Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий

This reasoning gives us the first half of our definition of social innovation: A novel solution to a social problem that is more effective, efficient, sustainable, or just than existing solutions. (We elaborate what constitutes a social problem in a moment.)

Няколко направления на приложение на социалните иновации: иновации в сферата на обществени услуги; нараства интересът към социалното предприемачество; бизнес, който все повече се интересува от иновации в сектора на услугите; иновации с нови методи, вдъхновени от отворения код на възможностите; свързване на социалните иновации с теорията за сложни адаптивни системи; съвместни подходи при иновации в социалния сектор.

Социалните иновации често се цитират като възможност за социални предприемачески инициативи⁴, за да демонстрират значимост в момент на големи публични бюджетни ограничения и недостиг на традиционни модели по отношение на заетостта и устойчивостта на околната среда. Дискусии за взаимодействието му с трите стълба на социалната икономика може да помогнат да се хвърли повече светлина върху много концептуални дискусии за социални иновации.

Европа има традиции в социалните иновации, но сега се наблюдават тенденции на изоставане. Следващото десетилетие съсредоточава вниманието за развитие на социалните иновации. Тази трансформация признава нарастващото значение на третия сектор - социалната икономика, чрез: финансиране на социални иновационни фондове чрез ново партньорство между ЕК и Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ) - решение на ЕС (март 2010) за създаване на Европейски инструмент за микрофинансиране по програма ПРОГРЕС за заетост и социално включване⁵, който предлага на микро-предприятия в социалната икономика 100 млн. евро за дейности през периода 2010-2013 г.; финансово поощряване на иновациите в обществения сектор чрез Европейските структурни фондове и на ниво ЕС; ангажиране на млади и стари в образование, обучение, проекти и мрежи за подкрепа на иновациите; предприемачеството и изследвания на предприемачество; модели за ползване акумулираното в поколенията знание.

Известно е, че 2009 г. беше година на творчеството и иновациите. Целта на Европейската година беше да се популяризират творчески и новаторски подходи в различни области на човешката дейност, както и да се подобри готовността на Европейския съюз да посрещне бъдещите предизвикателства на глобализирания свят. Европейската комисия оценява значението на творчеството и иновациите за личното, социално и икономическо развитие. Европа се нуждае от задълбочаване на творческия и иновационния капацитет поради социални и икономически причини. Съвременната икономика, при която се поставя ударение на придаване на добавена стойност чрез по-пълноценно използване на знанието и бързо въвеждане на нововъведения, изисква разширяване базата от творчески умения на цялото население. Целта е в съответствие със „широкообхватна иновационна стратегия за ЕС“, че „без образованието като ключова политика иновацията ще остане без опора. Талантът и творчеството трябва да се насърчават от ранна възраст.“ Програмата за обучение през целия живот е инструмент в подкрепа на тази инициатива.
2. Социален предприемач и иновации

Терминът социално предприемачество е нов за българската практика и допуска широка трактовка. Социалното предприемачество заема междинно положение между предприемачество и благотворителност: от първото се отличава със своите цели - насоченост към социални промени, разрешаване на социални проблеми; а от второто - по търговския характер на дейността /целите се достигат не по пътя на еднократни финансови помощи, а чрез организация на предприемаческа дейност/.

Социалният предприемач⁶ създава социално благо чрез печеливша дейност, която обединява икономически и социални цели, осигурява подкрепа за социално уязвими групи на обществото, стимулира социални промени, удовлетворява социални потребности. Той използва оптимално наличните ресурси и прилага иновативни подходи за развитие на социалната икономика.

Основни концепции за социално предприемачество. Първата поставя ударение върху риска. Социалният предприемач действа, взема решение и удовлетворява своите потребности в условия на неопределеност и рискове. Втората акцентира върху иновативната, творческа, новаторска същност на социалното предприемачество. Третата поставя ударение върху ролята на социалния предприемач за развитие на социалната икономика и за ефективно използване на ограничените социални ресурси. Четвъртата се свързва със социалния мениджмънт, който постоянно търси промяната и намира адекватен отговор, максимално оползотворявайки възможности чрез нововъведения.

Очертават се четири подхода към социалното предприемачество. Първо. Социалното предприемачество като социална подкрепа на определени групи от населението. В общественото съзнание то често се асоциира с трудоустройство на социално-незащитени групи в търговски предприятия. Но и експерти, илюстрирайки представите за социално предприемачество, често привеждат примери, отнасящи се към: фирми на Съюза на инвалидите, на Съюза на слепите⁷. Второ. Социално предприемачество като механизъм за икономическо развитие: организации, ориентирани към подкрепа и развитие на дребно предприемачество /кредитиране на малък бизнес, подкрепа на женско предприемачество, институти на микрофинансиране, кредитни съюзи/; фондове, оказващи консултански услуги; организации, ориентирани към развитие на регионална икономика. Трето. Социално предприемачество като алтернатива на държавния механизъм за решаване на социални проблеми. Четвърто. Социално предприемачество като социално-ориентиран бизнес. В съответствие с теоретическите подходи, социалното предприемачество се отличава от социално-отговорния бизнес, базирайки се на други цели и смесването им е неправомерно.

Социалното предприемачество разглежда промяната като нормална и здравословна. Според Йозеф Шумпетер задача на предприемача е “съзидателна деструкция”. През 1934 г., той пише,, че предприемачът е иноватор, който осъществява промяна в пазарната среда чрез създаване на нови комбинации: чрез въвеждане на нов продукт или ново качество; чрез въвеждане на нов метод за производство; чрез откриване на нови пазари или на нови източници на суровини или материали; чрез създаване на нова организация на стопанска дейност. По този начин предприемачите извеждат пазара от равновесие. Според Шумпетер, ръководителите на установени бизнеси, които не създават иновации, не са предприемачи. Шумпетер има предвид предприемачество, което довежда до изобретяване на железници, създаване на химическа индустрия или развитие на мултинационални компании. Неговата теория не оставя място за по-широко възприетото разбиране на предприемачество, което обикновено се свързва с малките фирми.

«Социалните предприемачи не са доволни от това да дадат на човек риба, или да го обучат, как да я лови. Те не се успокояват докато не революционизират целия рибен отрасъл». В това определение на Б. Драйтън, основател на компания Ашока⁸ - глобална асоциация на лидери на социалното предприемачество, се съдържа същността на социалното предприемачество. В него понятията инновации и предприемачество са ключови.

Предприемачът търси промяната, реагира на нея и я експлоатира като възможност. Иновацията⁹ е основа на предприемаческата идея. Това означава откриване на ново знание, което носи печалба за предприемача и повече стойност за потребителите.

Социалното предприемачество е процес на създаване на ценности чрез съчетаване на ресурси по нови начини. Тези комбинации от ресурси са предназначени за получаване на социално благо чрез стимулиране на социални изменения и удовлетворяване на социални потребности.

Системното новаторство изисква мониторинг на седем източника¹⁰ на благоприятни възможности за нововъведения. Първите четири източника са в предприятието: неочакваното-неочакван успех, неочакван провал, неочаквано външно събитие; несъответствието-между реалността, каквато е в действителност и реалността, каквато се приема, че е; нововъведението-което се основава на процесна нужда; измененията в производствената или пазарна структура- които изненадват всеки. Втората група източници на благоприятни възможности за нововъведения включва измененията извън предприятието или отрасъла: демографията-измененията в състава и структурата на населението; измененията във възприятието, настроението и смисловото натоварване; новото знание- естествено-научно и социално-научно.

В момент, когато светът се сблъсква с икономическа криза, социалните предприятия предлагат уникален начин за бизнес, който съчетава икономически резултати със социални цели¹¹. Тези предприятия допринасят за изпълнение на ключови политики в областта на заетостта, социалното сближаване, регионалното развитие, закрилата на околната среда.

Социалното предприятие, вградено в специфични контексти, обикновено локални, е основна икономическа единица на социалната икономика. Неговите особености са: печалбата не е основен ориентир и критерий за ефективност; интензивността на акумулациите е ниска-прилаганите технологии са повече трудово-интензивни, отколкото капиталово-интензивни; нивото на конкуренция е ниско; ценовите равнища (вкл. цена на труда) са по-ниски в сравнение с пазарния сектор и това осигурява по-широк достъп за групи потребители и производители, изключени от обичайният пазар.

Социалните предприятия покриват широк спектър от дейности, от грижи за деца, образование и здравеопазване до социални грижи, възобновими енергийни източници, природозащита, рециклиране и търговия. Те заемат пазарни ниши, в които държавният сектор не успява да предложи достатъчно услуги, а частният бизнес не успява да осъществи достатъчно печалби. По този начин те съдействат за създаване на социален капитал, като използват оптимално наличните ресурси и предлагат иновативни подходи към социални проблеми и нужди. Социалните предприятия стават все по-популярни в Европа и по света в последните години.

През 2007 г. беше завършено европейско изследване на добри практики¹³ за социални предприятия и резултатите са публикувани през 2009 г. Европейската комисия продължава да събира информация за програми за подкрепа на социални предприятия на национално и местно равнище, за образователни програми и за други мерки за насърчаване и растеж на социални предприятия, за да ги разпространява като добри практики.

Социалните предприятия постигат добри икономически резултати на пазари със силна конкуренция, като тези на социални и здравни услуги, дистрибуция на храни, информационни технологии (ИТ), жилища, етична търговия, закрила на околната среда, възобновяема енергия и др.

В страната съществува многообразие от форми на социални предприятия: специализирани предприятия, кооперации на хора с увреждания, защитени предприятия; кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите; социални предприятия към юридически лица с нестопанска цел; неформални структури-мрежи и платформи за развитие на социална икономика; мрежа от взаимоспомагателни дружества има традиции в българското общество.

Европейската изследователска мрежа-EMES формулира комплекс от характеристики за идентифициране на социалните предприятия. Този комплекс има два вида измерения: икономически и социални.

За икономически измерения се предлагат четири критерии: продължителна дейност, произвеждаща стоки и/или продаваща услуги; висока степен на автономност, създадени от група хора като самоинициатива, управляват се самостоятелно, не зависят пряко или косвено от публични власти или от други организации; висока степен на икономически риск, тяхната финансова стабилност зависи от усилията на работещите в тях да осигурят ресурси; комбиниране на доброволна и платена работа.

За социалните измерения се предлагат пет критерии: ясно изразена цел общността да печели; инициатива, предприета от група граждани; власт за вземане на решения, която не се основава на собственост върху капитала, по принципа “един член, един глас”; участие, което включва различни заинтересовани страни, повлияни от дейността; ограничения при разпределяне на печалбата.

Социалните предприятия провеждат специални политики, за да стане нововъведението част от нормата във функциониращата фирма. Те намират проявление в: фокусиране погледа върху благоприятна възможност; генериране на предприемачески дух в управленците; формиране на предприемаческа култура и други.

Социалното предприятие е част от социалната икономика, но тя не се изчерпва с него. Както понятията социална икономика и социално предприятие, така и отношенията между тях не са унифицирани. В България кооперативите са създавани по европейски модел, а неправителствените организации–по американски. Това доведе до напрежение в разбиране на двете форми и отсъствие на мостове между тях. Всъщност какво е една неправителствена организация освен коопериране на човешки и социален капитал за изпълнение на определени, обикновено социални задачи. Стимулирането на социалната икономика у нас се нуждае от целенасочено прокарване на мостове между различните форми на социална икономика. Предизвикателство, към което трябва да се обърне социалната икономика без забавяне, е да сложи край на своята институционална невидимост.

Социалните предприятия, независимо от правната форма, са обхванати от политиката на Европейската комисия за насърчаване на предприятията, по-специално на малки и средни предприятия. Основната цел на тази политика е да се създаде правна и административна среда на Европейско ниво и във всяка държава-членка, в която социалните предприятия да могат да посрещат предизвикателства, наложени от глобализацията, технологичните промени и световната икономическа криза. Доколкото повечето социални предприятия са МСП те попадат в обсега на Законодателния акт за малкия и среден бизнес в Европа и на всички програми на ЕС, насочени към малките предприятия.

Социалните предприятия са разпространени навсякъде в Европа. Някои държави имат специален закон за тях /Финландия, Литва/. Други страни ги подкрепят в рамката на политиките за социална икономика /Испания, Италия, Франция, Белгия/ или за третия сектор /Обединеното кралство/. В България социалните предприятия се подпомагат по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".
4. Образование за социални предприемачи

Иновации в обучението. В тази част от презентацията ще анализирам положителната социална практика на образование за социални предприемачи във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, в т. ч. за бакалаври-редовно обучение и за магистри-дистанционно обучение, както и възможностите за тяхната професионална реализация.

Тази иновация започна със спечелване на проект на тема «Социално предприемачество», финасиран от Национален фонд научни изследвания през 2008г. Реализацията на проекта даде възможност да разработим необходимата учебна документация - учебни планове и програми, да извървим процедурата на създаване на нова специалност за първи път в България. ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, катедра “Организация и методология на социалните дейности” открива през 2009г. специалност за бакалаври “Предприемачество в социалната сфера”. През учебната 2009/2010г. е приет първия випуск студенти по тази специалност. През 2010 г. катедрата разработва магистърска програма по социално предприемачество, дистанционно обучение, която е утвърдена от АС. Магистърската программа стартира успешно. Първият випуск социални предприемачи завърши своето обучение през 2012г. Обучението по социално предприемачество е една от добрите иновации във висшето образование.

В тази фаза се използват активни форми на обучение. Дейностите включват работа по проекти, учебни игри, представяне на примери, посещения в предприятия. За активно участие на студентите в учебния процес се препоръчва съчетание на различни методи на преподаване и учене: лекция, казуси, дискусия, анализ на ситуация, дебати, ролеви игри, работа в екип, метод на сценарий, работа по проект, доклади, срещи с предприемачи и др.

Квалификационната характеристика на специалност “Предприемачество в социалната сфера” цели осигуряване на пакет от знания и умения за работа в социалната сфера, на основа на взаимосвързани задължителни, избираеми и факултативни дисциплини, осигуряващи широка подготовка на завършващите специалността. Учебният план дава знания за предприемачество; социални отношения и процеси, регулации, стартиране, управление и развитие на бизнес в социалната сфера. Осигурява специфични знания и компетенции за управление на човешки и финансови ресурси, разработване на бизнес-планове, изготвяне на проекти и програми, партньорство между държавния, частния и неправителствения сектор. Дипломираните бакалаври са подготвени да заемат длъжности като социални работници, ръководители на различни равнища в агенции и звена в социалната сфера; организации с нестопанска цел; в местната и държавна администрация.

Учебният план за образователно-квалификационна степен “бакалавър” на специалност “Предприемачество в социалната сфера” е съобразен със Закона за висшето образование, позволява обучение в магистърска или докторска образователно-квалификационна степен във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” или в други висши училища. Срокът на обучение е 4 годишен. Формата на обучение е редовна. Кредитите са 240.

В съдържанието на учебния процес са планирани следните курсове: задължителни дисциплини: общият хорариум на учебните часове е 1200 часа лекции и 775 часа упражнения; избираеми дисциплини: общият хорариум на учебните часове е 300 часа лекции и 150 часа упражнения; факултативни дисциплини: общият хорариум на учебните часове е 270 часа лекции и 210 часа упражнения. Общият хорариум на учебните часове е 1770 часа лекции и 1135 часа упражнения. Обучението завършва с писмен държавен изпит по специалността.

В учебния процес са планирани следните курсове: задължителни дисциплини: социално предприемачество; европейски практики в предприемачеството и социалната работа; финансов мениджмънт и одит на осигурителни и застрахователни дружества; стратегическо управление; организационно развитие; избираеми дисциплини: политически брендинг; социална работа с маргинализирани групи; управление на социални проекти и програми; търговско право; социална икономика; факултативни дисциплини: антидискриминационни политики и практики; комуникационна политика и реклама на социалното предприятие; социално включване; информационно обслужване на социални дейности; дипломен спец-семинар. Форми на дипломиране:І вариант-писмен държавен изпит по специалността; ІІ вариант-дипломна работа. Общият хорариум на учебните часове е 1770 часа лекции и 1135 часа упражнения.

В европейското обучение по предприемачество се открояват характеристики, които помагат за подобряване качеството на учебните планове и програми: учебните предмети, свързани с предприемачество и възпитание в предприемчивост, “покриват" курса на образование, започвайки от началното училище. Обучението по предприемачество има практическа насоченост: стартиране на собствен бизнес, управление, разработване на бизнес-планове, оценка на пазарни възможности и т.н. Обучението по предприемачество се фокусира върху три компонента: дейност, теория, бизнес планиране. То е плод на участие както на преподаватели, така и на действащи бизнесмени.

Някои препоръки: преглед на европейските политики в областта на образование и обучение в дух на предприемачество; идентифициране на добри европейски и национални практики на обучение и възпитание в предприемачески дух; разработване на индикатори за оценка на обучението в предприемачество; анализ на системата на образование от гледна точка на основните субекти - студенти и преподаватели; отчитане мнението на представители на бизнеса; изследване мотивация на студентите за изучаване на предприемачество и на готовността им да започнат собствен бизнес след приключване на образованието; стимулиране на обществен дебат по обучение и възпитание в предприемачески дух.

В Националната класификация на професиите и длъжностите 2011, е регламентирано ново длъжностно наименование - социален предприемач - клас 1 ръководители, подклас 13 Ръководители в производството и специализираните услуги, група 134 Ръководители в областта на професионалните услуги, код:1344  Наименование: Единична група 1344 - Ръководители на социални услуги. С тази процедура институционализирането на професията социален предприемач приключва.

Предприемачеството не се свежда само до икономиката, въпреки че първоначално възниква там. То се отнася до всички човешки дейности.

Бързите изменения в обществото, технологиите и икономиката са едновременно и заплаха и благоприятна възможност. Реализирането на възможностите е мисия на социалното предприемачество. Социалните предприятия станаха важни за съвременните страни. Секторът за социална икономика извършва разнообразни дейности, оказвани не с цел печалба, се развива по-бързо от частният сектор. Отличителна характеристика на социалните предприятия е тяхната иновативност.

За развитие на социалната икономика са необходими образовани и подготвени кадри. Професията социален предприемач е нова професия в България, формирала се през последните години. Процесът на институционализация на професията е свързан с определени положителни резултати. Тя е една от иновациите във висшето образование. Натрупан е опит по отношение квалификационния профил, учебните планове, професионалната реализация на завършилите студенти. Заедно с това в този процес възникнаха и проблеми, свързани с качеството на придобиваните знания в съответствие със социалните стандарти на ЕС/особено по езиково обучение/, с формиране на социални умения за професията /нисък е делът на стажовете и практиките в учебните планове/, а също и с култивиране на предразположеност у младите хора, насочили се към тази професия.

Образованието е от съществено значение за създаване на иновативно ориентирано общество. ЕС и държавите-членки трябва да насърчават модернизация на образователните системи, така че да могат да предоставят умения, необходими за иновации и предприемачески умения за създаване на иновационно общество.

Нужно е системно взаимодействие между социални предприемачи, държавни институции, висши училища и Министерство на труда и социалната политика за: развитие на социална икономика, законодателно регулиране на социални предприятия, подпомагане на дейността им, обучение на студенти, реализация на социални предприемачи, повишаване социалния статус на професията и др.