Информатика (Теория. Текстообработка и Таблици с LibreOffice)

Константин Цветков – автор,2013

Издателство „Фабер”
ISBN 978-954-9498-88-2-142

Рецензенти:

ШУ „Епископ Константин Преславски”

НВУ „Васил Левски”

В учебникът систематично са разгледани редица въпроси, които представляват виждането на автора относно изучаването на дисциплината „Информатика” от студентите- неспециалисти в това научно направление.

Необходимо е да се уточни, че не са засегнати всички елементи от офис-автоматизацията.

Авторът е наясно, че въвеждането на LibreOffice при обучението на студенти ще предизвика много спорове, но нали така се ражда „Истината”?

Авторът благодари да рецензентите за проявената отзивчивост и креативност.

К.Цветков

Съдържание:

Част1. Информатика – основни положения	Стр.
1.Информатика	4
2. Изчислителни машини	16
3. Компютър-основни положения	27
4. Компютърна архитектура	32
5. Компютърни мрежи	43
6. Програмно осигуряване на компютрите	51
7. Операционни системи	71
8. Windows	89
Част2. Офис-автоматизация	102
1. Програми за офис автоматизация	116
2.Текстообработка	127
3.Електронни таблици	140

Част1. Информатика – основни положения

Информатика

То включва дисциплини, свързани с обработка на информацията в компютрите и компютърните мрежи.

Тя изучава:

• 
  информацията от гледна точка на нейното структуриране, количествените ѝ характеристики, формите и начините ѝ на представяне;
  
• 
  информационните процеси, като композиция на основните информационни дейности, както и методите и средствата за автоматизирането им.
  

Изследователски теми по информатика са въпросите: какво може и не може да се изпълнява в програми и бази данни, как се решават специфични изчислителни и информационни задачи с максимална ефективност, в каква форма трябва да се съхранява и възстановява информация от определен тип (структура и бази данни), като програми и хората трябва да комуникират един с друг (потребителски интерфейс и програмни езици и представяне на знания) и др. Информатиката произлиза и е тясно свързана с математика, лингвистика, електронното инженерство и други науки. През последната третина на XX век информатиката се утвърждава като самостоятелна дисциплина, разработваща собствени методи и терминология.

Понятието "информация" е първично понятие, чието наименование идва от латинската дума "informatio"[1]. За древните римляни тя е означавала "представа", "понятие". Достигайки до наши дни, нейният смисъл се променя в "съобщение", "предаване на съобщение", за да се стигне до "мярка за определеност". В най-широк смисъл, понятието "информация" означава сведения за околната действителност, за процесите и явленията, които ни заобикалят. Терминът "информация" се използва в различни области на човешкото познание. Психологията се интересува от информацията и нейното значение в процесите на общуване. Кибернетиците разглеждат понятието информация от гледна точка на процеса на управление и нейното значение при изработване на различни управленски решения. В съобщителните системи е от основно значение количеството и измерването на информацията. Възприетата информация позволява да се разширят знанията за различните обекти и процеси. В своята теория Клод Шенон разглежда информацията като средство за намаляване на неопределеността за нещата.

Думата „информатика” е образувана от „информ”, „информация” и „атика” от „автоматика”. В английският, френският, руският и немския език в 1960-те година започва тенденция за замяна на термина „документация” с термини, имащи в своята основа думата „Информация”[2]. Терминът на немски „Informatik“ е въвел немския специалист Карл Штейнбух в статията си Informatik: Automatische Informationsverarbeitung (Информатика: Автоматическа обработка на информация) 1957 година [3].

На английски терминът за „документация”, както е определен от изпълнителното бюро на асоциацията на специалните библиотеки на Съединените щати се разбира създаване, разпространение и използване на документи - съхраняване информация, на перфокарти микрофилми, магнитна лента [4]. Той бе заменен от термина "научна информация" (информационни науки). Смята се, че терминът „информатика” независимо от другите изследователи е въведен от Уолтър Ф. Бауер, основател на „Informatics Inc”.

Трябва да се осъзнае, че в тази област цари фракционизъм. До сега, тълкуването на понятието "компютърни науки" (тъй като се използва в съвременна научна и методологическа литература) все още не е установено и общоприето. Това е исторически рекорд, датиращ от времето на появата на компютрите.

За сега се счита, че „computer science”  (на английски език) в Европа се нарича „informatics”, но САЩ в момента с „информатика” са свързани приложени изчисления или данни и тяхната преработка в контекста на други области [5 ], като биоинформатиката и геоинформатика.

Концепцията на науката е също толкова трудна за обща дефиниция, за разлика например от концепцията на математиката. Това е наука на приложни изследвания, както и в областта на интердисциплинарните изследвания, така и академична.

Въпреки факта, че информатиката като наука е сравнително нова , нейният произход се свързва с работата на Лайбниц.