Как се става доцент в английски университет?
03.07.2007 г.
Интервю на д-р А.Х.Кемп – Senior Lecturer Ph.D. BSc CEng MIEE ILTM
от университета Лийдс, Лийдс, Англия
проведено от Галя Маринова
на Световния конгрес по инженерни науки, Империал Колидж, Лондон, 2-4 юли 2007 г.
Г. Маринова: Разбирам, че наскоро сте станал доцент. Бихте ли обяснил за нашия институт ИРИОН, който работи за осъвременяване на законодателната рамка и системата на присъждане на степени и звания в България, как се става доцент в Англия?
А.Х.Кемп: Да, с удоволствие.
Г. Маринова: Какви са научните звания в Англия?
А.Х.Кемп: В Англия има три научни звания - Lecturer, Senior lecturer, Professor.
Г. Маринова: Може да ги оприличим на българските: Асистент, Доцент и Професор. Има ли в Англия закон, по който се присвояват тези научни титли и еднаква ли е системата за присвояването им във всички английски университети?
А.Х.Кемп: Няма единен закон. Всеки университет има свои правила, по които промотира преподавателските и изследователските си кадри. Университетът Лийдс, в който работя може да се нарече най-големия в Англия и е един от най-престижните – веднага след Кембридж, Оксфорд и Империал Колидж. Аз мога да Ви разкажа за системата за промотиране в научно звание в университета Лийдс.
Г. Маринова: Как се става доцент (Senior lecturer) в университета Лийдс? Кой инициира процедурата? Има ли научни критерии и какви са те?
А.Х.Кемп: Процедурата за доцент се инициира от самия учен, който е на работа в университета като асистент. Той подготвя папка с документи и молба до Ректора за промоция в научното звание доцент и я депозира в Отдела “Човешки ресурси”. Не е необходимо да се обявява конкурс, нито да се чака предложение на катедрата, където работи асистента. След това трудовете на учения се оценяват последователно – от катедрата, където той работи, от факултета и накрая от ректора. Критериите за ставане на доцент са следните: асистентът трябва да публикува поне по една научна статия в реномирано научно списание, от типа на IEEE Transactions on… (или реномирана научна конференция от типа IEEE) на година и да спечели проекти, на които той е ръководител за повече от 100000 EUR на година. Това са задължителните показатели. При нас всички аситенти се надпреварват да подготвят и подават европейски проекти, по 6-та, 7-ма Рамкова програма и други. Не е лесно. Аз лично много се потрудих докато спечеля няколко проекта по тези програми.
Г. Маринова: Може ли един учен да бъде промотиран в доцент ако не е подкрепен от катедрата, в която работи като асистент.
А.Х.Кемп: Съблазнен съм да кажа, че “Не”, но същевременно моят опит е точно обратния – Аз не бях подкрепен от катедрата, в която работих, получих отрицателна оценка на кандидатурата си за доцент, но сега съм доцент. Т.е. по-висшите йерархични нива – декан и ректор прецениха, че моят актив е достатъчен за доцент и ето сега съм доцент. Системата за промотиране на учените в университета Лийдс наскоро се промени. Преди за да започне промоция на един учен се е очаквало инициатива да има катедрата, но днес ученият сам инициира своята промоция. Сам предлага трудовете си за да бъде оценен.
Г. Маринова: На колко години се пенсионират хабилитираните учени в Англия?
А.Х.Кемп: Пенсионирането на 65 години е задължително. Но най-изявените ни учени имат право на още 2-3 допълнителни години след това. Аз лично съм планирал кариерата си така, че да се пенсионирам на 60 години. Това е моят избор.
Г. Маринова: Много Ви благодаря за информацията. Ще я публикувам на сайта на нашия институт – ИРИОН и ще я цитирам при срещи с отговорни политици в България. Вие ще станете известен в България с Вашия път към хабилитация. Възразявате ли?
А.Х.Кемп: Не, разбира се.
Г. Маринова: Благодаря много. Ще Ви снимам за да станете по-близък на нашите читатели. Пожелавам Ви успех в бъдещата работа.
Лондон, 03.07.2007 г.
Сподели с приятели: |