Интервю на виктория митрова с кирил георгиев1, 10. 2012 г

-Трудно вървеше; аз и изобщо не съм си го представял идеалистично нещата, на мен ми беше ясна формата и отношенията в частно-собственическата формация.

За приватизацията, в два-три вестника правеха интервю с мен, заглавието беше: Кирил Георгиев – комунист, марксист и бизнесмен. Аз мисля, че този преход беше жесток, необоснован и стихиен. Той не беше обуздан, не беше оглавен от някой, за да се извърши по-хуманно и по-справедливо. И най-важното – да запази онова, което може да бъде запазено като производство на материални и духовни блага. Сега, нямаш предприятия, нямаш индустрия, нямаш работни места, разбиваш напълно една промишленост, разбира се, има морално остаряла техника и на запад имат, но работят с нея до изчерпването й, никой собственик, до момента в който не го застраши конкуренцията, не подменя средствата за производство. А ние разсипахме всичко. Това е страшен този преход, първо от икономическа гледна точка, второ – няма права за хората, това, което е вписано в Конституцията, то е в сферата на виртуалното. Вярно, има свобода, но свободата е отговорност, ако ти не си отговорен, не можеш да бъдеш свободен. Свобода и отговорност са в диалектическо единство.

-Да, това е преход от една обществена система към друга, от една форма на политическо управление към друго. И понеже няма концепция, понеже у нас надделя омразата и антикомунизма – разбира се, има хора, ощетени от основаването на социализма, има хора, малтретирани политически, тези хора са малко, но за съжаление те са хора ожесточени, поради съдбата, съжалявам ги, но да се казва - то нямало вече хора, той ни говори за комунизъм, това доведе до едно отчуждение между хората, и това даде възможност ние да не подбираме управленските си кадри. За да станеш специалист има две необходими неща: първо – образование и второ – опит; съчетаването на образованието с опита показва какви управленчески качества притежаваш. Практиката е критерий на истината, в края на краищата. Сега какво се случва – хващаме човек от улицата и го правим министър; имахме един заместник-министър на министерство в едно правителство, който каза в публичното пространство: “Егати държавата, в която аз съм заместник-министър!” Той много добре знае, че не е за този пост. Или хващаме един, който вика повече и по-силно “ура” и го правим депутат, ала се оказва, че той не е подготвен. Няма как да станеш министър на 30 години, можеш да имаш знания, но нямаш опита, а пък обществено-политическата дейност има своята специфика, която се усвоява чрез знанията и опита. И затова преходът е толкова дълъг, защото се допуснаха грешки.

По стечение на редица фактори и обстоятелствата на мен ми дават, примерно казано, един завод, за 1 или за 5 лева, но аз си нямам и понятие как да ръководя този завод. Това се случи на практика с доста заводи, тогава затварят завода, превръщат го на скрап, вземат някакви пари и ги влагат в хотели, ресторанти и др., т. е. средствата отиват в непроизводствени сфери. Хомо сапиенс е станал като е използвал тоягата като средство за производство. Сега има много малко средства за производство, следователно има по-малко хомо сапиенс. А и средствата за производство отидоха в хора с по-малък морал, по-безотговорни. Спомням си, идва един мой колега и ми казва: “Сега съм директор на голяма банка, колкото искаш долари мога да ти дам заем.”
-Кои са хората, които взеха заводите тук?

-С изключение на един-двама, една легенда върви, че те са кадрите на партията, редно е да бъдат, но не са те, защото ако аз съм бил директор на едно предприятие, значи аз добре разбирам от характера на това производство. Ние нямаме случай директор на предприятие да е станал собственик на голям завод или друго предприятие. В Химкомбината, сегашният изпълнителен директор, познавам го добре, е работил в комбината, но като завеждащ отдел в някаква структура и някой е решил той да вземе един Химкомбинат, който струва няколко милиарда лева, на цената на един апартамент, или на един нов Мерцедес.

-Наши хора по партийна линия. Например, шефа на Подкрепа, Тренчев, който е доктор, той взе тук най-напред варници, после купи оранжерии с бонове и фалшификации. В града имаше един междинен период, когато се разсипваха предприятията – те се окрадоха, не машините, а средства, които имаха и те задържаха много и това доведе да се дават за малко пари. Даже помня имаше един заместник-министър, аз го придружавах, каза: -За 1 лев сме готови да продадем Марбас. Но в това време Марбас има 30 милиона осигуровки, заплащания, те директорите изпаднаха в безхаберие, кой каквото си иска прави, светът свършва за тях. В никой случай не се създаде система, с която да се запази стопанството, за да може хората да бъдат добре и да има къде да работят. Сега е същото, на моите студенти им обяснявам, че някога имаше планова система, по която се разпределят кадрите; напр. ако си инженер – в Горубсо, при това с три години задължителен трудов стаж. Една студентка става и казва: - Че то от това по-хубаво има ли? Моят брат е завършил инженерство преди седем години и сега е сервитьор, няма къде да работи като инженер. Нещата бяха организирани. Ние грешно разбираме и частната собственост, тя също е организирана и то много добре планирана.

В сферата на образованието, не може да завършват висше образование сто души, а да има десет единици работни места, значи изразходваш държавата средства, които отиват на вятъра, защото няма реализация. И оттам се налага във висшите учебни заведения да се плаща такса, оттам нататък е с отрицателните последици, завършилият образованието си не може да се професионализира, защото едно е да си учил техника, електроника, друго е когато отидеш в завода и да произвеждаш. И в този смисъл трябва да се планира в образованието.

В нашия град преди време искахме да направим един колеж, аз се бях свързал с китайското посолство, имахме чудесна база, една поликлиника, нова, почти завършена, да дадат апорт на кметството и ние да направим колеж, който след време да прерасне в университет за изучаване на китайски език. Кандидати ще се приемат с английски, китайски. Бяхме подготвили и цялостна програма за обучение. В нашия град имаме двама академици, единият ми е много добър приятел, другият ми е добър познат. Академик Васил Сгуров има създадена специална програма за обучение на студенти по съвременна технология, приета в Австрия, която програма бяхме готови да се приложи евентуално в този китайски колеж. Защото, 85 на сто от стоките в света - от електрониката до детските играчки се произвеждат в Китай. Светът търгува с Китай, ако знаеш китайски и английски, отворен ти е пътя до банки, до големи търговски фирми. Нашите ръководители тук не се съгласиха да дадат тази база. Аз и интервюта давах в пресата, във в. Стандарт, в това имаше много хляб.

В този град има още един парадокс. Той е град на едно поколение. За мен е добре, като и за всеки родител, моите деца да са тук; жилища има, този град е планиран за 200 хиляди души, с много простор, паркове. Когато беше населен с 60 хиляди души, зелената площ беше 24 квадратни метра на глава от населението. Сега градът ни западна, средната възраст на жителите му е 60 години; отива си вече поколението, младите, които са тук, полека-лека напускат, няма работа, а и не се създава, няма къде да се реализират, остават, както образно е казано – деветата дупка на кавала.
-Виждате ли какво може да се направи?

-Много бързо се руши, трудно се строи.

Предстои ми да участвам в една научна конференция, поканен съм във Виена, за Жижек, един словашки философ, марксист, много е актуален, с него сме поддържали кореспонденция. Аз развивам една такава теза – Китай е социалистическа страна, идеологията на китайската комунистическа партия е марксизма, това е официална идеология; през 1978 година там се проведе една конференция за Конфуций, дотогава той беше забранен, както и Лао Дзу. В 84-та година създадоха фондация Конфуций, сега конфуцианството се единява с марксизма, говорим за ценностите. В неговата ценностна система първо е семейството – свято нещо е семейството, второ – стремежът към знания, но не само да мога и да искам да знам, но и да реализирам знанията си и обществото да тачи това знание. Китайците сега го тачат жестоко. Има и още други ценности разбира се. Марксизмът няма ценности, етически – Маркс не е създал етика, създадени са теории за производствени отношения, капитал, комунистически манифест, икономически отношения, но ние го търсим

да го намерим някъде в подтекста при Маркс, т.е. ние нямаме етически кодекс. Затуй в миналото създаваме етически кодекс на социализма, вземаме от християнството, от добродетелите на човечеството, и пр., а Конфуций го има като система, която векове е движела китайското общество. Няма да забравя скоро един западен учен, беше на една конференция, каза: - Каквото нашите учени открият, то е било открито в Китай. В смисъл принципът вече е открит, намерена е закономерността. Няма нещо “първо”, кое да не са открили, тя е 5 хиляди годишна цивилизация. Жълтата раса превъзхожда по интелектуални възможности, но най-вече по организация и самоуважение. Защо са толкова много китайците? Има една нобеловата лауреатка по литература – Пърл Бък, американка от 30-те години, която от 17 години е мисионерка в Китай, има един роман “Драконово семе”. Според Конфуциянската философия тогава семето на мъжа е било свещено, което не бива да се изхвърля самоцелно – това е основна постановка. Как се реализира в практиката. Омъжваш се на 16 години, почваш да раждаш деца, после губиш детеродната способност, длъжна си да намериш друга 16- годишна, свещеното да не отива напразно. Така те са станали с много милиарди деца и Пърл Бък много образно описва това в своя роман. От 18 години в Китай има въведен закон за ограничаване на раждаемостта. И колко по-малко са се родили в резултат на този закон? 400 милиона.