Институтът на представителството в новото митническо законодателство на република българия



Изтегляне 400.55 Kb.
Дата13.09.2016
Размер400.55 Kb.
#9366

ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ



ДИПЛОМНА РАБОТА


За присъждане на образователна квалификация степен “Бакалавър”


тема: иНСТИТУТЪТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО В НОВОТО МИТНИЧЕСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Дипломант: Научен ръководител:

Фак. №


Спец. “Публична администрация”


2000г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Законът за митницата и Правилникът за прилагане на закона за митниците - нормативни предпоставки за приобщаване на Република България към общоевропейското правно пространство - стр. 4


2.Представителството в различните отрасли на публичната сфера - стр. 7
3.Митническо представителство. Законова основа, видове представителство, цели, отговорности - стр. 11
4.Упълномощаване - технология, видове, прекратяване - стр.14
5.Митнически агент - стр. 25
6.Проблемът на митническото представителство в “БЛАГОЕВГРАД БТ - АД" - стр. 34
Вместо заключение. - стр.43
Използвана литература. - стр.44
ПРИЛОЖЕНИЯ:


  1. Приложение №1. Списък на първите лицензирани митнически агенти.




  1. Приложение №2. Структура на митническото представителство в “БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " .




  1. Приложение №3. Реализиран износ в " БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " за 1998 - 1999 година.




  1. Приложение №4. Реализиран внос в " БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " за 1998 - 1999 година.




  1. Приложение №5. Реализиран внос в " БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " за периода І-ІХ 2000 година.




  1. Приложение №6. Равнище на разпространение на корупцията сред институциите на държавната власт.




  1. Приложение №7. Разпространение на корупцията сред различни професионални групи.

1.Законът за митницата и Правилникът за прилагане на закона за митниците – нормативни предпоставки за приобщаване на Република България към общоевропейското правно пространство.
След Указа на Княз Александър I за формирането на първото правителство на младата българска държава, следващият основен документ е Указа за създаване на българските митници от 7 юли 1879 година. На 3 декември 1884 година е приет Първият български закон за митниците. Той отразява промените в петгодишната история на младата българска държава и поставя на качествено нова основа организацията на митническата институция, отделяйки и респектиращо място в икономическото развитие на страната ни.
Развитието на българското митническо законодателст­во отразява основните периоди на развитие на българската държава като институция за защита на нейните икономически и други държавни интереси. Имало е периоди на ускорено и периоди на забавено развитие и застой, особено когато митниците преминават от Министерството на финансите в състава на Министерството на външната търговия и през периода на действие на държавния монопол върху външната търговия, за да се стигне до съвременната митническа администрация, разполагаща с нормативна база. Митническа тарифа и Единен административен документ, които покриват критериите за нейната готовност в процеса на присъединяване към Европейския съюз, като Митнически съюз.
Вече повече от година и половина в правната система на страната ни действат новият Закон за митниците и Правилника за прилагането на Закона за митниците. Те бяха изготвени в съответствие с изискванията на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, което в член 70 предвижда задължение за Република България да хармонизира законодателството си с това на Европейския съюз.
Анализът на новоприетата митническа нормативна база недвусмислено показва, че у нас са създадени уникални нормативни предпоставки за приобщаването на Република България към общоевропейското правно пространство в областта на движението на стоките през границата. Това са всъщност предпоставки за успешното присъединяване на нашата страна към структурите на Европейския съюз. Както е известно, сближаването на законодателството ни с общоевропейското в областта на митническите процедури е основна предпоставка за продължаване на разговорите по присъединяването.
Законът за митниците е устройствен закон, той дава процедурите и правилата за работа. Това е модерен и европейски закон. Неговият дух е либерален по отношение на възможността да се прилагат правилата на играта такива, каквито са в Европейския съюз и в повечето държави с пазарна икономика. От друга страна той е много по-строг спрямо нарушителите - размерите на глобите вече са много по-големи, въвежда се отнемане за определен период от време на правото да се извършва търговска дейност, митническата администрация има възможност да проверява сметки на нарушители. Нещата са балансирани. Това е един от законите, които са основен белег дали отиваме към евроинтеграция или не.
Законът за митниците и ППЗМ либерализират твърде много митническия режим и премахват бюрократичните пречки за развитието на международното сътрудничество в търговията и производството. С тях успешно е извършено кодифицирането на митническите нормативни актове и подробно се изясняват правата и задълженията на митническите органи и на физическите и юридическите лица, което намалява възможностите за административен произвол. ЗМ, ППЗМ и издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове в своята съвкупност образуват митническото право.
С термина "Митническо право " се обозначава съвкупността от правните норми, с които се регулират процесите на образуване, разпределение и натрупване на финанси в държавния бюджет, т. е. част от нормите на финансовото право.
Митническото право е компонент на финансовото право. Във връзка с предмета на настоящата дипломна работа, особено важно е да изясним кои са субектите на митническите правоотношения. Всяко митническо правоотношение има два субекта. Знаем, че активен субект винаги е държавата, а в конкретното митническо правоотношение активен субект са митническите органи. Пасивен субект в правоотношението може да бъде конституирано както физическо, така и юридическо лице. С оглед на това физическите лица трябва да бъдат правоспособни и дееспособни, а юридическите лица да са дееспособни, което се установява чрез решение на съда за регистрацията по Търговския закон.
2.Представителството в различните отрасли на публичната сфера.
При прилагането на новото митническо законодателство в практиката възникват въпроси, свързани преди всичко с прилагането на някои институти, които са нови за българското митническо право.
Един от тези институти е институтът на представителството пред митническите органи, регламентиран в член 18 от Закона за митниците. Съгласно член 18 , алинея 1 от Закона за митниците (обнародван в ДВ, брой 15 от 06.02.1998 година, в сила от 01.01.1999 година, с изменения и допълнения) всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в Закона за митниците и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.
Терминът "представителство", в българския език съгласно "Етимологичния речник на българския език" за първи път се споменава в брой на "Летоструй" от 1872 година - като представник - представител - заето в българския език вероятно от руското "представить", "представлять".
Основно значение на думата "представителство" съгласно "Български тълковен речник" от 1963 година е "оставям нещо на разположение на някого", "представям документи". "Представител" - "който действува от името на някого или нещо".
От текста в закона се разбира, че представителството е правната възможност на физически и юридически лица да бъдат представлявани пред митническите органи. Те са в правото си да извършват всички действия и процедури, предвидени в митническото законодателство. Т.е. пасивният субект на митническото правоотношение може да бъде обозначаван по различен начин - митнически представител, митнически агент.
Законът за митниците не съдържа други разпоредби относно прдставителството, а с член 18, алинея 2 препраща към Правилника за прилагане на Закона за митниците ( приет с ПМС 270 от 10.12.1998 година, обнародван в ДВ, брой 149 и брой 150 от 17.12.1998 година), където подробно са описани условията, на които трябва да отговарят лицата, които желаят да действат като митнически представител и митнически агент, документите, които са необходими за придобиване на това качество и процедурата, по която едно лице придобива правото да действа като митнически представител или митнически агент (член 1 до 26 от ППЗМ).
От така изложения текст оставаме с впечатление, че уредбата на обикновеното представителство по алинея 1 не се нуждае от допълнителни разпоредби в правилника.
Ако приемем тази хипотеза, то представителството пред митницата за действия, свързани с обмитяването на стоките, по нищо няма да се различава от класическия институт на упълномощаването в гражданското ни законодателство, т.е. в ЗЗД и Търговския закон.
Институтът на представителството според действащото законодателство обединява правната регламентация относно възможността на субектите да извършват правни действия от чуждо име с непосредствено действие за друго лице - представлявания.
Терминът е многозначен и разкриването на съдържанието му се обуславя от сферата на приложение на представителството, мястото на неговата правна уредба, спецификата на неговото проявление и други признаци.
Правната доктрина е достигнала до извода, че представителството бива два вида:
• законово, когато представителната власт не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт (например синдикът съгласно член 658 от Търговския закон);

• доброволно, когато пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания (например съгласно член 10 от Закона за административното производство, заинтересуваните граждани и организации и техните законни представители могат да упълномощават други лица да ги представляват в административното производство).


Понякога поради разстояние, липса на време или достатъчно познания не можем да извършим определени действия с които получаваме права или се задължаваме. В такива случаи упълномощаваме друго лице, което извършва тези действия от наше име и ни представлява. Фактът, че сме упълномощили някого да ни представлява съвсем не означава, че не можем лично да извършим действията, за които сме упълномощили. Пълномощникът също не е длъжен да извърши действията, за които е упълномощен. Задължение се създава само на основание на трудов договор, или на друг договор.
С оглед на предмета на настоящата дипломна работа се налага да изброим най-често срещаните случаи на представителство и упълномощаването не претендира за изчерпателност.
Лицата, които могат да представляват други лица пред митницата са следните:
• представител или митнически агент съгласно член 18 от Закона за митниците;

• търговски управител (прокурист) по смисъла на чл. 21 от Търговския закон, който съгласно член 22, алинея 1 от същия закон има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия;

• търговски пълномощник по смисъла на член 26 от Търговския закон, който може да извършва само посочените в пълномощното му действия, свързани с обикновената дейност на търговеца ( в случая това може да е например обмитяване на стоките);

• търговски помощник по смисъла на член 30 от Тър­говския закон;

• пълномощник, упълномощен с обикновено или но­тариално заверено пълномощно по смисъла на член 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите;

• адвокат, който защитава правата и законните инте­реси на своите доверители и подзащитници, като ги представлява пред всички административни и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, съгласно член 8, точка 4 от Закона за адвокатурата.


В настоящия случай интерес за нас представлява доброволното представителство на гражданите и юридическите лица пред митницата във връзка с действията по обмитяването на стоките и издаването на административни актове съгласно член 18 от Закона за митниците.
3.Митническо представителство. Законова основа, видове представителство, цели, отговорности.
Както вече споменах, за извършване на действията и процедурите, предвидени в Закона за митниците и в нормативните актове по прилагането му, всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи от митнически представител или митнически агент. Митническият представител или агент може да извършва всички действия и процедури по Закона за митниците и нормативните актове по прилагането му, за които е упълномощен от представлявания.
Съгласно член 1, алинея 1 от ППЗМ, представителството пред митническите органи може да бъде:
• пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното. Прякото представителство е същинското представителство. Правната му регламентация се съдържа в гражданското право (член 36 от ЗЗД и следващите) и се състои в извършване на правни действия от името на представлявания и с последици за него. Типичното за този вид представителство е наличието на обща воля да се действа в чужд интерес между представителя и третото лице - съконтрагент по сделката. Взаимното намерение да се задоволят чужди потребности и интереси е въздигнато от законодателството в съществен признак на прякото представителство. Не е съществен елемент "за чия сметка" действува представителя, тъй като това е обстоятелство, което е от значение за вътрешните отношения между страните:

• представител и представляван. Ефектът на този вид представителство се изразява в директното действие на извършеното от представителя правно действие в правната сфера на представлявания.



• косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното. В икономическо смисъл този вид представител борави и се разпорежда с финансовите средства на косвено представлявания. Ефектът на същинското (пряко) представителство се постига чрез извършването на допълнителна сделка - т. нар. "отчетна сделка за прехвърляне на резултатите от извършените правни действия в имуществената сфера на представлявания.
С оглед предмета на изложението ще разгледаме кои лица могат да бъдат митнически представители и какво е необходимо да се направи, за да имат те правото да действат като такива.
Първото необходимо условие, за да може едно физическо лице да представлява упълномощителя пред митническите учреждения за извършване на действията и процедурите по Закона за митниците и ППЗМ, е лицето да е упълномощено за това. Формата на упълномощаване е писмена с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
4.Упълномощаване – технология, видове, прекратяване.
Пълномощното за представителство пред митницата е изрично пълномощно, защото ППЗМ в член 1, ал. 1, т. 1 и 2 предвижда какво трябва да е неговото съдържание - в пълномощното задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното. В пълномощното следва да бъде посочен видът представителство, като за това могат да бъдат използвани както легалните термини " пряко представителство " и " косвено представителство ", така и техните легални определения, дадени в член 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗМ. Това е от значение за гражданскоправната отговорност на представителя и на представлявания пред митническите органи. Независимо от вида представителство, единствената допустима форма за учредяване на представителната власт, това е нотариално заверено пълномощно. Единствено, съгласно член 1, ал. 2 от ППЗМ, когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно. Тези служители всъщност са преки представители на юридическото лице и действията им са действия на самото юридическо лице.
В пълномощното упълномощителят следва точно да определи обема на представителната власт, т. е. действията, които има право да извършва упълномощеното от него лице, териториалния обхват на пълномощията му и т. н. В съответствие с принципа на договорната свобода това може да бъде по-широк кръг от действия, както и отделно посочени такива. Съгласно чл. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗМ в пълномощното задължително следва да бъде посочено митническото учреждение, пред което важи пълномощното. Могат да бъдат посочени изрично едно или няколко митнически учреждения в зависимост от волята на упълномощителя. Допустимо е и да бъде вписано,че пълномощното ще важи за всички митнически учреждения в страната, което по своя териториален обхват представлява генерално пълномощно. При подобна обща формулировка пълномощното е валидно по отношение на всички митнически учреждения, посочени в Класификатора на митническите учреждения, съгласно приложение № 7 на Наредба № 11 на министъра на финансите от 1998 година за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения. Пълномощното се регистрира в посоченото митническо учреждение, респективно в митническите учреждения, пред които ще важи.
Няма пречка упълномощаването за представителство пред митницата да бъде направено и в едно общо (генерално) пълномощно, с което пълномощникът е упълномощен да извършва и други действия (например да управлява и да се разпорежда с недвижими имоти на упълномощителя, да получава кореспонденцията му и други подобни). При всички случаи обаче е необходимо в генералното пълномощно да бъдат посочени и обемът на представителната власт, и митническото учреждение, пред което важи пълномощното. Това ще превърне общото пълномощно в изрично пълномощно в частта за действията, които пълномощникът може да извършва пред митническите учреждения във връзка с прилагане на митническото законодателство. Генералното пълномощно се регистрира по същия начин в митническите учреждения, където се извършват посочените в пълномощното действия.
Съгласно член 2 от ППЗМ, когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права (например пълномощното или друг документ, който дава право на представителя да действа от името на друго лице), така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното (например документ за собственост на чуждестранен лек автомобил, който трябва да се внесе и обмити в Република България от митническия представител), и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.
Второто необходимо условие, за да може едно лице да бъде митнически представител е нотариално завереното пълномощно да бъде представено в митническото учреждение, за което е предназначено. Това изискване произтича от член 3, ал. 1 от ППЗМ, където е указано, че митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него. Генералното пълномощно се регистрира по същия начин в митническите учреждения, където се извършват посочените в пълномощното действия.
Съгласно член 3, ал. 2 от ППЗМ всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването и в митническото учреждение, в което е регистрирано пълномощното. В случай че пълномощното е регистрирано в няколко митнически учреждения, промените се довеждат до знанието на всяко едно от тях. По същия начин оттеглянето на пълномощното се съобщава във всяко едно от митническите учреждения, където е регистрирано пълномощното.
В практиката вече са налице случаи, когато митническите учреждения въвеждат условия, на които трябва да отговарят митническите представители, които условия не са посочени в митническото законодателство.
Много често митническите учреждения изискват от упълномощеното лице да представи заповед за делегиране правата по осъществяване на представителната власт пред митническите учреждения.
Тази практика според мен е неправилна с оглед на изчерпателните разпоредби на ППЗМ по отношение на митническото представителство. Видно от ППЗМ, че заповед за делегиране на права е необходима само в случаите, когато митническият представител е юридическо лице, което се явява пълномощник на друго лице. В този случай поради същността на юридическото лице то не може да извърши действията по обмитяването, а те са приоритет на физически лица. За целите на митническия контрол е необходима документална връзка между физическото лице, което се явява пред митницата и извършва действията по обмитяване, юридическото лице пълномощник и лицето, което е упълномощило митническия представител -юридическо лице. Тази връзка се документира от митническото пълномощно между упълномощителя и юридическото лице -митнически представител, и заповедта, която юридическото лице е издало към физическото лице, което ще извършва преките действия пред митническото учреждение.
Неправилно понякога според мен от митническите учреждения при регистрацията на митническия представител се изисква и удостоверение за актуално състояние на юридическото лице, упълномощено да бъде митнически представител. От разпоредбите на член 1 - 15 от ППЗМ е ясно, че нормотворецът не е поставил изискване при регистриране на митническия представител да се представя удостоверение за актуално състояние.
Интерес от митническа гледна точка представлява начинът, по който следва да се прекратят пълномощията на представителите във връзка с дейности, извършвани пред митницата по повод митническото оформяне на стоки, или да се оттегли пълномощното.
Знаем, че съгласно член 25, ал. 1 от Търговския закон упълномощаването на търговския представител се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър по седалище на юридическото лице.
В гражданското право, ако пълномощникът за извършване на определени действия е бил упълномощен с обикновено или нотариално заверено пълномощно по смисъла на член 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите, оттеглянето на пълномощното следва да стане по такъв ред, че третите добросъвестни лица да узнаят или да могат да узнаят за извършената промяна, като предпочитан начин за това е публикуване на съобщение за оттегляне на пълномощното в централен всекидневник. В този смисъл е и съдебната практика по член 41, ал. 2 от ЗЗД (Решение № 1279 от 13.10.1994 година по гр.д. № 1341/1993 година, V г.о., публикувано в бюлетин на ВС, бр. 11/94 година, страница 16, № 17).
Струва ми се, че тази процедура при представителството пред митническите органи не гарантира, че "третите добросъвестни лица ще узнаят или ще могат да узнаят за извършената промяна" -например ако упълномощителят е от Благоевград и публикува във вестник "Труд" съобщение за оттегляне на пълномощното, напълно е възможно митницата във Варна да не узнае за това или да го узнае със закъснение. Ето защо смятам, че нормотворецът трябва да разработи по-детайлно процедурата по прекратяване на пълномощията на представителя. Как би могла да се регламентира тази хипотеза?
Отговорът на този въпрос изисква кратко разглеждане на действията, които извършва един пълномощник пред митницата. Тези действия са свързани с митническото оформяне на стоки. Това са действия по обмитяването, действия свързани с промяна на митнически режим на стоки, заплащане на митни сборове, представяне на документи, присъствие при преглеждането на стоките и др. Във всички случаи става въпрос за действия, които са във връзка с митническия контрол на стоките, които се внасят или изнасят от България. За притежателя на стоките (респективно неговия представител) във връзка с тези действия възникват права и задължения (например да присъства при прегледа на стоките, да иска удължаване на сроковете, регламентиращи оформянето на стоките, да представи всички транспортни документи, да представи попълнена митническа декларация, да оформи митнически стоките в определен срок, да заплати митните сборове и др.).
Във всички случаи същественото е, че задълженото пред митницата лице е законовоопределено като лицето, което е посочено в преводните документи, и то може да бъде представлявано от други лица на базата на квалифицирано и ясно изразена негова воля.
Представителят трябва да има познания за изпълнение на задълженията си, тъй като той трябва да представи един проект на ЕАД и евентуално на ДС1, попълнени съгласно изискванията в митническото законодателство.
В случай, че документите са правилно попълнени и съдържанието им отговаря на стоките, тези документи могат да бъдат “одобрени” от митническите учреждения, като бъдат приети и заверени. Върху него лежи задължението да декларира вида, качеството и количеството на внасяната (изнасяната) стока.
Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права. Той се подписва, като прибавя към името си от чие име, за чия сметка и в какво качество действа. Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска нейното удостоверяване. При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си или ако представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересованото лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура. Това може да стане само ако е допустимо от митническите разпоредби.
От тук следва, че оттеглянето на пълномощното не може да стане едностранно - от представлявания, тъй като неговият представител е поел задължения пред митницата, които той трябва да изпълни. Струва ми се, че по-рационално би било, ако в ППЗМ се предвиди упълномощителят да уведомява за оттеглянето на пълномощното митницата, където неговият представител извършва действията по обмитяване. След като митницата е уведомена, тя трябва да провери дали от действията на пълномощника не са възникнали задължения за представителя във връзка с предоставената му представителна власт, след което да даде съгласието си пълномощното да бъде оттеглено. От датата на съгласието на митницата според мен следва да се смята, че пълномощното е оттеглено и оттогава ще настъпи невалидността на пълномощното за митницата. Смятам, че изразеното по-горе становище е по-скоро едно предложение, което подлежи на преценка и критика.
Понякога оттеглянето на едно пълномощно е трудно и несигурно, така, че според мен записването в него на срок може да е някаква гаранция против злоупотреба.
Тъй като пълномощното е с нотариална заверка на подписа според мен е добре и оттеглянето да стане също нотариално, още повече, че така може да се докаже с нотариалните книги, че е извършено оттегляне.
За съжаление измамите с пълномощни са много разпространени. Известни са случаите на внос на коли, особено на името на инвалиди, когато не носят подписа на упълномощеното лице, или не изразяват действителната воля на упълномощаване. Неистинността на пълномощното обаче трябва да се докаже. А това става много трудно.
С пълномощното може да се злоупотребява, така, че според мен трябва да се упълномощава само доверен, изпитан и квалифициран за целта човек, при това само за необходимия срок.
Макар и по-рядко търговец или бизнесмен, по-често чужденец може да попадне на митнически представител - измамник. Такъв случай е описан във вестник “ Монитор “ от неговия благоевградски кореспондент Никола Стоянов, в който става въпрос за данъчна измама за 3 милиона лева, разкрита на митница Кулата. Гръцкият гражданин Теодосис Лазаридис, собственик на фирма “ Бул петролеум оил “ със свой представител Валери Петров, е измамила държавата с над 3 милиона лева. Сумата е натрупана от фиктивно платени на хазната акциз, ДДС и такси за внесен от Гърция петрол през първото полугодие на 2000 година. Митническият представител и до момента не е открит от полицията. Има съмнения за фиктивно име (фалшив паспорт), с който неизвестен мошеник е оперирал. Тайственият представител е плащал стриктно, но само по документи, дължимите мита за внасяния от фирмата петрол, установила проверката. Разследването на аферата е поето от специализираните полицейски служби. Разбира се, всичко това не би било възможно без вътрешен човек от митническата администрация.

Моят съвет е - при избор на митнически представител - доверявайте се само на хора с утвърдено име в бранша.


При извършване на действията, свързани с обмитяването на стоките е възможно представителят да извърши нарушение на митническите разпоредби, изразяващо се в избягване или в опит да се избегне изцяло или отчасти заплащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, или да се избегнат забрани, или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагане на мерки на търговската политика (член 234 от Закона за митниците). В този случай нарушител се оказва лице, което не е собственик на стоките, но стоките следва да бъдат отнети, независимо чия собственост са, предвид разпоредбите на член 233, към който препраща член 234.
Наказателното постановление следва да бъде издадено срещу лицето, извършило нарушението " митническа измама ". При това положение е възможно представителят или митническият агент да няма интерес от обжалване на наказателното постановление за наложено административно наказание, или да заема " пасивна позиция".
Съгласно член 59, алинея 2 от ЗАНН, наказателното постановление може да се обжалва от нарушителя и поискалия обезщетение, а прокурорът може да подаде протест. Собственикът на стоките ( изпращач или получател ), които са отнети, не може да подаде жалба. Може ли в такъв случай той да се намеси в производството и да обжалва наказателното постановление, с което се отнемат вещите, предмет на митническо нарушение, макар и то да не е издадено срещу него ?
Мненията по този въпрос се разделят на две:
• че това е невъзможно, защото ЗАНН не допуска тре­то лице да участва в производството по обжалване на наказателното постановление - съгласно член 59, ал. 2 от ЗАНН, наказателното постановление може да се обжалва от нарушителя, поискалия обезщетение и прокурора;
• че обжалването е допустимо, защото собственикът на стоките е заинтересувано лице, чиято процесуална фигура се родее с фигурата на пострадалия, който е претърпял вреди от административното нарушение (член 45 от ЗАНН ).
Практиката по новия Закон за митниците все-още е много малка, но смятам, че изпращачът или получателят на стоките, предмет на контрабанда могат единствено, по пътя на отделно гражданско производство по реда на ЗЗД да предявят иск срещу нарушителя, станал причина да бъдат отнети стоките, предмет на нарушението.
В случаите, когато изпращачът (получателят) на стоките не извършва сам вноса, а е упълномощил лице, митнически агент или транспортна организация, която да извърши вноса, но нарушителят е неизвестен, страни по гражданското производство ще са изпращачът ( получателят ) на стоката и упълномощеното лице, митническият агент или транспортна организация, тъй като те са натоварени по договор да извършат определено действие и отговарят за изпълнението му.
5.Митнически агент
За първи път в Правилника за прилагане на Закона за митниците по-пълно и конкретно е регламентирано представителството чрез митнически агент. Появата на понятието "митнически агент " като фигура, включена в митническите административноправни отношения, произтича от член 18 и член 70 на Закона за митниците. Те предвиждат, че за извършването на действията и процедурите, предвидени в ЗМ и ППЗМ, всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи включително и от митнически агент.
Ролята на митническия агент е да опосредства взаимоотношенията между стопанските субекти, осъществяващи външнотърговска дейност, и митническата администрация -упълномощена и задължена да осигурява законосъобразното движение на стоките и услугите през митническата граница и на територията на страната. Като представител на лицето, което декларира пред митническото учреждение стоките, подлежащи на митнически контрол, митническият агент може да представи на компетентните органи както стоките, така и всички документи, необходими за разрешаването на митническия режим, за който те са декларирани.
Изясняването на представителните функции на митническия агент и легитимността на неговите правомощия се налага от факта, че и преди влизането в сила на новия Закон за митниците бе обичайно голяма част от стопанските субекти да действат пред митническите власти чрез свои представители. Обикновено това са длъжностни лица, които извършват митническото оформяне на стоките за внос или износ, или други процедури и взаимоотношения с митническите органи от името на организацията, която представляват, по силата на своите служебни задължения и в рамките на длъжностната си характеристика.
Новото, което въвеждат ЗМ и ППЗМ във връзка с представителството за целите на взаимоотношенията с митническите органи, е това, че стопанските субекти, извършващи външнотърговска дейност, могат да бъдат представлявани пред тези органи не само от длъжностни лица, ангажирани с представлявания по силата на трудовоправни взаимоотношения, но и от физически или юридически лица, които по професия се занимават с такова представителство.
Предвид по-специфичните взаимоотношения, които възникват при това по-разширено съдържание на представителството пред митническите власти, се налага и по-детайлно изясняване на свързаните с него правни елементи, процедури и взаимоотношения. От една страна, това са взаимоотношенията между митническия агент и представлявания, а от друга - от агента, представлявания и митническата администрация.
По-голямата част от въпросите, свързани с тези взаимоотношения, са изяснени в ЗМ и в общите разпоредби на ППЗМ. В разпоредбите на ППЗМ от член 1 до член 26 включително са посочени видовете представителства при взаимоотношенията с митническите органи, регламентирани от закона, условията за получаване на право за такова представителство, начините за Оформяне и доказване на правомощията, задълженията и отговорностите на представителя и представлявания.
Съгласно разпоредбите на член 18, алинея 3 от Закона за митниците "представителят трябва да бъде местно лице, освен в изрично посочените в този закон случаи" .
За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на член 18 и член 70 във връзка с член 220 от ЗМ, както вече споменахме представителството може да бъде пряко и косвено.
Онова, което отличава представителите, действащи като такива по силата на трудовоправни взаимоотношения с представляваната организация, от лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, е това, че за да осъществяват дейността си, агентите следва да получат разрешение от министъра на финансите. Получилите разрешение се водят в специален регистър на Агенция "Митници" на Министерство на финансите. Регистърът е публичен. Освен това, когато представителството е косвено, за да извършва действията в рамките на представителната власт, за която е упълномощен, агентът трябва да регистрира и пълномощното си. Регистрацията се извършва от митническите органи при учреждението, за което е дадено разрешението. Тези органи вписват номера, с който е заведено пълномощното в регистъра, върху оригинала на документа. Оригиналът се връща на митническия агент, а копие от пълномощното му остава приложено към регистъра. Вписването и заверката на пълномощното се извършват с личния митнически печат, подпис, име, презиме и длъжност на лицето, извършило процедурата от името на митническите власти.
За разрешение могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и търговски дружества. Тяхната кандидатура се представя в Министерство на финансите по предложение на началника на Агенция " Митници ". Предложението е съпроводено от становището на специална комисия, създадена за целта със заповед на министъра на финансите, която заседава веднъж на три месеца ( при необходимост се допуска тя да заседава и по - често ).
Когато кандидатът е физическо лице, необходимо е заедно с искането си, адресирано до началника на Агенция "Митници ", лицето да представи и копие от документа си за самоличност, документ за адресна регистрация, автобиография, свидетелство за съдимост, копие от диплом за завършено образование, документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежава такава. Не е задължително образованието да е висше.
Когато искането се подава от търговец, то се придружава от копие от документа за съдебна регистрация, копие от документа за единния класификатор по единния държавен регистър ( Булстат ), удостоверение от териториалната данъчна администрация, че няма задължения към държавата, свидетелство за съдимост и диплом за завършено образование ( на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация).

Към посочените комплекти документи, придружаващи искането, както физическите лица, така и търговците, които кандидатстват за получаване на разрешение, прилагат и фактура за платена такса съгласно член 22 от ППЗМ. Таксата е в размер на 200 лева и се внася в касата на Агенция " Митници " на булевард "Мария Луиза " № 22, а документите се подават в деловодството на Агенция " Митници " на улица " Аксаков " № 1.


Освен това в искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на дейност на търговеца, или адресът на физическото лице, което кандидатства за разрешение, както и митническото учреждение(я) - митници, митнически бюра и митнически пунктове, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.
Исканията се разглеждат по реда на регистрирането им. При вземане на становище комисията се ръководи от професионалния опит и квалификацията на кандидатстващия. Разрешението се издава от министъра на финансите в двумесечен срок от представянето на предложението на началника на Агенция " Митници ". То влиза в сила от деня на издаването му. Първоначално, а впоследствие и при прекъсване на дейността, разрешението се издава за срок от една година. Два месеца преди изтичането на срока за неговата валидност, ако желае да продължи дейността си като митнически агент, физическото или юридическото лице, притежаващо разрешението, подава искане до началника на Агенция " Митници " с нов комплект от посочените документи. Искането за продължение на разрешението се изпраща за становище от ръководителите на съответните митнически учреждения, където агентът е имал временно разрешение да упражнява дейността си. По същата процедура се кандидатства и за издаване на разрешение за разширение на периметъра на дейността на агентите, т.е. за увеличение на броя на разрешените митнически учреждения, където могат да практикуват дейността си.
В срок от два месеца от датата на издаването на разрешението всеки митнически агент е задължен да представи на началника на митническото учреждение, за което е издадено разрешението, писмено:
• адреса, на който ще се съхраняват документите за во­дене на отчетност - дневник, документи за операциите, свързани с митническото оформяне, както и цялата кореспонденция, свързана с движението и оформянето на стоките. Помещението, където ще се съхраняват тези документи, следва да се намира в района на действие на митническото учреждение, за което е издадено разрешението. Всеки митнически агент е длъжен да съхранява за срок от 5 години документите, необходими за осъществяване на дейността му;

• телефони, факсове и други средства за комуникация;

• образец от печата и спесимена(и) от подписите на лица­та, които го представляват, съгласно Търговския закон.
В случай на промяна на средствата за комуникация, промяната следва да се съобщи писмено на началника на митническото учреждение, за което е издадено разрешението.
Предвидено е митническият агент да има право да извършва широк спектър от услуги. В рамките на дадените му правомощия той може да изготвя митнически декларации, да представя стоките и всички необходими документи за проверка, а при необходимост и да обезпечава митните сборове в съответствие с действащите разпоредби.
Независимо от това дали агентът действа от името и за сметка на друго лице, или от свое име, но за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на митническото учреждение пълномощно от лицето, което представлява. В пълномощното трябва да е посочен номерът на разрешителното му като митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи свои служители, които да извършват митническо оформяне на стоките. Ако от името на агента ще действат негови служители, копие от заповедта с техните данни също се депозира в митническото учреждение.
Митническите агенти, титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както агентите, получили постоянни разрешения.
Началникът на Агенция " Митници " може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението на митнически агент. Повод за това могат да бъдат:
• нарушения на ЗМ, ППЗМ, други нормативни актове, прилагани, контролирани или възложени за изпълнение на митническите органи;

• неизпълнение на предписания или разпоредби, свърза­ни с информация относно настъпили промени в дейността или статута на агента или представляваният) стопански субект(и);

• неосъществяване на дейност в митническия пункт, за който е издадено разрешението, в продължение на една година.
Частичното отменяне или изменение на разрешението има предвид ограничаване на териториалния обхват на действие на митническия агент, а временното отменяне е изменение на разрешението, с което временно се преустановява дейността му за определено време.
Министърът на финансите може да отменя дадено разрешение за митническо агентство в случаите:
• по искане на митническия агент;

• при смърт или при поставяне под запрещение на ли­цата;

• при ликвидация или при обявяване в несъстоятелност на търговеца;

• когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година;



• когато са констатирани нарушения на Закона за мит­ниците, Правилника за неговото прилагане, както и други нормативни актове, и пр.
Частичното отменяне или изменение на разрешението има предвид ограничаване на териториалния обхват на действие на митническия агент , а временното отменяне е изменение на разрешението, с което временно се преустановява дейността му за определено време.
В Агенция "Митници" се води специален публичен регистър на митническите агенти. Справки за данни, съдържащи се в него, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса от 10 лева.
Практикуването на митническото агентство като професия предполага много висока степен на доверие както от представляваните лица, така и от митническите органи. Целта на въвеждането на агента като правна фигура във взаимоотношенията с митниците е той да действа на само като изразител на волята на овластилото го лице, но и да бъде носител на висококвалифицирани знания и умения, които да облакчат митническите формалности и процедури както за представлявания, така и за митническите учреждения.
Митническият агент трябва да бъде в състояние да защитава търговските интереси на лицата, които са му се доверили, но така, че едновременно с това да изпълнява стриктно разпоредбите на митническото законодателство и на другите законови и административни разпоредби, свързани с външнотърговската дейност. Само така той ще съумее да защити правото си да работи като такъв и да превърне агентството в своя професия и бизнес.
Митническият агент е фигура, която ще играе все по-голяма роля на представител на търговеца пред митническата администрация. Той трябва да е професионалист, да познава митническата проблематика, да изготвя документите и т. н. А това наистина са сложни неща, достатъчно е да се видят обемите на ЗМ и ППЗМ. Сложността се увеличава и се изискват по-широки познания.
Искам обаче да подчертая, че не във всички случаи представянето чрез митнически агент е задължително условие. Тази фигура по-скоро е една перспектива, сега е въпрос на избор на търговеца дали ще ползва неговите услуги или ще разчита на собствен кадрови ресурс.
В Приложение № 1 от настоящата дипломна работа са изброени първите лицензирани митнически агенти. Ако разгледаме по-внимателно списъка, ще видим, че в него фигурират известни спедиторски фирми като " Ин Таим Карго" ООД, " М & М Милицер и Мюнх БГ" ООД, " ОЙРОШПЕД " ЕООД, " Скорпион Шилинг " ООД, "Шенкер БТЛ " ЕООД, "ЮНИМАСТЪРС ЕЪР " ООД и др. с международно участие и традиции както в спедиторската дейност, така и при митническото представителство. Радостно е, че в този списък са намерили място и фирми само с българско участие, което е показател, че практикуването на митническото агентство като професия ще играе все по-голяма роля в бъдеще.
6.Проблемът на митническото представителство в “БЛАГОЕВГРАД БТ – АД”
От 1993 година “ БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " - се преобразува в дъщерно дружество на “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ “ . В началото на новия век предприятието напълно отговаря на световните стандарти за отрасъла, държи над 40 % от вътрешния пазар на тютюневи изделия в Република България и има многобройни чуждестранни партньори. Няма да е пресилено ако се каже, че в момента то е и едно от малкото работещи и печеливши предприятия и определя индустриалния облик на цяла Югозападна България. Предмет на дейност на предприятието е :

  • изкупуване, промишлена обработка и търговия с

тютюн;

  • производство, заготовка за износ и търговия с тютюневи изделия;

  • външнотърговска дейност с тютюн и тютюневи изделия;

  • производство и търговия с резервни части и нестандартно оборудване за преработка на тютюн и тютюневи изделия.

Осигуряването на тази огромна по мащаб дейност се осъществява от няколко отдела , чиято дейност непосредствено е свързана с вноса на тютюни, спомагателни материали и резервни части и износ на цигари и тютюн.


С оглед на големите обеми осъществяван внос и износ и с цел подобряване на контролната дейност, улесняване на работата и най-вече спестяване на време, от 3 месеца към предприятието функционира митническо бюро " БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " , което е поделение на митница Благоевград. За момента бюрото обслужва само вноса и износа на тютюневия комбинат. За значението на неговото откриване говори фактът, че такова митническо бюро в Западна България (изключвам бюрата към спедиторските фирми) съществува само в Кремиковци, но то обслужва и други клиенти.
Пред митническото бюро предприятието ни се представлява от свои преки представители - т. е. представители, които действат от името и за сметка на "БЛАГОЕВГРАД БТ - АД”на базата на нотариално заверени пълномощни, в които конкретно и точно е посочен обемът на представителната им власт и е упоменато митническото учреждение, пред което важи пълномощното. Тези лица са служители на трудов договор в “БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " и действията, които извършват са действия на самото юридическо лице. Тъй като те са на трудов договор, пълномощните им пред митническите учреждения са в сила до прекратяване на трудовите им правоотношения с предприятието и това изрично е записано в пълномощното.
Преките представители са 5 на брой. Структурата на митническото представителство в предприятието е показана в Приложение № 2 на настоящата дипломна работа. От схемата е видно, че 3-ма представители осъществяват вноса, а 2-ма представители се занимават с износа, като всеки от тях тясно е специализиран в една област - например “ внос на спомагателни материали”, или “ износ цигари “. Искам обаче дебело да подчертая, че всички те могат да се заместват - т. е. познават добре работата на останалите.
За огромния обем работа, свършена от тях, красноречиво говорят цифрите, дадени в диаграмите в Приложения №№ 3,4 и 5.

За периода 1998 година са осъществени 345 броя износ; за 1999 година - 187 броя износ, а за деветмесечието на 2000 година - 177 броя износ.

За същите периоди е осъществен внос както следва:

1998 година - тютюни - 147 броя; спомагателни материали - 363 броя и резервни части - 151 броя.

1999 година - тютюни - 203 броя; спомагателни материали - 276 броя и резервни части - 175 броя.

За деветте месеца на 2000 година - тютюни - 122 броя, спомагателни материали - 225 броя и резервни части - 113 броя.

Както е видно от диаграмите с всяка изминала година се увеличава обемът на извършената дейност, а с това естествено се увеличават и отговорностите на митническите представители.
Няма да се спирам на това, каква дейност конкретно извършват представителите на " БЛАГОЕВГРАД БТ - АД " пред митническите органи, какви задачи решават, тъй като това подробно беше разгледано в предишните глави на настоящата дипломна работа. Искам обаче да се спра на няколко проблема, конкретни за нашата работа:


  • ние от една страна трябва да бъдем с състояние да защитим

интересите на фирмата в която работим, като едновременно с това трябва да изпълняваме и прилагаме стриктно разпоредбите на митническото законодателство и на другите законови и подзаконови нормативни актове, свързани с нашата дейност. Това често ни поставя да бъдем в условията между “ чук и наковалня “.

Както вече споменах, митническата материя е строго специфична, много обемна и изисква специални познания. Освен ЗМ и ППЗМ трябва да се познават и множество други нормативни документи и да се спазват реда и условията за използуването им. Както ние се изразяваме “ винаги трябва да бъдеш в час с материала “. А само през 1994 година вносно-износният режим в Република България беше променен 84 пъти! Радостно е, че с приемането на новия ЗМ и ППЗМ нещата се регулираха в положителна посока. Задължително в нашата дейност е знанието и ползването на минимум един чужд език ( най-често английски ), втори западен език е голямо предимство. За компютърна грамотност няма да споменавам - без нея просто сме загубени.



Компетентност и възможност за бърза реакция при всяка по - заплетена ситуация са качества, които трябва да притежава всеки митнически представител. И не напразно самите митничари казват, че “ митническите представители трябва да бъдат хора, които знаят повече от тях “.

  • за да бъдем винаги на ниво и добре подготвени за изпълнение на текущите си задължения, за нас е много важно и необходимо да се въведе постоянно допълнително обучение. Това се налага най-вече след въвеждането на декларирането на стоките по електронен път и изграждането на Българската Интегрирана Митническа Система ( БИМИС ). А как е при нас ?

Ние всички се учим сами в “ движение “. А това често не се оценява или проверява от нашите преки ръководители. Т. е. нашата ведомствена политика е неясна по отношение на това, дали тя насърчава или не допълнителната квалификация на своите кадри. Тук моята препоръка към моите ръководители е да насърчават персонала да се възползува от всички възможности за допълнителна квалификация.

  • при нас цари неяснота относно изискванията към работата ни,липсват длъжностни характеристики в структурата на нашия сектор. От нашите ръководители очаквам да повишат способността си да оценяват силните и слаби страни на служителите, да откриват евентуалните пропуски в нашата работа и да удовлетворяват нуждите от повишението на квалификацията ни.

  • много деликатните отношения с представителите на митническата администрация на които искам да се спра по-обстойно. Всичко казано по-нататък е плод на моите лични наблюдения и преживявания през последните 6 години в качеството ми на представител на "БЛАГОЕВГРАД БТ - АД" пред митническите органи. През тези 6 години не съм била свидетел на напуснал митницата служител по собствено желание - напротив - наплив за назначаване на митнически инспектори винаги е имало, и то за работни места при които основното заплащане не надхвърля 160 - 180 лева месечно. И тук опираме до подозрението за корупция. В представите на гражданите степента на разпространение на корупцията в различните институции е висока. А този проблем в митническите служби очевидно е много сериозен. Това се вижда и от Приложение №6 за равнището на разпространение на корупцията сред институциите на държавната власт и Приложение №7 за разпространение на корупцията сред различните професионални групи. Когато българинът се сблъска с бюрократичната машина на митническата администрация, той разглежда корупцията като “необходимото зло“, което му помага един проблем да бъде разрешен. Обезпокоително е, че хората възприемат корупцията в митниците като масова и обичайна практика. Още по-лошо обаче е това, че населението счита даването на подкупи и други подобни нередности за “ много ефикасен инструмент при решаване на частни проблеми “.

Тук мога да направя три основни извода:


  • корупцията е разпространена сред митническите служители на всички равнища.

  • тя е успешна социална практика за този, който “ дава “ и за онзи, който “ взема “.

  • корупцията е трудно доказуема и практически ненаказуема.

Всеобщо е убеждението, че корупцията при митничарите е свързана с ниското им заплащане, което обикновено ги поставя в зависимост от други източници за попълване на семейния бюджет, липсата на строг контрол, преплитането на служебни задължения с лични интереси. Манталитетът им е останал непроменен , чувството им за привилегированост и недосегаемост, както и слабият контрол подхранват байганьовското усещане за тази система като съвременна “ солунска митница “.

Корупция в митниците е имало и преди. Новото и различното в сегашното положение е засиленият елемент на пряка материална облага, демонстриране на жизнен стандарт, който по никакъв начин не се връзва с официалните им доходи. Митническите служители възприемат своето положение като несправедливо в сравнение с печалбите на участниците в частния бизнес. Отсъствието на подобаващи материални стимули, честите смени в управлението са причина те да не се чувстват сигурни в работата си и в този случай са много по-склонни да се възползват от служебното си положение, което може да се окаже много временно.

Как трябва да постъпваме в такива случаи ние - “ малките, обикновени “ хора?


  • да бъдем убедени и мотивирани да избягваме корупцията.

  • да не мълчим, да не търпим и да правим онова, което смятаме за правилно.

Лично на мен като представител на държавна фирма подкуп под формата на финикийски знаци не е искан, защото знайно е , че не може да бъде получен. Образно мога да се изразя, че с приходите от осъществения от нас внос, митническите служители “ изкарват официалната си заплата “. Но не мога да отговоря на въпроса, колко пачки цигари, рекламни материали и др. подобни съм раздала, тъй като нарушени вътрешни връзки и демотивацията на изпълнителния състав от страна на митническите служители допълнително са нарушавали и затруднявали ритъма ни на работа. Ясно съзнавам, че действията ми не са били правилни, но за свое оправдание мога само да кажа, че те са ми помагали да реша по-бързо проблем, касаещ моята фирма, свързан например с огромния документооборот, ненужната често бумащина, да задвижа тежката бюрократична машина при вземане на решения.
Освен със служителите на митницата, митническите представители и митническите агенти при осъществяване на своите служебни ангажименти влизат в контакт и с много други представители на различни ведомства, комитети, министерства. И през миналата седмица в пресата се появиха информации, че ще отпаднат още 40 лицензионни режима. Но моите лични наблюдения показват, че се засилва бюрокрацията в органите на държавната администрация - имам предвид такива организации като ХЕИ, РИОСВ, МЗ, КСМ и др. подобни.
Как бихте коментирали факта, че за да получиш едно санитарно разрешително за внос само на 1 килограм аромат, след като си изпълнил предварително куп излишни формалности, трябва да чакаш минимум 2 седмици? Това по никакъв начин не може да бъде обяснено нито на клиента, нито на доставчика.

Как КСМ ще сертифицира стоките които внасям по остарели БДС - стандарти и ще прибира пари за това, когато същите стоки са на фирми - производителки, които притежават сертификат по ISO 9001, 9002 и пр.? Т.е. в тези случаи органите на държавната ни администрация въобще не са ми полезни, защото задържат, пречат и затормозяват моята работа. Но в крайна сметка и аз съм съгласна с извода на доцент Бенко Бенев, “че е по-добре да се сработиш с бюрокрацията, за да не предизвикаш разрастването и”.



Вместо заключение искам да кажа:
Институтът на митническото представителство и в частност митническият агент имат важно практическо значение. В българската правна литература на мен не ми е известно извеждане на въпроса, свързан с тяхното функциониране.

Изложението ми изцяло е подчинено на изискването да бъде от полза на търговци, бизнесмени, многобройните вносители и износители на стоковоматериални ценности, колеги.

Дълбоко съм убедена, че практикуването на митническото представителство и митническото агентство като професия, ще играе все по-голяма роля в бъдеще при осъществяване на връзката търговец - митническа администрация, така както това е в останалите страни - членки на Европейския съюз.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :





  1. Проф. Кучев, С. - Митническо право, ЕА-ЕООД, Плевен, 1998 година.




  1. Проф. д-р Василев, Л. - Гражданско право, обща част, ИК “Тед Ина”, Варна, 1993 година.




  1. Доц. д-р Бенев, Б. - Основи на теорията на държавната администрация, Фенея, 2000.




  1. Христов, С. и колектив - Търговско представителство и посредничество, “СИТА-МБ”, Варна, 1992 година.




  1. Димитров, Е. - “Митница”, 2000.




  1. Коалиция 2000 - “Антикорупция”, учебно помагало.




  1. Сп. “Финанси и право” - 1998/1999 година.




  1. Сп. “Митническа хроника” - 1998/1999/2000 година.




  1. Сп. “Български законник” - брой 2/1997, брой 1,2/1999 година.




  1. Сп.”Търговско право” - брой 2,3/1993, брой 6/1994 година.




  1. Сп.”МИТ” - брой 11, 12/1999 година.




  1. Закон за митниците.




  1. Правилник за прилагане на Закона за митниците.




  1. Търговски закон.




  1. Закон за задълженията и договорите.




  1. ЗАНН.




Изтегляне 400.55 Kb.

Сподели с приятели:



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание