Информация за уртикария и ангиоедем За заболяването
Изтегляне 55.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Форми на протичане: Остра уртикария
- Хронична уртикария
- Характеристика на заболяването
- Клинична картина
- Диагноза
- Препоръки за диетичен режим и хранене
| Информация за уртикария и ангиоедем
За заболяването Уртикарията е заболяване, характеризиращо се с появата на силно сърбящи и бързопреходни обриви. При половината от болните обривите се съчетават с отоци, предимно по клепачите и устните, но се наблюдават и по други части на тялото. За Ваше успокоение те почти никога не слизат до горните дихателни пътища, което би застрашило живота.Терминът произлиза от латинската дума „urtica”, която означава коприва и характеризира най-добре вида на обрива - наподобяващ този при контакт с растението. При ангажиране и на по-дълбоките слоеве на кожата се наблюдава оток – ангиоедем. Протича остро, хронично и рецидивиращо. Става дума за синдром с множество причини, което понякога прави изясняването му много трудно. Форми на протичане: Остра уртикария Сърбяща дерматоза с бърза поява, при която се наблюдава типичен обрив- червеникави или бели уртики с периферно зачервяване. Броят, размерът и формата на обривите могат да бъдат много разнообразни, наблюдава се и променливост в хода на денонощието. Настъпването на този вид уртикария е бързо, често е налице конкретна причина. Имат значение фактори като лекарства /антибиотици, аналгетици, др./, някои храни и хранителни добавки. За съжаление при част от пациентите не могат да бъдат открити провокиращите фактори със средствата на съвременната медицина. Продължителността е до шест седмици. В някои случаи острата уртикария и ангиоедем са само част от проявите на по-тежки състояния като анафилактичен шок, медикаментозна алергия, др. Хронична уртикария: Обрив с горепосочената характеристика, който продължава над шест седмици. Честотата е приблизително 1,0-1,5 % от общата популация. Среща се два пъти по-често при жени. В този случай става дума за заболяване от по-сложно естество. Обикновено продължава около една година, но може да продължи и дълго време. При него външни фактори могат да играят определена роля за влошаване, появата на пристъп от заболяването, но не и да обяснят причините, които го обуславят. Като външни фактори се отнасят някои медикаменти / лекарства за температура и болка - Аспирин и подобни на него, Аналгин и други/, храни, богати на хистамин /сирена, колбаси, морски дарове, някои зеленчуци и плодове, алкохолни напитки/, както и инфекции, стрес. Обикновено имунната система на организма поддържа това състояние, но в редки случаи може да се открие и външна причина като гореописаните, както и различни физикални фактори като натиск, висока или ниска температура, вибрации, слънчева светлина и дори в редки случаи вода. Често различните й форми се съчетават. Хроничната уртикария може да се появи и на фона на други имунни болести - най-често тиреоидита на Хашимото (възпаление на щитовидната жлеза причинено отново от собствената имунната система). Понякога този неправилен имунен отговор се поддържа от инфекции в организма. Важно е да се постави точна диагноза и да се лекува ненормалния отговор на имунната система от една страна с общо антиалергично лечение и да се потиснат обривите със специфични медикаменти. Освен това упорито трябва да се търсят и лекуват факторите, които поддържат или изострят болестта. Характеристика на заболяването В най – общи линии става въпрос за освобождаване на специфични вещества от даден вид кожни клетки. Най – важната от тях е хистаминът, а освен него участват още и много други. Те имат определен ефект върху кръвоносните съдове, т.н. вазоактивен ефект, което води до разширяване, излив на плазма, появата на типичен обрив и понякога оток /оток на Квинке, когато засяга лицето, но може да засегне и други участъци на кожата и лигавиците/, зачервяване и сърбеж. При хроничната уртикария се различават два основни типа патологични фактори: имунологични и неимунологични. Имунологични /в това число автоимунни/: Тук играят роля клетки на имунната система, определени рецептори и антитела и молекули, които в крайна сметка водят да освобождаване на описаните субстанции. Неимунологични: В този случаи клетъчното активиране се обуславя от други активни агенти- ендогенни /вътрешни/, например медиатори на вегетативната нервна система /невропептиди/ и други или екзогенни /външни/, които по един неспецифичен начин се свързват с описаните кожни клетки. Често тези обстоятелства имат значение като отключващи или изострящи заболяването фактори. Клинична картина Обривът е типичен с горепосочената външна характеристика и може да е различно разпространен по тялото. Отокът може да съпътства уртикариалните прояви, но може да бъде налице и като единствен симптом. Представлява уплътняване на кожата, което не е добре отграничено, без зачервяване и сърбеж, често придружено от усещане за болезненост и парене. Локализацията в областта на устата и ларинкса е спешно състояние в медицината, което налага бърза лекарска намеса, поради опасност от задушаване и смърт и е необходимо настаняване в болница. Диагноза Диагнозата се основава на типичния вид на уртикариалния обрив, данни от разпита на пациента и общия клиничен преглед. По трудна е т.н. етиологична диагноза /изясняване на причините/. Подходът в нашата практика при диагностиката и терапията на болестта е съобразен с разработения от международни експертни групи и включва следните етапи: 1. Подробен разпит на пациента - включва въпроси, свързани с уточняване евентуален прием на лекарство, контакт с различни вещества, храна, инфекция, стрес, други известни на него придружаващи заболявания, провеждано лечение, фамилни заболявания, вредни навици, естество на работа и качеството на живот. Значение има хронологията на събитията. 3. Допълнителни лабораторни и други изследвания, както и консултации с други специалисти. При острата уртикария често се касае за единичен и бързопреходен епизод и не са нужни допълнителни изследвания. Съвременните представи за болестта определят изтощителните и системни пълни изследвания на болния като скъпи и ненужни. В повечето случаи те не водят до откриване на „точната причина”. Пациентът трудно може да бъде убеден, че не дадена външна причина самостоятелно е „виновна” за състоянието му. В най - общия случай е прието, че са достатъчни: Кожно-алергични проби с алергени Общи кръвни изследвания и изследване на урина. Физикални тестове при различни подтипове уртикария Изключване на подозираното лекарство Провокационни проби Задълбочаването на изследванията обикновено се прави в случаи на наличие на данни за съпътстващ болестен процес с хроничен характер, както и при някои по-тежки форми на заболяването. В тези случаи може да се назначат лабораторни изследвания за установяване заболявания на вътрешни органи, ендокринни жлези, автоимунни заболявания, инфекциозни заболявания /напр. Хеликобактер пилори/, други специфични изследвания при някои подтипове уртикария. Общоприет в повечето специалности на медицината ориентировъчен тест за евентуално наличие на автоимунен процес в организма е изследването на показатели на щитовидна жлеза – ТАТ и МАТ. Натрупването на данни през последното десетилетие не доказва, че хроничната уртикария се дължи на бактериална или вирусна инфекция, както и на хранителна алергия /за разлика от острата/. Търсене на паразитоза е обосновано в случай на отклонения от нормалната кръвна картина. За други допълнителни изследвания преценката е индивидуална от лекуващия лекар, но при всички случаи търсенето на системна болест трябва да се осъществява при определени клинични данни за това. Лечение Използват се няколко групи лекарствени средства: 1.Антихистаминови препарати 2.Кортикостероиди 3.Имуномодулиращи и имуносупресивни средства 4.Други Основните медикаменти, които се използват са антихистамините, като целта е да се блокира ефекта на основния медиатор – хистамин. Те се предписват в различни лекарствени схеми и при хроничната уртикария се приемат за продължителен период от време, понякога в по-високи от обичайните дози. Кортикостероидите се използват за кратък период при лечение на острата уртикария и в определени ситуации при хроничната. Могат да се приложат през устата, мускулно и венозно. По-тежките случаи налагат лечение в болница. Останалите медикаменти могат да се добавят към терапията само след преценка на лекуващ лекар. Прогноза 29 % от болните са безсимптомни след 5 години 44 % след 10 години Като цяло заболяването не е тежко , но проблем е субективното чувство за сърбеж и естетическо неудобство. Със съвременните лекарства е възможен добър контрол. Препоръки за диетичен режим и хранене: В определени случаи се препоръчва избягване на прием на определени лекарства или храни, когато има обективни основания за това с цел профилактиране на тласъци и влошаване, а не излекуване. Значение има и психическото състояние. Препоръчително е да се избягват тревожност, напрегнатост, безсъние, преживяването на различни стресогенни ситуации. Каталог: bg version -> pages pages -> Проф д-р Георги Ончев, дмн pages -> Автобиография Лична информация pages -> Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители “профон” pages -> Кои са най-честите възпалителни заболявания на клепачите? Външен ечемик pages -> Доц д-р Иван Веселинов Танев, дм Началник на ІІІ очно отделение pages -> Д-р Снежина Михаилова pages -> Многопрофилна болница за активно лечение "александровска" еад pages -> Дата на раждане pages -> Университетска многопрофилна болница за активно лечение “александровска” еад Изтегляне 55.43 Kb. Сподели с приятели:
|