Интернет издание Актуализиран на: 28. 01. 2003 16: 33: 52

Актуализиран на: 28.01.2003 16:33:52

28 Януари 2003 WWW. Segabg.com

Íàáëюдател

Хроники на нашето време
Май спечелихме третата балканска война
Божидар Димитров
Миналата седмица ми се наложи да помогна на няколко познати българи от Македония и Албания да подадат документи за българско гражданство.

Да подадат - не да получат. Дали ще получат, зависи от обстойнa проверка на службите, които ще установят дали кандидатите не са бандити, трафиканти на дрога, оръжие, жени и т. н. А се наложи да им помогна (всъщност помогна им вицепрезидентът г-н Ангел Марин), тъй като бяха попаднали в лапите на българската бюрокрация, която отказваше да приеме документите им, въпреки че бяха

подготвени съобразно закона. Но за това по-нататък.
Това, което ме изуми броят на желаещите да станат български граждани в двете държави. Броят на подаващите или подготвящите се да подадат молби за българско гражданство е десетки хиляди. Според скопския "Утрински вестник" само за миналата година броят на тръгналите по този път жители на Македония е 40 000 при 1 300 000 граждани на страната от славянски произход. Почти всички македонци впрочем твърдят, че ако не са огромният брой документи и дългото чакане, всичките тези 1 300 души в рамките на няколко месеца ще поискат да станат български граждани, като заявят в съответната графа на молбата, питаща за мотивите: "Аз съм от български произход и се чувствам българин." Същото ще направят и няколко десетки хиляди албанци от български произход и още толкова българи, живеещи в Сърбия.

Впрочем немалко етнически албанци, сърби, роми и власи от тези страни също желаят българско гражданство и се опитват да излъжат нашите чиновници, че имат български произход и че не знаят езика или нямат документи за въпросния произход поради репресиите, на които са били подложени българите в Югославия Албания след 1913 г.

Това е вярно. След Втората балканска война (междусъюзническата) западните ни етнически територии останаха в границите на Югославия и Албания и на българите там бе забранено да се наричат българи.
В Албания бяха албанци, в Югославия бяха сърби, а след 1944 г. - "македонци". В обявената за независима държава Македония впрочем и днес етническите българи трябва да спазват доктрината на Коминтерна и да се наричат македонци.

Неудържимото настъпление на демокрацията на Балканите очевидно дава увереност на хиляди българи по тези земи да преодолеят естествените опасения от репресии. Сега не пращат в затвор или лагер за това, че самоопределяш като българин, но все още уволняват от работа. Естествено е и желанието на тези хора да им ñå âúðíå българско гражданство, което ще им осигури защитата на българската държава, ако демократичните процеси в държавите им се окажат обратими, настъпи разпад на държавността или граждански войни.

Някои казват, че връщането към българските корени има меркантилни мотиви - с български паспорт може да преодолееш Шенген, след 5 години да бъдеш жител на Европейския съюз или да се заселиш в България, която за живеещите в разтърсваните през година-две от тежки кризи Албания и Македония изглежда стабилна, спокойнà и имаща перспектива държава.

И така да е, какво от това. Защо един българин от тези държави да не получава някои от малките изгоди, които има днес принадлежността към българската нация?!

"Спечелихме третата балканска война" - каза един от моите приятели от Македония, виждайки огромната опашка пред кабинета в Министерството на правосъдието, в който се подават молбите за гражданство. Там имаше българи не само от Сърбия, Македония и Албания, а и от Румъния, Молдова и Украйна.
Според мен правилно е да се каже, че я печелим.
Защото можем и да я загубим поради глупост, бюрокрация и корупция. Даването на българско гражданство става по дълга и сложна процедура и с нея са заети няколко инстанции.

Снабдил се с изискваните 15-16 документа, кандидатът иска удостоверение за български произход от Агенцията за българите в чужбина, после подава молба с документите в Министерство на правосъдието, службите го проучват, комисия, заседаваща веднъж седмично, го одобрява или не и накрая вицепрезидентът подписва указ. Това отнема 11-12 месеца. Липсата на координация между институциите личи от следния факт.