Интервю на виктория митрова с бейхан мехмед, мюфтия, кърджали, 06. 2012 г. Кое е най-важното за вас събитие от последните 20 години на 20-ти век?

-От 2004 година работя в сферата на главно мюфтийство, първо като преподавател в Устина, по-късно в Шумен и сега съм главен мюфтия в Кърджали. Така че, липсват ми първите 15 години, тъй като бях студент в Турция. Най-интересното е, че в момента имаме три духовни училища, така че всеки мюсюлманин, мюсюлманка, които проявят желание може да следват в нашите училища. В цяла България имаме 1 200 джамии и в една голяма част от тях в момента се четат призива “Езан”; всеки петък изнасяме лекции във всички джамии. Петъчният ден означава да се изнася лекция по определена тема, свързана с ежедневието. Една от основните в исляма е да изпращаме хаджии, т.е. на поклон в Мека, така че в последните години това пак се прави при нас. Ако трябва да направим едно сравнение – в Сирия преди вътрешната война имаше едно условия, за да отидете на хадж трябва да сте навършили 54-годишна възраст, докато тук, при нас, няма такава възрастова граница. Така че това също е приоритет за мюсюлманите в България. Имаме вече издания на Главно мюфтийство, преди 20 години имахме една или две основни литератури, в момента имаме много книги, преведени от турски, от български и даже имаме автори, които пишат книги на тази тематика – това ни радва.

-Да, от 2000 до 2004 година.

-Ще ви покажа от тази литература, издание на Главно мюфтийство. Знаете, по време на комунизма всички религии бяха засегнати. Последните 20 години ние сме в един демократичен период. Колко се спазва, това е друг проблем. Даже мога да дам няколко примера. Преди седмици секретаря на главно мюфтийство в едно интервю каза, че имаме нападения на джамии, на наши духовни училища за последните две-три години поне 150 пъти, което не е знак за демократичен процес. Имахме проблеми в Софийската джамия по време на петъчна молитва, друго - джамията в Стара Загора, преди няколко дни бях там, превърната е в музей. И сега хората нямат джамия.

-Решението е взето от министъра на културата – “мюсюлманинът”, Вежди Рашидов. В Русе имаме историческа джамия “Мирзаси паша”, построена от преди триста години. Аз завърших духовното училище в Русе, така че Русе ми е добре познат; при един ремонт на пътя джамията пострада. И сега се питаме дали това е направено нарочно или без да искат, но щом е неволно, общината трябва да се заеме да я ремонтира, тъй като до месеци или до зимата тя няма да издържи. И за Стара Загора, джамията е една от първите построени в България от 1406 година – “Хамза бей джами”, архитектурата, с купола, с надписите вътре показва, че тя е ислямски храм, но преди няколко години, областната управа, ако не ме лъже паметта, изкарва нотариален акт, че тя е общинско място, но куполът и архитектурата показват, че тя е историческа джамия. Това са едни от негативите. Знаете, че в София, в момента стотина мюсюлмани кланят петъчна молитва на тротоара, а говорим за София като за град на толерантността, тъй като църквата, синагогата и джамията са в един триъгълник. Да, в Кърджали също се гордеем с диалога, с толерантността, но има неща, които трябва да се оправят. В София се нуждаем от една джамия. Имаме висш ислямски институт в София. Един от най-важните проблеми на института е, че за момента нямаме академични кадри, но този проблем е в процес на решаване, сега имаме много кадри, които учат в чужбина, защитават докторантура в Турция; втория проблем е, че нямаме база, при все че имаме закупена земя в Малинова долина, имаме подготвена архитектура за висш ислямски институт и джамия, но все още софийска община не ни позволява да започнем строителството.

-В България нямаме теологичен факултет, във висшия ислямски институт се обучават за бакалавър, но за магистратура и докторантура в България нямаме условия, така че те предпочитат обучение в европейските страни, като Холандия, в Ротердам има “Ислямик университ”, в Турция – в Анкара, включително и Мека и Медина в арабските страни. В момента имаме 3250 теолози, завършили във висшия ислямски институт, друга част в Турция, а мюсюлманите, които живеят в Родопите, най-вече предпочитат Йордания, може би Арабия и други арабски страни.

-Нямам спомени за 80-те години, тъй като съм набор 81-ви.

-От Търговищки, от Шуменски край съм. През 85-86-та година бях малко дете, родителите ми бяха уплашени, казаха, че са дошли с танкове в селото и ако не си променим имената ще има фрапиращи случаи. Това е от първите ми години спомена.

Как се реших да избера тази религия? В процес, може би на забрана тогава, направих сравнение, в къщата, в която живеехме бяхме две семейства – майка ми и баща ми, и дядо ми и баба ми. Баба ми беше 6 години болна и дядо ми без да каже “оф”, години наред се грижеше за баба ми. Докато баща ми, той беше учен човек за онова време, всеки ден се караха с майка ми, той употребяваше алкохол и аз си направих съпоставката, че за да има уважение между хората трябва да има религиозно образование. Защо? Защото, според мен, формулата за щастието е в две неща, първото е вяра, и второто – семейство. И аргумента за това мое мислене е от бащата и майката на цялото човечество – Адам и Ева. Те са първите хора и Господ Бог ги дарява с 30 страници – прави това, или не прави онова. И в същото време, след като първия човек беше създаден, Господ Бог създаде жена му – Ева.

Така че, за щастието на хората, тези две неща са много важни. Но гледаме, в наши дни хората не създават семейство. Защо? Защото те вземат от забранения плод, днеска се кефят с едни хора, утре с други, казано малко по-открито и това е за съжаление.

Другият момент е религията, европейските мислители казват, че религията е утопия, че не касае земния живот, а повече отвъдния. Това не е правилно, според мен, защото с камери хората могат да се контролират донякъде, но когато не си говорим помежду си, държавата няма как да се намеси. Но религията има един момент, когато казва пратеникът Мохамед, че хората не трябва да си говорят повече от три дена, т.е. обратното, ако сме сърдити, трябва до три дена да си разрешим този проблем.

И другото, не гледайте на хората, на обществото с негативи, а винаги с позитивното, т.е. чашата винаги е наполовина пълна, ако може да се каже така.

Баща ми беше много добър човек, помагаше на хората, но нямаше нито религиозно образование при него, нито при майка ми и затова се караха за житейски дреболии. Прави ми впечатление, че днес в обществото, моралът липсва, щастието липсва, уважението липсва. Ако прочетем европейски вестник, там ще видим, че често се споменава за такива моменти и даже към родителите не си обръщат с “татко” и “майко”, а с “Иван” и “Мария”, така е за съжаление в европейското семейство.

-А Вие спомняте ли си дали баща Ви и дядо Ви по различен начин преживяха смяната на имената?

-Винаги първата стъпка е важна. Разказва се за една случка в анкарския университет. Един професор задава въпрос: “Какво е опасност?”, студент отговаря: “Опасност е професора да зададе въпрос и вие да не отговорите.” Професорът се радва на този отговор и му пише шестица. След месеци отново задава същия въпрос, студентът се опитва да даде същия отговор, но професорът му пише двойка и казва: - Това вече не е опасно за тебе. Така че първата стъпка е винаги опасна, но хората с течение на времето свикват. За първия поток от хора било трудно, представете си, идва танк, идват полицаите в селото, казват: - Ако се промените, добре, ако ли не, лошо.

Българите и турците си приличат един на друг, защото някои турци са почнали да консумират алкохол, има вече много смесени семейства, но идва един момент, в който хората с държавен закон трябва да си променят философията, историята и всичко. Хората са започнали да се променят, не са религиозни както в османско време.

-А Вие, имате ли личен спомен, вече в 89-та година, когато е „голямата екскурзия“. Вашето семейство как беше повлияно от това?

-През 89-та година ние трябваше да се преселим в Турция, но един от братята на майка ми не беше създал семейство, беше болен и ние останахме да се грижи за него. И другото, в село Обител, където живеехме, община Омуртаг, област Търговище, 80 % от населението са турци, може би 10 % са помаци и цигани и 10% са българи – хора, които са дошли да помагат за развитието на селото – лекари, учители и други такива отговорни лица, дошли в нашето село. Нямам други спомени от тези времена.

И другото, когато се гледа на историята назад, не с негативната страна, как можем да си вземем поука оттогава и да бъдем по-надеждни, по-мотивирани. Може би от тази позиция трябва да се четат историите. Съществуват две виждания, първото е, че ние, турците сме много опасни хора, фатални и други подобни глупости, историята се пише по този начин. Един професор, не си спомням името му, от Софийския университет, вече е пенсионер, обясни, в предаване по телевизията, че фактите за свирепите разправи в Батак са изопачени и лъжливи, каза: - Дълги години, за да не ме накажат в университета, да не последват строги санкции спрямо мен, аз трябваше да пиша, че в Батак е имало клане и то на хиляди души. Американският изследовател в книгата си “Смърт и изгнание” – Джъстин Макерти, издание на Софийския университет, пише, че не турците са турците са нападали българите, а с помощта на руснаците е ставало тъкмо обратното, като посочва от къде черпи достоверни сведения за това твърдение - консулства, посолства и не само на Турция, а и на Германия, Франция и на други европейски страни. Евлия Челеби има книга със заглавие “Пътешествие”. Той е бил в България и казва, че в София преди 400 години е имало 80 джамии, в Шумен близо 50, в Стара Загора - 44. Добре, къде са тези джамии сега? Другото, което е – църквите в България са построени по времето на Османската империя, но нито една църква не е изчезнала. Това ни радва. Когато трябва да говорим за Света София в Истанбул, когато Фатих султан Мехмед завоевателя превзе Константинопол, той превърна тази църква в джамия, но не докосна една история; иконите все още съществуват, т.е. не са осквернен, въпреки, че изобразяването на човешкия образ, животинския образ при нас е забранен. Навсякъде се говори, че историята трябва да бъде обективна, но колко обективна е – аз често си задавам този въпрос.

-Трудно е да е обективна, защото, знаете, различни хора, с различни виждания я пишат.

-Така е, но аргументите когато се пише всяка история, трябва да бъдат здрави.

-В Кърджали хората се разбират добре, това ни радва. Даже на празници, често се срещаме с моя колега, той е връзката. Слава Богу такъв момент няма. Защо? Защото на официални празници кметът на Кърджали Хасан Азис ни кани двамата заедно, като представители на нашите институции, това ни радва, разбира се. Но този момент липсва в другите градове. Ако трябва да дам пример, имахме проблем с езана в Плевен. Кметът на Плевен в едно интервю казваше: - Докато аз съм кмет на Плевен, няма да позволя да се чете езан по високоговорителите. При условие, че имаме законово улеснение, но въпреки това там виждаме местната власт как променя и изопачава нещата.

-Историята помни по-ужасни случаи от османското управление тъй като не е само империя и не гледа своите ресурси, но в същото време строи пътища, чешми, библиотеки, но вътре в османската структура виждаме, че брат за брат става враг. Във времето има много подобни случаи, в които мюсюлманите се избиват един друг за трона. Другото е в България, една природно красива страна, но може би най-скромната в целия свят, имаме нашето дълголетие – българи и турци сме живели заедно, без да имаме никакви проблеми. Но пак се връщам към историята, някои хора четат само едната страна на историята. Всеки човек има тристранен облик – дясна страна, лява стана и предна, така трябва да се поглежда и на историята от всичките страни, не само от едната. Защо? Когато бях ученик в основното училище, беше ме срам, че съм турчин, защото учителката разправяше, че сме опасни хора и на мен ми беше много болно, че съм турчин. И се разправяше, че турците са изостанали от модерния живот и че още живеят в пещери в Турция. И тогава си казвахме като деца: жалко е, че сме турци, можехме да бъдем някое друго племе. Такъв грях имахме?! Другото, което е трябва да се погледне и от тази страна, философията в исляма не е както в християнската теология. Исус Христос, жертвайки се опрости греховете на всички хора. Но при нас не е така, когато човек извърши някакъв грях, той си вдига ръцете и казва: - О, Господи! Прости моите грехове! Така че аз не съм отговорен за дядо ми, не съм отговорен за баща ви, ние може да сме различни хора, аз да бъда мошеник, а баща ми да бъде полицай. Това е стратегията. В отношенията с хората мюсюлманите са много търпеливи. Търпението се поражда от говеенето. През месец рамазан ние говеем, говеенето не е като в християнската религия, пак да направя едно сравнение – в християнската религия четиридесет дни подред се пости, т.е. някои неща не се ядат, не се пият, докато при нас не се яде и не се пие нищо, сутрин от 5 часа, вечер до 8 часа, въпреки че една голяма част от мюсюлманите са създали семейство, но половия акт по време на рамазан също е забранен. Така че мюсюлманите през този месец рамазан се превръщат в ангели. Защо? Защото за ангелите знаем ние, че нямат мъжки и женски рожби, не ядат и не пият, нямат нужда от това. Именно по този начин мюсюлманинът се превръща в по-здравомислещ човек и в същото време усеща тръпката в бедните хора. Днес има много хора, които се хранят от контейнерите на улицата, така че ние трябва да бъдем по-отговорни хора, да им подаваме ръка. Това е философията, която се изповядва и възпитава по време на месеца рамазан.

Как може да се преодолее разделението? Като от двете страни – историци от България и историци от Турция, седнат на масата и напишат една обективна история. Второ, медийният глас е много важен. Как телевизията споделя този момент. Все още на 3 март, имаме театрална постановка на “Под игото”, един българин как може да гледа позитивно към мен при положение, че е убеден, че аз, т.е. дедите ми, съм заклал баща му, майка му. Трябва да се напише една обективна история, това е моето мнение.

Преди 5-6 години бях учител в духовното училище в Момчилград, имаше много ученички от Родопите, те бяха забрадени, не защото е ислямска мода, а защото го има като заповед в Корана за жените. И тогава видях българчета да замерват нашите ученички, които са забрадени с плодове. Без да се карам, с омекотен глас, аз им казах, че не е хубаво, не е морално да постъпват така. И един журналист е забелязал това, дойде и ми каза: - Браво, можехте да им се скарате, да викнете на висок глас. Аз казах: - Те са малки деца на 3-4 годинки, не разбират какво правят, но явно в техните къщи родителите не говорят добре за нас. Именно така се създава омраза, малкото дете, без да мисли замерва човекът с профил на мюсюлманин.

-След като завърших основното си образование в селото си, продължих средното си образование в Русе в духовното училище и причината беше моето семейство. И в последствие видях, че това, което се пише в българската история не всичко е правилно и по този начин преодолях унижението. Но никъде, в никоя лекция не съм споменавал, че историята е изопачена, не ние сме страната, която напада и убива, а е друга.

В Стара Загора сме имали 44 джамии, в българската история се споменава, че Осман паша идва в града и го запалва. Но защо Осман паша идва в Стара Загора? Защото са изгорени джамиите, но никъде в науката, наречена история не се споменават причините за нападането на града. Историята трябва да бъде написана с обективни данни за миналото, за да се променят някои неща. Не сме черната овца на това общество, ние сме част от това общество.

-Ако погледнем нашата най-близка обща история, 90-те години, промяната на политическата система, Вие тогава сте бил още ученик, после студент, но какво си спомняте от тези моменти. Или какви бяха реакциите на родителите Ви?

-Мнението на повечето хора от обществото е, че комунизма беше една прекрасна система, защото имаше работна ръка за всички. Един негатив на системата беше - да промени личността на хората и да каже на турците – всички сте българи и на българите да каже – вие не сте християни, а вие сте атеисти, това беше фаталното в комунизма. Иначе като социална система беше прекрасен.

В 90-те години спомням си основателите на ДПС идваха в нашите села и казваха: -Аллах и движението за права и свободи.

-За Вас, като млад човек тогава как почувствахте 10 ноември?

-Демокрацията е добра, когато се управлява с демокрация, но за съжаление не винаги държавата е майка за всички хора. Тя е майка за едни, мащеха за други, този момент често се усеща.

-Една голяма част от турците, може би и от циганите в момента не си променят имената за да могат да работят в българска фирма. Все още когато се назначава работник, не се избира чрез конкурс, важното се оказват връзките. В момента ние все още не можем да се вземем в ръце и да станем една силна икономика. Вижте в Турция, ако трябва да се даде пример с Турция, 80 % от населението са турци, 20% са араби и най-вече кюрди. Но въпреки това в момента Турция е една от мощните икономически сили. Защо? Затова защото тя сртои фабрики и в тези проблемни зони. Докато тук, по някой телевизионен канал все още говорим за проблеми между турци и българи. А общото между нас може да бъде как да превърнем тази красива стана в една мощна икономическа държава.

Ние говорим, че все още между българи и турци има проблеми, а през това време 30% от българските младежи са вече в европейските страни.

Работата ни ръка е в европейските страни. Преди няколко дена четох статия, в която се съобщава, че България има население близо 7 милиона и нещо, но за съжаление близо 3 милиона младежи са в европейските страни. Сега обикалям в Пловдив и в други градове, често имаме събрания, прави ми впечатление, че хората, които срещаме в центъра на града, по улиците са предимно много стари, или много млади – ученици.

-Всеки човек дава примери от своя малък свят. Моите примери са от моето скромно село. Преди години имахме един проблем с езана. Един от мюсюлманите беше казал, че сутрешната молитва е много рано, така че ще ви помоля да не четете сутрешна молитва. Това е мюсюлманин. Но след ден-два моята преподавателка по математика госпожа Димитрова ми каза: - Аз те слушам, много добре четеш езан, това ме радва. И това ми го казва българка християнка. Много добре се разбираме с българите в нашето село, те са елита, тъй като една част са лекари, преподаватели, все на важни места са, но както се казва: - голямата рибка изяжда малката, те леко се променят. За да могат да се разбират със старите хора, те са усвоили турски език и говорят на турски. Проблеми в общуването няма. Ако трябва да дам пример от Шуменския университет, 90% от студентите са турци. Защо? Защото селата са с компактно турско население. И “атакисти” пишат писмо до декана на педагогическия факултет - защо по време на междучасията се говори на турски език. И деканът отговаря: - Преди седмици бях в един европейски университет и официалния език там е английския, но там хората си говорят на различни езици. Така че какъв е проблемът, че тук говорят на турски.

Преди месеци, или година щяха да направят референдум – дали по новините да има програма на турски език. Е, това не говори добре, защото близо 30% от населението в България са турци.

Турците в България имат комплекс, така да се каже че са черната овца; хора с едно коварно минало. И когато тези турци отидат в Турция и турците казват: - Вие сте българи. Така че тези хора остават в средата и не знаят в коя страна да отидат. Има го този момент, за съжаление, тъй като и аз бях студент в Коня и на мен често са и казвали - българинът да чете Корана. Пратеникът Мохамед казва: - В тези общества, където хората са равни не се гледа на тях дали са бели или черни, при тях има просперитет. Представете си, никой не избира своята нация, така че никой не трябва да отговаря за своите предшественици. Всеки човек, със своето образование и възпитание може да бъде в принос на своята държава. Защо в момента тук са много малко кадърните турци? Защото образованите турци отидоха в Турция, а можеха да останат в България и да работят за развитието на страната. Една голяма част от нашите студенти останаха в Турция, защото там заплатите са много високи. Турция няма нужда от Европейския съюз и от европейския чадър. Един учител получава в Турция заплата от 2 500 лева, същата сума получава и едно духовно лице, имамин.

-Аз също можех да остана в Турция, а имах и възможност да бъда свещеник в Германия или в друга европейска страна, тъй като имат необходимост от наши свещенослужители.

Какъв е мотивът ми за оставането ми тук? Първият мотив е, е животът е преходен, не материалното, а духовното е същественото; второ - пратеникът Мохамед казва, че господарят на света е този, който е от полза на обществото. Така че добрите хора трябва да останат тук за благото на обществото.

По време на посещението си в Америка посетихме българо-американската асоциация. Имаме много кадърни хора в момента, които са на елитни места най-вече в Чикаго. Казваме им, че в България се нуждаем от хора като тях, няма ли да се върнете? Казват: - Не, няма да се върнем. Питаме: -Защо? – Защото България винаги клони към негативното. И аз си правя съпоставката, българите, доколкото имам информация, 80 хиляди българи живеят в Чикаго и те са на елитни места. Близо 2 милиона турци в Турция имат поне три или четири етажни къщи. Турците са успели в Турция, българите са успели в европейските страни и включително и в Америка. Защо не успяваме тук?

-Преход значи преход от комунизъм, забрана на религиите, демокрация в обществото – да. Но като манталитет в хората, преходът все още продължава.