Institut culturel bulgare



Дата23.04.2017
Размер47.11 Kb.
#19830
ТипПрограма


ПРОГРАМА - М. ОКТОМВРИ 2011 Г.

INSTITUT CULTUREL BULGARE

Heures d’ouverture : du lundi au vendredi

de 11h30 à 13h00 et de 14h00 à 18h00

Adresse : 28, rue la Boëtie, 75008 Paris

Accès : M° Miromesnil, lignes 9 et 13

www.ccbulgarie.com


EXPOSITIONS

24 septembre/23 octobre
La Galerie Nationale d’Art

présente son exposition

« Vladimir Dimitrov – Maystora (dit – Le Maître). Voyage de Rome à Tzarigrad (Istanbul) »

Aquarelles et peintures du fonds de la Galerie Nationale d’Art

à l’Institut Culturel Bulgare de Paris
Vladimir Dimitrov – Maystora (dit- le Maître) est un peintre éminent bulgare, un grand nom dans la peinture bulgare de la première moitié du XXème siècle. Ses portraits et compositions possèdent une expressivité des couleurs, une ligne aux attraits idéalistes et une forte expression symbolique.

S’inclinant devant la modestie de son talent charismatique, on le désigne comme le peintre bulgare le plus typique. Dans ses images de jeunes filles, de moissonneuses et de madones bulgares, dans des pavots et des pommes, on recherche le portrait « en miniature » de la Bulgarie. Dans la vie de Maystora, il n’y a pas plus grande passion que la peinture. Pour lui, l’œuvre picturale doit refléter la vie éternelle et, c’est ce qui devient le leitmotiv de chacune de ses pensées ainsi que la fin de ses réflexions philosophiques sur l’art. Ses habitudes, sa manière d’être, ses désirs, son patois rude de la région de Kustendil, sa manière de s’habiller et son allure, sa réponse concise et claire à chaque question qu’on lui pose, son amour pour les chants populaires …

Vladimir Dimitrov – Maystora travaille presque 27 ans dans son pays natal de Kustendil, dans le village Shishkovtsi. Il peint la vie, les coutumes et les fêtes rurales, recherche les traits caractéristiques de l’archétype national bulgare et les rapports entre l’homme et la nature. Ainsi naissent ses tableaux- Jeunes filles, Jeunes filles et sœurs du village Divlya, de Radomir, La fête des rameaux, Famille, Môme du district de Kustendil, Moissonneuse, Jeune fille aux pommes, Moissonneuse du village Shishkovtsi, Le déjeuner des moissonneurs, Creuseurs, Jeune paysanne aux pavots …

Vladimir Dimitrov – Maystora (dit – le Maître) disparaît le 24 septembre 1960.



Memento sur l’exposition

Il s’agit des œuvres du peintre, sélectionnées dans la collection fastueuse de la Galerie Nationale d’Art, évoquant la plus difficile et riche en investigations période de sa vie d’artiste que sont les années vingt du XXème siècle. Entre 1922 et 1927, il voyage en Europe et réside le plus longtemps à Rome et à Istanbul. Le côtoiement avec les cultures de ces deux métropoles est reproduit dans une série de nombreux dessins et aquarelles, faits à l’encre de Chine et à la plume, possédant leur propre dynamique, stylistique et logique intérieures de développement. Dans ses dessins, Maystora crée des formes et des espaces universels et bien définis, engendrant l’esprit de la Rome antique, ou bien nous entraînant dans le conglomérat d’Istanbul oriental aux motifs réitérés – Le Bosphore, des mosquées, des imams, des mères voilées en noir avec leurs enfants dans les bras. Les fractions de rouge et de bleu saturés, les accents forts dans les couleurs orange marquent sa gamme d’Istanbul. Les dessins et les aquarelles de Vladimir Dimitrov – Maystora aux thèmes de Rome et d’Istanbul ne constituent pas seulement une étape de sa biographie de peintre, mais aussi des impressions et des messages, des investigations d’artiste et des suggestions esthétiques d’une « revisite » bulgare des deux civilisations.


Изложба живопис “Димитър Киров (ДиКиро) и неговата френска бохема”

25 октомври-25 ноември

Вернисаж 25 октомври от 19.30ч. до 21.00ч.
" Художникът за мен е като монаха в монашеската килия. Само че монахът търси единение с Господа. Творецът е в своята духовна килия, сам е, но никога не е самотен." Димитър Киров

Димитър Киров, известен с артистичния си превдоним ДиКиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул. Завършва през 1959 г. Академията за изящни изкуства в София. Живописта му е свързана със значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на 20 век: Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Йоан Левиев. Според критиците този период е наситен с новаторство и силно оспорвани идеи в българското изобразително изкуство. Условно в творчеството на ДиКиро могат да се разграничат няколко теми, като особено изразителни са “изгорелите икони”, “музика и балет”, както и вмъкването на исторически и културни пластове и видни личности. В едни от най-добрите платна на художника присъстват и любимите му градове - Пловдив, Истанбул и Париж. Удостоен е с десетки национални и международни отличия. Умира през 2008 г. Димитър Киров е кавалер на високото френско отличие Почетен легион. Негови картини има във Ватикана, Ермитажа в Русия, в музея във Фукаяма, в Музея на съвременното изкуство в Мюнхен и в личните колекции на много френски колекционери.


“.....Невъзможно е човек да сбърка къщата на Димитър и Русалия Кирови на тепето на Стария Пловдив. Oградата отвън е в мозайки и рисунки и дори и за незапознати е ясно, че тук живее художник. Къщата е строена края на 20 век и е в пълна хармония със стила на Стария Пловдив. Димитър Киров ни посрещна с неизменната си пура на закритата тераса, където сред безбройните картини трудно се намира свободно място. Достатъчен е един поглед към творбите му, за да се разбере, че истинската муза в творчеството на художника е Русалия – неговата съпруга, балерина и потомка на Владимир Димитров-Майстора.

Димитър Киров ни разказва за трите града, с които е свързан живота му:



Истанбул. "Връзката ми с Истанбул е съвсем естествена, защото съм роден там. Историята е много интересна. Баща ми, от когото освен изкуството, наследих и едно лозе в село Маково, напуска България на 17 години и заминава за Буенос Айрес да търси работа. След две години тръгва обратно за Европа. Но нямал пари и се качва нелегално на кораб за Италия. На втория ден се предава на капитана. За да заплати пътуването си, му дават да работа на кораба. Пристига в Италия, където учил скулптура. После се установява в Истанбул. Там срещна майка ми и двамата се женят. В края на 30-те моето семейство напуска Турция и се завръща в Пловдив. Майка ми успя да види отново Истанбул едва през 1965. Напоследък с жена ми ходим всяка година там. Истанбул е невероятен град, който винаги ме е вдъхновявал.

Париж. Познавам цяла Франция и всяка година ходим там. По-рано ходехме и на юг, но през последните години стигаме само до Париж. В Париж ходим в един и същи хотел от 1980 насам. Имам и два любими ресторанта в квартала Монпарнас, чиито собственици купиха от мен картини. Единият е Le Sélect - емблематично място за писателите в Париж. Другият е La Rotonde- любимо място на много художници.

Пловдив. Бяхме много близки с Георги Божилов - Слона. Заедно бяхме като млади, заедно бяхме и в последните му дни, преди да загине в автомобилна катастрофа. С него отидохме да следваме в Художествената академия. Изкарахме си Академията и се прибрахме в Пловдив. До преди няколко години ходехме в една кръчма, "Пловдив", на входа на Стария град. Тя ми беше любима, но след смъртта на Слона престанах да я посещавам.

Напоследък освен рисуването не се интересувам от нищо друго. Никога не съм имал период, в който да рисувам толкова много. В ателието си имам 80 рамки, а вчера поръчах още 25. Рисувам всяка сутрин от 6 до 11 часа, а следобед, когато се върна от главната улица, сядам пред картините и ги дооправям. Всеки ден съм от 11 до 13 в едно заведение на главната улица, срещу кино "Балкан". За тези два часа я мине някой познат, я не мине. Като седя на Главната, все едно, че съм в чужд град. Но седя там, защото е на най-оживеното място. Свикнал съм да си ходя там и сядам на една и съща маса, когато е свободна. Едно време от улица "Екзарх Йосиф" до пощата се стигаше за два часа, а днес това разстояние може да се измине за пет минути. Защото на всяка крачка имаше познати и се спирахме да говорим. Може да се каже, че сега съм един самотник на главната улица.....”



Откъси от интервю на Димитър Киров, дадено през 2007


UNE SOIREE DANS LA MONTAGNE D’ORPHEE

Mardi 11 octobre, à 19h00


Animée par M. René Meissel, Professeur d’histoire et de géographie, diplômé de littérature, agrégé de géographie, conférencier familier de l’Institut Culturel Bulgare, qui connaît bien le Rhodope pour l’avoir beaucoup parcouru en compagnie d’un ami archéologue bulgare.

Malgré ses nombreux atouts (beauté des paysages de sa partie orientale, charme de ses vallées, lieux propices aux activités sportives, exceptionnelle diversité de ses sites archéologiques, maintien d’un folklore vivant…), le Rhodope reste un peu à l’écart des grands axes touristiques. La projection du film réalisé par la cinéaste Elena Dimitrova avec le concours du Prof. Ana Raduncheva, spécialiste de la préhistoire, nous fera remonter le temps jusqu’à cette époque lointaine où les premiers habitants de cet espace commençaient à interroger le ciel avant que leurs héritiers cherchent à s’élever vers lui dans leur vie et au-delà de leur vie en dressant sur ses hauteurs les premiers lieux de culte et en y creusant les premières sépultures pour l’éternité.

A la suite de ce film en V.O., Velitchka Atanassova projettera une série de photographies : paysages et portraits d’hommes et surtout de femmes d’aujourd’hui dans leurs plus beaux costumes folkloriques. Un régal pour les yeux…il ne manquera que le son pour accompagner les images de danses, les portraits de joueurs de gaïda et de kaval dans ce festival champêtre de rouge, de blanc et de noir. A moins que…
René Meissel. Professeur d’histoire et de géographie, diplômé de littérature, agrégé de géographie. A la retraite, a poursuivi sa carrière d’enseignant en organisant et conduisant des voyages culturels en Europe, Asie et Amérique latine, souvent également à l’occasion de grandes expositions de peinture à Venise, Rome, Madrid, Vienne, Dresde, La Haye, Anvers, Londres pour le compte d’agences de voyages. A découvert la Bulgarie en 2010 grâce à l’amitié de Nicolas Manev et s’emploie depuis à faire connaître son peuple, son histoire, sa culture.

Spécialisée dans la mode et la décoration avec un diplôme d’architecture d’intérieur, elle s’abandonne depuis plusieurs années à sa passion - la photographie.

D’origine bulgare, mariée à un égyptien- elle vit en France et partage sa vie entre la Bulgarie et l’Egypte. Très active et européenne d’esprit, elle offre au public des moments inoubliable, capté par son objectif.

« Appuyer  sur le déclencheur pour ¼ de seconde, figer le mouvement, la lumière, l’émotion - c’est  ça qui me passionne dans une photo. Mes thèmes préfères sont- l’architecture, les photos de voyages, les paysages, les portraits et les reportages événementiels » -nos confis t’elle.







Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница