Интелигентност и индивидуалният подход при обучението на учениците

Представя: Антоанета Костова

Колеги, също като вас и аз съм притеснена от липсата на интерес и мотивация у учениците, от ниските резултати при тестовото изпитване, от трудните учебници и безрезултатните реформи в образованието. Всичко това ме наведе на мисълта, че не е важно колко, а как работим, и че единственият начин да се справим с тези проблеми е да въведем и все по -широко използваме индивидуалния подход при обучението. /т. е съобразяване с индивидуалните качества и особености в развитието на всеки ученик/. Като всеки подход той се нуждае от солидна научна основа, върху която да бъде изграден. Затова аз днес ще ви запозная с Теорията за множествената интелигентност на Хауърд Гарднър и нейното приложение в образованието. Надявам се поне малко да ви бъда полезна във вашето експериментиране и в търсенето на по- добри методи за обучение.

Интелектуалното развитие и неговото измерване са интригували човека още преди 4000 години. Съществуват доказателства, че в древен Китай тези, които са се стремели към високи обществени позиции, са полагали серия от писмени изпити и само 5 от 100 000 кандидати са се класирали за високия пост ‘’мандарин’’. Много по-късно, през 1905 година, френският психолог Алфред Бине създава първата метрична таблица за измерване на интелигентността. През 20 век нараства потребността от висока умствена реализация на личността. Появяват се 2 подхода-монистичен и мултифакторен.

Монистичният подход дефинира интелигентността като единна, цялостна, генетично фиксирана способност на човека. Мултифакторният подход определя интелигентността като структурирана от множество еднакво значими фактори или способности.

В навечерието на 80-те години на 20 век се появява Хауърд Гарднър, който разрушава дълбоко вкорененото разбиране за човешката интелигентност. Той създава Модуларния подход. /т. е теорията за множествената интелигентност/. Гарднър веднага вижда приложението и значението на своята теория в образованието и започва да стимулира международни програми за подобряване на обучението. Той разбира интелигентността като потенциал в дадена област, който трябва да бъде разкрит и развит.

Г
арднър определя 7 отделни типа интелигентност, независими един от друг

1. Лингвистична интелигентност - Типична е за поети, писатели, журналисти и лингвисти. Включва способности, свързани с четене, писане, говорене и слушане на речта. Представители на този тип интелигентност са Шекспир и Пушкин.

2. Логико-математическа интелигентност - Типична е за физици, математици, инженери, философи и икономисти. Свързана е с решаването на математически задачи, правенето на изчисления, доказателства и научна работа. Типичен представител на тази група е Айнщайн.

3. Пространствена - Типична е за художници, шахматисти, архитекти. Свързана е с ориентацията в пространството, отношенията между обектите и възможността за боравене с тях. За нея е типична добрата зрителна памет. Тя е съществена при визуалните изкуства/рисуване, склуптура, фотография и при управлението на превозните средства. Представители на тази група са Веселин Топалов, Пикасо и Франк Лойд Райт.

4. Музикална интелигентност - Типична е за музиканти, композитори и диригенти. Тя позволява да се уловят ритъма и хармонията , и е основа за формиране на музикална компетентност и разбиране на музиката. Типичен представител е Моцарт.

5. Телесно-кинестетична интелигентност е типична за спортисти, артисти, танцьори, занаятчии и строители. Те умело контролират телата и движенията си. Тя е най-слабо изследвана, тъй като е по-слабо свързана с умствените способности. За нея е типична двигателната памет. Известни представители са Христо Стоичков и Мерил Стрийп.

6. Личностната /емоционалната/ интелигентност се разделя на 2 вида:

- Интраличностна - тя е типична за психолози, психиатри, терапевти и възрастни хора с голям опит. Включва способността да се отразява вътрешния свят, да се самоанализира, да се оценяват собствените чувства, емоции и настроения, да се разбира значението им и да се планира и контролира собствената дейност. Типичен представител е Пруст.

7. Натуралистична интелигентност - Типична е за хора, които обичат породата като зоолози, еколози, лекари, ветеринари, градинари. За нея е характерно дълбокото разбиране на природата и нейните закони. Чарлс Дарвин е въплъщение на тази интелигентност.

8. Екзистенциална интелигентност - тя се отнася към задаване и отговаряне на фундаментални въпроси за произхода и съществуването на вселената. Типичен представител е Жан Пол Сартър.

За съжаление традиционно учебните предмети се преподават по начин, по който се развиват главно лингвистичната и логико-математическата интелигентност. Те са в основата на всички тестове и учениците, при които тази интелигентност е развита, се справят по –лесно в училище и постигат по-високи резултати. Но се оказва, че високите резултати на тестове не те правят успял в професията, икономически успял или добър в отношенията с хората. Всеки от нас има предпочитан стил на учене и начин на живот. Ако знаете вашия доминиращ тип интелигентност и техниките, които спомагат развитието му, вие ще учите повече и по-бързо по естествен път. По този начин обучението ще се превърне в едно приятно и успешно преживяване. А сега ви предлагам един тест за определяне на вашия доминиращ тип интелигентност, който вие можете да приложите и на учениците си.

/Тест-Резултат/