Инсталиране на Windows Vista Урок 1: Подготовка за инсталиране



Дата08.05.2017
Размер248.08 Kb.
#20897
ТипУрок
Глава 3

Инсталиране на Windows Vista

Урок 1: Подготовка за инсталиране

Урок 2: Инсталиране на Windows Vista

Урок 3: Мигриране от други операционни системи

За тази глава


При инсталиране на Windows Vista на компютър с вече инсталирана операционна система, потребителят може да избере да направи чиста инсталация или да направи обновяване на текущата операционна система. При правене на нова инсталация, Windows Vista напълно подменя старата операционна система и всички потребителски и програмни настройки се загубват. При обновяване инсталационната програма на Windows Vista прави чиста инсталация на Windows Vista, а след това извършва миграция на потребителските настройки, документи и програми от предходната версия на Windows. Инсталационната програма извършва мигриране, а не само копиране, защото потребителските и програмните настройки в Windows Vista се съхраняват по различен начин в сравнение с предходните версии на Windows. В тази глава са разгледани в подробности процесите на инсталиране и мигриране на Windows Vista.

Урок 1 : Подготовка за инсталиране

Хардуерни изисквания


Преди да се предприеме инсталация на Windows Vista, е необходимо да се провери дали наличния хардуер отговаря на минималните изисквания, показани в таблица 3.1.

Компонент

Минимални
изисквания


Препоръчителна минимална
конфигурация


Централен процесор (CPU)

1 GHz или по-мощен процесор

2 GHz или по-мощен процесор

Памет

Минимум 512 MB

Препоръчително 1 GB или повече

Пространство на твърдия диск

Минимум 15 GB от диск с размер поне 20 GB

Препоръчително дисков дял 40-50 GB от диск с размер минимум 120 GB

Работа в мрежа

Мрежова карта и съответния кабел

Препоръчително 100 MB мрежова карта с UTP кабел.

Видео карта

Видеокарта и монитор отговарящи на VGA (Video Graphics Adapter) стандарта

Видеокарта с поддръжка на DirectX 9 и поне 128 MB памет. Наличие на WDDM драйвер, Pixel Shader 2.0, 32 бита на пиксел

Други устройства

Препоръчва се CD-ROM устройство 12х (12 скоростно) или по-бързо (не е задължително за инсталиране на Windows XP Professional по мрежа), или DVD устройство.




Аксесоари

Клавиатура и мишка или друго посочващо устройство




Таблица 3.1. Хардуерни изисквания за Windows Vista

За нормална инсталация е необходимо да са налични драйвери от производителя за всички основни компоненти на компютъра: дънна платка, видео карта, звукова карта, мрежова карта, монитор, принтер, скенер и т.н.


Дискови дялове


Създаване на дисков дял означава разделяне на един физически твърд диск на две или повече логически независими единици. Това например позволява съществуването на повече от една файлови системи на един и същ твърд диск. Някои от причините за разделянето на твърдия диск на дялове са:

  • Ако един от дяловете бъде повреден (например от вируси или хакерска атака), останалите остават незасегнати.

  • Обикновено две операционни системи не могат да бъдат инсталирани на един и същи дял от твърдия диск. Разделянето на диска позволява инсталирането на повече от една операционни системи на компютъра.

  • Повечето файлови системи записват файловете в групи от сектори с фиксирана големина ( т.нар. дискови клъстери), чийто размер зависи от размера на дяла, върху който се намира файловата система. Ако размерът на файла не е кратен на размера на клъстера, в този клъстер ще останат незаети сектори, които не могат да бъдат използвани от друг файл. Съответно при файлови системи, които използват клъстери, файловете на диска ще заемат повече място от реалния им физически обем и при по големи дялове на диска ще се увеличи обема на блокираното незаето място. Затова при работа с голямо количество малки файлове използването на няколко по-малки дискови дяла ще спести място.

При Microsoft Windows стандартната схема на разделяне на диска е създаването на единствен дял (C:\), където се поставят операционната система, потребителските данни и програми. Препоръчително е обаче дискът да бъде разделен на повече дялове, така че операционната сис­тема да бъде отделена на самостоятелен дял, отделно от потребител­ските данни и програми. Препоръчва се и да се създаде отделен дял за виртуалната памет (paging file) на операционната система. Въпреки, че тази схема води до малко забавяне на работата на компютъра в след­ствие на допълнителната работа, извършвана от твърдия диск и опера­ционната система, разделянето на повече дялове дава възможност да се изтрие един от дяловете (обикновено самата операционна система), без да се засегнат други данни. Също така използването на програми за копиране на дялове, като Partition Magic, Drive Image или Norton Ghost, дава възможност на потребителите бързо да се възстановяват от зара­зяване с вируси и троянски коне.

При NT-базираните операционни системи (Windows 2000 и по-късни), специалната папка „Моите документи” (“My Documents”), която обик­новено служи за съхранение на документите и работните файлове на потребителя, може да бъде преместена на друг логически дял или друг физически твърд диск. Това дава възможност потребителските данни да са отделени от операционната система, като в същото време се за­пазва удобството от използването на тази папка.


Файлови системи


Файловата система е начин на организация върху твърдия диск на файловете и данните, които те съдържат, така че да има възможност за лесното им намиране и достъп до тях. Файловите системи могат да използват физическо устройство като твърд диск или компакт-диск и да поддържат физическото разполагане на файловете в тях, а могат да бъдат и виртуални и да съществуват само като метод за достъп до виртуални данни или до данни, намиращи се в мрежата. Формално казано, файловите системи са набор от абстрактни типове данни, които служат като инструмент за съхранение, йерархична организация, манипулация, навигация, достъп и обработване на данни.

Най-добре познатите файлови системи използват устройство за съхранение на данни, което дава достъп до масив от блокове с фиксирана големина, наричани сектори, като обикновено всеки от тях е с размер от 512 байта до 4096 байта. Софтуерът на файловата система е отговорен за организирането на тези сектори във файлове и директории. Също така те пазят информацията кой сектор към кой файл принадлежи и кои са неизползваните сектори.

Независимо дали файловата система използва устройство за съхранение на данни или не, обикновено файловите системи имат директории, които асоциират имената на файловете със самите файлове. Обикновено това става, като се свърже името на файла с индекс, наречен таблица за разпределение на файловете (File Allocation Table – FAT). Структурата на директориите може да бъде хоризонтална или йерархична, където директориите може да съдържат поддиректории. В някои файлови системи имената на файловете са структурирани със специален синтаксис за разширения на файловите, имена и номера на версиите. В други – имената на файловете са просто символни низове и данните за файловете се съхраняват другаде.

Microsoft Windows използва файлови системи, които обединяват характеристики на по-ранни операционни системи (UNIX и MS-DOS). Добавени са разширени възможности за работа с потребителския интерфейс. Тези файлови системи са FAT (File Allocation Table) и NTFS (New Technology File System). По-старите версии на файловата система FAT имат ограничения по отношение дължината на имената на файловете, както и на максималния размер на един логически дисков дял.

NTFS файловата система, представена за първи път с Windows NT, позволява контрол на достъпа до всеки от файловете в зависимост от правата на потребителя. Възможно е и създаването на твърди връзки, индексиране на атрибутите, компресия на данните, използване на дискови квоти, шифриране.

За разлика от други операционни системи, Windows използва абстракция на базата на буква на устройство, за да може потребителят да различава дисковите дялове. Например пътят “C:\WINDOWS\” представя директорията “WINDOWS” на дял, означен с буквата “C”. Дялът “C” е най-често използван за основен дисков дял, на който Windows бива инсталиран и от който се стартира. Традицията за използването на буквата “C” за основен дисков дял тръгва от операционната система MS DOS, където буквите “А” и “B” са запазени за флопи-дисковите устройства (сега също е така, ако компютърът има такива) . Мрежовите дялове също могат да бъдат означени с буква на устройство.

Тъй като Windows взаимодейства с потребителя посредством графичен интерфейс, в документацията му понятието директория е означено като ”папка” (folder), която съдържа файлове и е представено графично също като папка.

Настройки на BIOS


BIOS (Basic Input/Output System) означава базова входно-изходна система. Това е софтуер, който се наличен от компютъра в момента, в който му се подаде захранване. Една от основните функция на BIOS е да приготви компютърната система, така че да осигури възможност други програми, съхранени на различни носители (като твърд диск, флопидисково устройство, компакт-дисково устройство) да могат да бъдат заредени, стартирани и да поемат контрола над компютъра. Този процес се нарича стартиране или начално зареждане.

BIOS е програма, записана в постоянната памет (ROM – Read Only Memory) на компютъра. Процедурата по начално пускане от BIOS се стартира при включване на компютъра и управлява различните устройства, от които той е съставен. В едно изречение - при подаване на захранване на процесора, той изпълнява вградените си тестове и при успешен край прочита адреса на т.нар. „рестарт-програма” и започва да я изпълнява. Тази програма е част от BIOS.

В повечето реализации на BIOS потребителите избират реда на устройствата, от които се прави опит за стартиране на системата: компакт-дисково устройство, твърд диск, флопи-дисково устройство или нещо друго. Това е особено полезно при инсталиране на операционни системи или стартиране на операционна система направо от компакт диск.

Някои видове BIOS позволяват на потребителя да избере коя операционна система да се стартира ( например да се стартира друга операционна система от втория твърд диск), но обикновено тази задача се изпълнява от система за начално зареждане от по-високо ниво.

Стандартно BIOS-програмата на дънната платка на компютъра управлява компоненти като клавиатура, флопидискови устройства, контролери за твърди дискове и USB (Universal Serial Bus – универсална серийна шина) устройства. Освен това монтираните карти на дънната платка, като мрежови карти, видеокарти и други, често имат свой собствен BIOS, който допълва или подменя програмата на дънната платка за управление на съответното устройство.

По-старите операционни системи, както и системите за начално зареждане все още използват BIOS програмите, за управление на входа и изхода. Повечето модерни операционни системи си взаимодействат директно със самите хардуерни устройства, използвайки собствени драйвери, за да имат директен достъп до тях. В последните години BIOS програмите поемат и по-сложни функции като управление на захранването, температурата на компютъра и др.


Работни групи и домейни


Работната група е компютърна мрежа, която използва организационна структура с уникални имена на компютри, принтери и други ресурси. Мрежите от тип работна група водят началото си от ранните версии на DOS и Windows и са широко разпространени в малкия бизнес и като домашни мрежи. Когато се конфигурира компютър за работа в мрежа, името на работната група по подразбиране е WORKGROUP.

Windows Server домейн или Windows NT домейн е логическа група от компютри, работещи под версии на операционната система Windows, които споделят централизирана база данни на директориите. Тази централизирана база данни (позната като “активна директория” – Active Directory) съдържа потребителските акаунти и информацията за сигурността за ресурсите в този домейн. Всяко лице, което използва компютър в домейна, получава собствен акаунт или потребителско име. След това на акаунта могат да бъдат предоставени права за достъп до ресурси в домейна.

При работа в домейн, директорията в която се съхраняват данните, се намира на компютри, наречени ”домейн-контролери”. Домейн-контролерът е сървър, който управлява всички аспекти на взаимодействието между потребителя и домейна, свързани със сигурността. По този начин се централизират администрирането и мерките за сигурност в мрежата.

Терминът „домейн” не се отнася директно към конкретно място или специфичен тип мрежова конфигурация. Компютрите в домейна могат да са близо един до друг в малка локална мрежа или да се намират в различни краища на света. Докато те могат да комуникират един с друг, физическото им разположение е без значение.



Основните ползи от използването на домейн са:

  • Централизирано администриране – управлението на целия домейн може да бъде направено с достъп до една база данни.

  • Достъп до мрежови ресурси с еднократно влизане в системата.

  • Мащабируемост – могат да се създават много големи мрежи.

Присъединяване към домейн


Компютърът, който ще бъде инсталиран, може да бъде присъединен към домейн по време на инсталацията на Windows XP и Windows Vista или след нейното приключване. Присъединяването към домейн по време на инсталация изисква следното:

  • Име на домейн. DNS името на домейна може да бъде получено от администратора на домейна, към който ще бъде присъединен компютъра.

  • Компютърен акаунт. За да може компютърът да се присъедини към домейна, е необходимо да има създаден акаунт за този компютър в домейна. Създаването на акаунт може да се извърши от администратора на домейна или да бъде създаден самостоятелно по време на инсталацията, ако инсталаторът има административни привилегии за това.

  • Наличен домейн контролер и сървър. За да може да се включи компютъра към домейна в момента на инсталацията е необходимо да има поне един работещ домейн-контролер и домейн-сървър, включени в мрежата.

Списък на задачите, предшестващи инсталация на Windows Vista


  • Проверка, че компонентите на инсталирания компютър отговарят на минималните хардуерни изисквания

  • Проверка, че на дяла на твърдия диск, на който ще се провежда инсталацията има поне 15 GB свободно дисково пространство.

  • Избор на файловата система за дяла на Windows Windows Vista. Препоръчително е форматирането на този дял с NTFS файлова система.

  • Определяне на името на работната група, към която ще се присъедини инсталираният компютър. Ако компютърът се присъединява към домейн, запишете името на домейна във формат: име_на_сървър.име_на_поддомейн.име_на_домейн.

  • Предварително определяне на името на компютъра.

  • Ако компютърът ще се присъединява към домейн, създаване на акаунт за компютъра в този домейн.

  • Определяне на паролата за акаунта „Administrator”.

  • За инсталация от компакт-диск е необходимо в настройките на BIOS компакт-дисковото устройство да бъде избрано като устройство, от което да започне начално зареждане.

Инсталационната програма (Setup) на Windows Vista


Процесът на инсталиране на Windows Vista комбинира програмата Setup със съветници и информационни екрани. Инсталирането на Windows Vista от компакт-диск върху празен твърд диск условно може да се раздели на четири етапа:

  1. Начално зареждане на компютъра. В тази фаза се подготвя твърдия диск за следващите фази на инсталацията. Ако е необходимо, се създават дялове и се форматира твърдия диск. След това се копират файловете от компакт-диска, необходими за инсталацията. Фазата протича в текстов режим.

При началното зареждане първо се стартира частта на Setup програмата, работеща в текстов режим, която зарежда драйвери за всички стандартни компоненти на компютъра (монитор, клавиатура, дънна платка, твърд диск, компакт-дисково устройство и т.н.). След това се извършва избор на дял, върху който да се извърши инсталацията на Windows Vista и ако е нужно, се извършва създаване на нов логически дял върху твърдя диск и форматирането му. След посочването на дял, в който ще бъде извършена инсталацията, програмата Setup копира необходимите файлове върху твърдия диск и рестартира компютъра. По подразбиране директорията, в която се копират файловете на операционната система е “C:\WINDOWS\”.

  1. Изпълнение на съветника „Setup Wizard”. Този съветник изисква начална информация за компютъра, като въвеждане на сериен номер на копието на операционната система, име и организация на лицето, на чието име е лицензирано копието на операционната система, въвеждане на час и дата, определяне на език, клавиатура и часова зона, име на компютър. Фазата протича в графичен режим.

  2. Инсталиране на мрежовите компоненти на Windows Vista. След събирането на общата информация за компютъра, съветникът изисква информация за мрежовите настройки на компютъра. Например: име на компютъра в мрежата; име на работната група, към която той да бъде присъединен или която да бъде създадена; име на домейн, ако компютърът ще бъде включван в домейн и т.н.

  3. Завършване на инсталацията. Setup копира файловете на твърдия диск и конфигурира компютъ­ра. След завършване на инсталацията, системата се рестартира.

Изпълнението на четирите фази за Windows Vista е разгледано стъпка по стъпка в следващият урок.

Урок 2 : Инсталиране на Windows Vista


На всеки компютър, който отговаря на изискванията, описани в предния урок, може да се инсталира Windows Vista. Интерактивното инсталиране на Windows Vista протича в следните стъпки:

  1. Стартиране на инсталиращата програма на Windows Vista:

      • При извършване на нова инсталация е необходимо да се включи компютъра, да се постави диска за разпространение на Windows Vista в CD-ROM или DVD-ROM устройството на компютъра. При запитване се натиска произволен бутон, за да започне инсталацията.

      • При извършване на обновяване на по-стара операционна система е необходимо да се стартира компютъра и да се влезе в старата операционна система с акаунт с администраторски права. След това се поставя диска за разпространение на Windows Vista в CD-ROM или DVD-ROM устройството на компютъра. Windows Vista Setup програмата трябва да стартира автоматично. Ако това не се случи (изключено е автоматичното стартиране на дискове), трябва да се стартира на ръка през Windows Explorer с двойно щракване върху програмата Setup.exe.

  1. След кратък процес на начално зареждане се появява екранът, показан на фигура 3.1. Необходимо е да се избере „Език за инсталиране”, „Формат на часа и валутата” и „Клавиатура или метод на въвеждане”. След това се натиска бутона „Напред”.



Фигура 3.1. Избор на езикови настройки за инсталация

Появява се екранът, показан на фигура 3.2. На него потребителят може да избере дали да получи допълнителна информация за инсталирането на операционната система от връзката „Какво трябва да знаете, преди да инсталирате Windows” или да извърши сервизни дейности по компютъра от връзката „Поправяне на вашия компютър”. За да продължи инсталацията, трябва да се натисне бутона „Инсталирай сега”.





Фигура 3.2. Стартиране на инсталацията

  1. С версиите на Windows Vista за продажба на дребно, обикновено трябва да се въведе продуктов ключ за активиране (фиг. 3.3). Ако при инсталацията бъде поискан такъв ключ, той трябва да се въведе и да се натисне бутон „Напред”.



Фигура 3.3. Въвеждане на продуктов ключ за активиране

  1. Когато се появят условията за лицензиране, трябва да се маркира кутийката за отметки „Приемам условията за лиценза” и да се натисне бутона „Напред” (фиг. 3.4).



Фигура 3.4. Условия за лицензиране

  1. Ако се прави обновяване на съществуваща операционна система, потребителят има възможност да избере типа на инсталация. Възможните типове инсталация са „Надстройка” или „Потребителско (разширено)” (фиг. 3.5). За надстройване на стара операционна система трябва да се избере позицията „Надстройка”. В противен случай се избира „Потребителско (разширено)”, за да се направи чиста инсталация на Windows Vista. Когато се прави чиста инсталация върху компютър, върху който има работеща предходна версия на Windows, инсталиращата програма премества всички файлове и папки от предишната операционна система в папка „Windows.old”.



Фигура 3.5. Избор на тип инсталация

  1. На следващият екран (фиг. 3.6) трябва да се посочи диск, върху който да се извърши инсталацията. След като е избран нужният диск, се натиска бутона „Напред”. Ако избраният диск съдържа предходна инсталация на Windows, инсталиращата програма ще предупреди, че наличните потребителски и програмни настройки ще бъдат преместени в папка „Windows.old” и те трябва да се копират в новата инсталация, за да станат достъпни за употреба. Ако е необходимо да се инсталира Windows Vista на устройство, което не е в показания списък, то вероятно за него няма инсталирани драйвери. Такова устройство може да бъде например SCSI твърд диск или друго устройство за съхранение на данни. В този случай може да се натисне бутон „Зареди драйвера”, за да се зареди драйвер за това устройство. След това трябва да се натисне бутона „Обнови”, за да се обнови списъка с устройства.



Фигура 3.6. Избор на диск за инсталиране

  1. Ако е необходимо, в този момент може да се раздели твърдия диск на томове и да се зададе големина на всеки от тях, като това става с натискане на бутона „Опции на устройство” (фиг. 3.7). Също така може да се форматира избран дял или том от твърдия диск с натискане на бутона „Форматиране”.



Фигура 3.7. Създаване на том

  1. След тази стъпка инсталиращата програма ще започне същин­ската инсталация. По време на този процес върху твърдия диск ще се копира изображение на инсталационния диск и след това ще се разархивира. След разархивирането ще се инсталират основните инструменти и драйвери за открития и разпознат хардуер. Този процес изисква няколко автоматични рестартирания на компютъра. Когато инсталиращата програма завърши своята работа, операционната система ще бъде заредена и потребителят ще трябва да завърши конфигурирането.

  2. Първото, което трябва да се направи след зареждането на операционната система, е да се създаде администраторски акаунт. Трябва да се напише име на акаунта, парола и потвърждение на паролата (фиг. 3.8). Препоръчително е паролата да е възможно най-сложна, като в нея участват главни и малки букви, цифри и специални символи. След въвеждането на парола се натиска бутона „Напред”.



Фигура 3.8. Създаване на администраторски акаунт

  1. На следващия екран (фиг. 3.9) се въвежда име на компютъра и се избира фона на работния плот. След това се натиска бутона „Напред”.



Фигура 3.9. Въвеждане на име на компютър

  1. На следващия екран (фиг. 3.10) се избират настройките за автоматично обновяване на Windows Vista. Добре е да се изберат препоръчителните настройки, за да се инсталират автоматично всички обновления и поправки по сигурността на системата. Ако се избере „Попитай ме по-късно”, автоматичното обновяване ще бъде изключено.



Фигура 3.10. Избор на настройки за автоматично обновяване

  1. На следващия екран (фиг. 3.11) се избира часова зона и се сверява часовника на компютъра, ако това е необходимо. Когато настройките са готови, се натиска бутона „Напред”.



Фигура 3.11. Настройки на час, дата и часова зона

  1. Ако по време на инсталацията се открие мрежова карта, мрежовите компоненти на операционната система се инсталират автоматично. Потребителят трябва да избере местоположение (фиг. 3.12) и в зависимост от текущото местоположение на компютъра, Windows Vista ще настрои автоматично системата по съответният начин.



Фигура 3.12. Избор на местоположение

  1. Появява се последният екран от инсталационната процедура на Windows Vista. След натискане на бутона „Старт”, Windows Vista ще провери производителността на компютъра и ще му зададе съответен рейтинг. С тази стъпка инсталацията на операционната система ще бъде завършена.



Център за обслужване и активиране на Windows


При влизане в операционната система, на екрана се показва Център за обслужване, показан на фигура 3.13. Неговото появяване може да се изключи от кутийката за отметки в долната част на прозореца „Изпълнява се при стартиране”. В последствие центърът за обслужване може да се стартира от контролния панел, секция „Система и поддръжка”.



Фигура 3.13. Център за обслужване

Центърът за обслужване дава бърз достъп до базови настройки на операционната система, като персонализиране на Windows, управление на акаунти, добавяне на устройства, трансфер на файлове и настройки и получаване на обща информация за компютъра.

Корпоративните версии на Windows Vista може да не изискват активационен или продуктов ключ, но версиите за разпространение на дребно изискват и продуктов, и активационен ключ. В центъра за обслужване при натискане на бутона „Покажи повече данни”, може да се получи информация за състоянието на компютъра и операционната система. Ако Windows Vista не е активирана, тя може да се активира от бутона „Активирай Windows сега”, намиращ се в полето „Активиране на Windows”.

За разлика от предишните версии на Windows, продуктовият ключ може да бъде сменен в зависимост от текущия лицензен план. За да се смени продуктовият ключ, е необходимо да се изпълнят следните стъпки:



  1. От центъра за обслужване се натиска бутона „Покажи повече данни”. Това ще отвори прозореца „Система”.

  2. В прозореца „Система”, в полето „Активиране на Windows”, се щраква върху бутона „Промяна на продуктовия ключ”.

  3. В прозореца „Активиране на Windows”, показан на фигура 3.14, се въвежда новият продуктов ключ, след което се натиска бутона „Напред”.



Фигура 3.14. Активиране на Windows

Урок 3: Мигриране към Windows Vista


Решението, дали да се мигрира към нов компютър или да се обнови операционната система на стария, зависи най-вече от възможностите на наличния хардуер. Ако наличният хардуер отговаря на изискванията за работа с Windows Vista, може да се извърши обновяване на операционната система. Ако хардуерът не посреща изискванията, тогава се налага мигриране към нов компютър.

При обновяване на операционната система към Windows Vista, инсталационната програма прави чиста инсталация на Windows Vista, а след това извършва миграция на потребителските настройки, документи и програми от предходната версия на Windows. Основната причина за това е новият начин на съхранение на персоналните настройки и данни, както и напълно новата среда за зареждане на операционната система.

Мигрирането към Windows Vista също е много по-различно от мигрирането към предишни версии на Windows. За миграция на малък брой компютри в Windows Vista е включен инструмента „Лесно Windows прехвърляне”. Този инструмент е усъвършенствана версия на „Files And Settings Transfer Wizard” включен в Windows 2000 и Windows XP. За миграции на голям брой компютри в Windows Vista е включен инструментът „User State Migration Tool (USMT)”. Този инструмент е усъвършенствана версия на същия инструмент, наличен в Windows 2000 и Windows XP.

По подразбиране Windows Vista съхранява данните за профила на всеки потребител в „%Системен_диск%\ Потребители\ %Потребителско_име%”, където „Системен диск” е дискът, върху който е инсталирана операционната система (фиг. 3.15 ).





Фигура 3.15. Потребителски профили

В папката „Потребители” всеки потребител, който е влизал в операционната система, има лична папка, в която се съхраняват следните папки със следните данни (фиг. 3.16):



  • Видеозаписи – място за съхранение на видео клипове.

  • Връзки – място за съхранение на Интернет-връзки.

  • Документи – място за съхранение на документите на потребителя.

  • Записани игри – място, в което се съхраняват връзки към игрите, достъпни за потребителя.

  • Изтегляния – място за съхранение на файловете, изтеглени от Интернет.

  • Картини – място за съхранение на картинки и снимки.

  • Контакти – място за записване на контактите на потребителя.

  • Музика – място за съхранение на музикални файлове.

  • Предпочитани – място за записване на предпочитаните Интернет-страници.

  • Работен плот – Мястото, на което се съхраняват данните за работния плот на потребителя.

  • Търсения – място за съхранение на търсенията на потребителя.



Фигура 3.16. Данни за потребителски профил

Независимо дали се извършва обновяване на операционната система или мигриране към нов компютър, потребителите трябва да получат работна среда и настройки за нея, която е конфигурирана по същият начин, както и средата, в която са работили с предишната операционна система.


Представяне на Лесно Windows прехвърляне


Инструментът „Лесно Windows прехвърляне” е разработен като лесен за използване инструмент за миграция на малък брой компютри. Той е приложение, което се изпълнява в административен режим. За да се стартира, трябва да се отвори менюто „Старт”, да се посочи позицията „Всички програми”, след това „Принадлежности”, „Системни инструменти” и „Лесно Windows прехвърляне”.

С „Лесно Windows прехвърляне” може да се мигрират данните от следните операционни системи:



  • Microsoft Windows 2000 Professional with Service Pack 4 (SP4)

  • Microsoft Windows XP Home

  • Microsoft Windows XP Professional

  • Microsoft Windows XP Professional x64 Edition

  • Microsoft Windows Vista

В таблица 3.2 е представен преглед на типовете потребителски настройки и данни, които се прехвърлят, както и на тези, които не се прехвърлят при мигриране на операционната система. По подразбиране ще бъдат прехвърлени и настройките за някои програми, като приложенията на Microsoft Office, Adobe Acrobat Reader версия 5.0 или по-късна и др. За Microsoft Office Outlook ще се прехвърлят настройките, контактите и всички съобщения. Препоръчително е преди мигрирането да се инсталират всички приложения на компютъра-приемник, за да се запазят потребителските настройки за тях.

Мигрирани данни

Немигрирани данни

Настройки за улеснен достъп

Програми

Настройки на командния ред

Драйвери

Работен плот

DLL библиотеки

Мрежови връзки

Приложения

Предпочитани

Хардуерни настройки

Настройки на папки

Пароли

Шрифтове

Файлове за синхронизация

Съдържанието на Microsoft Outlook Express

Сертификати за шифриране на файлова система

Настройки на Microsoft Internet Explorer

 

Настройки за мишка и клавиатура

 

Моите документи

 

Моята музика

 

Моите снимки

 

Моите получени файлове

 

Моите видеозаписи

 

Настройки за телефон и модем

 

Настройки за бързо стартиране

 

Регионални настройки

 

Звукови настройки

 

Настройки на лентата на задачите

 

Таблица 3.2: Преглед на мигрираните и немигрираните настройки и данни

Използване на Лесно Windows прехвърляне


Мигрирането на операционната система протича на три етапа:

  1. Стартиране на „Лесно Windows прехвърляне” и копиране на софтуера на стария компютър.

  2. Избор и прехвърляне на файлове и настройки на новия компютър.

  3. Извършване на миграцията.

Стартирането на „Лесно Windows прехвърляне” и копиране на софтуера на стария компютър може да се извърши с изпълнението на следните стъпки:

  1. Влиза се в компютъра с Windows Vista, който ще бъде приемник на файловете и настройките на потребителите. Ако се пренасят данните само за един потребител, трябва да се влезе в акаунта на този потребител.

  1. Отваря се менюто „Старт”, посочва се позицията „Всички програми”, след това „Принадлежности”, „Системни инструменти” и „Лесно Windows прехвърляне”.

  2. Прочита се съобщението, показано на фигура 3.17, и се натиска бутона „Напред”.


Фигура 3.17 Лесно Windows прехвърляне


  1. Ако операционната система поиска да се затворят всички програми, трябва да се натисне бутона „Затвори всички” (фиг. 3.18).



Фигура 3.18. Затваряне на всички програми

  1. Нa страницата „Ще започнете ли ново пренасяне или ще продължите това, което вече сте започнали?” се избира „Започни ново прехвърляне” (фиг. 3.19).



Фигура 3.19. Избор на ново прехвърляне

  1. На страницата „Кой компютър използвате сега?” се избира „Това е моят нов компютър” (фиг. 3.20).



Фигура 3.20. Избор на компютър

  1. На страницата „Имате ли кабел за Лесно прехвърляне” се избира един от следните два варианта:

      • Избира се „Да”, ако има наличен кабел за лесно прехвърляне. При поискване, кабелъта трябва да се свърже и да се следват указанията на екрана. Останалите стъпки до края на тази процедура се пропускат.

      • Избира се „Не”, ако няма наличен такъв кабел. В този случай трябва да се изпълняват и следващите стъпки от процедурата.

  1. Компютрите с Windows 2000 или Windows XP нямат инсталиран инструмента „Лесно Windows прехвърляне”. На страницата „Инсталирана ли е програмата за лесно Windows прехвърляне на стария компютър” трябва да се избере „Не, трябва да направя инсталирането сега” (фиг. 3.21).



Фигура 3.21. Инсталиране на лесно Windows прехвърляне

  1. Избира се носител, устройство или папка и се натиска бутона напред. Windows Vista ще копира „Лесно Windows прехвърляне” на избраният носител, папка или устройство (фиг. 3.22).



Фигура 3.22. Избор на устройство за инсталиране на „Лесно Windows прехвърляне

  1. Не трябва да се затваря „Лесно Windows прехвърляне” на новия компютър. Ако се затвори, няма да е възможно да се установи връзка със стария компютър и да се извърши прехвърляне на данните по мрежата.

  2. Ако компютрите са свързани в мрежа, се избира файловете и настройките да бъдат прехвърлени през мрежата (фиг. 3.23). В противен случай настройките трябва да се прехвърлят с друг сменяем носител.



Фигура 3.23. Избор на преносна среда

  1. При съобщение, че защитната стена е блокирала програмата за лесно Windows прехвърляне, се натиска бутона „Да” за деблокиране на програмата (фиг 3.24).



Фигура 3.24. Деблокиране на програмата от защитната стена

  1. При поискване на ключ за защита на данните при прехвърляне по мрежата се избира „Не, трябва ми ключ” (фиг. 3.25).



Фигура 3.25. Избор на ключ за защита на данните

  1. Ключът за защита на данните се показва на следващият екран (фиг. 3.26). Отива се на старият компютър и се изпълнява следващата процедура.



Фигура 3.26. Ключ за лесно Windows прехвърляне
Изборът и прехвърлянето на файлове и настройки към новия компютър се извършва със следните стъпки:

  1. Влиза се в стария компютър с акаунт с администраторски права или ако се прехвърлят данните само за един потребител, с акаунта на този потребител.

  2. Поставя се устройството, носителя или се прави връзка към мрежовата папка, в която в предходната процедура са записани файловете на „Лесно Windows прехвърляне”.

  3. Ако „Лесно Windows прехвърляне” не стартира автоматично, трябва да се отвори папката „MigWiz” от съответния носител и да се стартира файла „MigWiz.exe”.

  4. При поискване да се натисне бутона „Затвори всички програми”.

  5. На страницата „Как искате да прехвърлите файловете и програмните настройки на новия компютър” се избира подходящия вариант. Файловете може да се прехвърлят директно по мрежата, а могат и да се запишат на преносима памет или компакт диск.

  6. Изпълняват се съответните стъпки за установяване на връзка по мрежата или за избор на местоположение за запазване на файловете.

  7. След като е осъществена връзка или е избрано местоположение на файловете, могат да се изберат файловете и настройките, които да се прехвърлят към новия компютър.

  8. След като се изберат файловете за прехвърляне, програмата „Лесно Windows прехвърляне” ще поиска да се избере вида носител, по който ще се прехвърлят данните.

      • Ако се избере прехвърляне по мрежата, двата компютъра ще се свържат и след това е необходимо да се следват указанията за завършване на прехвърлянето. Следващата процедура може да не се изпълнява.

      • Ако се избере пренос със сменяем носител, трябва да се посочи носителя и след записването на файловете той да се сложи в компютъра-приемник. За да се завърши прехвърлянето трябва да се изпълни и следващата процедура.

За завършване на прехвърлянето с използване на сменяем носител е необходимо да се изпълнят следните стъпки:



  1. Стартира се програмата „Лесно Windows прехвърляне”.

  2. На началния екран (фиг. 3.17) се натиска бутона „Напред”.

  3. При поискване се затварят всички програми (фиг. 3.18).

  4. Нa страницата „Ще започнете ли ново пренасяне или ще продължите това, което вече сте започнали?” се избира „Продължи протичащото прехвърляне” (фиг. 3.19).

  5. На въпроса „Вашите компютри свързани ли са в мрежа” се избира „Не, вече съм копирал файлове и настройки на CD, DVD или други сменяеми носители” (фиг. 3.23).



Фигура 3.27. Избор на преносна среда

  1. На въпроса „Къде сте записали файловете и настройките, които искате да прехвърлите?”, се избира съответното устройство (фиг. 3.28).



Фигура 3.28. Избор на устройство от което да се прехвърлят данните

  1. Избират се имена на акаунтите за прехвърляните потребители или се създават нови акаунти (фиг. 3.29).



Фигура 3.29. Създаване или избор на акаунти

  1. На следващия екран (фиг. 3.30) се преглеждат файловете и настройките за прехвърляне и се натиска бутона „Прехвърли”.



Фигура 3.30. Преглед на файловете и настройките за прехвърляне

  1. След приключване на прехвърлянето всички файлове и нас­тройки са пренесени на новият компютър. Показва се екран, уведомяващ потребителя за успешно приключено прехвърляне. На него може да се получи подробна информация за прехвърле­ните данни (фиг. 3.31).



Фигура 3.31. Приключване на прехвърлянето
Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница