концесионния период се свеждат до следните рекултивационни мероприятия.

• 
  отнемане и депониране на почвените материали от участъците в които предстои добивна дейност,
  
• 
  изграждането на охранителен зелен пояс по крайните контури на кариерата, подравняване и залесяване на берми и насипищната площадка.
  

Проектът за рекултивация като част от цялостния проект за експлоатация на находището е в пряка зависимост от сроковете и етапите на добив и развитие на кариерата. Те от своя страна са функция на годишната производителност, концесионния срок, конфигурацията на находището, необходимите години за изземване на наличните запаси. В допълнение етапите на рекултивация са в зависимост и от задачите, които трябва тя да изпълни и особено от готовността на отделните участъци от кариерата и прилежащите терени за това.

Съгласно описаната накратко технологична последователност на подготовка и добив и в съответствие с набелязаните срокове на концесия и експлоатация се оформят два етапа на рекултивация, а именно:

• 
  първи етап - до края на концесионния срок;
  
• 
  втори етап - след концесионния срок, до края на изземване на запасите от находището.
  

Техническата рекултивация в случая се изразява в създаване на условия, позволяващи провеждането на залесяване. Тези дейности и технология са едни и същи за всички участъци от кариерата. След почистване на предпазните берми, насипищната площадка и ивиците на залесителния пояс, се доставя почвен материал от депото за почвени материали и се насипва и подравнява с дебелина 30 см.

Отнемането на почвения материал от кариерното поле ще започне успоредно със започването на минните дейности. Поетапно през годините ще се отнема и депонира почвен материал от участъците, които предстои да бъдат разработвани. Общата площ на отработеното през концесионния период кариерно поле, от което ще бъде иззет почвен материал е 248 724 кв. м. Средната дебелина на почвения профил в района на находището е около 50 cm, което означава, че обема на отнетия почвен материал от кариерното поле възлиза на 515 657 м³ .

Предвидено ще бъде по проект в мрежа 1.5 х 0.60 метра, върху предпазните берми и насипищната площадка, да се засадят храстовиден тип акация като се използва количеството необходими почвени материали от разкривкат.

Залесителният пояс по горния ръб на кариерата и концесионната площ ще се устройва в три реда по схема 2.00 х 0.80 метра. Изкопават се дупки с 30х30х50 см и в дупките се полага почвен субстрат от насипището за почвени материали. Почвен материал се полага също и в оголените с материал от кариерата участъци от пояса.

Горският вид, който се предлага при тези не особено благоприятни почвени условия и воден режим в кариерата, е акацията. Тя е не особено взискателна към почвите, сухоустойчива е и почвоукрепваща. Тъй като горският пояс служи и за подобряване на нарушения ландшафт, както и за постигане на известен ландшафтно-естетически ефект, се предлагат и други дървесни видове, подходящи за района, като гледичия, цер, габер, ясен, липа, айлант и др. От храстите подходящи са люлякът, смрадликата, чашкодрян, тамарикс, лигуструм и др.

Основните грижи при отглеждането на фиданките, при задължителния срок от три години, са торене с по 30 кг/дка суперфосфат и 20 кг/дка амониева селитра при засаждането, подхранване с по 20 кг/дка амониева селитра рано на пролет, редовно окопаване и поливане през първите години. Полага се и до 20% от общия брой фиданки презалесяване на местата на загиналите.
Вторият етап от рекултивацията започва от края на концесионния период до края на разработване на находището.

Техническата рекултивация през този етап се изпълнява поетапно върху всички кариерни площадки по технологията, описана в първия етап на рекултивация.

По горния ръб на кариерата, се доизгражда залесителен предпазен пояс с ширина 2,5 метра. Бермите отново се подравняват и насипват с почвен материал, след което се залесяват с храстовиден тип акация. Насипищните площадки също се подравняват и залесяват с храстовиден тип акация в мрежа от 1.5м на 0.6м.

След пълното отработване на кариерата се предвижда затревяване на дъното и с цел намаляване на ерозионните процеси.

Размерът на площите за залесяване, както и необходимият брой фиданки по етапи, части и видове площи ще се дадат в бъдещия концесионен период, когато е възможно да се приложат други методи на рекултивация.
На територията на концесионната площ не се предвижда изграждане на водопроводна и канализационна мрежа, както на на електропроводна мрежа. Необходимото количество вода за битови нужди на работниците и за оросяване на вътрешно-кариерните пътища по прогнозни данни ще бъдат около 1800 m³, като водата ще се докарва с водоноска. На работещите ще се осигурява бутилирана вода да пиене, ще се ползват химични тоалетни, поради което няма да се формират фекални води.

Електрически ток при необходимост за осветяване на площадката, на ТСИ и за нуждите на работещите ще се произвежда от дизелов агрегат, разположен в концесионните граници.

На територията на находище „Долна Вереница” не се предвижда формиране на производствени отпадъчни води, тъй като трошачно-сортировъчната инсталация работи без вода. Оросяването е част от основната дейност, свързана с добива на трошена фракция и водата за това ще се доставя от водоноски. Оросявана ще се извършва в периода май – октомври на площадките на трошачните инсталации, но и на кариерните площадки и вътрешните технологични пътища.

На територията на находището няма да се извършват ремонтни работи на моторните превозни средства, зареждане с горива или смяна на отработените масла.

В тази част от защитената зона BG 0001040, в която попада обекта на настоящиата оценка за съвместимост, има и други с подобен характер обекти с получена концесия или в процес на одобряване. Такива са например в находище „Зъбера” към „Писани Булмар” ЕООД, и “Зъбера 2” към “Фили” ООД в землището на с. Белотинци, разположена северозападно от находище „Долна Вереница” на около20 км .

Всички тези настоящи и бъдещи находища и в последствия кариери, макар и попадащи отчасти или изцяло в защитена зона BG 0001040 и BG 0002002 „Западен Балкан” за опазване на дивити птици, са достатъчно малки по площ и съставляват изключително нищожна част от тях.

В съчетание с оценяваното инвестиционно предложение те няма вероятност да окажат неблагоприятно въздействие върху целостта и структурата на защитената зона „Западна Стара планина и Предбалкан” за опазване на природните местообитания и „Западен балкан” за опазване на птиците още повече, че същите не са в експлоатация и на територията им са протеклите естествени сукцесионните процеси в посока на възстановяване на характерната за района растителност.

В границите на двете зони, върху която се оценява въздействието от реализацията на кариерата „Долна Вереница”, има площи в процедура – подадени заявления за отдаване за проучване в процес на одобрение, но на този етап не може да се направи точна количествена оценка на степента на кумулативни негативни въздействия върху зона BG 0001040 и BG 0002002.
ІІІ. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитени зони BG 0002002 „Западен балкан” и BG 0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” или нейните елементи.

Характерът на инвестиционното предложение за добив на варовик за строителни нужди включва дейности като обратно засипване на земни маси, трасиране на технологичен път в района на находището при максимално използване на съществуващите черни пътища, които осигуряват подход до различни части на кариерата, трасиране на временни вътрешни пътища преди започване на работа по многостъпална система на експлоатация, товарене, транспорт, разтоварване и депониране, изграждане на депо за насипищно стопанство с площ 2 дка за поетапно депониране на откривката с обем 515 657 m³; разполагане на трошачно-сортировъчната инсталация (ТСИ) мобилен тип на съществуваща работна площадка, разполагане на фургон за работниците, всичко това в границите на бъдещата концесионна площ.

• 
  кариера за добив на варовик по открит способ, при което в продължение на 35 год. (за такъв период ще се подаде заявление за получаване на концесия ще се отнеме от растителната и почвена покривка на площ от 248 724 кв. м., попадащи в зона BG 0002002 „Западен балкан” и в BG 0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан”. Въздействето върху защитената зона ще продължи през целият експлоатационен период но незначителен локален ефект макар и дълготраен;
  
• 
  мобилна трошачно-сортировъчна инсталация за получаване на фракции с различен размер, от действието на която се очаква минимална запрашаемост на района с различна продължителност и интензивност в зависимост от климатичните условия и спазване на технологията. Освен минимално повишаване на съдържанието на неразтворени вещества във въздуха, работата на ТСИ ще предизвика минимално безпокойство на видовете от произвеждания шум. Въздействието е с локален характер.
  
• 
  Пътища за експлоатиране на находището, използвани от тежката техника. Въздействието на строителството на този елемент върху зоните не предполага евентуална загуба на местообитания, както от използването им - безпокойство на видове, запрашаване и замърсяване на въздуха и терена. Въздействието е локално, с продължителност, равна на времето за експлоатацията на кариерата.
  
• 
  пътища извън концесионната площ за транспортиране на продукцията извън работната площадка, чието ползване може да предизвика изключително минимално допълнително запрашаване през сухия период от годината, повишаване на шумовите нива, обезпокояване на видове, замърсяване на терени и др.
  
• 
  Насипища - депа за почвената откривка, разположени в концесионните граница на кариерата, които по рекултивационен проект (съгласно наредбата за рекултивация) поради дългосрочното им престояване е необходимо да са противоерозионно озеленени и предадени като рекултивирани насипища, които ще окажат въздействие върху ландшафта, а озеленяването им – върху видовия състав на местообитанията на видовете, предмет на опазване. Това въздействие също е с локален характер.
  
• 
  Присъствието на хора и тежкотоварна автомобилна техника, няма да упражняват безпокойство върху видовете, предмет на опазване в зоната, тъй като са изключително бедно представени в тази част на зоната.
  
• 
  Временна посторойка - фургон в границите на концесионната площ, експлоатацията, на която няма да предизвика индиректно въздействие върху зоната чрез светлинно замърсяване, замърсяване с отпадъци, предизвикано от обитаващите ги. Въздействието ще продължи до края на експлоатационния период и има локален характер.
  
• 
  Не се предвиждат неепредвидени аварийни ситуации като аварийни срутвания, свличания на земни маси, наводнения, замърсяване с горива и нефтени продукти и др. който могат да окажат въздействия с различен характер, продължителност и ефект върху защитената зона и предмета на опазване в нея.
  

Инвестиционото предложение попада в площа с доказани запаси в находище „Долна Вереница” в границите на защитена зона BG 0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан” по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на местообитанията и дивата флора и фауна, одобрена с Решение № 122/2007 г. на Министерски съвет. За нея няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите по реда чл. 6, ал.1, т.1 и т.2 на Закона за биологичното разнообразие, с която в режима на управлението и да се въвеждат забранителни дейности.

Целите на опазване в защитената зона са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания.

Според стандартния формуляр за защитената зона, тя включва планинските вериги на Стара планина от Искърският пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Високите части на планината са заети преобладаващо от нефрагментирани, значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. Предпланинският ландшафта е представен от мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени.

Реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния и заемат естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси, които са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Средното течение е обрасло с Salix sp.

Ихтиофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видра) – 9 вида, 5 от които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави зоната Западна Стара Планина и Предбалкан една от най-ценните за опазването на ихтиофауната и естествените местообитания. Естествената речна система на планината е от много голямо значение за миграцията на рибата.

Зоната е една от малкото в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка B от националното покритие и са в относително добро състояние, като на големи площи още са запазени вековни гори. Зоната е едно от 2-те места в България с доказано постоянно присъствие на рис. В зоната постоянно се намират няколко мечки. Всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина, но биват бързо убити от бракониери. Тук е единственото място между тези два центъра на разпространение, където мечката може да формира мета-популация с голямо биокоридорно значение за въстановяване генетичният обмен между тези популации. Мечката и риса са основни видове, на основата на които са определени границите на зоната.

Зоната е най-важното място в Северна България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в Северна България този вид не е запазен на такива площи и с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на предложените граници.

Видовете и местообитанията в зоната са уязвими от възможно изграждане на малкиводноелектрически централи, чието водовземане е до 90 % от водата и могат да доведат до много негативни промени на реките и крайречните местообитания.

Значителна заплаха е изсичането на крайречни гори. Те често са базирани на необходимостта от контрол върху наводненията – една мярка, която често води до точно обратният ефект. Корекцията на речни корита и други хидротехнически конструкции, както и залесяването с горски монокултури също са заплахи за реката и крайречните местообитания. Широко разпространените чужди видове Amorpha fruticosa (много агресивен вид, особено върху влажните низини на крайречните тераси) е друга заплаха за естествените екосистеми.

Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки за храна е сериозен проблем в някои части. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части, за да се запазят условията за живот на мечката и риса. Бракониерството на мечки е сериозен проблем. Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.

В защитената зона BG 0001040 се опазват следните местообитания, които са раемат общо 40.77% от общата й площ: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus еxcelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo, 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи),6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae), 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 6520 Планински сенокосни ливади, 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum, 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 9260 Гори от Castanea sativa, 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори. 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

В зоната се опазване видове отвсички класове животни (без птици), както следва:

• 
  БОЗАЙНИЦИ: Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), * Европейски вълк (Canis lupus), Видра (Lutra lutra, Рис (Lynx lynx), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Остроух нощник (Myotis blythii), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Голям нощник (Myotis myotis), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Лалугер (Spermophilus citellus), *Кафява мечка (Ursus arctos), Пъстър пор (Vormela peregusna).
  
• 
  ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Гребенест тритон (Triturus cristatus).
  
• 
  РИБИ: Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Главоч (Cottus gobio), Балканска кротушка (Gobio kessleri), Балканска кротушка (Gobio uranoscopus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata).
  
• 
  БЕЗГРЪБНАЧНИ: *Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes), Торбогнездница (Eriogaster catax), *Callimorpha quadripunctaria (Gortyna borelii lunata), Лицена (Lycaena dispar), Полиоматус (Polyommatus eroides), Карабус (Carabus variolosus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), *Осмодерма (Osmoderma eremita), Рисодес (Rhysodes sulcatus), *Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis), Кордулегастер (Cordulegaster heros).
  
• 
  РАСТЕНИЯ: Червено усойниче (Echium russicum), Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), Карпатска тоция (Tozzia carpathica), Dicranum viride (Buxbaumia viridis)
  

Строителството и експлоатацията на находище „Долна Вереница” предполагат следните видове преки и косвени въздействия върху предмета на опазване в зоната:

1. 
   Унищожаване на природни местообитания в границите на концесионната площ поради отнемане на почвената покривка за достигане на подземното богатство и прокарване на вътрешни пътища в концесионната площ и фрагментирането им.
   
2. 
   Унищожаване и увреждане на местообитания на видове, предмет на опазване в зоната в резултат на разкриване на кариерата, изграждане на вътрешни пътища, присъствие на хора.
   
3. 
   Изменения (преки и косвени) в ключови елементи на зоната като повърхностни води, въздух и др. поради запрашаване, замърсяване с битови и др. отпадъци,
   
4. 
   Смърт на екземпляри от видовете, свързани с представени на терена местообитанията им, поради прякото им унищожаване при работа на техниката;
   
5. 
   Безпокойство и прогонване на животни в следствие взривните работи, макар и само 3-4 пъти годишно, при работата на тежката техника и трошачно - сортировъчната инсталация, присъствие на хора;
   
6. 
   Изменения в структурата и плътността на популации на видовете – изменения в брой животни в популацията, в съотношенията възрастни/ювенилни, стари/млади екземпляри и др.
   
7. 
   Прекъсване на биокоридори връзки.
   

Инвестиционното предложение е разположено на северната граница на защитената зона в нейната предпланинска част върху хълмист терен - възвишение „Долна Вереница” - с надморска височина 350 – 430 m. Релефът се характеризира със сравнително заравнено платовидно до хълмисто възвишение.

Проучената площ за находище „Долна Вереница” съставляващо инвестиционото предложение попадат в границите на защитена зона BG 0001040 „Западна Стара планина и Предбалкан”.

Според определения в КВС начин на трайно ползване на земите в границите на находището, която попада в зоната за опазване на природните местообитания ина дивата флора и фауна, земите са заети от изоставени замаделски земи, пасища - мери. Растителни формации обаче са нетипични за даденото им определение, което е констатирано при теренните проверки. В резултат от човешкото въздействие коренната растителност е претърпяла съществени изменения и постепенно е преминала в производна без консервационна стойност. Вероятно в резултат на недобре изведени сечи, на бракониерски добив на дърва за огрев в миналото или пашуване на кози, издънковите някога гори са изродени, нискостъблени и силно разредени. Останали са много редки единични акациеви, благунови, и габърови дърветата и вторични храстови съобщества (глог, шипка, трънка, смрадлика и др. Възможността за създаване на церово-горуновите гори също е минимална. Те се развиват върху сравнително богати, макар и сухи сиви горски и канелени почви. Земите в границите на находище „Долна Вереница” са определени като десета категори, тъй като те са сравнително бедните и плитки почви, скали и рендзини.

Предивид обстоятелството, че броя на отглежданите в съседното село домашни животни прогресивно намалява поради отрицателния приръст на населението, поддържането на пасищата и мерите чрез пашуване замира и те започват вторично да обрастват с храсти. В тревната покривка не са доминантни видове като Chrisopogon gryllus, Stipa spp., Festuca valesiaca и др., а рудерални, невзискателни към условията на средата като Cichorium intybus L. (синя жлъчка), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Polygonum aviculare (обикновена пача трева), Sinapis arvensis L. (полски синап), Centaurea cyanus L. (полска метличина), Cynodon dactylon Pers. (троскот), Bromus arvensis L. (полска овсига), Trifolium sp. (детелина), Medicago minima (L.) Bart. (дребноплодна люцерна) и др.

Растителността върху терена е формирана главно от многогодишни житни треви като пирей (Agropyron repens L.), троскот /Cynodon dactylon/, острица /Carex distans/, полевицата /Agrostis capilaris/ и власатката /Festuca pratense/, срещат се още глухарче /Taraxacum officinale/, живовлак (Plantago sp.) и детелина /Trifolium repens/. Тревостоя на площадката не достига голяма височина и първичната биологична продуктивност е малка поради непостоянната и понижена почвена и въздушна влажност. Така описана, растителността не може да бъде причислена към полуестествените тревни и храстови съобщества върху варовик – местообитание, предмет на опазване в зоната, характерно за предпланинския пояс.

Предвид изложеното по-горе, теренът на инвестиционното предложение не може да бъде причислен към който и да било от опазваните типове природни местообитания в защитената зона BG 0001040, така че реализирането му няма да доведе до пряко унищожаване чрез намаляване на площта им, до увреждането на структурата им, още по-малко до фрагментирането им.

В защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” се опазват видове, представители на класовете Бозайници, Земноводни, Влечуги, Риби, Безгръбначни и Растения. Само част от посочените в стандартния формуляр видове имат изисквания към средата, идентични с наличните на и около терена на инвестиционното предложение.

В защитена зона BG0001040 от бозайниците се опазват няколко вида прилепи - широкоух прилеп, дългокрил прилеп, дългопръст нощник, трицветен нощник, голям нощник, средиземноморски подковонос, южен подковонос, голям подковонос, мaлък подковонос, дългоух нощник, остроух нощник, нощникът на Бехщайн и подковонос на Мехели. Това са видове, които използват различни местообитания, в които прилепите прекарват периодите на покой (почивка през деня и нощта, зимен сън) и в които се осъществяват размножаването и отглеждането на малки и копулацията, поради което те се разделят в две екологични групи – пещеролюбиви и непещеролюбиви. Последните използват различни убежища през различните сезони – скали, карстовите райони, гори, подземни убежища, постройки и др. Като цяло основните предпочитани типове ловни местообитания за всички видове са открити водоеми (вкл. бавно течащи реки), крайречна дървесна растителност, окрайнини на гори и самите гори. Предполага се, че се ориентират по различни естествени и изкуствени “линейни” елементи на ландшафта, като реки, канали, редици от дървета, просеки в гората и т.н., което определя значението им като летателни коридори.

Видно от екологичните изисквания на прилепите, теренът на инвестиционното предложение не е място, в което прилепите да намерят подходящи убежища поради липса на скални цепнатини или стари хралупести дървета. Възможно е периодично някои екземпляри да ползват тези терени за ловуване, т.е. като хранително местообитание. Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до унищожаване или фрагментиране на техни местообитания или до прекъсване на техни биокоридори.

В границите на защитена зона се опазват още дребни бозайници като видра, лалугер, пъстър пор, добруджански (среден) хомяк и едри - рис и приоритетните за опазване европейски вълк и кафява мечка.

Видрата е хищен бозайник от семейство Порови, чийто начин на живот е свързан изключително с течащи или стоящи водни басейни, какъвто няма в границата на инвестиционното предложение, така че строителството и експлоатацията на кариерата няма да окаже каквото и да е въздействие върху вида и неговите местообитания в зоната.

Няма литературни данни за установени местообитания на пъстър пор в тези предпланински части на Западна Стара планина, което се констатира и при направените теренни наблюдения. Видът обитава остепнени пространства в равнините и в ниския планински пояс или в обработваеми земи. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс и чиито леговищата (вкл. и на други гризачи) като разширява техните дупки, и следи от който също не бяха установени. Предвид изложеното по-горе не се очаква каквото и да било въздействие върху тези два вида и техните местообитания.

От 1988 г. има данни за преминали през Западна Стара планина мечки най-вероятно от Сърбия или от изток (централната част на Стара планина) според анкета с горските стопанства. От няколко години има доказателства за присъствие на рис в границите на защитената зона. И двата вида се придържат към по-високите части на планината, далече от населените места. Няма данни в района на селата Ошане и Струин дол някога да са наблюдавани екземпляри, така че отрицателно въздействие от кариерата върху тях не може да се очаква.

В началото на 20 в. вълкът се среща в цялата страна. През 80-те год. започва експанзия заради забраната на тровенето на хищници и увеличаването на дивите копитни и чеслеността му се увеличава. Днес броя на екземплярите отново намалява главно целогодишния лов, намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета. През размножителния период обитава планините, като предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, есента и до средата на зимата слиза и в равнините. При сурови зими единични екземпляри слизат в Предбалкана и равнината за търсене на храна. Строителството на кариерата и експлоатацията не би оказала негативно въздействие върху местообитанията за размножаване и хранене на вида предвид местоположението й в зоната.

В защитена зона BG0001040 от клас Земноводни се опазват жълтокоремна бумка, голям гребенест тритон и гребенест тритон.

Предмет на защита са видовете, които в един или друг етап от жизнения си цикъл са пряко зависими от водата. Реализирането на инвестиционното предложение не е свързано с пресушаването или замърсяването на воден обект, поради което осъщестяването на проекта не представлява заплаха за тях и за местообитания на тези видове.

От влечугите, предмет на опазване в зоната са обикновената блатна костенурка и двата вида сухоземни костенурки - Шипоопашата (Testudo hermani) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca). Върху свързания с водна среда вид обикновена блатна костенурка не се очаква каквото и да е въздействие от изграждането и работата на кариерата, тъй като инвестиционното предложение не е свързано с унищожаване на нейни местообитания.

В региона на предпланинската част на Западна Стара планина, респ. землището на с. Белотинци, от години не са наблюдавани костенурки. Въпреки очакванията, в резултат на проведените теренни наблюдения също не бяха наблюдавани екземпляри. От 1980г. до около 2006г. местообитанията им в страната силно се фрагментират. Днес популации от двата вида сухоземни костенурки се срещат мозаично на около 40 % от територията на страната.

В тази част на България по литературни данни са разпространени главно шипоопашатите костенурки (Testudo hermanni). От другия сухоземен вид – шипобедрена костенурка (Testudo graeca) екземпляри могат да бъдат намерени единични екземпляри, пренесени от други места.

Естествени местообитания на шипоопашатата костенурка са тревисти съобщества на границата между сухи варовити терени и термофилни листопадни гори и харсталаци. Предвиденият за реализирането на инвестиционното намерение терен е разположен в хълмистата част на Предбалкана и представлява потенциално местообитание на костенурки. Няма точни данни за плътността и числеността на популацията на вида в тази част на страната.

Сухоземните костенурки прекарват почти целия си живот в един малък по площ район и много рядко извършват миграции. Поради начина си на живот и ограничените двигателни способности, естествен обмен на индивиди между популациите, разделени от някаква физикогеографска преграда (напр. по-голяма река, висок хребет, автомагистрала) на практика е невъзможен.

При теренните наблюдения не бяха наблюдавани екземпляри. Разработката на находище „Долна Вереница” няма да доведе до стесняване на ареала на разпространението или до намаляване на плътността и изменения в пространествената структура на популацията им, тъй като тя е оценена (по стандартен формуляр) за шипоопашатата като не изолирана с широк обхват на разпространение. Според респондентите на зоната, степента на опазване на характеристиките на хабитатите, от значение за двата вида костенурките, е отлична. Предвид разчета на добивните дейности, отнемането на части от местообитанието за разкриването на запасите от полезното изкопаемо ще става постепенно в продължение на 35 години, което предполага приспособяване на тези екземпляри към новите условия на средата. Биологичната рекултивация също ще спомогне за възстановяване на екотони с подходящи за костенурките условия и благодарение на естествената сукцесия – на възстановяване на местообитанията.

Няма вероятност за отрицателните въздействия върху видовете риби, предмет на опазване в зоната. Реализирането на инвестиционното предложение не предвижда заустването на непречистени отпадъчни води във воден басейн, нито пък рализирането е свързано с унищожаването на такъв.

В зоната се опазват и 17 вида от клас Безгръбначни, от които отношение към реализирането на инвестиционното предложения имат само някои от тях. Характерът на инвестиционното предложение за добив на подземни богатства не може да засегне пряко или косвено видове като ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus), каквито не се установени в горното течение на р. Арчар и притоците й. Callimorpha quadripunctariа е представител на сем. Мечи пеперуди /Arctiidae/, чиито гъсеници се развиват обикновено по живовлека /Plantago sp./ и детелината /Trifolium sp./, на също така и по листата на дъбовите и буковите дървета и техните окрайнини в по-ниските части на зоната. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху числеността на популациите и местообитанията на вида в района на защитаната зона. Полиоматус /Polyommatus eroides/ е разпространен предимно в планините до 2300-2400 м н.в. и не би могъл да има местообитания в района на инвестиционното предложение.

Голям сечко /Cerambyx cerdo/ се среща предимно в дъбовите гори като ларвата му се храни с гнила дървесина. На площадката на предложението липсват дъбови насаждения, още повече стари изгнили такива.

Приоритетнатаза опазване алпийска розалия /Rosalia alpina/ живее предимно в стари букови гори с надморска височина 700 – 1000 м. Площадката на кариерата не е заета от стари букови гори и реализирането й не е възможно да има отрицателно въздействие върху популацията на алпийската розалия. Същото се отнася и за Бръмбарът рогач /Lucanus cervus/, обитаващ предимно букови гори и чиято ларва живее в гнилата дървесина около 5-7 години, както и за Буковия сечко /Morimus funereus/, също привързан към мъртвата дървесина в буковите гори. Той не може да лети и местата, където може да се срещне, обикновено вътрешността на горски екосистеми, са строго локализирани.

Останалите видове е възможно да бъдат представени на терена, особено тези които са свързани с такъв тип местообитания. Обикновеният паракалоптенус /Paracaloptenus caloptenoides/ и Одонтоподизма /Odontopodisma rubripes/ обитават сухи тревни и естествени обитания. Неговата численост е в зависимост от използването на химични препарати за растителна защита, каквито са се прилагали в региона преди западането на селскостопанското производство. При посещението на терена не бяха установени, но има възможност да се срещат в по-високите и затревени региони в зоната. Реализацията на ИП няма да окаже съществено въздействие върху числеността и динамиката на популациите на тези видове. Обикновено при насекомите популациите са многочислени, те се придвижват активно при търсене на храна и могат да се повлияят по-сериозно най-вече при използването на инсектицидни вещества, каквото не се предвижда работата на кариерата. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху видовете безгръбначни, предмет на опазване в зоната.

Що се отнася за видовете растения, предмет за опазване в зоната, то те не са установени на терена на инвестиционното предложение и няма данни за техни находища там. Dicranum viride e листнат мъх, който се среща в основата на стари букови дървета, а мъхът Buxbaumia viridis расте върху гниеща дървесина (най-често иглолистна) и е привързан към стари гори с повишена влажност и засенченост. Червено (Руско) усойниче (Echium russicum) е съобщавано за Пъстрина планина край гр. Монтана, за Кабиюшка могила в Шуменска област и в Лозенска планина. Химантоглосумът (Himantoglossum caprinum) е орхидея с най-необичайни цветове. Устната, която е площадка за кацане на насекомите, е с дълъг среден дял, който е балансьор на тежестта и поставя опрашителя в подходящата позиция. Среща се нарядко в цялата страна, почти винаги на варовити, каменливи почви, на открити, слънчеви места - слабо натоварени пасища и храсталаци, до около 1000 м надм. Екземпляри от вида не са установени на терена.
5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционно то предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.

Проучената площ с доказани запаси на находище „Долна Вереница” за добив на варовик възлиза на 248 724 кв. м.

Находището попада в защитена зона „Западен балкан” с код BG 0002002 за опазване на птиците и в границите на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

От посочената по-горе площ запасите на находище „Долна Вереница” 248 724 кв. м са в границите на защитената зона „Западен балкан” BG 0002002. Имайки в предвид, че площа на зоната е 14 682 050 дка. то площа на доказаните запаси в находище „Долна Вереница” съставлява нищожна част от нея възлизаща на 0,0015 % .

Площта на зона BG 0001040 е 2197158,42 дка като площта с доказани запаси в находище „Долна Вереница”, попадаща в зоната съставлява около 0,008 % от нея.

През време на експлоатацията на находище „Долна Вереница” в границите на доказаните запаси и бъдеща концесионна площ територията на нарушените терени представлява нищожна част от двете защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”. Предвид технологията на добива на подземните богатства и обстоятелството, че не се очакват нарушения в целостта, структурата и природозащитните на защитените зони.

Урбанизирането на територията няма да доведе до фрагментация на популации на видовете, предмет на защита в зоните, тъй като в площта с доказани запаси не са установени популации и находища на опазваните видове, за които строителството и експлоатацията на кариерата да представлява заплаха за фрагментацията им.

Загуба, увреждане и фагментация на природни местообитания и местообитания на видове поради строителство и при експлоатацията:

На територията на инвестиционното предложение, в частта му, попадаща в защитена зона BG 0001040, не са установени природните местообитания, за опазването на които е определена. Не са констатирани и местообитания на видове, чиято площ, структура и функции могат да бъдат унищожени или нарушени, както при реализирането на кариерата, така и при продължителната и работа. Предложените мерки ще смекчат, макар и изразеното в малка степен, отрицателното въздействие върху зоната. Въздействие върху местообитанията на видовете ще бъде поетапно, съгласно работния план за откривни, добивни, строително- монтажни и рекултивационни дейности. В резултат на отнемането на полезното изкопаемо ще бъде променен ландшафта, без това да се отрази отрицателно на връзките между близко разположени защитени зони. След приключване на добивните работи и успешно поетапно рекултивиране на нарушения терен, се очаква възстановяване на природна среда, близка до сегашната за период от около пет години.

При разработването на кариерата и по време на добива на диабази в нея може да се очаква обезпокояване на някои видове животни поради причиняваните вибрации, шумово и светлинно замърсяване от нея. Използването на взривове за разкриване на запасите ще е ограничено до 3-4 пъти в годината. Това въздействие има локален характер и поради внезапното му възникване, ще предизвика силно безпокойство, включително непосредствена опасност от унищожаване на разположени в близост индивиди. Очаква се те да напуснат района, но след прекратяването на действието на дразнителя, ще се завърнат по обичайните си места. Това въздействие може да бъде частично преодоляно при прилагането на т. нар. милисекунден способ на взривяване

Ако взривовете се съобразят с размножителния период на повечето видове (ранна пролет), не се очаква безпокойството да предизвика прогонване на видовете от този район, както и изменения в числения им състав и вторични изменения във възрастовата и полова структура на популациите им. С подобно въздействие, но по-продължително и с по-слаба интензивност, ще се отрази засиленото присъствие на хора и техника върху предмета и целите на опазване в BG 0001040. Това няма да се отрази значително отрицателно върху видовия състав и броя на индивидите в зоната.

Въздействие върху качеството на води и атмосферен въздух, възвействия от шум, вибрации, замърсяване с отпадъци

Инвестиционното предложение не е разположено в близост до водоем, не е свързан с корекция на реки и др., които може да бъдат пряко повлияни от реализирането му. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води в района на кариерата. Както бе споменато по-горе, единственото възможно негативно въздействие върху качеството на водите е инцидентно повишаване на неразтворени вещества в дренираните дъждовни повърхностни води от работната площадка, които да доведат до мътност на реката, в която се вливат.

Влиянието върху чистотата на въздуха оказват дейности като товарене на готова продукция и отпадъка и насипообразуване, както и отделените емисии от изгорели газове от строителната и транспортна техника, които не се очаква да надвишават ПДК. Влиянието се ограничава в радиус от 50 до 100 м. от крайния контур на кариерата. При силни ветрове е възможно радиусът на запрашаемост да достигне до 100 м от крайния контур на кариерата. Това въздействие е локално, периодично, незначително и краткотрайно (до 1 час след спиране на вятъра). За намаляване на праховото замърсяване на въздуха,. в работния проект е предвидено системно оросяване кариерните площадки, вътрешните технологични пътища и при добива на трошена фракция. Оросяване се извършва в периода май - октомври. Поради липса на водоизточник на терена на инвестиционното предложение, вода за такива нужди (вкл. и за битови) нужди, ще бъде осигурявана от водоноски.

Създаването на зелен пояс при откосите ще благоприятства намаляването на шумовото натоварване извън терена на инвестиционното предложение. Това въздействие може да се минимизира и при поддържане на техниката в оптимално техническо състояние.

Източници на шум и вибрации с продължително действие ще бъде тежката техника, използвана за изземане, товарене, транспортиране на полезното изкопаемо, както и трошачно-сортировъчната инсталация. По предварителни проучвания, издаваният шум от такива машини е в рамките на 75dB, а на 50 м от тях спада до 45dB, което е в рамките на допустимото от Наредба №2 за мониторинг на шума.

Не се очаква замърсяване на терена и водите със смазочни материали, нефтопродукти и др. от присъствието и експлоатацията на тежката товарна техника, тъй като на терена на инвестиционното предложение не се предвижда поддръжката и ремонта й. Тези дейности ще се извършват във външни автосервизи и бензиностанции, така че на територията на концесионната площ няма да се формират нефтени отпадъци.

Предвид описаните типове въздействия върху защитените зони и върху видовете, предмет на опазване в тях, ще се предприемат следните смекчаващи въздействието при разработка на находище „Долна Вереница”.

1. 
   Достъпът на камиони до насипището с готова продукция да се осъществява по пътища извън защитената зона (от север, североизток) с цел елиминиране на отрицателно въздействие като запрашаване, безпокойство и утъпкване на местообитания на видове.
   
2. 
   Поетапната рекултивация да започне на възможно най-ранен етап и за биологичната да се използват подходящи, типични за района дървесни и храстови видове, включително и плодни дървета и храсти, без да се използват ивазивни видове.
   
3. 
   Откосите между работни хоризонта да са с наклон не повече от 45 градуса за предпазване на животните от падане.
   
4. 
   Периодично да се оросяват пътищата,ТСИ и терена в зоната на товаро-разтоварни дейности занамаляване на запрашеността.
   
5. 
   С предпазване от инциденти с животни, изкопите да бъдат обезопасени.
   
6. 
   Да се разработи, утвържди и прилагане авариен план за превенция на негативни последици върху защитена зона от непредвидени ситуации.
   
7. 
   С цел намаляване на безпокойството на видовете вследствие шумовото замърсяване, причинявано от взривовете, взривните дейности в кариерата да не се провеждат по време на размножителния период на птици – мътене и отглеждане на малките.
   
8. 
   Да се спазва технологията на добиване на годишни участъци;
   
9. 
   Да се осъществява поетапна рекултивация на нарушените от добива площи;
   
10. 
    По време на добивната дейност да не бъдат засягани части от терена, оставащи извън определените за целта площи;
    
11. 
    Да се спазват стриктно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по време на експлоатацията на обекта;
    
12. 
    Да се извършват редовно съгласуваните мероприятия, описани в работния проект, по опазването на околната среда в условията на нормална експлоатация на обекта.