Инвестиции и риск: Двойната грешка



страница1/4
Дата09.04.2018
Размер417.62 Kb.
#65227
  1   2   3   4

Институт за пазарна икономика Септември 2005, брой 243




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Намаление на данъците – да, ама друг път

Актуална данъчна оценка или по-ниски данъци

Сагата с цената на тока

Сърбия и България

Добри новини от телекомуникационния пазар

Ще се има ли в крайна сметка координация на политиката и законодателството?

Инвестиции и риск: Двойната грешка


Свободна търговия и толерантност - Случаят Швейцария




Намаление на данъците – да, ама друг път

Георги Ангелов


Тези дни станаха ясни промените в данъчното и осигурителното бреме, които се подготвят от правителството. На пръв поглед и според твърденията на представители от властта изглежда, че ще има реално намаление на данъчната тежест. Споменава се намаление на осигуровките с 6%, увеличение на необлагаемия минимум. Мимоходом се споменава и увеличение на акцизите и на данъчните оценки, но общото впечатление, което се оставя у слушателя /читателя/ е, че през 2006 година ще има нетно намаление на данъчно-осигурителната тежест. Нека да видим дали това е така.

Има едно безспорно намаление на облагането и това е предложеното намаление на осигуровките с 6%. То ще намали общата осигурителна тежест от над 42% до малко над 36% и представлява немалка стъпка в правилната посока. Тъй като осигуровките са най-големият данък /и като сума на събираните приходи, и като ставки/ всяко намаление на този данък трябва да се адмирира. Това влияе положително на стимулите за труд и предприемачество и насърчава създаването на нови работни места. Нетната сума на намалението на осигуровките /след като се пресметнат вторичните ефекти от облагането на освободените суми с данък печалба и данък върху доходите/ е около 600 милиона лева.

Другият данък, при който има намаление на приходите, въпреки че няма намаление на ставките, е данъкът върху доходите. Това се дължи на предложеното увеличение на необлагаемия минимум от настоящите 130 лева до 180 лева през 2006 година. За повечето данъкоплатци това увеличение на необлагаемия минимум спестява около 8 лева месечно от подоходен данък. Все пак трябва да посочим, че не се предлага намаление на ставките по данъка върху доходите, което означава, че не могат да се очакват положителни ефекти върху стимулите за труд от промените в този данък. Разходите за увеличение на необлагаемия минимум са около 220 милиона лева.

Дотук приключихме с данъчните намаление. Сега започват промените в други данъци, които са насочени в обратната посока – увеличение на данъчната тежест.

Предвижда се през 2006 година да се увеличи данъчната оценка на имотите. Тъй като тази оценка служи за данъчна основа за имуществените данъци и такса смет можем да очакваме увеличение на данъчното бреме от тези два данъка. Числото, което се споменава за актуализиране на данъчните оценки, е 20%, което означава ръст на приходите от тези данъци с 20% над прогнозираното. Съответните суми за данък сгради и такса смет са 40 милиона лева и 180 милиона лева.

През 2006 година се очаква да се приемат наведнъж всички увеличения на акцизите на цигарите и алкохола, които бяха предвидени за следващите 3 години. Според изчисленията на Министерството на финансите това ще донесе допълнителни приходи на бюджета в размер на 260 милиона лева. През последните години, обаче, има тенденция приходите от акцизи да се подценяват. Така например за 2005 година приходите от акцизи са заложени със 100 милиона по-ниско, отколкото е реалното изпълнение, което се наблюдава за първите 8 месеца на годината. По тази причина завишаваме оценката на повишението на акцизите, за да я приближим до реалността. Така увеличението на акцизите върху алкохола и цигарите достига 325 милиона лева.

В допълнение, през 2006 година се увеличават и акцизите върху горивата. Според изчисленията на Министерството на финансите увеличението може да се изчисли на 130 милиона лева. Както и в горния случай, ревизираме тази оценка нагоре, за да я приближим до реалността и тя достига 160 милиона лева.

Цялото увеличение на акцизите се включва в данъчната основа, върху която се налага данък върху добавената стойност. Поради тази причина приходите от ДДС ще нараснат с около 97 милиона лева повече, отколкото ако не бяха променени акцизите.

През 2006 година се предвижда промяна на съотношението, в което се делят осигуровките. От следващата година съотношението работодател/работник ще е 65:35, докато досега беше 70:30. Чисто математически това води до повишаване на общата осигурителна тежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване “над черта” (tax exclusive) към начисляване “под черта” (tax inclusive). Ефектът от промяната на съотношението, в което се делят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки в размер на поне 50 милиона лева.

Друг ефект върху облагането на труда се поражда от прогресивността на данъчната таблица за облагане на доходите. Тази прогресивност води до това, което икономистите наричат “пълзящо нарастване на данъчната тежест” (bracket creep). То се дължи на факта, че при нарастване на работната заплата /заради инфлацията или растежа на икономиката/ по-голяма част от нея се дължи като данък. Този ефект на “пълзящо нарастване на данъчната тежест” е в размер на около 50 милиона лева.

През 2006 година два данъка ще бъдат намалени с общо 820 милиона лева, докато други данъци ще бъдат увеличени ефективно с 902 милиона лева. С други думи, през следващата година ще има увеличение на общата данъчна тежест с около 82 милиона лева. С други думи, и трите управляващи партии няма да спазят обещанията си за намаление на данъчното бреме под 40% от БВП.

Всичко това става в момент, в който излишъкът в консолидирания държавен бюджет достигна 1.33 милиарда лева. До края на годината можем да очакваме преизпълнението на приходите да е около и над 2 милиарда лева. С други думи, има възможност за значително намаление на данъчната тежест – вече и най-големият песимист е наясно, че предложението на Института за пазарна икономика за намаление на всички преки данъци до 10% е напълно изпълнимо.

В същото време намалението на данъците е и напълно задължително, доколкото в България общата данъчна тежест е по-висока отколкото във всички нови членки на ЕС и в резултат България е и по-бедна от всички нови членки на ЕС. За да се промени това е нужно данъците да се намаляват, а не просто тежестта да се прехвърля от един данък върху друг.



Вид данък

Посока на промяната

Сума /млн.лв/

Осигуровки

намаление

-600

Данък върху доходите

намаление

-220

Данък сгради

увеличение

40

Такса смет

увеличение

180

Акцизи алкохол, цигари

увеличение

325

Акцизи горива

увеличение

160

ДДС - ефект от акцизите

увеличение

97

Осигуровки - промяна на разпределението

увеличение

50

Пълзящо нарастване на данъчната тежест

увеличение

50

Общо

увеличение

82










Актуална данъчна оценка или по-ниски данъци

Светла Костадинова


Данъчната оценка на имотите ще бъде повишена. Това е новината от тази седмица, която е част от данъчните реформи, обмисляни от новото правителство.

Ефектът от това увеличение ще се прояви в нарастване на такса смет, данък при придобиване на недвижимо имущество, данък недвижимо имущество, нотариални такси и др. подобни, които се изчисляват на база данъчна оценка.



Тук ще посочим някои слабости, присъщи на данъка върху недвижимите имоти, който най-усилено се коментира във връзка с повишението на данъчната оценка. Трябва да отбележим все пак, че по-голям ефект от тази промяна ще има при такса смет (въпреки че нейното изчисляване зависи и от решенията и политиката на съответната община).

Провали на данъка върху недвижимите имоти

  • Има слаба връзка между данъка и получените в замяна публични услуги – логиката на този данък е да финансира публичните услуги, предоставяни от общината. Ние обаче няма как да знаем за какво точно се изразходват постъпленията от него защото няма отчет. Затова често парите не се изразходват рационално и хората не виждат резултат от неговото плащане. От друга страна, хората с по-големи възможности се обособяват в определени региони и плащат реално два пъти – един път на общината и втори път за услуги, предоставени в общността в която живеят. Тоест те не разчитат на общината за тези публични услуги.

Тук няма да обръщаме внимание на другия, различен и погрешен смисъл, който определени политически сили с леви убеждения влагат в този данък, а именно – постигане на по-голяма социална справедливост (хората с големи имоти са длъжни да плащат много повече) и

  • Високият имуществен данък обезкуражава инвестирането в подобрения на имотите, защото по закон данъкоплатците са задължени да декларират всякакви новоподобрения (дограма, изолация и т.н.), които се вземат предвид при изчисляване на данъчната оценка. Като имаме предвид, че повече от 82% от сградния фонд в страната е строен преди повече от 20 г., то не изглежда логично такава политика. Нито пък е логично вместо да се намали данъчната ставка – например - да се предоставят различни облекчения на определени групи за саниране от Фонда за енергийна ефективност.

  • Мобилност срещу стабилност - в по-дългосрочен план допълнителното покачване на данъчната оценка може да окаже влияние върху мобилността на работната ръка. При високи нива на имуществените данъци като цяло мобилността на работниците е по-малка защото е свързана с по-големи разходи и допълнителни трудности.

  • Актуализиране на данъчната оценка има смисъл само ако се прави редовно, например веднъж годишно, а не в някакъв неопределен момент спорадично. Затова се надяваме в бъдеще ако има по-редовни актуализации, то те да се правят при съставяне на бюджета например.

  • На какъв принцип се актуализират данъчните оценки – говори се за 20%, а знаем, че това е увеличението в почти всички общини, като в поне 10 големи града това увеличение е трицифрено, т.е. не се постига дори и минимална степен на справедливост

  • В съобщението на министерството на финансите се казва, че „към момента НСИ е предложил на министерството единствено данни за промяната в областните градове и тепърва ще се търсят данни за останалите, за да може точно да се определи процентът на промяната на оценката.” От достоверни източници знаем (пък и не е трудно да се досети човек), че в стремежа си да бъде максимално справедливо министерството ще се опита да намери такава информация, но безуспешно. Единственият източник на информация, който може да е най-близък до реалната цена на сключване на сделки са агенциите за недвижими имоти. По този повод бяхме много учудени от изявленията на представители на видни и големи софийски агенции по повод темата, които радостно подкрепяха намерението на правителството. Интересно защо като подкрепят такава практика точно те съветват и по всякакъв начин се опитват да избягват деклариране на реалната цена на сделката. Разбира се от година и половина тази практика вече се променя и по ред причини (сигурност на сделката, ипотечен заем, клиент – чужденец и др.подобни) вече част от сделките се обявяват на пазарната си цена.

Трябва да е ясно, че според нас актуализирането на данъчните оценки е по-скоро логично следствие от гледна точка на голямата промяна в цените на имотите. Тук обаче сме против логиката на правителството, че всички собственици печелят от инфлацията на цените, която е повишила тяхната цена. Не сме съгласни, защото това е промяна само на хартия и обикновените хора всъщност нямат намерение да продават единственото си жилище от една страна, а от друга – с нарастване на данъчната оценка те все по-трудно ще си позволяват да плащат данък върху недвижимите имоти и респективно такса смет.

Интересен е опитът на САЩ по отношение на намаляване на размера на имуществения данък. През 1978 г. в Калифорния 2/3-и от гражданите гласуват за приемането на т.н Предложение 13. С него се намаляват ставките по имуществените данъци върху домовете, бизнеса и стопанствата с около 57%. В момента според променената конституция на щата ставките по имуществените данъци не могат да надвишават с повече от 1% пазарната цена на имота, оценките не могат да растат с повече от 2% годишно, освен ако собствеността не се продаде. Всъщност предложението се явява като дългосрочен лимит за нарастване на имуществения данък и въпреки това има двупосочни ефекти. Отрицателният ефект, е че предложението не е комбинирано с ограничение за нарастване на другите данъци. В резултат щатът е принуден да повиши данъка върху доходите, данъка върху бирата, виното, бензина и цигарите за да може да се справи с нарастващите разходи.

Като заключение можем да твърдим, че фискалният опит на Калифорния показва, че ниските данъци могат да имат устойчиво позитивно въздействие върху хората и бизнеса, но това може да стане единствено ако харченето на бюджета се ограничи.

А намалението на данъците и по-малкият размер на харчените средства ще бъдат подкрепени от всеки разумен човек.





Сагата с цената на тока

Адриана Младенова


От събота, 1 октомври, българските предприятия усъмват с по-скъп ток. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) взе решение за увеличаване на цената на тока за стопанските потребители на ниско напрежение с 16% и на големите предприятия, потребители на средно напрежение, с 5%. На битовите потребители засега им се разминава “само” с премахване на евтината нощна енергия от 50 кв.ч. през зимата. Тази мярка обаче ще засегне всички домакинства, които нямат парно и ползват електричество за отопление през зимния сезон, а това са над 80% от българските семейства.

Нарастването на цените на тока буди обществена дискусия от месеци. Преди изборите беше ясно, че увеличение на цените на електричеството няма да има, поради популистки съображения, въпреки исканията на ЕРП-тата. Наскоро пак се разбудиха духовете, след като регулаторният орган взе дългоочакваното и разисквано решение и определи новите тарифи за електроенергия. Критиките не се забавиха.

КТ “Подкрепа” и “Федерацията на потребителите в България” се обявиха против увеличението на цените, защото това ще доведе до оскъпяване на производството и ще се отрази негативно върху бизнеса. От своя страна частните електроразпределителни дружества също изказаха недоволството си от решението на ДКЕВР. Според тях така предвидените цени на тока няма да им позволят да изпълнят инвестиционните си стратегии, с които се цели да се подобри качеството на услугите им и да се намалят загубите на ток по мрежата. Засега загубата средно за страната е около 20%. Преди няколко седмици чешката копнаия “ЧЕЗ”, собственик на ЕРП-София, София-област и Плевен, дори обяви в медиите, че ще оспори решението на ДКЕВР в съда. Регулаторът вече има немалък опит в съда, след като през годината Върховният административен съд, по искане на представители на потребители, обяви за незаконни цените на тока, одобрени от комисията съответно през 2003 и 2004г.

В опитите да лавира между интересите на “обществото”, на интересите на различни групи и в същото време да спази закона, ДКЕВР е изправена пред ситуация, в която правилен ход няма. Винаги ще остане някой недоволен, въпросът е максимално да се избегнат сътресенията и да се защитят интересите... чии, обаче? Няма как да оценим кои интереси са приоритетни. “Независимият” регулаторен орган трябваше да “присъди” по-висок ток за домакинствата или за фирмите. Той избра фирмите. Легитимно обяснение пред обществото няма и няма как да има. И сагата продължава. Проблемът не е в засегнатите страни, които бранят интересите си, нито в ДКЕВР, проблемът е в модела, в начина на определяне на цените.



Механизъм на определяне на цената на електричеството

България започна либерализацията на енергийния пазар през 2004г., когато бяха приватизирани седем ЕРП-та. Те бяха закупени от чешката компания CEZ, немската E.ON. и австрийската EVN. След осъществената приватизационна сделка, цената на тока се определя от ДКЕВР на база на разходите на електроразпределителните дружества, залегнали в инвестиционните им програми и нормативно определената норма на възвръщаемост на инвестициите от 16%. ЕРП-тата са обвързани и с клаузата да направят инвестиции, с които да намалят загубите по мрежата с около 4% за 3 години, в противен случай призната им норма на възвръщаемост ще падне до 12%. И за да обосноват решението си да вдигнат цените на тока с процент, по-малък от искания от частните компании, ДКЕВР ще трябва да намалят признатите разходи на ЕРП-тата и да свие инвестиционните им програми, предложени за годината. Друга възможност е да се намали таксата за пренос на мегават час, която ЕРП-тата плащат на държавната НЕК.



Що е пазарна цена?

Цената представлява обективно отношение между парите и стоките и услугите, които се “оценяват” на пазара. Това отношение е резултат от пазарните сили на търсене и предлагане и зависи изцяло от процеса на размяна и от субективните пределни полезности на благата. Цените инкорпорират знание към момента на размяната и очакване за бъдещето и служат за ефективно координиране на действията на икономическите агенти само тогава, когато са резултат от свободната размяна. Рационалните действия на предприемачите и на икономическите агенти се базират на разчети спрямо цените, чрез които се разпространява информация за икономическите процеси, които настъпват във всеки един момент.

Следователно липсва пазарна цена на електричеството, а пазарната цена е единствената цена, която осигурява обективност и справедливост и не създава конфликт на интереси между купувачите и продавачите, като целият икономически процес действа в полза най-вече на потребителите.

Макар и частни компании, към момента ЕРП-тата не действат в условията на свободен пазар, защото не са подложени на пряка конкуренция. Водени от стимулите си за печалба (на която основа се гради предприемачеството), те играят по правилата, създадени от държавата, търсейки най-голяма полза за себе си. Представителите на потребителите и бизнеса от своя страна също действат максимално рационално, като се опитват да защитят интересите на групата, която представляват. Само на свободния пазар интересите на продавачи и купувачи съвпадат и се постигат с еднакви методи – свободно договаряне между двете страни. Това, на което сме свидетели в момента, е невъзможността да се обосноват и оправдаят цени, които са наложени от трета страна и са базирани на правила, които не са подченени на естествените закони на пазара.



Либерализация на енергийния пазар и митът за естествените монополи

За да се либерализира пазара на електроенергия в България е необходимо да бъдат приватизирани електроцентралите и Националната електрическа компания (НЕК) и да се премахнат ограниченията за навлизане на пазара и достъпа до трети лица на преносната мрежа. На потребителите трябва да им бъде дадена свободата сами да избират доставчиците на ток и да договарят условията. В България към момента само някои потребители (големи предприятия) имат право да се договарят директно с електроцентралите за цените на тока. Броят на тези привилегировани купувачи бе увеличен от ДКЕВР през тази година, като този процес на либерализация ще продължи. Според доклад на ДКЕВР към средата на годината относителният дял на либерализираният пазар на ел. енергия в страната е 12-13%, като до 1 юли 2007г. той трябва да стане 100%, съгласно договореностите с ЕС. Според директивите на ЕС, които се отнасят до пазара на електричество и газ, енергийният пазар следва да бъде напълно либерализиран на 1 юли 2007г. и да се създаде интегриран общ европейски пазар, на който страните се конкурират по между си в производството, доставката и търговията на ток.

Приватизацията в ютилити сектора винаги се свърза в “естветвените” монополи и е широко прието схващането, че частните компании предоставят тези услуги и стоки по-неефективно от държавата и следователно трябва да има регулиране, планиране, субсидиране на тези дейности. В икономическата литература под “естествен монопол” се разбира това производство, при което средните разходи в дългосрочен период намаляват с увеличаване на всяка следваща единица продукция и “оптимална за обществото” цена се постига само с един единствен производител. Тези дейности се характеризират с икономии от мащаба и конкуренцията води до увеличаване на цената. Грешката в това схващане се корени в неразбирането на пазарния механизъм. Конкуренцията е поведенчески феномен, тя е динамичен процес и наличието на един доставчик в условията на установени права на собственост и свободно навлизане на пазара не значи, че няма конкуренция, която води до ефективно ценообразуване и предлагане на стоките и услугите на потребителите.

Опитът на страните-членки на ЕС показва, че цената на електричеството намалява в резултат на либерализиране на пазара. В някои страни продължават да действат лицензионни и други режими, които са пречки за свободния пазар, но като цяло се наблюдава тенденция към намаляване на цената на тока вследствие на конкуренцията на пазара (графика1).

Основните резултати от започналата либерализация на европейския пазар на електричество през 90-те годиини са:


  • Намаляване на крайната цена на електричеството в ЕС – с над 15% между 1995 и 2003г.

  • Намаляване на маржа между цена-разход на единица продукт

  • Намаляване на консумацията на петрол и въглища и увеличаването на използването на газ, възобновяеми енергийни източници и атомна енергия в прозводството не ел. енергия.

  • Увеличаване на търговията на електричество между страните

  • Вертикално разделение между производство и доставка на ел. Енергия

  • Намаляване на загубите по мрежите и увеличаване на качеството на услугите

------------------

* Директива 2003/54/EC и директива 2003/55/EC

** Виж: Thomas DiLorenzo, The Myth of Natural Monopoly, The Review of Austrian Economics 1996


Реална средна цена на електричество в ЕС (в евро на 1 мегават час)



Източник: Tooraj Jamasb, Michael Pollitt, Electricity Market Reform in the EU, 2005

* Average EU Household price - средна цена в ЕС за домакинства

Average EU Small Industry price – средна цена в ЕС за МСП

Average EU Large Industry price – средна цена в ЕС за големи предприятия









Сърбия и България

Красен Станчев


През миналата седмица в Белград бе представен годишният доклад на Световната банка, озаглавен “Правейки бизнес 2006”.

Докладът прави преглед на поведението на 155 икономики и правителства в областта на административните пречки пред предприемачеството на фирми и граждани и сравнява това поведение и в международен аспект и спрямо предишни години. Ръководител на екипа, съставяща доклада е Симеон Дянков.



Сърбия и Черна гора

През тази година Сърбия и Черна гора водят класацията на най-добрите реформатори. Оценката е по седем показателя: започване на бизнес, лицензионни и разрешителни режими, процедури за наемане и уволнение на работници, регистрация на собственост, достъп до кредит, защита на инвеститорите и плащане на данъци. С изключение на предпоследния показател, Сърбия и Черна гора е предприела най-значителните реформи в целия свят.1 Това обяснява защо представянето на доклада стана именно в Белград.

Сред достиженията специално е спомената реформата на започването на бизнес. Изискванията за учредителен капитал бяха намалени през миналата година десет пъти (от 5 000 на 500 евро), времето за започване на бизнес е съкратено 3,3 пъти, от 51 на 15 дни, а регистрацията на нови фирми е скочила с 42%.

Новият кодекс на труда улесни значително пазара на труда като разшири напълно обхвата на временните трудови договори. Освен това страната съкрати два пъти времето за решаване на търговски спорове (от 1 028 дена на 635 дни). За намаляването на данъци и въвеждането на плосък данък отвъд западната граница на България вече сме писали.

След Сърбия и Черна гора се нареждат страни с различна предистория. Втора по успех на реформите е Грузия, където все още съществуват неясноти по процедурите по получаване на кредит и защита на инвеститорите. Сред страните от “стара” Европа положението е следното. Германия е на пето място от общо дванадесет водещи реформатори, с добри реформи, които улесняват започването на бизнес и трудовия пазар. Финландия е на седмо място благодарение на облекчаването на трудовите договори и лицензионните и разрешителни режими. Холандия е на дванадесето място, заради по-малкото разрешения и намаляването на разходите за регистриране на собственост и свободния достъп до регистрите на собственост. От “нова” Европа най-напред (четвърто място е Словакия) с аналогични на Холандия реформи на регистрите за собственост, бърза и евтина регистрация на фирми и дерегулиран пазар на труда. Румъния е на осмо място с успехи в регистрацията на фирми и облекчаването на достъпа до кредити. На девето място е Латвия с почти същите реформи като Словакия.

България

Замисълът за подобни на Сърбия и Черна гора реформи се зароди в България в средата на 1990-те години, но правителствата започнаха да ги правят доста по-късно и много по-половинчато.

В България реформата на регистрацията на фирми поне на хартия иска да приложи същите принципи. Извън съдебна, административна процедура, единно разпознаване на фирмата според един единствен номер, възможност за регистрация по Интернет, обща достъпност на фирмения регистър без допълнително заплащане, нула предварителен контрол (освен за дейности, свързани със здравето и търговията с оръжие) и един единствен формуляр.

Подобно на Сърбия и Черна гора България ползваше същите консултанти (платени с пари на данъкоплатците от САЩ). Става дума за Скот Джейкъбс от Джейкъбс и съдружници. Ролята на г-н Джейкъбс за реформата бизнес регистрацията и намаляването на разрешенията и инспекциите е неоценима2.

Същите реформи като в Сърбия и Черна гора по повод облекчаваното на пазара на труда и съкращаването на съдебните процедури също отдавна са обосновани и разписани за България. В някои отношения те дори са по-добри отколкото планове за реформи в споменатите страни от “стара” и “нова” Европа.

Защо обаче реформите не се правят тук, а се правят там? Очевидно там има желание, а тук – не. Но самото желание, т.нар. политическа воля не се взема от нищото. Там има обществено мнение, което изисква реформи. Тук има съзнателна защита на интереси в съдебната система и юридическите професии, защита на една държавна фирма, която обслужва информационно най-вече правителството, задържа монопола си и пречи на отварянето на регистрите и процедурите. В крайна сметка, ако се продължава по-същия начин, ще се окаже, че тук ще бъде по-скъпо и по-неудобно да се живее и инвестира отколкото в Сърбия. За страните от “нова” Европа това отдавна е известно.









Добри новини от телекомуникационния пазар

Димитър Чобанов


Наскоро се случи нещо позитивно, което би трябвало да зарадва българските потребители и най-вече да се отрази благоприятно върху тяхното потребление. В ситуация на постоянно покачващи се цени като например на петрола и продуктите от неговата преработка, при неблагоприятното развитие заради наводненията и допълнителните разходи за гражданите и фирмите, породени от тях, всяко съобщение за поевтиняване на дадена стока или услуга може да бъде приветствано.

Такава добра новина възникна на телекомуникационния пазар във вид на по-ниски цени за услугите, предоставяни от GSM-операторите. Последователно и трите оператора обявиха по-ниски цени. Първо Вивател представи стартовите си цени, които според представители на компанията са с около 22% по-ниски от тези на останалите два оператора. Това беше последвано от М-Тел и Глобул, които реагираха веднага и също понижиха цените на минута разговор за своите клиенти. Заедно с това трите оператора предлагат различен набор от програми за физически и юридически лица, които дават възможност за по-добро планиране на разходите и съответно за по-малки сметки за мобилна комуникация.

Каква е причината за това поевтиняване? Отговорът на този въпрос е конкуренцията на пазара. Именно конкуренцията притиска операторите да предлагат все по-изгодни оферти за своите клиенти, тъй като в противен случай рискът те да бъдат загубени нараства значително. Пазарът на GSM-услуги започва да се насища. Според данни от действащите в момента оператори М-Тел и Глобул те имат съответно 3.3 млн. и 2 млн. абонати и потребители на предплатени услуги, което означава, че средно около 68% от населението на страната използва мобилни телефони. Разбира се, при обявяването на тези данни е възможно да се преследват рекламни цели и те да не са напълно точни, но все пак това показва, че възможностите за разширяване на пазара не са големи. Следователно привличането на нови клиенти става все по-трудно, като източниците са или хора, които досега не са ползвали тези услуги и в голямата си част имат ниски доходи, или чрез отнемане на настоящите клиенти на останалите оператори. При тази ситуация на пазара се появява и нов играч – Вивател – и създава действителен конкурентен натиск, който вече дава резултат.

Ако си припомним развитието на цените на мобилните услуги в България, ще стане ясно, че на практика понижението се случва в най-голяма степен преди на пазара да влезе нов оператор. За съжаление това събитие се забави значително и по тази причина положителното развитие нямаше възможност да се случи по-рано. Продължителното отлагане беше поради липсата на трети GSM-лиценз поради държавната политика в тази област. Чрез лицензирането на операторите държавата представляваше основната пречка пред навлизането на нови играчи, което естествено беше използвано от съществуващите такива. На практика пазарът на мобилните услуги беше монополизиран и това беше за сметка на българските потребители. Цените на услугите отнесени към доходите на населението в България бяха едни от най-високите в Европа, покритието на мрежата се изграждаше бавно и качеството изобщо не отговаряше на заплащаната цена.

С даването на втория и особено на третия лиценз ситуацията съществено се променя. За да възвърне вложените инвестиции в изграждането на мрежата Вивател беше длъжна да предложи по-добри условия на бъдещите си абонати. Компанията трябва бързо да изгради добър имидж сред тях, тъй като останалите два оператора са на пазара достатъчно дълго време, имат вече своите лоялни клиенти и ще бъде трудно те да бъдат привлечени. Най-сигурният начин за това остава чрез по-ниските цени. Същевременно, както посочихме вече, цените в момента са сравнително високи така че има реална възможност за понижение без това да се отрази толкова съществено върху приходите, а следователно и върху печалбата на операторите. Индикатор за това са появилите се предложения за цени за 0 ст. на минута разговор, което е без прецедент на този пазар до момента.

Тази ситуация отново е пример, че ако бъде позволено на пазара да действа, това веднага увеличава ползите за потребителите. Независимо дали ще се изрази в по-ниски цени или в по-качествени и по-разнообразни услуги важното е, че начинът за постигането им е чрез даването на повече стопанска свобода за хората. Бариерите пред навлизането на даден пазар, независимо под каква форма са поставени, винаги облагодетелстват съществуващите доставчици за сметка на потребителите. По тази причина либерализацията на пазарите и дерегулирането им е посоката, която трябва да бъде следвана, не само в сферата на телекомуникациите, а също така в транспорта, енергетиката, водоснабдяването. По този начин изкривяванията, създавани от държавата, на тези пазари ще се намалят и ще се даде възможност за повишена конкуренция, прозрачно определяне на цените и по-голяма изгода за потребителите.








Ще се има ли в крайна сметка координация на политиката и законодателството?

(ИПИ)
Според официални изявления и слухове, правителството изглежда сериозно мисли да създаде отдел, който, бидейки достатъчно високо в държавната администрация, да се занимава със следното:



  • а) да съгласува намеренията за промяна в политиката и проектите за закони и други актове, които прилагат тази политика;

  • б) да оценява ползите и разходите от политиката и законодателството и ако вторите са повече от първите или спира разработването им или намалява разходите, ако се докаже и прецени, че без тях не може;

  • в) да координира процеса на консултации с гражданството, като не създава привилегии, позволява използването на съвременни технически средства, дава на участниците възможност да разберат какво предлагат и коментират другите, осигуряват правото на мнение и коментар и задължението да бъде отговорено на тези мнения и коментари;

  • г) прави възможно използването на един и същи език и едни същи процедури от всички участници в политическия и законодателния процес;

  • д) поддържа лесно достъпен архив за намеренията и обсъжданията

Идеята е доста стара. В началото на 2000 г. тогавашният министър председател и министърът на държавната администрация получиха доклад с основания за въвеждане на такива процедури и координация (плюс примерен проект на постановление). След това същите, но по-добри и подробни (световният опит в тази област се развиваше, включително в “нова” Европа) материали отидоха при предишното правителство. Но то предпочете да започне няколко проекта, финансирани от Брюксел, вместо да започне на прави анализи и оценки на политиките и законодателството.

Получи се известна вицова ситуация. Отишло правителството при един мъдрец и го попитало: “какво да правим с непрекъснато бликащите идеи за законодаване, регулиране и притеснение на гражданството?” Мъдрецът отвърнал: “ще ви дам три съвета: първо, мислете; след туй режете; второ, мислете; след туй режете и трето - мислете; след туй режете”. Правителството се върнало у дома и започнало да мисли с кое от трите да започне.

Знак, че днес нещо положително е замислено и дори май започва да се прилага е новата страница на правителството в Интернет (http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0035&g= ). В нея за първи път се появява рубриката “проекти”. Но там може да бъде намерен само проектът за нов наказателно-процесуален кодекс. Няма други важни правителствени законопроекти. А възможността за мнение е засега само по поводи, за които кабинетът специално пита в рубриката “обратна връзка”. Както и при предишни правителства, няма дневен ред на предстоящи заседания. За разлика от предишни правителства, решенията от отминали заседания се качват с голямо закъснение.

На тази страница няма и проекто-документа, с който ще се учреди въпросния отдел и неговите процедури. Предполагаме обаче, че става дума за проекто-постановление, разработено от предишното правителство. То бе изпратено за коментар на различни организации с опит и експертиза в началото на тази година от тогавашния секретар на министерски съвет. От всички, изглежда, само ИПИ отговори. Дано предложенията ни са взети предвид. Освен коментарите по текста на проекта (които бяха доста обширни и подробни), ние си разработихме отделен проект, за да покажем как според нас трябва да изглежда един такъв акт. На тези, които се интересуват от подробности, препоръчваме следната страница в Интернет: www.ria-studies.net.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница