Информация за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието

ИНФОРМАЦИЯ

„Техническа помощ за развитие на железопътен възел София”,

Обектът основно е разположен на територията на област София-град.

Инвестиционното предложение на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура” „Техническа помощ за развитие на железопътен възел София” е в изпълнение на задълженията, произтичащи по програма ИСПА на Европейския съюз.

Реализирането на инвестиционното предложение ще допринесе за подобряване на техническите параметри и на скоростите на движение в района на железопътния възел. Това ще създаде условия за оптимално комбиниране и интегриране на различни модели на транспорт, оптимизиране на капацитета и ефикасността на съществуващите железни пътища. Това също е насочено към посрещане на новите предизвикателства, тъй като най-последните предвиждания, показват значително нарастване на прогнозния трафик, обслужван от възела.

Булстат: ИД № 130 823 243, ИН по ДДС BG 130 823 243

Факс 02/ 931 39 86

GSM: 0888 220 265

e-mail tz.katzarova@rail-infra.bg

Инвестиционното предложение на ДП „Националната компания железопътна инфраструктура” за изграждане на обект „Техническа помощ за развитие на железопътен възел София” е съфинансирано от кохезионен фонд регламент 1164/94/ИСПА на ЕС”.

Проектът „Техническа помощ за развитие на железопътен възел София” е част от подготовката на проект „Развитие на железопътен възел София”. Железопътният възел София прилежи към югоизточната ос, определена в доклада за удължаването на главните трансевропейски оси към съседните страни и региони на групата на високо ниво, председателствана от Лойола де Паласио, 2005 г. Той се явява най-големият железопътен транспортен център в страната. От него поставят началото си преобладаваща част от направленията по ж.п. мрежа, които се явяват част от TINA мрежата и нейното развитие е с най-висок приоритет за Министерството на транспорта при развитието на транспортната инфраструктура.

Проектът ще допринесе също и за изпълнението на следните международни споразумения и инициативи:

• 
  Трансевропейска мрежа (TEN);
  
• 
  Европейско споразумение за международни железопътни линии (AGC);
  
• 
  Европейско споразумение за международни железопътни линии за комбиниран транспорт (AGTC);
  
• 
  Транс-европейски железници (TER).
  

2. 
   Характеристика на инвестиционното предложение
   

Инвестиционното предложение предвижда развитие на железопътен възел София чрез модернизация, с цел създаване на необходимите технически и икономически условия за увеличаване на капацитета.

Предлаганият вариант е С1, при който се предвижда следното:

• 
  възстановяване на ж.п. линия Подуяне разпределителна (запад) до гара Биримирци;
  
• 
  изграждат се нова пътническа гара Обеля /в западна посока/ и спирка Дружба /в източна посока/;
  
• 
  изграждане на нов трети успореден коловоз от Волуяк до Казичене с дължина 22,123 km;
  
• 
  реконструкция на гарите от Волуяк до Казичене за включване на новата трета жп линия;
  
• 
  изграждане на ново трасе в източна посока като нова железопътна линия и рехабилитиране на съществуващ ж.п. участък Казичене – Столник.
  

Железопътната инфраструктура на София представлява комплекс от териториално разположени и функционално свързани помежду си обекти на железопътния транспорт. Сегашното й състояние е резултат от историческото развитие на ж.п.-мрежата и нейните съоръжения за обслужване на транзитния и местен трафик на столицата ни, като важен транспортен възел и обществено-икономически център.

Възловото място на София, географски предопределено от кръстопътното положение на Софийското поле, включва две ж.п. линии с международно и една с национално значение:

а) ж.п. линии с международно значение:

• 
  Пирот – София – Пловдив – Одрин
  
• 
  Солун – София – 1)Русе; 2) Видин; 3) Варна;
  

• 
  София - Карлово – Бургас / Варна;
  

Фиг. 2 – 1 - Eвропейски транспортни коридори, преминаващи през България

Голямото значение на възел София може да се види от мястото му в Европейската ж.п. мрежа. Две конференции на европейските министри на транспорта, едната състояла се на о. Крит през 1994 г, а другата в Хелзинки през 1997 г. определят десетте Европейски транспортни коридори. Те са:

• 
  коридор 1 – Хелзинки – Талин – Рига – Варшава – Калининград – Гданск.
  
• 
  коридор 2 – Берлин – Варшава – Минск – Москва – Нижни Новгород.
  
• 
  коридор 3 – Берлин – Вроцлав – Лвов – Киев.
  
• 
  коридор 4 – Берлин – Прага – Братислава (Виена) – Будапеща – Арад:
  

= София – Истанбул (Солун).

• 
  коридор 5 – Венеция – Триест – Любляна – Будапеща – Ужгород – Лвов.
  
• 
  коридор 6 – Гданск – Варшава – Катовице – Жилина.
  
• 
  коридор 7 – ВОДЕН КОРИДОР по р. Дунав
  
• 
  коридор 8 – Дурас (Тирана) – Скопие – София – Бургас (Варна).
  
• 
  коридор 9 – Хелзинки – С. Петербург – Киев – Одеса – Букурещ – Димитровград – Дедеагач.
  
• 
  коридор 10 – Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София (Скопие) – Солун.
  

За да преминат набелязаните коридори безпрепятствено през територията на ж.п. възела е необходимо да се предвидят и реализират определени условия, чрез които да се гарантира постигането на оперативна съвместимост.

На фигура 2–1 и 2 – 2 са отразени Европейските транспортни коридори.

Фиг. 2 - 2 – Европейски транспортни коридори

Фиг.2 – 3. Карта на общоевропейските транспортни коридори,преминаващи през ж.п. възел София

На фона на гореизложеното, свързано с очакванията и перспективите за развитие на ж.п. възел София следва да се отбележи, че понастоящем общото състояние на коловозното развитие на ж.п. възела се оценява като незадоволително.

Недоброто състояние на железния път и стрелките е наложило на много места ограничения на скоростта.

Необходими са допълнителни мероприятия за отводняване на земното платно.

Поради липса на средства текущото поддържане в сведено до минимум.

Последните ремонти са от преди повече от 25 години с малки изключения в следите участъци:

- Волуяк – София (Драгоманска) – 2001/2004

- Волуяк – София (Банска) 2002

- Подуене – Искър – 2001

Всичко горепосочено доказва необходимостта от привеждане на техническите параметри на трасетата след реконструкцията и модернизацията на железопътен възел София в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Целта е чрез подобрената инфраструктура да се постигнат по-комфортни условия на движение, превоз на увеличени количества товари при гарантирана безопасност на влаковото движение.
3. Връзки с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности

Инвестиционното предложение е свързано със следните утвърдени програми:

• 
  Общ устройствен план на София – 2009 г.;
  
• 
  Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г.;
  
• 
  Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Р България до 2015 г.;
  
• 
  Десетгодишен план за развитие на ДП „НКЖИ”, разработено по проект „Организационно преструктуриране на железопътната система – развитие на управлението на компанията за железопътна инфраструктура” – SYSTRA, CIE Consult, Railplan и Deloitte& Touche проучване, финансирано от Фар, 2002;
  
• 
  Стратегия за интегриране на българската ж.п. инфраструктура в европейската интермодална транспортна мрежа;
  
• 
  Национална стратегия за опазване на околната среда;
  
• 
  Доклади по проект „Техническа помощ за модернизация на трансевропейската ж.п. мрежа в България: позиция І- ж.п. линия София – Пловдив”;
  
• 
  Доклади по проект „ модернизация на ж.п. линията Видин – София”;
  
• 
  Доклади по проект „Възстановяване на проектни параметри на ж.п. линия София – Карлово – Зимница”;
  
• 
  Доклади по проект „Техническа помощ за модернизация на трансевропейската ж.п. мрежа в България: позиция ІІ - ж.п. линия София – Перник - Радомир”;
  
• 
  Доклади по проект „Техническа помощ за модернизация на трансевропейската ж.п. мрежа в България: позиция І- ж.п. линия София – Драгоман”;
  
• 
  Доклади по проект „Изграждане на интермодален терминал в района на град София”;
  
• 
  Стратегия за развитие на разпределителните гари.
  

• 
  Разсредоточаване на пътникопотоците чрез въвеждане на диаметрално движение по 1-ва линия и откриване на две крайни гари Обеля и Казичене за пътнически влакове, работещи в единен технологичен процес с ВРД Надежда и нов технически пункт Казичене. Изграждане минимум на още един коловоз и създаване на тройна линия по това направление.
  
• 
  Модернизират се съществуващите спирки и се откриват нови за връзка с метрото. Създават се условия за реализиране и на градски ж.п. превози.
  
• 
  Гарите Волуяк и Казичене се реконструират като възелни, съобразени с новите решения за по-високи скорости на двойни ж.п. линии, включващи се в тях съответно от Перник и Радомир, Столник и Подуене.
  
• 
  Коловозното развитие на гарите София, Подуене и Искър се реконструира за включване на четворна линия по главното направление и на всички други ж.п. връзки. Сведена е до минимум употребата на английски стрелки и бретели.
  
• 
  Гара Подуене-разпределителна се реконструира като се предвиждат следните работи: Възстановяване на западен отправен парк, обособяване на директна товарна връзка на Искър до ПДТ Запад, привързване на източен приемно-отправен парк с коловозното развитие на интермодален терминал Подуене, демонтаж на 10 бр. коловози от разпределителния парк.
  
• 
  Гара Илиянци също се реконструира. Демонтират се 9 бр. коловози и освободеното място се резервира за бъдещо изграждане на други обекти: терминал, звеносборъчна база или др.
  
• 
  Изнасяне на товарното движение от Централна гара София, чрез възстановяване на ж.п. линия ПДТ западен район – Биримирци. Възстановяване на 4 бр. Приемно-отправни коловози.
  
• 
  Ж.п. линиите, които не се реконструират се рехабилитират.
  
• 
  Прелезите се закриват и заменят с решение за пресичане на две нива, а където това не е възможно на I-ви етап е заложено преоборудване със съвременни инсталации.
  
• 
  Гарите ще бъдат съоръжени с маршрутно компютърни централизации и ЕТCS (Ниво1).
  
• 
  Предвижда се изграждане на един нов коловоз за 160км/ч източно от Верила и Равно поле, с цел излизане от екологична зона по Натура 2000. Съществуващата ж.п. линия Столник-Мусачево-Казичене се запазва на този етап и се рехабилитира.
  
• 
  Създава се връзка Елин Пелин – Равно поле, даваща възможност на транзитиращите ж.п. състави за обход.
  
• 
  Нова гара Обеля се изгражда северно от магистралната линия (според отреденото й място в ОУП) София. ж.п. връзката от Обеля до ВРД Надежда пресича подлезно (на две нива) главните коловози София-Волуяк.
  

Инвестиционното предложение - Железопътен възел София - е линеен обект, разположен на територията на една област – София-град и основно на територията на Столична община, с изключение на част:

- Част от междугарие Банкя – Волуяк, попадаща в землището на с. Гурмазово, общ. Божурище, обл. София;

- Част от междугарие Казичене – Мусачево, попадащо в землище на с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София;

С времето терените около железопътното трасе са усвоени и в момента голяма част от железопътната линия попада в урбанизирани територии, предимно индустриални зони (Волуяк - Казичене, Сточна гара – Биримирци). Само новопроектираната връзка между гара Казичене и гара Столник ще бъде по нов терен, извън района на ЗЗ «Долни Богров – Казичене». Това се налага, както вече отбелязахме, от съображения за опазване на тази ЗЗ.

Териториите, в които предстои строителството, представляват в основната си част земи - публична държавна собственост.

Ситуационното местоположение на железопътен възел София трасето е дадено в приложение ІІ.5-1 на настоящата информация.

Фиг.ІІ.5-1.Схема на ж.п. възел София

Основната част от трасето на ж.п. възел „София” попада в урбанизирана територия в пределите на агломерацията на град София. Проектът териториално попада изцяло в пределите заградени от Курило, Столник, Казичене, Волуяк, Илиянци, Гара Искър и Захарна фабрика. Той е от ключово значение за трансконтиненталните транспортни направления в района: (1) Пирот – Одрин (2) Солун – Варна и (3) София – Варна.

Железопътен възел София се явява пресечна точка на голяма част от ж.п. линии и има връзка с всички части на Р България. Линейната ж.п. инфраструктура включва 12 междугария с обща дължина на ж.п. линиите 53,3km, от които 38,4km са двупътна линия. В ж.п. възела влизат 8 ж.п. гари, 4 спирки, едно пътническо вагоноремонтно депо, 2 локомотивни депа, правителствен пътнически ремиз, специализирани пътническа и разпределителна гари, помощни ж.п. стопанства и мрежа от 42 индустриални клона. Проектната скорост варира от 60 до 100km/h за транзитно преминаващи влакове, с максимално допустимо осово натоварване D4. Максималният наклон достига 11,7mm/m и минималният радиус на кривите е от 250 до 1000m. Възелът изцяло е електрифициран (с напрежение 25 kV/50Hz) и в преобладаващата част управлението се осъществява посредством автоматична блокировка.

Участъците на гара „Волуяк”, спирка „Обеля”, гара „Казичене”, спирка „Равно поле”, гара „Мусачево” и някои други включват трасета извън урбанизираните предели, вкл. преминават (между гара Казичене и спирка Верила) по южната граница на защитената зона " ВG0002004 Долни Богров - Казичене”.

От гореказаното е видно, че железопътен възел София е голямо и сложно транспортно съоръжение.

Границите на проучването за ж.п. възел София се уточняват с писмо № 32-02-2811/17.08.2009 г. на МТИТС във връзка с дадени разяснения по тръжните документи, а именно:

1. 
   изходен сигнал на гара Курило по ІІ-линия в посока Мездра, с включена гара Курило;
   
2. 
   изходен сигнал на гара Столник по ІІІ-линия в посока Карлово, с включена гара Столник;
   
3. 
   изходен сигнал на гара Казичене по І-линия в посока Вакарел, с включена гара Казичене;
   
4. 
   изходни сигнали на гара Волуяк по І-линия в посока Драгоман, по VІ линия в посока Перник и по второстепенна линия 13 посока Банкя, с включена гара Волуяк;
   
5. 
   изходен сигнал на гара Захарна фабрика по V-линия в посока Перник, с включена гара Захарна фабрика.
   

Новите строителни дейности за удвояване на съществуващи коловози нов трети успореден коловоз от Волуяк до Казичене ще се извършват предимно в съществуващия сервитут.

Отчужденията на площи около ж.п. линии на възела са аргументирани от необходимостта за проектиране на съвременни трасета, осигуряващи проектните по-високи скорости на движение.

Предвижданото ново трасе, извън ЗЗ „Долни Богров” ще изисква по-големи отчуждения и промяна на предназначението на земи в землищата на селата Казичене, Равно поле, Мусачево, Яна и Столник.

Основният технологичен процес при експлоатацията на инвестиционното предложение е предлагане на железопътни транспортни услуги (транспортиране на пътници и товари). Съпътстващи процеси са развитието, ремонта и поддръжката на ж.п. инфраструктура, ж.п. съоръжения и подвижен състав.

Съществуващият капацитет на ж.п. възел София по данни на БДЖ за трафика в периода 1995 - 2001 г. се характеризира със следните показатели:

• 
  Превоз на пътници – 11,17 ÷ 6,47 млн. пътника/год., което представлява 15 ÷ 17,3% от общият брой за страната;
  
• 
  Обработени товари - 4.08 ÷ 0.99 млн. т/год.;
  

1.Товарен трафик: конвенционален и комбиниран транспорт;

2.Пътнически трафик: градски, крайградски, междуградски и международен.

В съответствие със стратегическите цели на инвестиционното предложение за модернизация на ж.п. възел - София увеличаването на капацитета ще се постигне чрез създаване на необходимите технически и икономически условия.

С реализацията на инвестиционното предложение се очаква до 2015 г. товарният трафик (неконтейнерен и контейнерен) да достигне 3,5 мил. тона/год, а до 2030 г. – 5,7 мил. тона/год. За пътническият трафик по отношение на крайградските и междуградските пътувания ще се търси подобряване на услугата откъм времепътуване и комфорт. Очаква се към 2020 г. е да бъдат обслужвани дневно около 27000 пътника на денонощие от крайградски и междуградски пътувания. Международните пътнически пътувания ще се реализират по скоростни трасета. След 2015 година ще може да се очаква, че ще започне активно търсене на транспортната услуга - високоскоростно движение по направления Белград – София – Истанбул и Солун – София – Видин (Русе) - Букурещ. Очакваният брой пътници на денонощие е 18 900.

Инвестиционното предложение ще се развие почти изцяло в сервитута на съществуващите ж.п. линии и съоръжения на ж.п. възел София.

Проектът не предвижда промяна на съществуващата пътна инфраструктура. За следващата фаза на проектиране се дава предписание за ликвидиране на прелезите в местата на пресичане на пътната и железопътна инфраструктури в съответствие с ОУП на София.