Интелектуалците и дс непреработеното минало след 1989 година
Изтегляне 33.24 Kb.
|
| ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ И ДС
Непреработеното минало след 1989 година Въпреки унищожителната операция, извършена в началото на 90-те години в архива на Държавна сигурност, не са малко съхранените лични досиета, които демонстрират историческата и литературноисторическата стойност на секретните архиви на комунистическата тайна полиция. Защото едни от силните съмнения звучат днес така: Колко литературен е въпросът за архивите на бившите тайни служби? Не става ли дума все пак за груб прочит на интелектуалната и литературната история, в който литературата радикално си е политизира и битовизира? През четенето на досиетата на български интелектуалци и най-вече писатели и литератори, можем да формулираме няколко точки на пресичане между текста на ДС и текста на литературата, в които се прояснява литературната и литературноисторическата стойност на тайните полицейски документи. - Пряко влияние върху творчеството и творческия избор на писателите – обекти на ДС: Информациите, донесенията и справките на ДС в по-малка или в по-голяма степен моделират творбите и езиковото поведение на следените литератори. Усещането, че е наблюдаван и провокиран се експонира в говоренето и писането на следения обект, в придвижването му из литературното поле, в избора на теми и тяхното преработване. - Непряко въздействие върху оценката на творчеството и на литературната личност, която е обект на ДС: Текстовете на тайната полиция задкулисно лансират оценъчни характеристики за автори и текстове и така създават паралелно знание за литературата, което се преразпределя както в конспиративната публичност на ДС, така и във видимата литературно-политическа публичност на комунистическата държава. Понякога оценките за отделни творби и личности се оказват изключително влиятелни и трайни, каталогизиращи ги дълго след края на тоталитарния режим.
Чрез сътрудниците си ДС директно или уклончиво съветва своите обекти да синхронизират писането си с официалната политестетическа доктрина в НРБ, усилва инстанцията на автоцензурата – поставя под заплаха от надзор и наказание не само създаването на произведения, предназначени за публикуване, но и на „текстове за чекмеджето“, над които тегне вероятността да бъдат официално конфискувани или тайно преснети от личния архив на автора. - Пряко влияние върху творчеството и творческия път на писателите агенти и сътрудници на ДС: Това е важен – обърнат – ефект, насочен не към обектите, а към субектите на тайната полиция. Сътрудничеството (писането) за службите осигурява или поне стимулира успешна литературна кариера; държавни поръчки, специални контрактации (в т.ч. поръчки от самата ДС за създаване на произведения), пътувания в чужбина – често на разноски на ДС; достъп до секретни архиви в НРБ и до трудно достъпни архиви зад граница и т.н. Това е специфично управление на вдъхновението, при което се гарантира производството на текстове и авторитети, които понякога дори могат да звучат алтернативно спрямо официалния властови дискурс, за да набавят обаче образ и престиж, с цел отново да бъдат използвани в услуга на режима. Принадлежността към тайната публичност на ДС снабдява сътрудниците й със силни инструменти при символната борба в деавтономизираното литературно поле на НРБ. - Ретроспективно премоделиране на образите на следените (обектите) и следящите лица (агентите): Прочетените след края на НРБ досиета ретроспективно променят рамката, през която се възприема творчеството и личността – както на обекта, така и на субекта на ДС. Често текстовете на тайната полиция при пресичането си с художествени, мемоарни и други текстове предизвикват напрежение в разбирането на творби и езикови поведения. Понякога се постига истински ефект на пренаписване на биографията и на творчеството на съответното лице. Не е изключено да бъде отключено различно разбиране не само на присъствието на следения и следящия човек, но и на „трети лица“, преминали през документите от досието. При всички случаи обаче досието представлява текстови корпус, който сам по себе си винаги страда от недостатъчност при интерпретацията на писателските образи. Затова всяка интерпретация се нуждае от още и още документи, творби, статии, мемоари, текстови следи – за да ни отведе към по-цялостни и повече значения на представените литературни личности. В досиетата на редица български писатели и литератори тези пет белега за стойността на конспиративните лични дела в ДС са видими в различна степен. Спецификата им се подчертава от отделните жанрове, използвани от щатните и нещатните сътрудници на комунистическите тайни служби. Оказва се, че тъкмо избора на жанрова форма (донесение, справка, информация, рапорт и пр.) и изковаването на езикови формули за описание на обекта предопределят образите на обектите, конструирани в техните досиета. Същевременно обаче тези тайни документи осъществяват продуктивни връзки и конвергенции с формите на официален литературен живот – беседи, рецензии, срещи. Така зоните на тайната публичност на ДС и на видимата литературна публичност на НРБ обменят образи и биографически конструкти, оценки и характеристики. Каталог: media -> Novini media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19 media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда Novini -> История, спомен, приказка или личен поглед върху комунизма в България Novini -> Доклад на Евтим Костадинов, председател на крдопбгдсрсбна, изнесен на международния форум на 21 февруари 2012 г. Предисторията Novini -> Държавна сигурност и влиянието върху политическия елит по време на прехода Novini -> Доклад на Евтим Костадинов, председател на крдопбгдсрсбна, изнесен на международния форум на 21 февруари 2012 г. Предисторията Novini -> История, спомен, приказка или личен поглед върху комунизма в България Novini -> Отчет за дейността на крдопбгдсрсбна за мандат 2007 2012 г Novini -> Цензора на колективната памет Доц. Георги Лозанов Изтегляне 33.24 Kb. Сподели с приятели:
|