Интервю на мартин петров с хашим акиф, шумен, 10. 2010 Г



Дата17.08.2018
Размер224.18 Kb.
#80263
ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С ХАШИМ АКИФ, ШУМЕН, 7.10.2010 Г.
Мартин: Съжалявам, че аз не говоря никакъв турски. Много ми се ще да го науча в един момент, ама... Няколко мои приятели учиха турски, някои казаха, че бил много лесен, други, че бил много труден.

Х: Сега, за турския език дали е труден или лесен? Лесен език няма. И, разбира се, може някаква класификация да се направи, но дали ще е вярна тази класификация, никой не може да каже. Това общо взето, турския език, поне казваме, че е най-звучният език.


М: Много е звучен, да, аз за това искам да го науча. Много е красив.
Х:На този език не се вика, не се тропа. Просто речта трябва да тече леко, внимателно, като музика.
М: Да, много е музикален, много е красив.
Х: А това вече идва от редуването на гласните и съгласните в турския език. Например, щом има предноезична гласна, да речем и, е, трябва следващата също трябва да бъдат предноезични, цялата дума. Ако има задноезични, а, ъ, о, у и т.н., трябва и следващите срички да притежават някоя от тези съгласни.
М: Някои хора, като че ли това ги затруднява при изучаването на турски…
Х: Не, не, не, не това затруднява. Затруднява малко мързелът.
М: Мързелът винаги затруднява много, не малко.
Х: Без да знам какво е това, какво е това, какво е това, какво е това, естествено не мога да науча език. В турския език тези неща лесно се научават, защото корените на думите въобще не се изменят. Те си остават. Каквито и връзки да има с другите думи или нещо словообразуване и т.н., те си остават в корените едно и също. Например

'капъ' - врата, 'капия', 'капии', 'капъдъ', 'капъдан', 'капънън', всички окончания отиват към корена. Коренът не се изменя.


М: А защо дворците на султана в Истанбул също се казват "Капъ"?

Х: Не, то вече е съвсем друго. То е топкапъ, вече това е сарая. Сараят, където се е влизало, където е имало топ. Топ е бомба. Чакай сега топ, топ, топ...


М: Топ и на български, тя влязла и в българския тази дума.
Х: От там идва името. Топкапъ.
М: Че и капия, като капията в таблата, да речем.
Х: Капия е врата. Така. Иначе словоредът вероятно е...
М: За словореда знам, че е много особен.
Х: Словоредът е точно такъв, така, както трябва да е. Извършителят на работата и всички второстепенни части се вкарват между главните части на речта. Разбирате ли? Значи, не знам как с граматиката до къде, занимавал ли сте се?
М: Преподавам английски, така че, като цяло, горе-долу се пооправям с граматиката.
Х: 'Бен китап окюрюм'. Аз чета... Аз книга чета. Значи, ако в български е "Аз чета книга", в турски език е "Аз книга чета". Значи, глаголът отива в края на изречението, подлогът в началото, второстепенната част е по средата. Така че много, много логично се свързват думите в изреченията. Например, в турския език много рядко може да изпололзваш съюзни думи. Разбирате ли? И тези съюзи, където ги има в турския език, обикновено са от чужд произход. От персийски, от арабски език. Така че турското слово... това... турският строеж на изречението, може би, оттам идва трудността. Докато свикнат на тази логика.
М: Аз знам, че има падежи.
Х: Падежите...
М: Той е все пак по-скоро синтетичен език, нали така? Ако може да се говори...
Х: Сега падежите в турския език са съвсем различни от падежите в руския език. В руския език за четири години не можеш да научиш падежите. Аз падежите мога да ви накарам за два часа да научите.
М: На турски?
Х: Да. Излизам от вратата. Излизам от стаята.
М: Да?
Х: „Кападъ чокюру“ "Одадан чокюру“Това не се променя едно и също. Нито изисква глагол, нито нищо. Абсолютно.
М: А 'ода' е стая?
Х: Да. "Одая гииру" - „Влизам в стаята“. Например, предлозите в българския език 'на', във', могат в някои ситуации при, при посрещането на тези падежи. Но тука точно. По друг начин не може: „илизам от стаята” – „Одадан чкюру”, „излизам от стаята”, винаги, когато напускаш дадено място това е 'дан' или 'ден'.
М: В зависимост от това каква е предходната гласна?
Х: Да, да. Така че падежите при нас въобще не са проблем. За два часа аз мога да ги науча. Остава речника като възглавница и да седне да научи, без да знаеш, само с правилата на езика не можеш да говориш. Говориш с думи. А то колко думи трябва?
М: Доста.
Х: Не. Всеки нормален човек говори с 2000-3000 думи. Повечето....

М: То хубавото, че в българския има много турски думи. Все пак човек просто знаеки български...
Х: Те някои, доста от тях са да речем от арабски, от персийски, да речем, но те са минали пак чрез турски език. Естествено.
М: Ето сега и 'капия' и 'одая', както се казва на български.
Х: Дюшеме, таван, юрган, дюшек, ако ги махнем, не можем да... Разбира се, има много. И в турския има български думи. Но само са 5-6.
М: Например?
Х: Например „хайдут“.
М: “Хайдут“ е българска дума?
Х: Да. Например „войвода“. Пътека, където е. "Патика" в турски език.
М: Сериозно?
Х: Да. Това са такива думи.
М: Това не съм го знаел.
Х: Иначе, разбира се, обратното е нормално повече. Всички балкански народи, когато се занимават с езикознание или филология. Например, аз бих включил в програмата на всяка филология, независимо от това сръбски ли ще е, сръбска филология ли ще е.
М: Един курс по турски?
Х: Един курс по турски. В рамките на... И то като задължително, в рамките на 45 часа или 60 часа. Защото всеки филолог трябва да знае произхода на думите. Как, по какъв начин, (не се разбира) тези думи и така нататъка. Това са съвсем други неща. Сега за тези събития, които вие казвате?
М: Значи, вижте от една страна, така нареченият възродителен процес, примерно.
Х: Дори не ми се говори на такава тема... Това беше... Супер наглост. Безобразие.
М: Пълно безобразие е това, да.
Х: N-та степен шовинизъм. Нетърпимост. Каквото и да кажа, това беше, според мене, и една вътрешна безкръвна война. В последствие и сега преживяваме... Не знам дали усещате?
М: Ами, аз усещам, че има огромно разделение в тези, така, по-смесените региони. Усещам. Тоест впечатлението ми е, че има огромно разделение между българи и турци. Не знам дали това е било така.
Х: Сега, по тази тема ще ви кажа. Тогава, когато няма политика, безобразия като такава и такава партия, няма да я споменавам, хората по места абсолютно нямат такъв проблем. Това създава политиката. Това е създадено от самата политика с вековете. Омразата. От омразата файда няма. Както е казал народът, "Файда няма“. Макар, че се казва сме толерантни, но тази толерантност обикновено прави политиката. Може би тази политика идва от руско-турските взаимоотношения, на времето, когато са идвали, като освободители, това онова. Не са били никакви освободители за мене. Всеки идва със своя интерес. Никой не идва за моите драги братя и сестри от България. Няма такова нещо – Босфора, Дарданелите и тъй нататъка, това е. Нещо да са направили? Идвали са немци. Нещо да са направили за България? Каквото ние сме направили, това е останало. Нещо турското население да е направило лошо? Според мен, не. Пътищата на България, язовирите, тежките работи, строителство. Социализмът, където хвалехме навремето, те бяха първите строители. Макар, че след тези събития имаше, нали, тълкуване, че има терористични актове, това онова. Всяко зло понякога може да породи съответно противодействие. Но по принцип турското население е абсолютно мирно и спокойно население. И за сега не може да се говори, че те не са най-работливата част на България. Никой не може това да каже, че турците в България подкопават развитието.
М: Напълно съм съгласен с вас.
Х: Какво друго да кажа. С това преселение онова време. Целта беше това, разбира се. България загуби много, изключително много. Вие сте млад човек, аз много добре си спомням, по магазините, като заминаха първите месеци. Хората оставиха животните на улицата, това онова. Айдуците ги взеха, заколиха и един месец направиха пируване. Беше пируване. А след това по магазините нямаше месо, нямаше мляко, нямаше сирене, нямаше кашкавал. Купонна система. И впоследствие и още сега чувстваме... Много колеги срещам от онова време, сега са безработни. Нямат работа. Също, селата, опразниха се. Няма училища. Училищата се закриват. Колегите остават без работа. Стотици българи работеха по турските села. Казвам по турските, защото почти цялото население е турско. И сега казвам, колеги, това е действителността. Няма на кого да се сърдим. Нямаме основание да се сърдим. Младото население и сега след тези промени още едно нещо. И те заминаха. България... На България трябват хора, които трябва да работят. И то както трябва. Не да гледа отдалече как се работи. Вътре. Патриотизмът, национализмът, шовинизмът, където казват. Аз викам тях да ги видя там, на работа, да покажат и аз да работя като тях. Няма такова нещо. А от 14 години съм започнал по строежите на пътищата. Като ученик още съм тръгнал да работя. Винаги съм сложил тухла върху тухла. Това, което виждате тука. Всичко, тука университетско няма нищо. Тичам, за да допринеса за университета. Да излезе някой от колегите и „Аз направих повече това. Аз направих повече от турчина.“ Няма такова нещо. Това е патриотизмът. Това мога да ви кажа. И секциите, всичко обзавеждано, колкото има. И тези неща. Всичко. Аз съм търсил спонсори, намерил съм, направил съм. Ще махна и лампите, ще ги сменя. Гледам България да е по-красива, по-хубава. Разбирате ли?
М: Да.
Х: Това е за мен патриотизмът. Нека да не се бием, че сме български патриоти или нещо. Това е. Трябва да се обичаме, според мене, не да се мразим. Омразата никъде, никой, никъде не е спечелил от тази работа. Ние сме просто поставени да живеем заедно. Дали трябва да се обичаме или трябва да се мразим? Поставени сме да живеем заедно. Едни без други не можем. Защото такива са условията. Махнеш ли едната част, губиш едната ръка или единия крак. Куцаш. Няма накъде.
М: Да, така е.
Х: Какво друго за историята. Тези неща са... Много добре се знаят. Писани са. Трябва да се ровят там. Естествено...
М: Ако искате вие някаква ваша история, ако искате, ако имате нещо да разкажете.
Х: Каква история ще е? Политиката просто горе-долу се знаеше. Съотношенията към всички други малцинства. И цигани, и българо-мохамедани, след това естествено се чакаше и... и със... и това нещо да се случи и с турското население. Не беше... за един образован човек да не усеща тези неща. И понеже аз съм от Родопите. И сме били комшии с българомохамеданското население. Започнаха да казват, има смесени семейства. Има – има, няма – няма. Това не пречеше на никого. А пък действителността не беше такава, има, ама много редки са тези женитби. Казаха айде има, понеже с тях бяха свършили по онова време, сега и тях. Понеже има смесени бракове. И сега може да има смесени бракове. Основното е кой как се чувства. Кой какъв е по убеждения. И какво друго? Друго в мирно време и сега да видиш с войска да обсадят село или град и да кажат „Иване, ела, твойто име ще бъде така и така.“ Сигурно ще ви бъде...
М: Изключително грозни неща са това просто.
Х: Или онова време ние направихме това, което рядко може да се случи в днешно време. И сега трябва да търсим начин не да се нападаме. Да търсим начин да ликвидираме тези рани, те да изчезнат. Да не търсим кусури в други тогава, когато не успяваме в някои начинания.
М: На мен ми се струва, че, както казвате вие, политиката обаче и сега се опитва да бута пръстче във..
Х: Сега, дори и някои могат да кажат турска партия. Аз не признавам такава партия. Тя е партия българска. Партия, създавана пак от българи, не от турци. Ахмед Доган е силно комунистически агент. Комунистите създадоха тази партия, знаеха какво ще бъде. Така че турците нямат там в тази политика нищо общо. Тя е чиста, вътрешна, българска политика. Сега, може би...
М: Това е така
Х: Сега, може би, за някои няма нужда вече от такава партия. Може би започнаха сега. Ти можеш ли да бъдеш милиардер? Можеш ли да бъдеш милионер? Аз не мога. Как Доган стана? Казват – крал. Кой му даде възможността? Аз смятам, че с чували пари му дадоха. Намериха начин и му дадоха. Така стана. Аз цял живот работя, една кола нямам. Не мога да стана богат. Как станаха някои хора богати? Това беше вътрешна игра. Тези банки, фалити. Естествено.
М: Да, така е. Това е.
Х: Така ако се върнем на някои случки... За преименуването аз почти бях подготвен и за това да не кажа почти леко посрещнах това нещо. Очаквах и понеже в моя край това нещо мина, и тука Делиормана казваха, че хората все още вярваха, че няма да се случи това нещо. И аз много откровенно има казвах „Бъдете готови. Посрещенете, както трябва, за да вътре някакви, нали, нежелателни неща. Идете свършете, защото срещу ръжен не се рита, казал е народът.“ И така. Понякога, след тези случки, и сме плакали, и сме се смеели на глупостта на други. Вие... Как да ви кажа. Аз отивах на работа от тука, на две места докато отида, слизахме от автобуса, проверки. Кой съм аз, че ще проверите? Аз нямам и нож в джоба си. За какво ще ме проверите? Аз съм мирен човек. Такива бяха годините. Такива бяха след тези години. Уж приобщаване, това онова. Не можеш да приобщиш. Четири милиона българи, не можеш да приобщаваш милион и половина турци. Това е изключено. Как ще приобщиш? Можеш да приобщиш да работим заедно. Аз мога ли да изоставя моя език, да забравя моя език? И приобщаването, ако се разбира така, както беше, забраняване на езика. И да общувам само на български език. Нямам нищо против българския език. Нека да има всякакъв, нека да има разцвет на българския език, ние не сме били никога против. И сега, и винаги така ще е. Но онова време ние не можехме на обществени места да кажем „Здравей, здрасти“ на турски език. Пет лева глоба, десет лева глоба, двайсет лева глоба. Това е. Просто говоря несвързани неща. Оттук, оттам.
М: То е, как да кажа, аз не искам да ви насилвам нещо да... В смисъл, ако не ви се говори за това не е необходимо да говорим.
Х: То нещата се знаят, няма защо. Аз нещо ново не бих казал, разбирате ли?
М: Въпроъст е някаква ваша лична история, ако имате нещо, което вие искате да споделите просто.
Х: Нещо ново, само с едно изречение бих казал. България е хубава страна, има място за всички, които живеят в тази страна. Аз ги ценя тогава, когато тези хора, независимо от това кой е, що е. Достатъчно е да не са крадци, да не са убийци, каквито и сега ги виждаме, нали. Отгоре, до долу да ги няма. И всеки да си хване пътя и да работи за тази страна. Това виждам аз. Ако мислим така, България ще е Швейцария. Ако не, ако не работим и само правим мръсна политика, не може да има никакъв прогрес. Независимо от това Европейски съюз ли сме, какъв съюз сме, балкански съюз ли сме, какъвто и да е, както и да наречем, трудът гради всичко. Не приказките.
М: Да. така е.
Х: Събития много.
М: Добре, а нещо друго значимо случили се за вас през 80-те?
Х: Ами, от това по-голямо, значимо, да дойдат да висят на главата ти и да ти диктуват какво име да избереш.
М: Да, от това друго какво повече.
Х: Естествено, ако има някаква съпротива отиваш в Белене. А знаете Белене онова време какво беше. Я се върнеш, я не.
М: Да, аз съм ходил след това и съм ги виждал сградите.
Х: Всичко, според мене, да е минало и заминало и повече. Дори да не говорим за тези случаи. Те пораждат отвращение у човека, разбирате ли?
М: Ами, те са отвратителни. А после, 10-ти ноември, 90-те години? Тогава какво се случи?
Х: Вижте, очакванията бяха, както очакваха всички хора в България, независимо от националната, това, етническата принадлежност и т.н. Но преходът, единственото хубаво на прехода беше, че нямаше кръв. Така, в това отношение мина добре. Но политиката не можахме нищо да направим. Още не можем да се оправим. Не можем да се оправим, защото, може би, нас ни трябва абсолютна забрана да говорим за омраза за това и онова. Такива партии като АТАКА, това е безобразие за България. Не искам да кажа да се забрани или нещо, но не бива да има такова нещо. Нито аз имам право да говоря против българина, нито българина против мен. Има право...
(влиза човек)
... изчакайте малко.
М: В смисъл, нека прекъснем, че има и тук такава сграда друга.
Х: Чуждите филологии сме тука. Значи немска филология, английска, турска филология, приложна лингвистика, руска филология сме тука. В централната сграда българска филология. Може би трябва всичко на едно място, но като паметник стои там една сграда.
М: Коя?
Х: До централна сграда, ако сте обърнали внимание. Ходихте ли там?
М:Къде?
Х: Централна сграда. Ходихте ли?
М: Коя?
Х: На университета.
М: Да.
Х: Ааа. Отсам, навътре там, в зеленината, има една огромна сграда продължение.
М: Аха. Тя е не съвсем достроена, обаче, като че ли?
Х: То просто грубата работа беше свършена и след това трябваше да се направи.
М: Аз четох стари вестници, то е имало проект партийният дом, бившият, да бъде даден на университета. Имало е проект тук всъщност да бъдат разменени сградите. Значи тук университетът да вземе Военната академия, а тя да отиде към университета.
Х: Да, сега, имаше такива неща. Но преди проектите, има нещо строено. Ние понеже говорим... От 90-та година насам, ако бяхме събрали по пет лева до сега щяхме да направим тази сграда. Ако аз отговарях за тази сграда, макар, че много голяма работа, щях да обикалям България и щях да я направя. Това виждам аз. Градивност. И сега ме боли като видя тази сграда. И сме се пръснали така. А тя щеше да бъде една модерна сграда там. На университета. Не казвам тука да не съществува, но на едно място, когато е, по-добре се управлява. По-добре разбира се. Ето, патриоти, заповядайте. Аз съм готов, с 500, с 600, с 1000 да дарявам там. И да довършим тази работа. А да ви видя. Не сме свикнали да даряваме много, много.
М: Ами, не.
Х: Не сме.
М: Не.
Х: С приказки работа не се върши. Чистосърдечност и на работа. Не на приказките. Не знам. Какво друго може да се каже.
М: Вие лично как ги преживяхте тези години? Края на 89-та, 90-та, 90-те след това.
Х: Слушайте. Много несигурни години. Не може. Аз имах тогава син на 10-12 години. Тръгнеш някъде, за нас нищо не е. Все едно тръгваш някъде в неизвестността. Нямаш къща, нямаш къде да се настаняваш. Отиваш на полето. Етествено това е голям риск за всеки. И всички бяхме на път, няма как. Ти когато си нежелан, въпреки, че беше уж доброволно. Тя просто беше гонене работата от твоите родни места. Естествено. И само за... тя не беше само работа за месец, за една година. За да отидат толкова много народ, трябваше години. И трябваше да отидат. Това е другата страна. На мен, ако искате, багажът и сега ми е стегнат. От онова време. Този багаж, който не ми трябва. Оттогава сме вързали на вързоп и стоят. Така беше. И аз, може би, щях да тръгна. Видях вече, че някои започнаха да се върнат, останаха. Успокоихме се. Такива бяха годините. Всичко зависи от ситуацията. Не от моето желание или нежелание. Там не се пита моите желания. Там, там важи умовете на големите политици, на нищожествата.
М: А след това?
Х: След това работа. Учител бях. Пак продължих учител, разбира се, възпитател. Защото турският език беше забранен език. Не се изучаваше. Възпитател бях. Пак започнах като учител. След това имаше вече възможност да се изучава по училищата турски език. Бях година, две, три учител по турски език. Откри се тук 92-ра година университет. Ние бяхме тука малко хора и имах щастието да работя и във висше учебно заведение. Макар, че нямах право, нали, само с висше образование да преподавам във висше учебно заведение. Онова, което съм запазил, което допълвах с нови знания, с години, защитих един, това, доцентура. Продължаваме да работим, няма как. И нека да не изглежда като самоизтъкване. Тогава, когато от моите студенти имах възможност да пратя в Турция примерно на крусове, това онова. Първо отиват българите. Според мен. Не да делиш, а да гледаш къде повече се нуждае. Те ще са наши хора. Ако са по-подготвени и знаят, естествено по-добре. В никакъв случай не бива деление. Трябва да сме равнопоставени. Не може да делиш хората на това и онова. Можеш да делиш дали е честен, полезен, дали е крадец или не. Онзи, който милиарди краде и (не се чува), каква е ползата, че е българин? Аз се отращавам от такива българи. Ако от нещо трябва да се отврати човек. Ако направи това нещо същото и турчинът, по същия начин бих оценил нещата. Виж колкото години постоянно говорим за кражби. Може ли такова нещо? Означаващо йерархията, почва с игри. Какъв е?
М: А какво беше отношението ви към тези неща, които се случваха тогава? СДС, някакви митинги имаше.
Х: Сега, разбира се, много положително ги посрещнах, но много... след, само да направя една, след 2-3 години разбрах, че всичко е игра. И СДС-то беше дело на бившото БСП. И оттам излезнаха най-големите националисти. Най-големите националисти плъзнаха натам. Останаха по-умерените в БСП-то. Вижте, всичко излезе. И какво? СДС-то като организация, като намерение, чудесно беше. Има ли вече СДС? Няма. Пак са си едни... В момента аз не виждам, не мисля, че имаме нормална политическа класа. Виждаш. След време не зная дали и ГЕРБ няма да изчезне, както изчезнаха много други.
М: Въпросът е какво ще направи преди да изчезне. За сега прави не много хубави неща.
Х: Прави не много хубави. Не знам. Не мога да кажа.
М: Те, че ще изчезнат, ще изчезнат. Всяко чудо за три дни, но за тези три дни се случват разни работи.
Х: Не, има някои, има някои политически организации, трайни, традиционни в някои страни, цели векове продължават да управляват.
М: Добре, но в България.... Добре, 90-те?
Х: Основното това е. Да мислиш за страната. И тази организация наистина да е такава организция. Аз не искам да давам пример със Бюлент Еджевит. Бюлент Еджевит може би 50 години беше в турската политика. Хубаво или лошо, но замина вкъщи с една малка количка. Кола. Никакви богатства. А нашите политици искат за 2-3 години милиардери да стават. Как ще правиш политика? Патриоти на думи. Как може?
М: Да, това е така. 90-те бяха тежки години.
Х: Естествено, много тежки
М:Вие как ги преживяхте?
Х: Нормално, както всички. И точно по тези години, на прехода, синът ми трябваше да учи висше образование. Нямаше какво да яде. Аз му пращах каквото намеря от тука, всяка седмица, колети. Изключително тежки. Но сме свикнали и на лошото да можем да намерим някакъв начин, колая, дето се казва. Изкарахме.
М: Какво всъщност значи колай на турски?
Х: Колай. Лесното.
М: Лесно.
Х: Лесната страна на всичко. Разрешение на всичко. Така че бях много малко дори в политиката, но разбрах, след 2-3 години, не става. Това е такава политика. Ръководи се от интересите на някакви сили. И съм се отдръпнал от всякакви, сега съм безпрартиен, независим. Няма Доган, няма АТАКА, няма ГЕРБ, няма това онова, няма комунистите. Няма смисъл. Работиш и вършиш напред.
М: Разкажете ми за този период, в който сте бил в политиката.
Х: Най-важното, дори бях избран за народен представител. Не отидох. Защото нали казах, разбрах...
М: От коя партия?
Х: ДПС. Разбрах, че няма да излезе нищо и си останах тука. И повече никакви политически събрания, нито нищо. Тука.
М: Кога го разбрахте това? Как го разбрахте?
Х: Ами, то се вижда от това, отт самите проявления на различни политически сили. И ДПС, и всякакви. Говори се едно, прави се съвсем друго. Ето виждаш. И мисля, че не съм сгрешил. Нямам пари, ама имам спокойствие. Никой не може да каже ти това направи, ти онова направи. Ти обеща, ти не изпълни. Такива бяха тези години. Много трудни.
М: Хората говорят, говорят за преход. Наричат ги тези години преход.
Х: Преход да.
М: Преход ли беше това според вас? Има ли преход?
Х: Щем, не щем, трябва да приемем, че е преход. Дори и да мечтаем за най-идеалното, все е преход. За онова време, може би нямаше друг начин. А нали казах. Единствено хубавото това беше, че нямаше политически убийства, това онова. Това беше хубавото. Естествено някакъв преход. Не може да се каже, че не е преход. Но... Не знам. За създаване на една по-богата... как да кажа, по-богати хора. Имаше фалит на банки, това онова. Всичко, как се направи това? Как ще фалират? Къде отиват тези пари? Нямаше никакво търсене на отговорност. Да. Тези, които бяха нагли и алчни, станаха богати. Не с труд са спечелени всички пари, според мен.
М: Очевидно.
Х: За това, още в началото, пошегувахме се. Можеш ли да станеш богат? Мога ли да стана богат? Не. Богат не се става току така. Богат можеш да станеш, наистина да градиш нещо. Повериха цели фабрики, това онова. Те ги разпродадоха. Вътре железа, това онова, и изчезнаха в неизвестността. Как става това? Има много неща, които човек трябва да седне и да помисли. Аз мога ли да взема някаква фабрика и да разпродавам? Значи, имаше някакъв кръг, нещата се въртяха около тях. За това тихо, мирно, да работим, да строим. Според мен, политиката трябва да се изчисти от всякакъв шовинизъм, национализъм. Политиката трябва да е напоена с желание за работа. Да се цени този, който дава, а не този, който приказва. Независимо от какви среди е. И циганин да е, работи ли, дава ли нещо, няма значение. Трябва да умеем да ценим хубавото у хората, без да ги делим на какви са. Това говоря не, че съм турчин. Говоря просто... такива ми са разбиранията. Никога не мога да обвиня за станалото. Каква вина имаш ти за моите преживявания? Естествено, преживял съм много тежки години. Имаш ли вина? Нямаш. Потърси ли се отговорност? Не се потърси. Отидоха, потулиха се нещата.
М: Да, да разбира се.
Х: Защо се потули? Защото същите бяха.
М: Е, те натопиха Тодор Живков. Сега, той със сигурност е виновен.
Х: Не, не, знаете ли какво?
М: Но не е само Тодор Жиквов
Х: Знаете ли какво, дори мисля, че и той не е виновен, защото беше, ние бяхме маша на Съветския съюз, за това. Дали не беше това препоръка от там? Да направят това нещо в България.
М: Мислите ли?
Х: И те имат там подобно население, републики. Да ги изчистят, да направят всичко руснаци. Аз дори до там отивам – 50-те. Не може онова време Живков да тръгне, да направи онова, което руснакът направи. Какъв е той? Какви сме ние? Без Русия можеше ли да се направи? Не можеш да направиш.
М: Да, това без подкрепата на Съветския съюз по никакъв начин...
Х: Те се потулиха нещата. Документите изчезнаха. Горбачов казва, че не са имали пръст. Аз не бях в тази област. Това не е само тема от миналото на България. Поне така мисля. И не може да бъде.
М: Не знам. Не знам. Много е плашещо и грозно, че и сега има някакви такива националисти.
Х: Да мисли... Както мисли... да направи, както мисли. Нали казах. Да ни бъде образец, как трябва да работи за България. Като патриот, като шовинист, ако искате да кажете. Да ми покаже как трябва да работи, а не да ми приказва. Някой от тях да е направил нещо за България? Само приказват. Искам да видя в строежа, навсякъде, да показват, да бъдат пример за останалите, които не са като тях. Но аз не виждам такова нещо. Това е политическа игра за печелене на гласове. А най-лесно е аз да тръгна да направя една националистическа политика и да противопоставя турци на България.
М: Да, да. Разделяй и владей, както се казва.
Х: На мен грешката ми е това, че...в България никой не издава толерантност. Хош Гюрю.
М: Хош Гюрю?
Х: “Хош Гюрю”. Списание “Толерантност”. Аз не приказвам ей така. Ние издаваме Толерантност. На годината четири пъти, но толкова ми са силите. Такива сме, какво да правим.
М: Много се радвам наистина, че ...
Х: Да, такива сме. Никога не съм мислил лошо.
М: Аз много ви се възхищавам, че след всичко това сте преживял, аз честно казано си представям, че ако на мен нещо такова ми се случи това би ме пречупило. В смисъл не знам как бих... Не знам как бих преживял такава...
Х: Слушайте, за момент, за момент може, може да имаш някакви сътресение, това онова, но животът учи човека. На мен сега, някой да каже, това, аз съм българин в България, да ми каже, да претопим малцинствата, в никакъв случай не бих направил. Да речем съм в Турция. Да тръгне Турция да направи такава политика, аз ще бъда първият противник на такова нещо. Това ще е безобразие. Де да знам. Аз бих желал България да се предпази отсега нататъка не само от приказаките, но и от делата на такива хора. Няма място за това нещо. Няма място. 60 години. Създал ни е Господ или Аллах. 60 години сме на този свят. Има ли смисъл да мислим лошо? Аз преди малко за това казах. Първо пращам българи да отидат да видят Турция, какво правят тези турци, тези подли, лоши турци, да видят там. Никой в Турция, много са редки хората, може би. Аз съм и с българи заедно в Турция. Никой не говори против България. Въпреки, че имат основание да говорят за това нещо. Потулихме и това забравихме. И по начало човек понякога може да помисли, как толкова време тази мръсна империя, (засмива се) това да не е включено не е направила това нещо. Макар че се говори за потурчване, това онова. Не може насила. Тогава нямаше да има тези малки нации от сто хиляди или двеста хиляди. Щяха да изчезнат те. Колко му е. Онова време е огромна сила. На три континента. Какво ми е, да изчезне Сърбия, да изчезне Македония. Това за нула време. Значи хората не са мислели за това. Дори Султан Мехмет, когато завземал Истанбул първата заповед е всеки, който признава властта си остава на място и си изповядва своята религия и говори своя език. Разбирате ли? И според религията, абсолютно е забранено, макар че се говори за това, може би всички други религии са така, насила никого не можеш да караш смени своята религия.
М: Да, да знам.
Х: Някъде извращения може да има. Такива сме ние.
М: Много се радвам. Наистина ви се възхищавам за това, което правите.
Х: Да... Да сме живи и здрави. Аз имам малко. Вие да сте живи и здрави, за да правите хубави неща. Хубави неща. Без да се занимаваме с глупости. Работа. Само работата ще даде възможност България да цъфне. Да живеем по-богато.
М: Да.
Х: Друг начин няма.
М: Така е.
Х: Нито Европа може да ни даде на тепсия, нито някоя друга страна. Работим и сме богати. Не работим и нямаме. И трябва политика това, мир и в страната, мир в света. Големият политик Ататюрк. Това важи за всички народи. Който е против България е против Турция. Виждате ли каква политика? Е това е. Турция можеше ли да сгреши? Можеше да сгреши. Не можеше да отива в това, в Ирак? Можеше да отиде. Подчини ли се на САЩ? Не се подчини. Даде ли инджилик? Не даде. Защо? Политиката. Мир в страната, мир в света. Не може за интересите на друга страна да се поставиш в неприязън с комшиите си. Те са хубави хора, с които винаги ще имаш работа. Ако не днеска, утре. С векове. Така и направиха. Мисълта ми е пример за една... такава... добра политика можем да посочим най-изтъкнатия, световно изтъкнатият политик Ататюрк. Ако нямаме от къде да се ръководим. Това е. Мир в страната, мир в света. От това по-хубаво няма. Няма какво. Нищо ново няма да направиш. От това по-хубаво няма. И за това казвам, който е против България е против Турция. Говориш ли против комшиите, ти фактически вършиш лошо и за себе си. Това иска да каже. Да сме живи и здрави да направим такава политика. Градивна.
М: Дано.
Х: Да сме живи и здрави. И трябва, и сме длъжни да правим такава политика. И сме длъжни да правим такава политика. Не отричам нито англичани, нито немци. Нищо, нищо. Тука сме две крачки. Аз сутрин взимам автобуса, отивам в Истанбул. Така е и за всеки българин. Ако сме в добри отношения – печелим. Ако говорим против тях, смятам, че няма да спечелим. Отиваш на пазара, от къде са стоките? От там. И най-евтино от там ще докараш. Къде е Америка, къде е Англия, къде е Германия. Ние сме народи, които са живяли, както и да е, толкова години, с векове заедно. Няма какво да се лъжем. Правим цели програми. Каква беше тази? Това е България ли какво е? И дошъл някакъв. Ще дойде, ще си замине. Той ще остане тука да ти гради ли? Ще дойде да си живее тука известно време, защото има пари и ще си замине. Кой ще работи? Кой ще гради? Ние ще градим. Ама българинът и турчинът, които ще сме тука. Господ това ни е отредил. Трябва да търсим начин да направим най-хубавото. Най-хубавото за хубавата страна. За зелената България. Да не унищожим. Защото има хора, сечове насам натам, оставиш ли ги... Патриотизмът ще бъде парата.
М: Така е. Така е.
Х:. Аз за това, дето просто като разказ това… това човек, за да направи това нещо, трябва да се занимава само с това. Като история обаче да пише, в действителност какво е било, що е било. Така... на турски език ние казваме гидера яка – на крак така да кажеш няколко думи не става.
М: Ами мен точно това ме интересуваше. Тоест, вашата... не става въпрос за историческата истина, какво се е случило, какво не се е случило, а вашите лични преживявания.
Х: Нали. Преживяванията. Изключително тежки неща бяха. Не може така раз-раз. Това да ти се диктува. Няма такова нещо. Това никъде няма. Това е ... Интересното това беше, че не се засрамиха тези хора. Нямаха... Имаха наглостта да кажат, че са прави. Нямаше срам за тези. И сега всеки, който по такъв начин се отнася и иска да оправдава тези неща, също няма срам. Те не са хора. Такива не можеш да считаш, че са хора. Така, че вие младите внимавайте! Ние направихме, каквото направихме. На мен банки да ми поверяват, не бих направил такава глупост. Никой, в това отношение, не може да ми даде подкуп. Всичките пари на България да ми дадат, не бих направил. Ама... Може би, за да се задъръжат на властта още, търсиха помощ от това, от национализма, от шовинизма. Дори и това да е, с нищо не може да се оправдават онези години. Ако си изключил. Или не си изключил?
М: Да, изключвам го.
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница