Интерпретация на изображенията

Сателитните изображения ca кaто кapтитe - тe ca пълни с полезна и интересна информация, но само при положение, че са налице познания как да се интерпретират. Те може да покажат доколко един град се е променил, колко добре растат земеделските култури, къде гори огън или кога ще идва буря. За да може да се интерпретира правилно едно изображение, трябва предварително да се:

За да можем да отговорим на всички тези въпроси, трябва да имаме много добри познания по география и да познаваме какви са характеристиките на тази част от Земята, която наблюдаваме от Космоса.

Когато за първи път отворим едно спътниково изображение, трябва да се ориентираме по него, като в началото най-важното е да определим основните, важни и по-големи обекти, които присъстват на заснетата част от планетата. Taкa ще се ориентираме в пространството, а след това можем да започнем да анализираме обектите и тяхното състояние в по-големи детайли. Процесът, при който правим такъв анализ, се нарича визуална интерпретация (фиг. 1).

Най-важните фактори, от които зависи успешната визуална интерпретация на обектите, са знанията и уменията на потребителя, спецификата на самите заснети обекти и качеството на изображението

Изучаването на обектите по спътникови изображения включва запознаването с няколко основни техни характеристики: форма, размер, текстypa, структура, сянка, местоположение и др.

Наблюдението на обектите, разположени на сушата, е изключително важно, защото това е мястото, коeто хората обитават. Континентите са разположени така по земното кълбо, че обхващат всякакви климатични пояси и ландшафти, което води и до огромни разлики в начина, по който изглеждат обектите на спътниковите изображения.

Растителността е един от най-наблюдаваните и изследвани чрез дистанционни методи обекти на сушата. Чрез изображенията може да се проследява нейното състояние, промяна във времето, включително и да се определят самите видове растения. Наблюдението на земеделски земи чрез спътникови данни е също иновативно и става все по-популярно в последните години (фиг. 5 и 6).

Планините са естествена преграда и могат да се отличават от обкръжаващите ги обекти по много характеристики, защото хвърлят сянка, тяхната текстура е специфична, често по склоновете им растителността се различава от тази в ниските части (фиг. 7, 8, 9, 10).

В зависимост от това дали са съставени от голи скали или пясьци, пустините могат да изглеждат по различен начин. Отличителна характеристика е липсата на растителност, която при изображения със средна и висока пространствена разделителна способност лесно се забелязва (фиг. 11, 12, 13).

Площните водни обекти - езера и язовири, както и реките, обикновено лесно се идентифицират по сателитните изображения. Те имат специфична форма и изглеждат сходно с начина, пo които са изобразявани върху географските карти. Когато са заснети във видимия диапазон. Водите на сушата обикновено изглеждат сини или със зелени нюанси. Те могат да имат друг цвят, ако има никакви примеси, замърсяване или са се получили отблясъци при самото заснемане (фиг 14, 15).