Интервю Проф. Диана Гергова
Изтегляне 90.4 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 25. Август 2015
- "Повечето медии станаха глашатаи на псевдосензации и доразгръщат чалгата, зад която няма никаква достоверност"
| http://www.duma.bg/node/107235
Интервю Проф. Диана Гергова: У нас няма механизми за опазване на културното наследство Професионалните кръгове са изместени от административни и политически решения, а един човек, който не участва в проучването на обектите, изземва компетенциите на всички специалисти и се превръща в посредник между тях и парите за изследванията им, казва известната археоложка Велиана Христова 25. Август 2015 , брой: 195 303 0 Диана Гергова е един от водещите наши учени в областта на тракийската археология. Дългогодишен проучвател в Националния археологически институт с музей при БАН, където е била ръководител на секция и научен секретар. Професор по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. Гост професор в Япония. В момента работи в Института по балканистика с Център по тракология в БАН. "Повечето медии станаха глашатаи на псевдосензации и доразгръщат чалгата, зад която няма никаква достоверност" - Проф. Гергова, вие сте сред съорганизаторите на движението "Форум културно наследство", в което участват над 40 институции, както и археолози, архитекти, историци, общественици. Движението се бори срещу чалгизирането на културно-историческото ни наследство. От какво трябва да се опазва то? - В това движение се обединиха много неправителствени организации, университетски структури, цели университети като НБУ и УАСГ, научни институти, професионални организации на археолози, архитекти, реставратори, отделни личности. В движението има представители на много различни дисциплини, свързани с опазване на наследството и с развитието на туризма, тъй като под претекст, че се развива културен туризъм нашето наследство се чалгизира и се използва всъщност за прибиране на огромни европейски и национални средства. Т.е. движението се бори за запазване на автентичността на нашето наследство, защото само тогава то има своята висока стойност. Доста по-рано с фондация "Кредо Бонум" създадохме сайт - SOS старините.бг, чиято цел е да се показват драстичните случаи на лошо състояние и унищожаване на паметници, както и да се получават сигнали от гражданите. В същото време друго движение се бореше за запазване на автентичността на крепостта на "Яйлата и водеше многобройни преписки с абсолютно сериозни мотиви, но за съжаление, те нямаха никакви последици. Това показа един изключително тревожен факт - че в България няма механизми, които да контролират и да овладяват процесите на унищожаване на наследството. По-мощни са силите, свързани с "усвояването" на средства. Затова създадохме движението "Форум културно наследство", което да се опита да наложи коректив на правителството и управляващите, за да бъдат спазвани общоприети професионални норми, да има прозрачност при взимането на решения за съдбата на всеки от големите и значими български паметници. - Движението нашумя като че ли след историята с "чудотворната" вода в Плиска. Преди това имаше мощи и "вампир" от ритуал, всъщност добре познат от много средновековни некрополи по земите ни. - Движението се разрасна много, когато се появи едно много фрапантно съобщение за идеята да бъде възстановен дворецът на Асеневци на Трапезица. Това беше един предел. Когато обсъждахме в галерия "Кредо бонум" през миналата година причините за незавидното състояние на археологическите паметници от различните епохи, участваха много специалисти. Ние се опитвахме да си отговорим защо най-стойностните паметници се рушат, докато в други не така стойностни, се наливат много милиони за разграбване. Опитът пък знакови обекти от българската история да бъдат подложени на този тип унищожение преля чашата. Виждаше се, че общественото недоволство и протестът на професионалните кръгове растат поради реалните резултати от тази политика. В историята с двореца на Асеневци имаше недопустими моменти, което ускори обединяването и на обществени, и на професионални кръгове за противодействие. За сетен път се изправихме пред ситуацията, без да знаем и без да имаме данни как е изглеждал дворецът, изведнъж да се взима абсолютно непрофесионално решение, чисто политическо и медийно, този дворец да бъде възстановен. Второто нещо, което пролича и сега със скандала със "светената" вода в Плиска, е, че едно лице и една институция, които нямат директно участие чрез свои екипи в археологическото изследване на обектите, нямат и по закон никакви правомощия, изведнъж изземват компетенциите на всички институти и получават финансирането, което ги превръща в посредници между държавните пари и истинските екипи, естествено срещу процент... Това е обида за специалистите и естествено поражда огромно недоволство. Трето - беше обявено, че огромни средства от бюджета по решение на МС ще бъдат дадени за едни проекти, които бяха на идейно ниво, т.е. с много приблизителна стойност. Всичко това разкри основните проблеми и противоречия в съвременната политика у нас по отношение на нашето културно наследство. Оказа се, че всички професионални кръгове и институции са изхвърлени и изместени от чисто административни решения, с намесата на едно лице - директора на НИМ, който сам не участва в процесите на изследване, но присъства навсякъде, където има стойностни паметници, знакови за българската история, проучени от професионални екипи. - Божидар Димитров не е съвсем изолиран случай, Николай Овчаров например също е навсякъде, от всяко копче прави сензации, пече яйца "на траките" на Перперек, напълно произволно наречен от него Перперикон и пр. Там отидоха поредните 220 хил. лв. тази година. Това започва да става явление в България. - В това явление никога няма много играчи. Защото става дума за създаване на имидж на определени хора, които след това да бъдат идеолози на определена политика, да оправдават наливането в отделни обекти на огромни суми, които безспорно след това се преразпределят. Не може на един стойностен археологически обект да се работи с 5-10 хил. лв., а в други да се наливат милиони. С тези пари Овчаров така или иначе обезобрази този иначе впечатляващ обект. В тези случаи имаме взаимовръзка между това къде отиват парите и тяхното медийно и идеологическо оправдание, зад което не могат да стоят много хора. Ако има много хора в този процес, това би означавало демократизиране, а не монополизиране, каквото имаме в момента. - Сред населението обаче хващат декиш тези неща - цяла България говореше за вампирите и за някакви измислени мощи, но не съм чула някой да споменава например за стойностен, прекрасно проучен и прекрасно експониран паметник, какъвто е некрополът под "Св. София". - Това е големият проблем. Говорила съм и със западни журналисти, които казват, че по принцип читателят търси сензацията и затова тя е закон в живота на медиите. При нас очевидно самите медии са много манипулирани, те доразгръщат чалгата, вместо да запазят своята роля за поднасяне не само на обективна информация, но и на едни цивилизационни идеи. Всъщност, повечето медии се превърнаха в глашатай на псевдосензации, зад които няма никаква достоверност. Така се манипулира общественото мнение и стават недостъпни диалогът, анализът, професионалното мнение. Непрекъснато се занижава равнището на обществения дебат и той съзнателно се измества от истинските проблеми за това как трябва да опазваме нашето наследство, какво е значението на нашите паметници, кои са стойностните неща, какво трябва да става с тях оттук нататък, как се прави културен туризъм. За да правим културен туризъм, трябва да имаме високопрофесионален и индивидуален подход към всеки конкретен паметник. Всеки паметник трябва да има своя проект, да има обсъждане на този проект, да се контролира реализацията му така, че той действително да блести с финеса на изпълнението и със стойността си. Вместо това цялата дискусия се измества към обидни коментари и злепоставяне на отделни специалисти или на цели гилдии и организации, като например българския Национален комитет на ИКОМОС, който е една организация с професионален престиж. Измества се вниманието от сериозната дискусия, която в момента става много важна, тъй като предстои появата на сериозни суми за наследството и въпросът е къде ще бъдат вкарани те - дали за опазването или за разрушаването му. А медиите продължават да се надпреварват в коментари и интервюта на две лица за небивалици, което смятам за недопустимо за нивото на самите медии. - То е въпрос на образованост и на журналистите. Но помня, че когато се приемаше Законът за културното наследство, всички много се радвахме, че най-сетне се въведе изискване археологът, проучващ обекта, задължително да участва с архитекта в екипа за социализирането му, както е в цял свят. Какво стана, че това не се спазва? - Това беше едно от малкото положителни неща в този закон, който всъщност ни доведе всичките тези бели. Защото той заложи като основен принцип решаващата роля на администрацията, на практика на некомпетентните, в системата на проучване и опазване на наследството, в решенията за тези проекти за много пари. Всъщност, принципът археологът да участва в екипа донякъде се спазва. Но имаме колеги, които просто са изхвърлени от екипа, ако не са съгласни с решението примерно на общината. Други колеги просто ги заменят с някакъв друг археолог. Има и случаи на много удачни проекти, ако симбиозата за сътрудничество между архитекта и археолога е добра. Няма човек, който по-добре да познава паметника от археолога, който го е проучил. Но колкото и да е добър един проект, в академичните среди сме свикнали винаги да има обсъждане, винаги да има критика, за да няма некачествен резултат. Впрочем, археологът също може да бъде податлив - на идеите на архитекта, на натиска на общината, на МК и пр. Но дори всичко да е наред, преди един проект да излезе, той трябва да бъде обсъждан първо в професионалните кръгове. Нашият закон изобщо не предвижда каквото и да било професионално обсъждане на тези проекти за милиони. Ако на Запад погледнете големите паметници - В Помпей, в Рим, където и да е, ще видите, че ръководител на проекта е винаги или археологът, или архитектът. В повечето случаи при нас ръководители на проекти са общински служители. Дори когато начело е археолог, трябва да има преценка до каква степен той има възможности да се справи с мощната машина от финансови договорености, които със сигурност могат да стават зад гърба му и той да бъде въведен във вихъра на танца. Ако в България не се промени основният принцип, че за да стигне един проект до кандидатстване за европейско финансиране, трябва да е предварително обсъден професионално и след това поставен на обществено обсъждане, ще си останем в сегашната тъжна позиция. - В НС са внесени два проекта за промени в закона, които дават още повече права на администрацията, на общините и кметовете, които не са специалисти, а ще доминират още повече над професионалистите. - Според мен проблемът е свързан точно с това - привидно законно да продължи именно тази безобразна и скандална практика на унищожаване на наследството чрез реализиране на проекти за реконструкции за милиони. От една страна, никой не желае да носи отговорност и тези идеи за промени в закона позволяват абсолютна безотговорност, но законово оправдана. Първо, не може да се предвижда, че във всяка община трима току-що назначени специалисти, само защото имат диплома за реставратор или архитект, ще бъдат компетентни да определят стойността на проект примерно за национален или световен паметник, ако те досега изобщо не са работили в тази сфера. Освен това те ще бъдат зависими от местната администрация и едва ли някой ще си позволи да се противопостави на своя работодател, какъвто ще е кметът. Още по-недопустим е опитът да се въведе принципът на мълчаливото съгласие за облекчаване на бизнеса, когато става дума за регистриране и строителство. Не може законът, от една страна, да предвижда толкова много общински структури, които ще бъдат некомпетентни, и в същото време да ги освобождава дори от задължението да си дадат становището. Защото, ако в определен срок те не го дадат, се приема принципът на мълчаливото съгласие. - Това си е жива корупция! - Абсолютно. Той просто ще си замълчи и няма да носи и отговорност. Принцип на мълчаливото съгласие може да съществува само там, където е сигурно, че той не допуска корупционни схеми. А в тази битка за пари да се въведат въпросните два принципа означава окончателно унищожаване на професионализма и замяната му с чисто административни параграфи и своеволия. Кметовете могат да правят каквото си искат, но няма никакъв контрол върху това какво те правят всъщност. Това е една изключително тревожна тенденция и аз се надявам, че няма да се стигне дори до обсъждане на тези предложени промени, защото те твърде видимо служат на интереси и излагат своите вносители. Те крият риск всичко да се превърне в следващия неконтролируем хаос, в който да могат да се перат много пари. В България не се работи в перспектива, а просто на минутата едни пари трябва да бъдат преразпределени. Според мен управлението на големите археологически обекти би трябвало да мине към професионални групи от специалисти, които са работили по проучването, на мениджъри, на финансисти. Така че опазването на наследството да се превърне в дейност, в която действа един професионален механизъм - от проучването до рекламата и рефинансирането на обектите. Всъщност, в момента всичките ни големи обекти от консервацията през рекламата и до поддръжката винаги се използват единствено за източване на средства. - Говорим за цивилизован културен туризъм в държава с нецивилизовано население, в което десетки, ако не и стотици хора иманярстват, унищожават паметници, други безнаказано бетонират подове на джамии, трети превръщат културното наследство в бизнес и пр. В такава държава изходът не е ли във въвеждането на драстични наказания за унищожаване на културното наследство, което е безвъзвратно? - Преди време в един сейт - "Херетидж фор пийс", се появи един материал за строителството на "Яйлата", което за щастие вече е спряно, но това, което България прави със своето културно и природно наследство, се сравнява с това, което прави Ислямската държава например в Сирия - ако там една чужда идеология унищожава едно чуждо наследство, тук ние сами доброволно унищожаваме своето наследство и своята история. Ако ние не създадем законови механизми, в които процедурите да са прости, ясни, ефективни и под контрол, но в ръцете на професионалисти, каквито и наказания да слагаме, те няма да помогнат. Голямата част от тази действителност е породена от изключително непремисления закон, в който няма последици, няма алтернативи, няма контрол. Иманярството се развива и процъфтява, именно защото всичко е оставено в ръцете на администрацията, а не в ръцете на професионалистите. Ако има активна професионална дейност, тогава със сигурност иманярските набези могат да бъдат намалени. Би трябвало да се въведат много крути наказания по бързата процедура. Ако нямаме воля да опростим законодателството, да премахнем пречките пред професионалистите и в същото време да бъдат контролирани от своите колеги като качество и краен резултат, по административен начин едва ли нещо ще се промени. Каталог: 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс 2016 -> Програма юли 2016 Discovery Channel Bulgaria Часовете на излъчване са в местно време за допълнителна информация, моля свържете се с: eleonora georgieva all channels pr тел: +359 2 434 40 350 2016 -> Образец №3 справка-декларация 2016 -> X в равенството; б попълнете схемите и намерете неизвестните числа y и z ; в сравнете стойностите на X, y и z. Задача 2016 -> Общи положения 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас Изтегляне 90.4 Kb. Сподели с приятели:
|