Интервю на мартин петров с ж. Ж., Шумен, 10. 2010 Г. Мартин Петров (съкр. И): Май работи, щом свети червената лампичка, значи работи

Изтегляне 153.94 Kb. Дата 04.08.2017 Размер 153.94 Kb. #27252

Навигация на страницата:

• И: През цялото това време някакси във вашия живот как, какво се случваше
• И: То има няколко такива. Р: Къде е Истинската! Каква някаква Кой е написал книга за прехода За цялостния преход. И: Доста хора.
• И: А какво бяха за Вас, Вие сте основател на това движение, какво бяха за Вас 80-те, в смисъл какво искахте да се промени Във вашия живот какво...
• И: В какъв смисъл умишлено Р: Умишлено направен, като подготовка за прехода. И: За десети, с тази цел
• И: Да, даже откриват и нови.
• И: Ами, на мен ми е интересно за дейността на това сдружение
• И: В смисъл да не става партия, а да е коалиция
• И: Не знам, в смисъл, ракажете ми го това по-подробно, някакси Вие сте вътрешен човек, как точно се случи това, как навлязоха тези хора, как...
• И: Сега е в ДПС. Р: Така. Как може един главен секретар на, секретар на това, къде е сега, Бисер къде е И: И той там.
• И: Вие се отказахте да се борите с тях
• И: Споменахте преди малко за някакви лични преживявания от тоя период. Р: М... И: Някакви случки.
• И: Не Ви се говори за това
• И: Така е, но все пак всеки го преживява малко по-различно.

ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ С Ж. Ж., ШУМЕН, 6.10.2010 Г. Мартин Петров (съкр. И): Май работи, щом свети червената лампичка, значи работи. Ж. Ж. (съкр. Р): Това би трябвало по друг начин да го направите, ама не ви знам преподавателите. Също разбирам от тези неща, имахме Организация на здравеопазването, Управление на структурите и сме учили статистика, учили сме и социология, между другото съм завършил тримесечен курс точно социологичен, късаещ здравеопазването - социални аспекти на, социологични аспекти в здравеопазването и беше твъде полезен за тогава изграждащите се ръководни кадри, които така или инче трябваше да минават през различни курсове и се обучаваха. Между другото беше много учудващо, че хората, които ни обучаваха в София - професор Гаргов и други преподаватели, професор Маркова беше в структурата, Соня Павлова и т.н., бяха много свободомислещи хора и литературата, която беше табу, ние я ползвахме за обучение. Например Фройд, например големи социологични, социолози от западна Европа и САЩ. По отношение на, и вътре в структурите и структурите на здравеопазването като връзки с обществеността и т.н. и т.н. Искам да кажа, че малко така не ми харесва свободен раговор, трябваше да бъдат насочени въпросите, защото така много трудно излизат спомените. Ако беше насочен като едно интервю, в смисъл политическа част, общество, като вашата специалност, нали, проучване на общественото мнение, защото аз, моето мнение не може да бъде меродавно. Аз това, което съм го изживял... И: Ами просто фокуса на изследването е именно паметта, а не някакви конкретни събития, значи не политиката, не обществената част, нали затова не питаме за тези неща, защото те не са предмет на изследването, предмет е именно паметта като такава, тоест какво Ви е останало на Вас като спомен от, нали, края на 20 век. Р: То не може да не се върже с политическата обстановка в света и в страната. Просто е немислимо. С нашата система система на управление на държавата тогава, до 89-та година никой, включително и аз, не можеше да си помисли, че ще има някакво разтърсващо, разтърсващо дървото, разтърсваща дървото сила, която да промени така нещата за две години. Примерно от, да кажем, 86-та, 87-ма до 89-та и тая Перестройка, която започна de facto през Желязната завеса на Запада и Изтока в тогавашния Съветски съюз на Горбачов отключи тези моменти на осъзнаването за евентуална демокрация. За евентуална демокрация. И се на редиха нещата така, че тези недоволства бяха облечени в някакви протести, колективни от определени групи от хора, създадоха се неформални организации, падна Берлинската стена. И дойде 10-ти ноември. Това е безкръвен вътршнопартиен преврат, но ние го осъзнахме много късно. И: През цялото това време някакси във вашия живот как, какво се случваше? Р: Ами, аз бях на достатъчно висок пост в града, на 37 - 8 години станах главен лекар на второто голямо болнично заведение - тогавашната Работническа болница, значи това е точно 87-ма година. Около 350 човека персонал имаше болницата, тъй като обслужваше целия работнически контингент, тука имаше много сериозна индустриална зона. Просто всичко от Руския надолу са фабрики и заводи: тука беше КТА с 6-7 хиляди работници, старахотна хранително-вкусова промишленост имахме в Шумен, шивашки предприятия, ремонтни заводи, бирена фабрика - много народ обслужваше болницата. С, така, мога да заявя, с помощта на екипа, един хубав мениджмънт и управление на Работническа болница и й викаха "правителствена болница" в Шумен. Много по-добре беше, стоеше от Окръжна болница, където се... И: А, това е било като прякор? Р: Да, като добро обслужване, като наличие на храна и т.н. Ние там не сме имали криза поради простата причина, че имахме договорни отношения с производителите на храни и в най-тежките моменти на 92-ра, 3-та, 4-та година, срива на икономиката при Луканов 91-ва и 2-ра година, но трудностите бяха изключително големи. Аз честно да Ви кажа, така е било предполагам и с много хора на моята възраст, които са били на такива постове, в личния ми план мога да го разделя на две части - 70% на работа и 30% семейство. Тогава момчетата, значи какво се пада то, 77-ма, 87-ма, е смятайте там на колко години, 15-16 години, teenager-и, тежко, тежко, общо взето. Не може да не се свърже с общото ограбване на тая страна за кой пореден път, на народа имам предвид от, не знам вече какво да кажа, от какви структури, какви, не може да не се отрази на личните преживявания в едно семейство. Спадовете на покриването на нормалните нужди на семейството със срив на икономиката и последващ срив на семейния бюджет. Това са неща, които са много важни, изключително важни, това разбива и психика и обезверява и... губиш тонус, губиш реалност, почваш да мислиш само за неща, които са за оцеляване. Първото, то е било още преди 89-та година първото ограбване, значи 86-та и 7-ма, когато се създават различни в западна Европа структури, но западна Европа ни търпеше тогава, ние й се дупехме и се кланяхме, това са абсолютни истини, и сега продължават между другото да ни ползват като обслужващ контингент. След това Лукановите зими, това е също много драстично ограбване, което в личен план всеки да попитате, ако има памет, ако има памет, пък моята е слонска, аз ги помня тия неща. Последващ, разбира се и, така, революционните нагласи по това време на българите - и 89-та, 90-та. Набързо сглобени правителства и народни събрания, конституции, основни документи и закони, които явно може би за времето си са били за измъкване на нещата, но се оказа, че впоследствие въобще не са адекватни на времето и насоките. Дадоха възможност на много хора да присвоят огромни суми и да стане така, че този, който няма тая нагласа да е бандит или да е на висок пост в държавна структура, или да е в Държавна сигурност, не всеки има такава привилегия, си остана, Вие виждате какво е положението - може ли някой да си представи въобще, че е може такива строителства да се направят, такива строежи по Черноморие, по това, аз много съм ходил и съм видял какви ли не чудесии, каквито едва ли някой за пет години, за две, за три може да направи. Далеч съм от мисълта за социализъм, ама абсолютно далеч, напротив. Но честността в постигането на тези успехи, защото в края на краищата, да не се лъжем - всичките държави като богатство се изчисляват в пари, всичко се изчислява в пари, така че да не си говорим глупости, че идеали и т.н. - в края на краищата както държавите се мерят по пари, така и вътре в държавите хората се мерят пак по парите. Вие знаете къде са парите. Може би или сте по-млад и не знаете, но всички големи пари са свързани със секретните служби и структури. Това не може да не засегне психиката на умните, образованите хора, които просто не виждат измъкване, покрай тях изтичат, парите не отиват на място и в края на краищата ти се оказваш в оцеляващите, просто да оцелеят. В същото време тръгват моите момчета, специално в моя случай, завършват средно образование, почват да учат висше образование, това е вече 96-та, 97-ма година. Ето го личния план - единия във Варна икономика, другия в Търново по вашите науки. И: Политилогия. Р: Политология. Той тогава беше философия в Търново, след това се премести в София. И аз съм тука като Jesus Christ в средата, на кого да дам сирене, на кого - хляб. Това е 97-ма година. Какво е личен план! Имах седем долара, аз съм дирек, управител на болница, имам седем долара заплата. Сестрите имат два долара и половина заплата. Какъв личен план! Няма ли кой да ги опише тия неща, да не ходите вие като месии да питате, няма ли кой от вашите преподаватели, толкова ли са с плитка, плитка памет, толкова ли им е къса паметта, те не помнят ли тия неща, те не бяха ли радетели на една или друга повеля на времето? "Айде дайте сега да бием барабана на тъз!" "Айде тоз да ми плати, нали БСП ще ми плати, да станат нещата така, пък после ще отида аз към другите, те да ми платят." Не са ли платени вашите хора? Политолози, социолози, нали ги виждам как приказват. Трябва една книга за прехода. И: То има няколко такива. Р: Къде е? Истинската! Каква някаква? Кой е написал книга за прехода? За цялостния преход. И: Доста хора. Р: Кой? И: Има една много известна на Андрей Райчев, която... Р: О, Боже! О, Боже! И: Да, тя е много критикувана, след това има друга книга, която... Р: Истината! Говоря за това не от призмата на комунистически или СДС-арски идеи, защото аз съм един от създателите на дясното движение в Шумен, тук. На седми ноември, на седми ноември 89-та, на седми декември 89-та, ние на 4-ти декември създадохме, значи 20 дни след преврата, създадохме Демократичен съюз "Възраждане." Без оглед на дали са членове на партия, на БЗНС, няма, просто хора с демократично мислене. Стана едно страхотно движение - интелигенти, лекари. Направихме го в барчето на работническа болница, там го създадохме. На седми декември излезе циркулярно писмо, декрет на БКП за бораба с неформалните организации. Ето че не знаете! Значи Андрей Райчев да с, малко... Аз мога да донеса и устава, мога да донеса всичко, да видите какви неща сме планирали ние в нашата декларация. На първо место е член първи да падне, при нас. Ние сме го измислили това. Бог да го прости доктор Белев, който беше преди мен тук, заедно ни разпределиха - аз отидох дирек, управител на Работническа болница, а той беше тук, той почина, заедно с него и моя главен счетоводител Димитрин Вичев, който политически затворник е бил в Стара Загора, създадохме това движение, акто направихме, въпреки че аз бях партиен, и Румен беше партиен член, то иначе нямаше как да ни направят. Това че моя род и от двете страни са страхотни идеалисти, вярващи и бедни. Умни и бедни, целите им родове са с активни борци, но са се били и са, винаги са патили. Имаме паризани, имаме ятаци и от баща ми и от майка ми от страната. Но вярват! Бедни, вярващи и верни, това е. Ние не сме такива, нашето поколение не е толкова вярвщо и толкова, а вашето пък... И не трябва да е толкова,нали, трябва да гледа реалностите, а не да вярва сляпо на нещата, на глупостите. И имам лични срещи с, тогава, с Желю Желев, имам лични срещи с, тези - неформалните организации, тогава СДС като се създаде. Ние бяхме като организация към десните движения - Демократичен съюз "Възраждане." За да се премахне тази, как да го кажа, тоталитарна система, авторитарна, тоталитарна, не авторитарна, ами е групова и затова е тоталитарна и кой е уптавлявал, как е управлявал, и сега излизат пък за тоя период книги, сега Батето ще ми пише и тоз ще ми пише, оня ще ми пише, те всичките станаха писатели, какво стана в тъз държава... И така, значи както е вървяла държавата, така общо взето е и, аз за себе си говоря, и личното преживаване на моето семейство, на мен лично, борба и с това да се внедриш и да покажеш какво можеш като специалист, като организатор в тая тежка, трудна действително, много тежка и трудна система на здравеопазването, която е толкова плюта и абсолютно неуместно плюта и абсолютно, страшна тъпотия и простотия се излива и ги слушам, това е създадено, все пак, обновяването на болниците и в управлението на едните, и в управлението на другите все е правено по нещо, щото беше действително 90-та година един абсолютен хаос, сега сме 2010, съвсем друго е. И няма такива работи, че хората не са обслужвани, че това, че онова, това са повече журналистически истории - идете в болницата, ще Ви приемат веднага с усмивка и, независимо че няма и пари, ще Ви обслужат, никой никого няма да върне. Това е истината, дунадми. Ей тая сутрин тука едни приятели, единия с спешност след травма разправя как са го приели, ка са го. Това какво плюят по телевизията не знам. Хората пари нямат, действително пратих жената да ми купи марли и превръзки, щото няма, няма! Но хората си ме обслужиха, седят там , вършат си работата и толкова. Не е чак толкова. И тия нагласи... Общо взето като лично изживяване прехода е много тежък и много труден, много тежък и много труден. Минал през всяка личност, уважаваща себе си не може да понесе разнобоя в вижданията на държавните, на управителите на тази държава, от едната крайност към другата и все по потъване и потъване, и потъване на икономиката и т.н. Казах Ви 97-ма година абсолютен срив, след това борба пък да се съхрани болницата, защото още оттогава върваха тея неща, закриване на болници и тя е закрита. В момента тази перла дето беше на града и дето не можехме да сварим, нямахме празно место, записваха се хората да чакат, както е на запад, дето викат, че... не е вярно, на запад е така, знам им системите на всички, се закри, тая структура - по-малка, по-гъвкава, просто се закри 90 и... 2000-ната година окончателно, там остана едно ДКЦ, едни фалшименти тъй, без легла, без това. Закри се и сега идете да видите какво е разруха! Ами това е едно лично изживяване също! Светеше, отдалеч се виждаше, аз съм го направил, сега идете да видите какво е! Това е страшно да го видиш. Толкова труд и изведнъж някой с лека ръка - закрива, затваря. Естествено като се запусне, като... следва разрухата, следват грабежите, набезите на обичайните заподозрени, всичко е разграбено. Тъй. И: А какво бяха за Вас, Вие сте основател на това движение, какво бяха за Вас 80-те, в смисъл какво искахте да се промени? Във вашия живот какво... Р: Значи нашето поколение беше свикнало да му командват и мисленето. Това искахме да се промени, това искахме да се промени. Едва ли щеше обаче да тръгне някаква такава инициатива, ако не беше от друго место да дойде някакъв вятър, дето, то в песента много хубаво се пее The wind of change, нали, щото е готино, ние тука нямаше да се мръднем! Това е истината. Ние нямаше да се мръднем. В комунизма можеш нещо, не можеш нещо - на работа си. Затова има една огромна носталгия, особено от хората, които са в маргиналната страна на нещата, които са встрани, аутсайдери, те винаги ще приветстват комунизма, защото те и тогава си намираха, другото явно е борба. Но основната причина беше да не ти, ами Вие, какво, също, първо срещу партийния секретар - аз съм управител на болница, слагам навсякъде подписи, обаче имам партиен секретар на главата си, който идва и ми казва какво да правя. Е това няма, аз съм се, едва ли не съм се бил тука с първите секретари на партията. Викам "Вие направихте ли ми конкурс?" Като тогава, в комунизма, като назначаваха на такива постове, се нарежда цялото местно Политбюро от министерството заместник-министър и те изпитват, какво ще правиш, какво няма. Тогава! В партията беше това. Значи все пак са имали разум кой ще бъде там. ако не си партиен член, не можеш да отидеш нагоре. Аз как станах партиен член? Ами, като отидох, отказвах, отказвах, отказвах, отказвах, защото не исках да се обвързвам с това нещо, не ми са такива разбиранията просто, по друг начин мисля, независимо че вкъщи е съвсем различно - няма значение. И ми казаха "Ти като не щеш, ако щеш, бе! Ти две специалности имаш, утре ще тръгнеш по Либия да работиш, по Тунис да работиш, по това. Кой ще те пусне?" Това е! И аз викам "Чакай сега, що... Голяма работа!" (разговорът е прекъснат от трето лице) И значи за промяна на мисленето, за ей този прословут член първи на партията - един партиен секретар, където никаква отговорност, но може да разбие всичко и срещу това, значи икономиката, здравеопазването - партийните работи са си партийни работи, да не се, въпреки че в много позиции в прехода и в много управления се повтаря това нещо. Има и партийни чистки. Ще отрече ли някой, че има? Никой не може да отрече. еми, всичко това се вижда и всички са правили партийни чистки, всички - и комунисти, и СДС-ари и т.н. Всеки назначава човек, ама никой не гледа качествата му. Или поне в много малка степен. Затова става и разнобоя в... А това се отразява няминуемо на икономиката. Еми, не можахме да се преборим с това нещо, по друг начин разбирахме демокрацията ний. "О, свобода, дай - за нула време ще достигнем световните рекорди!" Глупости на търкалета. Именно тоя човешки фактор, който е вътре в нас пречи да се осъществи тоя бърз растеж и възход и натрупаното мачкане с години - българите имаха една от най-тежките тоталитарни системи. Свободолюбието на, примерно на средноевропейските народи - Чехия, Полша, Унгария, междинните им "нежни", "тихи", не знам какви революции, при нас не е имало такова нещо, не е имало, напротив - ние имаме убити в Чехия. Но тука нямаме убити, тука има убити турци. Турския проблем също отключи някакво недоволство, защото беше безумие, просто беше безумие. Ние сме тука в турски район и знаехме какво става. Имаше тука страхотни митинги на турците от целия Делиорман тука идваха, Лудогорието тоест, нали, "дели орман" на турски е "луда гора." И това е също един момент, който отключи напрежението, а дали не беше умишлено направен? Не знам. И: В какъв смисъл умишлено? Р: Умишлено направен, като подготовка за прехода. И: За десети, с тази цел? Р: Да. Но от друга страна пък въобще не е почнало от 89-та година преименуването, има изселвания на турци през целия комунистически период и в царско време има изселвания периодични, може да се погледна историята, дестки изселвания са, значи... а тежкия проблем на преименуване започна 84-та година. Аз бях на курс в София. Изтеглиха, където живеехме на общежитие, реаниматорите в Кърджали, двама реаниматори имаше, поради събитията и т.н. ги изтеглиха, веднага ги отзоваха от курсовете, ги извикаха в Кърджали. За 15 дена ги прибраха, просто със, чрез военните. И тоя процес продължи до, напрежението вече достигна... И тогава тихо, ние знаехме, ама нали, даже и ние вътре в държавата не знаехме там в Кърджали какво става: "Много важно!" Нещо като... да не се говори много затворените системи в бившия Съветски съюз, то и сега ги има затворените зони. И: Да, даже откриват и нови. Р: И нови откриват без да ги знаят, точно така. И... Преходът, какво да кажа. Както е икономиката, така и политиката на пикове и спадове си върви тая вълнообразна, не може да все растящя икономиката или всички да обичат безкрайно много политиците - няма такова нещо, няма такова чудо. Но всичко това се отрази на хоратам, на определени личности с по-свободолюбиво мислене. Това много пречи, много. И липсата на справедливост е най-тежкия момент, ненаказуемостта на престъпленията, липсата на справедливост, ненаказуемост на пладнешки кражби и обири в огромни размери. Да не говорим за грешки направени както с връщането на земята, грешки направени с РМД-тата, със, значи тая приватизация започна още в комунизма: "Айде сега предприятията да не ги обновяваме, ами ще ги дадем на работниците, те да му мислят." Дето Радой Ралин хубаво го е казал: "Сбърка ли стругаря, сам си отговаря. Сбъркат ли отговорни другари, отговарят всички стругари." Или... Или това другото: "Качете се, работници, на тротоарите, да минат с мерцедесите другарите!" Това е, общо взето, какво. Сега отделни години, отделни дни, ако се напъне човек, може да се сети някакви драстични неща, но това са лични неща, които... Ето тук, откак съм тук и преди аз нямам в здравеопазването, дето е уж най-неподредената система, при нас специално, в нашите структури на всеки две години третата година се прави нов конкурс, независимо че си с договор. Преверяват те, идват, правят на цялостната ти работа проверка, аз има четири вече, тук, и долу два в болницата - шест. Значи на всеки три години ти проверяват знанията, уменията, управленския опит и т.н. и какво правиш със структурата в карая на краищата, не само да седнат при тебе, да те изпитват, идват тука шест човека от... Миналата година идваха, миналото министерство, шест човека специалисти, води ги заместник-министъра, главен държавен здравен инспектор, сядат тука - пет минути раговор с директора, айде сега по етажите, поместата, по етажи, по обекти, след три дена идват и ти казват: това, това, това, това, това. Според работата, която си свършил, което си организирал ти правят и оценка. Може, може и така. Аз говоря за държавни структури, нали. Знам как, много по-прецизно, се подбират кадрите в частните фирми - със знания, с опит, компютърни умения и т.н., по специалност, за да тръгне фирмата нагоре. Не може без хора, без личности няма, нищо не става. Така е и в здравеопазването. Но най-лошото е, че до пет години няма да имаме лекари, които да лекуват населението. Това е. На всичко друго говорят, но... Това дето бягат е нищо, тези, които остават тука, нямат желание младите въобще да взимат специалности и да работят, на моята възраст след две години се пенсионират и край. Има млади, които просто ще бъдат малко, физическа възможност няма да имат да обхванат това. Еми, друго какво. Аз не Ви дадох възможност да ме питате нещо, въобще. И: Ами, на мен ми е интересно за дейността на това сдружение? Р: А, ами много сме се, много сбирки сме правили, абе просто... И бяхме фактор, взеха да се съобразяват града с нас, в града взеха да се съобразяват с нас, викаха ни на национални форуми като представители вече на дясната коалиция. То беше отначало Съюз на демократичните сили като дясна коалиция. Имахме тука координационен съвет, настоявахме пред общинските органи, впоследствие пред областните за неща, които... Докато се изроди, докато всичко се изроди, докато в тия структури се намесиха хора, които, ама с, съвсем, така, да си задоволят някакъв личен интерес. Влезнаха даже и в областните управи тогава, така стан и с... Ами не виждате ли СДС какво стана? Кой разби СДС като структура? Значи от един широк, от една широка основа на демократично мислещи хора, за да вземе такъв огромен процент на определени избори, на дадени избори, за да може сама да управлява и изведнъж да падне на четири процента, просто не го виждам. С ДСБ, с... Там също има, струва ми се, че, ако беше останало като демократичен съюз, щеше да има по-голям... И: В смисъл да не става партия, а да е коалиция? Р: Да не става партия, а да е коалиция, защото в тази коалиция щяха да влезнат всички вдясно. Щяха да се явяват на изборите, нямаше да има такива скачания отново към комунизъм, отново към дясно, айде пак към комунизъм, айде сега популистки царски истории, нали, царя да дойде тука, месията и сега и повторение и така. Ако си беше на широка основа, там щяха да са... Но службите си знаят работата. И: Не знам, в смисъл, ракажете ми го това по-подробно, някакси Вие сте вътрешен човек, как точно се случи това, как навлязоха тези хора, как... Р: Кои хора как навлязоха? И: Вие казахте, че... Р: Ами, ние бяхме един затворен кръг. Наприимер тук имаше, няма да му, не е приятно, че е колега, няма да му, един лекар, който... стан впоследствие и депутат, но той нямаше халхабер от това, което ние правим, значи това е след 91-ва и 2-ра година... Това са приспособенци, хора, които... Има ги такива навсякъде, във всяка партия. Така, влизат си, влизат си. Как да Ви питам сега този Цонев как влезе в СДС и сега къде е? И: Сега е в ДПС. Р: Така. Как може един главен секретар на, секретар на това, къде е сега, Бисер къде е? И: И той там. Р: Бисеров ли беше, какъв беше? И: Христо Бисеров. Р: Христо Бисеров. Е как! Еми, ето - така. Чрез тях.., ей това е изопачаването, опорочаването на всичко. Местните, депутатите на место се изявяваха като гаулайтери тука, правеха приватизации, правеха, беше в общинските градове един ужас, на приятелски начала. Независимо от плюенето по вестници, по това, всичко си вървеше, взеха си държавни структури и така - изживяваха се като гаулайтери. И едните, и другите ,и който няма какво да вземе вече - то не остана. А това са в ранните години, координационния съвет, аз сам го напуснах като вече започна след няколко драстични заседания 90-та, 91-ва година, там ставаше въпрос за подкрепа на личности, кои да подкрепим, кои да се издигнат за общински съвет, кои да се издигнат за депутати, кои да, нали, за тези, там започнаха разнобоите - "Ама що аз съм на пето място, ами не съм на първо, аз малко ли съм дал!" Ей такива. Значи за какво са отишли тия хора? Или за постове, или за някого. И: Вие се отказахте да се борите с тях? Р: Ама ний... Тогава нямаше като на Запад богати хора, които да кажеш "Абе, тоя няма да краде, щото има един милиард. Дай да вземем да го изберем него - ще знаем, че няма да краде." Нали, примерно говоря. Тогава искаха да започнат тая дейност. И затова искаха да отидат на високи позиции във властта, чрез властта най-лесно става. Аз нямах амбиции, аз исках да си... на местно ниво правехме нещата, но да си върша професията, това, което, за което съм учил, нещо, от което... За да станеш политик, малко или много трябва да си демагог. Или по-скоро много, отколкото малко. Не ми е такъв характера, не мога, усещам се, че не мога, просто няма да бъда силен, не е... Така е, усещам се. Най-добре е професията, за която си учил, за която си се борил. Това е също борба в личен план така. Еми... И: Споменахте преди малко за някакви лични преживявания от тоя период. Р: М... И: Някакви случки. Р: А, къде ще се връщаме сега на случките. Казах, че има, безспорно, всеки ги е имал, ама... И: Не Ви се говори за това? Р: Ами, разбира се, те са по-лични нещата и няма да влизам в такива подробности, но, общо взето, аз схемата я казах и на преживяванията, и на това. Значи, не можеш ти да бъдеш отделно, трябва да следваш някакъв път на обществото. Това е. И: Така е, но все пак всеки го преживява малко по-различно. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 153.94 Kb. Сподели с приятели: