Интелектуалното пиратство в България



Дата15.11.2017
Размер63.72 Kb.
#34618


Биляна Дачева № 6123

СУ “Св. Климент Охридски”,

Стопанско Управление, 4 курс, 5 група

Интелектуалното пиратство в България

Днес пиратите са романтични герои, но през 18-ти и 19-ти век са били реална заплаха, която е всявала ужас у търговците и пътниците в океаните. В 21-ви век интелектуалното пиратство е огромен социален, икономически и дори политически проблем. Във войната срещу него са образувани фронтове и коалиции, привлечени са медии и правителства и се харчат милиарди за различни мащабни кампании.


И през 2005 г. България остана в списъка на 36-те наблюдавани от САЩ страни Watch List 2005 поради острата необходимост от подобрения в политиката за защита на интелектуалната собственост. МВР и Асоциацията на музикалните продуценти се обединиха срещу безплатното разпространение на филми и музика в Интернет и нападнаха free сървърите. Въпреки предприетите действия обаче онлайн-пиратството на българска земя не умря. То просто се прероди в няколко нови форми и начинът, по който обикновените потребители ще могат да спестяват някой лев от отиването на кино или покупката на CD, се усложни.

В България, разбира се, пиратството е много разпространено: на практика май няма човек, който да има достъп до Интернет и да не го прави. Не че е правилно. Не че е законно. Но когато един оригинален музикален диск ти струва 40 лева, а под носа ти в Интернет има сайт, от който можеш да си го изтеглиш безплатно за десетина минути, трудно ще се въздържиш да не го направиш. У нас (както и в много други страни) продуктите на филмовите и музикални компании са на недостъпно високи цени и потребителите са принудени да си ги набавят по нелегални начини. Това означава, че ако искат да продават продуктите си, могат да го постигнат само с пазарни, а не с репресивни механизми. Или казано по-просто, да понижат цените. Защото ако дискът струва някаква по-нормална цена, тогава вече българинът ще се замисли дали да не се възползва от предимствата на оригиналния запис, специфичното усещане да си го има, обложката, която в съвременната музика е неделима част от крайния продукт.

Няма човек в България, който да не твърди, че кражбата на интелектуална собственост е нещо лошо и вредно, с което трябва да се борим. Същевременно твърде много хора вътре в себе си оправдават пиратството. И доколкото не съществува някакво задължение да бъдат коректни, те са некоректни. Т.е. стават легални само когато има риск да ги заловят и накажат

В действителност проблемът на пиратството не виси в нищото. Той трябва да се види като социално явление и в контекст на огромната разлика в покупателната способност на бедни и богати общества. Тази разлика е наложена от един световен ред, в който няма място за автентични морал и справедливост. Не може един продукт да има една и съща цена в България и в САЩ, при условие, че за един и същ труд американецът получава 5000-10000$ месечно възнаграждение, а българинът 500-1000 лв.? За българина пиратствоно не е кой знае какво престъпление и не е "кражба на интелектуална собственост". Кражба е, ако някой проектира примерно нова машина, а друг му открадне плановете и ги представи за своя разработка. Или ако някой напише песен, а друг я вземе и я представи за своя. Това е кражба. Другото е по-скоро "нелицензирано ползване на интелектуална собственост", но не е кражба.



Компаниите и властимащите са тези, които наричат хората, ползващи нелицензирано авторски продукти, пирати. А те самите възприемат себе си доста по-романтично: като съвременен събирателен образ на Робин Худ. Благородството да вземеш от богатите и да дадеш на бедните няма нищо общо с кражбата. Как мисли българина? Масовите аргументи в общественото съзнание в полза на пиратството са или финансови, или някакъв вид “напук”. Софтуерът, музиката и филмите са много скъпи, не могат да се вместят в бюджета на българина и затова той ги краде. Или пък другия аргумент – защо да наливам пари в препълнените джобове на Бил Гейтс, Мадона или Стивън Спилбърг когато мога да си ползвам техния продукт без пари и да съм в крак с най-новите тенденции в компютрите, музиката и филмите? Аз съм беден, те са богати – и без моите пари няма да обеднеят... В същото време купувайки си оригинален диск, аз като потребител мога да правя с него каквото си искам /не става въпрос да представя филма за собствен/, да го давам за ползване на когото си искам, това е мое право. Мога да го сложа на компютъра си и да го оставя за слушане на когото пожелая. Нали съм потребител... Има и още нещо: щом пиратът може да произведе диск за 5 лева, значи и легалният производител може. Само че в тази поредна потребителска илюзия се пропуска най-важния факт – легалният диск струва повече, защото в него са платени именно интелектуалните права. Платено е именно на този, който е създал съдържанието. И поради тази причина цената не може да спадне до равнището на техническите разходи по издаването. Целта е продажба на съдържание, не просто на носител.
Отношението на българите към интелектуалните кражби, манталитетът и възпитанието им си остават същите от години насам. Повечето хора в България мислят, че всичко, което се намира в ИНТЕРНЕТ, е безплатно. Мрежата се разви толкова бързо и навлезе в ежедневието на хората именно заради тази дребна, незначителна по звучене думичка free. Всеки иска да се откъсне от непрекъснатите сметки, такси, плащания по различни поводи докато крачи към работното си място/дома/вилата/колата/ и т.н всеки ден. Именно мрежата позволи това да стане възможно, предложи ни малката кражба - free информацията.
От икономическа гледна точка може да се каже, че пиратството е лошо и за компаниите, и за самите потребители. Последните привидно няма как да са на „минус” от деяние, в което получават нещо срещу нищо. И това е така не толкова заради санкциите, които в редки случаи могат да бъдат наложени. Как работи всъщност съвременната икономика? Тя идентифицира потребностите на хората чрез пазарното търсене и разработва продукти, с които да ги задоволи. Тези продукти се пускат на пазара и се купуват, с което се изплащат разходите по създаването им и се генерира печалба за този, който е успял да организира самото създаване. Парите, с които се купуват, от своя страна се озовават у потребителите в резултат на някакъв техен принос (най-често труд) в създаването на благата. И така се завърта колелото. Какво означава ползването по пиратски начин на продукти на интелектуалната собственост? Това означава намаление на търсенето. Като конкретен продукт обществото и гражданите може да имат полза от него. Но като съставна част от икономическата дейност те изчезват от схемата на търсенето. Ползвайки пиратски копия на софтуер, музика и филми допринасяме за ограничаването на търсенето на въпросните класове продукти. От където следва намаляване на предлагането. Не може да има предлагане без търсене – няма как да се затвори оборотът, защото в точката на „покупката” той е прекъснат. Потребителят може да ползва откраднатия продукт, но пропуска да използва всички онези продукти, които изобщо няма да бъдат създадени, защото няма достатъчно търсене за тях. Когато по-малко пари отиват в софтуерните компании, музикалните продуценти и филмовите студиа, съответно се реализират и по-малко инвестиции в производство. И има по-малко софтуер, музика и филми.
      Обективно погледнато, наличието на огромно пиратство е фактор, който насърчава монопола, тъй като вероятността да възникне монопол е много по-голяма, когато общият пазар е по-малък. Когато пазарът е по-голям, на него има място за повече играчи, които финансирайки се от настоящите си потребители, могат да се състезават за бъдещите.  Пиратството индиректно води към монопол и чрез системата на стандартите. Ако в света има 30% легални потребители на една технология, това я прави силна, но не доминираща. Но при положение, че има и 60% нелегални, тогава общата потребяемост достига 90%. От тях платени са 30%, но реално използваеми са 90%. А това вече е основа за стандарт. Всеки, който си запише пиратско копие на някаква програма, допринася за популяризацията й. Когато популяризацията стане прекалено голяма, програмата става стандарт. А стандарт, който е притежание на един субект води до още по-силен монопол. Т.е. крадейки от Бил Гейтс пиратите реално работят за него.

Глобално разгледано, пиратството е изгодно по различен начин за различни агенти. Публична тайна е, че в каналите за разпространение на пиратска продукция са замесени и държавни органи. Авторите също извличат полза. Ако попиташ един писател или музикант "Ти какво предпочиташ: да те пиратстват и по този начин музиката/книгата ти да стига до някого, или да не те пиратстват и така никой да не те слуша/чете?", той не може да отговори еднозначно на този въпрос. Свободните сайтове може да погазват авторското право, но пък по този начин разпращат музиката и филмите на същия този автор до максимално широка публика - нещо, което музикалните къщи и кино компаниите никога не биха могли да направят. А оттам популярността на автора расте и който иска да притежава оригиналното произведение, ще си го купи.

Музиката и филмите наистина са плод на интелектуален труд, както и книгите. Когато заемаме книга от библиотеката, на практика ощетяваме автора, защото не я купуваме. Можем да я дадем да я чете приятел, да правим фотокопия и на никого през ум няма да му мине да ни нарича пирати. Напротив, ползването на библиотека би "повишило културния ни рейтинг". Някой да е чул писателите на надигат вой срещу библиотеките?

Има още един интересен аспект, който може да се спомене. Досега никой не е чул да се говори за филм, официално пуснат в DivX формат, нито някой да е издал музикален албум в MP3 формат. В същия момент всяка съвременна стереоуредба може да просвирва дискове с музика в MP3 формат, а DVD плейърите вече поддържат и DivX - е какво е това, ако не живо поддържане на пиратството от страна на големи компании?



Факт е, че българското общество се нуждае от нова ценностна система и нов морал, за да ползва глобалната мрежа. Не може икономическото развитие на една страна да е изостанало, а спазването на законите, свързани с интелектуалната собственост, да е на високо ниво. Трябва да мине много време. В САЩ хората изобщо не могат да си представят, че могат да вземат нелегална, нелицензирана програма и да я инсталират в компютрите си. В голяма степен всичко опира до националното съзнание. Въпросът е дали наистина в България ще оценим авторските права или за нас те ще са просто част от предоставения ни списък с европейски ценности.


Каталог: crc -> cdc -> cpfp -> jeve -> index Vladimirov files -> doc web
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Смъртоносната точност на японците
doc web -> Стопански факултет специалност “Икономика” Дисциплина: Икономическа социология
doc web -> Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2005 година
doc web -> Икономическият анализ на човешкото поведение
doc web -> Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им
doc web -> Икономическа Социология Форми и измерване на неформалната икономика в България Чавдар Христов Георгиев
doc web -> Перспективи и проблеми на България по пътя на присъединяване към ес
doc web -> Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница