Интервю с д-р Венцислав Грозев, председател на блс
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- БНР, “Преди всички” http://bnr.bg/horizont/post/100638225/bls-iska-poveche-pari-za-izvanbolnichna-pomosht
- Д-р Венцислав Грозев
- Репортер
Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 16.12.2015 Национални радиа 
Интервю с д-р Венцислав Грозев, председател на БЛСБНР, “Преди всички” http://bnr.bg/horizont/post/100638225/bls-iska-poveche-pari-za-izvanbolnichna-pomosht 
Водещ: С 15 до 20 млн. лева да се увеличи финансирането на извънболничната помощ през следващата година и да се изведат дейности от болничната помощ - това ще предложат при преговорите за новия Национален рамков договор от Българския лекарски съюз. Това, според тях, ще разтовари болничната система от наблюдение най-вече на диспансеризираните пациенти, каза за „Хоризонт” председателят на Лекарския съюз Д-р Венцислав Грозев. И още един вариант ще се обсъжда по време на преговорите – възможността при три групи заболявания (сърдечносъдовите, неврологичните и хирургичните) пациентите да се насочват към лечебни заведения за продължително лечение и това лечение да се заплаща по 30 до 50 лв на ден за пациент. Още от разговора на Гергана Хрисчева с Д-р Венцислав Грозев. Репортер: Д-р Грозев, преговорите са размразени. Имате ли вече готовност по отношение на финансирането на дейностите по основния пакет? За какво най-много ще настоявате в този преговорен процес? Д-р Венцислав Грозев: Размразихме преговорите вече и те ще стартират в близките дни окончателно. В момента сме в изработване на графици за срещите на експертно ниво между... от страна на Касата и нашите бордове по специалности. С Касата просто уточняваме датите. Най-вероятно ще се случи след Нова година, може би от порядъка на 6 – 8 януари, съществените преговори, които ще водим. Коментираме начина на преразпределение на този бюджет вътре в него, в рамките на тези 3,204 млрд. И аз, така, дебело искам да подчертая, че и с решенията на Събора и с решенията на Управителния съвет Българският лекарски съюз застава зад тази цифра. Репортер: Как да я разпределите? Д-р Венцислав Грозев: Но разпределението вътре вече в нея, ако искаме действително да се осъществят идеите за реформа, която цели преди всичко подобряване на качеството на здравната услуга, но и цели до известна степен облекчаване натовареността на болниците, сиреч големия брой прием в болниците, ето тук ние предложихме и на министъра на здравеопазването и на Надзора на Националната каса това преразпределение да бъде извършено с известна натовареност във финансово отношение или по-скоро обезпеченост във финансово отношение на извънболнична помощ в двете й части – първичната и специализираната. И там ние имаме предложението да завишим сумите между 15 и 20 млн., за да можем точно по този начин да започнем да заплащаме за дейност в първичната, сиреч при общопрактикуващи лекари, и специалисти в извънболничната помощ с цел да облекчим натовареността или насочеността за прием в болниците. Това няма да стане с магическа пръчка веднага, но в продължение може би на два – три месеца от сключването на бъдещия Национален рамков договор. Репортер: А кои точно дейности искате да изведете? Д-р Венцислав Грозев: Вижте, какво се получава сега при общопрактикуващите лекари и при специалистите? Проблема с диспансеризацията, там броя направления т. нар., нали, за консултации, за изследвания има възможност да отпаднат. Дейността по диспансеризацията да бъде обезпечена и то да бъде обезпечена така, че не всяко едно, макар и дребно, влошаване на диспансеризирания пациент да води веднага до прием в болницата, а да можем да заплатим тази дейност за някоя хипертонична криза или за повишени нива на кръвна захар примерно. Вижте, един преглед, ако го приемем съвсем условно, в рамките на 30 – 40 лв, като дейност, да струва това нещо на общопрактикуващия лекар или на специалиста в извънболнична помощ. Ако този пациент в рамките на тези пари с необходимия брой изследвания, образна диагностика, влезе горе – долу в една такава сума, същият този пациент бъде настанен в болницата, автоматически скача 15 или 20 пъти цената му. Репортер: Така. Обаче ще има ли база и специалист? Как го виждате? Д-р Венцислав Грозев: Част от тази дейност, тъкмо от основния пакет, би могла и е хубаво да бъде извадена в доболничната помощ на сравнително по-ниска цена, разбира се спазвайки и правилата за добра медицинска практика, и тази разлика в цената примерно ще отиде в други клинични пътеки и ситуации, които спокойно могат да бъдат със завишена цена и тогава болниците да могат да отделят достатъчно време и ресурс, за да лекуват съществените, действително нуждаещи се от прием в болница пациенти. Репортер: Болниците през 2016 г. – как те ще работят по основния пакет? Какви очаквания имате в това отношение? Може ли пак да се стигне до ситуацията, в която в дадени клиники и отделения леглата не достигат? Защото и в момента и през декември имаше такива ситуации – препълнени са белодробните болници, гастроентрологичните отделения. Да има и едно малко по-индивидуално отношение към пациента. Тук визирам онкологично болните. Д-р Венцислав Грозев: Основният пакет в огромната си част от заболяванията, които са в основния пакет, представляват старите клинични пътеки. Но това, за което говорите вече, и за онкология, има възможност вече болниците да изпълнят основната част от лечебно-диагностичния процес и да могат да завъртят тези болни чрез по-голям оборот. Средната използваемост в България на легловия ни фонд е някъде около 65%. Но сега с разкриване на възможността в три основни групи заболявания – сърдечносъдовите, неврологичните и хирургичните, включая и ортопедия; имам предвид тук брой клинични пътеки – тези пациенти да бъдат насочени в последствие в болнични заведения за продължително лечение, ето възможността болницата да свърши това, което е в основната й дейност, като лечебно-диагностичен процес спрямо пациента, съществува като идея да се отдели сума за продължаващо лечение, като продължаващо лечение, около 30 до 50 лв на ден. Репортер: С лимитите как ще се справят болниците? Ще ги има ли, няма ли да ги има? Д-р Венцислав Грозев: Преговорният процес поне на този етап, като идея, върви - и именно затова Ви казах преди малко за преразпределението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса - действително може да доведе до липса на лимити. Значи, ако за болничната помощ ние се спрем на количеството приеми в болниците около 2 млн.. – 2,02 млн. Хоспитализации, отделените й, каквито предложения първоначално на Касата, 194 млн. От резерва на Касата към болнична помощ и вече сумата да се равнява на около 1,537-8 млрд., по този начин, поне по настоящите ни анализи, болниците няма да бъдат притеснявани относно лимитиране на дейността си. Репортер: Ако всичко това се случи и няма лимити, смятате ли, че пациентите не биха имали възможности за упреци? Д-р Венцислав Грозев: Аз се надявам тези обстоятелства, особено с лимитирането на болниците, ще доведат до едно такова спокойствие. Друг е въпросът в какви условия да работим и по какъв начин това ниво го реализираме във връзка с условията. Ето, тук трябва да се променят нещата, за да гарантираме, както спокойствието на лекарите и на медицинските сестри, разбира се на всички работещи в системата на здравеопазването, така по този начин да гарантираме и качеството на медицинската услуга и спокойствието на пациента. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|