Интервюто е върху традиционна култура. „Възродителният процес” и преходът изобщо не са засягани като теми. Трябва да се направи второ интервю. Интервюто приключва с уговорка за второ

06.10.2010г. вдовец; пенсионер;

Теодора Костадинова и завършил педагогическо училище в Кърджали;

Кристина Бобева по професия начален учител

Ся когато се събира в джем ритуално се пие предимно ракия. Когато е в джем. Когато отиваме на други курбани, щото при нас има и други курбани. Като кажа други курбани значи някой е обещал да даде курбан, да заколи животно по случай някакво събитие в къщата си или някъде на друго място. Тогава на този курбан се събират хората, които са поканени. А предимно при нас на сватби, на кръщенета или на сладка ракия цялото село се поканва. Пак се коли курбан. Тогава има повечко пиене.

Невруз – новата година по мохамеданския календар. 22-ри март ние честваме Невруз. Това е нова година. Всяка година тогава се сменя летоброенето. Тогава се коли курбан, прави се джем. Както обяснихме за курбана и тогава става курбан. Тогава дедето – това е най-големият наш религиозен представител – се нарича деде. При нас дедето се предава по рода от баща на син, от баща на син, а има места където се избира. Който най-много знае с изпит. В Турция с изпит ставало. А при нас нашият деде е от рода, който е от старо време още. Дедите им са били все деде в нашето село. Затова и той е такъв. Баща му си му предава.

Джемът се събира когато реши религиозният съвет, дедето има свои помощници. Те решават кога да се събира джема. Един от тях е викач, има един който свири – заакиф. Той свири на саз – инструментът, с който се изпълняват религиозните песни – нефесите. Има един, който държи свещника. В джема се пали свещ и той го държи. Той е чирак. Той отговаря за запалването на свещта и да не угасне по време на ритуала. Има един, който е пазач, нарича се гьосчу, който съблюдава да не би някой неканен гост да притеснява джема. Преди много години може да се е случвало, сега няма такова нещо. От дълги години алевиите са били потискани или притеснявани от сунитите и понеже е по-малко броя на алевиите, пък е по-голям на сунитите, тогава нашите джемове са се правели скришом. Предимно през нощта се правят. И сега през нощта се правят. Тогава много скрито, без да знаят другите. Имало е съгледвачи, които оглеждали да не би някой да дойде. Сега е ритуално. Сега няма кой да те притеснява. Сега предимно нашите хора... в нашето село хората се познават. Ние нямаме различни хора. Всички, които живеят в селото се почитат и са еднакви. Скрит код няма, те си съобщават, по единично и се събират и се знаят.

Дедето има свои хора, които се заклеват пред дедето, че ще служат и ще обичат до края на живота си. Те са две двойки мъж и жена, пред него това се нарича кафадар олмак. Значи две двойки, които се заклеват, че до края на живота си тези две семейства ще живеят като брат и сестра. В общността те представляват хора на дедето. Изпълняват каквото се нареди. Да речем за събирането на джема, после за изпълнението на ритуалите, които се изпълняват там. Там пред дедето се изпълнява един ритуал ниаз. Дедето седи и всеки идва пред него и му се кланя. Ниазът си има свои особености. Няколко пъти се клани пред краката на дедето. Той седи на земята. И се покланя, поздравява съседите от дясната страна, съседите от лявата страна, после целува ръката на дедето, хващат се за раменете и от трите страни се целуват и тогава има различни думи, които се казват на дедето. Това е ниазът. Става оттам и си отива на мястото да може да дойде следващият. При влизане и по време на самия ритуал се прави същото. Прави се в различни периоди.

За приемане на нови членове. Да речем ако таз вечер се прави за две двойки, след някой месец или след няколко дена се прави за други. Ей тъй се увеличава броят на общността. В такива джемове могат да влизат всички, но когато се приемат нови с курбан, там влизат само тези, които са минали пред дедето, защото там има отделен ритуал. Той седи там, чете си молитвите, те се заричат. И всички, които са минали по този път имат право да присъстват. За други джемове идват всички, но там само тези, които са побратимени. За други джемове когато се прави тогава могат да идват. На този за приемане на нови членове са само тези, понеже който не е минал този ритуал няма право да яде от курбана на хората, които колят за приемане. Две двойки трябва да се приемат. Тоя курбан... Те непременно, щом две двойки, купуват коч. Трябва да са семейни, да се познават много добре. Нали, всяка двойка когато прави сватба избира своя кръстник и ако се разбират много добре след няколко години, да речем след десетина години, могат да се побратимят. Дедето има един друг помощник, който се нарича рехбер. Той обучава хората, които искат да се побратимят. Той ги обучава, предлага на дедето своите хора и се изпълнява ритуала кафадар олмак. Има си разбира се. Този, които ги обучава ги обучава как да се кланят на ниаз, как да се обръщат към дедето, как да се държат с хората и така нататък. И след това цялата общност ги приема вече като равноправни. Преди това джемове се правят не само за приеме, а за важни събития. Около 40 души като се съберат това е един джем, 20 двойки като се съберат това е един джем. По различни поводи може да се съберат.

След вършитбата за плодородието, на Невруз за началото на годината, ей такива поводи, на такива събития се събира. Там могат да присъстват всички и млади, и възрастни. Мисля че няма (определена бройка джемове в годината). Аз по начало много не присъствам. Аз преди присъствах. Аз съм вдовец, присъствам само когато ме поканят. Не мога така да ида. Те съобщават когато се събират, ама не всички посещават. Ние нямаме тука джем-еви или такава ритуална зала. В Турция например и в някои други градове и села хората си имат специално построена сграда, която се казва джем-еви, специално построена сграда, в която се провежда този ритуал. Ние сега се събираме в по-широки къщи от селото. Всеки път в различна къща се събираме. А преди... има една стара къща построена за такива цели, то се казва текке. Текке, но е много стара. Построена е през 1937/1938г. с помощта на населението на селото. Същевременно в тази постройка живееше и дедето на селото. Ма те вече се споминаха, бог да ги прости. И сега никой не живее и може всеки момент да се срути като се съберат стотина души. Затова не се провежда.

Дедето се жени. Жена му е баш на жените и се казва ана-бажъ. Ана е майка на турски. Значи главна майка, жена на дедето. Тя има един ритуал, там има самах. Във всеки джем когато се събира джема има самах. По двойки. Един мъж и една жена. Това е един вид ритуал. Няколко крачки правят, обръщат се срещуположно да има да застане под музиката на инструмента и под музиката, която свири и се пее самаха и се прави този ритуал. Две жени, двама мъже после когато накрая става, кърклар самахъ, се казва. Тука вече колкото хора има в джема във вътрешния кръг се събират около ана-бажъ жените, тя сама в средата и външния кръг може мъже, жени, мъж до жена, прави се кръг и се изпълнява ритуалът кърклар самахъ. След това също има молитви, които дедето изпълнява и джема свършва. И дедето е също във външия кръг, но тя е в средата. Най-накрая дедето има специална молитва, дедето прочита молитвата и се казва „Аллах, аллах“ и с това се приключва джема. Зависи от броя на присъстващите и в зависимост от това, за какво е събран, проведен джема. Някога тея за нови членове някъде около... след 12 няколко часа, 2-3 обикновено, някога и до сутринта може ако има какво да се изпълнява. Предимно в четвъртък срещу петък се провеждат джемовете или вторник срещу сряда. За нас сряда вечерта у нас се приема... при българите е сряда към четвъртъка, а при нас сряда вечерта е вторник срещу сряда. Или казваме неделя срещу понеделник – понеделник вечер, вторник срещу сряда е сряда вечер, четвъртък срещу петък е петък вечер. Тия три вечери при нас са почти свещени. Няма лош ден, но те са по-добри. Така сме виждали, така сме чули, аз не знам дали има легенда, но са за предпочитане тези три вечери.

Понеже ние нямаме ритуална зала... Преди се поддържаха тези села (Малко село и Могилец) от нашия деде. И сега се поддържат от нашия деде. Само тази година в Малко село от Турция дойде един, който има право да назначи или да обучава деде. В Малко село сега има назначено деде, избран. Те не се назначават, а се избират. Когато се провежда Невруз от Могилец, от Малко село идваха и се правеше съвместен джем в селото, иначе дедето отива в техните села и прави джем. И се прави общ джем в нашето село за Невруз.

Когато някои отива на гости там (по други села) може да присъства, ако има познание по тия въпроси. Те там когато се отива в джем те разпитват някои. Задават се някои религиозни въпроси: От къде си? Какъв си? Ако можеш да си обясниш произхода те приемат. Задават въпроси, за да разберат дали си наистина от това село или някое съседно село преди да те приемат. Аз сега не съм се занимавал с тия въпроси, но им задавали ей такива въпроси: „Торбалъй мусъ хи бели мусъ?/ С торба ли ходиш или с ихбер като просяк?“ Ей такива някои. И трябва да отговаряш. И някои определени думи. Къптен мисън, дулдам мисън ей такива едни, дали си от корена на алианството, или някакъв клон от нещо друго. На мен не са ми задавали въпроси и не ги знам.

След свършването на жътвата или на вършитбата това е Харман. Тогава се прави и по махали се колят курбани. Да речем петли. Харамантаглу се казват тия джемове, които се събират по махали, най-напред се събират при дедето в тази сграда, която, дай си боже, и ние да построим. В някои джемове или в някои курбани жените си приготвят баклави, някои правят пазъ – нареждаме кори в една тава в тях се слагат орехи, сирене и така нататък, пече се във фурната и се предлага там на хората. Няма определено, всеки приготвя каквото си иска. В зависимост от това в какво време сме и какви средства се употребяват, за пиенето трябва и мезе. За яденето също се предлага – да речем туршии. Пиенето се носи от хората. Започва се с ракия, а след това в джема, когато... вино не се пие, бира не се пие. Специално се приготвят безалкохолни напитки в един бакър и се поднася в 10-12 чаши, наведнъж се поднася и хората поред си пият. Този ритуал с безалкохолното на края на джема се нарича до‘лу. Преди кърклар самахъ се поднася до‘луто след къклар самахъ вече няма никакво пиене, там вече се приключва. Преди когато е било много скришом нашите хора не ходели с обикновените дрехи, а се обличат с тези, които вчера Шерифето ви е облякла. Специално с такива хора ходят повечето от хората, които посещават. А по-старичките както е лесно на тях.

Най-много тюрбета има в България, може и да няма на друго място, има в нашето село. Някъде около селото има към 12 тюрбета. През лятото се ходи. След месец май започваме да посещаваме тюрбетата. Ходенето на тюрбе се прави като се съобщи на населението, че ще посетим еди кое си тюрбе. Коли се курбан, правят се ястията, хората се събират също както в джема, на полята сядаме около текето и пак религиозни песни, разговори между съседи, после ядене пиене, четене на молитвите и се прибираме. Зависи от времето. Таз пролет и това лято валежите ни попречиха и не можахме да посетим всички. Някои остават непосетени. Женени, неженени, деца, цялото село отива.

Имаме още за Хаджи Бекташ Вели. Знаете Хаджи Бекташ Вели е в Турция. Цял град има Хаджи Бекташ там е неговото теке. То е много голямо. Там се събират през август 15,16,17-ти август всяка година, за да почетат паметта на Хаджи Бекташ Вели. Много народ се стича. Понеже съм бил там, отдаде ми се случай веднъж на честването на ходя. После също ходих с една група 10 дена в Турция специално за тюрбетата да си посещавам, та два пъти съм ходил там. Ние имаме още, посвещаваме курбан за Демир баба. В нашето село няма тюрбе. Демир баба текето е в Исперихско. Демир баба се казва и ние колим курбан в нашето село в негова чест. До Демир баба ходим. Специално когато се организираме отиваме. Ей сега след една седмица, вчера получих една покана от едни приятели от селото, искат да организират един автобус за Отман баба за Хасково и за Елмълъ баба има тюрбе към Крумовград, след Момчилград. Демир баба е един от най-прочутите светци за нас. За всички алиани е важен Демир баба. Демир баба, Осман баба, Хаджи Бекташ Вели са много прочути. Али Коч в Никопол, все са прочути. Има и други, които са прочути. В Румъния има, в Будапеща има. Там теке има. Има Гюз баба в Будапеща. Той има брат в Румъния дето се е поминал в боевете. Някъде на границата към Полша ли беше, към Австрия. В Димотика има Севдали султан. Ние обичаме всички понеже те са прочути хора, ама не можем всички да посетим. Ние в памет на тия тюрбета, на тия светци колим курбан в селото.

Тюрбе е когато има само постройка, малка постройка, където в самото тюрбе се намира, може символичен, гроб. А текето е с много големи посртойки, които заемат голяма площ. Като се отива там с хиляди хора се събират. Дергях се казва текето. Тюрбетата имат шевици, имат картини. На тези светии изображения няма. Има на Хъзръд Али, на Хаджи Бекташ Вели, на дванайсетте апостола, които имами наричаме, на синовете на Али Хасан и Хюсеин и на двамата има изображение. Има изработени, дарени на тюрбето. В Кочлу баба има три гроба, в останалите има по един само.

Като се влезе в тюрбето изпълнява се ритуалът за влизане. Значи още на вратата с ръцете се пипа горната страна на вратата след това в дясно се кланяш, в ляво и входа вече за влизане. Целува се ръката дето се опреш и се влиза вече за посещение. Обикаля се веднъж с опипване на гроба до главата до камъка, след това се връщаш от другата страна, четеш си молитвата, който знае Коран, Коран чете, като не знае посещава гледа какво има и това е. Който носи може да остави. На някой места даже имат за дарения сандъчета касичка. Свещи, ние палим свещи, но много много не разрешаваме в самото тюрбе да се пали, защото имаме отвън място. Отвън има. Може да посетиш първо светеца и после да запалиш свещта. Зависи колко си обещала, най-малко две се палят. Не е само една свещ, а две. Пали се за Аллах. Големи свещи. При нас няма свещи като тия по църквите. Ако има курбан се сяда на поляната. Хората се хранят. Ядене, пиене, както всички други курбани. Както другите курбани като ходим на тюрбе посвещаваме курбан.

На теке. В тях има място за сядане на хората. Който знае да свири - свири, който знае да пее - пее религиозни песни. За тези (текета), които са далеч се ходи за два дена. Да речем сега нашите като отидат в Крумовградско, то е в село Биволяне. Аз съм го посетил преди 7-8 години, не беше устроено много хубаво, а сега чувам от приятелите много хубаво са го устроили, голям строеж има, има места за нощуване, за джем да се провежда. Там се прави джем с дедето на същото място. Всяко теке има деде, което отговаря за това теке. Той има право да провежда джем с тези, които посетят. Без значение кой от къде е. Примерно той си има свои близки там от селата, поканва ги тях, те идват там и се провежда джемът съвместно с другите. На теке като се отива, предимно на посещение се носи всеки каквото има за изпът си носи. А курбанът се закупува там на място. Има всичко там. Специално място има за клане, за почистване, ама посуда, казахи, огнища. На светеца има гроб, истински гроб. Те са големи, не като нашите тюрбета. То е голямо, побира. На Отман баба бяхме около 100 човека само при гроба. Същият е ритуалът. Демир баба, Отман баба, Елмълъ баба и Али Коч баба (текета с истински гроб в България). На Хааджи Бекташ си е в Турция. Тука е само един камък възпоменателен. Даже тюрбе няма, само един камък. Има там циментови маси направени от нашите хора да има къде да сядаме да се храним.

На Хъдрелез излизаме цялото село на определено място, там където честваме Хъдрелез местността се казва Сювем бурну. Означава нещо като връх. Винаги на 6-ти май в нашто село се чества Хъдрелезът. Празнуват се тези двамата братя Хъзър и Иляз. Началото на лятото е тогава. Легендата е ... в много предания, в много книги, в турския епос се споменава за Хъзър. Да речем някой е попаднал в трудно положение и започва да моли господ да му помага. И приемайки молбата на този пострадал човек господ го съжалява и праща Хъзър да му помогне. И той се явява при този човек в качеството си на, с коня с черен кон. И му казва „дай си ръката, затвори си очите“ и го освобождава от бедата. Той е в сушата. А неговият брат Иляз помага пък на бедстващите във водите. Като има корабокрушенци. Те са вечно живеещи двамата братя. Сигурно се срещат само на 6-ти май. Щом се чества празника за двамата, значи тогава се срещат. Читалищният се готви хем за събора на селото, хем за прегледи. Правим по някога прегледни на същия ден на същото място където честваме Хъдрелеза. На самодейните колективи. Детскта градина подготвя специална програма за Хъдрелеза, училищният хора подготва специална програма за Хъдрелеза, читалището, певци, които имаме на село. Пеем и се веселим там на голямата поляна. Хората играят игри. Едни се веселят, други слушат музика. Там има и сергии. Почерпят се, голяма веселба става. Има маси много. Младите предимно се обличат със старите носии. Много хора има, които се обличат със старите носии. Нямаме от мъжете. Мъжките изглежда не останаха. Предимно поне него ден се обличат със старата носия. Иначе те трудно се обличат. Предимно младите момичета и младите булки се събират на калай, широк калай така и ходят като че ли танцуват стъпка по стъпка. А мъжете от страни гледат ергените си харесват момичета. Дядовците като нас седят на страни. Ние си чествахме, то и Гергьовден се чества на 6-ти май и проблеми не сме имали. Имаше (мъжки носии) като бях млад. Той „възродителния процес” не се меши, ама с течение на времето почнахме да не ги носим. Понеже в съвременни живот да си сложиш потури, или пояс, или чалмата на главата. Може да има запазени мъжки, ама никой не ги носи. Плюс това женските се тъкат на стан, а пък аба лесно не се тъче за потурите. Преде се вълната и след това се тъче пак на стан. Има специално тепавици, ама сега при нас няма такива работи.

Има и други тюрбета сега направени по усмотрение на някои хора. Две сестри от нашето село живеят в Турция. Едната видяла в съня си Хазръд Али и идва в село казва на баща си: „Ето в това място видях Хазръд Али, искам да построя тюрбе.“ И построи посветено на Али. То се намира в близост до Кочлу баба тюрбето. Обаче на такова... аз много не одобрих мястото. Обаче те без да питат никого, нито кмета, нито нищо построиха едно тюрбе там. Едно място като триъгълниче така. Няма място за събиране за сядане на хора. Искат пък да се посещава и да се коли курбан там. Има едно пък друго, който също живее в Турция. Построиха едно посветено на Али баба срещу Али баба още едно. Не са построени от нашето село. Те са нашенки, имат майки, бащи или дядовци от село. Без знанието на дедето, без знанието на религиозната общност са построени. Сънища... Сънувала била. А на същото място, на същото място дето едната сънувала имаше стари гробища на сунити, които са живели много години в покрайнините на нашето село. Роднините им ги посещават. Аз още не съм ходил.

За организирането на посещенията по тюрбетата в село аз водя ритуала. Във всички тюрбета посещавам. В тия две тюрбета не съм ходил още. Минавал съм, виждал съм от вънка, ама чак да организирам. Отбягвам да организирам. Аз се наех, с още един приятел, да съобщаваме. Молим се на някой от приятелите да ни закупи курбан, отиваме на едно място, работим за осигуряване на храната, след това от хората, които идват на курбана плащат, за да можем да платим курбана.