Информация за преценяване на необходимостта от овос на инвестиционно предложение за



Дата12.06.2017
Размер216.39 Kb.
#23334

ИНФОРМАЦИЯ


ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА

СЪЗДАВАНЕ НА ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ ОТ ЧЕРЕШИ В ПИ № 010012, МЕСТНОСТ „ГЬОЛ БОЮ”, ЗЕМЛИЩЕ С. РУДНИК, ОБЩИНА БУРГАС”


Съгласно Приложение №2 към чл. 6 на


Наредбата за условията и реда

за извършване на оценка на въздействието върху околната среда

/загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г., приета с ПМС №59 от 07.03.2003 г.

обн. ДВ. бр. 25 от 18.03.2003 г., обн. ДВ. бр. 25 от 18.03.2003 г.,

изм. ДВ. бр. 3 от 11.01.2011 г.,

изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 30.11.2012 г./

Възложител: Стефан Костадинов Илиев


БУРГАС, декември 2013
ИНФОРМАЦИЯ
ЗА ПРЕЦЕНЯВАНЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОВОС ПО ПРИЛОЖЕНИЕ №2 КЪМ ЧЛ. 6

от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда

Създаване на трайни насаждения от череши в ПИ № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас”

Необходимостта от изготвянето на настоящата информация е обоснована и изискана от компетентния орган РИОСВ-Бургас чрез писмо с изх. № 8733 от 10.12.2013 г. Съгласно последното, ИП попада в обхвата на Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС:

т. 1 - Селско, горско и водно стопанство:

в” - мелиоративни дейности в селското стопанство, включително напояване и пресушаване на земи;

и подлежи на процедура по преценяване необходимостта от оценка на въздействие върху околната среда.

Теренът, предвиден за реализация на ИП попада в защитена територия по смисъла на ЗЗТ – Защитена местност „Бургаски солници”, обявена като буферна зона на Природен резерват „Атанасовско езеро” със Заповед № 930/03.10.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет и прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-418/18.06.2007 г. на министъра на околната среда и водите. ИП попада и в защитена зона „Атанасовско езеро” с код BG0000270 за съхранение на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с ПМС 0 122/2007 г. (ДВ, бр. 21/09.03.2007 г.) и защитена зона „Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-839/11.11.2008 г. на Министъра на околната среда и водите /ДВ, бр. 69/2009 г./. Съгласно чл. 31 от ЗБР и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) инвестиционното предложение подлежи на процедура по преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони.

I. Информация за контакт с възложителя:

1. Възложител: Стефан Костадинов Илиев

2. Пълен пощенски адрес: с. Рудник, ул. “Кургаш” № 8

3. Телефон: 0988987553

4. Лице за контакти: Нурие Мехмед, тел. 056/84 00 45, GSM 0888 372 101

II. Характеристика на инвестиционното предложение

  1. Резюме на предложението

Инвестиционното предложение е за създаване на трайни насаждения от череши със система за капково напояване в ПИ № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас.

С настоящото инвестиционно предложение се цели създаването на едно съвременно и високо рентабилно земеделско стопанство, отговарящо на европейските и световни изисквания за интегрирано земеделие, в регион с особено подходящ микро - климат и почвен покров. Новосъздаваното трайно насаждение /череши/ ще се изгражда и съответно, ще бъде изградено по най-модерните методи на съвременното плодо-производство, целящи производството на висококачествен продукт, готов да отговори на все по-нарастващите изисквания на пазара, като едновременно максимално щади околната среда.



Черешовите плодове се развиват и узряват за сравнително къс период от време, поради което при достатъчни валежи през зимата и пролетта не е необходимо да се напояват. При засушлива зима и пролет трябва да се извършват поне две поливки до беритбата на плодовете и още 1-2 след това. Предвид на това се предвижда изграждане на система за капково напояване, като необходимото водно количество за поливане на дръвчетата ще се докарва с водоноска и съхранява в цистерна, предвидена за разполагане в имота. Самото поливане ще става на самотек от цистерната.

Изграждането на поливно съоръжение, за капково напояване, предоставя възможност за фертигация, целящо да повиши количеството и качеството на добиваната продукция от земеделското стопанство, а като следствие рентабилността и конкурентоспособността на стопанството. Едновременно с това изграждането на същото ще предотврати замърсяванията на почвата и подпочвените води с нитрати. Същото ще се постигне чрез възможностите на системата за контролирано подаване на минерални торове с поливната вода, в количества и периоди съобразени с вегетативното развитие на растенията и климатичните условия.



За ИП Стефан Костадинов Илиев в качеството си на Възложител и на основание чл. 6, ал. 9 от НУРИОВОС е осигурил обществен достъп до Информацията за преценяване необходимостта от ОВОС по Приложение №2 към чл. 93, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда за своето инвестиционно предложение, като е публикувал обява в притурка на в-к „24 часа” – „Товат ден” за регион Бургас, Ямбол и Сливен от 11.12.2013 г. В Приложение е предоставено копие от обявата.

В изпълнение на изискванията на чл. 6, ал. 9 от НУРИОВОС, Стефан Костадинов Илиев в качеството си на Възложител е предоставил на Община Бургас копие на хартиен и електронен носител на Информацията за преценяване необходимостта от ОВОС в съответствие с Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от НУРИОВОС. В Приложение е предоставено копие от Уведомлението до Община Бургас с вх. № 94-01-43732/12.12.2013 г.

2. Необходимост от инвестиционното предложение:

Необходимостта от реализацията на инвестиционното предложение е продиктувана от наличието на собствен свободен терен и подходящи условия за отглеждане на овощни насаждения – череши.

Основните валежи в района на община Бургас падат в края на пролетта и началото на лятото. Средногодишната сума на валежите е 540 мм/кв.м и е неравномерно разпределена през годината. За нормалното развитие и плододаване на овощните култури в частност на черешите през вегетационния период са необходими около 700 – 720 куб.м на дка вода. Предвижда се дефицитът да бъде компенсиран чрез поливане. С оглед производството на голям обем качествена продукция е абсолютно необходимо отглеждането им да се извършва при поливни условия. Осигуряването на поливки след прибиране на реколтата ще спомогне залагането на плодни пъпки и подобряване на добивите и качеството на продукцията през следващата година.

С изграждането на системата за капково напояване се цели да се постигне ефект в следните насоки:



    • ще позволи да се произвежда по – голям обем висококачествена продукция.

    • системите за капково напояване са локални системи за напояване и позволяват необходимото количество вода да се предостави на растенията, без да се преовлажнява коренообитаемия слой. Чрез този метод на напояване се постига от 35 до 50 % по – малък разход на вода.

3. Връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности

Описаното по-горе инвестиционно предложение за създаване на трайни насаждения от череши със система за капково напояване в ПИ № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас няма връзка с други съществуващи или одобрени с устройствен или друг план дейности.



4. Информация за разгледани алтернативи

Инвестиционното намерение ще се реализира върху земеделска земя – нива. Предвид собствеността на имота и почвено климатичните характеристики на региона, няма други възможни алтернативи за земеползване.



  1. Местоположение на площадката, включително необходима площ за временни дейности по време на строителството

Инвестиционното предложение ще се реализира в ПИ № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас. Имотът е собственост на Стефан Костадинов Илиев, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том 1, рег. № 1420, дело № 58/2013 г.

Съгласно приложената скица, поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас е с площ 47 034 м², начин на трайно ползване „Нива” и категория на земята при неполивни условия – трета.

На Фиг. 1 е представена извадка от кадастралната карта на земл. с. Рудник с местоположение на ПИ № 010012.



Фиг. 1: Извадка от кадастралната карта на земл. с. Рудник с местоположение на ПИ № 010012

Имотът, предмет на инвестиционното предложение попада в Защитена местност „Бургаски солници” и защитена зона „Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на дивите птици и за съхранение на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Инвестиционното намерение не е в противоречие с режима на опазване на ЗМ и ЗЗ.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение не се очаква засягане на паметници на културата, както и трансгранично въздействие.

Транспортния достъп ще се осъществява по съществуващите пътища. Не се предвижда изграждане на нови.



6. Описание на основните процеси (по проспектни данни), капацитет

С инвестиционното предложение се предвижда създаване на трайни насаждения от череши на площ от 47 034 м² и система за капково напояване.



Дейностите по създаване на черешова градина обхващат:

- Механизирани услуги по почвоподготовка в т.ч. дисковане, внасяне на минерални торове, оран, риголване и подравняване

- Изкопаване на посадъчни ямки

- Подготовка на посадъчният материал и засаждане



Изграждане на система за капково напояване включва:

- Изкопаване на канали

- Полагане и монтаж

- Закопаване на централни тръбопроводи

- Полагане на поливни крила.


  1. Схема на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура

Транспортния и пешеходен достъп до имота е съществуващ – имота граничи с полски пътища. Не се предвижда изграждане на нови.

  1. Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване

Предвиденото инвестиционно намерение не включва дейности по строителство и други строително-монтажни работи.

Дейности по създаване:

- Механизирани услуги по почвоподготовка в т.ч. дисковане, внасяне на минерални торове, оран, риголване и подравняване

- Изкопаване на посадъчни ямки

- Подготовка на посадъчния материал и засаждане

- Полагане и монтаж

- Закопаване на централни тръбопроводи

- Полагане на поливни крила

Предвижда се изграждане на телена ограда около имота.

Инвеститора планира инвестиционното намерение да е извършено до 2 месеца от окомплектоване на цялата документация.

На този етап възложителя не може да определи фазите на закриване, възстановяване и последващо използване.


  1. Предлагани методи за строителство

Не се предвиждат строително монтажни работи.

Дейностите по създаване, описани по горе ще се извършват от фирми разполагащи с необходимата земеделска техника и човешки ресурси.



  1. Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията

По време на реализиране на инвестиционното предложение няма да се използват терени и нарушава техния ландшафт. По никакъв начин няма да се засегнат и/или физически увредят прилежащите терени от използваната техника и автотранспорт.

Използваната вода за напояване ще се докарва с водоноска и съхранява в цистерна, предвидена за разполагане в имота. Самото поливане ще става на самотек от цистерната.



  1. Отпадъци, които се очаква да се генерират - видове, количества и начин на третиране

В резултат от реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение се предвижда генерирането на следните видове отпадъци: битови отпадъци 20 03 01; опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества 15 01 10* и биоразградими отпадъци 20 02 01.

Генерираните смесени битови отпадъци от работниците по време на засаждането на дръвчетата и беритбата на плодовете ще се събират в подходящи съдове и ще се извозват по направление на Община Бургас.



Опаковките от препаратите за торене и пръскане против болести и неприятели ще се предават на лицензирани фирми, а биоразградимите отпадъци ще се събират и третират съгласно изискванията на ЗУО.

  1. Информация за разгледани мерки за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда

На практика при реализацията и експлоатацията на инвестиционното намерение, не се формират емисии на вредни вещества във въздуха, почвата, повърхностните и подземни водни обекти, не се натоварва акустичната среда и не се формират отпадъци. Всички части от системата за капково напояване, при тяхното подменяне подлежат на рециклиране и повторна преработка.

  1. Други дейности, свързани с инвестиционното предложение (например добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на енергия, жилищно строителство, третиране на отпадъчните води)

Инвестиционното предложение не включва допълнителни дейности, извън подробно описаните по-горе.

  1. Необходимост от други разрешителни, свързани с инвестиционното предложение

За реализацията на инвестиционното намерение не са необходими други разрешителни.

  1. Замърсяване и дискомфорт на околната среда

В хода на експлоатация на черешовата градина не се очаква замърсяване и дискомфорт на околната среда. При създаването не се предвижда шумово натоварване и дискомфорт. Ако съществува подобно, то ще бъде минимално, локализирано в рамките на ограничен район и кратък период.

  1. Риск от инциденти

Характерът на инвестиционното предложение и описаната технология на работа, не предопределят по никакъв начин възникването на аварийни ситуации и инциденти свързани със замърсяване компонентите на околната среда и/или с опасност за човешкото здраве.
ІІІ. Mестоположение на инвестиционното предложение

  1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа и най-близко разположените обекти, подлежащи на здравна защита, и отстоянията до тях

  • Скица № Ф03915/19.11.2013 г. на поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас;

  • Извадка от кадастралната карта на землището на с. Рудник с местоположение на ПИ № 010012 (фиг. 1);

  • Извадка от картата на ЗТ в района на РИОСВ-Бургас, с обозначено приблизително местоположение на поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник (фиг. 2);

  • Карта на ЗЗ „Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на дивите птици и за съхранение на природните местообитания и на дивата флора и фауна (фиг. 3).

  1. Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

Поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас е собственост на Стефан Костадинов Илиев, съгласно Нотариален акт № 69, том 1, рег. № 1420, нот. дело № 58/2013 г., вписан в Служба по вписванията № 178, том 12.

Съседните имоти и терени са с подобно предназначение – ниви, пасища, мери.



  1. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

Съгласно приложена скица № Ф03915/19.11.2013 г., поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас е с начин на трайно ползване – нива и категория при неполивни условия - трета.

  1. Чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нуждии др.; Национална екологична мрежа

Имотът, предмет на инвестиционното предложение попада в Защитена местност „Бургаски солници” и защитена зона „Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на дивите птици и за съхранение на природните местообитания и на дивата флора и фауна.



Фиг. 2: Извадка от картата на ЗТ в района на РИОСВ-Бургас

- приблизително местоположение на ПИ № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас



Фиг. 3: Карта на ЗЗ „Атанасовско езеро” с код BG0000270

- приблизително местоположение на ПИ № № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас
4а. Качество и регенеративна способност на природните ресурси

Поземлен имот № 010012, местност „Гьол бою”, землище с. Рудник, Община Бургас е с начин на трайно ползване – нива и категория при неполивни условия - трета. С инвестиционното предложение се предвижда създаване на трайни насаждения от череши и изграждане на система за капково напояване. Реализацията на черешовата градина няма да доведе до отрицателно въздействие върху природни ресурси.



5. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение

Инвестиционното намерение ще се реализира върху земеделска земя – нива. Предвид собствеността на имота и почвено климатичните характеристики на региона, няма други възможни алтернативи.


IV. Характеристики на потенциалното въздействие при реализацията на инвестиционното предложение

  1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването,материалните активи, атмосферния въздух,атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови недвижими културни ценности, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници – шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Предвиденото инвестиционното предложение ще се реализира в поземлeн имот № 010012, местността „Гьол Бою”, с. Рудник, Община Бургас. Инвестиционното намерение не предвижда строителство. Не се предвиждат други дейности, свързани с ИП като добив на строителни материали, нов водопровод, добив или пренасяне на електроенергия, третиране на отпадъчни води и др.

Въздействие върху атмосферен въздух

Реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение не е свързано с формиране на атмосферни емисии и поради тази причина не се очаква въздействие върху атмосферния въздух.


Въздействие върху води

При реализацията и експлоатацията на черешовата градина няма да се формират отпадъчни води. Самото инвестиционно намерение има за цел ефективно използване на ресурса “свежа вода” за напояване.



Въздействие върху почви

От дейността не се очаква замърсяване на почвата.

Въздействие по компонент „Отпадъци”.

При гореописаните процеси не се формират отпадъци, които да доведат до вредно въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве в района на обекта. При спазване на всички изисквания на ЗУО и прилежащите му наредби, не се очаква отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда.



Въздействие по отношение на шум и други физични фактори

С реализирането на черешовата градина шумовата характеристика на района няма да се промени значително, тъй като предлаганата дейност не е източник на значими шумови излъчвания. Извън територията на имота няма да се емитира шумово замърсяване с ниво по-високо от 35 dВ(А) през светлата част от денонощието.

Съгласно (Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението), допустимите норми са както следва:


Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Еквивалентно ниво на шума в dB (А)

ден

вечер

нощ

Жилищни зони

55

50

45

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

Най-близките жилищни сгради на с. Черно море се намират на около 1500 м североизточно от имота.



Въздействие върху хората и тяхното здраве

Гореописаното ИП, като цяло няма да окаже отрицателно влияние върху човешкото здраве, свързано със създаване на дискомфорт върху околната среда, както и риск от инциденти. Всички дейности ще се осъществяват в рамките на предвидената за реализация територия и няма да излизат с влиянието си извън границите на имота.



2. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение

Теренът, предвиден за реализация на инвестиционното предложение попада в:



  • Защитена местност „Бургаски солници”, обявена като буферна зона на Природен резерват „Атанасовско езеро” със Заповед № 930/03.10.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет и прекатегоризирана в защитена местност със Заповед № РД-418/18.06.2007 г. на министъра на околната среда и водите.

  • Защитена зона “Атанасовско езеро” BG0000270 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приета с РМС № 122/2007 г. (ДВ, бр. 21/2007 г.);

  • Защитена зона “Атанасовско езеро” BG0000270 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008 г. /ДВ, бр. 106/2008 г./, изм. със Заповед № РД-839 от 17.11.2008 г. (ДВ, бр. 108/2008 г.) на Министъра на околната среда и водите.

„Атанасовско езеро” е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентрации на водолюбиви птици по българското черноморие. То е свръхсолено езеро с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен примитивен начин на солодобив. То включва значително разнообразие от местообитания. Те са предимно водни и/или влажни места. Това са плитките соленоводни басейни без висша растителност, места с водолюбива растителност, малки сладководни блата, мочурливи ливади, система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени обрасли с полски пелин и др.

Режим на дейности в защитената местност:

1. Забранява се строителството на сгради и пътища, с изключение на разширението на пътя Бургас-Поморие;

2. Забранява се разкриване на кариери, изменянето на водния режим, замърсяването с химически вещества, промишлени и битови отпадъци;

3. Забранява се създаването на лични и помощни стопанства за домашни животни;

4. Забранява се ловуване, гърмене и използуването на водоемите за развъждане на диви и домашни животни;

5. Забранява се събирането на яйца и развалянето на гнездата на птиците;

6. Забранява се засипването на крайбрежната езерна ивица;

7. Разрешава се обработването на селскостопанските земи;

8. Разрешава се пашата на домашни животни с изключение на свине;

9. Разрешава се осъществяването на солодобив и калодобив, без да се нарушават екологичните условия в резервата;

10. Разрешава се изграждането на база за научни изследвания и за стопанисване на резервата;

11. Разрешава се изгражданите на парк ""Езеро"" в южната част на езерото.

Инвестиционното намерение не е в противоречие с режима на опазване на ЗМ и не се очаква отрицателни въздействие от обекта върху нея.



Предмет и цели на опазване на ЗЗ „Атанасовско езеро” с код BG 0000270:

Съгласно заповедта на МОСВ защитената зона се обявява с цел:

1. Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

2. Възстановяване на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Съгласно Заповед №РД-839 от 17 ноември 2008 г. на МОСВ за обявяване на ЗЗ „Атанасовско езеро” в границите на защитената зона се забранява:

1. Премахване на характеристиките на ландшафта (синори, единични и групи дървета), при ползването на земеделските земи като такива;

2. Залесяването наливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

3. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;

4. Извършването на дейности, свързани с отводняване или пресушаване на водни обекти, освен за целите на солодобива;

5. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август;

6. Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

7. Изграждането на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра с изключение на такива, които към датата на обнародването на заповедта в Държавен вестник са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда.



В стандартния формуляр на защитената зона са включени следните типове природни местообитания и животински видове:

Типове природни местообитания:

1150*Крайбрежни лагуни

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

1410 Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi)

1530*Панонски солени степи и солени блата

2110 Зараждащи се подвижни дюни



6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

Птици:

Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Червена чапла (Ardea purpurea), Черен щъркел (Ciconia nigra), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), Лопатарка (Platalea leucorodia), Рoзово фламинго (Phoenicopterus ruber), Tундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), Поен лебед (Cygnus cygnus), Mалка белочела гъска (Anser erythropus), Мраморна патица (Marmaronetta angustirostris), Белоока потапница (Aythya nyroca), Малък нирец (Mergus albellus), Тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Червен ангъч (Tadorna ferruginea), Орел рибар (Pandion haliaetus), Осояд (Pernis apivorus), Черна каня (Milvus migrans), Червена каня (Milvus milvus), Мoрски орел (Haliaeetus albicilla), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Полски блатар (Circus cyaneus), Степен блатар (Circus macrourus), Ливаден блатар (Circus pygargus), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Голям креслив орел (Aquila clanga), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Царски орел (Aquila heliaca), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Малък сокол (Falco columbarius), Средиземноморски сокол (Falco eleonorae), Сoкол скитник (Falco peregrinus), Ловен сокол (Falco cherrug), Сив жерав (Grus grus), Голяма пъструшка (Porzana porzana), Средна пъструшка (Porzana parva), Малка пъструшка (Porzana pusilla), Ливаден дърдавец (Crex crex), Kокилобегач (Himantopus himantopus), Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Турилик (Burhinus oedicnemus), Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), Moрски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), Планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), Златиста булка (Pluvialis apricaria), Шипокрила калугерица (Hoplopterus spinosus), Бойник (Philomachus pugnax), Голяма бекасина (Gallinago media), Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), Малък горски водобегач (Tringa glareola), Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus), Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), Малка чайка (Larus minutus), Дългоклюна чайка (Larus genei), Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), Каспийска рибарка (Sterna caspia), Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), Речна рибарка (Sterna hirundo), Белочела рибарка (Sterna albifrons), Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), Черна рибарка (Chlidonias niger), Кoзодой (Caprimulgus europaeus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Полска бъбрица (Anthus campestris), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor), Синьогушка (Luscinia svecica), Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), Водно шаварче (Acrocephalus paludicola), Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), Червеногуша мухоловка (Ficedula parva);

Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Посевна гъска (Anser fabalis), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Голям ястреб (Accipiter gentilis), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Северен мишелов (Buteo lagopus), Степен орел (Aquila nipalensis), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Чернокрил огърличник (Glareola nordmanni), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidris minuta), Kривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Calidris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Малка бекасина (Lymnocryptes minimus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Среден морелетник (Stercorarius parasiticus), Речна чайка (Larus ridibundus), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

Бозайници:

Видра (Lutra lutra)

Maлък подковонос (Rinolophus hipposideros)

Лалугер (Spermophilus citellus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Земноводни и влечуги:

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Безгръбначни:

Бисерна мида (Unio crassus)

Предвиденото инвестиционно предложение не е в противоречие с режима на дейности, описани в Заповедите за обявяване на ЗЗ „Атанасовско езеро” с код BG 0000270.

Предвид характера на инвестиционното предложение не се очаква засягане безопасността на въздушни коридори и места за пренощуване и безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани, защитени от чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети. Не се засягат горски местообитания, тревни местообитания и местообитания на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция.

Реализирането на инвестиционното предложение не води до намаляване площта на обитанието на някой от вписаните в стандартния формуляр видове предмет на защита в ЗЗ „Атанасовско езеро“, което не води до нарушаване на целостта и.

Реализирането на инвестиционното намерение няма да доведе до фрагментация на популации, на видове предмет на защита в зоните.



3. Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно)

В процеса на отглеждане на черешите ще се спазват правилата за добрите земеделски практики, което гарантира, че в процеса на работа, инвестиционното намерение няма да окаже, дори и косвено въздействие върху елементите на околната среда.



4. Обхват на въздействието - географски район; засегнато население; населени места (наименование, вид - град, село, курортно селище, брой жители и др.)

Както беше споменато инвестиционното намерение няма да окаже каквото и да било въздействие върху компонентите на околната следа. Няма да има засегнати населени места.

Системата за капковото напояване е модерно поливно съоръжение. Основното предимство на тези системи е равномерност на наторяване чрез напояването, което води до много добри резултати. Водата е субстанция, която помага за пренасянето на хранителните вещества до растенията. Съответно се спестява огромно количество вода, а и торове, които се подават чрез водата, са в силно редуцирани количества, подадени точно в зоната на кореновата система с висок процент на усвояемост, което от своя страна щади околната среда.

5. Вероятност на поява на въздействието

Като следствие от описаното в т. 4 инвестицията ще окаже положително въздействие върху почвата и подпочвените води, с което ще намали няколко кратно замърсяването на почвата и подпочвените води с нитрати от земеделски произход.



6. Продължителност, честота и обратимост на въздействието

Инвестиционното намерение като цяло ще окаже положителен ефект върху компонентите та околната среда.

Предимства на капковото напояване:


  • Възможност за напояване на участъци с неправилна форма, силно пресечен релеф и различна водопроницаемост на почвата;

  • Значителна икономия на вода и разход на труд (1,3 – 3 пъти);

  • Повишаване на добивите и качеството на продукцията, по-ранно зреене на реколтата;

  • Икономия на минерални торове до 60-80%;

  • Отсъствие на вторично засоляване, отпада необходимостта от строителство на дренажи;

  • Възможност за напояване на неголеми фермерски участъци от местни водоизточници

  • Намаляване на заплевеляването, като следствие и употребата на пестициди.

  • Възможност за денонощно поливане, независимо от външните условия (вятър, високи температури).

  1. Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве

Земеделското производство в частност създаване и отглеждане на трайни насаждения – череши е производство датиращо от хилядолетия. Това е начин за оползотворяване на естествения потенциал на почвата да генерира продукт. В този аспект инвестиционното намерение няма да генерира отрицателно въздействие върху околната среда и нейните компоненти. Не се предвиждат други мерки освен прилагането на добрите земеделски практики.

  1. Трансграничен характер на въздействията

Не се очаква трансгранично въздействие.

Възложител: ..............................








Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница